Corpus Hermeticum ( Том 2 ) [Том 2]

Citation preview

Х Е Р Щ Е С Т Р |Г С Щ Е Г |1 С Т

Тощ 11 К Д Ю Ч Ъ Т t ЗА ВДТСЪАТА fl У С Е Щ А Н И Я Т А t H A ft-ГЩ Я Щ О Т О ЗА К О Р А Т А Е Н ЕП О З Н А В А Н Е Т О Н А Б О ТА П ърво пздАнпЕ ПРЕВОд ЩАРПЯ АРАБАдЖЛЕВА

M i p i A M Стопа

гш

Р*

Накъде сте *укнапи, о, ^ора опиянени? Липи сте о т Виното на неВежестВото и не т о ж е т е да го понесете, че дори Вече Ви се поВръща. Отрезвете се, отВорете очите на сърцето си - ако не Всички, поне тези, които т о г а т . Шъй като Воиестта на неВежестВото е запяпа ципата зетя и разВращаВа душ ите, заточени В т я п о т о , пречей­ ки и т да наВпязат В запиВа на спасението. Не се остаВяйте да Ви отнесе течението? Върнете се, ако то ж е т е , В запиВа на спасението! К а те р е те сВоя предВодитеп, който да Ви отВеде до п о р ти те на Гносиса, къде Впести ярка СВетпина, изчистена о т тр а к а , където никой не се опияняВа, където Всички са трезВи и оВръщ ат очите на сърцето си к ъ т Шози, Който жепае да Въде съзерцаван - непоВтори ти ят, неизразитият, неВидитият за очите, но Видит за у т а и сърцето.

11

Ш ш

соярив

Н Щ [!Е + [С Щ + } Щ И ' 0 ( Щ Щ Ю з л о

'

Но преди бсичко трябба да разкъсаш одеяние­ т о , което носиш - тази треж а на невежество­ т о , избор на кобарстбото, брънка на разбрата, лепена на тр ака, жиба с т ъ р т , честолюбиб т р у п , гроб, който носиш б себе си, ежеднебен крадец, браг б любобта, ребниб б о тр а з а та си, ПТакоба е браждебното нашетало, б което си се оббио; т о т е потиска и т е блече надолу, к ъ т себе си, о т стра^, че при бида на и сти ната и Л оброто ще презреш злобата т у , ще откриеш препятстби ята, които т о издига пред т е б , прикрибайки о т те б тоб а, което е пределно ясно, задушабайки т е под т а т е р и я т а , опиянябайки т е със сратни удоболстбия, за да не тож еш да чуеш то б а, което трябба да чуеш, и да бидиш то б а, което трябба да бидиш.

(.

е-

I

I

I. г

'

м

Поучение на Керщс Трпсщегпст Д а поговорил! сега, синко, за душ ата и т я л о т о , за везслгьртието на душ ата, за силата, която създава т я ­ лото и го разрушава* ТПъй като сл гь р тта не същест­ вува; дулюта „слгьртен“ е лишена о т слшсъл или не е нищо друго, освен дул!ата „везстъртен“ вез първата й сричка. С т ъ р т т а ви означавала унищожение, но нищо на света не се унищожава. Яко С в е т ъ т е в то р и я т Бог, везсл!ъртната същност, т о никаква част о т същност жива и везслгьртна не ви люгла да ул1ре. Шъй като всичко е част о т Света, осовено Човекът - същ еството, надарено с Разулъ

I

■ |

16

З С П —

2Р

1 ' *

■М

ПърВият сред Всички същности е Вечният, несътВорен Бог, създател на Всички неща. В т о р и я т Бог е сътВорен о т ПърВия по негоВо подобие; тоВа е С В е тъ т, който Шой е породил, който Шой е съхранил и поддържа; С В е тъ т произлиза о т сВоя О т е ц и затоВа е Вечно жиВ, Безстърт и е т о се различава о т В еч н остта, Вечният не е Вил създаден о т някой друг; то й се салюсъздал или по-точно Шой cam тВори Себе си Вечно, Който казВа „Вечния“ , под­ разбира „Вселенския“ . О т е ц ъ т е Вечен cam по Себе си, а С В е т ъ т е получил о т Него Вечен ж иВот и безстъртие.

^ jh i -1

ТТШ ЖГтГ

%

О т Всичката т а т е р и я , която ПТой Владееше, О т е ц ъ т създаде т я л о т о на Вселената, придаде й сферична форЛ1а, определи сВойстВата й и я напраВи Везсл1ъртна и Вечно татериална. Притежавайки пълнотата на форлшт е , О т е ц ъ т изпълни с т я * сферата и ги затВори та л ! като В пещера, желаейки да украси творението Си с Всички качестВа* ПТой оВВи тя л о т о на Вселената с безслгьртие, опасявайки се, че лш терията, В стрел1ежа си да се разсее, Ви се Върнала В състоянието на *аос, което е типично за нея* Шъй к а то , когато т а т е р и я т а е Везтелесна, т я е В безпорядък* Лори т у к долу, на зел1ята, т я е запазила Вледи следи о т способността си да нарастВа и наталяВа, която *о р а та наричат „слгьрт“ * А

■•

'

h;'P:

CORPUS H E R IfIE tiO /Щ f Н А ]1-ГО А Я Щ О Т О 8 A O . . .

Шози безпорядък се проябяба сато б зе тн и те тбари? небесните тела св д ан я б ат единния Ред, кой­ т о са получили о т О тец а о т сатот о начало и който е пазен неразруш и т, благодарение на завръщането на Всяко о т т я * на изгодното т у т я с т о , Щ о се отнася до Възвръща­ нето на з е тн и те тела до изгодно­ т о и т състояние, т о се състои б т я с н о то разцепление до неделити тела, т о е с т безстъртни, и так а се осъщестбяба загуба на съзнание­ т о , но не унищожение на т е л а т а , TTìpemomo същестбо, създадено по образ на Сбета, е Чобекът, По болята на Отеца то й притежаба р а з у т , побече о т останалите зетни тбари , Чрез ч уб стб ата си то й е сбързан с бтория Бог, чрез тисълт а си - с пърбия Бог, Шой Възпри­ е та бтория Бог ка то татериален, а пърбия Бог - ка то нетатериален, като Р а з у т и Д оброта,

/А Ъ

& ss

/ И / I]1 KEPIflEC T

HeoBjcogufliocmma изискВа Всичко да се ражда Винаги и наВсякъде. ТПъй кашо ПТВорецът е ВъВ Всичко - шой н я та опредеаено лшсто за преВиВаВане. Шой не създаВа едно или друго нещо - Шой създаВа Всичко. (Погъщ и непоВшориш, шой из~ лиВа силата си В нещ ата, които тВори, но не е заВисил1 о т т я * - напротив, т е са заВисилш о т Него. СъзерцаВай чрез т е н СВета, който се откриВа пред очите т и , Вгледай се Внилштелно В красо­ т а т а Л1у, В нетленното Л1у тя л о , по-дреВно о т Всичко останало, ВъВ Вечно подтладяВащата и нарастваща негоВа сила. Погледни също Седетте сВетоВе, построени ВъВ Вечния и т ред, следВащи Вечно сВоя п ъ т . НаВсякъде и т а СВетлина, а Огън - никъде, защ ото о т съгласието и съчетанието на противоположностите се ражда Светлината, запалена о т енергията на Бог - ШВорецът на ДоВ р о та та , Законодателят на Реда, Д В и гател ят на Седелиле сВетоВе.

о о С З ^ ^ О О - ЗсЗО' —

Л ун ата, предводител на Седетте светове, е инструт е н т на зараждането, лротенящо низшата та т е р и я . З е т я т а , неподвижен център на този прекрасен св я т, е Тфанилница на всички живи същества вър^у нея. Съзер­ цавай тногоовразието на живите същества, с тъ р тн и и везстъртни, и Л уната, която описва границата теж ду едните и другите. Съзерцавай Д у ш а т а , която задвижва всичко на невето и на з е т я т а , вез да сваъсква лявото с дясното, дясното с лявото, нито да стоварва това горе вър?су тов а долу и овратно. 11 че всичко то в а , о, скъпи т и Хертес, е вило сътво­ рено, н я та нужда да т и го казват: всички т е са тела, и т а т душа и са в движение. Но за всички т я * е невъзтож но да се съ ч етаят с единствения, ако не съществу­ ва Някой, който да ги направлява и напъ тства. 11 този Някой тож е да въде сато Бог, с а т и я т единствен.

-а*?

ЛТъй като движенията на т е л а т а са тногобройни и разнообразни, а с а т и т е т е се различабат едни о т други, а скоростта, с която се дбижат е една и съща за бсички - затоба не би т о т о да и т а дба или побече ТПбореца, защ ото няколко ТПбореца не би*а тогли да поддържат единстбото на Реда, Ребността и борбата теж ду по-силния и по-слабия би пречела на разбитиет о , U ако един о т т я * е създател на изтенчибите и стъ р тн и същестба, то й би искал да тбори също и безс т ъ р т н и т е същестба, и об ратното. Д а предположиш, че ТПборците са дбата: но т а т е р и я т а е една, Д у ш а та - също? тогаба кой би ръкободил Сътборението? fl ако д б а та та бладеят една и съща сила, кой би я прилагал б по-голята степен?

CORPUS HERrylEtia/Tf! t PABYIjTbT КЪЩ КЕРЩЕС

Ъ !Г ~ -

Разбери, о, Хертес, че всяко живо тяло - било т о с тъ р тн о или безстъртно, разутно или лишено о т р а з у т - е съставено о т душа и та т е р и я . Всички живи тела са одушевени, а тези , които не са живи, са сато та т е р и я , съществуваща в пространството сата по севе си. По същия начин Д у ш а т а , причина­ т а за ж ивота, съществува сата по севе си, но сато тв о р е ц ъ т създава о т нея везстъртни същества и сатия ж ивот, Несътнено съществува творец и съвсет ясно е, че то й е един единствен, тъ й к а то Д уш а та е една единствена, т а т е р и я т а също е една единствена, жи­ в о т ъ т - също. U кой тож е да е този творец, освен Бог, единствения. Кой друг ви то гъ п да създаде оду­ шевените същества, ако не Бог. Папи е така! След като съществува един единствен С в я т, Слънце, Луна, божествена дейност, ни та е възтожно да и т а тн о жество Богове творци? 11ли просто е един единствен Бог, който действа по различни начини?

Huma е учудбащо, че Бог тож е да създава ж ибота, ду­ ш ата, безстъ ртй ето, протените, след като т и сатия, един обикнобен чобек, прабиш тнож естбо и най-различни неща? Ши гледаш, говориш, чубаш, улабяш ти р и з т и , усе­ щаш бкусобе, докосбаш предтети, jcoguui, тислиш, дишаш - а не същ естбубат няколко различни разновидности на т б о я т а личност, о т които едната гобори, д ругата докосба, т р е т а т а опипба, ч е т б ъ р т а т а jcogu, ч е т б ъ р т а т а тисли, а п е т а т а диша, Шоба бсичко го избършба едно и също същестбо и тоб а същестбо си т и , Божестбените дейстбия са също та к а неотделити. Ако някое о т дейстбията на жибото същестбо е блоки­ рано, т о не би тогл о да същестбуба. По същия начин, ако Бог реши да не изпълняба някое о т божестбените си деяния, което не би тряббало дори да си го тислиш, Шой бече не би бил Бог, Ясно е, че нищо същестбубащо не тож е да е инертно и неактибно, още побече Бог, Нко т о ж е т да си предстабит нещо, което Шой не е създал - гря£ е да го каж ет - Шой би бил несъбършен. Но Шой не е актибен и събършен, следобателно то й е Шборецът на бсичко.

CORPUS ffiRIÏIE+iC U TïI f РАЗУЩ Ъ Т М

КЕРЩ ЕС

CORPUS HERpIE+iCUIfl f PASYIjTbT K3>I)TХЕРЩЕС

Отдели лш още талко вншпание, o, Хершес, и ще разбереш no-goBpe, че творението на Бог е единствено и т о се състои в създаването на Всичко същест&у&ащо - в ти н ал о то, сега и в Въдеще. ТПова творение, скъпи т о й Хертес, е ж и в о т ъ т, К расотата, Л о в р о т а т а , това е Б о г Ло-довре ще го развереш, ако т и д а т притер: виж какво се случва с те в , когато пожелаеш да твориш - с една разлика, че за Него не същест­ вува чувствено удоволствие и никой, освен Него, не е свързан с творението си. Н Бог е едновретенно тв о р е ц ъ т и творението. Ако творението въде отделено о т Него, всичко ви се сгролтслясало, всичко ви загинало, тъ й като ж и в о тъ т ви изчезнал. Но тъ й като всичко е живо, тъ й като ж и в о тъ т съществува и е единствен и уника­ лен, затова Бог е един единствен. U ако всичко е живо, на невето и на з е т я т а , и ако във всичко и т а един единствен ж ивот, който е Бог, значи всичко произхожда о т Бога.

Щг

и о с ^ о -^ с о I

Жибоптьт е единение на Разуша и Д у ш а т а , стърпиш не е тя с н о то унищожение, а разрушаването на съюза и т . Образът на Бога е Вечността, образът на Вечност­ т а е Сбета, образът на Сбета е Слънцето, образът на Слънцето е Чобекът. Хората наричат с т ъ р т преобразубането, тъ й като т я л о т о се разлага и ж и б о тъ т престаб а да бъде осезает. Но б същия стисъл, драги т и Хертес, С б е т ъ т също се преобразуба непрекъснато* бсеки ден някоя част о т него престаба да бъде бидита, но с а т и я т то й никога не се разпада. Шези преобразубания и изчезбания са страсти ­ т е (фазите) на Сбета. Лреобразубането е бъзбръщане, а изчезбането е обнобление.

-

Щ§|Ш? 2

■ '■' ■

.

'•

■'' №■ : " ''у "

■

-

Р

5

^ • , v \ .- v :r v

.?•••

r ; g ' V

,- À

f Ш

ш

С б е т ъ т urna тножесгпбо ф орти , но me не са избън него, то й се протеня с т я * и б т я * . Но ако С б е тъ т urna тнож естбо ф орти, какбо да каж ет за Бог? ТПой не тож е да е лишен о т ф орти и ако Шой С а т и я т urna тнож естбо такиба, би приличай на Сбета. Какбо б и *те казали тогаба за Него, но без да Го подложиш на сътнение. Шъй като не трябба да се сътнябате б събършенстбото на Шбореца. Шой urna сато една ф о р та , присъща сато Н е т у , която, тъ й ка то е безплътна, не е бидита за чобешките очи и която се проябяба бъб бсички ф орти посредстбот тн о ж естбото различни тела. U не се учудбай, че urna сато една нетленна ф ор та. Шакаба, напритер, е ф о р т а т а на речта или на полетата на ръкопис - т е обкръжабат редобете и са рабни и еднакби.

WBB

77

2 Lг

CORPUS HERRE+ÌOJRI f РАВУТЦЪТ КЗ»Щ КЕРЩЕС “

hd

00 I— З С О

Д а се затислит и над нещо друго - збучи тбърде але­ но, но е бярно: както чобек не тож е да жибее без да и та б него ж ибот, така Бог не тож е да жибее без да тбори добро* Ж и б о т ъ т и дбижението на Бог се състоят б тоба да даба на същ естбата дбижение и жибот* Някои д ути и т а т особен стисъа - затисни се, напритер, над следното: бсичко е б Бог, но тоба не е като да се натира на конкрет­ но т я с т о , тъ й като т я с т о т о е татерианно и неподбижно и нещ ата, разположени б него, не се дбижат* С нетатерианните неща бсичко е различно б срабнение с татери ал ни те. Затисни се, че нетатериалното об^сбаща бсичко, че нищо не е по-бързо, по-просторно, посилно о т него; т о пребъз^ожда бсичко по об ет, скорост и тогъщ естбо* Съди cam: запобядай на душ ата т и да отиде б индия и т я ще е т а т докато т и изречеш запобедта сш кажи й да стигне до океана и т я ще бъде т а т тигнобено и не претестбайки се о т т я с т о на т я с т о , а незабабно*

Нареди й да се издигне б небето и крила н я та да са й необ*одити, за да бъде т а т . Нищо не би я спря­ ло - нито огънят на Слънцето, нито еф ирът, нито бисерите, нито т е л а т а на збездите* т я ще преодолее бсичко и ще долети до последното о т т я * , искаш ли да претинеш границата на Сбета и да съзерцабаш какбо и т а отбъд нея - стига да ил1а нещо - т и лю­ жеш да напрабиш то б а . Виж какба сила, какбо ско­ рост притежабаш. В то б а , което люжеш т и , нил!а Бог не го улюе? Осъзнай Бог като съдържащ б Салшя Него бсички лшели, целия С б я т. Ако не се опиташ да станеш рабен на Него, т и не люжеш да Го разбереш. Салю подобният разбира подобния н е т у . Убеличи себе си до неизлюрилга беличина, надлшни бсички тела, прекоси бсички бретена, стани салюта бечност и тогаба ще постигнеш Бог. Нищо не т и пречи да си предстабиш, че си безстъртен и знаещ бсичко - и зкуетбата, нау­ ките, нрабите на бсички жиби същестба.

С(ЖРУ8 Н Щ Г Е Ш Л у ! \ РАЗУЩ ЬТ К ^ Щ Й Е Ш Е С

о о С ^ ^ О П

2|(!so

-3

П 1 —

11збиси

Щ

Щ

се по-бисоко ош всички бисоти, спусни се пониско ош бсички дълбини, събери б себе си усещанията на бсички сътборени неща - бъб бодата, на з е т я т а , на небето и б т о р е т о . Предстаби си, че си еднобретенно набсякъде - на з е т я т а , б т о р е т о , на небето? че никога не си бил роден? че си етбрион б у т р о б а т а на тайка ти? че си тлад , стар, т ъ р т ъ б или недостижит за с т ъ р т т а . Опитай се да разбереш бсичко избеднъж? бретената, т е с т а т а , нещ ата, качестбата, количестбата и тогаба ще разбереш Бог. Но ако заточиш душ ата си б т я л о т о , ако я принизиш, казбайки си? „Яз нищо не разбират, аз нищо не mora, не з н а т нито кой с ъ т, нито кой ще бъда“ - тогаба какбо общо и таш т и с Бог? Яко си слуга на т я л о т о си и си забисит о т с тр а с ти те зетни, какбо би тогъ л да разбереш за бсичко прекрасно и чудесно б този сбят? Най-лошият порок е да си небеж за божестбеното. Но да бъдеш спосо­ бен да опознаеш божестбеното, да и таш желанието за то б а , и бярата, че и таш сили да го напрабиш - тоб а е начинът да стигнеш до Бог, до Л о б р о т а т а , по най-лрекия и лесен п ъ т . U следбайки този п ъ т , т и ще То бидиш набсякъде, т а т и тогаба, къдещо и когато бъобще не То очакбаш - наябе и насън, б т о р е т о , на п ъ т , нощ ет или денет, гоборейки или тълчейки. Шъй като бсичко на сбета е образ и подобие на Бога.

Ì&; ■

■'

'

_____________________ ___________________ .

________ к

.

--------------------

f -

-

ir,

В

f РАЗУЩ ЪТ К5>Щ К Е Р Щ С ■ и те ш !1

Бог неВидил! ли е ?

PASYTfTbT Не гоВори та к а ; кой е по~Видшп о т Него? Ако ТПой е създал Всичко, тоВа е заради тоВа т и да тож еш да Го Виждащ ВъВ Всички същестВуВащи неща» В тоВа се състои Д о В р о та та на Бог и негоВата доВродетел - да се яВяВа ВъВ Всичко» Нищо не е неВидилтс, дори тези, които са н е т­ ленни» Разулгьт е Видил1 В лшсълта, а Бог - В Сътворението» С т о какВо искаме да разкрия пред те В , о, Шрижди Велики» А за останалото, разсъждавай сал! по същия начин и нялга да изпаднеш В заВлуда.

KEPIJlECТРрСЩГПСТ K$I]1СВОЯС|ШТат Р а з у т ъ т , о, Л1а т , е camama същност на Бог, ако из­ общо тож е да се каже, че Бог и т а същност - сато Шой единстбен знае тоба» Р а з у т ъ т не е отделен о т същ­ н о с тта на Бог, то й е сбързан с нея и произхожда о т нея, както сбетлината о т Слънцето» В чобека Р а з у т ъ т е Бог и благодарение на него някои хора са богобе и т я х н а т а чобечност граничи с божестбеността» Затоба Д обрият делюн (Пгатодетон) казба, че богобете са безслгьртни хора, а хората - слгьртни богобе» При същ естбата, лише­ ни о т Р а з у т , природният инстинкт зал1естба липсата т у » Защ ото т а т , където и т а Д уш а, и та и Р а з у т , по същия начин - т а т , където и т а ж и бот, и т а и Душа»

CORPUS Н Е Щ Е +iCUrfl f 8 А О Б Щ Ц Я PASYTfl

Штш

Но в безразсъдните същества Л у ш а т а е ж ивот, ли­ шен о т Р а з у т . Р а з у т ъ т е довронатерен водач един­ ствено на човешките души, то й ги води к ъ т добро. При низшите твари то й действа според природата и т , при човека, обратно, протеня природата т у , З ащ ото, щ о т Д у ш а т а влезе в т я л о т о , т я се поддава на въздействие­ т о на болката и удоволствията, излъчвани о т тя л о т о , в които т я се потапя. Р а з у т ъ т , разкривайки великолепието си на душите, попаднали под управлението т у , се бори със склонности­ т е и т по същия начин както лекарят причинява болка, използвайки огъня и желязото, за да победи болестите на т я л о т о и за да т у върне здравето. 11тенно так а Разу­ т ъ т причинява на Д уш а та страдания, откъсвайки я о т удоволствията, които са причината за всички болести. Но най-теж ката болест на Д уш а та е отдалечаването й о т Бога; тов а е нейната заблуда, която поражда всички злини и нищо добро. Р а з у т ъ т се бори с тази болест и връща Д у ш а та к ъ т Д о б р о та та , както лекарят връща здравето на т я л о т о .

г., ....

....

Iш ^

Чобешките души, които не са напраблябани о т Разут а , са б същ ото положение като душите на безразсъд­ ните създания. Р а з у т ъ т ги изостабя на с тр а с ти те um, които чрез съблазънта на желания ги побличат к ъ т пропастта на безразсъдстбото и ги прабят подобни на безслобесните тбари. Шевните слепи нагони и бъжделения ги тл аскат к ъ т злото, на което т е никога не се насищ ат. За да бъде спряно злото, за тези души Бог е създал закона за наказанието, чийто изпълнител е Разутъ т.

TAT Струба т и се, о, О тч е т о й , че тоб а протиборечи на бсичко, което си т и разказбал по-рано за Съдбата. Ако някой чобек е неизбежно обречен о т Съдбата да избърши прелюбодеяние, с б е т о т а т с т б о или някакбо друго прес­ тъпление, защо е наказбан, след като дейстба по ф атал­ на необ^одитост?

CORPUS H E R JlE tia/I]l f ЗА ОБЩПЯ PABYTfl

Всичко е подчинено на Съдбата, сине т о й , и с тленнит е неща нищо не се случва без нейната натеса, нито добро, нито зло. Съдбата определя, че извършилият зло ще бъде наказан и то й постъпва та к а , за да получи на­ казанието за своето деяние* Но да оставиш въпроса за злото и за Съдбата, които вече с те обсъждали. Сега ние говориш за Р а з у та , за то гъ щ е с тв о то т у , за въздейст­ вието т у , различно вър?су човека и вър^су безразсъдните твари , които не са ощастливени да бъдат ръководени о т него. Л о к а то при щората, които се делят на разутни и безразсъдни, Р а з у т ъ т гаси с тр а с ти т е и желанията. Всички *ора са подчинени на Съдбата, на природата си, на бъдещето и протените, които са началото и края на Съдбата. Всички ?сора преживяват това, което и т е пред­ начертано о т Съдбата. Но тези, които са направлявани о т Р а з ута , не изживяват страданията на останалите? т е са непристъпни за злото и не страд ат о т него.

ТАТ Какво искаш да кажеш, О тч е той?

XEPIJ1EC Киша прелюбодеянието не е нещо лошо? Киша убий­ с тв о то не е ужасно престъпление? Ко шъдрите, тези, които са напраблябани о т Разуша, без да са избършили прелюбодеяние, трябба ли да стр ад ат като прелюбодейците; без да са убили някого, трябба ли понесат наказание като убийците? Кебъзшожно е да избегнеш предопределената прошяна к а то , напритер, раждането т и отнобо, но надареният с Разуш шоже да избегне по­ рока, Ще т и кажа, о, сине шой, какбо често съш чубал о т Добрия дешон и ако то й го беше написал, щеше да напраби голяша услуга на чобешкия род; тъ й ка то единстбено т о й , като Пърбороден Бог, наистина знае бсичко и произнася божестбени слоба. Чул съш го да казба, че бсичко е едно, особено тела­ т а , надарени с Разуш, Всякакъб бид ж ибот се дължи на енергията, на силите на задбижбането, на Вечността; а разуш ът на бсеки напошня душ ата ш у, U защ ото е та к а , бсичко е подчинено на то гъ щ е стб о то на Разуша, затоба Разуш ъ т, начало на бсички неща и душа на Бога, шожа да праби какбото си пожелае.

CORPUS HERUTEtiCTJTjl f ЗА ОБЩЦЯ РАЗУЩ

С0КРУ8 Н Е Щ Е Ш / Щ

+ ЗА ОБ1ВДЯ РАВУЩ

Затисли се и който т и зададе за Вяйки настрани Всичко, което поражда дискусия, ще откриеш, сине т о й , че Р а з у т ъ т , душ ата на Бога, наистина ВластВа над Всички неща - над СъдВата, Закона и Всичко останало. За Него н я та нищо неВъзтожно, нито да изВиси душ ата над СъдВата, нито да я подчини на нея, праВейки я безразлична за Всичко, което се случВа. Шака т и гоВореше Д оВрият детон.

ТАТ ШоВа са ВожестВени слоВа - истински и по­ лезни. Но оВясни т и още нищо: т и каза, че В безразсъдните тВари Р а з у т ъ т дейстВа съобраз­ но и н сти н кти те и пориВите и т . Но според т е н пориВите на създанията, лишени о т разсъдък, са страданията илъ следователно Р а з у т ъ т е стра­ дание, защ ото се слиВа със страданията.

Щ~

92 0

Р и

Добре, сине т о й , т б о я т а забележка е сериозна и шрябба да я обсъдиш» Всичко нешатериално, което е б тяло­ т о , е пасибно, т о е с т подложено е на страдания, ТПъй като бсичко, което задбижба нещ ата, е нетатериално, и бсичко, което е задбижбано, е татериално, Нетатериалното е прибеждано б дбижение о т Р а з ута , а дбижението е страдание. Но както задбижбащото, так а и задбижбан о то , то б а , което котандба, и то б а , което се подчиняба - т е са също пасибни, т о е с т изпълнени със страдания. Когато Р а з у т ъ т е б т я л о т о , то й е обект на страдание, а когато се отделя о т т я л о т о , то й се осбобождаба о т страданията. 11ли по-точно казано, сине т о й , бсичко е подложено на страдание, тъ й като е пасибно. Но страданието се отличаба о т пасибността: т о дейстба, т я се подчиняба. С а т и т е тела и т а т собстбена енергия, незабисито дали са подбижни или неподбижни и б дбата случая тоб а е страдание. Нетатериалното е бинаги обект на бъздейстбия и затоба е подложено на страдания. Но не се объркбай о т душите: дейстбието и страданието е едно и също нещо, бсе пак няша нищо лошо да използбаше по-благородни изрази.

Е Р 1 с и ♦

Щ

—

р

щЩЯ

V; «_„&

КЕРЩЕС

Н Е

КЕРЩС Забележи, сине лтсй, че чобек е получил о т Бог, за разлика о т останалите слгьртни същестба, дба дара, рабни на безслгьртието: Разул 1ъ т и способността за изразябане - речта. Ако прабилно използба тези даробе, то й с нищо не би се отличабал о т безслгьртните; излизайки о т тя л о то си то й ще се бъзнесе, боден о т Разул 1а и Слобото, къл! сферите на блажените и богобете.

TAT А другите същестба не ползбат ли речта (Слобото), отче лтой?

CORPUS НЕКВЕНСЩ f 8A ОБПЩЯ PA3YT[I

9ц !3

XbFiJlbC Не, сине спой, ше umam сато глас* Речша и гласът са дВе съВсет различни неща* Речта е обща за Всички *ора, гласът е различен за Всеки Вид същестВа*

TAT Но, отче т о й , речта е различна при щората В заВисит о с т о т нацията um*

ХЕРЩЕС Речта е различна, но чоВекът е един и същ наВсякъде* затоВа СлоВото е едно и също, стисълът т у е еднакъв и В Сгипет, и В Персия, и В Гърция, В което се уВеждаВат е чрез преВода* СтруВа т и се, сине, че т и не познаВаш Величието и добродетелта на СлоВото* Блаженият Бог, Д обри ят Д е т о н , е казал: „Д у ш а т а е В т я л о т о , Разут ъ т е В Д у ш а т а , СлоВото е В Р а з ута и Бог е О те ц на Всички т я * * “ Следователно СлоВото е образ на Р а з у та , Р а з у т ъ т е образ на Бог, т я л о т о е образ на идеята, а идеята е образ на Д уш ата *

; /

*ч.

I

’,^1/'''-' - .-N ■ '«•t■м 178 Н ЕК Ц Ей С Щ 1< П Р ^ О Ж Щ Т Е

9 и115

Глава първа от книгата на английската историчка Франсис А. Йейтс (1899-1981 г.) Giordano Bruno and the Hermetic Tradition (Джордано Бруно и херметичната традиция), 1964 г,

В

сички велики прогресивни движения на Ренесанса получават своята енергия и емоционален заряд от възгледи, обърнати назад ___ към времето. В онези времена продължава да господства циклич­ ната представа за времето като непрекъснато движение от древната златна епоха на чистотата и истината към медната и желязната епо­ хи; и затова търсенето на истината неизбежно се оказва търсене на ранното, древно, изконно злато, чието трансформиране и израждане са далеч по-малко благородните метали на настоящето и близкото минало. Историята на човека не е смятана за еволюция от прими­ тивните животински начала към по-висока сложност; напротив, за хората от Ренесанса миналото винаги е по-хубаво от настоящето и прогресът е оживление и възраждане на Древността. Ренесансовият хуманист, откривайки литературата и паметниците на Класическата древност, се възторгва, че благодарение на тях се връща към чистото злато на цивилизация, която е била по-добра и по-висша от неговата. Религиозният реформатор, обръщайки се към изучаването на Свеще­ ните писания и ранните Отци на Църквата, съзнава, че отново открива чистото злато на Евангелията, погребано под по-късни техни изопача­ вания. Всичко това е очевидно, както и това, че и двете велики възвратни движения не се заблуждават относно датите на тази ранна и по-добра епоха, към която се обръщат. Хуманистът знае, кога е живял Цицерон, известно му е кога именно е бил разположен във времето Злат­ ния век на класическата култура. Реформаторът, макар и не умеещ да определи точната дата на Евангелията, знае, че се опитва да се върне към първите векове на християнството. Но обръщането на Ренесанса към миналото, на което е посветена тази книга, тоест връщането към чистия златен век на магията, за съжаление се основава на грешка в датирането. Съчиненията, които вдъхновяват ренесансовия маг и ко­ ито са смятани от него за особено древни, всъщност са написани през 2-3 в. сл. Хр. Ренесансовият маг се надява, че се връща към египетската мъдрост, малко по-млада от тази на еврейските патриарси и пророци и доста по-древна от Платон и другите философи на антична Гърция, всеки от които, според твърдото убеждение на ренесансовия маг, е

9 ц 119 СОЩ>178 Н Е Щ Е И С Щ 1' П РГШ О Ж В Д ТЕ II“

- 3 d П 1—

oocj ' - d^on

120

черпил от този свещен източник. А всъщност той се връща към езиче­ ския фон на ранното християнство, към вселенската религия, пропи­ та от магически и ориенталски влияния, към гностичната версия на гръцката философия, към убежището на уморените езичници, тър­ сещи отговори на екзистенциални въпроси, които да се различават от тези на техните съвременници - ранните християни. Египетският бог Тот, писар на боговете и божество на мъдростта, е отъждествяван от гърците с техния бог Хермес и понякога е наричан с епитета Трижди Велики. Латинските автори идентифицират Тот с Хермес, или римският Меркурий, а Цицерон в трактата De natura deorum (За естеството на боговете) обяснява, че всъщност е имало пет богове Меркурий, петият от които убил Apiyc и отишъл в изгна­ ние в Египет, кьдето „предал на египтяните законите и писменост­ та" и приел египетското име Теут, или T o t . С авторството на Хермес Трисмегист възниква обширна литература на гръцки език, свързана с астрологията и окултните науки, с тайните свойства на растения­ та и минералите и със симпатичната магия, основаваща се на тези свойства, с изготвянето на талисмани за привличане на енергията на звездите и така нататък. Наред с трактатите и практическите ре­ цепти за астрална магия, разпространявани с авторството на Хермес Трисмегист, възниква и философска литература, свързана също така с него. Не е известно точно кога започват да използват епитета „хер­ метична" за този вид философия, но Лсклепий и Corpus Hermeticum, които са най-важните от стигналите до нас херметични философски текстове, вероятно датират от периода между 100 и 300 година сл. Хр. Множество изследователи са на мнението, че тези трактати, макар и с псевдоегипетски облик, имат твърде малко египетски елементи. Дру­ ги признават, че в тях се отразява влиянието на египетските вярвания. Но във всеки случай херметичните текстове не са написани в дълбо­ ката Древност от някой мъдър египетски жрец, както вярват през Ренесанса, а от множество неизвестни автори, вероятно всичките гърци, и съдържат популярната за времето гръцка философия - смесица между платонизма и стоицизма в съчетание с някои еврейски и веро­ ятно персийски влияния. Макар и много различни, тези трактати са

пропити с духа на силна религиозност и благочестивост. Лсклепий е посветен на описанието на египетската религия и на тези магически ритуали, с помощта на които египтяните вдъхват силите на Вселената в статуите на своите богове. Този трактат стига до нас в превод на ла­ тински, който неправилно ë приписван на Апулей от Мадавра (Луций Апулей (ок. 123 - ок 180 г.), авторът на Златното Магаре (Aureus Asinus) - това невярно приписване датира от 9 в. Пимандър, първият трактат от Corpus Hermeticum, е разказ за Сътворението на света, на места сил­ но напомнящ Книга Битие от Библията. Останалите трактати описват възнасянето на душите през планетните сфери до висшите светове над тях или дават екстатични описания на процеса на възраждане, когато душата разкъсва веригите, свързващи я с материалния свят, и се изпълва с божествени сили и добродетели. В първия том на своя труд La révélation d'Hermès Trismégiste (Открове­ нието на Хермес Трисмегист) известният изследовател на херметизма Андре Жан Фестюжиер анализира настроенията на епохата (около 2 в. сл. Хр.), когато са написани Асклепий и стигналите до нас текстове от Corpus Hermeticum. Наглед това е високо организиран и мирен свят. Pax Romana достига върха на ефективността си, а многонационал­ ното население на империята е управлявано от умела бюрокрация. Грандиозната мрежа на римските пътища осигурява връзките между областите в обширната империя. Образованите съсловия вече са въз­ приели гръко-римската култура, основаваща се на седемте свободни изкуства. Но духовното състояние на този свят не е в благополучие. Мощните интелектуални усилия на гръцката философия са изчер­ пани, намират се в застой, стигнали са до задънена улица - вероятно защото гръцката мисъл така и не прави решаващата стъпка към екс­ перименталната проверка на своите хипотези - стъпка, предприета петнадесет века по-късно със зараждането през 17 в. на съвременно­ то научно мислене. Светът от 2 в. е уморен ог гръцката диалектика, която видимо не води към надеждни резултати. Платоници, стоици, епикурейци могат единствено да повтарят теориите на своите многочислени школи без да се придвижват напред, а догмите на тези шко­ ли, сбити в учебни помагала и наръчници, стават основата на фило-

CORPUS HERJflEtiCUIjl t ПРуМОЖЩТЕ

0 R.

P

U 8 H

E R.

E

t

♦

i C

U

софското образование в империята. И тъй като е гръцка по произход, философията на херметичните съчинения принадлежи към същия стандартен тип с неговата еклектична смесица от платонизъм, нео­ платонизъм, стоицизъм и други школи на гръцката мисъл. Но хората от 2 в. страстно се стремят да опознаят реалността, да получат отговори на въпросите, което обикновеното образование не може да им даде. Търсейки други начини да открият отговорите, те се обръщат към интуитивното, магическото, мистичното. Тъй като разумът видимо претърпява провал, стремежът е да бъде култивиран Nous - интуитивната способност на човека. Философията е използ­ вана не за диалектически упражнения, а като начин за постигане на интуитивно познание за Божественото начало и смисъла на света накратко казано като Гносис, към който водят аскетичното мислене и религиозният начин на живот. Херметичните трактати, често съставе­ ни под формата на диалог между учителя и ученика, обикновено за­ вършват с екстаз, когато адептът най-накрая получава просветление и изразява чувствата си с химни за благодарност. Обикновено про­ светлението е постигано след съзерцаване на света и Вселената, или по-точно след съзерцаване на Вселената, отразена в собствения (на адепта) Nous. Тогава той осъзнава божествения смисъл на Вселената и получава духовна власт над нея - подобно на известните гностични от­ кровения или опита за извисяване на душата над планетарните сфе­ ри, за да се слее с Бог. Така тази вселенска религия, която е залегнала в корените на гръцката мисъл, особено в платонизма и стоицизма, в херметизма се превръща в истинска религия - култ без храмове и бо­ гослужение, практикуван единствено в ума, религиозна философия или философска религия, основаваща се на Гносиса. Хората от 2 в. са изцяло пропити от идеята (която Ренесансът заим­ ства), че древното е чисто и свещено, че древните мислители са били по-близо до Бог, отколкото техните последователи, суетните рационалисти. Това обяснява увлечението и възвръщането към питагорейството през тази епоха. За тези хора всичко, което е далеч назад във времето, е по-свещено и чисто; о п у к и техният култ към „варварите“ - индийските гимнософи, персийските магове, халдейските астро-

лози, чиято близост до Гносиса е смятана за по-силна от гръцката. В империята, в която всички религии са толерирани, възможността да се запознаеш с източните култове е напълно реалистична. А с най-голяма почит през тази епоха се ползват египтяните. Египетските хра­ мове продължават да действат и преданите търсачи на религиозната истина и откровение в гръко-римския свят се отправят на поклонение към някой далечен египетски храм, за да прекарат там една нощ с на­ деждата да получат в съня си откровение за божествените тайнства. Вярата, че Египет е изконната родина на всяко познание, че великите гръцки философи са били там и са общували с египетските жреци, отдавна е придобила смисъла на истина. Втори век е времето, когато особено притегателна сила имат древната и тайнствена религия на Египет, дълбоките, както се е смятало, познания на жреците, тех­ ният аскетичен начин на живот, религиозната магия, с която, според общите представи, египетските жреци са се занимавали в подземия­ та на храмовете им. Именно тези проегипетски настроения на гръ­ ко-римския свят са отразени в трактата Асклепий с неговите странни описания на магията, с помощта на която египетските жреци ожи­ вяват статуите на своите богове и с неговото патетично пророчество за неизбежния залез на древната египетска религия. „В този час - об­ ръща се предполагаемият египетски жрец Хермес Трисмегист към своя ученик Асклепий - уморени от живота, хората ще престанат да почитат Света като достоен за възхищение и преклонение. И Светът, който е нещо добро, най-доброто, което може да бъде видяно в ми­ налото, в настоящето и в бъдеще, ще бъде застрашен от гибел; хората ще го възприемат като бреме; и от този миг нататък ще презрат и ще пренебрегнат целия този Свят - великолепното творение, съставено от безкрайно разнообразие от форми, оръдие на Волята на Бог, Кой­ то щедро излива милостта си върху Своето създание, в което всичко е събрано в едно цяло, в хармонично разнообразие, всичко, което е дос­ тойно за благоговение, възхвала и любов.“ Така Египет и неговата ма­ гическа религия са отъждествени с херметичната вселенска религия. Лесно е да разберем защо херметичните текстове създават в ре­ несансовия маг илюзията, че пред него са разказите за най-древната

С0Щ>У8

+ ПРИЛОЖЕНИЕ

124 u o Оч £> CO — ' CJ &

египетска мъдрост, философия и магия. Хермес Трисмегист - митич­ ното име, свързвано с гностичните философски откровения или с ма­ гическите трактати и рецепти - за ренесансовите хора е реален човек, египетски жрец, живял в дълбоката Древност, създател на всичките тези произведения. А влиянието на гръцката философия, която рене­ сансовият читател открива в тези писания под формата на откъси от известни философски учения от първите векове сл. Хр., само увелича­ ва убеждението му, че пред него е източник на древната мъдрост, от която Платон и останалите гръцки мислители черпят своите знания. Тази огромна историческа заблуда довежда до поразителни резул­ тати. Ренесансьт приема Хермес Трисмегист за живял през дълбоката Древност истински човек, автор на херметичните текстове. Това убеж­ дение е наложено предимно от явно споделящите го Отци на Църк­ вата, преди всичко Лактанций и Августин. От само себе си е ясно, че никой не би се съмнявал в правотата на тези авторитетни и почита­ ни автори. Още повече фактът, че пишещият през 3 в. Лактанций и пишещият през 4 в. Августин безпрекословно приемат легендата за Хермес Трисмегист, е достатъчно доказателство за известността и зна­ чимостта на херметичните текстове и за обявяването на автора им за реално историческо лице. Цитирайки описанието на Цицерон за петия Меркурий, който „предал на египтяните законите и писмеността", Лактанций, в своите Divinae institutiones (Божествени поучения) пише, че „макар и човек, той живеел в дълбоката Древност и бил сведущ във всеки вид познание, наука и изкуство, което му спечелило името Трижди Велики. Той на­ писал множество книги, посветени на божественото знание, в които утвърждавал величието на върховния и единствен Бог, наричайки Го по същия начин, по който Го наричаме и ние - Бог и Отец.“ Говорей­ ки за „множеството книги“, Лактанций със сигурност има предвид и стигналите до нас херметични текстове, тъй като няколко пъти цити­ ра някои трактати от Corpus Hermeticum и Асклепий. Древността, която Лактанций приписва на Хермес Трисмегист и неговите книги, е видна от забележките му в De ira Dei (За гнева Божи), в които той твърди, че

Хермес Трисмегист е далеч по-древен от Платон и Питагор. Оттае institution.es (.Божествени поучения) на Лактанций са изпъл­ нени с цитати от книгите на Хермес Трисмегист, който често е спо­ менаван там. Вероятно за Лактанций херметичният легендарен автор е ценен съюзник за стратегията му да използва езическата мъдрост в поддръжка на истините за християнството. В приведения по-долу цитат той отбелязва, че Хермес, подобно на християните, нарича Бог „Отец"; и действително в херметичните текстове думата „Отец" чес­ то е използвано за обозначаване на върховния Творец. Още по-забележително е, че Хермес използва израза „син Божи“, когато говори за Демиурга. За да демонстрира това удивително потвърждаване на истините на християнството, произлизащо оттози толкова древен автор, Лактанций привежда на гръцки цитат от Асклепий ( един от цитатите, които са съхранили за нас фрагменти от изгубения гръцки оригинал). В корпуса трактати, наречен Съвършеното Слово, Хермес Трисме­ гист казва следното: Бог и Създателят на всичко, който ние по право наричаме Бог, тъй като Той създаде втория Бог видим и осезаем за нас... И тъй като Той сътвори Него първи и единствен, яви Му се прекрасен и изпъл­ нен сДобротата; и Той Го благослови и Го възлюби като Свой син. Съвършеното слово (Бегто Рег/есШв) е правилният превод на Аскле­ пий, което е гръцкото наименование на корпус от 14 трактати, а даде­ ният от Лактанций цитат на гръцки точно съответства на същия текст от латинския превод. По този начин трактатите от Асклепий, които съдържат странното описание как египтяните създават своите идо­ ли, както и скърбенето за изчезващата египетска религия, са обяве­ ни за свещени от Лактанций, защото съдържат пророчество за Сина Божи. Херметичните автори използват израза „Син Божи“ не само в Асклепий. В началото на трактата Пимандър, херметичната версия за Сътворението на света, за акта на творението е казано, че е извършен

,125 СОКРШ НЕВДШНсиЩ I ПРИЛОЖЕНИЕ

ч

G K

P V

8 H E K Ifl

E t

i C

V HI

чрез сияещото Слово, което е Синът Божи. Говорейки за Сина Божи като за творящо Слово и цитирайки Свещените писания, Лактанций, в потвърждение на тези християнски представи, се позовава на езич­ ниците и сочи, че Бог е наричан Лотос (Слово) както от гърците, така и от Трисмегист. Той несъмнено има предвид цитата от Пимандър за творящото Слово и добавя, че „Хермес Трисмегист, по един или друг начин търси и достига до почти всяка истина, често описвайки вели­ колепието и величието на Словото“. Наистина, Лактанций приема Хермес Трисмегист като един от найважните езически пророци, предсказали появата на християнството, тъй като говори за Сина Божи и за Словото Му. На три места в Divinae institutiones (Божествени поучения), наред с пророчествата на Сибилите, той цитира и Трисмегист, който предрича идването на Иисус. Никъде в трудовете си Лактанций не казва нищо против Хермес Трисмегист за него той винаги е най-древния и най-мъдър автор, чиито съчинения по смисъл са свързани с християнството. На отделни места той осъжда почитането на образи и изказва мнението, че използваните от матовете демони са зли паднали ангели. Но нито едните, нито другите свързва с Трисмегист, който за него винаги остава уважаван авторитет за божест­ вените истини. Затова не е чудно, че за ренесансовите хора Лактанций е най-великият сред Отците на Църквата. Препятствие за желаещите да останат християни ренесансови ма­ тове става Августин Блажени, тъй като в неговия труд De civitate Dei (За града Божи) той сурово осъжда това, което „Хермес Египтянина, на­ ричан Трисмегист“ пише за идолите, по-точно тази част от Асклепий (обширно цитиран от Августин), в която е описано как египтяните, привърженици на магическата религия, одухотворяват статуите на боговете си, привличайки с магически средства в тях духове. За раз­ лика от Лактанций, Августин използва не гръцкия текст на Асклепий, а същия този латински превод, който е стигнал и до наши дни, което е доказателство, че той се е появил не по-късно от 4 в. Както споменах по-горе, този превод е приписван на Апулей от Мадавра. Контекстът, в който Августин критикува идолопоклонническите откъси от Аскле­ пий, е много важен. Преди това той напада магията въобще и особено

представите за духовете, или демоните (йаетопез), описвани от самия Апулей. Апулей от Мадавра е изразителен пример за тези високо образо­ вани от гръко-римската култура хора, които, уморени от досадните наставления на философските школи, търсят спасение в окултизма и преди всичко в египетския модел окултизъм. Роден около 123 г. сл. Хр., Апулей получава образованието си в Картаген и Атина, а по-къс­ но се отправя към Египет, където е изправен на съд заради обвинение в занимания с магия. Той се прославя със своя забележителен роман Златното магаре, чийто герой е превърнат от вещиците в магаре. Едва сред като в облика на животно преживява множество мъчения, той отново е превърнат в човек, когато на самотния бряг на морето, къ­ дето той е стигнал в отчаянието си да намери спасение, в екстатично видение му се явява богинята Изида. Накрая той става жрец на Изида в неин египетски храм. Общият тон на романа с неговите морални теми (тъй като животинският облик е наказание за прегрешенията), с описаната в края инициация, или просветление, с египетския му ко­ лорит го доближава твърде много до херметичните текстове. Макар Апулей да не е преводачът на Лсклепий, този корпус от трактати доста му подхожда. Августин Блажени нарича Апулей платоник и го критикува за представите му за въздушните духове, или демони. По-късно той за­ почва да напада и Хермес Трисмегист заради възхваляването на еги­ петската магия в Асклепий. Един от най-почитаните Отци на Църк­ вата никъде не споменава думите на Трисмегист за „Сина Божи“ и вероятно това премълчаване е отговор на прославянето на езическия пророк от Лактанций. Мнението на Августин за Хермес естествено причинява затруд­ нения на многобройните ренесансови поклонници на херметични­ те трактати.. Но те имат няколко варианта за действие. Единият е да твърдят, че идолопоклонническите идеи се появяват в латинския пре­ вод на Асклепий благодарение на мага Апрулей, а в загубения гръцки оригинал изобщо ги няма. Подобна линия на поведение приемат ня­ кои херметисти от 16 в., за което ще разкажем по-нататък. Но за ре-

С0 Щ>и8 НЕЩЕЪСЩ 1* ПРОАОЖЕНГПЕ

З С П

— '- и - п - з ^ м д

8

несансовите магове магията в Лсклепий е най-привекателната част от херметичните писания. А как да заобиколят мнението на Августин? Марсилио Фичино успява да направи това - той цитира обвиненията на Августин и след това, игнорирайки ги, практикува магията, макар и много внимателно. Джордано Бруно избира по-смела линия на по­ ведение - той заявява, че магическата египетска религия за Вселената не е само най-древната, но и единствената истинска религия, прикри­ та и изменена както от иудаизма, така и от християнството. В книгата на Августин De Civitate Dei (За града Божи) има друг ци­ тат, в доста по-различен контекст от мнението му за езическото идолопоклонничесто. Той твърди, че иудейският език е най-древният, а иудейските патриарси и пророци са живели доста по-рано от езиче­ ските философи и мъдростта им предшества египетската. И какво представлява тяхната [на египтяните] мъдрост, поми­ сли си? Нищо друго освен астрономия и някои други науки, с кои­ то по-скоро да упражняват ума си, отколкото да изграждат позна­ ние. И ако сме честни, нищо не се променя в Египет до времената на Трисмегист, който наистина живее далеч преди мъдреците на Гърция, но след Авраам, Исаак, Йосиф, Иаков и също така Мойсей. Тъй като във времената, когато Мойсей е роден, велик астроном е Атлас, братът на Прометей, който е дядо по майчина линия на най-стария Меркурий, чийто внук е гореспоменатият Меркурий Трисмегист. С тежестта на своя авторитет Августин потвърждава дълбоката древност на Хермес Трисмегист, който „живее далеч преди мъдре­ ците на Гърция“. И приписвайки му любопитна генеалогия, според която той живее три поколения по-късно от Мойсей, Августин пов­ дига въпроса за съотношението на времената на Мойсей и Хермес, който по-късно предизвиква оживени дискусии. Живял ли е Трисме­ гист малко по-късно от Мойсей и доста по-рано от гръцките филосо­ фи, както твърди Августин? Бил ли е съвременник на Мойсей или е живял преди него? Всичките тези предположения гце намерят свои

привърженици сред късните херметици и магове. Необходимостта да бъде определено времето на живота му в сравнение с това на Мой­ сей възниква заради сходството, което поразява всеки читател, между херметическия Пимандър и Книга Битие. Допълнителни сведения за Хермес Трисмегист черпим и от други раннохристиянски автори и преди всичко от Климент от Алексан­ дрия. Той описва процесия на египетски жреци, като певецът начело носи две книги с песни и химни на Хермес, а астрологът - четири кни­ ги на Хермес за звездите. В хода на повествованието Климент заявя­ ва, че съществуват четиридесет и две книги на Трисмегист, от които тридесет и шест са за египетската философия, а останалите шест са посветени на медицината. Малко вероятно е Климент да познава хер­ метичните трактати, стигнали до наше време, но ренесансовият чита­ тел твърдо вярва, че Corpus Hermeticum и Асклепий са останки от онази велика свещена библиотека, за която говори Климент. През 1460 г. гръцки монах, един от многото агенти, използвани от Козимо де Медичи да събират за него манускрипти, донася от Маке­ дония във Флоренция гръцки ръкопис. Той съдържа копие на Corpus Hermeticum - не съвсем пълно, тъй като липсва последният от петна­ десетте трактати от колекцията. Макар че всички трудове на Платон са вече събрани и готови за превод, Козимо нарежда на Фичино да отложи работата по тях и, преди да се заеме с гръцките философи, първо да преведе произведенията на Хермес Трисмегист. Това ни го съобщава самият Фичино - в посвещение, адресирано до Лоренцо де Медичи, на коментариите на Плотин, в което той описва разцвета на гръцките текстове след пристигането на Георгий Гемист Плитон и други византийски учени на Събора във Флоренция, а също как сами­ ят Козимо му поръчва да преведе съкровищата на гръцката филосо­ фия, попаднали на Запад от Византия. Козимо де Медичи, разказва Фичино, му дава за превод съчиненията на Платон, но през 1463 г. той получава ново разпореждане първо да преведе Трисмегист, а след това Платон. Фичино изпълнява поръчаното за няколко месеца, още докато Козимо е жив (той умира през 1464 г.) и едва след това се заема с превода на Платон.

CORPUS HERIflEfiCVrjI f ПРИЛОЖЕНИЕ

Поразителна ситуация - при наличието на всички съчинения на Платон, по-важен е преводът на трактатите на Хермес Трисмегист. Ве­ роятно причината е, че Козимо де Медичи иска да ги прочете преди да умре. Какво доказателство за тайнствената репутация на Трижди Великия! На Козимо и Фичино им е известно, от Отците на Църквата, че Хермес е далеч по-древен от Платон. Познат им е латинският пре­ вод на Асклепий, който разпалва стремежа им да почерпят египетска­ та мъдрост от същия първоизточник. Египет е по-древен от Гърция, а Хермес - от Платон. Ренесансовият респект към древното, първично­ то, към по-близкото до божествената истина оправдава превеждане­ то на Corpus Hermeticum преди Държавата или Пир на Платон - и така херметичните трактати стават първия превод на Фичино. Марсилио Фичино нарича Пимандър цялата колекция от четири­ надесет херметични текстове, с които разполагат тогава, а това всъщ­ ност е названието на първия от тях. Той посвещава превода си на Ко­ зимо и от това посвещение, или както го нарича Фичино - Argumentum (предисловие), си личи дълбокото благоговение и възторг, с които той пристъпва към невероятното откровение на древната египетска мъдрост. Във времената,, когато Мойсей бил роден, се прочува Адас (Атлас) астрологът, който бил брат на Прометей физика и вуйчо на найстария Меркурий, чийто племенник бил Меркурий Трисмегист. С тези думи започва Argumentum на Фичино, което е една малко по-различна версия от генеалогията на Хермес, описана от Ав 1устин. Така Фичино още веднъж и на свой ред определя Трисмегист като живял в дълбоката Древност и почти едновременно с Мойсей. Рене­ сансовият преводач на херметичните текстове продължава разказа си с това, че за Меркурий са писали Цицерон, Лактанций и Августин Блажени. Той повтаря думите на Цицерон, че Трисмегист „предал на египтяните законите и писмеността", и добавя от себе си, че Хермес основал град Хермопол. Той бил египетски жрец, най-мъдрият сред всички тях - най-върховен сред тях философ заради своите обширни

познания, най-почитан жрец сред тях заради святостта на живота му и уменията му в божествените ритуали, най-достоен сред тях за прес­ тола заради познаването и използването на законите - и затова той бил справедливо наричан Termaximus, Трижди Велики. 4

Той е наричан първият автор на теологията; наследил го Орфей, кой­ то бил вторият сред древните теолози; Лглаофем, посветен в свеще­ ното учение на Орфей, бил наследен в теологията от Питагор, чийто ученик бил Филолай - учителят на нашия божествен Платон. И така, съществува една древна теология (prisca theohgia)... започваща от Меркурий и достигаща кулминацията си с божествения Платон. По този начин, в предисловието към Пимандър Марсилио Фичино за първи път ни дава генеалогията на древната мъдрост - генеало­ гия, която заимства не толкова от Гемист Плитон, който не споменава Трисмегист в трудовете си, а по-скоро от Отците на Църквата, пре­ ди всичко Августин, Лактанций и Климент от Александрия. По-къс­ но той многократно ще повтаря генеалогията на мъдростта: Хермес Трисмегист е винаги или първи, или втори след Зороастър (когото Гемист Плитон смята за първия „древен теолог (prisms theologus), или дели с него първото място. Родословието на древната теология (prisca theohgia) убедително демонстрира крайната важност, която Фичино придава на Хермес като източник и начало (fons et origo) на мъдростта, която стига по непрекъсната нишка до Платон. От съчиненията на Фичино можем да приведем множество други цитати, показващи аб­ солютната му вяра в първенството и значимостта на Трисмегист. Това прави впечатление на един от ранните биографи на флорентинския философ, който отбелязва по този повод, че „той [Фичино] твърдо и уверено поддържа мнението, че философията на Платон се основава на философията на Меркурий, чието учение му се струва по-близко до доктрината на Орфей и в някои случаи до нашата теология [хрис­ тиянството], отколкото учението на Питагор“. Фичино продължава да разказва в предисловието си към Пиман­ дър, че Меркурий Трисмегист написва много книги за божественото

9lll31

CORPUS HERJflEtiCUrpi f ПРДЙОЖЕНрЕ " и "

познание, в който разкрива съкровените тайни на древната мъдрост. Но той не говори само като философ, а понякога като истински про­ рок предсказва бъдещето. Той предсказва залеза на древната религия и зараждането на нова вяра, както и пришествието на Христос. Августин се чуди дали той не е разбрал това, изследвайки звездите или с помощта на демоните, а Лактанций без съмнения го нарежда сред Сибилите и пророците. По-нататък в своя Argumentum флорентинецът твърди, че сред множеството произведения на Трисмегист две са божествени и това са Асклепий, преведен на латински от Апулей Платоника, и Пимандър (т.е. Corpus Hermeticum), донесен в Италия от Македония и преведен от самия него по разпореждане на Козимо де Медичи. За трактатите от Пимандър той предполага, че те са били първоначално написани с египетски йероглифи, а след това са били преведени на гръцки, за да разкрият на гърците египетските мистерии. Argumentum завършва с нотки на екстаз, предизвикан от гностичните инициации, с които е свързан Corpus Hermeticum. Фичино вярва, че в тези произведения сияе светлината на божественото просветление. Трактатите ни учат как да се извисим над заблудите на усещанията и мъглата на фантазиите, как да се обърнем към Божествения Разум, подобно на Луната, когато се обръща към Слънцето, за да може Пи­ мандър, Божественият Разум, да изпълни нашето съзнание и ние да можем да съзерцаваме устройството на света - такъв, какъвто същест­ вува в Бог. Във въведението към своя превод на Corpus Hermeticum, Уолтьр Скот описва отношението на Марсилио Фичино към херметичните трактати по следния начин: Теорията на Фичино за връзката между Хермес Трисмегист и гръц­ ките философи се основава отчасти на твърденията на ранните християнски автори, преди всичко Лактанций и Августин, и от­ части на доказателства от текстовете на самите трактати от "Corpus Hermeticum" и латинския "Асклепий" на псевдо Апулей. Той забелязва..., че сходството между учението на Хермес и това на

Платон предполага историческа връзка помежду им. Но приемайки като общоизвестен фактът, че авторът на херметичните трак­ тати е човек, живял вероятно във времената на Мойсей, той стига до идеята за пряка връзка и решава, че Платон заимства теологията от Трисмегист чрез Пйтагор. Поне до края на 16 в. това негово мне­ ние е споделяно, поне в основната си част, от тези, които се занима­ ват с херметизъм. Нещата несъмнено стоят именно така и това трябва да помнят всички изследователи на ренесансовия неоплатонизъм. Все още не е достатъчно добре изследвано как именно повлиява на Фичино благовейното отношение към херметичните съчинения като към древна теология, което го отвежда до мнението, че първоначалното ядро на платонизма е заимстваният от египетската мъдрост Гносис. Съвременниците на Марсилио Фичино споделят неговите възгле­ ди за огромното значение на херметичните текстове, в което лесно се убеждаваме от популярността на неговия превод на Corpus Hermeticum. Съхранили са се множество ръкописи на Пимандър на Марсилио Фи­ чино - повече отколкото от всяко друго негово произведение. Прево­ дът му на четиринадесетте трактата от Corpus Hermeticum е отпечатан за първи път през 1471 г., а до края на 16 в. се появяват шестнадесет следващи издания, без да се смятат преизданията заедно с други съчи­ нения на флорентинския философ. През 1548 г. Томмазо Бенчи изда­ ва във Флоренция италианския превод на Пимандър на Фичино. През 1505 г. Жак Льофевр д'Етапл издава в един том Пимандър на Фичино и Асклепий на Псевдо-Апулей. През 16 в. библиографията на издани­ ята, преводите, сборниците с херметични текстове и коментариите към тях вече е толкова обширна и сложна, че е красноречиво дока­ зателство за дълбокия и ентусиазиран интерес към Хермес Трижди Велики в продължение на целия Ренесанс.

CORPUS НЕЩЕНсиГ|1 t ПРГМОЖЩТЕ

СОЩП78 НЕЩ1ТЕТ1СЩ1 ТОЩП Книга РП : Н ай -гоаятото зпо за щората е непознаването на Б о г а ......7 Книга Ш И: Нищо не се губи и погрешно протоните са наричани с т ъ р т и разрушение......13 Книга IX : За ти с ъ п та и ус е щ а н и я та ......21 Книга X : К п ю ч ъ т ......35

Книга X I: Р а з у т ъ т 1ш п Х е р т е с ......61 Книга XII: За общия р а з у т ......S3 Приложение......105 1. О т и з д а т е л с т в о т о ..... 107 2.

Никола Л е и т е дю Фресноа:

и с т о р и я т а на Х е р те с Ш р и с те ги с т .....111 3. Франсис Нтесш я й е й тс: Х е р те с Ш р и с те ги с т .....117