Corpus Hermeticum - ( Том 3 ) [Том 3]

Citation preview

Х Е Р Щ Е С Т Р Г 1СЩ ЕГТ1С Т

ТАЙНАТАПР0П0ВЕД НАПААЩНАТА ЗА БОГАТВОРЕЦ | ОПРЕДЕАЕНДЯ: АСКДЕПЦ]! КЗ>ЩЦАР АЩОН П ърво пздАнутЕ ПРЕВОд ЩАРЦЯ ЙРАБАдЖЛЕВА

М

1р 1Л М С9ФШ 2913

Зя ттгя а д я н стя п Г

;

прябплятя зя м мчянпг

Яа ж с Трпвдп Бш й п

към сбоя гнн

Тят

Tat В Общ ите поучения, О тче то й , т и гобореше с тбърде загадъчни слоба за Бож естбеното и т и не разкри сти съла на сбоите д у т и , ко га то каза, че никой не т о ж е да бъде спасен без да бъде прероден. Потниш пи, че соед тоба, което т и разказа, ко га то се изкачба*те по пъ­ т е к а т а нагоре к ъ т бър*а на планината, аз т е п о топи* да т и разкриеш Д у т а т а за Прераждането, т ъ й ка то т я единстбена остана за т е н неразкрита о т цялото учение. В т и т и отгобори, че ще т и я кажеш, ко га то „ста н а чуж д на сбета“ .

CORPUS HERUIEtia/ril f ТАЕНАТА ПРОПОВЕд

...

а? vT

ю ч

с 0 R. р и

8 Н

Е R. Щ

Е t♦ 1

С U U сега аз съш го то в: настроих лш сълта си да бъде

ш

чужда на сбета-илюзия. Победи ше, к а к т о обеща, къса последното посвещение в прераждането - било т о чрез силата на гласа, било по таен п ъ т. Пз бсе още не зн а т, о, Шрижди Велики, о т каква лю терия, о т какво cerne се възражда човека.

ХЕРЩЕС 0, сине люй, върховната л1ъдрост е скрита в тъ лчанието, а сел ото е истинското Добро.

TAT й

П кой я сее, О тче люй? Пз ил1ал! необходилюст всичко да науча.

.

КЕРЩЕС Волята Божия, сине люй.

■й ■

fl откъде се поябяба прероденият чобек, О тче той? Бидейки лишен о т б и д и та та същ ност, ко я то е б те н , събсет различен би тряббало да е прероденият бог, син на Бога.

щ _ ,.й

КЕРЩЕС Всичко е бъб бсичко, състабено о т бсички сили.

TAT Д у т и т е т и са загадка за те н , о, О тче то й , а т и не т и гобориш к а к т о баща гобори на сина си.

КЕРЩЕС Шози бид истини не се у ч а т , сине то й , т и си ги спотняш , ко га то Бог пожелае.

"

C0RPV8 НЩШНСЩ t ТАЙНАТА ПРОПОВЕд ...

C0RPU8 НЩ1Й1СиЩ f TAflHATA ПРОПОВЕд -

TAT ЛТоба, кое то казбаш, противоречи на здравия стисъл, О тче спой. Затоба на спой ред ще т и въз­ разя. Н и та с ъ т чужденец, син на друга раса? Не т е отблъскбай, О тче то й , аз с ъ т т б о я т истин­ ски син. Обясни т и процеса на прераждането.

ХЕРВДЕС Какбо да т и кажа, сине той? й1ога да т и кажа сато тоба*. яби т и се неизразито, нетатериасшо бидение. С (П илостта Божия излязо* избън себе си, за да се бъплътя б безстъ ртно тяло. Нз бече не с ъ т същия, ко й то бя*, аз бя* роден б Разута .

-—•—

Начинът, по ко й то стана тоБа, не т о ж е да Бъде из­ разен с д у т и и не т о ж е да Бъде Бидян с п о т о щ т а на т о з и сложен орган, чрез ко й то щората Биждат* Д а, аз Бече не се треБожа за предишната си сложна ф орта, не то ж е ш да т е Бидиш Б цБетоБе, аз Бече не с ъ т осезает и и зте р и т* Чужд с ъ т на Бсичко тоБа. Ши сега т е Биждаш с о чите си и т е Бъзприеташ к а т о Бидито тя л о и фор­ та * Но не с те зи очи тряББа да т е гледаш сега, сине, за телесните очи е недостъпно сегашното т и естестБо*

TAT Ши т е БлудяБаш, караш т е да гуБя разсъдъка си, О тче той* Сега и т а т усещ ането, че не Б иж дат дори сеБе си*

НЕРГрЕС Как Би* искал, о, сине то й , да съутееш да излезеш о т сеБе си Без да си заспал, к а к т о тоБа’ се случБа Б сънища­ та *

Д*•

.V

-

..... ■ ....... ....

Кажи ши още нещо: кой е съ зд ател ят на преражда­ нето?

\й

KEPIfEC Синът на Бога - чоВекът, по В олята Божия.

и

TAT Сега, О тче то й , след Всичко, което т и каза, аз не з н а т какВо да тисля, т ъ й к а т о т е В иж дат пред т е н Все т а ка Величествен и с ясно очертана фигура.

ХЕРЩЕС

f

Ши се лъжеш дори В тоВа, т ъ й к а т о с т ъ р т н и т е форт и с т е н я т Вида си Всеки ден, В ретето ги уВеличаВа или наталяВа, т е са са то Видения.

'

15 CORPUS НЩ[ТСНсиГ[1 f TAflHATA ПРОПОВЕд

••• Ч

О О оо сЗ д

TAT тЗ ^ О 1—

Шога5а кое е истинско, о, тр и ж д и Велики?

XEPIJTEC ТПоба, което не е докоснато о т т а т е р и я т а , сине то й ; тоба, което н я та граници, н и то ц б я т, н и то форта.* неразрцш итото, ч и с то то , лъчезарното; тоба, което осъ­ щ ествява сато себе си; неизтенното, нетленното, Д о­ брото*

TAT Наистина губя разсъдъка си, О тче той* Струбаше т и се, че си т е напрабил тъ дрец, а те зи тисли унищ ожаб а т усещ анията ти *

КЕРЩЕС Шака трябба да е, сине той* Усещанията бъ зпр и ета т тоба, което се издига к а т о огъня; тоба, което се сблича к а т о з е т я т а ; кое то те че ка то бодата; което gyjca к а т о бъзду^са* Но ка к би то гъ л да усетиш със сетиб ата си тоба, което не е плътно, н и то течно, н и то тбърдо, н и то те ко ; тоба, кое то се усеща сато чрез то гъ щ естб от о и енергията т у * За да разбереш раждането б Бога, т и е необ^содит единстбено Р азут*

■

■'

TAT изниза, че тоба е избън т о и т е б ъ зтож ности, Отче?

КЕРЩС Бе се отчайбай, сине то й , тб о е то желание ще се из­ пълни, т б о я т а боля ще постигне тоба, което искаш; притъ пи телесните си усещания и т и ще се преродиш б Бог? очисти се о т слепите татериални тъ чи те л и ,

TAT Значи б те н urna тъ ч и те л и , О тче той?

ХЕРЩЕС ПТе никак не са та л ко ; т е са ужасни и тногойройни.

J

Щ

CORPUS HERIfEtiCUI)! f TAflHATA ПРОПОВЕ0

СОЩШНВДЕНО/Щ + ТАЙНАТА ПРОПОВЕд

“V п

- г

е

I

:

: Я Н К в г!

.•• ./

• * '£ . £ • - • - - .

• .:

/

/ :; Г -4 ' **• *

дЕЩОВДЕ й£>.

— •

—

•• ■

-------- . _ .

ШШ-

Посвещ ават на теВ, о, царю, т а з и проповед, ко я то е квинтесенция на Всичко, казано досега* ТПя не с ъ о тв е тс тв а на тн е н и е то на тъ л п а та , нещо повече - противоречи т у * Щ е забележиш, че проповедта дори оспорва някои о т т о и т е соВствени слова* Хертес, т о я т учител, ко й то често разговаряше с т е н насате или В присъст­ вието на Ш ат, казваше, че те зи , ко и то ще че­ т а т т о и т е книги, ще н а т е р я т В т я * просто и ясно изложение на учението - а Всъщност т о е тъ гл яво и съдържа с кр и т стисъл. Учението с та ­ на още по-неясно след ка то гъ р ц и те пожелава да го пре&едат о т нашия на те *н и я език - т а ка т о се превърна в извор на овъркване и неизясненост в пистена ф орта*

Щ 1 | 1 .,' *I«? I?•);?'V Ш ^ 13 % а ■

!; ;}■ /| ; |[ 1 ^ - ' >:

■г-*•* ,

£ ф .

4£

изречена на родния ни език, проповедта запазва ясно­ т а т а и значението на д у т и т е - ха р а кте р ъ т на египет­ ския език, силата на д у т и т е , ко и то то й използва, са ти обясняват стисъла, вложен в т я х . и затова, доколкото

1

то ж е ш , о, царю, - а т и то ж е ш всичко, - направи т а ка т а з и проповед да не въде превеждана, за да не въ дат на­

$

ш и те ти сте р и и р а зкр ити на гъ рците и те х н и те високопарни, неясни и преукрасени фрази да о тсл а б ят силата и действеността на посланието, да н а т а л я т значението и

I

изр азите л н о стта на казаното. Гърците, о, царю, и т а т нови ф о р ти на езика, за да п о сти гн а т убедителност, а философията ил1 е празнословие. Ние, напротив, не из­ ползвате д у т и т е , а зв уц и те , преизпълнени с тагическо действие.

з &

Из започБат сБоята проповед, позоБаБайки се на Бога, Господа, ТПБореца и Отеца, ко й то оБ^Баща цял ата Вселе­ на, ко й то е Всичко, Бидейки бдин, и бдин, Бидейки Всичко, Шъй ка то съ щ н о стта на Бсички неща е бдинният и се налшра Б бдинния* и те зи дБе понятия съ ста Б ят едно цяло, П олти та з и тисъ л докато слушаш цялата т и пролоБед, о, царю. Напразно Би*а се опитБали да разграни­ ч а т Всичко и бдинния, наричайки с п о н я ти е то „Всичко“ тн о ж е стБ о то , а не съ щ н о стта на Бсички неща, ПодоБно разграничаБане е неБъзтожно, т ъ й к а т о Всичко не

Би

то гл о да същестБуБа, ако го разграничат о т бдинния, Ако бдинният същестБуБа, Шой е БъБ Всичко, Д а, бдинн и я т същестБуБа и никога н я та да престане да същ ест­ БуБа - за да не Бъде унищожена съ щ н о стта на Бсичко сътБорено на сБета,

49

СОЩ / 8 Н Щ 1Е+1С Щ ?

8

А СЛЪНЦЕТО { 1 дЕЩОЩТТЕ

ж

50 9 )15 г т : С 0

Р и

8

Н Е ш

Е *« 1

с и вд

Виж б недрата на З е т я т а как бликат избори о т бода и огън* ЛТат биж дате т р и т е стихии заедно - О гънят, Водата и З е т я т а - произхождащи о т един и същи ко­ рен. Люба ни набежда на ти с ъ л та , че за бсички бидобе та т е р и я същ естбуба единно хранилище, което осигуряба бсичко б изобилие, а същ естбубанието си получаба сбише. По то з и начин С ъздателят - и т а т предбид Слън­ ц е то - бечно напрабляба З е т я т а и Небето, излибайки надолу съ щ н о стта и издигайки нагоре т а т е р и я т а , прибличайки к ъ т себе си цялата Вселена, дабайки бсичко на бсички, стопляйки бсички със сбетлината си. 11тенно ТПой е Шози, ко й то разпространяба благотборните си енергии не сато б Небето и бъздуха, но и бърху З е т я т а , чак до дълбините на най-дълбоките пропасти.

ЩЙ fj| V;

U ако същ ествува разБираета и достъпна за gaia същ­ ност, то ва Би тряБвало да е съ щ н о стта на Саънцето, a слънчевата светлина е нейното в л ж ти л и щ е , fl какъв е съ ста в ъ т и и зто ч н и къ т й, единствено С ъздателят знае то ва, За да разБерет чрез улюзаключения това, което се изплъзва о т погледа ни, Би тряББало да апе Близо до Него и аналогични на природата (Пу, Но това, което Шой ни позволява да видилъ не е догадка, а Неговият сияен оБраз, ко й то осветява висшия св ят, Шой се налшра в cauiama среда на Вселената, ко я то е сякаш Негова корона, U подоБно на улгел кочияш, Шой направлява и поддържа в равновесие колесницата на све­ т а , полагайки й да не се изгуБи в *аоса, Шой държи по­ водите й, ко и то всъщ ност са ж и в о т ъ т , душ ата, ду?сът, Б езстъ ртието и прераждането. Но Шой оставя колесни­ ц а та да препуска на леко разстояние о т Него, или, за да Бъдел! по-точни, наравно с Него,

v U Г

1

О ц 51

C0RPV8 HERÌlTEtiCUIfl f 8А САЪНЦЕТО П 0ЕЩОЩТГЕ " Т Г

сощ те НЩТЕНсиЩ I 8А СЛЪНЦЕТО [1 дЕГрЩТГЕ

А е то по какъВ начин ТПой напраВляВа Всички неща: Шой разпределя т е ж д у В е зстъ р тн и те същ естВа Вечното постоянство* светлината, коя­ т о се ВъзкачВа к ъ т неВето о т НегоВата Вър^оВна същ ност, за^сранВа В езстъ р тн и те ча сти на сВета* О станалата ч а ст о т негоВата същ ност, оВгръщайки В сеВе си з е т я т а , Водата и Въздуха, е т а т р и ц а т а , В ко я то се заражда ж и В о тъ т , където се п р е п л и та т ражданията и те т а т о р ф о зите* К а то Въртящ а се спирала, Шой преВръща о б и та те л и те на т о з и сВят, преВъплъщаВайки ги о т един Вид В друг, о т един род В друг, запаз­ вайки раВноВесието т е ж д у В заитните и т т е т а торф ози, по същия начин к а к т о при го л е ти те тела В Костоса* Шъй ка то продъ лж ителността на същестВуВане на Всяко тял о Винаги е тр а нсф ортация* Но В е зстъ р тн и те тела не подлежат на саторазрушение, а с т ъ р т н и т е се разлагат - такаВа е разликата т е ж д у В е зстъ р тн и те и с т ъ р т н и т е тела*

54

2 ji£

О О

и

^ CO K w — Itj &

MX IX A H Ж Нещо побече, kakmo Негобата сбетлина е бечна, т а ка бечно Шой създаба ж и б о т и нищо не то ж е да Го спре или ограничи. Около Него, к а т о аршин о т сателити, кр ъ ж а т L

тн о ж е стб о Дешони. Ше о б и та б а т сбета на безстъ ртнит е и о т т а т наблюдабат горските дела. Ше изпълнябат запобедите на Богобете чрез бурите и ураганите, чрез пребратностите на огнената стихия и зететресеният а , чрез глада, епидетиите и бойните, за да н а ка ж а т безбожието. Шъй ка то най-голешият гря;с на щората е безбожието. Ролята на Богобете е да т б о р я т добро, на щората - да бъдат набожни, а на Д е т о н и т е - да наказб а т неподчинението пред Богобете. Богобете не т ъ р с я т с т е т к а на jcopama за гре^собете, избършени заради за­ блуда или б р е з у л та т на д ъ р зо с тта ’и т , или по принуда на Съдбата, или поради небежестбо - единстбено безбо­ ж и е то попада под удара на прабосъдието и т .

Ш

■

-,

щ т

4

т

Слънцето д е н и и пази Всички жиВи същестВа. К а кто идеалният сВят, оВгръщайки тленния сВят, го изпълВа с Всички ф о р ти и Везкрайното и т разнооВразие, по същия начин Слънцето, оВлиВайки със светлината си Всичко, което същестВуВа на сВета, даряВа раждане и разВитие на съ щ ествата и ги приета В о В я ти я та си, ко га то па­ д а т уторени о т п ъ тя си» Под негоВо разпореждане е д е о т Делтони или по-точ­ но деоВе, т ъ й к а т о т е са тнож естВ о и разнооВразни, а Вроят и т съ отВ етстВ а на то з и на зВездите. Всяка зВезда urna сВоите Д ето н и , доВри или зли по природа, т о е с т според делата и т , т ъ й к а т о делата са съ щ н о стта на Д е то н и те . Но някои о т п щ злото.

съ че та ва т и доВрото, и

1

1 ш

.

Ш Ш Р

шя

CORPUS HEEIIlEtiCUrfl f ЗА САЪНЦЕТО fi òEfflOHflTE

М

55

CORPUS HERTflEtiCUTfl f ЗА СЛЪНЦЕТО fl ôErflOHflTE

Ha те зи Д е то н и е дадена в л а стта над З е тят а . U точно т е са те зи , ко и то създават *аос и безпокойство в з е т н и т е депа - в градовете и на­ родите, к а кт о и във всяка личност. Ше о ф о р т я т наш ите души по тя *н о подобие, т е проникват в наш ите нерви, в то зъ ка ни, във вените и арте­ риите, чак до то зъ ка и сърцето ни. В т о з и mur, ко га то всеки о т нас се ражда и получава душа, т о й е обсебен о т Д е то н и те , ко и то присъ стват на раждането, ка то всеки о т т я * е подчинен на определена звезда. Д е т о н и т е непрекъснато се с т е н я т и през целия ни ж и в о т т е не са едни и същи, а ни влияят един сред друг. Ше проникват чрез т я л о т о в две т р е т и о т душ ата, за да й повлияят, всеки според енергията си.

Ч щ

Щг

5Х Ш

О О р^0 ч

II

сю Дн ■о Е~ Но разулш ата ч а ст о т д уш ата не е подчинена на Д елю ните - т я е създадена та ка , че да люже да приелю Бог и да получи лъч о т Неговата светлина. Шалцина са те зи , ко и то са осбетени по т о з и начин, а Д елю ните н я л ю т бласт над тя?с: т ъ й к а т о н и то Д елю ните, н ито Богобете н я т а т никакба сила пред един единствен лъч на Въртюбния Бог, Всички останали, ко и то са лишени о т Божествения лъч, са напраблябани, душ ите и те л а та шп, о т Д елю ните — т е са прибързани къл! Д елю ните и обожабат делата илъ Шази любоб, лишена о т Разулю, заблуждаба и отбиба чобека о т истинския п ъ т , Зелшит е дела са напълно бъб б л а стта на Д елю ните, ко и то я осъщ естбябат посредстбол! те л а та ни: и Херлюс нари­ ча т а з и бласт Съдба.

С в е тъ т на Р азута зависи ош Бог? с в е т ъ т на чувства-

1

ша зависи о т света на Р азута. Слънцето, през света на Р азута и света на ч у в с тв а та , изпива в изобилие Добри­ н а та на Бог, т о е с т Сътворението. Около Слънцето са о с е тте сфери, зависещи о т Него - сферата на неподвиж­ н ите звезди, ш е с тте сфери на планетите и сферата, ко я то обгръща З е т я т а . Д е т о н и т е са свързани с те зи сфери, щората - с Д е т о н и т е , и по то зи начин всички създания са свързани с Бог. Л1ой е универсалният О тец; Слънцето е С ъздателят, а с в е т ъ т е и н с т р у т е н т ъ т на Сътворението. Р а зу тн а та същ ност направлява Небето, Небето направлява Богове­ т е , на ко и то се подчиняват Д е то н и те , властващ и над щората, та ка в а е йерархията на Боговете и Д е то н и те , т ъ й к а т о то ва е творението на Бог, осъществявано чрез т я х и за Него Сатия. Всяко нещо на света е ч а ст о т Бог, затова т о й е навсякъде. Създавайки всичко, Бог твори Сатия Себе си. т о й никога не би престанал да т в о ­ ри. Неговото желание да тво ри н я та ограничения, к а к т о Сатия т о й н я та ограничения. Н деянията (Пу н я т а т н и то начало, н и то край.

CORPUS НЕЩТЕ+ iC W f ЗА СЛЪНЦЕТО ]Т 0ЕЩОНТ1ТЕ

С0 Щ>и8 НЩ ЕЙСЩ + 8А СЛЪНЦЕТО Ц гЗЕЩОНЦТЕ % 6'

- Ако се затислиш , о, и^рго, същ естБуБат и Безплътни тела* - Кои? - попита Атон* - Ш епата, пояБяБащи се Б огледалата, не т и ли се с тр у Б а т Безплътни? - Наистина, о, Ш ат, тоБа е Брилянтна тисъл. - отгоБори царят* - Но същ естБуБат и други Безплътни неща, напритер ф о р ти те , какБо тислиш за тоБа? Ше са Безплътни, а се прояБяБат Б одушеБените и неодушеБени тела. - ШоБа, което казБаш, е истина, о, Ш ат. - СледоБателно Безтелесните ф орти се о т разяБат Б те л а та , а те л а та - Б Безтелесните ф орти, т о е с т тл е н н и я т сБ ят се отразяБа Б иде­ алния сБят, а идеалният - Б тленния. 0, царю, Бъз^ищаБай се на с т а т у и т е , т ъ й к а т о т е също дъ л ж ат ф о р ти те си на тленния сБят. ШогаБа ц а р я т стана и каза: - 0, пророче, Бече е Брете да оБърна Бнитание и на т о и т е гости. Но у тр е ще продълж ит наша­ т а теологична Беседа.

-У

СОЩ>ШИЗДрЕЙШ)! I ЗА ПРЕПЯТСТВИЯТА.

Когато м у з и к а н т ъ т , в желанието си да из­ свири някоя телодия, е принуден да спре заради лош ата настройка на и н с т р у т е н т а си, т о й се оказва в стеш но положение? неговите безстислени усилия предизвикват подигравките на при­ съ стващ ите. Напразно т о й се опитва да прояви своето та й с то р с тв о , обвинявайки фалшиво на­ строения и н с т р у т е н т за своето безсилие. Бог, великият Л1узикант на природата, ко й то създа­ ва ^а р то н и я та на песнопенията и кара инстру­ м е н т и т е да зв у ч а т според ритълш на неговата мелодия, е неуморим, т ъ й к а т о Нему не е при­ също да се уморява.

оо д

66 9||6 II

а ;ЪП^г З С П 1 —

ч ^ А

^ 1 &1 л

■

☆

Ако т у з и к а н т ъ т иска да представи своето та й сто р ство в изпълнението по врете на кон ц е р т - ко га то т р о т п е т и с т ъ т показва своя та л а н т, ф л е й ти с тъ т изразява финеса на телодията, пирата и пъка съпровождат песен^

т а и единствено неговият и н с т р у т е н т не звучи к а кт о трявва - тогава никой не оввинява вдъхновението на т у з и к а н т а , а т у о тд а в а т почестите, ко и то заслужа­ ва. ПТогава всички се оппакват о т и н с тр у те н та , чието фапшиво звучене е протенипо те п о д и я та и е попречипо на спуш атепите да уп о в я т нейната красота. По същия начин, за спавостта на наш ето тя п о не т о ж е да въде упрекван С ъздателят на наш ата раса. Бог е а р т и с т с непресъхващо вдъхновение, винаги господар на своите утения, винаги щ астпив в усилията си, вечно раздаващ своите влагодеяния.

Пко Фидий, в а я те л я т творец, се свлъсква със съпроти­ ва та на ка тъ ка , неовходит т у , за да създаде съвърше­ н ото творение, не Ducerne винили него и неговите утения* U по същия начин вихте се жалвали о т твърде хлавават а струна, ко я то , снижаваща или извисяваща н о т а т а , всъщ ност унищ ожава р и т ъ т а , но не вихте оввинявали т у з и к а н т а за д е ф е кти те на и н с тр у те н та * Колкото понеизправен е и н с т р у т е н т ъ т , толкова повече ту зи ка н т ъ т заслужава в ъ зв и та та на пувликата, ко га то все пак успява да изсвири верен т о н - тогава слуш ателите т у се възхищ ават повече и са далеч о т ти с ъ л та да го упрек­ ват* По то зи начин, о, Величайши, трявва да н а с тр о и т наш ата лира според затисъла на Великия М узикант*

CORPUS HERHlEtia/ПТ f ЗАПРЕПЯТСТВИЯТА...

6S

C 0 R. p

V 8 H E R. W

E t

♦

1

C V Щ Случва се понякога т у з и к а н т , лишен ош лолтощта на пирата, но длъжен да създаде Възвишената харлтония на те л о д и ята, по някакъв та йн стве н начин на овщуване със с тр у н и те да възвуди е н туси а зта на своите слуша­ тели* Р азказват, че някакъв ки та р и с т, ползващ се с влагосклонността на Бога на Л1узи ка та , по средата на изпълнението на л1елодията вил спрян о т скъсването на струна на ки та р а т а niy* Но с влаговолението на Върхов­ н о то Създание т о й успял да завърши изпълнението си и да делюнстрира та л а н та cut вож ественото провидение Л1у изпратило щ урец, ко й то з а л ж т и л скъсаната с тр у ­ на и Влгссто нея изпълнил липсващ ите ноти* l gx

;ма.. иш

'ШШВШЯШШш

Чувстваш , че съ щ ото се случва с те н , о, Най-почитаелш, Д о то зи т о т е н т бях убеден б своето безсилие и сла­ бост, но ш огьщ естбото на Върховното Създание бшесто т е н завърши т о я т а възхвала на царя, Шъй к а т о целта на та з и песен-прослава е да възвелича царете, т я х н а т а слава и поведи, Шогава, напред - такава е волята на Великия М узи ка н т и затова е настроена лирата, Века великолепието и сладостта на тел од ията да с ъ о тв е т­ с т в а т на личностите на те зи , за ко и то са предназначе­ ни наш ите хвалебствия! Шъй к а т о настроихл1е лирата, за да възпеел! царете и те х н и те дела, преди то ва нека изразил1 п о ч и т т а и преклонението си къл1 добрия Бог, Върховният Господар на Вселената, В след то в а с небесно песнопение да възве­ личиш те зи , ко и то д ъ р ж а т жезъла по образ и подобие

4

Н ету. Ша нали ишенно то в а се харесва на царете - пе­ сента да слиза о т небесата, стъпало по стъпало да се

I

спуска о т т а т , о ткъ д е то при т я х идва победата, след к а т о са отправили к ъ т висините надеждите си.

СОЩ>У8 НЩГГЕШ/Щ I 8АПРЕПЯТСТВИЯТА.

С0Щ>С8 НЩ|ШНСШ|1 I ЗАПРЕПЯТСТВИЯТА... '

II нека т у з и к а н т ъ т прославя Бог - Върховният Господар на Вселената, Б е зс тъ р тн и я т завинаги, чието то гъ щ е ств о е вечно, к а к т о Шой С а ти я т, пъ рвият Победител, о т когото произпизат всич­ ки поведи на те зи , ко и то са наследили о т Него силата да побеждават, 11 нека възхвалявате царете, пазители на ти р а и безопасността на народите и т , ко и то о т най-древни вретена дъ л ж ат на Върховния Бог своята власт и са получили о т р ъ ка та (Пу своя­ т а поведа, ТЛези, чий то скиптъ р е вил п о кр и т със слава още преди да проявят превъзходство­ т о си във войните; те зи , чий то поведи са вили сигурни още преди сраженията; те зи , на ко и то и т е предначертано не сато да царуват, но и да т р и у т ф и р а т над всички; те зи , ко и то сеят ужас сред варварите още преди да нападнат войските ит.

CORPUS HERpIEtiOTTfl f ВЪЗНВАААHAВЪРХОВНАТАСЪЩНОСТ

Ш оята проповед сбършба mam, о ткъ д е то за­ почна - с бъзхбала на Върхобната Същност, Бог - Върхобното Създание, а след то б а на божестбените бладетели, ко и то ни га р а н ти р а т ти р а . U к а к т о започнахте с прослабата на то гъ щ е с тб о то на Върхобното Създание, т а ка и ще забърш ит, отнобо обръщайки се к ъ т Kero. К а кто Слънце­ т о храни бсички зародиши и гали бсички пърби плодобе с лъчите си, к а т о с то гъ щ и ръце, с кои­ т о събира благоуханието на растенията, т а ка и ние, след к а т о с те започнали да бъзхбалябате Върхобното Създание и даробете на т ъ д р о с т т а Шу, трябба да се гр и ж и т за т а з и благослобена реколта, ко я то ТПой оросяба с напоителните си дъждобе.

76

O 1— Н - М - З ^ w f f i

o o C j^ d ^ d O O

II

fleo6xogumu ca gecem хиляди ycmu u gecem хиляди ma­ cole, за ga бъзхбалябате най-чистия Бог, и пак ще с те

■

безсилни да Го че стб а те к а к т о се полага, Ша нали нобородените също не т о г а т достойно да прослабят сбоя баща; но ко га то , според б ъ зто ж н о с ти те си т е заплащ ат сбоя дълг к а к т о би следбало, т е получабат пълно опро­ щение, В то б а се състои слабата на Бог - Шой е Велик и по-бисш о т бсички същестба, Шой е прелюдията, начало­

-3

Ж

т о , средата и края на бсички наши бъзхбали б признание на то гъ щ е с тб о то и безкрайността на нашия О тец, Същ ото се отнася и за царя. Сстестбено е ние, ко и то с те негобите деца, да го бъзхбалябате, но трябба да се т о л и т и за снизхождението т у , та ка р че т о ни е било дадено още преди

да с те го поискали. Б ащ ата, без да

се отбръ щ а о т сбоите нобородени заради безсилието и т , се радба да разпознае cam себе си б тя х* Вселенско­

J 1

т о Знание, кое то даба ж и б о т на бсички нас и ни даба б ъ зто ж н о ст да прослабяте Бог - съ щ ото тоба Знание произхожда о т Бог.

тМ Ч) J \ н л ft Ам \ Л+ Л

'

...... .............

. '.о

'

-

9

• ------- --

Шъй ка то Бог, бидейки добър, е съ щ н о стта на бсяко * събършенстбо. Бидейки безстъ ртен, ПТой об^сбаща б себе си безстъ ртния сб я т и Негобото бечно то гъ щ е стб о и з­ праща б него благослобията А1у. Няша разлика шежду съ~ щ е стб ата, ко и то го о б и та б а т, никакбо различие - бсички са тъдреци, бсички са ръкободени о т Пробидението, еднакба и н те л и ге нтно ст ги ръкободи, еднакбо чубстбо ги тласка к ъ т бзаитна доброта, еднакба лгобоб ги боди къл! униберсална ?сартония. Шака че да бъз^балябате Бог, к а к т о и те зи , ко и то

г

са получили о т Него скиптъра си. Н след к а т о бъздадет Тсбалебстбия за царете, да бъзпеет отнобо с панагерики Бог, Вър?собното Създание, и дано Сал1и я т ТПой ни научи на тоба. Нека наш ето пърбо и най-глабно деяние да бъде преклонение пред Бога и прослаба на царете. Ние и т г

дължиш признателност за благодатния шир, на ко й то се радбаше благодарение на т я * .

■

со кр и в

нбщеНс щ

| възквааа навърковната същност

Щ

-

1Пъй к а т о moda е д о сто йн ство то на вдастедина и салтото т у и т е ни гарантира тира* На­ р и ч а т го цар (васидевс - PacnXcuq), за щ р то то й пристъпва (p a iv s iv ) в своето царство с вдагост и то гъ щ е ств о ; и за щ о то то й царува с р а з у т и съгласие. Шой е no-висш о т всякакво варварско всевластие и с а т о т о т у и т е е ситвод на тира* Понякога сато и т е т о т у е достатъ чно, за да отвдъсне враговете* С т а т у и т е т у са фарове на ти р а сред вурята. О вразът т у е достатъ чен, за да осигури поведа; т о й дава на всички сигурност и ги прави неповедити*

С0Щ>У8 НЩ|1ЕЙСиГ[1 I ФРАГЩЕНТП

- ЧР

ХЕРЩЕС - Сине то й , аз започна* да пиша то зи т р а к ­ т а т о т лювов к ъ т *о р а та и о т по чи т к ъ т Бога» ТПъй к а т о н я та друго истинско преклонение, ос­ вен то в а да разтииш яваш за Вселената и да изразяваш Благодарност к ъ т Създателя й - и аз н я та да престана да го правя до края на дните си»

ТАТ - 0, Отче, ако нищо не е истинско т у к долу, в нашия св ят, тогава ка к да направляват тъ дро ж и во та си?

1 я?

} }Ш щ

М

I Н

V:

1 р

3 V;

- I

1 т

;

ш т

I ®

’

ПА щм щ : -

. !

■ ? I ■ :

1-:

Ф я

1 .

; у

-У / ■У /

1

Р 1 §

S4 2 P

«v

гчо

■V*'

XEPI11EC - Вярвяй в Бог, сине той* В ярата в Бога е най-висшата философия, а без философия не би то гл о да същ ествува вяра в Бог* ПТози, ко й то изучава Вселената - нейния ред, нейно­ т о начало и край - всъщ ност за всичко същ ествуващ о на света благодари на Създателя к а т о на добър баща, силен покровител и верен пазител* С то то в а е набож­ н о с т т а и сато чрез нея човек ще знае къде е и с ти н а та и какво представлява т я , а с те зи знания ще укрепи вярата си в Бог.

-

Щ о т Въплътената В т я л о т о душа се издигне до осъз­ наването на и стин ско то ЛоВро и и сти н а та , т я не Ви люгла поВече да падне ниско* Шъй ка то душ ата, докосна­ ла се до лю гъ щ ата люВоВ, заВраВяйки Всичко зло, опоз­ нала сВоя Създател, не Ви люгла поВече да се откъсне о т ДоВрото* С то такаВа е целта на наВ ожността, сине* Яко наистина я постигнеш , ж и В о тъ т т и ще Въде чи ст, с л гь р тта т и - щастлиВа, а душ ата т и ще знае къде да отл ети*

9 II Х86 ц

и о ^ О н ^ с л асМ -н— и ? Е -

I Шоба е единственият п ъ т , ко й то боди к ъ т истината* П ъ т я т , ко й то са следбали наш ите предци и по ко й то са стигнали до постигането на истинското Добро. Шози П ъ т е красиб и рабен, но на д уш ата й е трудно да бърби по него, за щ о то е затборник б сбоето тяло. ПТя трябба пърбо да се бори със с а т а т а себе си, да осъщестби беликото раздбоение и да се подчини на едната ч а ст о т

%

себе си. ЛТъй к а т о единицата - (Понадата (Р а з у т ъ т ) е б борба с Д б о й ка та - Д уа д а та (с т р а с т т а и желанието)* единицата се олитба да й избяга, а Д бойката я ублича надолу. Дали единицата или Д б о йката уд ъ р ж а т победа - тоба изобщо не е едно и също: единицата се с т р е т и к ъ т Доброто* Д б о йката - к ъ т злото* единицата се

г

с т р е т и к ъ т сбободата, а Д б о йката обожаба робстбото . ■

____

ф flko Д б о й ката е победена, т я остаба затборена зад стена, а д уш ата е спасена за прабедността, Но ако еди­ ницата е по-слабата, т я се остабя да бъде ублечена о т Д бойката и тогаба душ ата е наказана б ж и б о та си т у к долу, Затоба, о, сине, единицата трябба да бъде т б о я т бодач б ж и бота, Шрябба да се подготбиш за борбата, да я поддържаш през целия си ж и б о т и да излезеш о т нея победител.

КЕРЩЕС - П сега, сине то й , ще разгледала отнобо принципите; т и ще разбереш д у т и т е т и , ако потниш какбо с ъ т т е учил.

i

CORPUS HERPBtiCUIJI f ФРАЩЕНТН-..

CORPUS HERpTE+iCUrfl f ФРАГЩЕНТ]!... T

Всичко, което същестбуба, се дбижш единствено небитието е неподвижно. w W Всички тепа се п р о те н я т, но сато някои се разпадат.

щ Не бсички жиби същ ества са с т ъ р т н и и не бсички са безстъ ртни.

W Обреченото на унищожаване е тленно, нетленното е неизтенно.

о о с и ^ з о п

90

а

/

м

>

Л1оВа, Което се ражда, Винаги е подложено на разрушаване? с: п

а тоВа, кое то се ражда един п ъ т заВинаги, т о никога

3

не се разрушаВа и не стаВа друго нещо»

ПърВи е Бог, Втори е С В етът, т р е т и е ЧоВекът* С В етъ т е създаден за ЧоВека, а ЧоВекът - за Бог*

ЧуВстВената ч а ст на д уш ата е слгьртна, а т а з и ча ст, ко я то принадлежи на Разулш, е Везслгьртна*

I Всяка същ ност е Везслгьртна, Всяка същ ност е оВект на пролкни» *

Л

И

П

П

Г Ш

Всяко същ ество е дВойнстВено* никое същестВо не е стаВилно.

Не Всичко същестВуВащо е дВижилто; но Всичко, което същестВуВа, е дВижено о т душ ата. •

Всичко, което е подложено на Въздействие, е чуВстВено; не Всичко, кое то е чуВстВено, е подложено на Въздействие.

Всяко същестВо, което страда и се радВа, е слгьртно; тоВа същестВо, което се радВа, но не страда, е Везслгьртно.

Ф[

ЧлГ

А

т

$ АЕ/

,4? "‘■'В. ■В Н вн

НЩШШ/Щ 1‘ ФРШрЕНТТТ.

| ФРАЩЕНТП тщттж

линия;

Не бсяко тя л о е подложено на болести; но бсяко тяло, подложено на болести, е обречено на унищожение*

Бог е Р азулгьт, способността за разсъждабане е б чобека; способността за разсъждабане е ч а ст о т Разулш; Р азулгьт е безстрастен*

Нял1а нищо истинско б тя л о то , нял1а нищо фалшибо б безплъ тното същестбо

Всичко, кое то се ражда, се пролгеня; но не бсичко родено е подложено на разрушение

Н я та нищо тсубабо на Зелш та и нищо лошо б Небесата*

94 o o C j ^ ^ O O

2 р

3 ^ 0 ' —

Бог е добър, човекъ т е лош*

Д оброто е желано, зл ото е нежелано.

J Богобете избират добрите неща, знаейки, че са добри, чобекъ т избира лош ите неща, лшслейки ги за добри.

Bpeuiemo е за богобете? законите са за щората.

Злото е драната на сбета? за чобека б р е те то означаба разруха.

Всичко, кое то е б Вебесата, е неизл1енно? бсичко, кое то е на Зелш та, не е неизл1енно.

В Небесата нищо не е поробено? на З е т я т а нищо не е сбободно.

г

В Небесата н я та нищо неизбестно? на З е т я т а н я та нищо избестно.

Н я та нищо общо те ж д у небесните и з е т н и т е неща.

Всичко е безупречно б Небесата? нищо не е безупречно на З е т я т а .

Б е зс тъ р тн о то не е стъртно? с т ъ р т н о т о не е безстъ ртно.

соврив Н Е Ш Н С Щ

+ ФРАЩЕНТП...

ссжрщ Н Щ К+О /Щ + ФРАГЩЕНТ]!...

Не Всичко, което е посято, израства; Всичко, което израства, Винаги е посято. С тъ р тн и т е тепа и т а т дВе Вретена: о т зачеването до раждането и о т раждането до с т ъ р т т а . Б е зс тъ р тн и те тепа и т а т са то едно Врете и т о започВа о т раждането.

Ш епата, ко и то са подВпастни на разрушение, р а с т а т и натапяВ ат.

Ш пенната т а те р и я е подВпастна на дВе протиВопопожни протенш раждането и унищ ожението: Вечната та т е р и я се преВръща ипи сата В сеВе си, ипи В подоВни на нея ф орти.

Раждането на чоВека е начапо на унищ ожаването ту? унищ ожаването на чоВека е начапо на раждането.

9»97 Г

Я м р^Е-М-Н—' о я Е-

ТПоба, кое то забършба, започба; тоба, кое то започба, забършба. Сред съ щ естбубащ ите неща едни са тела, други - ф о р ти, а т р е т и са енергии. ТЛелата се проябябат бъб ф орл!ите, а ф орлш те и енергиите - б те л а та .

Б езслгьртното не получаба нищо о т слгьртното; сл гьртното получаба бсичко о т безслгьртното.

С лгьртното не близа б безслгьртно тяло? безслгьртното близа б слгьртно тяло.

Енергиите не са насочени нагоре, а надолу. Н ещ ата на З е т я т а не допринасят с нищо за те зи б Небесата; небесните неща принасят бсякакба полза на з е т н и т е неща.

Небесата са обител на б е зс тъ р тн и те тела? Зел1я т а е обител на сл гьр тн и те тела. З е т я т а е лишена о т Р азут* Небесата са надарени с Р а зут.

Небесните неща са подчинени на Небесата* з е т н и т е неща господстбат над З е т я т а .

С0Щ>У8НЩ1СНсиЩ 1* ФРАЩЕНТП...

9 101 ц

С О Щ Ш Н Щ [Е Н С и 1 1 1 I Ф Р А Г Щ Е Н Т П . ■■

Небето е пърбата стихия? Зеспята е б то р а та .

Божестбеното пробидение е ред, Н еоб^од итостта е и н с т р у т е н т на Провидението. Съдбата е дбигатео на ^аоса, подобие на енергия, сгьжсшбо спнение.

Какбо е Бог? Неизспенно Добро. Какбо е Чобекът? Неизспенно зсю.

^■1

I'

9

102

| | 1С

ШШ

''

КЕРЩВС Яко запотниш шези принципи, ши ще се спотняш лесно по-обширните обяснения, ко и то т и gagojc, т ъ й к а т о т е са обобщени б тя?с. Но избягбай да ги споделяш с тълпата? не за щ о то и с ка т ребностно да пазиш наш ето учение, а за щ о то тъ л п а та ще т и се изстее. Които си приличат, се прибличат? т е ж д у различни ^ора не т о ж е да същестбуба приятелстбо. Шези поучения не са за го л я т брой слушатели? бъ зтож но е дори изобщо да не се н а т е р я т желаещи да ги слуш ат, ТПе umam особено бъздейстбие? т л а с к а т лош ите jcopa к ъ т още по-голято зло, Затоба се пази о т тъ л п а та , за щ о то т я не разбира добродетелите на тоба учение.

TAT - Какбо искаш да кажеш , о, Отче?

’о

.и

/V п ■ ь л £ Г; С •=’*• 35 ^ £ Д 2 и®1 л

,1 ч *.

\

КЕРЩЕС - С то какво, сине т о й . Човешкото същ ество го влече злото. Злото е в природата т у и т о т у харесва. 11 ако човекъ т развере, че с в е т ъ т е вил създаден, че всичко се случва според Провидението и Неов^содитостта, че

1 м

Пеов^содитостта и Съдвата управляват всичко, т о й ще започне да презира света, за щ о то е вил създаден, и ще преписва на Съдвата о тго в о р н о стта за всички злини. 11 тогава н я та да се спре да извърши н и то едно злона-

4

терено деяние. Затова не разкривай наш ето учение на тъ л п а та . Н евежеството я прави по-талко опасна, заради страда о т неизвестното. йоан от Стови, „ЕХоуси срдоиса! кш г|01кш“ („Физически и торални фрагтенти“), ХОП, 1

2ц1°

103

СОЩ/8 НЕВДГСНСЩ I ФРЩЕНТр.

^ Застъпи времето да осъществим проект, отдавна замислян от нашето издателство - издаването на български език на всички ^философски трактати, за чиито автор е смятан легендарният Хермес Трисмегист. В няколко последователни тома ще ви предста­ вим нашия превод на Corpus Hermeticum (от който към настоящия момент са известни осемнадесет трактата, които ще публикуваме в три тома), Асклепий, или Свещената книга на Хермес Трисмегист (че­ тиринадесет трактата, които ще издадем в два тома), различни фраг­ менти от херметични трактати, събрани от Йоан Стобей (или Йоан от Стоби), както и Изумруденият скрижал (който ще издадем с прево­ дите на всички известни изследователи на херметичната философия). Библиотечната поредица, в която ще бъдат включени произведения­ та на Хермес Трисмегист, нарекохме Collectanea hermetica.

рие ще предоставим на читателя откъси от книгите на наи-извесшие преводачи и изследователи на неговото творчество. Според нас това е най-добрият начин да бъде представена философията на древния леген­ дарен мъдрец. Въздържаме се да поместим различните коментарии към трактатите, тъй като бихме искали читателят сам да преосмисли и осъзнае текстовете, без да му влияят тенденциите на разсъждение на различните философски школи, създадени през вековете за изследване на херметично­ то познание. Нашият превод на херметичните трактати на български език еосъщест­ вен по четиритомното издание на Луи Менар H erm ès Trism égiste: traduction com plète précédé d 'u n e étude s u r l'o rig in e des livres herm étiques (Х е р м е с Т р и см е zucm : п ъ л е н превод , предш ест ван от изследване на произхода на х е р м е т и ч н и ­ т е к н и г и ), публикувано през 1866 г. в Париж. Това всъщност е първият

превод на френски език, от оригиналните текстове на гръцки, на почти всички известни трактати на Трисмегист, а изданието е наградено с найголямата награда на Френската академия на ръкописите и литературата. Според повечето изследователи това е един от най-добрите преводи на трактатите, осъществени до ден днешен.

За повече точност сравнихме превода ни с три английски издания (осъ­ ществени от оригиналните текстове на гръцки език, а не от превода на Марсилио Фичино на латински) - първото издание на английски език от 1650 г. на C orpus H e rm e tic u m (17 трактата) на Джон Еверард, озаглавен The D iv in e P ym a n d er (.Б ож ест веният П и м а н д ъ р ); изданието на Джон Дей­ вид Чембърс The Theological a nd Philosophical W orks o f H erm es T rism egistus (Т е­ ологични и ф илософ ски п р о и звед ен и я на Х е р м е с Т р и см е ги ст ), публикувано в Единбург през 1882 г. и преводът на теософа Джордж Робърт Стоу Мид в книгата му Тhrice-G reatest H erm es: S tu d ies in H ellen istic Theosophy and G nosis (Х е р м е с Триж ди В е л и к и : и зслед ва н и я на е л е н и с т и ч н а т а ф илософ ия и гносис),

1906 г. В третия том на нашето издание са включени последните два трактата от първоначалния вариант на Фичино с четиринадесет текста на C orpus H erm eticum , , три трактата, наречени О пред еления: А с к л е п и й к ъ м цар А м о н , хакто и основния трактат от Ъ кХ о уа Х ф уогксЬ ка1 r\QiKod (Ф и зи ч е с к и и м о ­ ра лн и ф р а гм ен т и ) на Йоан от Стоби, късноантичен изследовател и съста­ вител на древни текстове, живял през 5 в. в Стоби (Македония).

Пета глава от книгата на Джордж Робърт Стоу Мид Thrice-G reatest H erm es: S tu d ies in H ellen istic T heosophy an d G nosis (Х е р м е с Триж ди В е л и к и : изследвания на е л е н и с т и ч н а т а ф илософ ия и гносис), том 1,1906 г.

Хермес в началото на Елинистичния период в историята на Древен Египет

Гръцката мисъл и философия влизат в по-тесен контакт с древното египетско царство и неговите мистични традиции веднага след бляс­ кавата ера на Птоломей Лагид (Птоломей I Сотер), който постепенно превръща Александрия в интелектуален и религиозен, философски и научен център на Елинистичния свят. За древните египтяни Тот-Хермес, още от най-древни времена, е учителят, който владее и преподава цялата древна и тайна мъд­ рост; той най-вече е авторът на всички свещени писания и писарят на боговете. Затова е съвсем естествено да предположим, че неговото господстващо влияние ще играе водеща роля в новите тенденции в развитието на Древен Египет. И това наистина е потвърдено от обил­ ните доказателства на религиозното изкуство от онази епоха, която ни дарява с примери на статуи, от гръцки тип, на Хермес, изобразен с перото на истината (специфичен символ на Маат - богинята на ис­ тината и вселенската хармония) на главата си или със свитък папирус в ръката си - като и двата са символи на Тот в неговата двойнствена същност на откривател и писар. Има много ясни свидетелства за сложната същност на мистична­ та и апокалиптична литература, която се появява на бял свят през този исторически период. За да наподоби своите египетски прототи­ пи, херметичната литература прекарва всичко през теологичната и теософската си мелница, дори когато става дума за физика, медици­ на или астрология. И така, научаваме, че Памфилий, граматикът, е добре запознат с гръцко-египетската литература относно „свещените растения" и техните свойства, определени от влиянието на тридесет и шестте Декади; това познание, ни казва той, е извлечено от „книгите, приписвани на египетския Хермес".

CORPUS HERJflE+iCUrfl t ПРГШОЖ£Н|Ш

114

Петозирис и Нешепсу

Още по-голям интерес за нас представляват фрагментите на ста­ рогръцки от П ет о зи р и с и Н е ш е п с у 1, оцелели до наши дни. Този ста­ рогръцки текст може да бъде датиран поне отпреди края на 2 в. пр. Хр. и ни предлага шокиращи паралели с общоприетите като такива текстове от херметичнита литература. В тези фрагменти откриваме пророка Петозирис, представен като учител и съветник на египетския цар Нешепсу, подобно на Асклепий и Амон в един от херметичните трактати; докато Хермес е онзи, кой­ то разкрива тайното познание на двама от по-младите богове, Аскле­ пий и Анубис, както го прави, в наличните херметични образци, за Асклепий и Тат. Колкото до самия Петозирис, С уда12 твърди, че той е египетски философ, който пише сравнително изследване на древног­ ръцката и древноегипетската теология, прави коментарии към Све1. Петозирис и Нешепсу - древноегипетски текст (някои изследователи твърдят, че е псевдоепиграф), описващ старинна гадателска техника, основаваща се на науката за числата и диаграми. Първият, който споменава този текст, е философът-платоник Трасил от Менда (ум. 36 г. сл. Хр.), придворен астролог на император Тиберий. П ре­ водът на латински на този текст се приписва на бенедиктинския монах Беда П репо­ добни (672/673 - 735 г.) и е поместен в манускрипта Cotton Tiberius С. П, илюминатен манускрип от 8 в., един от четирите оцелели манускрипта на св. Беда. - Бел. ред. * П етозирис и Неш епсу - в някои древни традиции са смятани за създатели на ас­ трономията. - Бел. ред. * Петозирис, наричан Анкхефенкхонсу - „един от петимата велики" ж реци на Тот в Хермопол, живял през втората половина на 4 в. пр. Хр. Гробницата му е открита в Туна ел-Гебел, негрополът на Хнум (Хермопол Магна). - Бел. ред. * Н еш епсу или Некауба - според Мането е фараон-губернатор (регент), който уп­ равлява Саис от 688 до 671 г. пр. Хр., в периода меж ду XXTV и XXV египетски ди ­ настии, но липсват точни исторически сведения за него. С поред египтолога Кенет Кичън, Некауба е вероятно син на Тефнакхт П (основател на XXVI династия) и брат на Нехо I (втори ф араон от XXVI динасдтия)*. - Бел. ред. 2. Суда и л и Свидас (гр. ЕоиЬа, ЕоиТЬас;) — византийски енциклопедичен речник, писан през 10 в. С ъдърж а около 30 000 статии, много от които заимствани от древ­ ни източници, които по-късно са загубени. И мето „Суда" идва от византийската гръцка дума суда, означаващ а „крепост" и ли „укрепление". Алтернативното име „Свидас" произлиза от греш ка на Евстатий, който взема заглавието за собственото им е на автора. - Бел. ред.

щените книги и е автор на трактати по астрология и върху Египетски­ те мистерии. Освен това, според Прокъл, Петозирис има сериозни познания върху всички йерархии на боговете и ангелите. Прокъл прави препратка към йератическа формула за магическо призовава­ не на най-великата от всички богини (Необходимостта), като твърди, че представата за тази Сила и ритуала за обръщение към нея, когато тя се явява, са му дадени от самия Петозирис. Мистичната същност на тази литература е изразена още по-ясно в разказа на Веттий Валент1за Нешепсу, който според него надминава Амон от херметичната литература и постига директно познанието за Духовния Път. През първата половина на 1-ви в. сл. Хр. Ветий се оплаква, че не живее в онези дни на посветени царе, владетели и мъдреци, които са се занимавали със Свещената наука, когато чистият Етер си е говорил лице в лице с тях, без никакво прикриване и преструвки и без да си спестява нищо, когато е отговарял на техните критични въпроси за свещените неща. В онези времена тяхната любов към свещените мис­ терии била толкова силна, техните добродетели били така високи, че те сякаш се издигали над Земята, а в безсмъртните си души ставали „небесни жители" и познавачи на божествените неща. По-нататък Ветий цитира един гръцки апакалиптичен трактат, приписван на Нешепсу, в който царят ни разказва, че веднъж остава в съзерцание и размисъл през цялата нощ, взирайки се в Етера; и така, докато е в този екстаз, той напуска тялото си и тогава чува небесен Глас, който се обръща към него. Този Глас не е просто звук, а се проя­ вява като веществено присъствие, което повежда Нешепсу по пътя му през небесното пространство. Твърде вероятно е прекрасният спектакъл на звездните сфери, за който говори Ветий, наричайки ги „най-трансцеденталното и найблагословеното видение от всички видения", като описание да е взет от същия източник. 1. Ветий Валент от Антиохия (120 - ок. 175 г.) - елинистичен астролог, по-млад съвременник на К лавдий Птоломей, с когото, заедно, са смятани за основатели на класическата астрология. - Бел. пр.

С0Щ>Ч8 Н Щ Г Е И С Щ 1 ПРТШОЖЕНПЕ " П Г

С това можем да сравним желанието на Трисмегист неговият син Тат да се сдобие с криле на душата и да се наслади на прекрасната гледка, както и това, че самият Хермес съзира прекрасното видение чрез Разума си. Всичко казано дотук потвърждава съществуването на книги, на гръцки език, в средата на ерата на Птоломеите, които разказват по същия начин същите неща, описани в херметичната литература.

Мането1, възлюбеният жрец на Тот

Когато, по-късно, управлението на Египет преминава в ръцете на Диадохите на Александър, а Птоломеите праевръщат Александрия в център на познанието в гръцкия свят, чрез създаването на прочутите Александрийски музей, Александрийска библиотека и различните школи, там се заражда небивал ентусиазъм за преводи, компилации, тълкувания и обобщения на гръцки върху древните писания и анали на народите. Сред тези преводачи, компилатори и сравнителни теоло­ зи най-известен е Мането, който представя съкровищата на египетския мистицизъм, теология, митология, история и хронология пред гръц1. М ането (Манетон) - египетски ж рец, ж ивял в края на 4 в. пр. Хр. - началото на 3 в. пр. Хр., по времето на управление на П толемей I Сотер и П толемей П Филаделф, в гр. Себенитос (Делтата на р. Нил). Историческите извори съобщават, че той по­ лучава образованието си в Мендес и Хелиопол. Според Плутарх, Мането е един от двамата ж реци-съветници на П толемей I и главен ж рец на култа към Серапис. Смята се, че М ането е написал на гръцки език няколко труда, сред които най-голямо значение им а История на Египет (Ае^урИаса), от която са се запазили само ф раг­ менти и ли ком пилации, дело на историци от по-късни епохи, наприм ер Й осиф Флавий. Н а М ането дълж им съставянето на най-пълния списък на династиите и владетелите на Древен Египет. В неговия списък имената на египетските ф араони са изписани на гръцки език, което и до днес пораж да объркване п ри транскрип­ цията и произнасянето им (например, А менофис вместо Аменхотеп, Сезострис вместо Сенусрет и т.н.). Мането е единственият източник, освен Туринския папирус, който предоставя хронологична и н ф орм ация за владетелите от Додинастичния период. - Бел. ред.

кия свят. Нещо повече, виждайки как достоверността и благонадежността на Мането като историк нараства с всеки изминал ден, колкото повече се запознаваме с древноегипетските паметници, толкова пове­ че се убеждаваме, че той си е*свършил работата достатъчно добросъ­ вестно. Мането е съвременник на първите двама Птоломеи. Той живее в последните години на 4-ти и първата половина на 3-ти в. пр. Хр. Той е жрец в Хелиопол и като такъв вероятно познава добре гръцката кул­ тура, както е и високо обучен в древната мъдрост на Египет. Мането пише не само за историята, а и за мистичната философия, както и за религията на своята страна. Именно от неговите книги, по всяка вероятност, Плутарх и другите древногръцки мислители черпят сво­ ята информация за Древен Египет. Най-вероятно Мането допълва знанията си от надписите в храмовете и от запазилите се по негово време анали и хроники на жреците. Писмото на Мането до Птоломеи Филаделф1

Един цитат на Мането е изключително важен в светлината на на­ стоящото ни изследване. Този цитат е запазен от Георгий Синкел2, който твърди, че го е взел от труд на самия Мането, наречен С от ис, който в наши дни е напълно изгубен. Текстът, заедно с уводните думи на монаха Синкел, гласи следното: 1. П толемей П Филаделф - цар на Египет от династията на Птолемеите, управля­ вал страната в периода 285-245 г. пр. Хр. Син е на П толомей I и Береника I. Фила­ делф означава „лю бещ сестра си", тъй като той се ж ени за своята по-голяма сестра А рсиноя П. П ри П толемей П са поставени основите на социално-икономическата и политическа система на Елинистичната епоха. Води активна външ на политика - воюва с К ирена и М акедония, намесва се в делата на Гърция. Води Ева и 2-а Си­ рийски войни с царството на Селевкидите за господство над източното крайбре­ ж и е на Средиземно море. - Бел. ред. 2. Георгий Синкел (гр. Гесоруюс; ЕгпжеЛЛо^) — византийски историк, ж ивял в края на 8 в. и началото на 9 в., автор на известна хроника. - Бел. пр.

CORPUS HERÎflEtiOJTlT f ПРТМ0ЖЩ1Е

11S

c 0 R.

P

V

8 H

E R.

41

E t ♦

i

C U Щ

„П редлож иха м и да направя н я к о л к о и звлеч е н и я за е ги п е т с к и т е д и ­ н а с т и и о т К н и ги т е на М а н ет о . [Т ози М а н ет о ], б и д е й к и високопос­ т авен ж рец в ези ч ески т е храм ове на Е ги п ет , дава от говорит е си [на въ п р о си т е на цар П т о ло м ей ], ка т о ги и звли ч а от п а м е т н и ц и т е в з е м и т е н а Сериада. [Т ези п а м е т н и ц и ] , к а к т о казва т ой, са гравира­ н и на свещ ен и я е зи к и с п и с м е н и т е з н а ц и на свещ енат а п и с м е н о с т на T om , п ъ р в и я т Х ер м ес. С лед П о т о п а т е са преведени от свещ ения е з и к н а о б и к н о в е н и я ези к, но все ощ е [се изп и сва т ] с йер о гли ф н и з н а ц и и са с ъ х р а н я в а н и в к н и г и , от сина на Д о б р и я Д е м о н и вт ори Х е р м е с ; бащ ат а на Тат , във в ъ т р е ш н и т е к а м е р и на хр а м о вет е на Е гипет .

В книгата С о т и с Мането се обръща към цар Птоломей Филаделф, вторият от Птоломеите, лично, като пише, дума по дума, следното: П и с м о о т М а н ет о , С е б е н и т я н и н а , до П т о л о м е й Ф иладелф Д о в е л и к и я цар П т о л о м е й Ф иладелф , н а й -п о ч и т а е м и я т :

Аз, М а н е т о ,

върховен жрец и писар в свещ ен и т е хр а м о ве на Е ги п ет , граж данин на Х е л и о п о л , но по рож дение с е б е н и т я н и н , на м о я госпо­ дар П т о л о м е й и зп р а щ а м поздрави. Т рябва да н а п р а в и м и зч и с л е н и я от но сно в с и ч к и т о ч к и , к о и т о В ие мож е да пож елаете да разгледам е и о б я с н и м , за да от говорим на въ­ п р о с и т е В и о т но сно онова, ка к во щ е се с л у ч и със света. Според В а ш и ­ т е заповеди, свещ ен и т е к н и г и , н а п и с а н и от н а ш и я праот ец Триж д В е л и к и я т Х ер м ес, к о и т о аз и зу ч и х , щ е В и бъдат по ка за ни . С богом, господарю и ц арю м о й .

Значението на изявлението на Мането в неговата книгаСотис

Тук виждаме устен цитат от документ, за който има всички основа­ ния да се смята, че е писан преди 250 г. пр. Хр., поне според това пис­ мо. Очевидно то е едно от многобройните писма, разменени между Мането и Птоломей II. Птоломей научава много за миналото на Еги-

пет - такова, каквото е представено в аналите на древноегипетските паметници. Но дали жреците могат да му кажат нещо за бъдещето? Да, могат, отговаря му Мането, но ще трябва да бъдат направени многобройни изчисления. Птоломей II Филаделф изразява и силно жела­ ние да види писмените паметници, от които Мането извлича своята информация, а върховният жрец му обещава да му покаже тези до­ кументи - древните книги на Хермес Трисмегист. Книгите са приписвани на Хермес Трижди Велики, а това е първи­ ят път, когато тази титла, или по-скоро това прозвище, е употребено в запазената до наши дни гръцка литература. Този Хермес е вторият, наричан така, бащата на Тат, или както казва Мането на друго място, той е Синът на Добрия Демон (Агатодеймон), който всъщност е пър­ вият Хермес. Тук ясно можем да различим постепенната градация в трактатите: 1. Пимандър, Пастирът на хората, или Разумът. 2. Хермес Трижди Велики. 3. Тат. Това ни препраща към вечното деление на ученик (чирак), майстор и Майстор на майсторите. Но ако търсим някакви исторически алюзии, вероятно ще стигнем до заключението, че първият Хермес, или първите жреци сред егип­ тяните, са използвали свещен език или, с други думи, става дума за език, който по времето на втория Хермес, или второто жреческо съ­ словие, вече не се говори. Вероятно това е някакъв вид архаичен древноегипетски език. Двете групи жреци и пророци са разделени във времето от „Потоп". Този „Потоп" вероятно е свързан, ако не е и при­ чината, за Потопа, за който Солон научава от жреците в Саис и който се е случил някъде около 9 хиляди години преди неговото време. Това е същият Потоп, за който има значителна информация в диалозите Т и м е й и К р и т и й на Платон. Добрият Демон е едно и също нещо с Разума, както научаваме от херметичната литература, а освен това е разглеждан и като баща на втория Хермес, или Хермес Трисмегист. Това изглежда е един метафоричен начин да се каже, че архаичната цивилизация в Египет - от времената преди Потопа, който вероятно залива страната, когато остров Атлантида потъва в океана - е оценя­ вана като велика в своите достойнства. Това са времената на царетебогове, божествените царе или царете-полубогове. Тяхната мъдрост се предава от поколение на поколение чрез мистични предания или

сокрив невдеНс

щ

1

пр^ ожщте

е съживявана отново като подобие и образ на минало величие от по­ томците на същата онази раса, която се завръща от изгнание (или е преродена на Земята), за да управлява новото население, което по­ степенно отново населва долината на Долен Нил, след като водите от Потопа се оттичат. По този начин можем да разграничим три епохи в традицията на египетския мистичен култ: 1. Първият T ot , и л и Агатодемон, където оригиналното предание е запазено в свещения език и свещените писмени знаци на каменните паметници, пръснати из земите на Сериада, които вероятно са земи­ те на Древен Египет отпреди Потопа, предизвикан от потъването на Атлантида. 2. Вторият T ot, Трижди Великият, или мистичната школа след пе­ риода на големия Потоп, чиито анали и учения са запазени не само в надписите на древните паметници, но и върху манускрипти, все още писани със свещената писменост, но на древноегипетски език, какьвто се говори след като населението отново населва долината на Нил. 3. Тат, или жреците от времената на Мането и вероятно от няколко века преди това време, които все още говорят една латерална форма на египетския език, от чиито димотически преводи са направени покъсните преводи или парафрази на гръцки език. Дали книгата Сотис е фалшификат?

Тази естествена наследствена линия на фундаменталните доктрини в традицията на херметичната литература, обаче, е отхвърляна от енциклопедизма, който твърди, че тези херметични проповеди са фалшификати от школата на неоплатонизма,.въпреки че вече видяхме на каква хлъзгава почва са основани тези твърдения. В тази връзка ще е интересно да разгледаме как е подредено литературното наследство на Мането. Привържениците на теорията за енциклопедизма на херме­ тичната литература твърдят, че книгата С от ис е очевиден, късен фал­ шификат; като папагали, мнозина повтарят същото; но нито в теории-

те за енциклопедизма, нито другаде може да бъде открита дори една дума, която да доказва подобно твърдение. Затова нека да видим дали някой друг учен, освен привържениците на енциклопедизма, се е зани­ мавал с този проблем, на когото са посветени малко трудове. А пози­ цията на енциклопедистите е най-пълно защитена от Мюлер, Мюлер предава своята теза на Бьок, а Бьок на Летрон. Аргументите в защита на тезата „ С о т и с е късен фалшификат" са следните: 1. Терминът „най-почитаем" не е използван преди вре­ мената на римските императори; 2. Египет не е заливан от потоп. 3. Древната митология на Египет не споменава нито първи, нито вто­ ри Хермес; 4. Египет всъщност не е Сириадската земя; 5. Терминът Трисмегист е влязъл в употреба много по-късно.

Опровержение на аргументите на ендиклопедистите

Нека да разгледаме тези аргументи в посочения ред и да ги изслед­ ваме, като имаме предвид, обаче, че целият въпрос е предрешен от самото начало. Защото, за да може да защити своята теза, че наши­ те така наречени херметични писания са фалшификат, енциклопедизмът е принуден да оспорва достоверността на книгата С о т и с на Мането. Категоричните твърдения на Мането противоречат силно на тезата за фалшификата; на практика тези твърдения на Мането направо ги класират като лъжа. Колкото до аргументите на енциклопе­ дизма, то: 1. Терминът „най-почитаем" в по-късните времена е приравнен на „Августейши", почетната титла на римските императори. Затова ня­ кои оспорват неговото използване преди тези времена. Но защо не? За египтянинът неговият цар е божествен - и това е доказано от всеки надпис в Египет - а терминът „най-почитаем" или „августейши" в най-ранните периоди от историята е винаги прибавян към имената на боговете. Тогава защо да не бъде добавен към името на „Великия Цар"? Какво всъщност би било по-естествено от това?

С О Щ /8 H E R J lE tia /Щ

f

П РШ аЖ Щ ТЕ

- 3 c j o 1—

tn щ

o c c j^ ^ o n

122

2. Вече показахме, че според Платон, Египет е познавал, много до­ бре и от близо, Потопа. По-нататък Платон казва, че Солон е получил информацията за това от жреците от Саис, които му казват, че всички древни анали и записи се пазят в храма на богинята Нейт. Тук не е мястото да обсъждаме труда A tla n tic u m на Платон и дъл­ гата история на споровете около това произведение, защото това би изисквало отделен том. Аз съм добре запознат с всички аргументи „за" и „против", поне за автентичността на произведението, както и за проблемите, свързани със сравнителната митология и фолклора, изпозлзвани в A tla n tic u m . Запознат съм и с най-съвременните изслед­ вания, които имат за цел да подкрепят основните концепции на Пла­ тон чрез методите на различните типове пророчества. Всичко това, когато бъде свързано с основния замисъл на „митовете" на Платон и с най-новите изследвания по въпроса, ме доведе до убеждението, че най-великият от гръцките философи изобщо не се е шегувал, когато - след като е изчерпал диалектиката си, той е потърсил убежище в мистичните предания - за да може да потвърди своите предположе­ ния, които интелектът му не може да изрази без тази помощ. Разбира се, може да се спори, че всяка препратка към Потопа веги­ петската елинистична литература е просто повторение на онова, ко­ ето скептиците наричат „блестяща измислица на Платон"; но в тази връзка, както и в много други, е еднакво спорен и фактът, че всички подобни препратки - включително и тази на Платон - произлизат от един и същи първоизточник, а именно Древен Египет. И наистина, на 9-ти ноември 1904 г., на една среща на Обществото по библейска археология, г-н Ф. Ледж прочита статия от проф. Невил, озаглавена „За споменаването на Потопа в К н и га т а на м ъ р т в и ­ т е". Въпросният Потоп е онзи, споменат в гл. CLXXV на Лейденския манускрипт. Цицерон (106-44 г. пр. Хр.) говори за ’петима Меркурий и че по­ следните двама от тях са египетски. Единият от двамата последни е „синът на Отеца Нил", произнасянето на чието име египтяните смя­ тат за богохулство и за когото, по всяка вероятност, самите древни египтяни въвеждат термина Агатодемон (Добрия Демон); а вторият е по-късният Тот, основателят на Хермопол. Цицерон трудно би из-

мислил това, което вероятно е често цитиран израз от негово време, най-вероятно извлечен, на първо място, от трудовете на Мането, от които и гърците, и онези, които са в сферата на елинистичната култу­ ра, черпят цялата своя инфбрмация за Древен Египет. И наистина, Райценщайн1се позовава на информацията, дадена от Синкел за писанията на някакъв псевдо-Мането (но без никакво обяс­ нение) и отбелязва, че генеалогията на Хермес, която е дадена там, по всички свои белези е много древна. Сириадската земя

Твърдението, че древните египтяни не познават нито Сириадска земя, нито някаква страна с това име, изглежда логично и убедител­ но, но следващите по-долу разсъждения може би ще хвърлят по-раз­ лична светлина върху този въпрос. Най-голям интерес за астрономията на древните египтяни пред­ ставлява най-видимата звездна система, сравнително близка до наша­ та, чиято най-ярка звезда е Сириус. Тази звезда е в основата на редица изключително важни цикли и затова тя е част от върховния мисти­ цизъм на египетскопо посвещаване. Сириус е звездата-пазител на Древен Египет. Тъй като Древен Египет е свещена земя, чието тяло, съставено от номи, или провинции, разположени според звездното небе, има своите центрове, отговарящи на центровете или ганглиите на звездното небе. Както индуистите имат своя Небесен Ганг (Акаша Танга) и свой земен Ганг, така небесата имат своя Звезден Нил, аЕгипет има своя физически Нил, който дава живот на страната. Ежегодният разлив на реката, който е означавал и означава всичко за древния и 1. Рихард Аугуст Райценщ айн (186 -1931 г.) - германски класически ф илолог и из­ следовател на древногръцката религия, херметизма и гностицизма. Той е описван от проф . Курт Рудолф като „един от най-вдъхновяващите гностични учени". Р ай ­ ценщ айн заедно с Вилхелм Бусет е основател и главна фигура в Ш кола по история на религиите. - Бел. пр. *На стр. 139 в книгата му Poimandres:Studien zur griechisch-ägyptischen undfrühchristlichen Literatur (1904). - Бел. np.

CORPUS HERTflEliC'/Tfl f ПРИЛОЖЕНИЕ

124

H Е R. W

E t♦ 1

c

V Щ

за съвременния Кем (Египет) е подложен на внимателно наблюдение и резултатите са записвани с огромно усърдие, а основата на него­ вия цикъл е наричана Сотиадска или Сириадска; Сириус (Сейриос) в гръцката транслитерация е наричана Сотис и Сет (или Септ). Тогава, какво по-естествено име може да бъде дадено на страната, ако не Сериадска земя? Записите на разлива на Нил вдревните времена се самозаписватвър­ ху пирамиди, обелиски и храмове, а в по-късните епохи почти всички паметници са строени с използването на инструментите на египетска­ та астрогеоложка наука. Тази наука е изучавана внашето съвремие (на­ чалото на 20 в. - бел. ред.) от ешптянина Хекекян бей, а резултатите от неговите изследвания са издадени „за частна употреба" и единственото общодостъпно копие от това издание може да се види в Британския музей.1В своя увод, авторът на този труд пише следното: Л ст рогеологият а води до 'раждането на м о н у м е н т а л н а сист ем а, чрез к о я т о са зап а зени плодовет е от съ б р а н и т е н а б лю д ен и я и о п и т а на чо веш ка т а раса и к о я т о надж ивява п и с а н и я , на д п и си , п р ед а н и я и дори народи. Н а о сн о вн и т е древни п а м е т н и ц и е придадено важ ното свойст во да запазват а в т о х р о н н и т е белези на геохронологият а. В ъ р ­ х у м н о го от т ези п а м е т н и ц и са за п и са н и , по х и д р о м а т е м а т и ч е с к и н а ч и н , п о зн а н и я по а ст р о н о м и я , география, к а к т о и д а н н и за р а зм е­ р и т е и ф орм ат а на З е м я т а в съ о т вет н и т е епохи. Това са С ириадс к и т е п а м е т н и ц и , защ от о о сн о вн и т е и м л и н и и са п р о е к т и р а н и на основат а на ц и к л и т е на въ р т ене на звездат а С и р и у с и са на н есен и с п о м о щ т а на с т а н д а р т н и я аст рогеолож ки к у б и т (ла к ъ т ).

Без съмнение нашият автор е твърде строг към себе си, както пра­ вят всички подобни автори; но нилометрията и всичко останало, спо­ менато в този откъс, със сигурност са една от'най-важните части в нау­ ката на жреците. 1. Става дума за книгата на H ekekyan Веу, С. Е., A Treatise on the Chronology of Siriadic Monuments, demonstrating that the Egyptian Dynasties of Manetho are Records of Astrogeological Nile Observations which hâve been continued to the Présent Time, London, 1863). - Бел. ред.

С телата н а Хермес

Но преди да се занимаем с останалите възражения, които се из­ правят срещу автентичността на произведението на Мането, наречено С от ис, ще добавим още няколко думи за тези сириадски паметници, известни в Античността като Стела на Хермес, или Стела на Сет, кои­ то погрешно са наричани, в латинския и английския език, „Колони" или „Пилони" на Хермес. Обикновеният читател вероятно ще бъде озадачен от многобройните начини на произнасяне на името на звездата, но той трябва да си спомни, че трудностите в транлитерацията от един език на друг са винаги големи и са особено неприятни, когато става дума за ези­ ци от различни езикови групи. По същия начин можем да открием различни варианти на Техути, името на Хермес на египетски, тран­ слитерирани в не по-малко от 19 различни форми в гръцкия и две в латинския - такива като Тойт, Таат, Тат и т.н. Когато става дума за „Колоните на Меркурий", общоприетото мне­ ние, какго вече посочихме, е, че Питагор, Платон и другите древни мислители са извличали своята мъдрост именно от тези колони, или паметници. Римският историк Амиан Марцелин, приятелят на им­ ператор Юлиан, ни е оставил описание на характерните особености в конструкцията на тези пирамиди, или храмове, което е доста интерес­ но. В откъса, който е предмет на нашата препратка, пише следното: И м а с п е ц и а л н и п о д зем н и галерии и п р оход и с м нож ест во и зв и в к и к о и т о , к а к т о се говори, п о свет ен и т е в д ревнит е р и т у а л и (зн а е й к и , че наближ ава п о т о п и с т р а х у в а й к и се, че свещ енит е р и т у а л и щ е бъ­ дат за л и ч е н и от пот опа) са п о ст р о и л и на р а зл и ч н и м ест а , п р ъ сн а ­ т и из въ т р еш н о ст т а (на сградит е) - к о и т о са и з к о п а н и с о гр о м н и у с и л и я . И след ка т о са и з р а в н и л и с т е н и т е на галериит е, т е са грави­ р а л и в ъ р х у т я х м нож ест во видове п т и ц и и ж ивот ни и безброй видове (същ ест ва) о т други светове, к о и т о посвет ен и т е н а р и ч а т йероглиф н и з н а ц и .1 1. Ц итатът е от Rerum Gestarum Libri qui supersunt, xxii. xv. 30 на А м иан М арцелин. Бел. ред.

CORPUS HERJÆtiCUT|l f П Р^О Ж Щ ТЕ

126 C JO P ^£>

По този начин ни е разказано за друга особеност на сериадските паметници и за „Книгите, запазени от Потопа", за които има толкова много предания. Това са същите онези записи, към които ни препра­ щат Санхуниатон1и Мането. Синовете на Сет-Хермес

—'U ^ £ -

Египетското описание е недвусмислено достатъчно; но когато Йо­ сиф Флавий1 2, следвайки традиционната практика на своята раса да използва митовете на по-древни народи, за да изгради еврейската ис­ тория - защото Мойсеевите книги съдържат неизброими примери на използване на елементи, които евреите са открили в аналите на подревни народи - развива идеята, че Сет (египетският Сириус) е биб­ лейският патриарх Сит, този еврейски любител на старините тръгва по пътя на измислиците, а не на историята. Ето как той използва еги­ петското предание за Сириадската земя за своите собствени цели: В с и ч к и т е [синовет е на С ит ], б и д е й к и с добър нрав, ж ивеят щ аст ­ ли во заедно, в една и същ а ст рана, далеч от кавгит е, без да и м се сл у ч и н и к а к в о н ещ а ст и е до к р а я на ж ивот а и м . Ц е л т а (голям ат а) на т я х ­ на т а н а у к а е онази м ъ д р о ст , к о я т о се за н и м а в а с неб есн и т е т ела и т я х н о т о п р а в и л н о подреж дане. З а да не бъдат и згуб ен и т е х н и т е о т к р и т и я за и д н и т е п о к о л е н и я на човечест вот о и да не изчезнат преди да ст а н а т и звест н и (защ от о ощ е А д а м предсказва, че щ е и м а 1. Санхуниатон (или Санхунятон) — древен ф иникийски автор от Бейрут, живял, според Евсевий, „във времената, когато С ем ирам ида е била царица". В три книги той излага основите на финикийската религия, за които той научава от колоните на свещените храмове. Съдържанието на трудовете му е описано на гръцки език от Филон от Библ, фрагменти от чиито произведения са преразказани от църков­ ния историк Евсевий в неговата Хроника. - Бел. ред. 2. Й осиф Флавий (лат. Josephus Flavius, ок. 37—ок. 100 г.) — античен еврейски исто­ ри к и писател, известен със стигналите до наш и дни на гръцки език трудове Иудейската война (за въстанието от 66—71 г.) и Иудейски древности ( кьдето е описана ис­ торията на евреите от Сътворението на света до Иудейската война). - Бел. ред.

п ер и о д и чн о изчезване на в с и ч к и нещ а, п р ед и зви ка но о т си ла т а на о гъ н я и заради си ла т а и м асат а на водата), т е създават два п и с м е н и п а м е т н и к а - е д и н и я т о т к и р п и ч , а д р у ги я т от к а м ъ к - и в ъ р х у всеки от т я х и зп и сва т своит е о т к р и т и я . Т ака че ако се случ и , че к и р п и ч е н и я т п а м е т н и к да бъде от несен от с и л н и т е порои, к а м е н ­ н и я т п а м е т н и к да оцелее и т а ка хорат а да зн а я т к а к во е на п и са н о на него, к а к т о и да и м бъде казано, че п а к т е са н а п р а в и л и и к и р п и ­ ч е н и я п а м е т н и к . И т о зи к а м е н е н п а м е т н и к ст ои и до ден д н еш ен в С и р и а д ска т а зе м я .1

Този пасаж е особено интересен, не само защото предлага много добър пример за начина на измисляне на еврейските „древности", но и защото ни дава възможността да преоткрием очертанията на пър­ воначалното египетско описание, което е откраднато и прспособено от Йосиф. Синовете на Сет са посветените древни жреци на Първия Хермес. Адам е представен като Първия човек, в смисъла на Добрия Пас­ тир, Пимандър от херметичната традиция; а двата вида писмен па­ метник (които Йосиф изглежда смята за два отделни надписа вър­ ху някакъв вид стели, а не за части от две отделни сгради) вероятно ни препращат към тухлените (кирпичени) сгради и храмове от тази епоха и към специално изградените и по-дълговечни паметници от камък - вероятно изсечените в скалата храмове или най-древните пи­ рамиди. Освен това аз си зададох въпроса дали този „кирпичен па­ метник" не ни препраща към шокиращото твърдение във вавилон­ ския Т а л м у д , че Йисус издига „кирпичена грамада" и я почита като идол. В историята на Йешу (Иисус) в Т а лм уд а , за Иисус е казано, че е „изучил магията в Египет", а за самото египетско магическо познание е казано, че е записано на паметници от кирпич. Райтценщайн (на стр.183 от своя труд), след като посочва прили­ ката в преданията за Сириадската земя, както е описана от Йосиф Флавий, и в онова писание, което той нарича псевдо-Мането, доба­ вя интересната информация, че Сириадската земя в един надпис е 1. Ц итатът е от Иудейски древности, I. и., на Й осиф Флавий. - Бел. ред.

ссжрив НЩТЕ+Ю/Щ I ПРТМ0ЖЩ1Е

m

н Е R.

щ

Е t

♦

i

с и

ш

потвърдена като дом и родна страна на Изида. Наистина, на самата богиня са присъщи прозвищата Нейлотис и Сейриас; тя е символ на плодородната земя и на Египет. Сега вече можем да продължим с изследването на възраженията срещу автентичността на книгата С о т и с на Мането. И така, дадохме достатъчно добри доводи срещу твърдението, че Египет „не познава Сириадска земя" и стана ясно, че именно Египет е Сириадската земя, а книгите на Хермес са директните наследници на архаичните камен­ ни паметници от тази земя. А освен това доказахме, че херметичните писания са една или две стъпки по надолу в същия списък на доку­ менти-наследници. Всичко това е логично и естествено. По този начин ние отхвърлихме четири от петте опори, на които се крепи хипотезата, че документът С о т и с е фалшификат. Нека сега да видим дали оставащата пета опора може да понесе тежестта на цялата хипотеза. Епитетът „Трижди Велик"

Казват, че терминът „Трисмегист" („Трижди Велик") е въведен по-късно. Това твърдение изцяло се основава на хипотезата, че всич­ ки налични и днес херметични писания са всъщност неоплатонични фалшификати от 3 в., или най-много от 2 в., а преди това никой не го е използвал. Терминът „Трисмегист" трябва и може да бъде датиран не по-отдавна от най-ранния от тези ръкописи, а къде трябва да раз­ положим тази датировка ще видим в края на нашето изследване. Но това, че през 1 в. странният надпис „Трисмегист" е известен дори на римляните, е очевидно от творбите на видния римски автор на епиграми Марциал, в чиято възхвала на ьщкой си Хермес - прочут по това време гладиатор - се чете и следното: H erm es om nia solus et ter u n u s.

През 1695 г. анонимен преводач превежда свободно тази строфа като:

Х е р м е с владее дарбит е на в с и ч к и хора , И ед и н ст вен заслуж ава и м е т о Т р и см еги ст .

Такава популярна употреба сочи, че името или прозвището Трисмегист е известно на всички и доказва дългогодишната му упо­ треба преди времената на Марциал (43-104 г.?). Но дали няма и други доказателства? В триезичния надпис (с йероглифи, на демотически и на гръцки език) върху прочутия Розетски камък, който възхвалява Птоломей Епифан (210-181 г. пр. Хр) Хермес е наречен „Велик и Велик". Летрон превежда това като „два пъти велик", а в своите бележки казва, че тер­ минът „Трисмегист" не е известен по това време, като по този начин надменно отхвърля книгата С о т и с на Мането. Ако терминът беше из­ вестен, казва той, той щеше безспорно да е използван вместо слабия израз „велик и велик". Но защо това да е безспорно? Нека да разгледаме малко по-под­ робно този въпрос. Египетската повтаряща се форма „велик-велик" е откривана често и навсякъде с префикс, който може да бъде тран­ слитериран като „ур". Така че, ако простата форма се превежда като „велик-велик", то емфатичната, суперлативна форма естествено ще се преведе като „велик-велик-велик" или „трижди велик". Има дос­ татъчно многобройни примери от гръцкия език как суперлативната форма на много прилагателни се постига с представката „трижди", но няма ранни примери за техните суперлативни форми. И какво от това? Ами, очевидно терминът „Трисмегист" е от по-късни време­ на... Но не можем ли законно да предположим, заради отсъствието на повече информация, че когато египтяните са искали да изразят суперлативна форма на своята повтаряща се превъзходна форма (велик-велик), те са стигнали тавана на възможностите на езика или двойната повтаряща се форма е най-висшата степен, която могат да изразят със своя език? Но това не е така, когато те използват гръцки език. Те могат да направят още една стъпка с по-пластичния елински език. Защо, тогава, те не са използвали „трижди велик", вместо „ве­ лик-велик", на Розетския камък?

CORPUS HERKIEtiCUrfT f ПРГШОЖЩ1Е

-3< 3Q1 —

oo^ ti^ OO

130

Защото на Розетския камък египтяните са превели „велик-велик" като прилагателно, а не като интезивна форма на същото прилагател­ но. Но защо не са използвали интензивната форма в димотическия надпис? Е, въпросът „защо" може да бъде задаван безкрай пъти; но защо не предположим, че Птоломей е възхваляван заради неговата справедливост - за която се казва, че той я раздава „като Хермес, великия-велик", а тази повтаряща се форма е достатъчна, за да изрази принадлежността към идеализираните жреци, докато превъзходната форма е запазена като почетна титла за самия Хермес, като олице­ творение на Мъдростта? Или пък, дали не е политика да се използ­ ва прилагателно, което да намали славата и величието на Птоломей, който не е египтянин? Следата на Грифитс

Това, което прочетохте тук, бе написано, през ноември 1899 г., когато по-голямата част от тази глава бе публикувана за първи път в The Theosophical R e v ie w ( Теософ ски преглед). Но скоро след това попаднах на съвсем нова следа. В неговата книга Stories o f the H ig h P riests o f M em p h is: the S ethon o f H erodotus and the D em otic Tales o fK h a m u a s (Р азкази на В е л и к и ­ т е ж реци от М е м ф и с ), издадена през 1900 г., Ф. Л. Грифитс ни дари с

превода си на един изключително интересен димотически текст, от­ крит на гърба на два гръцки документа, чието съдържание сочи, че са официални поземлени регистри от седмата година на управлението на император Клавдий (46-47 г.). Освен това „има неопровержими доказателства, че демотическите текстове са написани не по късно от 30 години след съставянето на поземлените списъци". Това можем да кажем за оригинала. Но какво можем да кажем за съдържание­ то? Тъй като димотическите писания принадлежат към най-важния цикъл от народни приказки на Египет, може да се заключи, че и по форма, и по съдържание тези текстове са много древни. Този папирус ни разказва, че веднъж при голямо бедствие, когато фараонът на Египет е победен от разстояние от магиите на етиопските магьосници, той е спасен, а магиите на Черните са изпратени

обратно върху тях самите от някой си Хор, който е син на Па-неше и е особено вещ по Книгите. Преди епизода на неговото чудесно премерване на силите с етиопските магьосници, за същия този Хор в текста пише следното: Той влезе в х р а м а на К х м у н ; поднесе своит е п р и н о ш е н и я и своит е в ъ з л и я н и я пред Tom , О сем п ъ т и В е л и к и я т , Г осподарят на К х м у н , В е л и к и я т Бог.

Към това Грифитс добавя следната бележка: „ T om , осем

п ъ т и в е л и к и я т " - т о чн о т ова п и ш е , в ъ п р е к и че зн а ц и т е са п о и зт р и т и . Т и т ла т а , к о я т о т у к изглеж да се появява за п ъ р ви п ъ т в еги п ет ска т а л и т е р а т у р а , е ек в и в а л е н т на „ Триж ди В е л и к " - ср а вн и т елн о к ъ с е н е п и т ет , изп о лзва н за п ъ р ви п ъ т около дат ат а, когат о е създаден т ози м а н у с к р и п т . Н о и зр а зъ т „осем п ъ т и В е л и к " и м а своето м и т о л о ги ч н о о б ясн ен и е в и м е т о на града на T om , н а р и ­ чан „ О с м и я т град.

Митологичното обяснение на това име, а именно Кхмун (Кхеменну), което сър Уолис Бъдж транслитерира като Кхеменну (K hem en-nw ), според Грифитс е точно „Осмият град", т.е. „осмият град в Горен Еги­ пет, нагоре по реката". Ние не сме склонни да лишим никого от тази прекрасна адапта­ ция към околната среда, в процеса на еволюцията на чисто физиче­ ската интерпретация. Но се боим, че нашите читатели вече са убеде­ ни за себе си, че Кхеменну (по-късно наричан Хермопол) е Градът на Осемте, Градът на Огдоадата и с радост ще приемат някое по-земно обяснение на името; не че ние изцяло отхвърляме твърдението как Кхеменну е „Осмият град нагоре по Реката", стига тази река да се интерпетира като Небесния Нил, по който душата на посветения плава в слънчевата ладия. Значи Райтценщайн не греши в предположението си, че Грифитс свързва почетната титла Трисмегист с осемте песоглавци, които обра­ зуват свитата на Тот; но ние не мислим така.

CORPUS HERJEiiCUIJl f ПРИЛОЖЕНИЕ

132

H

Е R.

W E t ♦

1 c

V Щ

Същността на тази свещена и символична Огдоада може да бъде видяна най-ясно в надписа от Дер-ел-Бахари, от времената на XXII ди­ настия, публикуван наскоро от Гастон Масперо. В него Онзи, който естанал Озирис (вероятно Посветен вМистерии­ те на Озирис), казва на Върховния: Аз с ъ м

Е д и н н и я т , к о й т о става Д в а м а т а ; аз с ъ м Д ва м а т а , к о и т о ст ават Ч ет и р и м а т а ; аз с ъ м Ч ет и р и м а т а , к о и т о ст ават О с м и н а ­ та; и след т ова аз п а к с ъ м Е д и н н и я т .

Също така, в първата Молитва на Хермес, в която към Хермес се използва обръщението Агатодемон (Добрия Демон), Тот е наричан „Онзи, който е пазен от Осемте Пазители". Сега можем вече да предположим, че тези Осемте са създадени като Двама от Единния (Велик), Четирима от Двамата (велик-велик, или Дважди Велик) и Осемте от Четиримата (Трижди Велик). Тази комбинация ще допадне особено на онези, които са обучени на питагорейските математически символи, каквито, без съмнение, са били мнозина от хората, взели участие в създаването на египетска-елинистичната теософска, или херметична, литература. От всичко това аз лично стигам до заключението, че почетната тит­ ла Трисмегист (Трижди Велики) е въведена в началото на епохата на Птоломеите. И затова, доколкото аз мога да преценя, автентичността на книгата С о т и с на Мането не може да бъде оспорена, поне с изтък­ натите по-горе аргументи.

СОЩЧ78 НЕКГ|1ЕТ1СиТ|Т Т0ЩШ Книга ХПЬ т а й н а т а проповед в п л ан и н ата .....7

Книга ХГО; Л и сто на Х е р те с до Лсклепий: За Бога т в о р е ц .....3 5

Книга ХО: Определения: Лсклепий к ъ т цар А то н ; I - За Слънцето и Д е т о н и *т е .....45

Книга ХШ : Определения: Лсклепий к ъ т цар Атон? И - За п р е п я т с т в и я т а , к о и т о съ зд ав ат пред д у ш а т а с т р а с т и т е на т я л о т о .....63

Книга XD1I: Определения: Псклепий к ъ т цар А то н : Ш - Възхвала на Върховната с ъ щ н о с т .....73

Книга ХОШ: Ф р а г т е н т и о т к н и ги т е на Х ертес: Х ер тес к ъ т неговия син ТПат .....81

Приложение .....105 1. О т и з д а т е л с т в о т о .... 107 2. Д ж о р д ж Р об ъ р т С то у (Пид: О сновният и з т о ч н и к на гсерлтетичната л и т е р а т у р а , според (П ането, върховен ж р е ц на С г и п е т .... 111