Homo sapiens - за произхода на Homo Sapiens [Том 1, 1992 ed.] 9544840036

912 160 5MB

Bulgarian Pages [176] Year 1992

Report DMCA / Copyright

DOWNLOAD FILE

Polecaj historie

Homo sapiens - за произхода на Homo Sapiens [Том 1, 1992 ed.]
 9544840036

Citation preview

Кръстю Мутафчиев

HOMO SAPIENS ЗА ПРОИЗХОДА НА HOMO SAPIENS

КРЪСТЮ МУТАФЧИЕВ

Homo Sapiens за произхода ш Homo Sapiens част 1 - ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

•ГУТОРАНОВ & ШЕРИМ*

ЕК С П О З Е С настоящ ото експозе и м а м една-единствена цел — да привлека вним анието на световн ата научна м исъл върху откритие, което има общочовешко значение. То е направено в зем ите на България, където е живял д ревният певец Орфей, завещал ни девиза: „П ознай себе си и ще познаеш В селенат а и Боговет е." О ткритието се отнася към времето, в което на зем ите на Балканския полуостров са живели П Р О Т О Т Р А К И Т Е — предците на великите мъж е Е в м о л п , О Р Ф Е Й , Т ам ирис от Тракия, Лин, Музей и много други, повече или по -м ал ко известни. С веденията за тези велики личности са твърде оскъдни. Т ова е д ал о основание ТЕ да бъдат представени в древния епос като митични личности. Но дали наистина ТЕ принадле­ жат с а м о на м и т о л о г и я та или са живели в един реален свят? В книгата „ H om o sapiens за произхода на Homo sapiens“ излагам редица данни, игнорирани от историците, които ми дават основание да твърдя, че Орфей е бил реална историческа личност и че той е не само най-великият певец, поет и м узикант на древността, но и най-човеколю б и в и ят М Ъ Д Р Е Ц , чиято неповторима хуманност е документирана от Аристофан:* „ О Р Ф Е Й над всички хо$а проповядваше идеят а за Б Р А Т С Т В О Т О Н А Ч О В Е Ч Е С Т В О Т О ..." Тази х ум ан н о ст звучи с още по-голям а сила за нашия свят, който днес в м а к с и м а л н а степен се нуждае от казаното от Орфей: „П омощ за слабит е, ут еш ение за ст радащ ит е, надеж да за всички.“ Д нес повече отвсякога следва да се вслуш аме в мъдрия съвет на Орфей: „В сърцето крепост с м еч не мож еш да се добереш, т ам песент а прониква..." Кое м и дава основание да твърдя, че упом енатите велики м ъж е са били реални исторически личности? Т върден ието м и почива както на писмени анали, така и на проучва* Авторът се извинява на читателите, че не е цитирал точно посочените източ­ ници, тъй като е писал книгата си в Пазарджишкия затвор.

не, което направих на територията на България, по-точно в Странджа планина (известна още с им ето Х Е М И м о н т ). Както в Странджа плани­ на, така същ о в С А К А Р и в Р О Д О П И Т Е същ ествуват изключително ценни за историята уникални паметници реликви от най-древни времена. Такъв п а м е т н и к реликва представлява и гробницата на божеството БА С Т Е Т , построена от П Р О Т О Т Р А К И Т Е в Страндж а планина. Те са п ритеж авали изклю чителн о големи познания и умения. С поред една л еген да П Р О Т О Т Р А К И Т Е са дошли по вода от Египет. Били високи и стройни. И м ал и черни коси. Л егендата е разказана по повод на един древен д оку м ент, който условно нарекох „Ребус“ . В него има както „свещени знаци“ , така и няколко реда неизвестна писменост. „ Р е б у с ъ т “ е съставен от единични и двойни геометрични линии и шест правоъгълника. В него са изобразени змиевидна фигура, Л У Н А Т А в първа фаза на изгрев, а до нея една звезда. В „ Р е б у с а “ са кодирани важни сведения и знания на човечеството от най-дълбока древност. С а м и я т „ Р е б у с “ се оказа, че представлява една ч ет в ъ р т от Р А З Г Ъ Н А Т А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н ПЛАН. У н ик ал н о стта на този план се състои в обстоятелството, че той е създаден на база на звездите от съзвездието Цефей. В него са заложени още и звезди от съзвездията Хидра, Кратер и Корвус. Особено вним а­ ние зас л у ж а в а и фактът, че създателите на А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н са използували за неговото съставяне както видимите звезди от съзвездието Цефей, така и невидими звезди, които п р ед ставл яват о гл едал н о отражение на видимите, т.е. тяхно копие. По този странен за наш ето съврем енно мислене начин ТЕ са създали една своеобразна вселена. В центъра на тази вселена се откроява представе­ ната В ТОРА В А Ж Н А Т Р О Й К А ЗВ Е ЗД Н И БО Ж Е С Т В А , известни от ш умеро-акадския светоглед: — Б огът на С Л Ъ Н Ц Е Т О , символично представен от звездата „ “ — Д е л т а , от съзвездието Цефей. Слънцето същ ествува в тази нова вселена два пъти в опигинал и два пъти в огледално отражение — т.е. копие от звездата „ “ — Д ел та. — Богът на З В Е З Д И Т Е , символично представен от звездата „ “ — Д зета, от съзвездието Цефей. Този Бог същ ествува в новата ВСЕ­ Л Е Н А четири пъти с ам о в О Р И Г И Н А Л . Тази звезда същ ествува и в „Ребуса“ . — Богът на Л У Н А Т А същ ествува в новата вселена четири пъти, така както е показан и в „ Р е б у с а “ — в първа фаза на изгрев. Върху така изобразената своеобразна вселена създателите на А С ­ Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П ЛАН са приложили на дело см и с ъ л а на една сентенция, авторството на която се приписва на Платон: 6

„ Това знание, към което се ст рем и геомет рият а, е знание за В Е Ч Н О Т О , а не за преходнот о." Всъщност ТЕ — древните строители — са използували своите уникални знания в о б л астта на астроном ията, м а тем ати к ата и г е о м ет ­ рията, за да създ адат Р А З Г Ъ Н А Т А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И А Р Х И Т Е К ­ Т У Р Е Н П Л А Н на гробницата на б о ж ество то Б А С ТЕ Т. Техният замисъл е бил автентичен. Светогледът им е изхождал от представата, че: — Всичко, което същ ествува на планетата Земя, е само огледално отражение на това, което същ ествува на небето. — Всичко, което става на небето, се върши и на Земята, сякаш се отразява в у м а л и т е л н о огледало. Н ай-уникалното е, че принципът на огледалното отражение е за л о ­ жен в сам ия „ Р е б у с “ . В него са кодирани важни сведения. При деш иф рирането на правоъгълниците в „Ребуса“ се появиха следните фигури: — Б о ж е с тв ото БА С Т Е Т , жената с котешка глава — Д войни к на бож еството БА С Т Е Т — Ято прелетни птици — Д в у г л а в а костенурка и т.н. А от самия „ Р е б у с “ се получават странни геометрични указателни знаци, които им ат изклю чително важно значение за правилното интер­ претиране на заложения в Р А З Г Ъ Н А Т И Я А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И А Р­ Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н д ълб ок смисъл. Един от д есетки те указателни знаци, получени от „Ребуса“ , показва как Р А З Г Ъ Н А Т И Я Т А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П ЛА Н се превръщ а в тристепенна (триетажна) гробница. Ако приемем понятията, въведени от археолози за гробниците, построени на зем ята, то тази на БА С Т Е Т , която същ ествува в своеобразната В С Е Л Е Н А , има следните „ п о м е щ е н и я “ : — „ С Е К Р Е Т Н А К А М Е Р А “ — представена от геометрична фигура — ромб. В нейното „по м ещ ение“ попада група малки звезди от съзвездието Цефей. Те са както в оригинал, така и в огледално отражение. П огл еднато от планетата Земя, „ С Е К Р Е Т Н А Т А К А М Е ­ РА“ се намира в най-отдалечената точка. — „ К А М Е Р А “ — в това помещ ение попадат две С Л Ъ Н Ц А , четири Л У Н И и четири ЗО Р И . В центъра на това „помещ ение“ се намира огледалното отражение от звездата „ “ — Йота, от съзвездието Цефей. В „ Р е б у са “ о г л едал н ото отражение на тази звезда е обградено от правоъгълник. При деш ифрирането му се появява картината на „експлод ирала п л а н е т а “ . П огледната в пространството, „ К А М Е Р А ­ Т А “ стои много по-близко до планетата Земя. — „ П Р Е Д Д В Е Р И Е “ — в това помещение се появява звездата „ “ Мю, от съзвездието Цефей. При дешифрирането на правоъгълника.

в който се нам ира тази звезда, се появява фигурата „Д В У Г Л А В А К О С Т Е Н У Р К А “ . К а т о и м а м е предвид, че най-древните са изобразява­ ли пл а н ет а та ЗЕ М Я сим волично чрез костенурката, то следна да п р и ем ем , че „ п р ед дв ер и ето “ е с а м а та планета. Символична е и самата звезда М ю от съзвездието Цефей. И звестно е, че тази звезда е най-червената от всички видими с просто око звезди. Когато се наблюдава, ТЯ изглеж д а като червена капка кръв на звездния небосклон. С ам ото пом ещ ение им а елипсовидна форма, такава, каквато е формата на костенурката. Вероятно и то е куполовидно. Ако изходим от у казателните знаци, получени от „Ребуса“ , а също и от сам ия него (тъй като сам ият той съдържа символика) и ги ин терп ретирам е, ще узнаем от създателите на А С Т Р О Н О М И Ч ЕСК И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н следното: — Б о ж е с тв о т о Б А С Т Е Т същ ествува във Вселената в О Р И Г И Н А Л , в О Г Л Е Д А Л Н О О Т Р А Ж Е Н И Е и като Д В О Й Н И К . — ТО, Б ож ество то, е тръгнало с „Я Т О П Р Е Л Е Т Н И П Т И Ц И “ , но вече като О Г Л Е Д А Л Н О О Т Р А Ж Е Н И Е от „ Е К С П Л О Д И Р А Л А Т А П Л А Н Е Т А “ - т.е. от „ П О М Е Щ Е Н И Е Т О К А М Е Р А“ , и се е появило на пл а н е т а та ЗЕ М Я . — Тук, на п л анетата Зем я — представена като „ П О М Е Щ Е Н И Е “ — „ Д В У Г Л А В А К О С Т Е Н У Р К А “ , - ТЯ и „Я Т О Т О П Р Е Л Е Т Н И П Т И ­ Ц И “ стават родоначалници на Х О М О С А П И Е Н С . Създаденото от тях поколение е с червена кръв. По този А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н гробни­ цата на б о ж ество то Б А С Т Е Т е построена в Странджа планина. Разкоп­ ките, които извърших на м я сто то на обекта през 1981 г. заедно с петчленен екип, ми дадоха възм ож ност да открия достатъчно доказа­ телства, че Г Р О Б Н И Ц А Т А д ействително съществува. През м а р т 1981 г. локализи рахм е м ястото на обекта. През април същ ата година започнахм е разкопките, при които разкрихме знаци, изобразени на скалите, дървен скрипец, дървени дръжки от сечива и други. К онстатирах, че скалните знаци са във взаимовръзка с небесни т ела и точно тези небесни т ела сочат пътя към Г Р О Б Н И Ц А Т А . Г Р О Б Н И Ц А Т А е скална. За да се достигне до нейния вход, няма да бъдат срещнати големи затруднения. Трудностите ще дойдат с подго­ товката за влизане в нея. Ако не цялата Г Р О Б Н И Ц А , то със сигурност т.нар. от мен „ С Е К Р Е Т Н А К А М Е Р А “ е херметически затворена. Това о б сто я тел с тв о, както и фактът, че на обекта е доказан особен вид излъчване, констатирано не сам о от работещите там , но и от м естните жители, не тряб ва да се пренебрегват. Изхождайки от наличието на висши знания, на базата на които е създаден А Р Х И Т Е К Т У Р Н И Я Т П Л А Н , логично е да д о пу снем , че разхерметизирането на „ С Е К Р Е Т ­ Н А ТА К А М Е Р А “ крие рискови опасности за тези, които ще се заем ат

с това. Н а л о ж и т е л н о ще бъде да се направят допълнителни и много прецизни проучвания. И тези проучвания следва да с танат с най-съвре­ м енната техника, с която човечеството разполага. От м о я гледна точка отварянето на гробницата не е по силите сам о на България. Това м ож е да стане под егидата на Ю Н Е С К О , тъй като в нея се съхраняват безценни сведения, които им ат значение за общ о­ човеш ката история. А нализирайки А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н , както и н ам ер ен и те на обекта веществени доказателства, съвсем ес те ­ ствено у мен възникна въпросът — с каква цел ТЕ, Д Р Е В Н И Т Е , са построили гробница, П О С В Е Т Е Н А НЕ НА С М Ъ Р Т Е Н , А НА Б О Ж Е ­ СТВО? О тго вор ъ т е многозначен. Нейното предназначение м оже да бъде както инженерно, така също и геофизично. Твърде възможно е тя да пред ставлява част от уникална глобална систем а от съоръжения и древни знания. За да улесня учени и специалисти в тяхното по-задълбочено проучване, поставих ударение върху най-древния човешки све­ тоглед, според който корените на Г Е Н Е ЗИ С А на човешкия разум са свързани с К О С М О С А . И зхождайки от висшите знания, които са притежавали създателите на А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н , стигнах до за­ клю чението, че всички истински пирамиди в Египет, закуратите по Д вуречието, стр оеж и те по реката И Н Д и всички мегалитни съоръж е­ ния са строени по подобни астрономически архитектурни планове. П остарах се да съпоставя най-древния човешки светоглед със све­ тогл ед а на гръцките философи материалисти Х еракъл, Д ем окрит, Епикур, К сенофан и други. Оказа се, че до тяхното появяване на историческата сцена не е същ ествувала Д И Л Е М А Т А „произход на човека“ . К акто от П Р О Т О К Р А Т И Т Е , така и от предшествениците на древните гърци е било възприето схващането, че човешкият род е плод на разум н и същ ества, дош ли от други планети. За Т Я Х Н О Т О появя­ ване на пл а н е т а та З Е М Я същ ествуват най-различни легенди и предания във ф олклора и епоса на всички народи по света. Тези факти са д остигн али и до наши дни. За да бъде изяснен „ В Е Ч Н И Я Т С П О Р “ за произхода на човека, считам, че е крайно необходимо при проучването на този въпрос учени и специ али сти да обърнат поглед към забравени истини, които са ни завещани от т ъ м а т а на врем ето. Какво им ам предвид: — На всеки е известно, че човек е част от природата, а са м ата природа п р ед став л я ва безвъзвратна част от световната материя. Според х ал дей ците „Свет овнат а м ат ерия както никога не е създа­ дена, т ака и никога ням а да изчезне." Ако изходим от казаното, би сл едвал о да д о п у с н е м , че във Вселената същ ествуват и други разумни

същ ества, тъй като в К О С М О С А нищо не изчезва, а само со трансфор­ мира от една в д р уга форма. О т ш умеро-акадския светогл ед н и е известно, че същ ествуват с л ед ­ ните божества: П Ъ РВА ГЛАВН А Т РО Й К А БОЖЕСТВА Богът на Н Е Б Е Т О Богът на З Е М Я Т А Богът на В О Й Н А Т А И М Ъ Д Р О С Т Т А ВТО РА ВАЖ НА Т РО Й К А ЗВЕЗДНИ БОЖЕСТВА Богът на С Л Ъ Н Ц Е Т О Богът на Л У Н А Т А Богът на ЗО РА Т А О чевидно е, че богът на З Е М Я Т А принадлежи на П ЪРВА ТА Г Л А В ­ НА Т Р О Й К А звездни Б О Ж Е С Т В А , а това означава, че в йерархията на Б О Г О В Е Т Е Т О Й стои над ВТО РАТА ВАЖ НА Т Р О Й К А ЗВ ЕЗД Н И Б О Ж Е С Т В А . Това подсказва, че под понятието Земя следва да се разбира всякакъв вид м атерия, която същ ествува във Вселената, на която и м а условия за живот. И ако на такива планети живеят разумни същ ества, то тяхната ф орма не е задълж ително да отговаря по струк­ тура и по вид на нашата. П Р О Т О К Р А Т И Т Е не с ам о твърдят, но и със средствата на висши познания ни показват откъде са дошли тези, които са създали на пл анетата Зем я Х О М О С А П И Е Н С . Но ТЕ не сам о са го създали. Те са м у завещ али и „ В Е Л И К А Т А М Ъ Д Р О С Т “ — уникални познания и ум ения. С това м ож е да се обясни защо създателите са наричани БО Г О В Е . И защо хората са строели храмове и светилищ а в тяхна чест, и защо именно в тях са били съхранявани знанията, завещани от БОГОВЕТЕ. А жреците на храм овете са били не само пазители, но и разпростра­ нители на „ В Е Л И К А Т А М Ъ Д Р О С Т “ . Изхождайки от А С Т Р О Н О М И ­ Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н , определено считам, че учени и специалисти вече и м ат достатъчно основание да погледнат с други очи към най-древния човешки светоглед. С м я та м , че е повече от налож и­ телн о да бъде проучена по-вним ателно и задълбочено историята на нашите „ н е в е ж и и пр им итивни“ предци, които поради своето „ н е в е ж е с т в о “ били надарени с богато въображение. През по следните няколко д есетилетия усилено се заговори за палеоконтакти, за богове и хора. Н ай -н еум о л и м и ят в търсенето на аргум енти бе ш вейцарецът Ерих фон Деникен. Неговите книги „Спомени от б ъд е щ е то “ , „П ослан ие на б о говете“ , „Посев и К о с м о с “ , „М о я т свят в образи“ , „Я в л е н и я “ и др. са широко известни и популярни. На пръв поглед те не с ам о провокират, но и шокират съврем енната човешка м исъл. Н еговите твърдения изглеж дат абсурдни, но впоследствие 10

с а м а та наука ги приема поради убедително представения фактологичен м атериал. Всъщност Ерих фон Деникен защ итава своите хипотези, като изпо­ лзува с л а б и те м ес та на съ врем енната наука, която и до днес не е в състояние да обясни на какво се дълж и скокът в човешкото развитие м еж д у к ам ен н ата епоха и древните цивилизации. В общочовешката история тази празнота продълж ава да зее. Н апи сан ата от мен книга „ H O M O SA PIEN S ЗА П Р О И З Х О Д А НА H O M O S A P IE N S “ н я м а за цел да попълни празнотата, която същ ест­ вува м е ж д у кам енн ата епоха и древните цивилизации, тъй като в нея аз не п р ед явяв ам претенции за изчерпателност на проблемите. Поради тази причина условно я нарекох „Историческа справка“ . Нейното предназначение е да обърна внимание на учени и специалисти върху: — Н ай-древната наука — А С Т Р О Н О М И Я Т А . За нея се казва: С поред д о стигн али те до наше време сведения разграничаването на зодиакалните съзвездия и на по-голям а част от Северната небесна полусф ера е стан ало в Египет около 2500 г. пр. н. е. Но египетски им ена на съзвездия не са известни. Древните гърци са възприели египетското разграничаване на съзвездията, като са въвели нови имена. В интерес на об ективната историческа истина се налага да бъдат направени същ ествени корекции на това становище. Основание за тази корекция ни дава А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я Т А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н , създаден на базата на съзвездието Цефей. Гърците твърдят, че са въвели нови им ена на съзвездията, но това тяхно твърдение е в противоречие със същ ествуващ и те етиопски имена на цар Цефей, неговата съпр уга царицата Касиопея и тяхната дъщеря Андромеда. В л ег ен д а т а към „ Р е б у с а “ действително се твърди, че създателите на плана са дош ли от Египет, но в нея не се казва, че те са били египтяни. Х еро дот твърди, че боговете в древна Елада са принадлеж а­ ли на египтяните или са донесени от друг народ. Отговора м о ж ем да прочетем в епичното произведение „ И Л И А Д А “ : — В Песен първа 400-440: „Вчера от иде Кронид да гост ува отвъд океана при Етиопци почтени, а с него и В С И Ч К И Б Е ЗС М Ъ Р Т Н И . С лед единадесет дни той пак на О Л И М П ще се върне.“ 481-521: „С лед кат о вече настъпи дванадесетата ЗО РА оттогава, друж но се върнаха пак на О Л И М П Боговет е всевечни — Зевс бе н а ч ело .“ — В Д в а д е с е т и т р ета песен 198-238: „ Т я им от каза обаче да седне“ (И Р И Д А — бел. авт.) и тъй заговори: „ Н ям а да седна! Д а леч при вълните на бог Океана, в царст вот о на Е Т И О П Ц И отивам, че т ам хекат ом ба в чест на Б Е ЗС М Ъ Р Т Н И Т Е К О Л Я Т — ж елая да вкуся от нея."

11

— „И с то р и я на М А Т Е М А Т И К А Т А “ . В нея се казак приблизително следното: „ Талес от М и лет бил привлечен от славата, мъдростта и високата култ ур а на Е гипет и зам инал за т ази страна. Там той се запознал с основит е на ем пиричнат а геомет рия. За египет скит е геом ет рици рисункат а на многоъгълника е била еквивалент на на това, коет о днес наричаме план на дадено м яст о или прост ранст во. Но нит о при египт янит е, нито при вавилонците се среща А Б С Т Р А К Т Н О Т О понят ие М Н О Г О Ъ Г Ъ Л Н И К , което гърците извли­ чат от безкрайнот о м нож ест во равни фигури и ги пост улират « „чиста ф орм а “. Ф актът, че не м ож е да се У С Т А Н О В И кога и как са били въведени т ези понят ия, е накарал някои историци ( по м ат ем ат ика — бел. а вт .) да нарекауп началот о на гръцката м ат ем ат ика „ЕП О ХА НА Г Р Ъ Ц К О Т О Ч У Д О “. Учени и специалист и и до днес счит ат , че Н Я М А Н И К А К В И Д О К А З А Т Е Л С Т В А , въз основа на които мож е да се разбере със сигурност по какъв път египет скит е т емат ични понят ия ( макар и ем пирични) ст ават дост ояние на онези гръцки м ислит ели, които п о ­ ст авят началот о на „Н О В А ЕРА “ в ист орият а на мат ем ат икат а. Н е е извест но К О Е е П О С Л У Ж И Л О за М О С Т м еж ду емпиричното ест ест во на познаният а с теорегпичен характер, които са оставили древните гърци.“ О т проучванията, които направих, стигнах до извода, че в Египет, К рит и на Балканския полуостров в основата на създаването на високоразвитата цивилизация стоят М И Т И Ч Н И Т Е Х И П Е Р Б О Р Е Й Ц И и Е Т И О П Ц И П О Ч Т Е Н И . Тези два народа стоят и в основата на П Р О Т О Т Р А К И Т Е . Т яхната „велика м ъд р о ст “ е била наследена, по­ с р едств ом писмени анали от рода на „ К ни га за м ър т в и т е“ , от великите м ъ ж е Орфей, Е в м ол п , Т ам ир ис от Тракия, Лин, Музей и много други, живели след тях. Такава личност е бил М Е Л А М п у с (гр. „ м е л а м п “ — чернокрак), синът на гадателя А М И ТА он. П огрешно би било д а се см я та , че подобни висши знания са запазени от д ъ л б о к ат а древност, предавани сам о по устен път. С ам о т о тв ър де­ ние, че Питагор е знаел наизуст творчеството на Орфей, недвусмислено подсказва откъде П И Т А Г О Р Е Й Ц И Т Е са черпили своите познания. О собено п оказателна в това отношение е и сентенцията, авторството на която се приписва на Платон: „ Това знание, към коет о се ст реми геомет рият а, е знание за В Е Ч Н О Т О , а не за т леннот о и преходнот о." Т ук още веднъж искам да подчертая, че очевидно сам ата сентенция противоречи на с втогл ед а на древните гърци. В условно наречения от мен „Исторически речник“ се постарах да разкажа за проучванията, които направих. Тези мои проучвания са 12

предимно на б азата на писмените анали „ И л и а д а “ от Омир, „А ргонав­ тите“ от А полон Родоски, „Старогръцки легенди и м и то ве“ и др. Анализирайки тези произведения и „ И стор и я “ на Х еродот, установих, че корените на индоевропейските народи се намират на Екватора и на юг от него, по-точно на континента Африка. Без съмнение на този континент и до ден днешен същ ествуват много повече сведения, които следва д а б ъ дат най-вним ателно проучени, с цел да се добл иж им колкото е възм ож н о повече до обективната историческа истина. С ч итам , че би било много полезно, ако учените и специалистите взем ат под внимание в своите проучвания и хипотезата на г-н Ж орж Бау, учен от К о т д ’Ивоар, който твърди, че писмеността на нашата планета е д ош л а от Африка. Д о с е га се считаш е, че пи см ен остта се е зародила в М есопотам ия около сре д а т а на IV хилядолетие пр. н. е. Н яколко века по-късно се е появило древноегипетското писмо, а след това и китайските йероглифи. П р едп о л ож ен и ето на Бау е, че изворите на писмеността са се появили преди девет хиляди години, а нейните корени следва да се търсят в Африка. Т огава територията на сегашната пустиня Сахара е била покрита с гъсти тропически гори. След като Ж орж Бау анализира древноегипетски писмени източници и ги сравнява с паметници на африканската пи см ен ост, запазена по скалите в района на Сахара, стига до извода, че ф о рм ата на записване на информация египтяните са за и м с тву ва ли от африканците, а не обратното. Не случайно си позво­ ля в ам да ци ти рам този факт. По-късно, когато северозападната част на континента Африка е започнала да се превръщ а в пустиня, обитателите А са се преместили на север — към М ароко и Тунис, както и на изток — към Египет. Бау с м я та , че П Р Е Д Ц И Т Е на днешните мароканци и египтяни са оставили писмени св ид етел ств а за своето първооткривателство на п и см ен о стта — едно от най-великите човешки изобретения. К ъ м твърден ието на Ж ор ж Бау м ога да прибавя сам о това — да припомня на учените и специалистите, които ще се заним ават с писм ен остта, да в зем ат предвид и легендата за Д А Н А И Д И Т Е . В нея се казва, че градът на Д А Н А Й и неговата дъщеря Х ип ер М Е С Т РА се е наричал Х Е М И С , в о б л астта ТИВА в Египет. А на около 80 ки л ом етра от Р абат днес съ щ ествува град (на територията на Мароко), който се нарича Х Е М И с е т . С Ъ Щ О Т А К А Н Е К А И М А Т П Р Е Д В И Д , ЧЕ Г Р О Б Н И Ц А Т А НА Б А С Т Е Т е построена в Странджа планина, която някога се наричала Х Е М И м о н т . Не се с ъ м н я в а м , че отговоръ т на всички повдигнати от мен въпроси п книгата м о ж е да бъде намерен в А Н А Л И Т Е — Н А П И С А Н А Т А И С Т О Р И Я О Т С Т Р О И Т Е Л И Т Е НА Г Р О Б Н И Ц А Т А НА Б О Ж Е С Т В О ­ ТО Б А С Т Е Т . 13

С поред л е г е н д а т а в Г Р О Б Н И Ц А Т А се намират писмени източници, в които са описани всички исторически събития, станали две хил яд оле­ тия преди те да б ъдат поставени на съхранение там. В гробницата на б о ж еството Б А С Т Е Т се съхранява и написано п р е д с к а з а н и е за това как ще се развие светът две хиляди години напред — в бъдещето. С отв ар ян ето на гробницата ние ще притеж аваме писмените анали на нейните създатели. С лед разчитането на А Н А Л И Т Е най-после ще им а м е д о к а за т ел с т в о т о за това КО И С М Е Н И Е , О Т К Ъ Д Е см е Д О ­ Ш ЛИ и Н А К Ъ Д Е О Т И В А М Е ! С и м в о л ъ т на бож еств ото БА С Т Е Т е „ С В Е Т Л И Н А В М Р А К А “ ! Д нес ние д ей с тв и те л н о се нуждаем от повече светлина. Тази св ет­ лина ни е необходим а, за да оцелее човешкият род.

14

IN OPTIMA FORMA* С В Е Щ Е Н И Т Е Т Е К С Т О В Е , митове и легенди са най-старите източ­ ници за историята на човечеството, достигнали до нас от дълбоката древност. Все повече надделява становището, че те отразяват в някаква степен реални събития, съхранени от народната памет и фолклор, но пречупени през при зм ата на въображението, светогледа и душ евността на народите, живели в различни епохи, за да достигнат до нас във вид, н който днес ние ги познаваме. От тях научаваме, че някога на п ланетата Зем я е същ ествувала високоразвита цивилизация, унищож е­ на в следствие на природни катастрофи. С лед дълги проучвания учени и специалисти са стигнали до извода, че известният от свещените книги потоп е стан ал около 11 653-11 652 г. пр. н. е. За природните катастрофи, сполетели човечеството, и за знанията, които са същ еству вал и преди потопа, научаваме от различните анали, запазени по чудо от т ъ м а т а на времето. В книгата на Александър Горбовски „Загадки от най-старата история“ са представени хипотези за с ъ щ ес т ву в а л а та някога на З е м я та високоразвита цивилизация. А в­ торът пише: „ М ож е да се предполож и, че известна част от знаният а е оцеляла при кат аст роф ат а и по-късно е ст анала достояние на онези, които са се спасили. „О, Солоне, С олоне! — казали египет скит е ж реци на Солон — Вие, гърците, ст е кат о децат а, нищо не знаете за ст арит е времена! Нищо не ти е извест но на т еб за от колеш нит е знания на м иналот о." Ж рецит е съобщ или на Солон, че след катастрофата, коят о у н и щ о ­ ж ила населениет о на градовете по крайбреж ият а на м орет ат а и реките, оцелели сам о „най-прим ит ивнит е и неграмотните, пастирите и ж ивот новъдит е“, коит о са били в планините. Ако от делни предст авит ели на някога високоцивилизован народ са успели да се спасят по време на катастрофата, повечето от т я х очевидно са се оказали безсилни пред лицет о на враж дебните ст ихии и дивите плем ена ." А рабският историк М асуди, позовавайки се на недостигнали до нас източници, пише: „Сурид, един от царете, който ж ивял преди потопа, построил две големи пирамиди и заповядал на ж рецит е да скрият в т я х запаси на т ехнит е знания и на всичко онова, коет о те са достигнали в различнит е изкуст ва и науки, за да оцелеят за онези, които после биха м огли да ги разберат . Той записал също и полож ениет о на звездите, т ехнит е цикли...“ 'П о най-добрия начин (лат .).

15

Д р е в н о е ги п е т с к и ят историк М анетон съобщава за текстове, съдър­ жащи важни знания, които при приближаването на катастрофата били записани от една л еген дарн а личност — м ъдреца ТОТ. По-късно Т ОТ влязъл в пантеона на египетските богове като бог на знанията, който дал пи см е н о с т на хората. Тези текстове според Манетон, „направени от Т О Т , от първия Х ерм ес, на свещ ен език със свещени знаци, били преведени след пот опа...(пропуск в р ъ к о п и с а )... и записани в йероглиф и“. Д р ев н и я т учен и историк Йосиф Флавий писал за м ъдреците, които „открили наукат а за небесните т ела и уст ройст вот о им". Те били предупредени за при ближ аващ ата катастрофа, за гибелта „отчасти от силат а на огъня и от част и вследст вие на огромното количест во вода“. За д а не б ъ д а т забравени техните открития и да не загинат, преди хората да се за позн аят с тях, те издигнали два стълба — един от тухли, друг от камък, и записали върху тях съобщение за своето откритие. Това било направено, в случай че тухленият стълб рухне при наводнението, кам енният, оставайки невредим, да даде възм ожност на хората да се запознаят с надписа. С поред Флавий по негово време каменният стълб още същ ествува, т. е. през I в. от н. е. С таро гр ъ ц ки ят учен С трабон съобщава за същ ествуването на тек­ стове, написани преди потопа, които се пазели по негово време на П иренейския полуостров. К ел тск ите жреци — друидите, се позовавали на „книгите на Ф е р и л т “ — анали, написани преди катастрофата. В индийските свещени книги „Агни-П урана“ и „Бхагавата-П урана“ същ о се говори за книгите на знанията „Веди“ , които могли да бъдат спасени по в р ем ето на катастрофата. За това, че хората са се опитвали да запазят писмени сведения за своите постиж ения в навечерието на катастрофата, разказва и вавилон­ ският историк и ж рец Бероз (III в. пр.н.е.) в книгата си „ И стор и я“ : К огато цар К с и с утро с бил предупреден за предстоящия потоп, заповя­ дал да бъде написана „ист ория на зараж дането, развит иет о и завъ­ рш ека на всички н ещ а “. Ц арят също заповядал написаната вече история да бъде заровена в града на слънцето — Сипар. С лед потопа Ксисутрос и спътниците м у „намерили книгит е в Сипар, написали много нови книги, пост роили храм ове и отново основали В авилон.“ В един от клинописните ш умерсхи текстове някой си древен цар писал, че обича да чете текстове, „написани в епохат а преди пот опа“... Вавилонският историк Бероз пише, че фантастичното същество Оанес периодично се явявало при хората и им съобщавало много полезни знания. С поред автора Оанес научил хората „да разбират “ писм еност т а и ги обучил в различни изкуст ва. „ Той ги научил да ст роят градове и да издигат храм ове, да съст авят закони Той им обяснил законите на гео м ет р и я т а ." Нека си п р и п ом н и м някои л ю бопитни подробности: Оанес пристиг­ 16

нал „отнякъде си, отвъд м о р ет о ". Не м о ж ел да яде храната, с която се хранели о с тан али те ж ители на Шумер. той говорел език, който никой не знаел. В „ И с т о р и я “ на Бероз се казва, че същ еството Оанес е получовек, полуриба. П оявило се преди много години от Персийския залив. Учени и специалисти, съпоставяйки данни от вавилонската и ш ум ерската м итология, установяват, че това същество, описано по безкрайно фантастичен начин, е древният Б О Г на водите Е Н К И , известен още и като Б О Г на В О Й Н А Т А И М Ъ Д Р О С Т Т А . Н ап осл едък се налага м нението, че най-древният човешки светоглед е свързан с ш умерите-акадци и с вавилонците. Според този светоглед н отдалечените времена на тези култури са почитани следните божества: ТРИ М А ТА ГЛАВНИ БОГОВЕ: -

Богът на Н Е Б Е Т О Б огъ т на З Е М Я Т А Б огъ т на В О Й Н А Т А И МЪДРОСТТА

АНУ АНЛИЛ

АН ЕЛИЛ

ЕА

ЕН К И

В Т О Р А Т А В А Ж Н А Т Р О Й К А З В Е ЗД Н И Б О Ж Е С Т В А : - Богът на С Л Ъ Н Ц Е Т О Богът на Л У Н А Т А Богът на З В Е З Д И Т Е

УТУ НАНАР ИНИНА

ШАМАШ СИН ИШ АР

В книгата на А лександър Горбовски „ З А Г А Д К И Т Е НА НАЙ -СТА РАТА И С Т О Р И Я “ прави впечатление следният текст: „Халдейцит е т върдят — чет ем у Д иодор Сицилийски, — че свет ов­ нат а м ат ерия е вечна и че т я какт о никога не е възниквала, така и никога не м ож е да бъде унищ ож ена." А*со изходим от твърден ието на халдейците, под понятието Б О Г НА З Е М Я Т А би с л е д в а л о да разбирам е не Б О Г на планетата Земя, а Б О Г на „С В Е Т О В Н А Т А М А Т Е Р И Я “ , тъй като Б О Г Ъ Т А Н Л И Л ( Е Л И Л ) според ш умеро-акадския светогл ед принадлежи към трим ата Г Л А В ­ НИ Б О Г О В Е . О т ту к следва, че нашите древни предци под понятието „ зе м я “ нъзприемали всякакъв вид м атерия, която същ ествувала (и същ еств у­ ва) в М е т ага л а к т и к а та и на която има условия за живот независимо от неговата ф орм а и вид. Това обстоятелство обяснява защо техният светогл ед е изхож дал от представата, че: — Всичко, което същ еству ва на планетата Зем я, е сам о огледално отражение на това, което съ щ ествува на Н ЕБЕ ТО . — Всичко, което става на небето (В К О С М О С А ), се върши и на Зем ята, сякаш се отразява в у м ал и телн о то огледало. 2. И сто р и ч еск а с п р ав к а

17

— М ес тн и т е градове, планини, реки, държави и т. н. същ ествуват НА Н Е Б Е Т О , на различни планети, звезди и съзвездия в „съвърш ен“ вид, а на З е м я т а те с ъщ ествуват в тяхното „безкрайно несъвърш енство“ . П р а о б р а з ц и т е н а всички земни неща, съдбите на всички градове, държ ави и хора се намират на звездите и в съзвездията. Звездите са тези, които оказват решително влияние върху всичко земно, докато зе м н и те неща сл едват сам о движението на звездите. От д ви ж е ­ нието на звездите м ож е не сам о да се узнае, но и да се предскаже съд бата на всичко, същ ествуващ о на планетата Земя — държави, градове, отделни хора, цялото човечество. — Звездният небосклон бил огром на К Н И Г А , където всичко пишели звездите, а четенето на тази книга било една О С О Б Е Н А , най-висша и най-важна за хората и за дъ рж авата наука, и не с амо наука, а и изкуство. В подкрепа на тази теза четем у Александър Горбовски следното: „К олкот о повече сведения и факти за м иналот о натрупва науката, т олкова по-нови и нови пот върж дения придобива мисълта за същ ест ву­ ването на подобна цивилизация. А р хео ло ги я т а и ет нограф ият а от последната половина на века изясниха, че древните цивилизации на Ст ария свят — Египет, М есопо­ т ам ия, Крит и Гърция, И ндия и Китай — водят началот о си от единна основа и че т ова единство на т ехни я произход обяснява и единството във ф орм ит е на м ит ологичнат а и рит уалнат а им ст рукт ура.“ О С Н О В А Т Е Л Н О възниква въпросът: Защо древните цивилизации водят началото си от една-единствена основа? О ТГО ВО РЪ Т Е Ш И Ф Р О В А Н в древен документ, който условно нарекох „ Р Е Б У С “. По силата на обстоятелствата този документ — случайно или не — попадна у мен в началото на 1981 г. Той предизвика много размисъл, алтернативи, проучвания. На „РЕБУ СА “ посветих повече от 10 години от живота си, но за това ще разкажа подробно по-късно. И така, според предишния притежател на документа „РЕ БУ СЪ Т “ е представлявал „карта на съкровище“ . Човекът ходил в Българската академия на науките и в много други научни инстанции, но всички приемали неговото твърдение за иманярска история. Отчаян от отказа на представителите на официалните държавни инстанции да се занимаят със случая, той се обърнал към ВАНГА. По повод на т. нар. „иманярска карта“ (аза мен „РЕБУ С “) ВАНГ А разказала следната история за нейните създатели: М ного, много отдавна дош ли по вода от Египет. — Били високи и ст ройни хора, с черни коси. Н осели маски на лицата си. Били облечени кат о кукери. — И м а г р о б на ж е н а , коят о държ и Ж Е З Ъ Л от И З В Ъ Н З Е М Н А М А Т Е Р И Я в ръцете си. — Н а м яст о т о им а несм ет ни богат ст ва — злат о на буци, предм е­ ти, книги, оръж ие — М Н О Г О !!! 18

— И м а написана ист ория за две хи ляд о лет и я назад и предсказание как ще се развие свет ът две хи ляд о лет и я напред. — Н ещ ат а са закопани на ш ест м ест а. И м а гробница на коне и О Р Ъ Ж И Е . О Р Ъ Ж И Е Т О И М Е О С О Б Е Н О ! — Г р о зя л а ги е го лям а опасност. Всичко било построено от за т о ­ ченици — роби. Те са копали. П ролят а е била много кръв. М Я С ТО Т О Е СВЕЩ ЕНО! — Н аврем ет о т ам е им ало път. Вървели са камили. П ът ят е минавал покрай храм , свет илищ е и крайпътни ханове. М ного хора са идвали в храм а, за да се м о лят . И м ало е калдъръм. — М Я С Т О Т О СЕ Н А М И Р А В Б Л И ЗО С Т Д О М АЛ К О ТЪ Р Н О В О " П озволих си да нарека условно разказаното от ВАНГА „леген да“ . Възприех тази л еген да като нещо свещено, като част от „ Р Е Б У С А “ . С а м и я т „ Р Е Б У С “ и „ л е ге н д ат а “ към него ми бяха предоставени на 18 януари 1981 година от пл ем енн ицата на ВА Н ГА К расимира Стоянова. Тъй като принадлеж а към хората, които вярват в невероятното, реших д а проуча старинния „ Р Е Б У С “ . Върху картата бяха изобразени „свещени знаци“ и няколко реда неизвестна писменост. Поставих си задача Д А Д Е Ш И Ф Р И Р А М И Н Ф О Р М А Ц И Я Т А от документа. П о­ следва поредица от безсънни нощи. Загадката ме привличаше, очаро­ ваше, караш е м е да се за м и с л я м , да анализирам и разсъждавам. Бях убеден, че в него е зал ож ено нещо велико. И може би и разказът на ВА НГА — тази светица, защ ото несъмнено за мен тя е свещена жена — ме караше отново и отново да разсъждавам. Задавах си въпроси: КО И С А Т Е - Д О Ш Л И Т Е ПО ВОДА ОТ Е Г И П Е Т ? Какво представ­ лява този древен д о к у м е н т И Л И по-точно копието от него? И защо най-вече си позволих да го нарека „ Р Е Б У С “? В приложение №1 е показан „ Р Е Б У С Ъ Т “ . Вижда се, че върху картата са изобразени шест правоъгълника, зм иевидна фигура, единични и двойни линии, Л у н а т а в първа фаза на изгрев, а до нея една звезда. Върху „ Р Е Б У С А “ личат и няколко „свещени знака“ . В правоъгълниците, които са различни по размери, една до друга са нанесени точки, чертички, запетайки и т. н. В приложение № 2 е показан същият „ Р Е Б У С “ , но за по-голяма прегледност същ еству ващ и те в него правоъгълници и някои от ге о м е т ­ ричните линии са дадени с различни щрихи. С л е д н ем алко безсънни нощи успях да установя, че „иманярската карта“ п ред ставл ява кодиран „ Р Е Б У С “ , който съдържа важни сведения и знания от най-дълбоката древност. При частичното деш ифриране „ Р Е Б У С Ъ Т “ се оказа част от архи­ тектурен план на гробница. За тази гробница ВАНГА разказва, че е на ж ена, коят о държи ж езъл от извънземна мат ерия. С ам ият „ Р Е Б У С “ представлява една четвърт от архитектурния план на гробницата.

П равоъгъл ниц ите в ребуса са поставени, за да бъдат кодирани в тях важни сведения. В процеса на деш ифриране изведох архитектурния план на гробни­ цата. Ето как изгл е ж д а тя: — В приложение №3 е показана една втора от архитектурния план на гробницата. — В приложение № 4 са показани две трети от архитектурния план на гробницата. — В приложение № 5 е показан целият архитектурен план на гробни­ цата. Въпреки че бях възстановил цялостния архитектурен план на гроб­ ницата, изпитвах чувството, че това съвсем не е крайният отговор. Бях вътрешно убеден, че в него е заложена някаква много по-голяма, мистична загадка, която в една или друга степен е в разрез с нашата „ р азум н а л о г и к а “ . О б сто я тел с тв ото, което ми даваше основание да м исля така, бе свързано с процеса на дешифриране на „ Р Е Б У С А “ — както п оявата на небесни т ела — луни и звезди, така също и разказаната от В А Н Г А „ л еге н д а “ за „гроб на жена, коят о държи Ж Е ЗЪ Л О Т И З В Ъ Н З Е М Н А М А Т Е Р И Я " . Основание за интересни изводи и за к л ю ­ чения ми д аваш е и твърдението, заложено в най-древния човешки светоглед, че „всичко, коет о същ ествува на планет ат а Земя, е само огледално от раж ение на това, коет о съществува на небет о". У с и л и я та ми в тази насока се оказаха плодоносни. С ъздателите на „ Р Е Б У С А “ са били обучавани от онези мъдреци, за които Йосиф Ф лавий пише, че са „открили наукат а за небесните т ела и т яхнот о уст р о й ст во “. Д р е вн и т е предци, построили гробницата на бож еството Б А С Т Е Т , са били не с а м о носители на най-стария човешки светоглед, но и негови р азпространители сред „най-примит ивнит е и неграм от ни­ т е", „паст ирит е и ж ивот новъдит е", т. е. сред о целелите след потопа, за който се говори в свещените книги. Разконсервирането на гробницата ще докаже, че този най-древен човешки св е то гл е д не е бил плод сам о на богато въображение, а е почивал на и зклю чителн о големи и уникални познания, за които днес казвам е „знания, неизвестно откъде д о ш л и“ . За да не бъда обвинен в субекти визъм , ще оставя фактите да говорят сами. Верни на своя светоглед , нашите предци, преди да построят гробница на Ж Е Н А , която „държи Ж Е З Ъ Л О Т И ЗВ Ъ Н ЗЕ М Н А М А ­ Т Е Р И Я ", са съ зд а л и А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н . Чрез този план те са искали да ни съобщят къде точно на Н Е Б Е Т О (в необятния К О С М О С ) се е намирала гази гробница в „съвърш ен“ вид. С л ед това Т Е пром енят м а щ аб и ю ма А Р Х И Т Е К Т У Р ­ Н И Я П Л А Н , за да бъде той приложен за планетата Земя. Тогава построяват гробницата в нейния „несъвършен" вид. 20

Ще се постарая да опиша начина, по който е създаден А С Т Р О Н О ­ М И Ч Е С К И Я Т А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н ПЛ АН : За основа древните предци са използували проекция на съзвездието Цефей, по-точно звездите: „ “ — Алфа, „ “ — Д е л та , „ “ — Йота, „ “ — Мю, „ “ — Д зета, „ “ — Епсилон, групата звезди към знездата „ “ — Кси, и др. С а м о т о съзвездие е показано в приложение №6. В приложение № 7 е показано също съзвездието Цефей и посочените по-горе звезди, но с тази особеност, че оригиналните звезди от съзвездието са показани и в огледалнЬ отражение, т. е. показано е тяхното копие. С ъщ еству ва вероятност нашите предци да са познавали както пертикалния м одел на света, означен с числото 3, символизиращ неговата д инам ичност, и зм ен яем о ст и хармоничната му цялост, така и хоризонталния м о дел , представен с т числото 4, като идеално у стой­ чива и статична структура. С а м о т о число 4 идва от четирите световни посоки — изток, запад, север, юг. Точно тези знания са били приложени, за да бъдат нанесени на пергам ент или д ру га м атерия четири пъти в оригинал и в огледално отражение звездите от съзвездието Цефей. Това е направено с цел да бъде създаден един своеобразен звезден небосвод — виж приложение №8. На така създадения небосвод се появяват: — четири Луни; — четири Слънца, от които две в оригинал и две в огледално отражение. С л ъ н ц е то е представено от звездата „ “ — Д ел та, от съзвездието Цефей. На учени от специалисти по астрономия е извест­ но, че благодарен ие на тази звезда, по-точно на нейното равномерно пулсиране, е стан ало възм ож но измерването на космическите разстоя­ ния. О т тази звезда получават своето наименование „цефеидите“ , както и всички останали звезди, които притеж ават нейното пулсиране. — Ч етирите Зори са представени от звездата „ “ — Д зета, от съзвездието Цефей. Точно тази звезда е отбелязана в „ Р Е Б У С А “ единствено и до с а м а т а Л уна. Точно тя се появява и не само подсказва, но и потвърж дава, че за основа на А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К ­ Т У Р Е Н П Л А Н на гробницата на бож еството БА С Т Е Т е използувано съзвездието Цефей. О т м и т о л о г и я т а е известно, че Зората е наричана ЕОС. А от О м иро в ата „ О д и се я “ узнавам е, че ЕОС е майка на етиопския цар М Е М Н О Н , който е убит от А Х И Л . В поем ата се казва, че след като бил убит, в знак на скръб ЕОС се покрила с тъмен облак. Тя изпратила на бойното поле синовете си — боговете на вятъра, и те отнесли М ем ноновото т ял о на брега на реката Есеп. Т ам м ладите нимфи го оплакали и м у изградили гробница. А неговите воини — етиопците — 21

били превърнати от боговете в П Т И Ц И . О ттогава насетне всяка година П Т И Ц И Т Е (т. е. Т Е — Е Т И О П Ц И Т Е , превърнати в птици) долитат на бреговете на река Есеп при Мемноновата гробница и там оплакват своя цар. Н еслучайн о си позволих да припомня л егендата за ЕОС и Мемнон. Д а се върнем отново към А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У ­ РЕН П Л А Н на гробницата на бож еството БА СТЕТ. Очевидно е, че в центъра на своеобразния небесен свод се появяват в оригинал звездите на В Т О РА Т А В А Ж Н А Т Р О Й К А звездни божества — бога на Слънцето (Х Е Л И О С ), богинята на Л уната (СЕЛЕНА), богинята на Звездите (ЕОС). Освен съзвезд ието с етиопското име Цефей при създаването на А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П ЛА Н нашите предци са използували и звездите от съзвездията Хидра, Кратер, Корвус, Касиопея и Тарус. По този начин пред нас се появява една своеобразна Вселена. За п о -г о л я м а яснота съм изключил от чертежа тези съзвездия, тъй като те и м а т с ам о указателен характер. Приложение № 9 от чертеж а на А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К ­ Т УРЕН ПЛАН М О Ж Е ДА УБЕД И ВСЕКИ, ЧЕ В ДЪ Л БО К А ТА Д Р Е В Н О С Т съ зд а те л и т е на това уникално съоръжение съвсем не са живели „ п р и м и ти в н о “ , в „потънал в невежество свят“ . Напротив! Тук вече не став а въпрос за ем пиричната геометрия на Талес от Милет, нито дори за Е вкли довата геом етрия, а за тази, за която Гаус е казал преди повече от 200 години, че наред с Евклидовата същ ествува и неевклидова геом етрия. О т приложение № 10 става ясно как нашите предци са приложили на практика знанията си за В Е Ч Н О Т О . По този повод м о ж е м да си припомним една древна сентенция, авто рство то на която се приписва на Платон: „ Това знание, към коет о се ст рем и геомет рият а, е знание за В Е Ч Н О Т О , а не за т леннот о и преходнот о." Чрез уникалния А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И А РХ И Т Е К Т У Р ЕН ПЛАН древ­ ните ни показват кое е „вечното“ и „съвършеното“ и къде се намира ТО. И все пак за да вникнем във въображението и научните знания на създ ател ите, трябва да деш иф рирам е „ Р Е Б У С А “ докрай. „ Р Е Б У С Ъ Т “ , както вече споменах, представлява една четвърт от А С Т РО Н О М И Ч ЕС К И Я АРХИТЕКТУРЕН ПЛАН (вж. приложение №11). В приложение № 12 отново в показан „ Р Е Б У С Ъ Т “ , но пече деш ифри­ ран. В този вид той разкрива една нова за нас Вселена. Да се опитаме да вникнем в нея: — В центъра на „ Р Е Б У С А “ е изобразен правоъгълник, две грети от който е щрихиран с наклонен наляво пунктир, една тре га с наклонени наляво непрекъснати линии. При дешифрирането му си него се появяват две фигури: 22

1. О т означената с пунктир част на правоъгълника се появява фигурата на жена с К О Т Е Ш К А ГЛАВА. О т е ги п етската м итология се знае, че така е изобразявана богинята Б У Б А С Т Е Т , известна още като богиня на Луната. Б У Б А С Т Е Т сим волизи ра С В Е Т Л И Н А Т А В М РАКА . 2. О т означената с наклонени наляво линии част на правоъгълника се появява фигура на Д В О Й Н И К — К О П И Е на богинята БАСТЕТ. — О т означения с вертикални линии правоъгълник, в който се намира в оригинал звездата „ Д “ — Мю, от съзвездието Цефей, се появява ф игурата на Д В У Г Л А В А К О С Т Е Н У Р К А . — От правоъгълника, в който се намира в оригинал звездата „ Ь “ — Йота, от съзвездието Цефей, се появява „ЯТО П РЕ Л ЕТ Н И П Т И Ц И “ . — О т означения с пунктир правоъгълник, в който се намира копие, огледално отраж ение от звездата „ 0 “ — Йота, от съзвездието Цефей, се появява „ Е К С П Л О Д И Р А Л А П Л А Н Е Т А “ . При правилно интерпретиране фигурите говорят — те буквално преразказват л еген д а т а за богинята БА СТЕ Т, за „ЕК С П Л О Д И Р А Л А ­ ТА П Л А Н Е Т А “ , за о т ли тан ето на „Я Т О Т О П Р Е Л Е Т Н И П Т И Ц И “ , за „ДВУГЛАВАТА К О С ТЕН У РК А “ . Н ека не заб равям е, че преди хиляди години символично чрез костенурката нашите предци са изобразявали планетата Земя. За да се добие още по-ясна представа за това какво точно са искали да ни разкаж ат съ зд ател и те на „ Р Е Б У С А “ , трябва да бъдат деш ифри­ рани редица други фигури, които се появяват в него. Ето и някои от тях: В приложение № 13 е показан указателен знак, който има няколко предназначения: — О т него се разбира, че показаният в приложение № 10 А С Т Р О ­ Н О М И Ч Е С К И А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н ПЛ А Н на гробницата на б ож еств о­ то Б А С Т Е Т е в разгънат вид. Чрез него се установява как гробницата се превръщ а в тристепенна, като същ евременно показва чрез звездите на какво ниво в пространството се намират нейните „ П О М Е Щ Е Н И Я “ в своеобразната Вселена. — С ъщ ият знак показва пътя, по който е м инала б огинята БА СТЕ Т , за да се появи на п л анетата Земя. — В приложение № 14 е показан знак, който м оже да бъде оприличен на скафандър, подобен на тези, които използуват космонавтите. — В приложение № 15 е показана фигура, която м ож е да бъде оприличена на „ Л Е Т Я Щ А Ч И Н И Я “ или НЛО . Не липсват както кръглата форм а, така и „възглавничките“ за меко кацане. — В приложение № 16 е показан знак, който има забранително значение. Т о з и знак е валиден само за планетата Земя.

О т „ Р Е Б У С А “ м о г а т д а бъдат изведени десетки други указателни знаци, но на този въпрос няма да се спирам, тъй като те имат в торостепенно значение. Ако д ей стви телно ж елаем да научим нещо повече от наш ите предци, то тези знаци също следва да б ъдат проучени. К акто вече споменах, гробницата на божеството БА С Т Е Т е тристе­ пенна. О сн о вателн о възниква въпросът: Защо е било нужно първоначално да бъде създаден РА ЗГ Ъ Н А Т А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н ? С ъзд ател ите отговарят съвсем конкретно и това е и л ю стр и ран о чрез приложение № 17. Тук ясно се виждат четирите „Ч А Ш И НА М Ъ Д Р О С Т Т А “ , символично представящи Ч Е Т И Р И Т Е Ч О В Е Ш К И РА С И , т.е. целия човешки род. Според нашите предци всички ТЕ са деца на В ЕЛ И К А Т А И М ОГЪЩ А богиня БАСТЕТ. Това тяхно твърдение съвсем не е безпочвено. То е представено с п ом о щ та на уникални знания по астрономия, геометрия, м а тем ати к а и други науки. К ол ко т о и невероятно да изглежда твърдението на нашите предци, все пак не е без значение фактът, че до този извод достига и съ в рем енната наука, заета с проучване на произхода на Х О М О САПИЕНС. Бих искал да посоча на читателите и статията в „ Н Ю З У И К “ от края на 1987 г. „ П Е Т М И Л И А Р Д А К Р Ъ В Н И Б Р А Т Я “ , където се търси отговор на въпроса: К А К В А Е Б И Л А П Ъ РВА Т А Ж Е Н А В СВЕТА? „Американски учени са открили гените на ж ената, дала ж ивот а на човеш кия род. Тази „ Е В А “, коят о е предмет на най-см ели ант рополо­ гически теории през последнот о десет илетие, е изглеж дала така: чернокоса, т ъм нокож а ж ена, коят о броди из саваната да търси храна. Т я била силна, м ускулест а, способна да разкъса ж ивотно със собст ве­ ните си ръце. „ЕВА " не е била единствената ж ена в света, при това не е била непременно най-привлекат елнат а и най-ж енст венат а. Просто Т Я е била най-плодовит ат а. Н ейнит е гени се намират във всички човешки същ ества. И м ож е да се каж е, че днес на Зем ят а има над 5 м илиарда кръвни роднини. Според най-груби изчисления Т Я е наш ата обща десет хилядна прабаба. К огат о през м иналат а (1 9 8 7 г. — бел. а вт .) година американските учени обявиха, че са от крили първата жена, те В Ъ З О Б Н О В И Х А Н А Й - С Т А Р И Я ЧОВЕШКИ С П О Р - О Т К Ъ Д Е С М Е Д ОШЛИ? Ученит е са изследвали изклю чит елно много гени, събрани от различни м ест а на свет а, и са от делили вериги от Д Н К ( дезокси/шбонуклеинова киселина). Т Я ( Д Н К ) ги е довела до една-единст вена жена, от коят о всички ние см е произлезли. П овечет о от доказат елст ват а сочат, ЧЕ ЕВА Е Ж И В Я Л А В А Ф Р И К А . Това опровергана досегашното твърдение, че неин дом е бил Ю ж ен Китай. I енгпш цит ОГИНЯ. В него с а м а т а богиня била изобразена като златна статуя с очи от сапфир. Разбойници решили да се доберат до съкровището на храма. Те убили ж реца, когато застанал пред с татуята на М О Г Ъ Щ А Т А Б О ГИ I ! Я. Н еговият котарак на име С И Н веднага изтичал и се хвърлил върху м ъртвото т я л о на приятеля си, гледайки с отчаяние богинята. И зведнъж котаракът се преобразил. Станал златист като брадата на убития жрец. Т я л о то му заб лестяло като с татуята на богинята, а очите му придобили сапфиреносин цвят. Краката му потъмнели и само краищата им, стъпили върху тял о то на свещеника жрец, останали съвършено бели. При това преобразяване духът на свещеника жрец се вселил в котарака. С е д ем дни по-късно котаракът С И Н умрял. След с м ър тта му всички останали в храм а бели котки се преобразили като него. И тази леген да идва, за да потвърди, че в основата на м итовете и преданията за В Е Л И К А Т А И М О Г Ъ Щ А Б О Г И Н Я стои образът на една и същ а Ж Е Н А , която в различните епохи и при различните народи е назовавана с ам о с различно име. Казаното от пророчицата Т Е М И Д А чрез П Р О М Е Т Е И на И О доказва м оето твърдение. Д а си припомним и още нещо: в л еген д ат а се казва, че ИО ще получи истинския си образ от Зевс на континента Африка. На открит хъл м в БУ Р у нд и — страната, през която минава РИ Ф Т НАЛЕЙ — м ал ко поточе струи от земята. Възприето е да се казва, че оттук реката Нил потича към С редизем но море. Според специалистите пътят й е д ъ л ъ г 6700 километра. Ако използуваме м орф ем ата Б У Р и иоразсъж давам е върху ет и м о л о ги я та на названия на държави и градоие, ще п олуч им твърде интересна картина, очертаваща пътя, по който са минали носи телите на човешката цивилизация от Ю Г на СЕВЕР: — БУРунди, държ ава на континента Африка; — Б У Р а, град на Коринтския залив в Ахея; — Б У Р а, град в М ал а Азия, основан от ЙОнийците; — БУРса, град в М ал а Азия; — Б У Р га с , град на брега на Черно море в България; — БУ Р и д а в а , град в Румъния; — БУРа, град в Швеция. Вече спом енах, че според учени и специалисти страната на хиперборейците се н ам ирала някъде в скандинавските страни, а според леген дата за Аполон т яхната страна не знаела „ що е зима, там цъфтяла «ечна п р о ле т “. Тук ще припом ня откъс от статията на Николай Рашев „С Т РА Н А Т А ПА В Е Ч Н А Т А П Р О Л Е Т “ . „ Г олям ат а риф ова долина ( Р И Ф Т В А Л Е Й — бел. а вт .) — „там, където се е пропукала А ф р и ка “ — прекосява страната от север на юг.

Т ук са и планинит е, м асивит е със заснеж ените върхове. Тук е и конусът на заст иналия вулкан К Е Н И Я . От т ази най-висока точка е дошло и им ет о на ст ранат а на вечнат а пролет . Ж ит елит е на плем ет о К И К У Й О нарекли върха К Е Р Е Н И Я , което ще рече П Л А Н И Н А Т А НА Б Е Л О Т А Т А — снеж на планина. П о-късно имет о се е видоизменило на К Е Н И Я ... Три са основните езикови групи (в К Е Н И Я — бел. авт .): банту, нилот ик и К У ШИ Т И к . . . " В „ с тран ата на вечната п ро л ет“ същ ествува и област, която носи и м ето К О РА . В химна в чест на В Е Л И К А Т А И М О ГЪ Щ А Б О Г И Н Я Д Е М Е Т Р А О м и р нарича нейната дъщеря с името КОРА. Д али това е случайно? Ако направим сравнение с имената от цитираната статия, ще получим следното: — КЕРеНИЯ, име на вулкан и на държава в Африка; — КЕРиНеЯ, планина в Аркадия; — КЕРаН, критянин; — КЕРаН, ликиец, убит от Одисеи; — К Е НиЯ, им ето на „страната на вечната пролет“ ; — К Е На, име на град и губернаторство в Горен Египет; — К Е Нея (КЕНей), цар на Л А П И Т И Т Е , митично плем е от В Е Л И К А Н И , живяло около планината О Л И М П и ПЕЛИОН. П л е м е то К И К У Й Ю е д ал о името К Е р е Н И Я , т. е. К Е Н И Я , но с ъ щ е с т в у в а и п л е м е , к о е т о п р и н а д л е ж и към е з и к о в а т а г р у п а КУШ ИТИк. Д а пр осл ед им какво е известно за това име в историята: В „Ц арска книга“ Фирдоуси пише за династията на ахеминидски Иран и спом енава за Е Т И О П О -К У Ш И Т И . А Е Т И О П С К И Я Т ЦАР К Е Ф Е Й (Ц Е Ф Е Й ) се с м я т а за митичен родоначалник на П Е Р С И Т Е , които първоначално се наричали К Е Ф Е Н И . В „О д и с е я “ О м и р ни съобщава, че богинята ЕОС е майка на Е Т И О П С К И Я ЦАР М ЕМ Н О Н : „Разридала се богиня ЕО С : т я т рябвало да загуби неж но обичания свой син. Н ай -сет не А х и л зам ахнал с т еж кот о си копие и пробил гърдите на М Е М Н О Н . В знак на скръб богиня Е О С се закрила с тъмен облак. Т я изпрат ила на бойното поле синовете си, боговете на вятъра, и те от несли М Е М Н О Н О В О Т О Т Я Л О далеч на бреговете на река Е С Е П (р ека в М ала А зи я — сега Ч ат алдере). Там младит е нимфи го оплакали и м у изградили гробница. А Е Т И О П Ц И Т Е били превърнати от боговете в П Т И Ц И . О т т о ­ гава насет не всяка година те долит ат на бреговете на Е С Е П при М Е М Н О Н О В А Т А Г Р О Б Н И Ц А и т ам оплакват своя цар." О казва се, че днес същ ествуват както Е Т И О П Ц И , така и К У Ш И Т И

64

от п л е м е т о К У Ш И Т И к на континента Африка. А в М ала Азия някога също са живели Е Т И О П О -К У Ш И Т И . Случайно съвпадение ли е това? И стор ията на К У Ш И Т И т е е тясно свързана с Х У Р И Т И Т Е , които са притеж авали най-м огъщ ите владения в М ала Азия. Някои историци твърдят, че хетите пр и ем ат от хуритите П И С М Е Н О С Т , М И Т О В Е И Л Е Г Е Н Д И и Н А Й -Д Р Е В Н И Я ЧО В ЕШ КИ С В Е Т О Г Л Е Д . Тези, които са запознати с хетската история, знаят, че когато се говори за д ърж авата, културата, религията и др., терминът „ Х Е Т И “ и „ Х Е Т С К И “ обхващ а историята както на същинските хети, т. е. несети, така и на протохетите, лувийци, палийци, хурити и на по-малки етнически групи, чиито имена са забравени. Столицата на хетската държ ава е Х а Т У С а (Х аТ У С ас, ХаТУ ш а, ХаТУшаш). И тук също ще направя едно сравнение: — Х у Т У С и и Т у Т У С и , етнически народности в БУРунди, в Африка; — Х а Т У С а , столи ца на хетската държава в М ала Азия; — ХаТУСас; — Х аТ У ш а; — Х аТ У ш аш . Н а територията на С о м ал и я , на брега на река Д ж у б а се намира град Б А Р Д Е Р А . Това име в някаква степен напомня за Б А Д А Р И , село в Горен Е Г И П Е Т , от него идва и така наречената БА Д А Рийска цивили­ зация, а също и за митичния град А Б Д Е Р А , близо до устието на река МЕСТА. O'f “видно е, че казаното от О м ир в „И л и ад а“ и „О дисея“ не е плод на б огато въображение, а на исторически събития и следователно им ам е основание д а посочим причината за идването на Б О Г О В Е Т Е по зем ите на Балканския полуостров и М ала Азия. Ф актите, прим ерите, сравнителните етимологични характеристики, които направих, сочат, че носителите на цивилизацията се намирали на юг от Екватора. През териториите на Уганда и Конго също минава Р И Ф Т В А Л Е Й . Тук се нам ират и езерата, чиито съвременни наимено­ вания са Едуард и Д ж ор д ж . Тези две езера са съставна част от големия естествен резервоар на реката Н И Л . Те се пълнят с оттичащи се води от планинския м асив Р У Е Н З О Р И . В дълбоката древност този планин­ ски масив е бил част от планинска верига, носила наименованието ЛУННИТЕ ПЛАНИНИ. Д ревното име на планините напомня фрагмент от епоса, в който П Р О М Е Т Е Й казва на ЙО: „Н акрая ще ст игнеш до Б И Б Л Е Й С К И Т Е П Л А Н И Н И . О т т я х спуска благодат нит е си води Н И Л . " Д а л и водите от Л У Н Н И Т Е П Л А Н И Н И се С П У С К А Т или О Т Т И ­ Ч А Т , е все едно, при полож ение, че сведенията, дошли от преди хиляди години, говорят следното: 5. И с т о р и ч е с к а с п р а в к а

65

Н А Д П И С НА Ф А Р А О Н А Р А М ЗЕ С В Е Л И К И говори за големия резервоар на реката Н И Л : „Г олем ият кръг, морето, юж ните области на зем я т а на негрит е, прост иращ и се т ака далеч като блатата, като границат а на т ъм ат а и дори до четирите стълба на небет о." Р ам зес В Е Л И К И е им ал основание да каже „границата на т ъм ат а“, тъй като в тази част на континента Африка се губи връзката меж ду нас и предците ни от д ъ лб о к ат а древност. Ако продължим да търсим ж алони те, оставени от тях на север от Екватора, ще видим, че те се очертават по-ясно. Н а п р и м е р водите на двете езера Едуард и Д ж ордж тр ъгват по река С Е М л и к и и се вливат в езерото Алберт, респективно в реката Н И Л . И м е т о на реката С Е М л и к и напомня за - С Е М е Л А , дъщ еря на К анд ъм , основател на Т ИВ А в Беотия. С Е М е Л А е м айк ата на Д И О Н И С , от баща ЗЕВС. П рипом няйки си тези подробности, не бива да се учудваме, че Х еродот е писал: сега за Д И О Н И С елинит е разправят , че веднага щом се родил, Зевс го заш ил в бедрото си и го отнесъл в Нюса, отвъд Египет, в Ет иопия. “ На територията на съвременна Е Т И О П И Я същ ествува град А СМ А РА. Идентично е и им ето на древното тракийско селище И СМ А РА , върху основите на което днес се намира селищ ето М А РО Н И Я . С рещ ат се също и подобни наименования на градове: - ДОЛО; - Г О РЕ; - ДЕБРА; - УарДЕРЕ; - река Д А В А извира в Етиопия, прекосява о бластта КО РА в К Е Н И Я и се влива в река Д ж уб а в С ом алия; - град Д иреД А В А . Д ве им ена — Д А В А и Д ираД А В А — са свързани до известна степен с направените през последните десетилетия открития по българските земи. К акво и м ам предвид? - Едното е Р О Г О З Е Н С К О Т О С Ъ К Р О В И Щ Е . В един от фиалите им а надпис „ К о т и с от С А Й Д А В А“ . С ам о то име е показателно. Н ай-интересна в случая е констатацията на Богдан Николов: „ ...за П Ъ Р В И път се П О Я В И Х А фиали, които по стил не са ПОЗНА ТИ нито на ахменидски И Р А Н , нито на Е Г Е Я или земите на С К И Т И Т Е .“ - Д р у г о то е гробницата край СВЕЩ А РИ (ДаусДАВА). За нея Л азаринка Д обри нова пише- статията „Н етленните съкровища на ар­ хео л о ги я та “ , в. „О течествен фронт“ , 11 май 1984 г., в която се казва: не м ож е да се говори за сензационна находка, каквато беше Свещ арскат а гробница. Всъщ ност т я отново стана прит егат елен 66

център с предст авянет о _й от инж . Петър Вълев в друг необичаен аспект... И нж . Вълев е нам ерил ст роит елния м одул (м ерна единица), равна на 0,2676 м. В плана на гробницата е използуван тъй нареченият свещен египет ски триъгълник: 3:4:5. С ъздат елят е оразмерил, ком б и­ нирайки с горнит е числа. Според автора на т еорият а т ук е била влож ена древнат а идея за хоризонт алния (4),. верт икалния ( 3 ) ст роеж на В селенат а и на пълния природен цикъл — цикъл (12)... — О ст а на пост ройкат а — казва инж. Вълев — е насочена към онази точка от изт очния хоризонт , в коят о изгрява Слънцето на 22 декември. Тази прецизна ориент ация символизира смърт т а и раж данет о на Слънцето, см ърт т а и възкресението на владет еля, което е рядко пост иж ение кат о замисъл и като изпълнение дори за държавни ф орм а­ ция, с високоразвит соларен култ , каквато е била Египет. Н а въпроса ми: И м а ли в това единство по рода си досега изследване данни за връзка м еж ду познаният а на древните траки и египетските ст роит ели на пирамиди — инж . Вълев отговаря: — П исм ени не. Тези връзки т рябва да прозрем в тракийското култ ово ст роит елст во. Така например извест ният български х у д о ж ­ ник К А Р А Н Д А Ш , изследвайки пропорциите на Хеопсовата пирамида, открива тъй нареченот о В Т О Р О З Л А Т Н О С Е Ч Е Н И Е , чиито елем ен ­ ти са конст ат ирани и в гробницата на С В Е Щ А Р И ( Д А У Сдава. — бел. авт .), и в по-късно ст роения храм , посветен на всички богове — П А Н Т Е О Н А в Р и м ." С ъо б щ ен ието за това откритие е публикувано и в сп. „О течество“ . Пак т а м е и с т ат и я т а на Борис Илиев „ З А Г А Д Ъ Ч Н И Т Е С В Е Щ А Р С К И М О Г И Л И “ . К ъ м нея е приложена сравнителна схема на редица свещарски м огили и на поредицата съответствуващи им ЗВЕЗД И от полосата на съзвездията О Р И О Н и Б Л И З Н А Ц И . От направените проучвания авторът стига до заклю чението, че м огилите в този район са строени по определени звезди от посочените съзвездия. Ако изходим от най-древния човешки светоглед, от уникалните знания — астроном ическия архитектурен план и умението в с т ро и тел ­ ството на П Р О Т О Т Р А К И Т Е , живели най-малко две хилядолетия пре­ ди техните наследници траките, — съвсем естествено се налага изводът, че те, прототраките, са притежавали в някаква степен част от висшите знания, които били достояние на древните. П осл едн ите разкрития и най-вече Варненското съкровище, което съдърж а „най-старото зл ато в с вета“ , са сериозно основание да прераз­ гл едам е пон ятията от рода на „зем ите на траките“ и най-вече понятие­ то „ Т Р А К И “ . Д ока зв а се от редица факти, че са същ ествували „ Т Р А К И “ и „траки“ . Д а в зе м е м за пример създателите на Варненското съкровище и стро и т ел и те на гробницата на божеството БА С Т Е Т по А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н ПЛАН.

67

Д а си п ри п о м н и м и за тези, които О мир нарича „траки“ в „ И л и а д а “ , Д ес ет а песен, 404-444-484: „Ако ли искат е вий да се вмъкнете в стана троянски, новодош лит е т ракийци ст ануват последни от всички. Заедно с т я х е и царят им Резос, синът ЕЙО неев. Сам аз м у зърнах конет е — грамадни и много красиви: т е са п о -бели от сняг и препускат подобно на вятър. В злат о и свет ло сребро м у блест и колесницат а нова. И м а и злат ни, огромни доспехи, за чудо и приказ! Н е подобава на С М Ъ Р Т Н И Д А Н О С Я Т Т А К И В А Д О С П Е Х И , а съвършено подхож дат те на Б О Г О В Е Т Е Б Е З С М Ъ Р Т Н И . С п яха м ъж ет е от т руд изтощ ени; доспехи чудесни слож ени б яха до т я х на зем ят а в три прави редици. Б лизо до всеки тракиец ст о яха два коня впрегатни. Седеш е в средат а цар Резос, до него — конете м у бързи, вързани горе със ремъци за колесничния обръч.“ Така О м и р е описал тези „ Т Р А К И “ , които са живели през V III-VII в. пр. н. е. и за които О Ф И Ц И А Л Н О СЕ Т В Ъ Р Д И , че са живели в Б Е З К Н И Ж О В Н О О Б Щ Е С Т В О и че цивилизацията им СЕ И З Г Р А Ж ­ Д А Л А П О Д С И Л Н О Т О В Л И Я Н И Е НА Д Р Е В Н А Е Л А Д А И С Т Р А ­ НА ТА НА С К И Т И Т Е . С поред мен разграничаването на понятията „ Т Р А К И “ и „траки“ е необходимо, с цел да бъде отразена обективната историческа истина, а не „ И С Т И Н А Т А “ , представена от древните гръцки автори, обсебили историята на други народи и представили я за своя. И за да не бъда голословен, ще приведа още примери: наименования и названия, които „ Г О В О Р Я Т “ по един своебразен начин, като че ли в тях точно са кодирани стари истини за още по-дълбока древност: — АФАРИ, номадско племе, което и днес живее в ЕТИОПИЯ; — АФАРей, митичен цар на М Е С Е Н И Я , баща на близнаците И Д А С и Л И Н цей ; М Е С Е Н И Я — област в Южен П Е Л О П О Н Е С ; — АМХАРИ, етиопско племе, което съществува и днес в ЕТИОПИЯ; — А М Х иА Р ай , прочут митичен гадател от А РГО С, син на Е К Ъ Л и Х ип ерМ Е С Т РА . И м ето на майка му е като на дъщ ерята на Данай; — ЕРИТРЕЯ, об ласт в Е Т И О П И Я ; — Е Р еТ Р иЯ , град на остров ЕВБЕЯ; АБАНТИ — най-древните жители на остров ЕВБЕЯ А Б А Н Т — митичен цар на А РГО С, баща на А К Р И З И Й , прадядо на П Е РС Е Й . К А К В О говорят тези имена? — А К Р И З И И е баща на Д А Н А я , която е майка на П Е РС ЕЙ . 68

О т м и т о л о ги я та , от у д ивителната легенда за цар Цефей, царица Касиопея и тя.хната дъщеря А ндром еда узнаваме, че А Н Д Р О М Е Д А става съпруга на П Е Р С Е Й . За майката на П Е РС ЕЙ пише и Х еродот, „ И стория“ , Книга втора, 91: „Х ем ит ит е разправят , че Персей се появявал често в т ехния край, често пъти вътре в свет илищ ет о намирали износения м у сандал, два лакътя дълъг — когат о се случило да се появи, цял Египет процъфтявал. Гова разказват , а ето какво правят по елински в чест на П Е Р С Е Й: уст ройват гим наст ическо състезание с всякакви изпитания и за награда дават добичета, намет ки, кож и. Кат о ги запит ах защо П Е Р С Е Й има навик само на т я х да се явява и защо само те, отделно от О С Т А Н А ­ Л И Т Е Е Г И П Т Я Н И , уст ройват гимнаст ически игри, те отвърнаха, че П Е Р С Е Й произхож дал от т ехни я град ( град Х Е М ИС, в област т а 'Гива, в Е гипет — бел. авт. ); защ от о Д А Н А Й и ЛИНк е й , които от плували за Е Л А да, са били ж ит ели на Х Е М ИС; от т я х броят и от поколение до поколение ст игат до П Е Р С Е Й . ПЕ Р СЕ Й, разказват, — като прист игна в Египет — заради това, както и Е Л И нит е твърдят, да донесе от Л и би я глават а на Г О Р Г О Н А Т А — отишъл и при т ях, и се запознал с ВС И Ч К И Т Е си Р О Д Н И Н И; отивайки в Египет, П Е Р С Е Й З Н А Е Л Т О Ч Н О О Т М А Й К А С И имет о на град Х Е М И с : гим наст и­ ческите съст езания се уреж дали в негова чест и по негова воля." А РК И ЗИ Й бил изгонен от АРГОС от брат си ПРЕТ. А самият ПРЕТ е известен в древността като митичен цар на АРГОЛ ИДА — също в областта П ЕЛО П ОН ЕС. В П Е Л О П О Н Е С се намира и областта Илида с град О Л И М П И Я , където е сложено началото на О Л И М П И Й С К И Т Е ИГРИ. Ако п р од ъл ж и м проучванията, ще стигнем до доста интересни факти. С л ед като вече споменах какво е писал Херодот за етиопския град М ерое, който сега се намира на територията на Судан, бих искал да обърна вни м ан ието на читателите и върху студията на Красим ир И ванджийски „ П И Р А М И Д И Т Е от М Е Р О Е “ : „Разкопкит е от говорили на въпроса: За кого са били предназначени пирамидите? Те са били гробници на владет елит е от МЕ Р ОЕ . Но засега археолозит е не „а т а кува т " в това направление. Ще го направят на следващ ия етап, тъй кат о в м ом ент а основното им внимание е насочено към сам ат а ст олица М Е Р О Е . Там вече, са открити развалините на просторен град с голем и улици и постройки. И до днес много от тайните на древния М ЕРО е остават неразгадани. Но несъмнено през следващите години археолозите ще навлязат все по-дълбоко в загадките на тази древна цивилизация. И ще полагат все по-големи грижи за пирамидите и за древния град. Защото както храмовете край А Б У Симбел, спасени от водите на Асоанския язовир, както масивните статуи от остров А Р ГО в Среден Н ИЛ , северно от Донгала, които сега се намират

69

в м у зе я в Х а р т ум , така и М Е Р О е със своите пирамиди, принадлеж и на култ урнат а съкровищница на цялот о човечест во.“ Логично е да се приеме, че тези, които са донесли цивилизацията, са дали и им е н а та на градове, планини, реки и др. За да подкрепя тезата си, ще направя още няколко сравнителни етим ол оги чески характеристики на наименованията, които хвърлят с ветл и на върху историята на древността: — АРГО, остров в Среден Н И Л ; — АРГО (гр. „бързият“), корабът, на който аргонавтите начело с Язон потеглят към К О Л Х И Д А ; — АРГОс, главен град на А РГО лида; — А РГОлида, об ласт в П Е Л О П О Н Е С ; — АРГО, син на Фрикс и Х А Л К И о п а , дъщеря на ЕЕТ — цар на ЕА в Колхида; ЕА (Е Н К И ), бог на ВО Й Н А ТА И М Ъ Д Р О С Т Т А при ш умерите-акадци; ЕЕТ, цар на колхите в Колхида; ЕЕТион, цар на ТИ ВА в М ала Азия, баща на А Н Д Р О М а х а , съпруга на Хектор; А Н Д Р О М е д а , дъщеря на етиопския цар ЦЕФ ЕЙ. — А Р Г О л и й с к а дева е и ЙО, тъй като нейният баща Инах е цар на А РГО с. От ЙО идва и наименованието на Й О Н И Й С К О Т О М О РЕ, което мие бреговете на П Е Л О П О Н Е С . О т и м е т о на д ъ щ ерята на цар ЕЕТ, която е майка на А РГО , се получава следното: —ХАЛКИопа, майка на АРГО, съпруга на Фрикс. Ф Р И К С е син на митичния беотийски цар А Т А М А Н Т на град Орхомен. АТАМАНи са наричани представителите на народ, населявал о б ластта А Т А М А Н ия в Южен ЕПИР. В ЕПИР се намира и град ДАДОна; — ХАЛКИда, име на град и планина на остров ЕВБЕЯ; — ХАЛКОдон, цар на А В А Н Т И Т Е на остров ЕВБЕЯ. А от и м е т о на главния град на етиопците М Е РО е се получава: — М ЕРОЕ, главен град на Е Т И О П Ц И Т Е ; — М ЕРОПс, митичен етиопски цар, съпруг на К Л И М Е Н А ; К Л И М Е Н , етиопец, привърженик на Финей и противник на П Е РС ЕЙ ; К Л И М Е Н А , майката на Ф А ЕТ О Н , от баща С О Л (ФЕБ); — МЕРОп, прорицател и цар на Перкота, баща на Адрас и Амфий. Неговите синове са учгствували в Т роянската война.

70 г

В Судан ще срещ нем и град на реката Нил с името К О С Т И , което е идентично с това на с. К О С Т И в Х Е М И м о н т (Странджа планина). На с ъв рем ен н и те територии на Е Т И О П И Я И С У Д А Н м огат да се открият още м ного данни, които в една или друга степен биха могли да се окаж ат твърде полезни за изясняване на обективни исторически събития и факти. Д а в зем ем например РИ Ф Т ВА ЛЕЙ . Вече споменах, че той докосва пустин ята Д А Н А кл и в Северна Е Т И О П И Я . А сам о то наименование на пустин ята говори: — ДАНАкли; — ДАНАй, баща на ХиперМЕСТРА — внук и правнучка на ЙО. Изброеното дотук идва в потвърждение на казаното от П РО М ЕТЕЙ на ЙО: „Ет о т ам именно, в страната, коят о напоява Нил, при неговот о уст ие, ще намериш най-сет не ти покой. Там Зевс ще ти върне прекрасния предишен образ и ще ти се роди син. Той ще власт вува над цял Е Г И П Е Т и ще бъде родоначалник на славно поколение Г Е Р О И . “ Внукът на Й О — Б Е Л , син на ЕПАФ, има д в ам а синове — Е Г И П Т и Данай. Така се казва в леген дата за Д А Н А И Д И Т Е , включена в сборника „С тарогръцки легенди и м итов е“ . Но в нея не се споменава, че Б Е Л е им а л син и от А Н Х И НОЯ и че неговото име е К Е Ф Е Й (Ц ЕФ ЕЙ ). И точно този К Е Ф Е Й (Ц Е Ф Е Й ) бил митичният родоначал­ ник на персите, които първоначално били наричани „ К Е Ф Е Н И “ . Ако и зсл ед в ам е им ето на майката на КЕФ ЕЙ (Ц ЕФ ЕЙ ), ще се получи: — АНХИноя, м айк ата на К Е Ф Е Й (ЦЕФЕЙ); — А Н Х И з , митичен дардански владетел, син на К А П И С И ТЕМ ИДА. Но и м е т о Т Е М И Д А е носила и П Р О Р О Ч И Ц А Т А - М А Й К А на ПРОМЕТЕЙ. О т казаното се вижда, че древните цивилизации на Стария свят цодят началото си от една единна основа. Народите, представлявали тези цивилизации, са живели някога на Екватора и на Ю Г от него. О т проучванията, които направих, стигнах до извода, че последната голям а природна катастрофа — потопът, която вероятно е настъпила през 11 653 - 11 650 г. пр. н. е., е унищожила същ ествуващ ата дотогава нисша цивилизация. С л е д потопа оцелелите народи, а с тях и оцелелите З Н А Н И Я са тръгнали от Ю Г на Север.

71

НИКАКВА СИЛА НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА СПРЕ ЕДНО ОТКРИТИЕ, ЧИЕТО ВРЕМЕ Е ДОШЛО Н апи сан ото за първия по рода си А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И А Р Х И ­ Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н е резу л та т на десетгодишния ми упорен труд. Всичко това естествено не претендира за изчерпателност. Постарал съм се, докол ко то позволяват силите и възможностите ми, да предста­ вя една историческа справка. Нейната цел е да обърне сериозно вним ание на учени и специалисти, съзнателно или несъзнателно игно­ рирали в проучванията си редица исторически сведения и факти, които в една или д р уга степен м огат да д оближ ат общочовешката история до о б ективната историческа истина. Начинът, по който съм работил, за да постигна известни изводи, е в м ного отнош ения в разрез с каноните, въведени от А л м а Матер. М етоди те ми донякъде противоречат на съвременната „разумна л о г и ­ ка“ . Ето защ о м о ята историческа справка би м огла да бъде полезна сам о на тези, които м ога т да се абстрахират от ИЗВО ДИ и З А К Л Ю ­ Ч Е Н И Я , изведени от древногръцките философски школи и учения, пречупени през п р и зм ата на научните знания на древна Гърция. Ще обърна вним ание на още по-древните знания, същ ествували много преди те да б ъдат възприети и интерпретирани от представителите на Д Р Е В Н А ЕЛ А Д А . Д а си п р и п ом н и м леген дата за П Р О М Е Т Е Й . Сведенията за пътя, по който е м ин ал а ИО, са подредени във вид, противоречащ на исторически събития, станали преди хилядолетия. Л еге н д ат а за Д А Н А И Д И Т Е разказва за данайци и аргийци, и за това до каква степен те биха могли да бъдат причислени към древните гърци. О казва се, че данайците и аргийците са принадлежали към предгръцкото население. Те са дошли в Елада от „земите, които е напоявала рекат а Нил" . О т Египет са тръгнали и колхите, за да оставят им ето К О Л Х И Д А в общочовешката история. За наш ата цивилизация винаги е била интересна историята на „ Е Т И О П Ц И П О Ч Т Е Н И “ , за които се споменава в най-древните епич­ ни произведения. К О И С А Т Е и защо името им остава в сянката на Е гипет и древна Е Л А Д А ? М оже би в изясняването на този въпрос се крие разковничето, което ще преобърне колелото на историята. За „ Е Т И О П Ц И Т Е П О Ч Т Е Н И “ същ ествуват достатъчно сведения. Ето какво пише б ащ ата на историята Херодот е „ И сто ри я“ , Книга втора,

100: „ С лед М ин ж рецит е ми изброиха от една книга именат а на триста 72

ii т ридесет други царе. След т ия т олкова много поколения хора имаше и О С Е М Н А Й С Е Т Е Т И О П Ц И , една ж ена от мест нит е, а всички останали б яха мъж е египт яни. Име то на ж енат а (на тази, дето царувала) било същ ото като на В А В И Л О Н К А Т А Н И Т О К Р И Д А Тази царица — р азка за ха — искала да отмъсти за брат си, който бил цар на Египет, уби т от египт янит е. К огат о го убили, те предали царската власт на нея, а т я, за да си от мъст и за него, погубила с хит рост много египт яни. " О свен посочените народи — данайци, аргийци, колхи и „Е Т И О П Ц И “ — по м ного интересен начин са описани и карите. За тях в „И стор и я“ , Книга втора, 61, Х Е Р О Д О Т дава следното описание: „Карите, дето ж ивеят в Египет, правят още повече от това; дотам стигат, че с нож ове си кълцат лицат а; и по това се познават, че са чуж денци, а не еги п т я н и .“ К арите са извърш вали този ритуал в град Бусирис при чествуване на празника на Изида. Кои всъщност са карите? Ще се позовем отново на Х еродот, „ И с т о р и я “ , К нига първа, 171: „Тези кари са дош ли на м ат ерика ( Мал а А зи я — бел. авт .) от островит е; от ст ари времена били подвластни на М инос и били наричани Л Е Л Е Г И ; т е владеели островите ( в Егейско море — бел. авт .), не плащ али никакъв данък, но доколкото далеч съм у сп ял да проникна в преданието, всеки път, когато М инос се нуж даел от моряци за корабите си, те м у давали. П онеж е М инос ( цар на крит янит е — бел. а вт .) бил подчинил на власт т а си много зем я и имал щастие във войната, карийският народ по това време бил далеч Н А Й - З Н А Ч И Т Е Л Н И Я Т всред ост аналит е народи. Техни били три изобретения, от които се възползували и елинит е, защ ото тъкмо карите били хората, които изм ислили да се прикрепят гриви върху ш лем овет е и да се завързват, какт о и да се слагат знаци по щитовете; те били първите, които съоръж или щ ит овет е с дръжки. Д от огава всички, които имаци навик да си служ а т с щит, ги носели без дръжки, нагласявайки ги с кож ени ремъци, прем ет нат и през врата и лявот о рамо. П о-нат ат ък, много по-късно, К А Р И Т Е били измест ени от дорийците и йонийците и т ака се заселили на м ат ерика (в М ала Аз ия ) . К рит янит е разказват, че Н Е Щ А Т А С К А Р И Т Е ст оели така; обаче К А Р И Т Е не са съгласни с т я х, те се см ят а т за коренни ж ит ели на материка; см ят ат освен това, че винаги са носели едно и също име, каквото и сега носят . За д о к а з а т е л с т в о с о ч а т е д н о древ но с в е т и л и щ е на З Е В С К А Р И Й С К И в М ю ласа, където били допускани мизи и лидийци, бидейки брат овчеди на К А Р ит е. Т В Ъ Р Д Я Т , че Л И Д О С и М И З О С са брат я на К АР. Тъй че те участ вували в церемониите на светилищ ето. Но не и други от други плем ена — независимо че са възприели карийския ези к .“

Кой е КА Р? Син на митичния Аргоски цар Ф О Р О Н Е Й (К А Р И Я — планинска о б л а ст в Ю гозападна М ал а Азия). Ще проследя връзката с по-далечното минало въз основа на етимол о ги я та на някои названия: КАР, син на митичния цар на А РГО С, Ф ОРОНей; Ф О РО Н ей , син на И Н А Х , първи цар на АРГО С; И Н А Х , река в А РГО лида, в П Е Л О П О Н Е С ; Ф О Р О Н и д а е ЙО, като сестра на Ф О РО Н ей и дъщеря на И НА Х ; АРГО, остров в Среден Нил; КА Ри, които са чужденци, а не египтяни; КА Рнак, в Египет; СаКАР, м е с тн ос т на западния бряг на река Нил. Там са построени пирамидата на Джосер и недовършената пирамида на неговия син; КАРИ, населяващи островите в Егейско море; К А Р п ат , остров в Егейско море меж ду РО Д О с и К РИ Т ; КА Ри, населяващи М ала Азия; КАРИЯ, об ласт в Ю гозападна М ала Азия; КърКАРИЯ, планински масив в РОД О пите; КАРийски залив на Черно море, в близост до Шабла; К А Р п ати , планини в Румъния. В Румъния има град с им ето БУ РиД А ВА ; КА Рнак, в Бретан — Франция, известен с многобройните си мегалитни съоръжения; КА Рачи, град на река ИНД, а тя е известна с М О Х Е Н Д Ж О Д А Р О и Х А РА П И ; К А Р И Б С К О море; КА Риби, населението от страните около КА Рибско море; СаКАР, планински масив в Грузия; СаКАРтвело, в миналото грузинците така наричали своята страна. М исля, че трябва да се съгласи м с Х еродот, че „К АРийският народ по т ова време бил Д А Л Е Ч Н А Й - З Н А Ч И Т Е Л Н И Я Т всред ост аналит е народи". В подкрепа на казаното идва следната сравнителна съпоставка: ЛЕЛЕГ, родоначалник на лелегите, участник в Каледонския лов, разказал историята на В Е Л И Ч И Е Т О на Н Е Б Е С Н И Т Е сили; ЛЕЛЕГИ, пеласгийско племе, което живеело на много места в М ал а Азия и Гърция — град А Л А ТО Я (старото име на този град е М ЕГА РА , близо до А Т И Н А ). Този град се наричал Л Е Л Е Г С К И , но с а м о то м у наименование идва от М Е Г Е Р А (М Е ГЕ РА е братът на ХЕМон). Двамата са синове на К Р Е О Н и внуци на М Е Н И К Е Й . Х Е М о н е

74

баща на Т Е С А Л . От тях идва наименованието на областта ХЕМония (Тесалия) в Северна Гърция, която представлявала г о л ям а низина (Темпа), обградена от планини. Известна е още от древността като житница и коневъдна област, с главен град Л А Р И С А . На границата на Х ЕМ ония (Тесалия) и Македония се намира планината О Л И М П , най -го л ям ата и най-високата в Гърция. О казва се обаче, че П Е Л А С Г И Й Ц И Т Е не са живели сам о в М Е ГА РА, но и в Л А Р И С А . Това е казано и в „ И л и а д а “ , Втора песен, 814-853: „Водеш е цар Хипот ой плем е с копие силно П Е Л А С Г И , тези, които ж ивееха сред плодородни Л А Р И С А , т я х ги предвож даха в бой Хипот ой със Пилей войнолюбец, двамата сина на Л ет П Е Л А С Г И Й С К И , потомък Тевтамов." И зводът е, че К А Р И Т Е , този „далеч най-значит елен народ“ сред останалите, са дали първия цар на А Р Г О С в П Е Л О П О Н Е С , където е бил м итичният цар на М Е С Е Н И Я АФАРей, а името м у идва от етиопското ном адско п л ем е А ФА РИ. В А РГО с е живял и прочутият митичен гадател , син на Е К Ъ Л и Х ип ерМ Е С Т РА . Той също е носил етиопско им е — А М Х и А Р А Й , което идва от пл ем ето А М Х А РИ . К А Р И Т Е са наричани още Л Е Л Е Г И и П Е Л А С Г И . Ето какво спом енава Х еродот за пеласгите в „И сто ри я“ , Книга първа, 57-58: „Какъв език говорели П Е Л А С Г И Т Е , не мога да каж а. Но ако е необходимо, бих могъл да каж а, че като съдя по П Е Л А С Г И Т Е , които и сега обит ават нам иращ ия се над тирсените град Крест он и които преди са ж ивели в зем ят а, наричана сега ТЕ С А Л иот ида ( Х Е М о н и я — бел. а вт .), където били съседи на народа, наричан сега дорийски, като и на П Е Л А С Г И Т Е , коит о основали П лакия и Скюлаке в Хелеспонт а и които по-рано за извест но време ж ивели заедно с атиняните, или както съдя по коет о и да е от ост аналит е селищ а, които, бидейки П Е Л А С ­ Г И Й С К И , са П Р О М Е Н И Л И именат а си — т а ако по всичко това т рябва да направим заклю чение, бих казал, че П Е Л А С Г И Т Е са говорели Н А Р В А Р С К И език. А ко нещ ат а с целия П Е Л А С Г И Й С К И народ са ст оели така, А Т И Ч Е С К И Я Т Н А Р О Д , бидейки П Е Л А С Г И Й С К И , «едно с преминаванет о си към елинит е би следвало да е променил езика си и да е научил елинския език. В края на краищата нито крестони, нито плакиени са им али еднакъв език с някои от заобикалящ ите ги племена освен пом еж ду си; а това показва, че и двата народа са запазили онова наречие, коет о са донесли със себе си, преминавайки в земите, където са се заселили. С т рува ми се, че от какт о съществува, елинският народ непрекъс­ нато използва един и същ език. Отначало, след като се от делил от 75

П Е Л А С Г И Й С К И Я народ, бил още слаб и малоброен, но постепенно се развил и увеличил, ст игайки до голям брой племена, предимно присъеди­ нили се пеласги, какт о и много други варварски племена. В сравнение с елинския народ П Е Л А С Г И Т Е били В А Р В А Р С К И народ, който никога — какт о а з си м и с ля — не е ст игал до м ногобройност .“ О т една страна, Х еродот твърди, че К А Рите се наричат освен Л Е Л Е Г И още и П Е Л А С Г И , за които м ож е да се приеме, че принад­ л е ж а т към един от най-древните народи. От друга, той отделя П Е Л А С ­ Г И Т Е от ел ините и Д О Р И Й Ц И Т Е , като представя последните за Д Р Е В Н И Г Ъ Р Ц И . Д али исторически това е вярно? Във връзка с това бих ж елал да обърна внимание на следното: ДОДОНА, град в Епир, Северна Гърция, известен със старото си светилище. Според преданието Д Е В К А Л И О Н построил там храм на ЗЕВС. След това долетяла ЧЕРН А ГЪ Л Ъ БИ Ц А от египетския град Тива и съобщ ила да бъде основано прорицалище. Според Херодот името на първата (най-старата) жрица в светилището е ПРОМЕНЕЙА; П Р О М Е Н Е Н А , жрица в Д О Д О Н А ; ПРОМ ЕТЕЙ, син на пророчицата Т Е М И Д А и баща на ДЕВКАЛИОН; Д Е В К А Л И О Н и неговата съпруга ПИРА като верни почитатели на боговете се спасили единствени на П А РН А С от световния потоп. Техен син е Х Е Л Е Н ; ХЕЛЕН, считан е за родоначалник на елините. Х Е Л Е Н и О Р Е И Д А имали син на име Д О Р; ДОР, считан за родоначалник и еноним на Д О Р ий ск ото Г Р Ъ Ц К О племе. Т ук бих искал да подчертая, че както П Е Л А С Г И Т Е , така и дорийците принадлеж ат към елините, т.е. към най-древните народи, населявали островите в Егейско море и Балканския полуостров, найм алко две хилядолетия преди да се явят на историческата сцена Д Р Е В Н И Т Е Г Ъ Р Ц И . В началото още споменах, че името елини произлиза от Б О Г А на З Е М Я Т А Е Л И Л . М оят извод се подкрепя най-вече от казаното от Х еродот, „ И с т о ­ рия“ , К нига втора, 49, 50, 51 и 52: „Всъщност сега вече ми ст ава ясно, че М Е Л А М П у с , синът на А м ю т еон, съвсем не е бил несведущ в ж ерт вопринасянето, за което ст ава дум а — напротив, бил е твърде опитен. Тъкмо М Е Л А М П у с е човекът, койт о разт ълкувал на елинит е личност т а на Д И О Н И С , ж ерт вопринош ениет о в негова чест, както и ш ествието с фалоса. И злагайки работ ат а, не у с п я л да обхване съвсем всичко докрай; дош ли­ те след него учени хвърлили повече светлина. Всъщност ш ест виет о с ф алосит е в чест на Д И О Н И С го въвел М Е Л А М П у с и от него Е Л И нит е

76

се научили да правят това, дето правят . Та аз твърдя, че М Е Л А МПус , оидейки У Ч Е Н М Ъ Ж , запознат с П Р О Р О Ч Е С К О Т О ИЗ К У С Т В О , научил в Е гипет най-различни неща, които м ож ел да разкаж е на елинит е; особено за нещ ат а, свързани с Д И О Н И С , като променил само някои незначит елни работ и. Н а й -м а лко не бих се наел да твърдя, че това, коет о се прави в Египет в чест на бога, е наистина случайно съвпадение с практ икат а у Е Л И нит е; нещ ат а биха били еднакви по характ ер с елинскит е, а въвеж дането им — С Ъ В С Е М Н Е С К О Р О Ш ПО. Но и не бих се наел да твърдя, че египт янит е са заели от Е Л И н и т е този или онзи обичай. Н ай-вероят но ми изглеж да М Е Л А М П у с да е научил нещ ат а, свързани с Д И О Н ИС, от К А Д Ъ М ( основател на Тива в Беот ия, баща на СЕМе л а , коят о е майка на Д И О Н ИС, от баща ЗЕВС - бел. а в т .) от Тир и от дош лит е заедно с него от Ф иникия в страната, наречена сега Беот ия. Почт и всички имена на бож ест ва са преминали Елада от Египет. О т крих, че идват от В А Р В А Р И Т Е , след като поразпит ах... ...ами първи от всички елини А Т И Н Я Н И Т Е заели този обичай от П Е Л А С Г И Т Е , а от А Т И Н Я Н И Т Е — и останалите елини. П Е Л А С Г И Т Е дошли и се заселили с т я х в страната, когато А Т И Н Я Н И Т Е вече се числели към елините; откъдето именно и П Е Л А С Г И Т Е започнали да се см ят ат за елини. Всеки посветен в оргиите на КАбиРИТЕ, извършвани от С А М О Т Р А К И Т Е — а те са заели този обичай от П Е Л А С Г И Т Е , — знае какво искам да каж а. П о-рано С А М О Т Р А К И е бил населен от П Е Л А С Г И и тези П Е Л А С Г И заж ивели заедно с А Т И Н Я Н И Т Е , и тъкмо от т я х с а м о Т Р А К И Т Е заели мистериите... П Е Л А С Г И Т Е разказвали за т ози обичай в един свещен разказ, който бил показван по време на мист ериит е в С а м о Т Р А К И . Преди П Е Л А С ­ Г И Т Е принасяли всички ж ерт ви, призовавайки с молит ви боговете — знам го, тъй кат о съм слуш а л за това в Д О Д О Н А, — без да уп о т р е­ бяват прозвищ ет о или им ет о на нито един от т ях. Още не ги били чували, изглеж да. С лож или им прозвищ ето „богове" поради това, че Б И Л И С Л О Ж И Л И Р Е Д и Д Ъ Р Ж А Л И и Р А З П Р Е Д Е Л Я Л И ВС И ЧКО. После, след кат о било изм инало много време, те научили Д О Ш Л И Т Е от Е Г И П Е Т Н А З В А Н И Я на Б О Г О В Е , а на Д И О Н И С имет о научили Д О С Т А П О - К Ъ С Н О . С лед време се допитали за названият а до оракула в Д О Д О Н А ; защ от о това прорицалищ е било см ят ано за Н А Й - С Т А Р О Т О от прорицалищ ат а в Е Л А Д А — по О Н О В А В Р Е М Е то било Е Д И Н С Т В Е Н О . Та след кат о П Е Л А С Г И Т Е се допитали до оракула в Д О Д О Н А дали да взем ат названият а, идващи от В А Р В А Р И Т Е , прорицалищ ет о отвърнало да ги упот ребяват . От това време насам принасяли ж ертва, служ ейки си с имената на боговете; Е Л И Н И Т Е ги ВЪ ЗП Р И Е Л И от П Е Л А С Г И Т Е П О -К Ъ С Н О .“

О т посочения цитат става ясно кои всъщност са били истинските елини и кои са тези, които са си присвоили правото да се наричат елини. П с е в д о е л и н и т е н а у ч и л и н е щ а т а , с в ъ р з а н и с Д И О Н И С , от М Е Л А М П у с . Кой е той? — МЕЛАМП (гр. „чернокрак“); — М Е Л А М П у с , гадател, син на А М И Т А О Н . А М И Т А О Н , основател на град Пилос, глава на гадателски род в Пилос, П Е Л О П О Н Е С . С поред някои историци М Е Л А М П у с бил съвременник на П РО Й Т О С — цар на А Р Г О С , който бил с ливийско потекло. А К А Д Ъ М , ос н ов а те ля т на Т И В А в Бетония, бил баща на С Е М Е Л А . Тя била майка на Д И О Н И С . С а м и я т К А Д Ъ М бил внук на П РО Й Т О С . О ттук бихме м огли да определим като представители на т. нар. П Р Е Д Г Р Ъ Ц К О Н А С Е Л Е Н И Е както М Е Л А М П ус и неговия баща А М И ­ ТА ОН , така и населението на А РГОС и ТИВА в Беотия. Във връзка с това ще добавя още нещо за синовете на КРЕО Н — Х Е М О Н и МЕГЕРА. О т техните имена идват названията на град М ЕГЕРА в близост до Атина, а също така и на областта ХЕМ ония (Тесалия). Братът на КРЕО Н , Й О К А С Т А , става цар на Т ИВА в Беотия след ЕДИП цар. В основата на светогл ед а на П Р Е Д Г Р Ъ Ц К О Т О Н А С Е Л Е Н И Е стоят Б О Г О В Е Т Е , които според Х еродот „били слож или ред и държ али и р а зпределяли всичко". Те живеели на свещената планина О Л Й М П и затова били наричани „ол им пи йски“ . Л А П И Д И Т Е били митично п л ем е от В Е Л И К А Н И , които живеели около плани ната О Л И М П , а също и в П Е Л И О Н в ХЕМ ония (Тесалия). Според О М И Р в сравнение с Б О Г О В Е Т Е хората били Д Р Е Б Н И . О тук м ож е да се направи изводът, че Л А П И Т И Т Е като преки наследници на Б О Г О В Е Т Е на п л анетата ЗЕ М Я имали задълж ението да слож ат ред м еж ду хората, да д ъ р ж а т б лагата и да ги разпределят м еж ду тях. Ако разгл е д ам е рол ята на Л А П И Т И Т Е през призм ата на изложения от ОМ И Р аспект, бихм е м огли да придобием по-ясна представа за тези, които са обитавали зе м и т е на Балканския полуостров: — КЕНеЯ, цар на Л А П И Т И Т Е , баща на К О Р О Н , дядо на Л Е О Н Т Е Й ; — КОРОН, лапит, митичен цар на Фокида (област вСеверна Гърция при Д Е Л Ф И И ПАРНАС); — КРОНида, дъщ еря на Х Е М они еца Ф Е Л Е Г И Й , майка на Е С К У Л А П от баща А П О Л О Н ;^ Ф Е Л Е Г И Й , брат на цар Ц Е Ф Е Й , съюзник на Ф И Н Е Й в битката на сватбата на П ЕРС Е Й с АНДРОМ еда; — КОРиНТ, град в А РГ О лида; — КОРит, участник в боя м еж д у Ф И Н Е Й и П Е РС Е Й . По народност мермариканец. М ермарика е област 78

м еж д у Е Г И П Е Т и К И Р Е Н А Й к а в Африка; м айка на Д И О М Е Д , цар на тракийското п л е м е бистони, от баща АРЕС; — ПИРИТОЙ, цар на Л А П И Т И Т Е , син на ЗЕВС и Д И Я . Във Втора песен на „ И л и а д а “ , 733-773, се казва: „Всички, ж ивеещ и в древна А ргиса и китна Гиртона, Орта, И лона и в белия град Олосон известен, водеше сам П олипет , най-м ъж ест вен и см ел воевода, син на герой П Р И т о я , роден от Кромида безсмъртен. А П олипет а роди Х иподам ия от П И Р И т о я т ъкмо когат о наказа обраслите с косми кентаври: от П Е Л И Т О Н ги прогони и до етикийци преследва. Сам той не тръгна, а с вож д Л еонт ея, потомък на АРЕС, син на безст раш ния К О Р О Н и внук на К Е Н и я прославен." — ПИРИн, планина на Балканския полуостров; — П И Реней , митичен тракийски княз; — ГШРенейски полуостров. Старогръцкият учен Страбон съобщава за текстове, писани преди потопа, които се пазели по негово време на ПИРенейския полуостров; — П И Р ена, извор на м узите в КОРинт. — ПИ Рея, пристанищен град в Атина. — ПИРехъм, във Втора песен на „ И Л И А Д А “, 814-853, се казва: „Водеш е храбро П И Р е х ъ м пеонци с лъкове вити, с чест обитаващ и град А м идон до широкия аксий, койт о разлива води превъзходни далеч по зем я т а .“ — Д Р И А Н Т , Л А П И Т , брат на Т Е Р Е Й , но е същ ествувал и — ТЕРЕЙ, митичен тракийски цар, син на Арес; — ТЕРЕя, планина в М И З И Я ; М И Зос според Х еродот в Книга първа на „ И сто ри я “ , 171: „За доказат елст во (карит е — бел. а вт .) сочат едно древно свет и­ лище на Зевс К арийски в М ю ласа, където били допускани М И З И и Л И Д И Й Ц И , бидейки Б Р А Т О В Ч Е Д И на К А Р И Т Е (респект ивно на Л Е Л Е Г И Т Е И П Е Л А С Г И Т Е - бел. а вт .). Твърдят, че Л И Д О С и М И З О С са брат я на К А Р . " — ДРИАНТ, цар на Т Р А К И Т Е Е Д О Н И , баща на Л И К У Р Г ; — М А К арей, Л А П И Т , баща на Иса, която бог А П О Л О Н прелъстил. На сватбата на П И РИ то й убил кентавъра Еригдуп; — М АКария, дъщ еря на Х еракъл и Деянира. Е ти м о л оги чн и я т разбор на им ената на Л А П И Т И Т Е дава още поясна п р едстава за произхода на древните, изхождайки от гръцката м итология (както е възприето да я наричаме): — М А К Е Д О Н И М А Г Н Е С , роден заедно от ЗЕВС и от Т Ю И Я . Майка им е дъщеря на Д Е В К А Л И О Н и внучка — КИРЕНА,

на П Р О М Е Т Е Й . Д в а м ат а митични герои са обитавали земите при П И РЕ Я и О Л И М П . Ако изходим от гръцкото прилагателно — M A K E D O N O S , което на български означава ВИ СО К, дълъг, снажен, едър, строен и т. н., то тези качества напълно покриват качествата, притежавани от п л е м е т о В Е Л И К А Н И - Л А П И Т И Т Е . Освен това сам о то име на героя е многозначително — първата сричка „ М А К “ напомня за Л А П И Т А М А К арей, а втората „ Е Д О Н “ за траките Е Д ОН и, чиито цар е бил Д Р И А Н Т . И м ето на цар ДРИА Н Т е идентично с това на ЛАПИТА ДРИАНТ. Ако по гл е д н е м в която и да е историческа справка ще прочетем при близи телн о следното: — М а к Е Д О Н И Я — област, намираща се на север от Егейско м оре, м еж ду Тесалия (Х ЕМ ония — бел. авт.) и Тракия, населена с м а к Е Д О Н С К О население — плем ена, близки по етнически произход с този на п р едставителите на Г Р Ъ Ц К И Т Е градове. При Ф И Л И П II М А К Е Д О Н С К И и Александър Велики (IV в. пр. н. е.) областта става център на огромна държ ава, наричана първоначално ЕМ А ТИ Я. За да бъде установсна каквато и да е историческа истина, не бива да б ъдат игнорирани и най-дребните факти. За съжаление в случая названията наистина са били пренебрегвани. Ще спомена още веднъж най-старото име на М А К едония — ЕМ АТИ Я: ■ ЕМАТИон, участник в боя между ФИНЕЙ (брат на цар ЦЕФЕЙ и ПЕ РС ЕЙ ); ЕМАТИЯ, равнина, затворена меж ду Х алиакмон (дн. планина Бистрица) и Аксей (дн. река Вардар); — Е М А Т ски, синоним на М а к Е Д О Н С К И ; — ЕМ АТИди, дъщ ерите на М а к Е Д О Н С К И Я цар Г1РЕТ, — ПРЕТ, цар на П ЕЛА ; П Е Л А , главен град в Македония; П Е Л А сги, т. е. Л Е Л Е Г И - КА РИ ; ПЕЛАт - ЛАПИТ. В подкрепа на м оето твърдение, че не трябва да се пренебрегват факти и подробности, известни от предания и митове, бих добавил и анализа на им ето на б рата на М А К Е Д О Н М А ГН Е С: — МАГНЕС, брат на М а к Е Д О Н , син на ЗЕВС иТ Ю И А ; — М А Г Н Е зи я , м естн ост в Х ЕМ ония; — М АГНЕти, ж ители на М А Г Н Е З И Я . Във Втора песен на „ И л и а д а “ , 733-773, за тях се казва: „А Тент редонов П Р О т ой бе водач на М А Г Н Е т и т е силни, 80

волно ж ивееха т е край Пеней и П Е Л И О Н гъстолистен. Злат ният пъргав П РО т ой ги предвождаше в лютите битки." Ако и зп о л зув ам е твърдението на К А Р И Т Е у Херодот, че М И ЗИ И Л И Д И Й Ц И са братовчеди, тъй като Л И Д О С и М И ЗО С са братята на КАР, в такъв случай следва, че М А Г Н Е Т И и М А К Е Д О Н Ц И също са братовчеди, тъй като М А К Е Д О Н и М А Г Н Е С са братя. Както вече споменах, според Х еродот К А Р И Т Е се наричали още Л Е Л Е Г И и П Е Л А С Г И . О ткъде идва им ето П ЕЛА Сги? Във Втора песен на „ И л и а д а “ , 814-853, се казва, че в Троянската война са у ч аствувал и Хипотой и Пелей, „двамата сина на Л ет П Е Л А сгийски, пот омък Т Е В Т А М О В " . П Е Л А С Г И Т Е са живеели сред „плодородна Л а р и са “ в Х Е М о ни я (Тесалия). Т ам се намира и областта М А Г Н Е Зи я, в която живеели братовчедите на М А К Е Д О Н Ц И Т Е . Главният град на М А К Е Д О Н И Я се нарича ПЕЛА . Тук възниква ище един въпрос: Л е т ли е д ал името на града П Е Л А или се наричал П Е Л А сгийски, защ ото произхождал от него? С поред мен отговоръ т не е толкова важен. По-важно е о б ст о я т ел ­ ството, че както П Е Л А сги те, така и М а к Е Д О Н Ц И Т Е и М А Г Н Е Т И Т Е би с л е д в а л о да при надлеж ат на П Р Е Д Г Р Ъ Ц К О Т О Н А С Е Л Е Н И Е . Ще се спра и на родословното дърво на небезизвестния О миров герой А Х И Л . В Д ва д е с е т и трета песен на „И л и а д а “ , 198-238, Ирида казва на А Х И Л : „ Н я м а да седна! Д а леч при вълните на бог О К Е А Н А , в царст вот о на Е Т И О П Ц И отивам, че т ам ..." — АЗО П , син на О К Е А Н и Т Е Т И Я , баща на ЕГ И Н А , дядо на ЕАК; — ЕАК, митичен цар на остров Е Г И Н А , баща на Т Е Л А М О Н и П Е Л Е Й , дядо на А Х И Л ; — АХИЛ, син на ПЕЛЕЙ и ТЕТИДА, цар на МирмиДОНЦИТЕ; — М и р м и Д О Н Ц И (гр. м ир м екс — „м равки“ ). Според една легенда, за която се твърди, че е разказана от Е А К , остров Егина бил обезлю ден от чума. Тогава по м о л ба на дядото на А Х И Л боговете превърнали мравките в човешки същества. М и р м и Д О Н Ц И Т Е били А Х Е Й С К О плем е в ХЕМ ония (Тесалия). Впоследствие те колонизирали остров Егина. Във Втора песен на „ И л и а д а “ , 651-691, се казва: „Тия, коит о ж ивееха в мир в П Е Л А С гийския А Р Г О С , т ия, коит о владееха А лое, Трехин и Алопа, плоднат а Ф т ия и м алка Елада с ж ени най-красиви, т я х м и р м и Д О Н Ц И , А Х Е Й Ц И и Е Л И н и всички зовяха, им а ха кораби те пет десет с А Х И Л А начело." Логично е да се допусне, че щом като м ирмидонците са били М И Р М Е К С , т. е. „м р а вки “ , то в сравнение с тях както А Х И Л , така и 6. Историческа справка

81

неговият д я д о ,Е А К , който разказал мита за тях, са изглеждали В Е Л И К А Н И , т. е. Л А П И Т И . Все още е спорен въпросът кога точно, през кой век преди новата ера е и зб у хн ал а Т р оя н ската война. Според сведенията, които идват от хетите, се п р е д п о л ага , че събитията, отразени в „ И л и а д а “ , са станали около с р е д а т а на в торото хил яд олетие пр. н. е. Направих проучвания по този въпрос, като се базирах най-вече на епичното произведение „ И л и а д а “ , и установих твърде м ного несъответствия във времето. Кои са те: В П ърва песен, 116-156, властният цар А гам емнон се обръща към богоподобния Ахил със следните думи: „Н ека в м орет о свещено да пуснем голем ия кораб, нека гребцит е да сберем, хекат ом ба богата да слож им, рум еноликат а щерка Хриза да влезе във него. Н якой А Х Е Е Ц , ра зум ен в съвети, водач нека стане: И Д О М Е Н Е Й , О Д И С Е Й богоравен, А Я К С исполински, или пък сам ти, А Х И Л Е , най-ст раш ен от всички герои, за да см или А П О Л О Н А, когат о м у ж ертва от кара.“ О м и р нарича и т р и м а т а герои А Х Е Й Ц И , м акар че И Д О М Е Н Е Й е критски цар, п р е д в о д и т е л на кри тян ите по вр ем е на Т р о я н ск а т а война. Той е син на Д Е В К А Л И О Н , внук на М И Н О С и правнук на ЕВРОПА. Ако се позовем на критерия за време на Х еродот, че „три поколения правят сто години“ , излиза, че Троянската война е започнала в епохата, когато е бил а създадена К Р И Т С К А Т А Ц И В И Л И З А Ц И Я . Подобно предположение м ож е да се направи и от разказа на Нестор, „ И л и а д а “ , Първа песен, 239-278, който казва: „А з съм ж ивял с герои, от двама ви много по-см ели. Н икога те не презираха моит е полезни съвети. Вече т акива мъж е не съм виж дал и ням а да видя, какт о Д Р И А Н Т А , водач на войските, или П И Р И Т О Я , също К Е Н Е Я , Е С К А Д И Я и П О Л И Ф Е М А бож ествен, още Т Е З И Я Егеец, подобен на бог олимпийски. Б я х а най-храбри от всички мъж е, на З Е М Я Т А Р О Д Е Н И . Б я х а най-храбри мъж е и с герои най-храбри се биха, също с планински чудовища, и ги изт ребваха грозно. Б я х им т огава другар, от далечния Пилос пристигнал, чак от презм орска ст рана — те сами ме поканиха лично. Б и х се за т я х доброволно и гръд срещ у гръд се сраж авах. Никой от днеш нит е хора не би се преборил с такива." О т текста става ясно, че Нестор е бил съвременник на Л А П И Т И Т Е . Синовете на някои от тях явно също са участвували в Троянската война. Нестор отправя упреци към А Х И Л и А гам емнон — едни от главните герои на „ И л и а д а “ . 82

Но кой е АгаМЕМНОН, „който владее АРГийци (елини се наричат още ЛХЕЙЦИ, ДАНАЙЦИ и АРГИЙЦИ — бел. авт.) и го ахейци слушат"? Ще проследим родослотото му дърво. Във Втора песен на „Илиада", 77-118, се казват. „С пряха да викат, а цар А г а М Е М Н О Н А Т Р Е Е В се вдигна с ж езъл в ръка, от коле изкусно направвн от Хефест, Х еф ест го беше предал на великия ЗЕ В С олимпийски, Зевс след това го предаде на Хермес, вест ит еля пъргав, Х ерм ес бож ест вен го връчи на конесм ирит еля П Е Л О П С , П Е Л О П С го даде на цар А Т Р Е Я , водач на войските: него А Т Р Е Й завещ а на Т И Е С Т А , стада притеж аващ. Той го остави наследст во на цар А г а М Е М Н О Н А Т Р Е Е В , за да владее над О С Т Р О В И много и целия А Р Г ОС. Ц ар ят , на него подпрян, към А Р Гийцит е тъй заговори: „ Ми л и другари, Д А Н А Й ски герои, слуги на бог А Р Е С ! В т еж ка го лям а неволя оплет е ме ЗЕ В С олим пийски..." Не звучи ли странно: древните гърци научили за Д И О Н И С от П Е Л А С гите, т. е. от М Е Л А М П у с (гр. „чернокрак“ ), а за имената на Б О Г О В Е Т Е се обърнали към светилищ ето в Д О Д О Н А , тъй като боговете при надлеж али на варварите и дотогава ТЕ (древните гърци) не ГИ ЗН А ЕЛ И ?! „ Д а Н А Й с к и т е герои са били слуги на бог А Р Е С ." В л егендата за П Е Л О П С се казва следното: „След Т ант аловат а смърт в град С И П И Л започнал да управлява синът м у П Е Л О П С , т ака чудотворно спасен от боговете. Но той не управлявал дълго в родния Сипил. Троянският цар И Л повел война срещ у П Е Л О П С . Тази война свършила нещ астно за П Е Л О П С . Силният цар на Троя го победил. Той нат оварил всичките си съкровища на бързоходни кораби и се впуснал със своит е спътници в далечно пътуване по море към бреговете на Гърция. П Е Л О П С ст игнал до полуост рова в най-ю ж нат а част на Гърция и се заселил т ам . От т огава т оя полуост ров се нарича по им ет о на П Е Л О П С — П Е Л О П О Н Е С . “ Д о каква степен л еген д ат а отговаря на историческата истина? Д али не е съчинена преднамерено, тъй като древните гърци са се появили на островите в Егейско море, а по-късно и на Балканския полуостров, идвайки от М а л а Азия? М оето съмнение за достоверността на л е г е н ­ дата се пораж да от р е зу л та т и т е от сравнителните етимологични харак­ теристики на им ена, които не бива да се пренебрегват: — М ЕМ НОН е името на етиопски цар, син на ЕОС, убит от АХИЛ; — А г а М Е М Н О Н , цар на Златна Микена, който владеел АРГийци и когото са „слуш али А Х Е Й Ц И “ В историята на М икена ще нам ерим такива бисери от рода на: „Злат от о на М икена има египетски произход." Те са се „сдобили с него, когато отиш ли в Египет като наемни войници." И тези наемни

войници пак там, в Е Г И П Е Т , се „научили как да ст роят , да правят хр а м о ве", и то на Ч У Ж Д И Б О Г О В Е - Д И О Н И С и А РЕС, и да устройват пищни погребения. А преди това мъртвите са погребвани почти голи. — МЕНЕЛАЙ, брат на царя на Златна Микена А га М Е М Н О Н . За него в Ч е т в ъ р та песен на „ И л и ад а“ , 150-199, се казва: „А М енелай русокос, ободрявайки брата си, рече..." И м е т о М Е Н Е Л А Й е по-древно и принадлежи на П Р Е Д Г Р Ъ Ц К О Т О население. С ъставен о е от: — М ЕНЕС, им ето на основателя на първата династия египетски царе, и от — ЛАЙ, им ето на царя на ТИ ВА, съпруг на ЙО КА СТА . В този случай правят впечатление не само имената, а и фактът, че МЕНЕлай е бил РУСОКОС. Във Втора песен на „Илиада“, 611-650, четем: „В олният син А ндрем онов Т О А Н Т бе водач етолийски. А ет олийци ж ивееха в Оден, Плеврон и Пилена, също в Х аликида приморска и в град К А Л И Д О Н недостъпен. Вече не б я х а сред т я х синовете на вож да ОЙ НЕЯ, мъртъв О Й Н Е И бе отдавна, у м р я Р У С О К О С М Е Л Е А Г Ъ Р . С. власт безгранична бе Тоант, господар етолийски." Що приведи още един пример: цитат от книгата на проф. Димитър Ангелов „О Б Р А З У В А Н Е Т О НА Б Ъ Л Г А РС К А Т А Н А РО Д Н О С Т “ , в който miTOpvi описва Т РА К И Т Е: ..( поред описаният а на някои древни автори Т Е били Е Д Р И и ( ' НА >КН И ХОРА, с / ‘УСА или ЧЕ Р В Е Н ИКА В А коса, със сини очи. Трябва да се предполага, че такива са били Т Р А К И Т Е в юж ния край на Б А Л ­ К А Н С К И Я П О Л У О С Т Р О В , който гърците като техни преки съседи познавали най-добре. П онаст оящ ем в родопската област, както личи от направените антропологични проучвания, е установен един М И К Р О К Е Ф А Л Е Н тип със С В Е Т Л А пигментация, т. е. такъв ТИП, който отговаря приблизително на описанията на старите автори. О т изследваният а на Т Р А К И Й С К И Т Е Н Е К Р О П О Л И , чийто брой непрекъснато нараства, м ож е да се уст анови обаче, че Г О Л Я М А Ч А С Т от населениет о е спадало към С Р Е Д И З Е М Н О М О Р С К И Я А Н ­ Т Р О П О Л О Г И Ч Е С К И Т ИП , от личаващ се със своят а Т Ъ М Н А пи г­ мент ация. Би м огло да се предполага, че този тип бил свойствен на едно п о - С Т А Р О А В Т О Х Т О Н Н О балканско население, докато С В Е Т ­ Л О П И Г М Е Н Т И Р А Н И Я Т Т И П е донесен от С Е В Е Р и свидет елст вува за миграционни преселнически движ ения в балканските ст рани.“ П рим ер ите, които при веж дам дотук, говорят красноречиво за това, че въпросът за Б А Л К А Н С К О Т О Н А С Е Л Е Н И Е (населението на Б а л ­ канския полуостров) в най-дълбока древност трябва да бъде проучен по-задълбочено и обективно от специалистите. 84

„ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ И ЩЕ ПОЗНАЕШ ВСЕЛЕНАТА И БОГОВЕТЕ“ Орфе й П ървоначалните ми намерения се свеждаха до това да обърна вниманието на пред стави тел ите на българската наука върху по-ранни и неизвестни д осега исторически събития, станали на територията на д неш ните български земи. Едновременно с това искам да посоча и да наблегна на причината да не бъде открита досега тази древна, високо­ развита цивилизация, оставила много белези и реликви. Според мен тя се корени изклю чително в интерпретацията на историята от страна на древните гърци. Д окато търсех обективната историческа истина за българските земи, аз се добрах (по-точно попаднах) до редица сведения, които показват, че населението на Златна М икена по време на Троянската война не е било от гръцки произход. Събрах също и достатъчно данни, от които става ясно, че древните градове както в П Е Л О П О Н Е С , така и в остан али те области в Гърция са били основани от т. нар. от мен П Р Е Д Г Р Ъ Ц К О Н А С Е Л Е Н И Е , макар че наименованията на тези гра­ дове и области не са били променени. Оказа се, че П Р Е Д Г Р Ъ Ц К О Т О Н А С Е Л Е Н И Е е д о ш л о по тези земи от Египет и че точно неговите представители са дали много от названията както на градове и области, така и на реки, планини, м о рета и т. н. Не прави изключение и град А Т И Н А . Що се отнася до богинята А Т И Н А, за нейното, ако мога така да се изразя, „ И З К У С Т В Е Н О С Ъ Т В О Р Я В А Н Е “ или създаване същ ествуват данни и в л еген дата за нейното „раждане“ . „М ойрит е, богинит е на съдбата, открили на Зевс тайната, че С И Н Ъ Т на богиня М Е Й Т И С ще го свали от престола и ще м у от неме власт т а над свет а. И зплаш ил се В еликият Зевс. За да избегне ст раш нат а съдба, коят о м у предвещ авали мойрите, след като приспал богиня М Е Й Т И С с лю безни думи, я погълнал, преди да е била родила дъщеря си — богинят а А Т И Н А . С лед извест но време Зевс усет ил страш но главо­ болие. Тогава повикал сина си Хефес и м у заповядал той да м у разреж е главата, за да го спаси от непоносимит е болки и ш ум в нея. Хефес силно зам ахнал с ТО ПОР, с един удар Р А З Ц Е П И Л черепа на Зевс, Б Е З Д А М У П Р И Ч И Н И В Р Е Д А , и от глават а на гръмоверж еца И З Л Я З Л А на Б Я Л С В Я Т власт нат а и войнствена богиня А Т И Н А П А Л А Д А . Тя била в пълно бойно въоръжение, с Б Л Е С Т Я Щ ШЛ Е М , с копие и щит. Възправила се т я пред учуденит е очи на Б О Г О В Е Т Е О Л И М П И Й С К И . Ст раш но р а зм а ха ла лъскавото си копие. Б О Й Н И Я Т й В И К се Р А З Н Е ­ С Ъ Л далеч по небето и свет лия О Л И М П . О Л И М П се разтърсил до

основи. Прекрасна, величест вена ст ояла т я пред боговете. В сините очи на А Т И Н А свет ела Б О Ж Е С Т В Е Н А Т А М Ъ Д Р О С Т : цялат а т я сияела с чудна, незем на власт на красота. Боговете славели родената от глават а на т ат ко Зевс лю бим а негова дъщеря, защитничка на градовете, богиня на мъдрост т а и знанието, войнствената и непобеди­ ма А Т И Н А П А Л А Д А. " Б о ги нята А Т И Н А П А Л А Д А силно напомня и за малко известната египетска богиня Н Е Й Х Т Е , но за разлика от нея вероятно А Т И Н А се е появила, „ Р О Д И Л А “ , по време на тиранина П И ЗИ С Т Р А Т , когато е съставен „ О Ф И Ц И А Л Н И Я Т “ текст на „ И л и а д а “ . Ето защ о, както се казва и в л егендата за сам а та А ТИ Н А , истин­ ските богове от О л и м п са били у ч у д е н и от нейния „ Н А П Ъ Л Н О ЗА В Ъ Р Ш Е Н В И Д “ . П о явата на АТИ НА П А Л А Д А като богиня на древните гърци е д ала в ъ зм ож н ос т те да свър ж ат своята „древна“ история с л егендата за П Е Л О П С . Ч рез л еген д а т а за П Е Л О П С се обосновават „исторически“ го л е м и те засл у ги на д ревните гърци за създаването на цивилизацията в Европа. И така, „бойният вик“ на А Т И Н А не сам о „ Р А З Т Ъ Р С И Л “ О Л И М П , но и с л ед време от л еген дата на древните гърци била разтърсена до основи ц я л ата европейска м исъл, заблудена, че цивилизацията идва от древна Елада. Н ейната история противоречи на събитията, отразени в „ И л и а д а “ , където е разказана историята на народи, живели поне две хилядолетия преди появата на древните гърци на историческата сцена. Това констатирах, проучвайки откъде са дошли боговете. И най-вече б лагодарен ие на деш иф рирането на „ Р Е Б У С А “ достигнах до посоче­ ните изводи. С м е я да заявя, че чрез изследването на „ Р Е Б У С А “ открих, че в днеш ните български земи в продължение на векове са живели народи, които са притеж авали висши знания, знания на БО ГО ВЕ , знания за това, откъде са дош ли те, знания по астрономия, архитектура, м а те м ат и к а и други науки. Представители на тези народи са строили съоръжения по астрономически архитектурни планове. И м ен н о А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я Т А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П ЛА Н на гробницата на бож еството Б А С Т Е Т разкри пред мен забравения свят на нашите предци, свят, за който същ ествуват митове и легенди. Това е свят вселена — единен, взаим озависим , свят, в който разум ът на човека не е считал, че е единствен. Напротив, според това, което са ни оставили, нашите предци ни пом агат да разберем, че са деца на друг, много по-съвършен и разум ен свят, притежавал много по-големи и по-висши знания. Благодарение на тях предците ни са О П О ЗН А Л И С Е Б Е С И , а също и В С Е Л Е Н А Т А И БО ГО ВЕТ Е. Д о к о л к ото е по силите и възм ож ностите ми, аз съм се постарал да открия и докаж а присъствието на представители на тези народи както 86

на Екватора, така и на юг от него. Проследих движението им от Ю Г на С Е В ЕР. Т яхното присъствие е регистрирано най-осезаемо в Египет. Ето защо п р е д л а гам да надникнем в с а м ата история на древния Египет. Ц елта ми е чрез това проучване да акцентувам върху доказателства за присъствието на носителите на цивилизацията по тези места. С поред учени и специалисти египтолози историята на Египет същ е­ ствува от: — Ш ам полион — 5687 г. пр. н.е. — М ариет — 4455 г. пр. н.е. — Шабас — 4000 г. пр. н.е. — Л епси ус — 3892 г. пр. н.е. — Брестед — 3400 г. пр. н.е. — Посени — 3200 г. пр. н.е. — Шандорф — 2900 г. пр. н.е. Въпросът е д о ста спорен, но засега е възприето мнението, че това е станало някъде около 3200-2900 г. пр. н. е. А М Е Н Е С се признава от всички за основоположник на ПЪРВАТА Д И Н А С Т И Я НА Е Г И П Е Т С К И Т Е ЦАРЕ. Той е обединил двете о б л а с ­ ти — Горен и Д олен Египет, след което построил новата столица, която носи им ето М Е М Ф И С . Учените са възприели да назовават епохата на ПЪРВАТА и В Т О РА ­ ТА Д И Н А С Т И Я архаичен период (3000-2800 г. пр. н. е.), през който гробницата на фараоните и техните приближени били изграждани от сурови тухли и дърво. К а м ъ к ъ т е бил употребяван много рядко, и то предимно в естествен вид, за настилка на пода. С поред специ али сти те по време на епохата м еж ду 2700 и 2270 г. пр. н. е. се водели главно грабителски войни. Тогава били положени основите на П Ъ Р В А Т А В Е Л И К А И М П Е Р И Я . През същия период са царували вла д е т е л и т е от III и IV династия, т. е. тогава са живели и С Т Р О И Т Е Л И Т Е НА П И Р А М И Д И . Заклю чен ието на учените е, че за половин хилядолетие в старото царство е п роц ъф тяла културата. Йероглифното писмо достигнало най-високото си развитие. О свен строителството изключително развити били к а м е н о д е л с тв ото и ваятелството. С ъщ еству ва мнение, че топенето на м едта от руда не е възникнало в Е Г И П Е Т . Този рязък скок — внезапната проява на Н А У Ч Н И З Н А Н И Я , постиж ения, техническа опитност — винаги е предизвиквал недоум ението на учените. Н ай-древните медни изделия (съвсем незначителни) били открити още в останките от Бадарийската култура. В първия додинастичен период броят им се увеличава. А в гробницата на втория фараон от П Ъ РВ А Т А Д И Н А С Т И Я били открити три дървени сандъчета с общо ________________ 837 предм ета.

У становено е, че по врем ето на късния неолит и халколит египтя­ ните у м е е л и добре да обработват камъкг. Д оказателство за това са запазените различни каменни оръдия (брадви, ножове, тесли, чукове) от тази епоха. И м а данни, че по времето на П ЪРВАТА Д И Н А С Т И Я (М Е Н Е С Д Ж Е Р ) вече са били разработвани и К А М Е Н Н И К А Р И Е Р И . В аровитите блокове, от които е била построена Стъпаловидната пи рам и да на Д Ж О С Е Р в м естн остта СА К А Р, на западния бряг на река Н И Л , са м ал ки , с височина до 35 см. Няколко десетилетия по-късно, когато била строена незавърш ената пирамида на сина му С Е Х Е М Х Е Т , блоковете били високи вече по 50 см. По врем е на Ч Е Т В Ъ Р Т А Т А династия, около 2723-2563 г. пр. н. е., блоковете д о би в ат внуш ителни размери, а теж естта им достига 10 тона. Б л ок ов ете с об ем 50-60 куб. м тежат около 150 тона. Грандиозен предел в това отношение е достигнат по време на строеж а на п и рам и дата на Х Е Ф Р Е Н . В стените на горния храм има каменен б лок с обем 170 куб. м, тежащ 500 тона. Всеизвестно е, че клинообразното писмо се е появило около 3300 г. пр. н.е. в М е со потам ия. Според историка Бероз тази писменост е донесена на хората от същ еството О А Н Е С , почитано като БО Г на В О Й Н А Т А и на М Ъ Д Р О С Т Т А . С течение на векове клинообразното писмо е било усъвърш енствувано. Почти по същ ото време (м ож е би век или два по-късно) се е появила и пи см ен остта п Египет. Разликата е тази, че йероглифнага азбука се е появила в ГО ТО В ВИД, почти напълно завършена, такава, каквато е запазена през вековете. Тази писменост не е била донесена нито от С Ъ Щ Е С Т В О , нито от БО Г, а от мъдреца ТОТ, който според легендата е живял преди потопа, но оцелял и записал всичко с йероглифно писмо. Иероглифната пи сменост е дешифрирана от Ш амполион благо д аре­ ние и на следния факт, който съвсем не е за пренебрегване. Ш амполион е ползувал К О П Т С К И език. Връзката меж ду К О П Т С К И Я език и иероглифната пи см ен ост е д ала възм ожност да се прозре г ол ям ата роля, която са изиграли „ Е Т И О П Ц И Т Е П О Ч Т Е Н И “ за създаването на египетската цивилизация. Това обстоятелство се подкрепя и от А С ­ Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н , създаден на базата на съзвездието Ц Е Ф Е Й , по който на територията на България е била построена гробницата на б ож еството БАСТЕТ. Г о л я м а е в ер о я тн остта по подобни астрономически архитектурни планове д а са строени И С Т И Н С К И Т Е П И Р А М И Д И в м естн остта С А К А Р , а също и п и ра м и ди те от врем ето на фараоните от Ч Е Т В Ъ Р ­ Т А Т А Д И Н А С Т И Я (2723-2563 г. пр. н. е.) — те са на Хифу, Хафа и М енкуар, които Х еродот нарича с имената ХЕОГ1С, Х Е Ф Р Е Н и М И К Е Р И Н , изградени са в Гиза, близо до Кайро. В тези уникални

паметници на човешката дейност са вложени не по-малко уникални познания, о целели по време на световната катастрофа и отново станали достояние на човешкия род благодарение и на писмеността. С а м а т а Х Е О П С О В А пирамида в м аксим ал на степен доказва това. Нейните стени са ориентирани по четирите посоки на света, а от северната стена се спуска коридор, чието продължение към небосвода би ни показало къде точно е сияела полярната звезда по времето, когато пирамидата е била построена. При следващ ите династии строителството в Египет е започнало да запада. Това об сто я т ел ст во е направило силно впечатление на учени и специалисти. Н ачалото на този процес е след 2563 г. пр. н. е., т. е. след построяването на последната от „ И С Т И Н С К И Т Е “ пирамиди — тази на М Й К Е Р И Н . И сториците египтолози отдават това на непрекъснатото икономическо изтощ ение на страната вследствие на създалите се м е ж ­ дуособици. Дори да при ем ем , че в тяхното твърдение се съдържа г о л ям а доза истина, възниква въпросът: Защо този процес е продължил и по-късно? През периода на фараоните завоеватели (2000-1785 г. пр. н. е.), които обединили и стабилизирали цялата страна, владетелите се задоволявали със сравнително по-скромни по размери пирамиди, из­ граждани от ту х ла и камък. П ирам ид ите, които принадлеж ат на фараоните от XVII династия (около 1600-1580 г. пр. н. е.), живели близо до Тива, също представляват скромни тухлени постройки, изградени над гробницата. А нализирайки тези данни, стигнах до извода, че причината за своеобразната деградация в областта на строителството тогава се съдърж а преди всичко във факта, че притеж ателите на У Н И К А Л Н И Т Е З Н А Н И Я и У М Е Н И Я в строител ството са напуснали по някаква причина Египет. Н апускайки Египет, ТЕ завладяват трайно островите в Егейско море и о т та м се настаняват и на Балканския полуостров. Най- вероятно това да е стан ало на етапи, тъй както правят „ЯТА ТА П Р Е Л Е Т Н И П Т И Ц И “ . И скам да припомня още един текст на Х еродот за Е Т И О П Ц И Т Е от град М Е Р О Е , „И стори я“ , Книга втора, 29-30: „... ще плуваш двайсет дни и ще стигнеш голям град, чието име е М Е Р О Е . Разправят , че т ози град е главният град на ост аналит е Е Т И О П Ц И . В т ози град от боговете се почит ат единствено ЗЕ В С и Д И О Н И С , и то с голем и почести. Било уредено при т я х едно прорицалище на ЗЕВС. Всеки път, когат о богът чрез богопрорицания им заповядва, от правят се в поход, и накъдето им заповяда — Н А Т А М ТРЪГВАТ.“ От ограничените сведения, с които разполагам , ще направя своите предположения. С м я т а м , че им а основания да се твърди, че и М Е Н Е С е постъпвал по подобен начин. М оже да се предположи, че М Е Н Е С също е използувал „ богоп рорицан ията“ от светилищ ето на Зевс и също 89

е изпращал „К О Л О Н И С Т И “ да проучват условията за живот на С Е В Е Р от Египет. Ч аст от тях вероятно са се установявали трайно по островите в Е Г Е Й С К О М О Р Е , което пък им е д ало възм ожност оттам да навл язат в континента ЕВРОПА. Не е изключено това да е ставало м ного преди М Е Н Е С да обедини Горен и Д олен Е Г И П Е Т . С ам ото движ ение на носителите на цивилизацията от ЕКВА ТО РА и на Ю Г от него, на С Е В Е Р , изглеж да, е представлявало сложен процес, продъл­ жил хилядолетия. Второто си предполож ение ще ф орм ули рам така: — Вероятно едно от основните „ЯТА П Р Е Л Е Т Н И П Т И Ц И “ е напуснало Египет по врем е на управлението на сина на Д ж осер — С ехем хет. Н али точно неговата пирамида не е била завършена? И кои са били истинските причини за това? По същото време в Египет е била почитана изк л ю ч ителн о Б У Б А С Т Е Т (или Бастет) — богинята на Л уната. Т у к искам да обърна внимание на читателите върху още един факт — п и рам и ди те на Д ж о сер и Сехемхет се намират в м естността С А К А Р , на западния бряг на река Нил. В легендата към „ Р ебу са“ се казва, че неговите С Ъ З Д А Т Е Л И са „ Д О Ш Л И ПО ВОДА О Т Е Г И ­ П Е Т “ . И м а м е пълн ото основание да допуснем , че дош лите от Египет са дали наименованието на С А К А Р П Л А Н И Н А (в България), която се намира на запад от река Тунджа. Ако съпо ставим съврем енните географски карти на континента Африка и на Балканския полуостров въз основа на принципа на О Г Л Е Д А Л Н О Т О О Т Р А Ж Е Н И Е , ще установим, че река Марица в България би м огл а да се възприеме като огледално отражение в ум ален мид на река Нил. П ритоците на реката Нил носят наименованието С И Н И , Б Е Л И и MFiPIIH Н И Л . Реката Нил се намира в „ О Р И Г И Н А Л “ на континента Африка. С ъщ ата река, но сам о че в „ О Г Л Е Д А Л Н О О Т Р А Ж Е Н И Е “ , е представена и на континента Европа. М ож ем да предположим, че така са възприели нашите предци река М А Р И Ц А с нейните притоци, които носят им ената Е Р Г Е Н Е , Т У Н Д Ж А и АРДА. И все пак основният път на носителите на уникални знания е бил срещу течението на река Марица. Тяхното присъствие е регистрирано и в Средногорието, което се потвърждава най-вече от наличието на м егали тн и съоръжения — долм ен и. Като им ам предвид, че през епохата, когато по нашите земи са дошли представителите на тази древна, високоразвита цивилизация, реките на Балканския полуостров са били пълноводни, а ф лората и фауната — почти девствени, м ога да кажа, че единственият начин да навлязат в континента са били реките. Така бихм е м о г л и да си обясним и появата на митичните градове (на Балканския полуостров) Е Н О С и К А П С А Л А , като наименованието на последния напомня и за им ето на град К А С А Л А в Судан. О Т Т У К 90

може да се направи изводът, че точно тези, които са тръгнали по река Т У Н Д Ж А , са дали им ето С А К А Р на планината в България, която се нам ирала на запад от реката. Единствено с това мога да си обясня защо в Х Е М И м о н т (Странджа планина) м ного, м ного отдавна същ ествува село, което се нарича К О С Т И — идентично с им ето на град К О С Т И , същ ествувал някога на брега на Н И Л в Судан, и най-вече защо Т О Ч Н О Т У К е било избрано м ястото на построяването на гробницата на Б О Ж Е С Т В О Т О БАСТЕТ. Н аличието на Д О Л М Е Н И , С О Л А Р И С И и Д Р Е В Н И Р У И Н И от храмове и крепостни стени както в С Т Р А Н Д Ж А И С А К А Р, така и в И зточните Р О Д О П И и в Средногорието представляват материалното д о казател ство за вековното присъствие на представителите на древната високоразвита цивилизация по тези земи. Логично е същ о и заклю чението, че създателите на египетската цивилизация са дошли от Ю Г, от Е Г И П Е Т , и са продължили своя път на север, за да д онесат цивилизацията на Балканския полуостров, за Д А С Ъ З Д А Д А Т К Р И Т С К А Т А Ц И В И Л И З А Ц И Я . И всичко това е станало поне няколко хилядолетия, преди на историческата сцена да се появят древн ите гърци, преднамерено нарекли себе си „ Е Л И Н И “ , за да се п ред став ят за наследници на тази изключително древна култура. Тук бих искал да изтъкна още едно, Т Р Е Т О свое предположение: — Второто основно „Я Т О П Р Е Л Е Т Н И П Т И Ц И “ вероятно е напус­ нало Египет сл ед с м ъ р т т а на фараона М И К Е Р И Н . О снованията ми са следните: 1. К он с т а та ц и я т а на специалистите, че върхът на пирамидата на М И К Е Р И Н е построен набързо, което личало. 2. Т върден ието (според Х еродот) на Е Л И ни те, че тази пирамида е била построена от РО Д О пи с. По-скоро съм склонен да приема, че РО Д О пис е построила, т.е. завърш ила строителството, след което с най-верните си хора е напуснала Египет. 3. Д о п у с к а м възм о ж н о с тт а лицето под името РО Д О пис или НИТ О К Р И Д А да е едно и също. И м е то Н И Т О К Р И Д А е вавилонско. В „ И стор и я “ , Книга втора, 100, за Н И Т О К Р И Д А Х еродот разказва: „ Н аредила да пост роят под зем ят а една вьзголям а ст ая и им рекла, че иска да от празнува пост рояванет о й, но в ум а си била намислила друго. П оканила египт янит е, които според нея имали на й -го лям а вина la убийст вот о на брат й — във всеки случай на угощ ениет о присьст вуаали много, — и докат о пирували, наредила да пуснат водата от рекат а по един го лям скриш ен канал." Д о каква степен м ои т е предположения отговарят на историческата д ей ствителност? О тго вор ъ т бихме могли да потърсим в скромната откъм сведения „ И С Т О Р И Я на К Р И Т С К А Т А Ц И В И Л И З А Ц И Я “ и като в зе м е м предвид твърдението, че на остров К Р И Т са родени А Т И Н А , Д И О Н И С , А П О Л О Н , А Ф Р О Д И Т А , Х А Д Е С и т.н.

Освен тона цивилизациите на остров К Р И Т и на Б А Л К А Н С К И Я П О Л У О С Т Р О В са почти,идентични. Така е и според О м ир, който в един химн съобщ ава, че светилищ ето на А П О Л О Н в Делфи е било основано от „критяните от града на Миносовия Кносос“ . Н акратко ето какво се знае за историята на остров КРИ Т: — В края на IV х илядолетие пр.н.е. на острова и на други острови в Егейско море се появява първият м етал — М Е Д Т А . Това показва, че островите не с а м о са били известни, но и посещавани от тези, които по-късно ги населили. Времето на появата и обработката на М Е Д Т А съвпада в някаква степен с врем ето, в което са живеели М Е Н Е с и неговите предшественици. — За историческите събития, станали през III хил. пр.н.е., почти н ям а данни. У становено е само, че през този период на острова е с ъ щ ес т ву ва л о население, живяло в робовладелски строй. Вероятно в края на III хил. пр.н.е. вече са същ ествували няколко робовладелски държави. Тези м акар и оскъдни сведения съвпадат по време с ф о р м и ­ ралото се първо основно „Я Т О П Р Е Л Е Т Н И П Т И Ц И “ — наследници на Д ж о се р и С ехем хет, а също и с наследниците на М И К Е Р И Н . Н апълно в ъзм ож н о и д о п у с ти м о е същ ествуването по време на няколко робовладелски държави. Това в някаква степен се потвърждава и от казаното от О м и р в „ И л и а д а “ , Втора песен, 651-691: „А Тлеполем , на Херакъл потомък, В И С О К и безстрашен, кораби девет доведе със горди войници от Р О Д ОС . И Р О Д О С ж ивееха всички, на Т Р И племена Р А З Д Е Л Е Н И . Те обит аваха Л И Н Д , и Я Л ИС, и К А М И Р белокам ен.“ Ци i n i.r подсказва, че не е изключено сам ият остров Крит също да г бил населен не от един, а от няколко народа. О К О Л О 2300-2200 г. пр.н.е. на остров К Р И Т е започнало граидиозно с тро и тел ств о на дворци и храмове. Бързо се развили занаятчийството и корабоплаването. С м атериалната култура се поя­ вила и пи см ен остта, която и до днес не е дешифрирана, поради което знаем м ал ко за историята на критското общество. Явно пред нас стои повторение на египетската история — т.е. р азцветът се появява „извед нъж “ . Възможно ли е това? И злиш но е да н ап ом н я м , че тези, които са дали йероглифното писмо на египтяните, са носели със себе си така нареченото „свещено пи см о“ , от което са произлезли и останалите видове писмености. О т това „свещено пи с м о “ са произлезли и т.нар. „линеарно писмо А“ , а по-късно и „линеарното писмо В“ , което се отнася към X V -X IV в. пр.н.е. С ъ всем естествено е свещеното писмо да се е пазело най-ревниво от м ъд рец и те жреци, тъй като чрез него са съхранявани уникалните познания, за които казваме „знания, неизвестно откъде д о ш л и “ . А появата на остан али те две писмености е станала б л а го д а ­

рение на разрастван ето на контактите на критското общество с о стан а­ лия свят. С а м о т о разполож ение на острова е създало условия и необходимост той да послужи като врата м еж ду трите континента — Африка, Азия и Европа. — И сто рици те са констатирали, че в началото на второто х илядоле­ тие пр.н.е. на остров К Р И Т започва стрем и телен и бърз прогрес на критската култура. Буквално за стотина години са се появили непознати дотогава м о н у м е н т а л н и дворцови сгради. След около 2.00-300 години са се извисили нови дворци. Те заем али огромни площи. С ам о дворецът на Кносос бил разполож ен на около 10 000 кв.м. Н а сл ед ни ците на с тр ои тел и те на пирамидите, храмовете и дворците са дош ли от Египет и са се установили на остров Крит. Те са донесли със себе си както п и см е н ос тта и знанията, така също и умението да строят. Това са били народи, в чиито корени бил заложен най-древният човешки св етогл ед , респективно и БО ГО В Е, дошли от тъ м а та на времето. Т ова са били наследниците на „ М И Т И Ч Н И Т Е Х И П Е Р Б О Р Е Й Ц И “ и „ Е Т И О П Ц И П О Ч Т Е Н И “ , които много векове по-късно са се появили като народности с най-различни наименования — колхи, кари, данайци, аргийци и т.н. Днес би било много трудно да ги различим, тъй като според светогледа им те всичките — руси, черно­ коси, къдрокоси и др, — са произхождали от Е Д Н А И СЪЩ А ПРАМ А Й К А — м ай к ат а на Ч О В Е Ш К И Я РОД, известна като В Е Л И К А Т А И МОГЪЩ А БО ГИ Н Я. Тук ще си позволя още веднъж категорично да заявя, че всички данни, които с ъ м излож ил, трябва да станат предм ет на задълбочено проучване, което да обедини усилията на световната научна мисъл. На този етап то ва е безкрайно необходимо, тъй като сведенията и фактите, с които р а зп о л а г а м е и на които до м ом ента не е обърнато внимание, чакат да б ъдат интерпретирани. Част от тези факти се съдържат и в самия „ Р Е Б У С “ - респективно в А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К ­ Т У Р Е Н П Л А Н , по който е била построена гробницата на богиня Б А С Т Е Т в С транд ж а планина. Други м ож ем да открием в произведе­ нията на О м и р „ И Л И А Д А “ , „ О Д И С Е Я “ , в „ А Р Г О Н А В Т И Т Е “ на Аполон Родоски, трети — във всички древни митове и легенди, представяни до м о м е н т а като древногръцки. О сно вателн о днес възниква и въпросът: Възможно ли е да бъде направено едно разграничение и същ евременно да бъде даден зад ово­ л ителен отговор на какво се дълж и създаденото от историците понятие ..И Н Д О Е В Р О П Е Й С К И Н А Р О Д И “? И дали това понятие е изкуствено или им а своята историческа обосновка? П арадоксите на древн ата история са много. От една страна, срещ ам е интересни факти — тракийският цар Финей е с етиопско име. Неговата съпруга, която се е наричала Клеопатра, е борейка, т.е. била е потомка

на х и п е р Б О Р Е Й ц и те . Н ейното име е египетско. Срещ ам е в древния епос разкази за „ Р У С О К О С И Я М Е Н Е Л А Й и М Е Л Е А Г Ъ Р “ , а също така и М Е Л А М П у с от М Е Л А М П (гр. „Чернокрак“ ), и т.н. От д р у га страна, антропологическите проучвания, направени в Р О Д О п и те , за които говори проф. Д и м и т ъ р Ангелов, съдържат данни за наличието по тези м е ста на „микрокефалния тип със светла пи гм ен­ тац и я “ , зад който се предполага, че стоят траките. Но същ евременно не тряб ва да се игнорира и наличието на население, голям а част от което е било „с т ъ м н а пи гм ен тац и я “ . Според проф. Д им итър Ангелов би с л е д в а л о д а се предполага, че този тип е бил свойствен за по-старо А В Т О Х Т О Н Н О балканско население. О т казаното следва, че сведенията, които черпим от „ А Р Г О Н А В ­ Т И “ на Аполон РО Д О ски и от „ И Л И А Д А “ на Омир, почиват до голям а степен на реални исторически събития. Това твърдение се доказва и от а н т р о п о л о г и ч н и т е п р оуч вания на н а с е л е н и ет о , ж и веещ о д нес в Р О Д О П и те. Базирайки се на писмени и м атериални сведения, имам основание да направя и с ъо тветн ите изводи: — П ървото основно „Я Т О П Р Е Л Е Т Н И П Т И Ц И “ , които са Д О ­ Ш ЛИ П О В О Д А О Т Е Г И П Е Т в Х Е М И м о н т (Странджа планина), в С А К А Р (в България) и Р О Д О П и т е , са били наследниците на Д Ж О С Е Р и С Е Х Е М Х Е Т . По тяхното време е живял и първият жрец И М У Т Е С (И М Х О Т Е П ), известен с големите си познания. Бащ ата и синът са представи тели на Т Р Е Т А Т А Д И Н А С Т И Я , царували през 2778-2723 г. пр.н.е. Може да се предполага, че това основно ядро се е появило и посочения район на Б А Л К А Н С К И Я П О Л У О С Т Р О В , в който сл ед 2723 г. пр.н.е. се включва и Средна гора. Но това не изключва техните представители много по-рано да са създали бази колонии както в у стието на река М арица, така и по притоците й. Тези колонии впо сл ед ствие са били превърнати в т.нар. митични градове Е Н О С , К и п С А Л А и др. Изхождайки от А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н на гробницата на б о ж е с тв ото Б А С Т Е Т , от етиопското име на тракий­ ския цар Финей и най-вече от фактите, че в М ал а Азия същ ествува река с им ето С А К А Р , Е Т И О П О - К У Ш И Т И Т Е се срещат също в М ала Азия, че старото наименование на Г Р У З И Я е С А К А Р Т В Е Л О , им ам основа­ ние д а т в ъ р д я, че както М Е Н Е с , така и Д Ж Е Р , Д Ж О С Е Р и С Е Х Е М Х Е Т п р и н а д л е ж а т на Е Т И О П Ц И П О Ч Т Е Н И . Според д руга л еген да към „ Р е б у с а “ Т Е са говорели два езика — А Х А Т С К И И К А М Е Й С К И . Някои египтолози са на мнение, че М Е Н Е с е носил още и им ената АХА и Н аймера. — Второто основно „ Я Т О П Р Е Л Е Т Н И П Т И Ц И “ , които са дошли ПО ВО Д А О Т Е Г И П Е Т , са Д А Н А Й , Л И Н к ей и Х и п ерМ Е С Т Р А или 94

техните наследници. С ам о т о име Х и п ерМ Е С Т Р А , от което се появяват имената на река М Е С Т А и на богиня Д Е М Е Т Р А , подсказва, че именно ГЕ са били наследниците на митичните Х И П Е Р Б О Р Е Й Ц И . И м е т о им е свързано както с остров Р О Д О С , така и с РО Д О П А — което според мен им а връзка с вавилонското име на Н И Т О К Р И Д А . Т Я Х Н О Т О появяване би м о гл о да се датира с окончателното построяване на пирамидата на М И К Е Р И Н , т.е. след 2563 г. пр.н.е., когато започнал упадъкът в с т р о и т ел с т в о то на пирамидите в Египет. Н аправени те изводи не изключват вероятността на полуострова да е им ал о вече заселени представители и от двете групи, много преди да се появят основните „ Я Т А “ , макар и по-малобройни, а също така и с идването на нови групи в по-късни епохи. М оето впечатление е, че м еж ду наследн ици те на тези два митични народа, населявали Б алкан­ ския полу остр ов, не е същ ествувала голям а разлика. Д окато при народите, които са населявали Западна Европа, макар че също са наследници на двете основни групи, с течение на врем ето е настъпило по-рязко разграничаване. Но на този въпрос ще се спра отделно. П рисъствието на наследниците на двата митични народа е регистри­ рано както с писмени сведения, така и с материални доказателства, макар че те са най-рано от V III—VII в. пр.н.е. Всъщност това е епохата на техния залез, но независим о от това и в този период от време у тях все още прозират най-древният светоглед, знания и умение в с тро и тел ­ ството. От лични н аблю дения стигнах до заклю чението, че е погрешно да търсим историческата истина с ам о в надгробните могили. С а м ата истина се нам ира в планините, тъй като там са строени храмове в чест на б оговете и в тези храмове се е пазела както статуите им, така и „великата м ъ д р о с т “ , д ош ла от сам ите богове. И според най-древния човешки св е то гл е д б оговете са живеели високо в планините. В нашите планини им а забележ ителн и м еста и обекти, които са от значение не с ам о за нас, българите, но и за световната история. Д а си припомним за „ Б Ъ Л Г А Р С К И Я С Т О У Н Х Е Н Д Ж “ край село Т атул. Ще спом ена редове, написани от Лазарника Добринова за този обект. От гледна точка на астр о н о м и я та „ням а открояващи се върхове“, те са „отдалечени на 10-15 ки ло м ет р а“. Но ако отдалечим килом етрите към хоризонта и направим окръжност, в центъра на която се намира „ Б Ъ Л Г А Р С К И Я Т С Т О У Н Х Е Н Д Ж “ , ще видим, че в окръжността попада село Рабово, което е до река Арда. Близо до селото същ ествуват неизвестно кога и от кого построени „ К О М И Н И “ , чието предназначе­ ние никой д осега не е изследвал. Така че С Т О У Н Х Е Н Д Ж Ъ Т не трябва да се ра згл е ж д а като изолиран обект, а като комплекс от сгради и съоръжения, строени по А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И А Р Х И Т Е К Т У Р Н И П Л А Н О В Е в продълж ение на векове.

Не п о -м а л ко интересен е и друг обект, намиращ се пак в РОД О П ите. Някои го наричат БЕ Л и н TALLI или Б Е Л а н ТАШ. Не бих спорил кое е точното и м е — по-важното е, че това име напомня за: — Б Е Л , бащ а не с ам о на ЕГИГ1Т и Д А Н А Й , но и на етиопския цар ЦЕФЕЙ. Ето защ о не тряб ва да ни учудва информацията за този обект, пу б л ику ван а в българския печат: „ И нт ерес от археоаст роном ична и археологична гледна точка пред­ ст авлява обект ът Б Е Л и н Т А Ш , разполож ен на огромно скално плато, разделено от т ект онични пукнат ини на три части. Всяка от т я х е с голем ина на ф ут болно игрище. Това е на й -голям от о по своите разм ери култ ово средищ е, от крит о досега. Т ук археоаст рономични проучвания води директорът на С т арозагорскат а обсерватория А л. Стоев. П ред­ полага се, че определениет о на посоката на наблюдение е ставало с дървени ж алони, пост авени в ш ест т е двойни дупки в скалнат а основа. Трасирали са три направления към три различни рапера от хоризонт а при изгреви по време на лят нот о и зимнот о слънцестоене и пролетното равноденст вие. За един от раперит е е служ ила изкуствено издигната м огила на 12 км от м яст от о на наблюдение. Пред наблю дат елнат а площ адка личат изображ еният а на четири Л У Н Н И фази. Р азполож е­ нието на дупкит е по плат от о напом ня конф игурацията на съзвездият а Лъв, Орион и Г о л я м а мечка, а диаметърът им е пропорционален на яркост т а на звездит е от т я х. Дат ировкат а, извършена по керамични късове, определя врем ет о около /5 0 0 г. пр.н.е." И отново в Р О Д О П и т е ще срещнем планински масив със странното име: — К ъ р К А Р И Я , което напомня за: — КАРИЯ в М ал а Азия, съответно за —К А Рите, ж ители на Египет, по островите в Егейско море и в М ал а Азия; — КАРийски залив в Ч ерно море, в близост до Шабла. На юг от планинския м асив К ъ р К А Р И Я се намира село Драгиново, чието старо им е е К О Рова, то напомня за К О Ра — дъщ ерята на Д е М Е Т Р А . Бли зо до с е л ото им а жалки останки, по-точно руини от д ал еч ното минало. М естн ите ж ители често са намирали златни пред­ мети около руините, но за съжаление нито един от тези предмети не е попаднал в ръцете на специалистите. В подкрепа на твърдението ми, че в планините се съхранява историята на нашите зем и, дойде и случайността, отвела археолозите към село Равногор, за да открият Равногорските тракийски гробници, които изненадват със своите размери. Н а Ю Г от Равногор се намира планинският масив М У Р С А Л И Ц А . Това им е напомня за: 96

— М У Р С и Л И II, хетски цар, живял през 1349-1315 г. пр.н.е. Ако направим сравнение с хетската д у м а „В О Д А “ , ще получим следното: — В А Д А Р, при хетите; — ВАДА, по която тече ВОДА при българите; — ВАДА, вода при славяните руси (фонетично); — ВАтАР, при старосаксонците. С поред сп ец и али сти те цитираното по-горе напомня за Е Т И О П О К У Ш И Т И Т Е , Х У Р И Т И Т Е и че хетите са приели светогледа и п и с м е ­ ността от хуритите. Край село Л ю б ч а в Р О Д О П И Т Е археологът Вл. Мирчев открил в един некропол украш ения, сред които и един златен скарабей. На историците е известно, че С К А Р А Б Е Я Т е С В Е Щ Е Н И Я Т Б Р Ъ М Б А Р у египтяните и олицетворява Вселената. Освен с к а р а б е я , още по-интересна е и находката близо до село Г ЕЛ А , където под връх Т У Р Л А Т А на камък ясно личи фигурата на мъж в цял ръст, който крачи на ЮГ. С л едват го две фигури на бягащи животни — кон и сърна. По повод на тази находка някои учени изказват предположения, че о ттук Орфей е тръгнал към ХЕМ ония (Тесалия), а о ттам — в Елевзин, за да превърне накрая светилищ ето на А П О Л О Н в Д елф и в свой триумф. На юг от планинския масив М У Р С а Л И ц а се намира село Ягодина, чието по-старо име е БА ЛА бан. А на няколко километра на юг от него се извисява връх О Р Ф Е Й . При ясно време от върха се вижда цялото морско крайбреж ие — устието на река М Е СТ А , митичният град АБД Е Р А , И С М А Р А — д неш н ата Марония, и др. И м е т о на планината Р О Д О П А е също не по-малко древно от това на С А К А Р. По повод на ф еном ена С А К А Р ще посоча един интересен фрагмент от стат и я т а на Ради Царев „ С Ъ К Р О В И Щ А Т А НА С А К А Р “ , сп. „ Т у ­ рист“ : „В С А К А Р планина времет о е оставило своите маркировъчни ж алони. По т я х м ож ем да разчет ем донякъде ист орият а на предците ни — непрекъснато лъкат уш ещ а, превратна, но с л а в н а! Това са Д О Л М Е Н И Т Е от дълбока древност... Т ук Д О Л М Е Н И Т Е са строени, както и на други места, където се срещ ат у нас... Тези гробници се д елят на няколко групи според слож ност т а на ст роеж а им. Н ай-прим ит ивнат а форма е затворената отвсякъде камера, съст оящ а се от четири каменни плочи за ст ени и една за покрив, а по-слож нит е им ат различни големини. В С А К А Р има почти всички видове Д О Л М Е Н И — едни от най-ст арит е остатъци от м ат ериал­ ната култ ур а на предците ни... П одобни Д О Л М Е Н И , но с характ ерни различия, се срещ ат в

С Т Р А Н Д Ж А , И З Т О Ч Н И Т Е Р О Д О П И . Същ ествували са в С Р Е Д Н А Г ОР А , К А В К А З , Ю Ж Н А Р У С И Я , З А П А Д Н А Е В Р О П А и А Н Г Л И Я . . . О коло началот о на наш ия век броят им в С А К А Р е бил 474. Те били ст рупани край селат а Х лябово, Сакарци, Българска поляна, Радовец, О рлов дол, М ладенци и другаде... Д ревнот о свет илищ е на траките, по-късно и крепост — П А Л Е О К А С Т Р О , се издигало върху височината, ограничена от една страна с гребен от ст ръмни скали, на около два килом ет ра западно от Тополов­ град. М ож е би м ест нит е хора са свързвали върха със слънцето, защото лъчите м у първо огрявали скалит е, а след това по-нискит е места. П о лек а -лека това видно м яст о се превърнало в център за почит на дневното свет ило, на неговат а ж ивотворна мощ, на неговото непре­ къснато възкръсване след мрака и нощта. В ърху скалит е са издълбани дискове с най-различни диаметри. Едни от изображ еният а са изпъкнали, други вдлъбнати, някъде са на групи по няколко, другаде сам от ни. Н я м а съмнение, че всяка от „ К Р Ъ Г Л И Т Е П А Н И Ц И “ или „ пит и“ по канарите предст авлява едно малко слънце, снето от ведрото ю ж но небе. Сега м ож ем само да гадаем по повод на какво т очно са издълбани тези слънца... Д нес изображ еният а на слънцата ст оят някъде покрити с м ъх и лиш еи, другаде полупот ънали в зем ят а, З А Б Р А В Е Н И И О С И Р О Т Е Л И , и очакват своя изследоват ел, който да се опита да разгадае една след друга т айнит е им, да върне частица от далечното минало на дедите ни, които не са се задоволили само да орат и да ходят на лов, да тънат във всекидневните си човешки гриж и, но в определени момент и, вдигнали глава към слънцето, да т ърсят смисъла на ж ивота си и да се опитат да надникнат в бъдещето. К улт ът към слънцето е един от най-древнит е и се е развивал м ож е би много векове у нас. Д о село М ат очина, върху едно от последните възвишения на СА К АР , на Ю Г О И З Т О К към равнинат а се издига самотно нащърбена висока древна руина. Това е цит аделат а на ст арат а крепост Б У К А Л И О Н ..." С А К А Р планина е забравена, а в С Т Р А Н Д Ж А планина сам о се регистрира това, което се вижда на повърхността. Ето какво разказва археологът Бож идар Д и м и т р о в в публикацията си „ М И Л Е О Н И Т Е В Т Р А К И Я “ във в. „О р б и та “ : „В четириъгълника, образуван м еж ду ст рандж анските села Факия — Г о ля м о Буково — Близнак — Горно Ябълково, наскоро археологиче­ скит е експедиции, организирани по програмат а „ С Т Р А Н Д Ж А - С А ­ К А Р " , р е г и с т р и р а х а ед н о Н Е О Ч А К В А Н О С Т Р У П В А Н Е Н А С Р Е Д Н О В Е К О В Н И К Р Е П О С Т И . Тази малка територия е прорязана от четири реки, които на м алко разст ояние м еж ду Факия и Г олям о Буково се сливат в пълноводната Факийска река и образуват сравнит ел­ но широки за обичайния ст рандж ански район Д О Л М Е Н И По долината на река Ф А К И Й С К А минава и често използуваният през V I I - X I X век 98

т рансбалкански път С илист ра — П лиска — П реслав — Айт ос — Русокаст ро — Ф акия — Скопелас — Бабаевски — Цариград. Н а й -го л я м а т а крепост се намира на висок и стръмен връх на два килом ет ра от с. Г о ля м о Буково, който е заобиколен от три страни от Факийска река и вливащ ат а се в нея река Сарпасан дере. М алкот о плато на върха с разм ери приблизит елно 150-100 метра, т.е. около 15 декара площ, с неправилна елипсовидна форма, е оградено от широка 1,8-2 мет ра ст ена, изградена от продълговати, различни блокове в неправилни редове, споени с розов хоросан. Ст енат а е запазена на височина пет ш ест м ет ра. В ходът е оф ормен от достъпната западна част. Р А З ­ К О П К И в К Р Е П О С Т Т А за съж аление Н Е СА П Р А В Е Н И . Н аш ет о вглеж дане в ерозиралит е части на върха показа наличието на керамика от Раннот о средновековие. Н а около 500 м ет ра северозападно от с. Факия върху малка височина се нам ират останки на друга крепост с площ от около два декара, построена от лом ен камък, споен с бял хоросан. Крепост т а е Р А З Р У ­ ШЕ НА наскоро до О С Н О В И . На около килом ет ър северозападно от с. Горно Ябълково върху доминиращ а над околност т а височина се намира така нареченото А лм алийско кале. К репост нат а стена, изградена от Л О М Е Н К А М Ъ К , споена с р онлив б ял хоросан, обграж да почти кръглото платно на върха с диамет ър 9 мет ра. Н а т ри-чет ири мет ра има втора К Р Е П О С Т И А С Т Е Н А , подобна на първата по ст роеж . И двете стени за съж аление сега са срут ени до височина 30-40 сант имет ра. На повърхността се наблюдават от делни съвсем дребни ф рагмент и от средновековната керамика. Ю гозападно от село Ябълково, върху връх Кервансарай, се намират останки на напълно унищ ож ена крепост с площ от два до два и половина декара. М ест нот о население я нарича Шавово кале. Н а три килом ет ра югозападно от с. Голям о Буково, върху връх, заобиколен от меандър на Каравансарайската ( Бл из нашка) река, се намира и друга крепост , чият о ст ена заграж да пространство от ш ест -седем декара. Над повърхност т а от ст ената са запазени незна­ чителни ф рагм ент и. Т я е от добре оформени дялани блокове, подредени в правилни редове, I поени с б ял хоросан, като дебелинат а на зидовете е два, два и половина метра. М ест нот о население я нарича Кирово кале. Н а около два килом ет ра ю гоизт очно от с. Варовик, върху връх Г о лям близнак, е разполож ена друга крепост с площ пет -ш ест декара, чиято стена, пост роена от лом ен камък със спойка от бял хоросан, ограж да леко наклонено палт о на върха. Крепост т а е имала два входа — на северозападнат а и на ю гозападнат а ст рана. С Е Г А е Р А З Р У Ш Е Н А до О С Н О В И . Н а около три и половина килом ет ра от с. Близнак върху върха Калет о

е била издигнат а от лом ен камък със спойка от бял хоросан друга крепост с оградена от ст енат а площ около два декара. Т я сега е разруш ена до основите. Разбира се, липсата на археологически разкопки в тези укрепления, струпани на площ от 40- 50 квадратни километра, не позволява да се твърди с увереност дали те са съществували и функционирали,едновременно...“ С т р у п в а н е т о на крепости на такова м алко пространство не е оби­ чайно за епохата на Средновековието, но не и за дълбоката древност. О сновите на тези крепости са поставени преди повече от четири х ил яд олетия по астроном ически архитектурен план. Това, което до м о м е н т а са регистрирали археологическите експедиции, е сам о ехо от д алечното минало. За да подкрепя становищ ето си, бих искал да посоча статията във в. „ О р б и та “ на археолога Бож идар Д им итр ов „ К А М Е Н Н И Т Е Щ И Т О ­ ВЕ НА Б Ъ Л Г А Р И Я “ . Ще се спра на разказа му за У Р Г У Р И : „На хълм а на село Българи в Страндж а се намират останки от крепост, коят о населениет о нарича У Р Г У Р И ... В поднож иет о на крепост т а се простират обширни ливади. Път, наст лан от грубо одялани каменни блокчета, широк 2,70 метра, минава до крепост т а. О т лично запазени отделни негови отсечки позволяват да се проследи направлениет о м у. Той води към голям от о ст аробългар­ ско прист анищ е У Р Д О виза. Според специалистите този път е описа­ ният в р и м ски т е път еводит ели — т расет о А н х и а л о -М а лк о Търново - Л озенград. Градищ ет о У Р Г У Р И се намира в центъра на рудодобивния район Грам ат иково. Съвременнит е галерии често пресичат десетки стари рудни пътеки, в коит о са били откривани разнообразни инст румент и и приспособления от дърво, ж елязо, бронз и кожа, а и човешки скелет и. За съж аление нито една от тези интересни находки не е ст игнала до археолог специалист . Обикновено те се разграбват „ЗА С П О М Е Н “ от инж енерно-т ехническия персонал на мините. Това прави невъзмож на поне засега т яхна т а датировка. А ко се съди от с у х и я градеж на част от крепостните стени на У Р Г У Р И , укреплениет о е правено от траки още в дорийската епоха и е допълнит елно изграж дано в Ранното средновековие, а вероятно и по-късно — през V I I - X I V век. К акт о се от белязва, липсват данни за крепостта У Р Г У Р И от средновековнат а епоха. За да определим доколкото е възмож но Н Е Й Н А Т А С Т О Й Н О С Т в ж ивот а на тази част на българските земи, лю бопит но ще бъде да се спом енат някои установени от други и зсле­ дователи факти за Н А С Е Л Е Н И Е Т О на село Б Ъ Л Г А Р И . За селот о се споменава още през X V век, т .е. то е твърде старо и не само не е прием ало З А С Е Л Н И Ц И , но и само е било Р А ЗС Е Л И И ЧЕСКИ Ц Е Н ­ ТЪР, създал селат а И згрев, Паничарово, Ченгер, българските квартали 100

във Василково, А хт о п о л, ПО Р А С О В Т И П ж ит елит е на У Р Г У Р И С И Л Н О С Е О Т Л И Ч А В А Л И дори от спокойното Б Ъ Л Г А Р С К О население на С т рандж а — били Е Д Р И , М У Р Г А В И Х ОР А с едри глави, с дост а консерват ивни традиции и обичаи. Родеели се с ж ит елит е на село Е Р К Е Ч (сега А спа р ухо ва ), Варненско. У Р Г У Р И е бил всъщност и главен Н Е С Т И Н А Р С К И Ц Е Н Т Ъ Р в С т рандж а.“ За да д о б и е м по-ясна представа, отново ще припомня някои казани вече неща: — В л еген д а т а към „ Р Е Б У С А “ се казва, че създателите на астроно­ мическия архитектурен план — респективно С Т Р О И Т Е Л И Т Е „ До шл и по вода от Египет . Били В И С О К И , ст ройни хора, с Ч Е Р Н И К ОСИ. М инава път покрай х р а м а и хановете.“ — П ът с трасе А нх и а ло -У Р Д О в и за-У Р Г У Р И (село Българи)-Д Ю З Е Й Д О Н (М ал ко Търново)-Лозенград. Д а си п ри п о м н и м по-нататък: „Родеели се ж ит елит е на село Е Р К Е Ч (сега А сп а р ухо ва ), В арненско.“ Нека не забравям е за Варненското съкровище — твърди се, че там се намира най-старото злато в света! Проф. Д и м и т ъ р А нгелов в книгата си „ О Б Р А З У В А Н Е Т О НА Б Ъ Л ­ Г А Р С К А Т А Н А Р О Д Н О С Т “ ком ентира следното: „... го лям а част от населениет о е спадало към С Р Е Д И З Е М Н О ­ М О Р С К И Я ант ропологически тип, отличаващ се със своят а Т Ъ М Н А П И Г М Е Н Т А Ц И Я . Би м огло да се предполага, че този тип бил свой­ ст вен на едно по-ст аро А В Т О Х Т О Н Н О балканско население.“ Река РЕЗовска ни напомня със своето име за тракийския цар РЕЗОС, тръгнал със своите войници. По кой път е вървял с колесници, теглени от „два коня впрегат ни"? И защо „спяха мъж ете от труд изтощени■, доспехи чудесни слож ени б яха до т я х на зем ят а в три прави редици“'’. А сам и я т Резос е им ал „ З Л А Т Н И О Г Р О М Н И Д О С П Е Х И , за чудо и приказ“, които не подобават НА С М Ъ Р Т Е Н , С Ъ В Ъ Р ШЕ Н О П О Д ­ Х О Ж Д А Т Т Е Н А Б О Г О В Е Т Е Б Е З С М Ъ Р Т Н И “. Вместо коментар или извод ще посоча още един пример — статията на Лидия Симеонова „В Ч Е Р Н О М ОРЕ С О Ч И Т Е НА А Р Х Е О Л О Г “ , чрез който читателите ще имат възможността да се убедят в някои факти: „ И ст орият а на някои от крайморските ни селища м ож е да бъде ВЪРНАТА НАЗАД С Х И Л Я Д И ГОДИНИ. Седем от десет т е подводно- археологически експедиции на групата за подводни изследвания „Космос" са по С Т Р А Н Д Ж А Н С К О Т О край­ бреж ие. И ненапразно. Брегът не е бил пуст. Н аселен е бил с много рибари, моряци, занаят чии и търговци. Точно заради това и заливчет ат а често са били спохож дани от пирати. В акват орията на град А хт опол бяха от крит и оръдия на т руда и керамика от неолит а ( VI- V хил. пр. н. е.). Така ст аробългарскот о селищ е А хт опол се оказа и Д Р Е В Н О Г Р А К И Й С К О . и Д В Е - Т Р И хи ляди години П О - С Т А Р О , от колкот о се

101

предполагаш е. П ак в акват орият а на А хт о п ол група „Космос" намери един от на й -го лем и т е каменни блокове... И зследвайки преди няколко години УРДОвиз а, група „Космос" твърде много обърка ист орико-географ скит е, икономическите и полит ически­ те предст ави за българското юж но крайбреж ие. Оказа се, че на т ерит орият а на днеш ния град Кит ен е същ ествувал В Н У Ш И Т Е Л Е Н Т Р А К И Й С К И Г Р А Д още по времет о на Т Р О Я Н С К А Т А ВОЙНА . . . За ист орицит е най-важ нот о бе, че се разруш и представата, че т ракит е са били сухо зем ен народ. С откриването на У Р Д О виза по дум ит е на научния ръководит ел проф. Велизар Велков, директор на А рхео ло ги чески я инст ит ут , м ладит е хора създадоха работа на а р хео ­ лозит е за ц яло десет илет ие напред...“ К о н статац и я та, че историята трябва да бъде върната назад с хиля­ д олетия, е аб с о л ю тн о вярна, но що се отнася до работата на археоло­ зите, то тя едва сега започва. П ланините с имена от дълбоката древност ги очакват, но не да регистрират „необичайното струпване на крепос­ т и “ , а да запретнат ръкави и да проучат какво се крие в техните основи. О т посочените д о сега сведения се вижда, че в земите на траките в продълж ение на м ного векове, а м оже би и на хилядолетия са живели едни от най-древните народи, които при надлеж ат към носителите на цивилизация. Т ова об сто я т ел с т во ни задълж ава да направим, както вече казах, разлика м е ж д у траки и Т Р А К И . В този етап на проучване е все още трудно да бъде поставена граница м е ж д у тях, тъй като сам ите траки се появяват като преки наследници на носителите на цивилизацията. Това прозира както в техния светоглед , така и от откритията, направени при разкриването на уникалния култов комплекс край Свещари (ДаусДАВА). Ето какво казва О м и р в Д е сета песен на „ И Л И А Д А “ , 404-444, за тракийския цар РЕЗОС: В злат о и сребро м у блест и колесницат а нова." Цар РЕ ЗО С Е Б И Л участник в Троянската война. Той е носил „огром ни д осп ехи“ от злато, които подхождат на Б О Г О В Е Б Е З С М Ъ Р ­ Т Н И , а колесницата м у П О Ч Т И С Н И Щ О НЕ СЕ Е РА ЗЛ И Ч А В А Л А О Т ТА ЗИ НА Б О Г И Н Я Х ЕРА . От казаното за цар РЕЗО С м оже да бъде направен изводът, че ТО Й е принадлежал към пл ем ето В Е Л И ­ К А Н И — Л А П И Т И Т Е . А точно това обстоятелство прави много трудно разграничаването на понятията т р а к и и Т Р А К И . Ето защо считам, че най-правилно би било да ги разделим на: — П Р О Т О Т Р А К И , тези, които са имали писменост и уникални познания по астроном ия, геом етрия, м атем атик а и др. науки, и — Т Р А К И , преките наследници на П Р О Т О Т Р А К И Т Е . От д ости гн али те до нас сведения се знае, че тракийци са били ОРФЕЙ, ЕВМ ОЛП, Л И Н И ТАМ ИРИС. И звестният като митична личност О РФ Е Й е бил тракийски певец, 102

маг и л е чи те л , основател на религиозното тайнство О Р Ф И К А. Според една л еген да бил син на К А Л И О П А (м уза на епическата проза) и бог А П О Л О Н . О т с ти гн ал и те до нас сведения за О РФ Е Й узнаваме, че той е П О ЗН А В А Л „ К Н И Г А Т А ЗА М Ъ Р Т В И Т Е “ и сам признавал: „... прем инах през кладенцит е на П И Р А М И Д И Т Е и през гробниците в Е Г И П Е Т . “ С ъщ еству ването на „ К н и га на м ър т в и т е“ говори пределно ясно, че по врем ето, когато О Р Ф Е Й е живял, е им ало писменост. И тази писменост бил а Д О Н Е С Е Н А ОТ Т Е ЗИ , за които в Л Е Г Е Н Д А Т А към „ Р е б у с а “ се казва, че ТЕ „дошли по вода от Египет“ . Така че за Орфей не е било необходимо да ходи чак до Египет, за да възприеме най-древния човешки светоглед, тъй като сам ият светоглед е бил донесен о т т а м и е същ ествувал повече от хилядолетие по тракийските земи, преди още той (синът на К А Л И О П А ) да се роди. О РФ ЕЙ не само е възприел този най-древен светоглед, но и го е изразил по най-синтезиран начин: „ Познай себе си и ще познаеш В селенат а и Б О Г О В Е Т Е!" Тази заб ел е ж и т ел н а м исъл напълно покрива светогледа на създате­ л ите на А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н , т.е. това са предш ествениц ите на О Р Ф Е Й , от които той е наследил и „К нига на м ъ р т в и т е “ . Т ова се потвърж дава и от Аристофан: „ О Р Ф Е Й над всички хора проповядваше идеят а за брат ст во на човечест вот о." Това, което е проповядвал О РФ Е Й преди няколко хилядолетия, едва в края на X X век с ъ в рем енната наука СИ ПО ЗВО Л И ДА О БЯ В И П РЕД СВЕТА — на п л анетата Зем я живеят „П Е Т М И Л И А Р Д А К Р Ъ В Н И Б Р А Т Я “ . Вече цитирах откъс от съобщението за това научно откритие в сп. „ Н Ю З У И К “ . И така — в състояние ли см е днес да разберем на какво се дълж и неп овтори мата х ум анност на О Р Ф Е Й , изразена по най-категоричен начин чрез девиза: „ П ом ощ на слабит е, ут еш ение за ст радащ ит е, надеж да за всички.“ О казва се, че Орфей е бил д ей стви телна личност. Като участник в похода на аргонавтите за З Л А Т Н О Т О РУ Н О Орфей давал такт на гребците. В такава поза е бил изобразен върху метопа от съкровищница от Д елф и от VI в. пр. н. е., а също е „ З А Г Л У Ш А В А Л с песните си съблазънта на си ренит е". И тъй като в древността „м агията л е кув ал а“ , Орфей е бил първият лечи тел в тракийската народна медицина. Една интересна подробност: върху бронзово старинно огледало от V в. пр. н. е. е изобразен Орфей, който не сам о държи традиционната си лира,

но и К О Ш Н И Ц А С К Н И Ж Н И С В И Т Ъ Ц И . Орфей е бил създател на учение, р азпространявано не сам о по устен път, но и в писмена форма. Известна е една от неговите книги, наречена „Магическа ботаника“ , в която става д у м а за целебните свойства на родопските билки. Творче­ ството на Орфей е било не сам о уникално, но и актуално както за епохата, в която е живял, така и за нашето съвремие. Запазената поема „Орфическа А ргонавтика“ , която се състои от 1376 стиха, чрез разказа на Орфей представя подвига на аргонавтите в пътеш ествието им до Б О Г А Т А Т А К О Л Х И Д А на североизточния бряг на Черно море и обратно. В още едно произведение, озаглавено „Орфическа Л и ти к а“ , написано в 774 хекзам етъра, се разказва за чудотворната сила, която са излъчвали б лагородните камъни и магнитът. И П латон твърди в „ Р Е П У Б Л И К А “ : „М нозина са предлагали ръко­ писит е на О рф ей.“ Сборникът от 88 стилизирани „О РФ Е Е ВИ Х И М Н И пред М У З Е И “ запознава с орфизма. Химните са изпълнявани от п о сл е д о в ат е л и т е на Орфей под звездното нощно небе над Родопите за „възслава на природнит е с и ли ". Те „разкриват същината на облагоро­ дяващ от о изкуст во, родено в планинскит е недра на Страндж а, С А К А Р и в Р О Д О П И Т Е “. Ето какво разказва л еген дата (Г. Батаклиев. „Антична м и тол оги я “ ): „ М ни м и ят или ист инският Орф>ей завеж да своя легендарен прият ел и ученик М узей в орф ическия пантеон. В него влизат 80 бож ества — не сам о главнит е богове на ант ичност т а, вклю чит елно и тракийските небесни сили, но и бож ест венит е алегории и олицетворения — Ефирът, Н ебет о, Слънцето, Л унат а, Звездите, Облаците, Н ощ т а и др." С поред орфичсскитс представи тезата за произхода на Б О Г О В Е Т Е И В С Е Л Е Н А Т А се е основавала на прадревен м ит и се е различавала ОШ догм ит е на 0 J 1 И М П И Й С К А Т А Р Е Л И Г И Я . Първоизточникът на нещ ат а X Р О Н О С ( В р е ме то ) произвел в ефира едно световно яйце, то се разпукало на две — от черупкат а м у се образували небето и зем ят а, а от сърцевината м у се появил първият бог — двуполовият ФА Н Е С , „И З Л Ъ Ч В А Щ С В Е Т Л И Н А “, известен още като П Р О Т О Г О Н — т.е. първороден, М ет ис — „промисъл“, Ерос — „лю бов“, Ерикепай — с неизвест но значение... С лед кат о родил Н О Щ Т А и създал чрез нея Кронос, Ф А Н Е С бил глът нат от К роносовия син Зевс, който така се домогнал до пълната власт на свет а. С дъщ еря си Персефона ( или Кера — дъщеря на Д ем ет ра; в олим пийскат а р ели ги я съпруга на подзем ния бог X а д е с ) им ал прекрасния си наследник Загрей, от ъж дест вяван с Дионис — главния образ в орфтческата т еогония. Хера от ревност подбудила срещ у Д ионис Т И Т А Н ИТ Е . Те веднага след раж данет о м у го подм а­ м или с едно О Г Л Е Д А Л О — сим вол на А Л Е Г О Р И Я : докато Т О Й се оглеж дал, го разкъсали и изяли. Това бил първичният грях, заради който Зевс ги поразил с м ълният а си. А т ина спасила сърцето на Д И О Н И С и 104

го върнала на Зевс, който го глътнал, а чрез С е м е л а родил нов Д И О Н И С , вече с епит ет а Л и з е й — „освобождаващ от гр и ­ ж и “,„даващ забрава“. О Т П Е П Е Л Т А НА Т И Т А Н И Т Е С Е Р О Д И Л И х о р а т а , коит о наследили две същности: бож ествената частица от греховнот о Т И Т А Н И ЧНО Н А Ч А Л О . Д уш а т а според орфическата религия е Б О Ж Е С Т В Е Н А и Б Е З С М Ъ Р Т Н А , но Т Я е заключена в т ъмницат а на т ялот о. За да стане свещена, т я трябвало да се усъвърш енст вува дълго и мъчит елно — след смърт т а се прераж дала в друго ж иво същество, дори и в ж ивот но.“ Т ук бих искал да задам един въпрос, който на този етап може би ще остане риторичен: Б И Л И ЛИ СА Л А П И Т И Т Е Т И Т А Н И ? Н еслучайно П итагор е ползувал химните на Орфей. Но сам о песните и хим н ите ли? С ъ щ еств ув ан ето на „ К н и га за м ър т в и т е “ , в която се говори за пирамиди, гробници и др., не обяснява ли откъде идват „гол ем и те открития в о б л а с т т а на м а т е м а т и к а т а “ от Питагор? Тази книга не ни ли подсказва и откъде идват етиопските имена на съзвездията, които У Ж били „нови“ и били „въведени“ от древните гърци? С а м и я т факт, че Х езиод посвещава поема на Орфей, говори красно­ речиво каква е бил а зас л у гат а на този велик тракиец за създаването на известната „древногръцка цивилизация“ . Потвърждение ще намерим и в древен източник, цитиран от преводача Т. Константинов: „И пръв Т О Й ( О Р Ф Е Й ) е въвел много от т я х ( нравствените знания) м еж ду гърците, а на й -м но го се отдава нем у и на обновяването на египет скит е празници, коит о празници са били празнувани в чест на Б о г и н я Д ем ет р а , още и празниците на Д и о н и с.“ За г о л я м о съж ал ени е от творчеството на Орфей почти нищо не е стигнало до нас. П ричината ще открием в следния цитат от Шуре: „ Тиранит е на т ракит е изгориха книгит е м у ( на Орфей — бел. авт .)... И згониха ученицит е м у. Гръцките крале ги последваха по пример, заличиха пам ет т а м у. У нищ ож иха последните м у следи. След няколко века вече се съм няваха в същ ест вуванет о м у .“ Учението на О рфей е било в пълен разрез със светогледа на древните гърци, отразен в хим на в чест на бог Х ерм ес от Омир: „Тогава Т Я (ним ф ат а М А И А ) роди син, ловкия и хит ър ласкат ел, разбойника и бикокрадеца, водача на сънищата Хермес, нощ ния съгледвач и пазит ел на врат ит е.“ С появяването на древните гърци на островите по Егейско море и н Балканския п олуостров се получил истински сблъсък м еж ду древни народи, ръководени от родова аристокрация с „божествен произход“ . Техният бог бил А П О Л О Н . Този сблъсък е отразен и в л егендата за бога Х Е Р М Е С : „Но М аиа за белязала отсъствието на сина си.

Т я с укор м у казала: — Л ош а работ а си зам ислил ТИ . Защо открадна кравите на А П О ­ Л О Н ? Той ще се разгневи. А Т И знаеш колко ст раш ен е той в гнева си. Н им а не т е е ст р а х от неговит е безпогрешно улучващ и стрели? — Н е м е е ст р а х от А полон — отвърнал на майка си Хермес, — нека се гневи. А ко той рече да се обиди на тебе или мене, аз за отмъщение ще ограбя свет илищ ет о м у в Д елф и, ще задигна всичко — тринож ници, злат о, сребро и одеж ди.“ В л е г е н д а т а по-нататък се разказва какво е заграбил бог Х ерм ес от свети л ищ ето на бог Аполон в Д елфи, а ние бихме могли да разберем от „ И сто ри я на Б ъ л г а р и я “ какво са присвоили древните гърци: „ Н е е преувеличено да се каже, че ням а негръцки народ на Балканския полуостров, чиито религиозни представи да са упраж нили по-силно влияние върху гръцката религия от религиозните представи и вярвания на ТРА К ИТ Е . Впрочем в гръцката религия не се е чувствувало влиянието на религият а на никой друг от севернобалканските народи. Бакхическото и екстатическото начало, пък и итифшлическите елементи в гръцката религия били заимствувани от траките вероятно посредством Д И О Н И С И Е В И Я К У Л Т . От особено значение обаче, не само за гърците, но и за О Б Щ О Ч О В Е Ш К А Т А К У Л Т У Р А , били обстоятелствата, че възприе­ т ият от траките култ към Дионис в Гърция дал огромен тласък за развит иет о на гръцката трагедия и комедия. Редица важ ни съставки на гръцкия орфизъм почивали върху основите на Т Р А К И Й С К И Т Е Р Е Л И Г И О З Н И П Р Е Д С Т А В И и М И Т О В Е . П од т ерм ина О Р Ф И З Ъ М или О Р Ф И К А се разбират обективно два вида т ворчест во в гръцката лит ерат ура. Това са значителни по брой и т ем ат ика ст ихот ворения с К О С М И Ч Е С К И и т еологичен характ ер и сравнит елно м алобройни лит ерат урни произведения, посветени на у ч е ­ нието за съдбата на душ ат а, за да се води праведен ж ивот и се постигне блаж енст во в задгробния мир. И двата споменати вида орфическа поезия се приписват в една или друга ст епен на м ит ичния тракийски певец О Р ФЕ Й . От секрет изм а на гръцкото С П Е К У Л А Т И В Н О М И С Л Е Н Е и тракийскот о М И С Т И Ч Н О и Е М О Ц И О Н А Л Н О възприемане и о б яс­ нение на нещ ат а и хорат а се е създала Г Р А Н Д И О З Н А О Р Ф И Ч Е С К А Д О К Т Р И Н А за В И Д И М И Я it Н Е В И Д И М И Я свят и за М Я С Т О Т О Н А ЧОВ Е КА в него и това е вероят но върховното преливане на диам ет ралнит е прот ивополож ни начала на траките и гърците, коет о се лю ш ка м еж д у съзерцаниет о и опиянението. Защото О Р Ф Е Й и Д И О Н И С са колкот о прот ивополож ни, т олкова и блаж ени в крайнос­ т ит е с и .“ Вторият виден пр ед стави тел на орфическото учение бил Е В М О Л П (гр. „с л адк оп ев е ц “ ). Той също бил тракиец и станал родоначалник на

\

106

жречески род, наричан Е В М О Л П И А Д И . Син на Б О Р Е Й к ата Х И О Н А и на П О С Е Й Д О Н . С поред О м ировия „Х им н към Д Е М Е Т Р А “ Евмолп бил един от четири м ата или ш естим ата елевсински царе, които били посветени от Д Е М Е Т Р А в мистериите й. Станал неин жрец, ЕВМ О ЛП е бил също ученик и сподвиж ник на Орфей. От неговото име произлизат: — ЕВМОЛПИАДИ (гр. „потомци на Евмолп“), виден жречески род в Атина; — ЕВМ ениди (гр. „благосклон ните“ , „м и л о сти в и те“); — ЕВ М ел , тиванец, ревностен жрец на А П О Л О Н . Д а п р о сл ед и м неговия род по майчина линия: — Х И О Н А (гр. „снеж н ата“) е дъщ ерята на БО РЕ Й и О Р И Т И Я , сестра на ЗЕТ и К А Л А Й С , участници в похода до К О Л Х И Д А . Оказва се, че Х И О Н А е потом ка на митичния народ ХИ П ЕРборейци. Зет и К а л а й с заедно с останалите герои спират на тракийския бряг и там срещ ат тракийския цар с етиопското име Ф И Н Е Й и съпругата му К Л Е О П А Т Р А , която също била х и п ер Б О Р Е Й К А , т.е. дъщеря на Б О Р Е Й , а същ о и сестра на д ва м а т а герои. Между участниците в похода до Колхида, както вече споменах, е бил Орфей. О т казаното м ож е да се направи извод, че е им ало Т Р А К И , които са п р и н а д л е ж а л и или са били свързани както с м итич ните хип е р Б О Р Е Й Ц И , така също и.с митичните „ Е Т И О П Ц И П О Ч Т Е Н И “ . Л И Н същ о е бил тракийски цар и жрец. Но с такова име е бил известен и синът на М Е Н Е С — основоположник на първата династия египетски царе. За него в „И с то р и я “ , Книга втора, 79, Херодот пише: „ М еж д у религиознит е случаи, достойни за споменаване, е особено забележ ит елна една песен, хим нът в чест на Л И Н , който се пее във Финикия, в Кипър и другаде; има различно име според това, кой народ го пее; прием а се, че е един и същи с този, който Е Л И нит е пеят и наричат „В чест на Л И Н “; така че м еж ду м ногот о и различни неща, свързани с Египет и предизвикали учудванет о ми, беше и това, откъде еги п т я ­ ните са взели т ози хи м н в чест на Л И Н . И зглеж да, че го пеят О Т К Р А Й В Р Е М Е . Л И Н на египет ски се казва М а н е р о с. Египт яни ми казаха, че бил единст вен син на първия цар на Египет, че ум р я л без време и египт янит е го почели, пеейки тези оплакват елни песни, и че това им бил П Ъ Р В И Я Т и Е Д И Н С Т В Е Н Х И М Н " Ще направя следния анализ: — ЛИН, тракийски цар и жрец; — ЛИН, син на египетския цар М ЕНЕс; — ЛИ Н кей, син на Египет, съпруг на Х И П Е Р м е с тр а , която е и дъщеря на ДА Н АЙ, брат на Е ГИ П Т ; — Л И Н кести, м а к Е Д О Н с к о племе; — ЛИ Н кей, син на АФАРей (АФАРИ —етиопско племе),

цар на М Е С Е Н И Я в П Е Л О П О Н Е С , брат близнак на Идас. Участвува в похода на А РГО Н А ВТ И ТЕ . Стоял на носа на кораба АРГО, защ ото острият м у поглед прониквал през д ървета, скали и планини. Д а проследим митовете и легендите за древния певец и музикант ЛИН : — С поред м и та от Аргос Л И Н бил син на А П О Л О Н и царската дъщеря П ас м а та. — С по ред м и т а от ТИ ВА в Беотия Л И Н е бил синът на м узата на танца и хоровата песен Т Е Р П С И Х О Р А . Бил отличен певец и музикант, учител на О Р Ф Е Й и Х Е Р А К Ъ Л . — С по ред д р уг м и т Л И Н бил син на м узата на А С Т Р О Н О М И Я Т А У Р А Н И Я , а негов бащ а е бил бог А П О Л О Н . — С по ред гръцкия м итограф Аподолор Л И Н бил син на речния бог Еагър. Н егова м айка била м у за т а на епическата поезия К А Л И О П А . А подолор твърди, че Л И Н е бил трак и брат на О РФ ЕЙ . Затова го наричали син на А П О Л О Н . Ще се спра и на Т а м и р от Тракия, син на певеца и музиканта Ф И Л А М О Н и на ним ф ата А Г Р И П О Н А . За него О м ир в „И л и ад а“ , Втора песен, 570-610, казва: „Тези, коит о владееха Пилос и скъпа Арена, Трион на брода Алф ейски, красиво издигната Епи, град К ипарисия, град А м ф игения, много прочути, Х елос, и Д орин, и П т елеос, М У З И Т Е гдето отдавна срещ нали ТА мир от Тракия и го от песни лишили т ъкмо когат о се връщал от царя Еврит ехалийски. Той се похвалил, че М У З И Т Е , щерки на ЗЕВС А всесилен, сам ще надвие със песни, които се с него надпяват. Гневно го те ослепили, отнели м у дара да пее и го лиш или навеки от меднозвучнат а лира. Т я х ги предвож даш е ст арият Нестор, геренският конник." А вторът нарича героя Т а М И Р , а не ТА М И Р и с. А дали под името Т а М И Р не се крие са м и я т той, наричан от древните гърци пр ед нам е­ рено О М И Р ? К О Й всъщ ност е бащ ата на Т а М И Р от Тракия? — Ф И Л А М О Н , древен тракийски певец, син на А П О Л О Н и Х И О НА — т.е. борейката Х И О Н А , която е майка и на Евмолп. Всеки ще се съгласи, че са фрапиращи уникалните знания на автора на „ И л и а д а “ . С а м и я т О м и р е едновременно слепец, поет и мъдрец, което напомня за Т А М И Р от Тракия, който бил ослепен, защото искал да се надпява с дъщ ерите на ЗЕВС, а те са: — К алиопа, м у за т а на епическата поезия; — Талия, м у за т а на комедията; — Урания, м у за т а на астроном ията; — М е л п о м е н а , м у за т а на трагедията и театъра; 108

— Евтерпа, м у за т а на лирическата поезия; — К л ио, м у за т а на историята; — Ерато, м у за т а на л ю б о вната песен; — Терпсихора, м у за т а на танците; — П олихим ен ия, м у за т а на поетичните химни. С а м и т е сю ж ети в „И л и а д а “ говорят, че тя не принадлежи на древните гърци, тъй като в нея е заложен най-древният човешки светоглед, изхож дал от представите, че: „Всичко, коет о ст авало на небето, се вършело и на зем ят а, сякаш се от разявало в ум алит елно о гледало.“ Въз основа на подобен принцип според О м и р се е водила и Т роян­ ската война. Горе на небето Б О Г О В Е Т Е са се разделили на два враждуващи л а гера и са водили война пом еж ду си. Д о л у на зем ята м еж д у с м ъ р т н и т е същ о се е водела война и те са били разделени на два враж дуващ и лагера. Знанията на О м и р по астрономия, описани в „ И л и а д а “ , говорят достатъчн о красноречиво. Кога точно Т а М И Р от Тракия е с тан ал О М И Р на древните гърци? И днес се твърди, че първият гръцки ЗАПИСВАМ и редактор на „ И л и ад а“ е Ономакрит. Той се е заел с това по нареждане на тирана Пизистрат. К огато О номакрит е С Ъ Б И Р A J1 творчеството на О м ир, успоредно със записването на О м иро ви те поеми той е записвал и О Р Ф Е Е В И Т Е химни, поради което едва не загуби л главата си. О ном акрит се спасил по чудо, сам о защото е успял да избяга в Персия. И така, по времето на Пизистрат творчеството на Орфей е било забранено, а творчеството на Т а М И Р от Тракия навярно е трябвало да придобие „официален вид“ . По-лесно било да бъде представено като творчество на О мир от древна Елада. Защо? Защото самият автор вече е бил представен като древногръцки. Използувайки смисъла на името на Омир, което на гръцки означава „ С Л Е П Е Ц “ , за по-голяма достоверност древните гърци са се постарали да съставят дори и родословното му дърво. Твърдението, че творчеството на О М И Р , а също и на Орфей било разпространявано с а м о по устен път, поне на мен ми звучи наивно, дори нелепо. И д в ам а т а велики мъж е в известна степен са били потом ци на П Р О Т О Т Р А К И Т Е . И ако някои от техните произведения са оцелели, и то във форма, в която ги познаваме днес, това се държи изклю чително на о б стоя тел ств ото, че точно тези произведения са с ъщ ествували и в п и см ен а форма. Ще се обоснова. Ощ е в началото на книгата си споменах, че в „Р ебу са“ съ щ еств ув ат няколко реда „пи см ен ост“ , или както ги нарекох ..свешени знаци“ ! Знаци им а и в самия ..Р Е Б У С “ . Те изглеждат така:

При деш иф рирането н а „ Р Е Б У С А “ успях да установя значението на повечето от посочените дванадесет „свещени знака“ . Макар че не съм специ али ст, не бих м огъл да остана безразличен към въпроса за пи см еността. С ъ поставих посочените „знаци“ с някои известни и по-м алко известни видове писменост от древността, и установих следното: — Първите два „знака“ напомнят буквата „ Ч “ , а също и буквата „Е двойно“ от кирилицата. Съществува версия, че Кирил — единият от двам ата братя, които създали българската писменост, посетил Е Т И О ­ ПИ Я и проучил К О П Т С К А Т А азбука, която напомня глаголицата. Във връзка с това искам да припомня на читателите още веднъж за Шамполион, който ползувал К О П Т С К И език, за да направи своето откритие. — Знаците № 10 и №11 често се повтарят в писменост, същ ествува­ ща върху плоча от пясъчник, част от каменна гробница, открита край село К ю л м е н , Преславско. Според датировката тази писменост е от VI в. пр. н. е. — Знаците №11 и № 12 ми напомнят за буквите „епсилон“ и „ о м ега “ от гръцката азбука. По този повод ще цитирам част от интервю с проф. Велизар Велков (в. Отечествен фронт, 1.IX .1987 г.): „Л азаринка Добринова: С луж и ли епиграфиката за изясняване на т ракийския език и по-т очно какви са пост иж еният а на българските учени в т ази област на базат а на гръцкия език? Проф. В елизар Велков: Н ие им ам е няколко надписа н'а език, който не е дешифриран и разчет ен — например един върху пръстена от село Езерово, с койт о са свързани 34 т ълкувания, друг при село К ю лм ен край П реслав — също един език ( м ож е би мест ен диалект ), който не е напълно разчет ен, и надписите на тракийски език. Те са по-крат ки. И м а м е надписи и на гръцки език, но с типично съдържание, от насящ о се към ист орият а на Тракия, на тракийските владетели, на т ракий­ скат а р е ли ги я — например надписите от Рогозенското съкровище и върху други т акива злат ни и сребърни съдове, които също са тракийски, независимо че са на старогръцки език, понеж е съдържанието им е свързано с ист орият а на т ракит е. Нещ о подобно на прабългарските надписи, коит о са на старогръцки език, но имат отношение към ист орият а на България през V III в ." 110

В едно свое изказване за строителите на гробницата на Бастет Д Ж У Н А казва, че Т Е — „дош лит е по вода от Е гипет “ — са говорели два езика. Е диният от тях се наричал АХАтски (което напомня за едно от им е н а та на М Е Н Е с — АХА), а вторият — К А М Е Й С К И (напомня за ж и тел и те на Тива в Беотия, които по им ето на основателя на град К А Д Ъ М се наричат К А д М Е Й Ц И ). Известно е, че древните гърци не са взели писмеността от К Р И Т Я Н И ТЕ. И все пак е трябвало да обяснят или да съставят легенда за това, откъде са Я получили. Тяхната версия: гръцката писменост била донесена от М О Р Е П Л А В А Т Е Л на име К А Д Ъ М . И този К А Д Ъ М е бил обявен от тях (от гърците) за полуБО Г. Ще изложа своя хипотеза по този въпрос. П р и ем ам , че А Х А тската писменост е т. нар. „свещена пи см еност“ . С нейна пом ощ е била записана „великата м ъд ро ст“ . От тази п и см е ­ ност, както и при критяните, произлизат и останалите видове писменост и вероятно една от тях е тази, за която гърците твърдят, че била донесена от М О Р Е П Л А В А Т Е Л Я К А Д Ъ М . К ъде се крие истината? С поред мен тя прозира у Х еродот. За М Е Л А М п ус, в „ И стори я “ , Книга втора, 49, той казва: Н ай-вероят но ми изглеж да М Е Л А М П у с да е научил нещата, свър­ зани с Д И О Н И С , от К А Д Ъ М от Тир и от дош лит е заедно с него от Ф иникия в ст ранат а, наричена сега Б ео т и я .“ С ам Х ер одо т признава, че ученият мъж „ М Е Л А М П У С “ бил зап о ­ знат с пророческото изкуство и научил в Египет най-различни неща. М ож е би ако К а д ъ м бе от Тир, то той би основал Тир в Беотия, а не Т И В А в Беотия. Казах вече, че тиванците са се наричали и кадмейци по и м е т о на о снователя на града. При това съвсем естествено би било да са същ ествували: — К А д М Е Й С К И Е З И К , респективно и писменост; и — К А М Е Й С К И език, а също и писменост. Т у к съвсем основателно възниква и такъв въпрос: Т Р А К И Т Е ли са употребявали гръцката пи см еност или Г Ъ Р Ц И Т Е са използували Т Р А ­ КИЙСКАТА ПИСМЕНОСТ? В такъв случай кога древните гърци са се появили на историческата сцена? И звестно е, че от незапомнени времена земетресенията са били бич за остров К Р И Т . А рхеолозите са изброили няколко природни бедствия, сполетели острова, но най-вече земетресението от 1700 г. пр. н. е., което разруш ило дворците Кносос, Ф ест и Малия. Не по-м алко пагубно за К Р И Т С К А Т А цивилизация било и изригва­ нето на вулкана С А Н Т О Р И Н . Мнението на специалистите е различно за това кога точно е изригнал. Почти всички см ятат, че това е станало м еж д у 1800-1400 г. пр. н. е. При извършените археологически разкопки и проучвания била открита пепел, като на някои от островите в Егейско море д еб е л и н а т а на слоя е д остигал а до Н Я К О Л К О МЕТРА. П епел е

oi крита и и Закро (К рит) на осторов Парос, и дори в Палестина. След тази катастроф а според учените бил сложен краят на К Р И Т С К А Т А ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Прави впечатление фактът, че всички древногръцки автори винаги са изразявали своето възхищение от К Р И Т Я Н И Т Е . Те споменават за митове и легенди, и за важни исторически факти, но никой от тях — дори и автори като Солон или Платон — не засяга историята на взаимоотношенията на древните гърци с М И Н О Й С К А Т А империя. Защо? Защото всички сведе­ ния, които изброих досега, показват, че такива не е имало. И защото ако древните гърци са се появили по островите в Егейско море и на Балканския полуостров, това е станало, след к' то окончателно са отшу­ мели последиците от природните катастрофи. Що се отнася до м итовете, за тях също би могло да се каже, че те п р и надл еж ат или по-точно са принадлеж али на други народи. Най-показателен е в това отнош ение м итът, свързал съзвездията Цефей, К асиопея, А нд р ом еда, К ит и Персей в една красива легенда. По-точно тази л еген да е родена и донесена от континента Африка. Д а, д ревните автори наистина са м ълчали, но в зам яна на това ще ци ти рам м нени ето на археолога академик Г. Милонас, ръководил разкопките в К рит през 1953 г.: „ О т К рит микенци взеха култ урат а, склонност т а към изкуст ват а и военщ инат а — м ож е да се каж е." Д ве х и ля д и години преди новата ера, четири хиляди години оттогава, там, горе на хълм а, се появили първите говорещи гръцки ж ит ели. Тогава възникнало м алко селищ е с доста примитивна култ ура и начин на ж ивот , за да се превърне почти „ С В Е Т К А В И Ч Н О “ в голям а „ С В Р Ъ Х С И Л А " — промиш лена, морска, търговска, военна, култ урна - и да се разпрост ре из цялот о Средиземноморие — от Сирия до Гибралт ар. Н я м а съмнение, че М икена е била вт орият голям праист о­ рически център, възникнал в древна Елада след Крит и неговия миноски свят ." Спрях се на твърден ията на Г. Милонас, за да покажа до каква степен те противоречат на обективната историческа истина. За голям о съж аление все още много светила в световната наука са заслепени от изкуствено създадения б лясък на древна Елада. А това им пречи да видят или по-точно да прозрат изкуствения ореол, който са си сътво­ рили древн ите гърци. К акто вече казах, според учените критската цивилизация била унищ ож ена вследствие на природни катастрофи м еж ду 1800-1400 г. пр. н. е. Вероятно както на остров Крит, така и в много от островите в Егейско море ф лората и фауната са били унищожени. Н астъпило е обезлю дяване. А оц ел ел и те са се отправили към Балканския полуос­ тров и М ал а Азия. 112

Обаче по същ ото време на Балканския полуостров е продължила своето същ еству ване високоразвита цивилизация, която била почти идентична с критската. С поред л е г ен д а т а Е В РО П А е била дъщеря на финикийския цар Агенор. Веднъж к о г а т о 'б е р я л а цветя на морския бряг, я видял Зевс. Той се в л ю б и л в нея. Превърнал се в златен бик. Отишъл при нея. Тя започнала да го гали, дори го възседнала. Тогава бикът излетял, хвърлил се в м орски те вълни и заплувал като делфин — отплувал към остров Крит. Т а м Е ВРО ПА родила от Зевс М И Н О С , Р А Д А М А Н Т и САРПЕДОН. Цар А генор изпратил нейните братя ФОИНИК-С, К И Л И К С И К А Д Ъ М да я търсят. Ф О И Н И К С и К И Л И К С се отделили ат К А Д Ъ М . С лед като не м огли д а нам ерят сестра си, те основали две царства: Ф О И Н И К С - Ф И Н И К И Я , и К И Л И К С - К И Л И К И Я . Що се отнася до К А Д Ъ М , той, м акар че бил от Т И Р, не основал град на име Т И Р, а град ТИ В А , в Беотия. Не случайно точно тук при пом ням л егендата за историята на ЕВРОПА. ЗАЩ О? П р од ълж авам по-нататък — Х ип ер М Е С Т РА е била д ъщ ерята на Д А Н А Й от град Х Е М И с в об ластта ТИВА, в Египет, а също и Р О Д О П и с , която според Е Л И ни те построила пирамидата на М И К Е Р И Н . С л ед повече от две хилядолетия някои от посочените имена са били регистрирани и през Р И М С К О ВРЕМ Е. И ето какво се казва в „И стори я на Б ъ л га ри я “ , том I. „Балканскит е провинции били раздробени на по-м алки провинции, били създадени нови обединения (Д И О З И И П Р Е Ф Е К Т У Р И )... Е В Р О П А с главен град Е В Д А К С И П О Л (п о ст арат а тракийска С ели м б и я ). Р О Д О П А с главен град Е Н О С . Х Е М И м о н т ( дн. Страндж а — бел. авт .) с главен град А Д Р И А Н О П О Л ..." Вижда се как на едно по -м ал ко по площ пространство „се с тру пват“ няколко митични имена. М еж ду тях е и това, което впоследствие е д ало им ето на континента ЕВРОПА. Не е ли многозначителен фактът, че никъде на територията на континента не е същ ествувала друга област или м естн ост, която да е носила името ЕВРОПА? Защо точно тук се появява това название? Бихм е м огли да н а м е ри м отговора в легендата за П Р О М Е Т Е Й , сина на пророчицата Т Е М И Д А . П рометей казва на ЙО: „Т еж кият ти път минава... към протока Б О С Ф О Р — така Щ Е ГО Н А Р Е К А Т в Т В О Я ЧЕСТ, когат о Т И го преплуваш. П осле Т И дълго ще скиташ из А зи я ." Б О С Ф О Р или Ф О С Ф О Р (гр. „носещ светлина“ ), а може би това наименование идва и от богиня Ф О СФ ОРО С. Но нали точно б о ж ест­ вото Б А С Т Е Т е сим вол на „светлината в мрака“ . Точно тук, в Х Е М И м о н т , е построена нейната гробница. А жалонът С А К А Р очер8. Историческа справка

113

тава пътя, по който са минали носителите на „светлина в м рака“ . Това

се потвърж д ава и от Херодот: нека ви разкаж а и нещо друго за К О Л Х И Т Е , което ги сближ ава с египт янит е: само те и египт янит е обработват по един и същ начин лена. Д о р и по начин на ж ивот и по език са си приличали изцяло. К О Л хи д ски я лен Е Л И ни т е наричат С А Р Д И Н ски, докато онзи, който идва от Египет , се нарича Е Г И П Е Т С К И “ П рем инаван ето на носителите на „светлина в м рака“ от Европа в М а л а Азия е регистрирано, макар и много резервирано, в „История на Б ъ л гар и я “ , т о м I: „ М ат ериалит е от археологическит е разкопки от М ала А зи я от б е­ лязва т твърде осезат елно за времет о до II хил. пр. н. е. по -го лям а близост на западнит е райони в култ урно отношение с Балкано- Егейския басейн, от колкот о с ист еричнит е области и страните в Двуречиет о. П о-къс но, с развит иет о на бронзовата епоха, разделениет о на М ала А зи я на две култ урно-ист орически области получило по-от чет лив характ ер. П о това време цент ралнат а част на полуост рова започнала да поддърж а връзка със зем ит е от Северна Сирия и М есопот ам ия, докато западнит е райони се свързали още п о-т ясно с Балкано- Егейския свят . Н якои историци от насят към тази епоха формирането на Троя II, чиит о хронологически рам ки най-чест о се приемат за времет о 2400-2200 г. пр. н. е. Засега се предполага, че населениет о на Троя II било свързано по произход с населениет о от земите, които в по-късно време получили географ скот о наименование Тракия и М акедония, но много въпроси в т ова от нош ение не са били окончателно изяснени. Във връзка с това особено внимание заслуж ава да се обърне, на сходст вото, коет о се забелязва м еж ду изделият а от Троя II и някои находки от Тракия и М акедония, Гърция и дори от области на север от Д унава като Бесарабия и съседна Русия. Важ но м яст о е наукат а заем а въпросът за ет ническия състав на населениет о от Троя VI и V II-A и съседните райони през втората половина на II хилядолет ие. Обикновено се приема, че м еж ду Троя VI и V II-А не същ ест вува р я зка историческа граница, тъй като Троя VI р у х н а ла в р езу лт а т на земет ресение и била естествено продълж ение на т. нар. Троя V II-А , т ака добре описана в Омировия епос. Хронологическит е рам ки на това общество обхващат почти изцяло вт орат а половина на II хилядолет ие, по-т очно времето от 1600 до 1200 г. пр. н. е. А ко се съди по данните на О мировия епос, по време на Троянскат а война м нож ест во тракийски племена дошли в М ала А зи я в помощ на Троя. Освен това Троада и съседните области били населени с плем енни маси, поддърж ащи близки връзки пом еж ду си, като по тоЗи начин ф ормирали ясно обособена общност. Всичко това е дало основание на някои изследоват ели да разглеж дат населението на Троада, пред­

114

ставено в част ност от Троя VI и V I-А като население на Балканския полуост ров, свързано в една или друга ст епен с тракийската етническа общност. И звест ни доказат елст ва в това отношение се забелязват както в археологическит е м ат ериали, така и в някои данни от ономаст икат а и т опоним ият а на Западна М ала А зи я и някои райони на Балканския полуост ров. Първот о ист орически засвидет елст вувано проникване на население от т ракийскат а ет ническа общност от Балканския полуост ров в М ала А зи я се от нася към средат а на II хи л. пр. н. е. Обикновено се приема, че по това време е започнало придвиж ването на племеннит е групи на м изит е, част от коит о напуснали района на Д унавския басейн и прекосявайки Балкана и П рот оцит е на няколко етапа, се уст ановили в М ала А зи я . К ъм епохат а до началот о на Троянскат а война се от нася и преселениет о на арм ено-ф ригийскит е племена, които също се у с т а ­ новили първоначално в северозападнат а част на М ала А зия. Тук се е появила и област т а с име Ф ригия. По всяка вероят ност заедно с м изит е и а р м ено-ф ригит е са се преселили и дарданите, чието присъ­ ствие в Троада е засвидет елст вувано и от разселващ и се групи, и от от носит елнат а им слабост във военнополит ическо отношение. Това разселване не е предизвикало голем и полит ически изм енения и не е създало възм ож ност за т акова до периода на Троянскат а война. Х ет скит е т екст ове до врем ет о на загиванет о на държ авата през X III в. пр. н. е. не съдърж ат никакви сведения за каквато и да е сериозна опасност от северозапад. Н апрот ив, хет скот о военно внимание било насочено до т ози м ом ент към Сирия, коет о е доказат елст во за от носит елния покой в Северозападна М ала А зия, където движ ението на плем енат а било възприемано, изглеж да, като проява на вътрешен ж ивот на вклю чения в обш ирнат а хет ска федерация тракийски свят от т ози район на М ала А зи я ." К ато се базирам на своите проучвания и на официалните историче­ ски източници („И стория на Б ъ л га р и я “), ще се опитам да поставя историческите събития в хронологичен ред, за да запълня някои бели петна, които за съж алени е обхващат не векове, а цели хилядолетия. Ще започна оттук: — О сновното „Я Т О П Р Е Л Е Т Н И П Т И Ц И “ , т. е. тези, които според легендата „дошли по вода от Е гипет " по земите в Странджа-Сакар и Родопите, сл едва да са били наследниците на Д Ж О С Е Р и С Е Х Е М Х Е Т , представители на Т Р Е Т А Т А Д И Н А С Т И Я , царувала през 2778-2723 г. пр. н. е. Вероятно те са се появили на Балканския полуостров след 2723 г. пр. н. е., но тяхн ото присъствие действително е В И Д Н О в Странд ж а -С А К А Р и в Родопите. Д нес е м ного трудно да се определи с точност кои са били ТЕ, но от посочените сведения се вижда, че в основата им стоят М И Т И Ч Н И -

ГИ хиперБОРЕЙ Ц И и М И Т И Ч Н И Т Е ЕТИО П ЦИ . Ако ги назовем с някои от известните вече имена, то това са: етиопци, кушити, колхи и т. н. Създавайки трайни бази в посочените райони, в които следва да бъде вклю чена и Средна гора, там ТЕ, представителите на тази прастара цивилизация, са престояли около половин хилядолетие. О ттук са продълж и ли движ ени ето си на север и тяхното присъствие е установено в Бесарабия и в Ю ж н а Русия. Д р у г а част, според мен по-голям ата, преминавайки БО СФ О РА , се отправил а към М А Л А А ЗИ Я , което обяснява кои са основателите на Т Р О Я и на Т Р О Я II, чиито хронологически рамки най-често се приемат за в р е м е то м еж д у 2400-2200 г. пр. н. е. С това м оже да се обясни появата на „ети опо-кош итите“ в М ал а Азия, а също така и фактът, че етиопският цар М Е М Н О Н , син на ЕОС, е бил реално същ ествуваща личност, а не изм и слен О м иров герой. Второ основно „ято П Р Е Л Е Т Н И П Т И Ц И “ , които също са дошли „ п о в о д а от Е г и п е т “ , са б и л и п р е д в о ж д а н и от Д А Н А Й , Х и ­ п е р М Е С Т Р А , Л И Н к ей , но най-вероятно това са били техните наслед­ ници. Т яхното появяване е станало след 2563 г. пр. н. е., т. е. след завърш ването на п и рам и дата на М И К Е Р И Н . И м ето Х ип ер М Е С Т РА дава основание да се предполага, че в състава на това ядро са преобладавали М И Т И Ч Н И Т Е Х И П Е Р Б О Р Е Й Ц И . Точно това ядро е населило и остров К Р И Т . Създавайки солидна м атериална база „около 2300-2200 г. пр. н. е., на остров К Р И Т започнало грандиозно ст роит ел­ ст во на дворци, храм ове. Бързо се развили занаят чийст вот о и корабоп­ лаванет о. " От остров К Р И Т и от по-малките острови в Егейско море, които са били в тяхно владение или подчинение, критяни са започнали експан­ зията както към Балканския полуостров, така и към М ала Азия. Едно от д о каза т ел с т в а та за това е и твърдението на О мир, че светилищ ето на Аполон в Д елфи е било построено от критяни. Съвсем естествено е да се предполага, че техните усилия са били насочени предимно към тези, които са дош ли близо два века преди тях на Балканския полуос­ тров. Според учени и специалисти египтолози с а м ата египетска държава в следствие на д ъ л г о л ет н а т а си история е представлявала един конгло­ м ер ат на народи. Т ака че, както казах и преди това, м о ята хипотеза не изклю чва възм о ж н о с тт а да са били създадени бази както на островите в Егейско м оре, така и на полуострова М Н О Г О П РЕ Д И Д А С Е Е П О Я В И Л О първото основно „Я Т О П Р Е Л Е Т Н И П Т И Ц И “ . Също не изклю чвам и вероятн остта процесът на движението на Север от Египет да е пр од ъл ж и л в периода до идването на второто основно „Я Т О П Р Е Л Е Т Н И П Т И Ц И “ и да е продълж ил и след тях. Но едно трябва да се им а предвид, че в основата на всички тези народи, които са дошли 116

от Египет, е стоял най-древният човешки светоглед, тъй като тяхното родословно дърво им а един и същ корен. В „И стория на Б ъ л га ри я “ не се говори повече за Западна М ала Азия и че нейното население е дош ло от Балканския полуостров. Там не се спом енава или по-точно не се засяга въпросът за М ала Азия като цяло, а също така и за С редна Азия. Ще се спра отново на ж алона с им ето С А К А Р и той ще ни отведе при река А м у д а р я в Средна Азия, където ще срещнем не сам о селище, но и об л а с т с им ето С А К А Р. Още по-интересна е и етим ологи ята на наименованието С а л М И Д Е С . С някои обяснения всичко тук би могло да ни подскаж е също така някои важни исторически събития от древността. — С ал М И Д Е С , градът на тракийския цар с етиопско име ФИ НЕЙ , съпруг на борейката Клеопатра; — М ИДИя, нос на Черно море; — М ИДИя, дър ж ава в М ала Азия, чиито северни граници вклю чвали и бреговете на Каспийско море. От самия бряг започва планински масив, който в библейските географски карти носи името ЯЗОН, т. е. им ето на водача на АРГО навтите; — М ИДАс, трако-фригийски цар; — МЕдия, съпруга на ЯЗОН, дъщеря на царя на ЕА в Колхида; — Е ЕТион, цар на ТИВА в Мала Азия, баща на А НДРОМ аха, която е съпруга на Хектор. А Н Д РО М еда, дъщеря на цар Ц ЕФ ЕЙ (К Е Ф Е Й ) и съпруга на П Е РС Е Й . П Е Р С И Т Е се наричали К Е Ф Е И , тъй като техен родоначалник бил цар Ц Е Ф Е Й (К Е Ф Е Й ). Но тогава името ПЕРСИ би следвало да идва от им ето на П Е Р С Е Й . Ако р а зг л е д а м е им ето на тракийския цар с етиопското име Ф И Н Е Й и се позовем на съчинението на Аполон Родоски „ А Р Г О Н А В Т И “ , ще получим по-ясна представа за епохата, в която е живял този владетел: „Скоро те ст игнали до бреговете на Тракия. Героите слезли на брега, за да попълнят хранит елнит е си запаси. Н а морския бряг видели някаква къща и т ръгнали към нея. От къщата излязал насреща им слепец. Той бил ст арец и едва се държ ал на краката си и цялот о м у т яло т реперело от слабост . Още на прага на своя дом старецът от слабост се свлякъл на зем ят а. Аргонавт ит е го повдигнали и им до м и ­ ляло за него. О т дум ит е на ст ареца те разбрали, че той е Ф И Н Е Й , син на А генор, и че бил по-рано цар на Тракия. Но А полон наказал Финей, tademo злоупот ребявал с полученат а от Аполон дарба да пророкува, като от кривал на хорат а т айнит е на Зевс. А полон го ослепил, а боговете м у изпрат или харпит е, полуж ени — полуптици, които прилет явали в къщ ата м у, изпояж дали всичката м у храна и разнасяли по

целия дом ст раш на воня. Боговет е открили на Финей, че той ще се избави от т ова т яхно наказание само когато дойдат при него А Р Г О ­ Н А В Т И Т Е , всред коит о ще бъдат и двамат а крилати синове на Б О Р Е Й — Зет и К алаид. Ф И Н Е Й започнал да м оли героите да го освободят от бедат а; м о лел бореадите да изгонят харпит е; нали той не бил чуж д на бореадит е — бил ж енен за сестра им Клеопатра... Н а т рапезат а Ф И Н Е Й разкрил на А Р Г О Н А В Т И Т Е какви още опасност и ги очакват по път я им към К О Л Х И Д А и им дал съвети как да ги превъзм огнат . Финей съветвал героите също така, когато ст и г­ нат в К олхида, да призоват на помощ злат нат а Афродита, тъй като само т я би м о гла да помогне на Я зон да добие злат нот о руно. А Р Г О Н А В Т И Т Е изслуш али мъдреца с внимание, стараейки се да запо­ м нят всичко, коет о той им казал.“ Завръщ ането на аргонавтите: „ А рго" излязъл в от крит о море, задухал попътен вятър. Героите опънали плат нат а на кораба и той също бързо се понесъл по вълните на Евксинския понт. Три дни плавали героите. Н ай-сет не в далечината се показали бреговет е на С кит ия. А Р Г О Н А В Т И Т Е реш или да плават по т ечениет о на Истър, за да се спуснат после по един от неговите ръкави в А дриат ическо море. К огат о А Р Г О Н А В Т И Т Е доплавали до уст иет о на Истър, видели, че цялот о уст ие и всичкит ? острови са били заети от В О Й С К А на К О Л Х И Д Ц И Т Е , които дошли т ук с корабите си по най-късия път. К ат о видели многобройната войска на колхидцит е, героит е се убедили, че не ще м огат да я победят: те били твърде малко, за да се реш ат на бой с хилядит е от лично въоръжени войнствени колхидци. А Р Г О н а вт и т е реш или да прибягнат до хит рост . Те влезли в преговори с предводит еля на неприят елскат а войска Абсирт и м у обещ али да зат ворят М е Д е Я в един храм и да я предадат, ако царят на съседния град реш и, че М е Д Е Я т рябва да се върне в Колхида, а злат нот о руно т рябва да остане у А Р Г О Н А В Т И Т Е , тъй като Я З О Н изпълнил т очно подвига, за койт о Е Е Т обещал да м у предаде рунот о. Н о всички т ези преговори се водели само за да се печели време. М е Д е Я пък обещ ала на Я зон да примами А Б С И Р Т в храма, намиращ се н.а един от островите. Я З О Н изпрат ил на А Б сирт у ж от името на М е Д е Я богати дарове и заповядал на прат еницит е си да го пом олят да дойде у уединения храм, за да се види т ам с М е Д е Я . Абсирт дошъл в храма, но щом се показал на вратата, върху него се нахвърлил с изваден меч Я З О Н и А Б С И Р Т паднал на зем ят а смърт но ранен. Уж асно злодеяние извършили Я З О Н и М Е Д Е Я — убили един невъоръж ен човек, Абсирт , и то в храм ... По река Еридан и после по Родан ( неизвестни притоци на Истър — дн. Д у н а в ) А Р Г О Н А В Т И Т Е се спуснали в Т И Р Е Н С К О М О Р Е и дълго 118

плавали по него, докато най-сет не стигнали до В Ъ Л Ш Е Б Н И Я остров на КИР К А , сест рат а на Е ЕТ. Кирка очистила М Е Д Е Я и Я З О Н от замър­ сяването им с убийство. Тя принесла жертва на ЗЕВС, който очиства от замърсяване с убийство, обляла ръцете на Я З О Н с жертвена кръв и заклела при олтара Ерините да не преследват със своя гняв убийците. Кирка не отказала и на М Е Д Е Я да я очисти от страшното злодеяние, тъй като по блясъка на очите и магьосницата разбрала, че М Е Д Е Я , както и Т Я самата, произлиза от рода на слънцето Х Е Л И О С . " М ногократно се спирах на примера за присъствието на тракийския древен цар с етиопското име Ф И Н Е Й , царувал в тази част на конти­ нента, където се намира гробницата на бож еството БАСТЕТ. Но тук се появиха и им ената на ЕВРОПА, РОДОГ1А и Х е м и М О Н Т . Ако проследим род осл о вн о то дърво на Ф И Н Е Й , от него става ясно, че той е бил син на А Г Е Н О Р . Кой е бил А Г Е Н О Р? С поред м и т о в е те в д р евн остта е живял финикийския цар на име — АГЕНОР, син на Посейдон от майка с многозначително име Л И Б И Я . Той е бил брат близнак на БЕЛ, но БЕ Л е син на ЙО, респективно и баща на Е ГИ П Т и ДАНАЙ. С ъщ ият този А Г Е Н О Р е баща на Ф О И Н Е К С (Ф Е Н И К С ), на К И Л И К , К А Д Ъ М и ЕВРОПА. — АГЕНОР е и един от петдесетте синове на Е Г И П Т , но според леген дата той е бил убит от съпругата си в деня на сватбата м у с една от дъщерите на брат м у Д А Н А Й . Тя се казвала ЕН И П А . От нея той няма поколение. — И м е т о А Г Е Н О Р е носил и синът на Н И О БА , когото А П О Л О Н поразил със стрела. С и м ет о А Г Е Н О Р ще срещ нем и троянски герой, син на АН тенор и Теано. Той е баща на Е Х Е К Ъ Л , встъпил в двубой с Ахил. К О Я е тази л ичност Ф И Н Е Й , който знаел пътя до Колхида и не само е знаел, но е и предупреж давал за всички трудности, които А Р Г О Н А В Т И Т Е са срещ нали по него? Не по-м ал ко интересен е фактът, че К О Л Х И Т Е са пристигнали до устието на И с т ъ р (Д унав) със своите кораби, и то по най-късия път. И зглеж да, че за тях е н я м а л о тайни и трудности, докато А Р Г О Н А В ­ Т И Т Е стигат до К ол х и д а с голем и премеждия. Не прозира ли тук историческата истина, че К О Л Х И Т Е са били едни от първите, които са населявали Балканския полуостров, преди да се отправят към КОЛХИДА? П ъ тя т, по който тръгв ат носителите на цивилизацията към АЗИ Я, до известна степен е бил повторен по време на похода на Александър 119

М А К Е Д О Н С К И през 329 г. пр. н. е. към И Н Д И Я . Когато Александър М А К Е Д О Н С К И се появява в Средна Азия, за да превземе богатите и прочути по онова време градове МЕРВ и С а м а р К А Н Д , вероятно е търсел нещо м ного по-важно, което се е знаело от малцина. Т ам той е получил от м е стн о то население им ето И с К А Н Д е Р Зулкарнай. Ако р а зг л е д а м е им ето И с К А Н Д Е Р , ще получим следната картина: — НиКАНДРА е им ето на най-младата жрица в Д О Д О на; — ИсКА Н ДеР е им ето, дадено на Александър М а к Е Д О Н С К И от м естн о то население в Средна Азия; — С К А Н Д Е р Б Е Г е албански национален герой. Възприето е да се казва, че албанците са принадлежали към най-старото население на Балканския полуостров; — КА НДохар, град в Афганистан; — С а м а р К А Н Д , град в Узбекистан, в Средна Азия. Почти всички сведения в една или друга степен сочат, че носителите на ци вилизаци ята, с л ед като са преминали БО СФ О РА , се заселили в М ал а Азия, а по-късно и в Средна Азия. Заселването е започнало през III хил. пр. н. е. И точно в тази част на света, след като са изминали няколко х и л яд о лети я, са се срещнали Т Р И Т Е Р Е Ч Н И Ц И В И Л И З А ­ Ц И И , които идват от един и същ К О Р Е Н . Това са били — ЕГ И П Е Т ­ С К А Т А , по Д В У Р Е Ч И Е Т О и О Т Р Е К А И Н Д - М О Х Е Н Д Ж О Д А Р О и ХАРАПИ. К акто споменах, на този етап на проучване не е известно къде точно се е нам ирал техният корен. За Е Г И П Е Т С К А Т А Ц И В И Л И З А Ц И Я събрах д о казател ства, даващи ми известно основание да твърдя, че пр ед стави тел ите й са дошли от Екватора и на Ю Г от него. Същ ествува в ероятност пред стави тел ите и на останалите две речни цивилизации да са тръгнали от континента А Ф РИ К А . В случай че не са тръгнали от този континент, същ ествуват макар и незначителни жалони, които показват, че всички те са при надлеж али на един и същ род, който имал един и същ светоглед. Те са ползували един и същ източник на знания и на ум ения в о б ла с тта на строителството. Ако погледнем картата на Африка, по-точно на Ю Г от Екватора, там, където срещнахме името СЕРЕНгети^, в Танзания, ще срещнем и имената: — РУКуа, име на езеро; — РУКи, им е на река в Конго; — УРУнди, име на д ърж ава в Африка; — Б У Р У Н Д И , държ авата, от територията на която извира реката Н И Л . Посочените имена, м акар и косвено, напомнят за имената на династиите от Д вур ечи ето УР и У Р У К . Това до известна степен о с м и с л я т в ъ р д е н и е т о на в а в и л о н с к и я ж р е ц Б Е Р О С , че с ъ щ е с т в о т о О А Н Е С дош ло някъде О Т В Ъ Д морето.

120

Пак на континента Африка, по-точно в Конго, ще срещнем град на име: — КИНДУ, който пък ни напомня за: — ХИНДУстан; — Х И Н Д у или Х И Н Д и , езикът, на който говорят представители на част от населението в И Н Д И Я ; — ИНД, река, в д о ли ната на която са построени М охендж о Д аро и Харапи; — ИНДИЯ; — И Н Д и й с к и океан. Реката И Н Д м инава през снежната територия на Пакистан. Т ам ще срещнем градове с им ената КАРачи, С икУ Р и т. н. А по-голям ата част от населението говори на езика У Р Д У или У Р Д О , което пък напомня за: — УРек; — УР; — У Р гУ Р и , (дн. село Българи) в Х е м и М О Н Т (дн. Странджа планина); — У Р дО виза, древен град на Черно море, който „твърде много обърква ист орико-географ скит е, икономическите и полит ическит е представи за ист орият а на българското Ю Ж Н О крайбреж ие“. На територ ията на Индия се срещат наименования на десетки градове, чиито им ена окончават с „ У Р “ , а в Северозападен Китай се намира град У Р У м ч и . С ъщ ествува и сходство в имената между Д Е Л Ф И в Гърция и Д Е Л х И в И Н Д И Я . Дали това е просто случайност или е т и м о л о ги я т а им има много по-дълбоки корени? В Х Е М И м о н т (дн. С трандж а планина) е същ ествувало селище, известно от най-дълбоката древност като голям рудодобивен център. Н еговото име е: — КлаДАРА, което напомня за: — МАДАРА, респективно за Мадарския конник; — М АДРАс, град в Индия; — Х а й Д А Р А б ат, град в Пакистан; — Х а й Д А Р А б а т, град в Индия. И звестният български изследовател арх. Слани Дончев изброява десетки случайни им ена и техните още по-„СЛучайни“ съвпадения. Ще изброя с ам о някои от тях: — БУДА, бог; — БУДА, хребет на планината Витоша и България; — МУСАЛА, връх в България; — МУСАЛА, боздуган на бог БАЛЛрами; — БУТАН, кралство, южно от Химални и -; ___ ________. — БУТАН, село в България; 121

— — — — — —

МАГУРА, М АГУРА, Ш ИПКА, Ш ИПКА, ТУНДЖА, ТУНДЖА,

м естн ост и название на пещера в България; град в Бангладеш; проход в България; проход в Тибет; река в Индия; име на реката, която разделя Х Е М И м о н т (дн. С трандж а планина) от планината Сакар. Всеки м ож е да се убеди в идентичността на имената, така че би било наистина трудно да говорим за „случайност“ . П огледнато в исторически аспект, тези сходства имат своето обяснение, тъй като почиват на обективни събития, отразени в л егендата за П Р О М Е Т Е Й . П Р О М Е Т Е Й казва на ЙО, когато тя вече е превърната в крава: „после Т И дълго ще С К И Т А Ш в А З И Я " . Очевидно е, че не по силата на „с л у ч а й н о с тт а “ от най-дълбока древност народите в И Н Д И Я почи­ тат К Р А В А Т А като свещено животно. И м ен н о т а м — в М ал а Азия и в Средна Азия — откриваме д о ка за т ел ст ва за присъствието на представители на народи, тръгнали от Балканския полуостров преди хиляди години. Срещ ата им с тези, които са тръгнали на север от Д вуречието, е спом ената и в „История на Б ъ л г а р и я “ , том I: „ По това време цент ралната част на полуострова започнала да поддърж а връзки със зем ит е от Северна Сирия и М есопо­ т ам ия. " А в Средна Азия д ош л ите от Балканския полуостров народи запо­ чват да поддъ рж ат връзки с народите от реката И Н Д , които са построили М охендж о Д аро и Харапи. С поред мен точно народите на тези три речни цивилизации създават понятието Е В РА ЗИ Я . К ато д обавим и народите, създали м егалитните съоръжения в Западна Европа, които също са дошли от Екватора и на Ю Г от него, ще получим ясна представа К О Е Е накарало историците да у по требят понятието „индоевропейски народи“ . Учените са установили, че почти във всички изследвани мегалитни съоръжения е залож ена в някаква степен схема на най-древната наука, наречена А С Т Р О Н О М И Я . Д о ту к се спрях на някои сведения, които показват, че тази древна наука е била пренесена от народите, които са дошли в Европа и Азия от Екватора и на юг от него. Постарах се да докажа, че представи тели на тези народи са строили в продължение на векове въз основа на А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И А Р Х И Т Е К Т У Р Н И П Л А ­ НОВЕ. Най-добре проучен е английският комплекс С Т О У Н Х Е Н Д Ж , за който е писано и говорено твърде много, затова няма да се спирам на него. Ще се постарая да обърна вниманието на читателите върху същ ествуването на м егали тн и съоръжения, за които по-малко се знае. Във връзка с това ще поставя акцента върху фактите, които излага

122

С ветла Бай ку шева в статията си „М ЕГ АЛ ИТН АТ А Ц И В И Л И З А Ц И Я под Н Е Б Е Т О на Б Р Е Т А Н “ в сп. „Н аука и техника“ : „Гробници, параклиси, аст рономически знаци или символи на н еи з­ вестни ку лт о ве ? И до дчес внуш ит елнит е и загадъчни м егалит и в Бретан не са издали т айнат а на същ ест вуванет о си. Срещани и на други мест а по свет а, главно край бреговете на океаните и моретата, огромнит е каменни т ворения в Брет ан са особено интересни не само поради разм ерит е си, но и кат о исторически паметници. С м ят а се, че те дат ират от края на неолит а и началот о на бронзовата епоха, м еж ду 4000 и 1800 г. пр. н. е. О бикновено една десета от височината на камъните остава забита в зем ят а, кат о разм ерит е им са много различни. П о-голем ит е, пост а­ вени от делно един от друг, се наричат менхири ( от бретонското М Е Н — камък; И Р — висок). Подредени във формат а на елипси или окръж ­ ности, т е образуват кром лех. Н яколко вертикално изправени камъка, покрити с голем и плочи, правят долмени ( Д О Л — маса, М Е Н — кам ък). К огат о така подредени камъни са затрупани с пръст, те образуват Т У М У Л У С , а когат о са покрити с други камъни — Г А Л ГАЛ. Тихи селца, ст ари черкви, вино от кисели ябълки, долинен релеф, набразден с буйни реки. Така изглеж да една от най-привет ливит е бретонски провинции М орбиан — център на м егалит нот о изкуство. Никъде другаде съчет аванет о на Д О Л М Е Н И с М Е Н Х И Р И не е така хармонично, никъде м ащ абит е на извършената гигантска работа на издиганет о на т ези камъни не са така впечат ляващи. М а лк и ят залив на К А Р нак е защ ит ен от ветровете с дълга ест е­ ствена дига от пясък и скали, коят о навлиза в морет о успоредно на брега и образува ж ивописния полуост ров К и б Р О Н . Близо до К АР нак се намират цели полет а с камъни, където м енхирит е наподобяват заст и­ нала арм ия. В един малък район има общо 3000 камъка. Този уникален м егалит ен ансамбъл се състои от три групи: в М Е Н Ек 1169 камъка са подредени в 11 успоредни линии и в един кром лех под формата на Е Л И П С . М еж д у камънит е са построени къщите на самот о селце. В К АРм арио 1 0 2 9 м енхира са подредени в 1 0 реда, а в К А Р лесан се намират други 594 камъка. Н якои от камъните се ползуват с голяма популярност и служ ат за поклонение по време на религиозни празници. Известен е големият камък „ Киброн", който заради формата си е бил наречен „Шапката на владиката". В основат а на камъка „ Л Ь О М А Н О А " са гравирани вълнообразни вертикални линии, наподобяващ и серпентини. Б лизо до КА Р н а к е и извест ният т ум улус „Сан Мишел", дълъг 125 мет ра и ш ирок 12 мет ра, върху който е построена малка черква. В т ум улуса им а лабиринт от коридори и погребални зали, в които са

запазени ост анки от скелет и на хора и преж ивни ж ивотни. Тук се намира и един от най-ст арит е долмени със стени, издадени напред като екран. Той също е с погребално предназначение. В друг т ум улус са от крит и злат ни гривни и глинена ваза. Същ ест вува ист инско съперничество м еж ду камъните, издигнати в К А Р нак, и т ези в Керж еро. Тук на разст ояние два килом ет ра са подредени повече от 1000 високи камъка в посока И З Т О К - З А П А Д . Те образуват 10 реда на 64 м ет ра един от друг. Пресечени са под прав ъгъл от една редица от 23 камъка. Трябва да си обхож дал безброй гънки на брега, например М алкот о море, наречено още М орбиан, да си виж дал как при от лив се появяват кам еннит е чудовищ а, които водата преди това е покривала, за да, разбереш с какво т ова вътрешно море от 100 квадратни килом ет ра, ] осеяно с острови и ост ровчет а, от говаря на понят иет о „голф ". Защото 1' във ф ренския език същ ест вуват много думи за залив, всяка от които носи специф ичен от т енък и смисъл. Сред възвиш еният а, коит о при потъването на голфа на М орбиан cai ост анали острови, Гарвини е особено привлекат елен за лю бит елит е на', праист орият а от всички краища на света. Н а този остров с площ 15 хект ара, покрит с папрат, се намира един от най-хубавит е праист о-\ рически памет ници. Н а върха на хълм а е най-прост орният долмен, но не разм ерит е м у го правят т олкова интересен. Тук са открити чудесни гравюри на м егалит нот о изкуст во. Смесица от криви спирали, триъ-\ гълници и синусоиди, тези мотиви се приближ ават до съвременното \ абст ракт но изкуст во. От чисто худож ест вена гледна точка гравю ри­ те правят т у м улуса в Гарвини един от най-забележ ит елнит е в света. Н а 300 м ет ра от Гарвини, на едно малко островче се намират големи камъни, подредени във ф орм ат а на цифрата „осем “ ( 8), като повдига-] нето на м орскот о равнищ е е предизвикало заливането на част от т ях. Н якогаш нат а ст олица на древността К А Р нак е била това, което днес са Р им и Л урд за богом олцит е — свещена зем я и кръстопът, където се срещ ат С Е В Е Р Н А Т А и С Р Е Д И З Е М Н О М О Р С К А Т А К У Л Т У Р А . . . М ного опити са правени да се обясни подреж дането на камъните. Твърди се, че тези, които са в редици, следват пътя на Слънцето при равноденст вие и при слънцестоене, но това не във всеки случай е вярно. Ако от делни камъни се приемат за А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И З Н А Ц И , т рябва да се търси друга причина за разполаганет о им, тъй като то често е различно и поне засега изглеж да нелогично... Дь л г о време се е см ят ало, че м егалит нит е паметници са били с погребално предназначение, но има твърде много изклю чения от това правило. Същ ест вува предполож ение, че тези големи камъни са били поставени на брега от Н Е И З В Е С Т Е Н Н А Р О Д , дошъл от МО Р Е Т О . . . " Д а си при пом ни м още веднъж: Вавилонският жрец Берое е казал, че същ еството О а н е с е дош ло някъде отвъд морето. 124

Ще посоча също и интересни подробности от статията на Цветанка Радославова „ А Р Х Е О А С Т Р О Н О М И Я “ в сп. „ К о с м о с “ : „В океана срещ у зем ит е на К Е Л Т И Т Е има остров. И на този остров се издигало великолепно свет илищ е на А П О Л О Н , а също и прекрасен храм с кълбовидна ф орм а" — чет ем в ант ичнат а хроника на Д И О Д О Р С И Ц И Л И Й С К И . Д нес от свет илищ ет о са останали само гигант ски­ те камъни — ст о лет и ят а разруш или храм а, но родили безброй много митове, един от друг по-ром ант ични. Т ук е и легендата за вълшебника М ерлин, койт о п р е н е с ъ л СТО У Н Х Е Н Д Ж от И рландия в А нглия, а най-новат а гласи, че каменнот о съоръжение било построено от З В Е З Д Н И П Р И Ш Ъ Л Ц И . . . Така наприм ер в Б А Л А х р о е — на западния бряг на полуостров Кинтаер, — се издигат няколко м егалит а. Н а това м яст о хълмът е доста стръмен, но на 200 м ет ра от брега има равна площадка. Върху нея именно са камънит е. Те са три на брой и са подредени по права'линия на една силно разруш ена невисока могила. Ц ент ралният камък очевидно е изравняван откъм еднат а страна. А ко гледаме покрай нея към морето, погледът ни спира в К О Р А Бен, връх на остров Д Ж У р у , намиращ се от срещ уполож нат а страна^на пролива на тридесетина километ ра. Този връх съвпада с м я ст о т о па хоризонт а, където слънцето се е скривало вечерта на лят но т о слънцест оене през 1800 г. пр. н. е. Д виж ениет о м у при залез е м о гло да бъде проследено много точно, тъй като видимият м у път следва очерт аният а на склона на К ОРА Бен и с-лънчевият диск се плъзга по него цели три м инут и. П редполагаемият наблю дат ел е заставал в т акава точка от площ адката, че всяка вечер е мож ел да виж да по права линия слънцето, проблясващ о за сет ен път при залез. П овт аряйки т ази операция еж едневно, той е м ож ел да забелязва кога точно свършва слънцест оенет о. Н а й -ляво т о полож ение на наблю дат е­ ля ще даде посокат а към слънцето в деня на слънцестоенето. М ож е би това е било правено няколко години поред и чак след сигурното опреде­ ляне на най - лява т а т очка наблю дат елит е са поставили на м яст от о й високия камък. Една друга визирана линия на БАЛАх ро е , 12 километра дълга и насочена към ост ров КА Ра, дава макар и не толкова прецизно, м яст от о на залеза в деня на зим нот о слънцестоение." Чрез д вата, макар и непретенциозни цитата с преобладаваща сензационност и м а м е в ъзм ож н ост да преценим фактите и да потърсим връзката с най-древната история. Именно фактите могат да ни разкажат извънредно много. К акво и м ам предвид? С ам ите наименования в публикациите говорят за едно славно минало, на което се учудваме, но не м о ж е м д а го разгадаем . Някои от посочените имена ще разгледам етим ологи чн о в по-различен аспект: — К О РА , с това име О м ир назовава дъщ ерята на Великата и М О Г Ъ Щ А Б О Г И Н Я Д Е М Е Т Р А;

— КОРА, — К О Р А Бен, — ДЖ У ба,

о б ласт в Кения; връх на остров Д Ж У р у . река, на брега на която се намира град Б А Д ЕРА в С ом алия. В нея се влива река ДАВА, която извира в Етиопия, пресича част на областта КОРА. С а м о т о и м е Б А Д Е Р А би с л е д в а л о да ни напомня както за БА Д е р и й с ка та (архаична) цивилизация в Египет, така и за митичния град А Б Д Е Р А , който се намирал близо до устието на река М ЕСТА. А им ето на реката, както и им ето на богинята водят началото си от името на д ъ щ е ря та на Д А Н А Й — Х ип ерМ Е С Т РА . Същ о така особено интересни са и следните наименования: — МЕНЕс е им ето на основоположника на първата династия на египетските царе; — МЕНЕК в Бретан; — К А Р н ак в Египет; — К А Р н ак в Бретан; — КА Р, според карите е бил брат на Лидос и Мизос (Херодот); — К А Р а, остров; — КАРмарио в Бретан; — К А Р л е с ан в Бретан; — К А Ри, обитаващ и островите в Егейско море, които били използувани като моряци от М И Н О С — цар на остров К Р И Т (Херодот). В л е г ен д а т а за келтския цар А м бигат се разказва за неговите д в ам а синовс Б Е Л о в е з и С Е Г о вез, кс!>ито той изпратил в различни посоки, за да търсят нови земи за народа му. И м ето на първия напомня за: — БЕЛ, баща на Е Г И П Е Т и Д А Н А Й , а според друга леген да баща на цар ЦЕФ ЕЙ . Ще припом ня, че Б Е Л е по то м ък на ЙО и дядо на Х ип ер М Е С Т РА , и още древн огръцки ят учен Страбон твърди, че по негово време на П И Р Е Н Е Й С К И Я полуостров са се пазели текстовете, които били написани преди потопа. К ел тск ите жреци Д Р У И Д И Т Е са се позовава­ ли на „ К Н И Г И Т Е на Ф Е Р Л И Т “ , анали, писани преди катастрофата. А името на п олуострова напомня за: — П И Ренейски полуостров; — П И Реней , митичен тракийски цар; — П И Рин, планина в България; — П И Р итой, герой лапит, син на Зевс и Дия, цар на лапитите. Отново ще припом ня О М И Р О В И Я химн, в който се казва, че свети лищ ето на А П О Л О Н в Д Е Л Ф И е създадено от „ К Р И Т Я Н И Т Е О Т Г Р А Д А НА МИ Н О С О В И Я К Н О С О С “ . За това светилищ е същ е­ ствува легенда, според която Зевс пуснал О Р Л И Т Е , за да му покажат къде се намира центърът (пъпът) на света. Те кацнали в Делфи, там, 126

където било свети лищ ето на бог А П О Л О Н . И до днес там се пази полукръгъл С В Е Щ Е Н К А М Ъ К , който е наречен „ О Ф А Л И С “ . К елтските жреци Д Р У И Д И Т Е са притежавали почти същия по форма С В Е Щ Е Н К А М Ъ К . Разликата е била сам о в изобразените по него фигури. О ткъде са дош ли тези „С В Е Щ Е Н И К А М Ъ Н И “ — от метеор, от друга планета ли СА Б И Л И Д О Н Е С Е Н И или от Л У Н Н И Т Е П Л А Н И ­ НИ от континента А Ф Р И К А в континента ЕВРОПА? В х ъ л м и с т и т е савани на Ю жна Африка и днес се намира един от големите резервати У М Ф О Л О зи . Той е райско кътче на планетата. Ако направим сравнение на названието на резервата с други наименования, ще получим следното: — У М Ф О Л О З И , резерват в Ю жна Африка; — ОМФАЛОС, полукръгъл свещен камък в Д Е Л Ф И ; — ОМФАЛА, дъщеря на лидийския цар Я Р Д А Н , съпруга на Т М О Л , след см ъ р т та на когото станала царица на Л И Д И Я . Според м ита неин роб бил Херакъл. Възниква още един интересен въпрос: КОИ СА Б И Л И ВС Ъ Щ Н О С Т келтските жреци — Д Р У И Д И Т Е ? Те са били прорицатели, певци, жреци, съдии, лечители и пазители на старинните галски добродетели. Ползували са се с го л ям авторитет. Тяхна е била П О С Л Е Д Н А Т А Д У М А при взем ане на изклю чително важни политически решения от плем енния вожд. Т ова напомня за К А ЗА Н О Т О от Х Е РО Д О Т . Тук ще направя една съпоставка: „Всеки път, когат о Б О Г Ъ Т чрез Б О Г О П Р О Р И Ц А Н И Е им ЗАП О ВЯ Д А , от правят се в П О Х О Д и накъдето им З А П О В Я Д А — натам Т Р Ъ Г В А Т .“ Ролята на Д Р У И Д И Т Е най-добре м оже да се прозре при похода на К Е Л Т И Т Е срещу Гърция и М а к Е Д О Н И Я . В статията си „ К Е Л Т И Т Е “ Алексей Гоцев разказва: „П рез 280 г. започналот о го лям о наш ест вие срещ у Гърция и М а к Е Д О Н И Я . За да участ вуват в него, в П А Н О Н И Я дошли П Л Е М Е ­ Н А от ц яла К Е Л Т И К А . М акедонският цар П т оломей презрително от хвърлил условият а, предлагани м у от келт ит е. Той заплат ил с ж ивот а си своет о високомерие. В бит кат а неговият слон бил ранен, а сам ият той уловен и обезглавен. Това станало по стар келт ски обичай. П ълчищ ат а на завоеват еля разграбили ст ранат а и се върнали обратно в П анония. У спехът от т ози поход преопределил мащабите на следва­ щите начинания. Под водачест вот о на Брен, т алант лив и предприемчив вож д, 150 хи ляд и душ и пехот а и 60 хиляди конници през 297 г. се о т п р а в и л и с р е щ у М а к Е Д О Н И Я и Г ъ р ц и я , и п о - т о ч н о към Д Е Л Ф И Й с к о т о свет илищ е и неговите богатства. От тази огромна 127

войска се О Т Д Е Л Я Т около 20 хиляди души, които се П Р Е Х В Ъ Р Л Я Т в М А Л А А З И Я . Въпреки че м ест ният м онарх А Н Т И О Х ги побеж дава в така нареченат а „ Б И Т К А НА С Л О Н О В Е Т Е “, келт ит е основават т ук свое царст во и се уст ановяват З А Д Ъ Л Г О в Ц ент рална Анат олия. П о -д р уга е съдбата на келт ит е, дейст вували в ЕЛада. В началото успехът бил на т я хн а страна, последоват елно побеж давали м акедон­ скат а А Р М И Я , разбили при Термопилит е гръцката войска, ръководена от А Т И Н А . П ът ят към богат ст ват а на Д Е Л Ф И бил открит. С от чаяни у с и ли я ет олийцит е оф ормили втора армия, коят о отблъснала наш ест веницит е. О брат ният път на победителите не бил никак лек. Сред К Е Л Т И Т Е избухнали прот иворечия Н А К Ъ Д Е да се върви. Една част от т я х се върнали обратно, други се отправили към В И З А Н Т И О Н . К ат о победили е сраж ение м ест нит е тракийски племена, те основали т ук свое царство със ст олица Т И Л Е “. Преди това спом енах и за похода на Александър Македонски към Индия и че той не е бил продиктуван само от грабежи. Походите му както към Египет, така и към Вавилон вероятно са преследвали друга, по-важна цел. Но тя вероятно се е знаела сам о от по-тесен кръг — предим но от жреците. И с т о р и я та се повтаря и с келтите. Техният поход е бил насочен към свети л ищ ето на А П О Л О Н в Д елф и, където се намирал свещеният камък, наречен „ О Ф А Л О С “ . И ТЕ притежавали такъв камък. Бихме могли да пр ед по л о ж и м , че в светилищ ето на А П О Л О Н са се съхраня­ вали и други, м ного по-ценни богатства — например „К нигите на Ф е рл и т “ . Не е тайна, че още в дълбока древност е казано: този, който прит еж ава знаният а, прит еж ава С И Л А Т А и В Л А С Т Т А . В м оето предполож ение същ ествува известна доза истина и тя косвено се доказва със следния факт — преминаването на 20-хилядната войска на келтите (по пътя на ИО) в М ала Азия. Като им ам е предвид ролята на келтските жреци Д Р У И Д И Т Е при вземането на политически решения от плем енния вожд, а точно те са имали последната д у м а, най-вероятно този поход да е бил внушен от тях. Основаването на тяхното царство в тракийските земи със столица Тиле според мен също не е станало случайно. Сега вече знаем, че хилядолетия преди това тези земи са били обитавани от народи, които са притежавали уникални знания. А това се е знаело и от келтските жреци Д Р У И Д И Т Е . Нали те в една или друга степен са били наследниците на тези, които са построили мегалитните съоръжения в Западна Европа. Посочените от мен сведения, макар и изложени в тезисна форма, показват, че с тр ои тел и те на м егали тн ите съоръжения в Западна Европа също са тръгнали от Екватора и на Ю Г от него. Тръгнали са от континента Африка. Д виж ейки се от Ю Г на Север, те са стигнали до

128

най-северната част на континента, която не е задълж ително да е била Египет. О т т у к Т Е се отправили по море към Западна Европа. За п р е д м о сти е м е ж д у Африка и Европа следователно са използували островите и най-вече остров М алта. Тяхното трайно присъствие е било д оку м е н т и ра н о и от наличието на многобройните мегалитни съоръжения на сам ия остров. За овладяването на Западна Европа те са използували пр едим но най-тихите и удобни заливи, също и реките — по-точно техните устия. По-късно са използували и речния воден път, за да навлязат във вътреш ността на континента. И м ен н о с това м ож е да се обясни наличието на многобройните м егали тн и съоръжения, разполож ени от бреговете на Испания до бреговете на Швеция, та дори и по-далеч на север — Шелтъновите острови. Възниква още един въпрос: кои са били тези, които са дали назва­ нието на град Б У Р а в Швеция и им ето H Y P E R B O R E E N на територията на Финландия, което м ож е да се прочете в античните географски карти. О ттук идват и за б лу ж ден и ето на много учени и специалисти, както и тяхното твърдение, че страната на х и п е р Б О Р Е Й Ц И Т Е се намирала на С Е В Е Р, в скандинавските страни. О казва се, че м егали тн и те съоръжения в Западна Европа са построе­ ни от „ М И Т И Ч Н И Т Е х и п е р Б О Р Е Й Ц И “ , а също и с пом ощ та на представители на други народи, които са ги придружавали от Екватора и на Ю Г от него до най-северната точка — Ш елтъновите острови. Оказва се също така, че създаденото от историците понятие „И Н ДОЕВР О П Е Й С К И “ народи им а пълно покритие със събития, станали още в древността. П роцесът на създаването на И Н Д О Е В Р О П Е Й С К И Т Е Н А Р О Д И е бил продукт на много хилядолетия и е бил свързан с понятието „ В Е Л И К О Т О П Р Е С Е Л Е Н И Е НА Н А Р О Д И Т Е “ . Но това понятие т ряб в а да се диференцира на базата на действителните исто­ рически събития. В този етап на проучване сведенията дават възможност да опреде­ лим сл едн и те подетапи на „ В Е Л И К О Т О П Р Е С Е Л Е Н И Е НА Н А Р О ­ ДИТЕ“: — П Ъ РВ И ЕТАП: движ ението на народите от Екватора и на Ю Г от него, на Север. Този етап следва да приемем , че е завършил до края на III хил. пр. н. е., т. е. когато са били положени основите на Т Р И Т Е Р Е Ч Н И Ц И В И Л И З А Ц И И — Египетската, по Д вуречието и на реката И Н Д . К ъ м тях ще прибавим и тази, която достига до най-северните части на континента Африка, откъдето се отправя към Западна Европа. И звестно е, че някогаш ната територия на Сахара е била покрита с гъсти тропически гори. Т ам е им ало цветущи градове и пълноводни реки. И до днес върху скалите на Сахара ясно личат знаци на п и с м е ­ ност, о ставена от тези народи, обитавали земите. 9. Историческа справка

129

— В Т О РИ ЕТАП: движ ението на народите на С ЕВЕР, т. е. появата на ц и вил изаци ята в Егейско море, на Балканския полуостров и в Западна Европа. Този етап м о ж е м условно да поставим в рам ките на цялото III и II хил. пр. н. е., но с известни изменения в посоките: 1. Н а р оди те от река И Н Д са продължили своето движение както на С Е В Е Р, така и на И ЗТ О К . 2. Н ар оди те от Д вур ечи ето са продължили своето движение както на С Е В Е Р , така и на С Е В Е Р О И З Т О К . 3. Н аро ди те от най -С Е В Е РН А Т А точка на континента Африка са про д ъл ж и ли своето преселение както на С Е В Е Р, така и на С Е В Е Р О И З ­ ТОК. 4. Н аро ди те от Балканския полуостров, респективно и оцелелите от островите в Егейско море са продължили своето движение както на С Е В Е Р , така и на И З Т О К , за да регистрират своето присъствие в сърцето на А ЗИ Я . — Т Р Е Т И ЕТАП: движ ението на народите от ЗА П А Д на И ЗТ О К , което усл о вно бих м е м огли да поставим в рам ките на I хил. пр. н. е. С б лъ съ к на народите в сърцето на А ЗИ Я създава условия за появата на индоевропейските народи. — Ч Е Т В Ъ Р Т И ЕТАП: движ ението на народите от И ЗТ О К на ЗА П А Д . Т ова движ ение историците са нарекли „ В Е Л И К О Т О П Р Е С Е ­ Л Е Н И Е НА Н А Р О Д И Т Е “ . И то наистина е било реално, но е пред­ став л я в а л о крайната фаза от създаването на И Н Д О Е В Р О П Е Й С К И Т Е Н А Р О Д И — респективно и на индоевропейските езици. Точно тази фаза е б и л а изследвана от учените. Разбира се, аз съм далеч от м и съл та да налагам своето мнение както относно броя на В Е Л И К И Т Е П Р Е С Е Л Е Н И Я НА Н А Р О Д И Т Е , така и за врем ето, през което те са станали. Това, което се постарах да д ам като примери, а ргу м енти и факти, и като разсъждения, е сам о ориен­ тировъчно. Н еговата цел е да подпомогне онези, които ще се заем ат да търсят солидни доказателства. И все пак нека се им а предвид, че в търсенето на обективната историческа истина вече не са достатъчни само археолози, астрономи и историци. Крайно необходимо е и според мен е настъпило времето в това търсене да се вклю чат и представители от други клонове на съврем енната наука. Това се налага най-вече от факта, че нашите представи трябва да б ъдат точни — предците ни не са били така примитивни и невежи, но „с богато въображение“ , както са описвани досега в учебните п о м агал а по история.

130

„О, НЕРАЗУМНИ И ЮРОДЕ! ПОРАДИ ЧТО СЕ СРАМИШ ДА СЕ НАРЕЧЕШ БОЛГАРИН?“ Отец Паисий За го л я м о съж аление много български учени от близкото минало дори и днес п р о д ъ л ж ав ат да считат, че първите съставители на б ъ л га р ­ ската история от 1762 г. най-наивно са я идеализирали. Не прави изключение и Георги Сава Раковски. Някои продължават да см ятат, че е с м е ш н о д а се п р и е м е к а т о д о к а з а т е л с т в о т в ъ р д е н и е т о , че С А н С К Р И Т С К И означава С А м о С К Р И Т С К И — т. е. таен език. С вед е­ нията за това наистина са твърде оскъдни и м оже би са звучали наивно, но кой български учен би м огъл да каже, че е проучил откъде идват и достоверни ли са те, за да м ож е категорично да се отрича или да се твърди до каква степен те са състоятелни. Н я м а д и м без огън. В б ългарската история е им ало много огън и дим, пеп ел и искри, възходи и падения. В потвърждение на всичко това най-красноречиво говори надписът на Х А Н О М У Р Т А Г : „ И м ет о е... Годинат а на появат а на ист инския бог бе 6328. П рине­ соха се ж ерт ва и се заклеха за... книгит е.“ И сто ри я та на б ългари те е в сам ите тях, в техните традиции и обичаи, които говорят откога същ ествуват като народ. О гън е и м а л о и този огън е изразен чрез Н Е С Т И Н А Р С Т В О Т О — древен обичай, донесен по нашите земи от П Р О Т О Б Ъ Л Г А Р И Т Е , а м ож е би и от тези, които са построили гробницата на божеството Б А С Т Е Т в Х Е М И м о н т . Те са донесли „ С В Е Т Л И Н А В М Р А К А “ . О гънят бил с и м в ол на култа към предците. Той пречиствал душ ите на живите. Ч рез него е била осъщ ествявана връзката м еж ду живия и „ м ъ р т в и я “ свят. Проф. Иваничка Георгиева твърди, че в основата на Н Е С Т И Н А Р ­ С Т В О Т О като риту ал вероятно лежи древен тракийски езически праз­ ник в чест на С л ъ н ц е то и неговия зам естник — огъня, а също така и в чест на водата и д ървото като космически м одел на света. Д а си п р и п о м н и м за Н Е С Т И Н А Р И Т Е . На изпълнението на свещ е­ ния ритуален танц върху огъня в статията си „Н естинарките“ във в. „ П у л с “ , бр. 10, 8.1П.1988 г., К ерана Ангелова дава много живо, образно и неподправено описание: „На екрана сред го лем и я огнен харм ан кършеха ръце и се м ят а ха като в несвяст ургурекит е н е с т и н а р к и . — Баба Злат а... и другат а баба Злат а! — разпознаваш е ги развъ лну­ __________ вано м ам а. 131

С лабичкат а баба Злат а, с кръглит е очила — пом нех я, — последната нест инарка. П очина, ст рува ми се, през ш естдесет и шеста... — Н а и, сега ще изпусне кърпичката си във въглените — шепне до м ен м ам а. С т арицит е ст енеха влудяващ о: „Въх... въх... въх..." Б осит е им нозе разр а вяха ж аравата, ръцете им държ аха здраво иконит е. В дигаха ги към небето, навеж даха ги към зем ят а — ст искаха ги т олкова силно, т а чак пръстите им се изкривяваха. Като да б яха иконите т я х н а единст вена опора в т ози миг. И сигурно бяха! Гайдат а плачеш е. Д вет е баби Злат и прит ичваха през червения наж еж ен харм ан, въхкаха и м ест еха иконите: веднъж към Н Е Б Е Т О , веднъж към З Е М Я Т А , веднъж към Н Е Б Е Т О , веднъж към З Е М Я Т А !... П рисвет на ми бърза, неоформена мисъл като далечна светкавица и ме потресе: И м а Н Е Б Е и им а З Е М Я — и м еж ду т я х е ЧО ВЕКЪ Т, малък и ст радащ ! К олко е м алък човекът, БО Ж Е, и колко страдащ ... М а м а до м ен въздъхна: — Н а и, това е! — рече т ихичко и си тръгна. О пит ах се да разбера нея, опит ах се да проум ея себе си: сякаш нещо съвсем инт им но б яхм е показали т ази вечер пред непознатите хора. Сякаш т ова беше част от наш ат а същност. Сякаш б яхм е кръвно свързани с двете баби Злат и от Ургури!... Какво ти сякаш ! Б яхм е, разбира се — и аз добре го съзнавах в този м омент , чулст вувах го по пулса си, койт о всеки м иг щеше да пръсне издут ит е вени на кит ките ми, у сещ а х го по сълзит е ми, които се т ъркаляха по лицет о ми, та сърдито ги т риех с ръце кат о малко дете. Д а си като на длан пред очите на хорат а — цялот о това страдание, целият твой мъчен, целият твой единст вен ж ивот ! Е т о това беше Н Е С Т И Н А Р С Т В О Т О — и още нещо! Още Н Е Щ О , С К Р И Т О И П О Т А Й Н О , мъчително и прекрасно, коет о и аз носех е себе си от дете — аз, пот омкат а на нестинари. Н якога е селот о на баба ми и селот о на дядо ми Х О Р А Т А В К У П О М В Л И З А Х А В О Г Ъ Н Я . От т я х ще да ми е останало онова празнично ликуване, коет о избухва в м ен понякога — ей така, както седя, без нищо всъщност да се е случило, без видим повод: просто седя си, гледам си — и м е връхлит а щастие, весели и алени са пламъците м у, които ближ ат сърцето ми. И ли пък болкат а! Колко съм беззащитна, когато м е връхлет и — как се гърчи душ ат а ми, как се вият ж ълт и пламъци пред очит е ми, как се вледенява т ялот о ми! И как, без да се усет я, т огава стена: „Въх... въх... въх..." Н е е ли това същ от о!..." Т ук бих искал да припом ня цитат от „К ам енни те щитове на Б ъ л га р и я “ на к. и. н. Бож идар Д им итро в, във в. „О рби та“ по повод на У ргури (дн. с. Българи): „По расов тип ж ит елит е на Ургури силно се от личавали от околнот о българско население на Страндж а. Били едри, мургави хора с

132

едри глави, с дост а консервативни обичаи и традиции. Родеели се с ж ит елит е на село Е Р К Е Ч (сега А сп арухово) — Варненско. Ургури е бил всъщ ност и главният нестинарски център в С т рандж а.“ В Е Р К Е Ч бе открито най-старото зл ато в света — п редм ети те от Варненското съкровище. Вечер св е тл и н ата в м рака се появява от отблясъците на О Г Ъ Н Я . Б о ж е с тв о т о Б А С Т Е Т е сим вол на „ С В Е Т Л И Н А Т А В М Р А К А “ . Ще посоча празниците, които са се чествували и се чествуват по нашите зем и открай вр ем е — древни ритуали, посветени на появяването на Б О Ж Е С Т В О Т О - с и м во л на „ С В Е Т Л И Н А Т А В М Р А К А “ : За С И Р Н И З А Г О В Е З Н И — празник, известен още и като С И Р Н И ЦА, З А П О Ш К А , П Р О Ш К А , О Р А Д И Е , О РА ТА и П О К Л А Д А , н. с. Н адеж да Генева пише в сп. „О течество“ : „ Винаги е в неделя — седем, седмици преди В Е Л И К Д Е Н и обикновено се пада в края на февруари или в началот о на М А Р Т ... Сирнат а нед еля е съпроводена от много обичаи и обреди за осигуря­ ване на благополучие, щ астие и плодородие през идващото лят о, за предпазване на м ом ит е и м ом цит е от болести, зли сили и злощ астие, за скорош на ж енит ба. Н а т ози ден се правят и различни ГА Д А Н И Я за бъдещето. Всичко това разкрива твърде С Т Р А Н Н И Т Е К О Р Е Н И на Т О З И П Р А З Н И К . Тези корени от веж дат по-скоро към езичеството, от колкот о към христ иянст вот о. И нт ересно е да се отбележ и, че Ц Ъ Р К В А Т А не участ вува в нито един от обичаите и обредите, изпъл­ нени на С И Р Н И Ц А . . . Един от най-ж ивописнит е обичаи, свързани с празника, са О Г Н Ь О ­ В Е Т Е . Те са се палели по височините около селат а и градовете в Ц Я Л А Т А С Т Р А Н А . На високо, защ ото всички вярвали, че докъдето ст игне С В Е Т Л И Н А Т А им, дот ам през лят от о ням а да има градушка. Д р у г обичай е прескачанет о на огньовете. Този рит уал е бил изпъл­ няван за здраве... Освен огньовет е на много м ест а са се палили и различни по форма факли. П равели ги от разцепени пръти, в които се натиквала слам ат а. В някои краищ а ги м аж ели с катран. С тези факли, наречени катранници, огурлици, оврътници, децата обикаляли около огъня, тичали по селот о... В някои краищ а на ст ранат а м ом цит е хвърляли огнени ст рели от височинат а около селот о, като т ези ст рели следвало да попадат точно в дворовете, за коит о са били насочени. Всяка стрела, коят о момъкът изпращ ал, е била Н А Р И Ч А Н А за някого — на майката, на бащата, на лю бим ат а! С т релит е се посипвали като огнен дъжд над къщите... Така завършва т ози весел празничен ден... Хубавото настроение, създадено от него, продълж авало и на Д Р У Г И Я Д Е Н , когато на много м ест а в Б ългария се играели К У К Е Р С К И Т Е И Г Р И .

I й1и 1 o Г>ил чествуван и празникът на богинята, известна като 1.У 1.Л< I В Г, И З И Д А , Д Е М Е Т Р А - В Е Л И К А Т А И М О ГЪ Щ А Б О Г И 11Я - М А Й К А НА Ч О В Е Ш К И Я РОД! Тази богиня Е Д И Н С Т В Е Н А от бо говете се е хранила не с А М Б Р О З И Я , а с Х Л Я Б ! М А Р Т е нейният м есец — посветен единствено на жена. М а ртен и ц ата б и л а си м в о л ъ т на богинята — също и сим вол на създадения от нея човешки род! Интересно какво точно ни подсказва цветният с и м в ол от червено и бяло, вложен в мартеницата? А може би с това е бил интерпретиран цветът на кръвта — бял при боговете и червен при хората, сътворени на Земята. К У К Е Р И Т Е с им волично още от най-дълбоката древност са пред­ став л яв ал и Ж Р Е Ц И Т Е на В Е Л И К А Т А Б О Г И Н Я . Те са били возени в коли, тегл ени от крави, в рогата на които древните са различавали лунния сърп. Н ека д а си п ри п ом н и м Д Ж А М А Л О Т О — подобна кола, пред която се е с л ага л чатал, наподобяващ кравешки рога. А самото Д Ж А М А Л О се е в о д е л о с веригата от домаш ното огнище! К У К Е Р С К А Т А М А С К А символично представяла ш л е м о в е т е на ж реците. С ъ щ ес тв у ва маска, правена и до днес в някои райони на страната ни, която за д ълж и тел н о е с двойни очи и с двойни вежди, а на нея им а обръч, обкичен с пера от птици. Всъщност тази маска още от най-дълбока д ревност е олицетворявала К О С М О С А . Този, който е носил м аската, е бил жрецът на Б О Г И Н Я Т А и е „виж дал“ както „ В И Д И М И Я “ , така и „ Н Е В И Д И М И Я “ свят. Ж р е ц и те в д р ев н о с тт а са били запознати с мистериите на богинята ДЕМ ЕТРА. Д О К О Л К О б ългар и те са древен народ със старинни традиции и обичаи, говори празникът, наречен С У Р В А К И или В А СИ ЛЬО В Д Е Н . П р е д л а га м описанието на н. с. Н адеж да Тенева на древна традиция, хвърлящ о светл и на върху гадаенето на бъдещето: „Вечерт а на Васильов ден м ом ит е се събирали в една къща и донасяли в бяло м енче „ М Ъ Л Ч А Н А В О Д А “ от извора. След това всяка от т я х пускала в същ от о м енче пръстена си, вързан за китка. М енчет о с пръст ените го ост авяли да „ П Р Е С П И " през нощ та срещ у С У Р В А К И под т рендафил, под „ З В Е З Д И Т Е “. Вярвало се е, че З В Е З Д И Т Е най-добре знаят К А К В А Щ Е Б Ъ Д Е съдбата на Х О Р А Т А , тъй като В С Е К И си има С В О Я ЗВ Е З Д А , коят о се появява при неговото раж дане и изгасва с неговат а см ъ р т .“ Н ека про сл ед им откъде е дошъл и празникът Л А ЗА РО В Д Е Н . П разнува се в събота, срещу Ц В Е Т Н И Ц А (В Р Ъ Б Н И Ц А ), седм и ца преди В Е Л И К Д Е Н . Този празник е известен още и като ВО ЗН ЕСЕН И Е Л А ЗА Р О В О и е к а н о н и з и р а н от църквата. Но ако п ом и сл и м , сти га м е до извода, че в основата на тези два празника 134

о т н о в о е залож ен най-древният човешки светоглед. Ще цитирам откъс от л ег ен д а т а за Аполон: „А когат о се раззелени всичко... когат о под ж ивот ворния дъх на пролет т а се разцъф нат цвет ят а и като пъстър губер покрият ( З Е М Я ­ ТА — б ел.а вт .), Злат окъдравият А П О Л О Н се връща със своите леб е­ ди... да вещ ае на хорат а во лят а на гръмоверж еца ЗЕВС . Тогава П Р А З Н У В А Т З А В Р Ъ Щ А Н Е Т О Н А бога вещ ат ел А П О Л О Н от ст ра­ нат а на Х И П Е Р Б О Р Е Й Ц И Т Е ." Б ъ л га р с ки те традиции, обичаи и обреди заслуж ават днес едно по-ново, обстойно и ком плексно проучване, тъй като те идват от най-дълбоката д ревност и носят искрици светлина от най-древния човешки светоглед . Те не са Б И Л И П Р Е Н Е С Е Н И , както е прието да се твърди, от М а л а Азия, а са били характерни за П Р О Т О Б Ъ Л ГА РИ Т Е . Тези традиции, обичаи и обреди са ни завещани от най-древните народи, населявали някога света. Благодарен ие на този д ревен светоглед, респективно на традициите, обичаите и обредите, б ългар и те са показали своята завидна устойчи­ вост, благод ар ен ие на която са оцелели и до днес. И звестни от историята са опитите на цар Борис I по време на П О К Р Ъ С Т В А Н Е Т О през IX век да бъде ликвидирана „езическата вяра“ . Цар Борис I унищ ож ава до девето коляно непокорните боляри, неп ож елали да се подчинят на неговата воля и да покръстят своите ф амилии, но въпреки това езичеството е продълж ило да съществува. Единственото нещо, което е било възприето от Светата ортодоксална църква, и то не веднага, а в продължение на много векове, е, че част от езическите празници са били канонизирани. Заради езичеството са били гонени и преследвани особено жестоко през XIII век и Б О Г О М И Л И Т Е . Н ераздел н а част от традициите, обичаите и обредите е била и е българската народна музика, както и инструм ентите гайда, тристепенен кавал и др. М у зик ата е била неизбежен спътник във всички празници и търж ества, обичаи, радости и скърби. С ам ата музика е не само уникална, но и хармонична, както е хармоничен и сам ият К О С М О С . А м о ж е би съв сем не случайно в К О С М О С А в П О С Л А Н И Е Т О от З Е М Я Т А бе изпратен запис на чудесната родопска народна песен в изпълнение на ВАЛЯ Б А Л К А Н С К А „И злеял е Д е л ю Х айдути н“ . Тази песен същ о е създадена в зе м и т е на Орфей. Великолепни хармонични мотиви от древността са били наследени и интерпретирани чрез м ногогласните напеви и от Йоан Кукузел, наричан А Н Г Е Л О Г Л А С Н И Я Т ! И днес те очароват и изум яват както с пециалисти м узиковеди, така и всички, които усещат музиката. Кои са П Р О Т О Б Ъ Л Г А Р И Т Е ? Ф р а г м е н т а р н и я т надпис, завещан ни от историята от бъл-

гарския хан (К А Н ) О м у р т аг , и по-точно посочената от него година 6328, д у м а т а „ К Н И Г И Т Е“ и най-вече светогледът и свързаните с него празници, са д остатъчн о убедително доказателство за това, че корените на П Р О Т О Б Ъ Л Г А Р И Т Е се намират П О Е КВА ТО РА и на Ю Г от него. Ако изходим от идентичността на наименованията на планини, реки, проходи и др., бихм е м огли да допуснем , че всичко това съвсем не е случайно. С лучайни съвпадения Н Я М А ! И ден ти чн ите наименования както на Балканския полуостров, така и на континента А ЗИ Я ни дават основание да предположим, че П Р О Т О Б Ъ Л Г А Р И Т Е са били в състава на основното ядро на едната от трите речни цивилизации — Египетската, по Д вуречието и от реката И Н Д . Н о най-вероятно е, че те са принадлежали към тези, които са създали ц и вил изаци ята на Б А Л К А Н С К И Я П О Л У О С Т РО В . О т п ол уо стро ва тези народи тръгват към М А Л А А ЗИЯ. По-късно се появяват и в Средна Азия. Това е един исторически процес, който про д ъл ж ава повече от две хилядолетия. През този дълъг период от време Т Е влизат в пряк контакт както с народите от Двуречието, така и с тези от р еката И Н Д . Най-късни са контактите им с последните. Тук, в сърцето на Азия, се обособяват народи, при които водеща роля са изиграли П Р Е Д Ш Е С Т В Е Н И Ц И Т Е на О Р Ф Е Й , Е В М О Л П , Т А М И Р от Т Р А К И Я , Л И Н и много други. Т ехният път е м ин ал през М ал а Азия. Там тези народи са били известни като Е Т И О П О -К У Ш И Т И и техният светоглед е залегнал в основата на х етската култура. Ако изходим от най-древния календар на прабългарите, който се оказва най-точен от всички древни календари, имаме пълното основание да вярваме, че коренът на П Р О Т О Б Ъ Л ГА РИ ТЕ е тясно свързан със създателите на цивилизацията на БАЛКАН СКИЯ П О Л У О С ТРО В. С лучайно ли е станало В Е Л И К О Т О П Р Е С Е Л Е Н И Е НА Н А Р О Д И ­ ТЕ от И зток на Запад? С лучайно ли е било също така появяването на прабългарите, предвождани от К У Б Р А Т О В И Т Е С И Н О В Е на Б алкан­ ския полуостров? Според историята П Р А Б Ъ Л Г А Р И Т Е са били „ К О ­ Н Е Н “ народ. И случайно ли този „ К О Н Е Н Н А Р О Д “ се връща в „ К О Н Е В Ъ Д Н А Т Р А К И Я “? К огато българите се настаняват трайно по тези земи, срещ ат освен славяни и местно тракийско население, което не им е било чуждо нито по традиции, нито по обичаи, нито по обреди. Д а си при пом ни м какво е означавало наименованието К Л А Д А Р А . К л А Д А Р А е бил древен рудодобивен център в Х Е М И м о н т (дн. С тран ­ джа), М А Д А Р А — респективно М А Д А Р С К И Я Т К О Н Н И К — район, в който о т сяд ат А спаруховите българи. М ожем ли да д опуснем , че всичко това става случайно?

136

В с т ат и я т а си „М адарският конник фронтален поглед" in.it и „ О р б и та “ Д и м и т ъ р П авлов пише следното: „Кучет о, изсечено на м адарския релеф , е създавало и като реалност, и като сим вол достатъчно главоболия на специалист ит е. От ист ория­ та знаем най-вече, че то е било почитано от П Р А Б Ъ Л Г А Р И Т Е и ползувано кат о ж ерт вено ж ивотно, но цялат а истина за него не е ст игнала до нас. Поради т ази причина ще си послуж им с едно косвено сравнение, коет о ако не друго, показва поне насоката, в коят о т рябва да се т ърсят успоредно нови неща и да се правят сравнения. П рез 1973 г. съвет ският историк Г. Снесарев публикува в сп. „Совет ская ет нограф ия“ ст ат ият а „Хора и ж ивот ни“. В тази публикация Снесарев разказва за своет о пътуване в околност ит е на град К уна — УРгенч, намиращ се юж но от А ралскот о езеро, в началото на А м урдаря, коят о леж и в Туранскат а низина. Освен другот о старите мест ни ж ит ели запознават Снесарев и с още М Ъ Ж Д У К А Щ И Я К У Л Т към Д О М А Ш Н О Т О К У Ч Е , коет о в древност т а е било см ят ано за свещено ж ивот но наред с Б И К А , О В Е Н А , К А М И Л А Т А и т.н. К учет о на един от т ам ош нит е свет ии Н адж м един К У Б Р А съгласно с поверието м огло да лет и във въздуха без криле, а когато ум р яло, било поставено в м авзолея на своя ст опанин. Разбира се, това е поверие, но авторът разказва и по-реални подробности от т радицията: „По цялат а Средна А з и я първата ризка на дет ет о, коят о никога не подрязват, за да бъде и ж ивот ът м у по-дълъг, се нарича „ И Т О К О Й Н А К “ — куча риза. Четиридесет дни след раж данет о на дет ет о тази риза се снема от него и се облича върху куче — от този м ом ент детето се намира под закрилат а на к у ч е т о .“ Н о още по-инт ересно е, че Снесарев публикува и една сним ка от ст аринно рит уално м яст о, където са изобразени две кучет а — бяло и черно, и като че ли едното е сянка на другото. Н ай-инт ереснот о е, че двете кучет а и особено бялот о приблизително напом нят кучет о от М адарския конник. Не що повече — на ш ият а си бялот о куче им а гердан, какт о и кучет ат а от графиките, намерени в П Л И С К А и П Р Е С Л А В , какт о и това от М адарския конник.“ Още византийските исторически летописи оставят сведения за воен­ ните и д ел ов и те контакти м еж д у П ървата българска държава и Визан­ тия. Л е т о п и с ц и т е м о ж е би съвсем преднамерено не са споменавали за ку л тур ата, бита и традициите на българите от най-ранния период. Н апъл но с п о д ел ям становищ ето на Д и м и тъ р Павлов, че е повече от необходимо, за д ъ л ж и т ел н о е да потърсим исторически факти от найд ъ лб ок ата д ревност за това. В „ И с т о р и я “ , К нига втора, 66, Х еродот е писал: „Е гипт янит е скърбят много за т ях. У мре ли от естествена смърт кот ка в нечия къща, обит ат елит е й си обръсват само веж дите, ч където ум ре К У Ч Е — обръсват си цялот о т яло и Г Л А В А Т А . . Кучет ат а 137

биват погребвани в града, където са ум рели, в С В Е ЩЕ Н И Г Р О Б Н И ­ ЦИ. “ Д а се върнем къ м р е зул та ти те от проучванията на съветския учен Сергей П роскуряков, представящ и неговата хипотеза за строителите на Х е о п с о в а т а пи рам и да, в м а тер и ала „ОТ С Ъ З В Е З Д И Е Т О Г О Л Я М О К У Ч Е Л И СА Д О Ш Л И С Т Р О И Т Е Л И Т Е НА Е Г И П Е Т С К И Т Е П И ­ РАМ ИДИ?“. Тъй като още от най-дълбока древност боговете са били олицетво ­ рявани и изобразявани чрез свещени животни, тяхната символика винаги е б и л а обект на особен интерес. Ще припомня на читателите различния с м и съ л на някои древни символи: Б И К — египтяните са почитали като Б О Г свещения бик А П И С в Мемфис. За ОВЕН в „ И с то р и я “ , К ни га втора, 42, Х еродот е писал: „Херакъл пож ела непременно да види Зевс, но Зевс не искал той да го види, накрая, понеж е Херакъл наст оявал, Зевс изм ислил следното: одрал един овен и кат о държ ал от рязанат а м у глава пред себе си, м у се показал с навлечено върху т ялот о си Р У Н О . Отт огава египт янит е правят с т а т уят а на Зевс с лице на овен; от египт янит е се научили на това А М О Н И Й Ц И Т Е , коит о са египетски и Е Т И О П С К И К О Л О Н И С Т И и говорят на език, който е нещо средно м еж ду египетски и Е Т И О П С К И . Според мене им ет о „ А М О Н И Й Ц И " , с което те са се нарекли, е от т ам ; египт янит е наричали Зевс А М У Н . Тиванците не принасят в ж ерт ва овни, ами ги им ат за свещени ж ивотни тъкмо поради т ази причина. Един ден от годината, на празника на Зевс, те заколват един овен и след като го одерат, нам ят ат с одраната кож а ст а т уят а на Зевс; после приближ ават до тази ст ат уя друга ст ат уя — на Херакъл. К ат о свърш ат с това, всички приближ ени към храм а се удрят в знак на скръб към овена; после го погребват в свещена гробница . " О казва се, че историята на свещените животни не е създадена в Средна Азия, а е съ щ еств у вал а поне хилядолетие преди това в Египет. В Египет са ж ивели и „ Е Т И О П Ц И П О Ч Т Е Н И “ , чието присъствие е регистрирано както на Блаканския полуостров, така и в Азия — по-точно в Средна Азия, където също срещ ам е названието СА КА Р. На то ва м я с то ще обърна внимание на специалистите в областта на съврем енното езикознание върху топоним ията и върху някои древни наименования, имащ и отнош ение към произхода на: — К А Р Д А М И Л А ,г р а д в о б л астта М Е С Е Н И Я ; — КАРДАМ , митичен цар на М Е С Е Н И Я е бил АФАРей, баща на Л И Н ц е й и ИДАС. И м ето на АФАРей произхожда от наименованието на Е Т И О П С К О Т О плем е АФАРИ; — КАРДАМ , български Х А Н (КА Н ) ювиги, от БОГА поставен; — КАРДАМ , известно име от индийската митология. 138

В И Н Д И Я се намира областта КЛ1П 1’Л I у ci -щч ш»' м т |,|>гим връзка с историята на Б Ъ Л Г А Р И Я : — К А Н гр а , о б ласт в Индия; — К А Н сивиги; — ТАНГРА, богът на Б Ъ Л Г А Р И Т Е (НА П Р А Б Ъ Л Г А Р И Т Е ); — АНГАРА, им е на г о л ям а река. В „ И стори я на Б ъ л га ри я “ , т о м II, четем: „При създалат а се благоприят на обстановка прабългарите и сродни­ те им плем ена от област ит е край Азовско и Каспийско море са се обединили около вож да на У Н О го н дУ Р И т е К У Б Р А Т (К У Р Т ) от рода Д У Л О и през 632 г. се освободили от владичеството на тюрките. Създали обширен по т ерит ория В О Е Н Н О -П Л Е М Е Н Е Н СЪ Ю З, наре­ чен от визант ийскит е автори С Т А Р А В Е Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я Пак т а м се казва, че българските пл ем ена са били: — КУ ТригУРИ ; — УТигУРИ ; — уно го н д У Р И . Сричката „ У Р “ присъствува и в трите наименования. Ако направим сравнение и с им ената, които се спом енават в публикацията на Д и м и ­ тър Павлов, посветена на М адарския конник, ще направим следната съпоставка: — КУБРА, и м е т о на С В Е Т И Я Т А , чието куче е летяло, но К О Г А Е Ж И В Я Л Т О ЗИ С ВЕТИЯ ? — КУБРАт, от рода Д У Л О ; — У Р генч, град в началото на поречието на река Амударя; — У Р гУ РИ , ди. наименование на село Българи в Х Е М И м о н т (дн. С Т Р А Н Д Ж А планина). П озволих си случайно да приведа горните примери с цел да обърна вним анието на тези учени, които прокарват съвсем погрешни изводи. С ъщ еству ва твърдение, че П Р А Б Ъ Л Г А Р И Т Е в Средна Азия са били известно врем е под владичеството на Т Ю Р К И Т Е . Това о бстоятелство е д ал о основание на някои историци да твърдят, че П Р А Б Ъ Л Г А Р И Т Е при надлеж ат към Т Ю Р К С К И Т Е Н А Р О Д И . По този повод ще направя един паралел и ще изтъкна, че тези изводи са съвсем неоснователни. Д а в зе м е м нап рим ер историческия факт, че траките попадат под римско владичество. С л е д в а ли о т ту к по силата на „разум ната логика“ , че както траките, така и техните светилищ а и жреци им ат римски произ­ ход? Е стествено н атъкв ам е се на А БС У РД ! С лед като това е абсурд, логично ли е да се твърди, че П Р А Б Ъ Л Г А Р И Т Е имат Т Ю Р К С К И произход с а м о поради факта, че са били известно време под Т Ю Р К С К О ВЛАДИЧЕСТВО? 139

О б ст о я т е л с т в о т о , че П Р А Б Ъ Л Г А Р И Т Е са отхвърлили наложеното им тю рк ск о господство, обособяването им в сам остоятелн а държава, известна от византийски източници като „ В Е Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я “ , не дава ли д о статъ чн о основание да считаме, че П Р А Б Ъ Л Г А Р И Т Е са пр и надл еж ал и към народите, дали цивилизацията на ЕВРАЗИЯ? Всички сведения в една или друга степен сочат, че преди хил яд о ле­ тия П Р О Т О Б Ъ Л Г А Р И Т Е са живели на Б А Л К А Н С К И Я П О Л У О С ­ ТРОВ. Това се п отвър ж д ава и от топонимичното изследване на сам ото наименование на полуострова. Ще д ам следния пример: — Б А Л А на езика хинди означава „ Г О Л Я М “ , — Б А Л на ш ум ерски език също означава „ Г О Л Я М “ . В И ндия о б л а с т т а, обитавана от Б О Г О В Е Т Е , се нарича ШамБ А Л А. К акто вече спом енах, в Р О Д О П И Т Е същ ествувало село с името Б А Л А бан. Т о ва е днеш ното село Ягодино. На няколко километра на юг от него се нам ира връх О РФ Е Й . Ако изходим от ш ум ерск ото наименование „ г о л я м “ — БА Л , и р а зг л е д а м е названието на Б А Л К А Н С К И Я П О Л У О С Т Р О В в е т и м о л о ­ гичен аспект, м о ж е м д а изведем следн ата транскрипция: БАЛ (голям) К А Н (Х А Н )ски П О Л У О С Т Р О В , т. е. полуостров, владян някога от Г О Л Е М И Т Е Х А Н О В Е . Точно тези К А Н ове (ханове) са ни завещали М А Д А Р С К И Я К О Н Н И К като сим вол на тяхната власт над Б А Л К А Н ­ С К И Я П О Л У О С Т Р О В и над „ К О Н Е В Ъ Д Н А Т Р А К И Я “ . О тново ще се върна към те^и, които са описали българската история от 1762 г. насам — от О тец Паисий до Раковски. Те и до ден днешен са обвинявани във В Е Л И К О Б Ъ Л Г А Р С К И Ш О В И Н И ЗЪ М . Но дали е така? Н я м а да се изненадам, ако някои съвременни историци се опитат да ми припиш ат подобни „грехове“ . Това не би ме огорчило — напротив, ще бъда щ астлив, тъй като това ще бъде най-голямото признание лично за мен в усилията ми да търся най-древните корени на моя народ.

140

ERGO* П остарах се да изясня к а к според Д Р Е В Н И Т Е с бил създидсн р азум ни ят живот на наш ата планета. Едва ли нашите „примитивни и невежи“ предци П Р А Д Е Д И са имали представа от ГЕН ЕЗИ С! Стигнах до извода, че ако науката отговори на глобалния въпрос: С Л У Ч А Й Н О Л И Е В Ъ З Н И К Н А Л Р А ЗУ М Ъ Т ? — ще разберем как е създаден и ж ивотът. О т вр ем ето на нашите „примитивни и невежи“ предци е дошла до нас д ревн ата мъдрост: „ Ня м а нищо ново под това Слънце!" К а т его ­ рично не м о га да при ем а тезата, че Х О М О С А П И Е Н С е братовчед на м а й м ун а та . П о зволил съм си да предложа да бъдат преразгледани същ ествуващ и те хипотези относно произхода на човека, защото осно­ вание ми дават З Н А Н И Я Т А на Д Р Е В Н И Т Е . Д нес ние отричаме вероятн остта нашите предци да са били на по-висок стадий на развитие в и н тел екту ал н о отношение. И зклю чвам е ТЕ да са л етели в К О С М О ­ СА. П р о д ъ л ж а в а м е да отричам е възм ож н остта за същ ествуване на друг ВИСШ ра зу м в М Е Т А Г А Л А К Т И К А Т А , който ни превъзхожда. Но Д А Л И Н А И С Т И Н А ТОВА Е ТА КА ? Ние дори см е забравили като че ли за т. нар. „вторично подивяване“ на някои племена и народи — т ерм и н ът е въведен от историци и географи. Известно е, че такова подивяване същ ествува. Н а п р и м е р в Ю гоизточна Африка им а племена, които са се върнали на равнищ ето на първобитнообщинния строй. Но има и космогонични знания. Ще припом ня за Д О Г О Н И Т Е : всеизвестно е, че съвременната наука — астро н ом ията, едва през последните години даде д о казател ­ ствен м а тери ал за факти относно небесните тела, за които Д О Г О Н И Т Е са знаели още от древността! Д а си п ри п о м н и м още, че народите на Ангола и Конго също някога са им ал и своя пи см еност, но след това са я загубили. През п р и зм ата на подобен ракурс следва да се възприема и ЕВО ­ Л Ю Ц И Я Т А НА ХО М О САПИЕНС. Т акава е в ол ю ц ия, ако същ ествува при човека, е следвала пътя на всеобщ ата еволю ц ия на К О С М О С А . А Ч О В Е К Ъ Т като негово отраж е­ ние е прем ин авал през различните епохи и различните степени на развитие. При тези о б ст о я т ел с т в а не трябва да разгл еж дам е човешкото развитие с ам о през п р и зм а та на съвременните ни познания, а трябва да се с ъ о б р азяв ам е и с познанията на нашите предци, създали и построили м е га ли тн и съоръжения и оставили много други загадки от древността. И когато днес се говори за цивилизация, най-голямото ударение се поставя върху писмен остта. Щом тя е налице, значи всичко е наред. Д р ев н и те гърци у спяв ат да легализират своята писменост, като *Следователно (лат .).

/

141

обявяват, че е била донесена от м ореплавателя К А Д Ъ М . Това станало през V в. пр. н. е. Е вропейската научна мисъл е приела това твърдение за чиста м о н е т а и е издигнала култа към Д Р Е В Н А ЕЛ АД А . Е Л А Д А е стран ата, която е д ал а цивилизацията на Европа. Но в сам ото твърдение с ъщ еств ув ат твърде много несъответствия, върху част от които вече се спрях. О пределено с м я та м , че тази теза е неправилна и че историята за носителите на цивилизацията в Европа трябва да бъде п реразгледан а из основи. М оят извод е, че народите, донесли цивили­ заци ята в Егейско море и на Балканския полуостров, са дошли от Екватора, с т и м у л и р а л и са разцвета на Египет и са оставили своя реликвен печат по нашите земи — и м ам предвид гробницата на бож еств ото Б А С Т Е Т в Х е м и м о н т (дн. С транджа планина). У б еден о м о г а да кажа, че предгръцкото население е притеж авало пи см ен ост и че творчеството на Орфей и О м ир, а м оже би и на Там ир е С Ъ Щ Е С Т В У В А Л О В П И С М Е Н А Ф О РМ А . Всички сведения, особе­ но най-древните анали, потвърж дават този факт. И сторическите събития, описани в трагедията на Есхил „С едм и ната срещу Т и в а “ , предхож дат Троянската война. Героите, участвували в тези събития, са били потом ци на народи, дошли О Т Е Г И П Е Т НА Б А Л К А Н С К И Я П О Л У О С Т Р О В . Върху щита на Х И П О М Е Д О Н Т е бил изобразен Т И Ф О Н , а според Х еродот, в „ И сто ри я“ , Книга втора, 144, се казва: „...последен царувал в Е гипет Хорос, синът на Озирис, когото елинит е наричат А П О Л О Н ; той от ст ранил от власт Т Ю Ф О Н и царувал последен в Е ги п ет . " Озирис на елински език е Д И О Н И С . Но най-силно впечатление при обсадата на Тива преди Троянската война прави фактът, че сам о щитовете на Е Т И О К Ъ Л — потом ък на П Р О Т О Й (П Р Е Т ) и на П О Л И Н Е Й К , имали Н А Д П И С И . Всичко това говори, че е и м а л о пи см ен ост преди Т Р О Я Н С К А Т А ВОЙНА. Но каква е била тази пи см ен ост — К Р И Т С К А , К А Д М Е Й С К А или К А М Е Й С К А , от Х Е М И м о н т (дн. С транд ж а планина), египетска, тиванска или д онесената от м о р е п л а в а те л я К А Д Ъ М ? В заклю чение ще добавя и това, което сочат най-древните анали, хилядолетия пр. н. е. по нашите земи са живеели представители на високоразвита цивилизация, която е им ала писменост, представена по-късно като древногръцка. Но тази писменост е била П Р Е Д Г Р Ъ Ц КА. А м о ж е би и произведенията на Орфей и О мир, както и на много други древни автори впоследствие са били редактирани и представени за древногръцки. Д ъ л бо к о вярвам, че повдигнатите от мен въпроси н я м а да останат без отговор. А дали това ще стане скоро, не е от значение. К атегорично желая да заявя, че обективната историческа истина за произхода на разума на Земята е заровена в гробницата на божеството Б А С Т Е Т . Тя чака своите откриватели. 142

„SUSTINE ЕТ ABSTINE“* Безценни са м ъдростите, които са ни завещани от нашите предци, особено тези, в които ни съветват да проявявам е „ Т Ъ Р П Е Н И Е И В Ъ З Д Ъ Р Ж А Н И Е “ . За го л ям о съжаление, откакто ние се обявихме за H O M O L U D E N S , до такава степен се опиянихме от прогреса и от полетите си в К О С М О С А , че сам и дори не разбираме до каква степен см е се отдалечи ли от своите корени, от тези, които са ни създали. В ъзм о ж н ата екологична катастрофа на планетата, освен световна ядрена война, би м о г л а да предопредели и един вече хипотетичен апокалиптичен край. Затова В Р Е М Е Т О като най-безпристрастен съдник ни предупреж да­ ва да не се г л а в о за м а й в ам е от нашите успехи. С ъ б и ти я та, които са станали във Вселената или ще станат, като че ли са били кодирани и по силата на вселенски космически закон — отразени са и се сл учват и при нас или предстои да се случат. При деш иф рирането на „ Р Е Б У С А “ , както вече споменах, създате­ л и те на фигурите и на У Н И К А Л Н И Я А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И П Л А Н като че ни п редупреж дават. Те ни доверяват, че човешкият род е бил създаден от тези, които са дош ли от съзвездието „ Ц Е Ф Е И “ като „Я Т О П Р Е Л Е Т Н И П Т И Ц И “ , за да се спасят от една унищожителна катас­ трофа. Пак от Д Е Ш И Ф Р И Р А Н Е Т О , освен фигурата на „Я Т О Т О П Р Е ­ Л Е Т Н И П Т И Ц И “ , на с к у л п т у р а т а на БА С Т Е Т — в оригинал и двойник, на Д В У Г Л А В А Т А К О С Т Е Н У Р К А , сим волизиращ а Земята, се получи­ ха и редица указателни знаци с няколко значения. Един от тях показва именно пътя, по който ТЕ, С Ъ З Д А Т Е Л И Т Е , са минали, за да се появят на З ем ята. П ъ тя т на „ Я Т О Т О П Р Е Л Е Т Н И П Т И Ц И “ . Д н е с птиците инстинктивно браздят със своите полети планетата. Те са били представени от Д Р Е В Н И Т Е като един С И М В О Л — на полета, на спасението и на мисълта. Тъй като и до ден д н е ш е ^ у а у к а т а не е в състояние д а обясни Т О Ч Н И Я М Е Х А Н И З Ъ М , по койтй стават цикличните масови прелетни преселвания на птиците, изумяващ и с м а рш ру ти те си — циклично и ежегодно от Ю Г на С Е В Е Р и от С ЕВ ЕР на Ю Г , — бих си позволил да обърна вниманието на учените и на още един факт. К а т о разгледах вни м ателно М А Р Ш Р У Т И Т Е на прелетните птици, изхождайки от проучванията, които направих, стигнах до у б еж ­ дението, че в една или д р уга степен и В Е Л И К О Т О П Р Е С Е Л Е Н И Е НА Н А Р О Д И Т Е от Е К В А Т О Р А И НА Ю Г от него, а после на С ЕВ Е Р е ставало почти по С Ъ Щ И Т Е П Ъ Т И Щ А , по които ежегодно в определени цикли се д в и ж а т я та т а прелетни птици. У б еж д ението ми се подкрепя и от С А М И Я А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И *

Търпение и въздържание (лат .).

А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н . В двата му най-отдалечени края (от чертежа се вижда) се повяват фигурите на „Я Т О П Р Е Л Е Т Н И П Т И Ц И “ . Д вете крайни точки п р ед ставят и посоките Ю Г и СЕВЕР. Ако отново потърсим примери в древните анали, в подкрепа на м оето становищ е идва и казаното от О М И Р в Първа песен на „ И л и а д а “ , 400-440: „ Вчера от иде Кронид да гост ува отвъд океана при Е Т И О П Ц И П О Ч Т Е Н И , а с него и всички безсмъртни. С лед единадесет дена Т О Й пак на О Л И М П ще се върне..." 481-521: „След кат о вече настъпи дванадесетата ЗОРА оттогава, друж но се върнаха пак на О Л И М П боговете всевечни — З Е В С бе н а ч е ло .“ Бихм е м огли да при ем ем , че все пак същ ествува някаква сим волика в числото д в ан адесет, нещо, кодирано в него. Д а си при п о м н и м , че пред полагаем и те хронологически рамки на началото и края на катастроф ата, известен в историята като библейски потоп, д ат и р а т от 11 650 (11 652) г. пр. н. е., т.е. това е дванадесетото хил яд о летие преди новата ера. Н им а Д Р Е В Н И Т Е не са знаели или предполагали за тази катастрофа? Свещените книги, уникалните съоръжения, строени преди хилядолетия, потвърждават, че Т Е са имали знания. И както споменават много автори, за да ги запазят, за да оцелеят знанията за света, за истината, за раждането на живота и разума, ТЕ, древните, са ни оставили реликви с информация за тяхното съществуване и едно предупреждение. Вероятно ТЕ са знаели много повече от това, което днес ние допускаме за тях. В Първа песен на „И лиада“ , 35-74, О м ир казва: „... Калхас, потомък на Тестор, от личният П Т И Ц Е Г А Д А Т Е Л , койт о С Е Г А Ш Н О , И Б Ъ Д Н О , И М И Н А Л О З Н А Е вещ о..." Д а си пр и пом ни м и следното: след с м ър тта на Е Т И О П С К И Я ЦАР М Е М Н О Н , син на богиня ЕОС, убит от Ахил: „... ЕТИ О П Ц И Т Е Б И Л И ПРЕВЪРНАТИ О Т БОГОВЕТЕ В ПТИЦИ! О т т огава насет не В С Я К А Г О Д И Н А те Д О Л И Т А Т на бреговет е на Есеп при М ем ноноват а гробница и т ам О П Л А К В А Л И С В О Я Ц А Р . " Не по-м алко интересна е и леген дата за К И К Ъ Н (гр. „ л ебед “ ), представен като лигургийски цар, син на С Т Е Н Е Л . Той бил родственик на М И К Е Н А , син на не кой да е, а на П Е РС ЕЙ и А Н Д Р О М Е Д А . Ето защ о с ъвсем не бива д а се учудвам е, че в М И К Е Н А са почитали Т Р А К И Й С К И Т Е Б О Г О В Е (А Д А Л И ТЕ са дефинирани правилно — тракийски или П Р О Т О Т Р А К И Й С К И ? ). А и златото пак там, в М И К Е ­ НА, им а египетски произход. П редп олагам , че от името К И К Ъ Н идва названието на древното тракийско п л ем е К И К они. 144

М ногозначителна е и легендата за липи ги IV1 ник в К аледонския лов, който не пропуснал и биткнти е кентннрик' ми време на сва тб а т а на лапита П И РИ той. Гадателят М О П С предсказал превръщ ането на л ап и та Ц Е Н Е Й в птица. От митичния цар М О П С О П идва синонимът МОПсопски, т.е. атически. Ето защ о крепостта на град А Т И Н А се нарича още и „М ОПСОПСКА КРЕПОСТ“ . У б е ж д а в а м е се, че не са м алко примерите от м итологията и от епоса на древн остта, показващи КО И са положили основите на много градове и знания, присвоени впоследствие от древните гърци и представени като техни. Ще си позволя да завърш а с няколко д ум и и за приказната птица Ф Е Н И К С — с и м в ол на прераждането. Тя е била почитана от еги п тя ­ ните в Х ел ио пол и с. Според древен мит птицата Ф Е Н И К С живяла 500 години, с а м о и зг а р я л а се, за да се възроди отново от пепелта. Нещо грандиозно и велико прозира във великата жертва, описана в легендата, ж ертва отново в им ето на живота! П Т И Ц И Т Е и нашите П Р Е Д Ц И — това е въпрос, който наистина засл уж ава внимание. Д а си припомним символиката. О рлите винаги били птиците, сим во л и на ЗЕВС. К у к ерск ата маска също изобразява лицето на сим во л а П ТИ Ц А . И м а и кукерска маска, изобразяваща лицето на щъркел. По традиция от древни врем ена в Х е м и м о н т (дн. Странджа планина) и до ден днешен по врем е на традиционните кукерски празници винаги присъствува м аската кукер на П Т И Ц А Т А Щ Ъ Р К Е Л . Какво точно са искали да ни покажат с тези маски и ритуали нашите древни предци и прадеди? Щом настъпи пролетта, Ч Е Р Н О - Б Е Л И Т Е Щ Ъ Р К Е Л И са долитали и д о л и та т винаги от далечния Ю Г, от континента А Ф РИ КА . Ч Е Р Н О - Б Е Л И Т Е Щ Ъ Р К Е Л И идват о ттам , откъдето са дошли и митичните х и п е р Б О Р Е Й Ц И , и митичните Е Т И О П Ц И . Щом долетят, Ч Е Р Н О - Б Е Л И Т Е щ ъркели вдигат глава към небето и затракват с клю новете си: Т Р А К , Т Р А К , Т Р А К . К о го викат Ч Е Р Н О - Б Е Л И Т Е Щ Ъ Р К Е Л И и наистина викат ли някого? Вече няма нито един Т РА К . О станали са сам о Т Р А К и й с ки т е земи. О станали са сам о техните наследници. Днес тези наследници са Б Ъ Л Г А Р И Т Е !

10. Историческа справка

145

ВМЕСТО ЕПИЛОГ В тази книга п р е д л а га м на читателите историята на открития и деш ифриран от мен А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н на гр обницата на бо ж ество то Б А С Т Е Т, за да предизвикам вни м а­ нието на учени и специалисти, и да подтикна най-после РА ЗК О Н С Е Р В И Р А Н Е Т О на този и з к л ю ч и т е л е н по рода си а стр он о м и ч еск и архитектурен пам етник, доказващ по най-безспорен начин връзката на човечеството с К о см оса. Анализирайки находката и намерените от мен веществени доказател­ ства на обекта, поставям два изключително важни въпроса: С каква цел ТЕ, Д Р Е В Н И Т Е , са построили гробница не на смъртен, а на божество и използуването на А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П ЛА Н за нейното построяване не поставя ли алтернативата, че предназначението на цялото това съоръжение е инженерно, геофизично или може би е част от уникална система, създадена на базата на древни знания? Съвременната научна мисъл се ръководи единствено от доказателства. Откриването на първия по рода си А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И А Р Х И Т Е К Т У ­ РЕН П Л А Н според мен е достатъчна предпоставка да се започне едно по-задълбочено проучване и да бъде установена степента на познания на древните предци, населявали хилядолетия преди новата ера земите на Балканския полуостров и островите на Егейско море. Основание да бъде започнато проучване ни дават и разкопките, направени на обекта в Странджа планина. Т ам по време на нашата първа експедиция разкрихме знаци, изобразени по скалите, дървен скрипец, полускъпоценни камъни от черен ГРА Н АТ. Констатирах, че скалните знаци са във взаимовръзка с небесни тела и точно те сочат пътя към гробницата. Тя е скална и за да се стигне до върха й, няма да бъдат срещнати големи трудности. Труд­ ности ще има при влизането в нея. Ако не цялата, то със сигурност т.нар. „ С Е К Р Е Т Н А К А М Е Р А “ е херметически затворена. Това обстоятелство и най-вече фактът, че на обекта съществува и е доказан особен вид излъчване, констатирано както от работещите на обекта, така и от местни хора, ми дава основание д а см ятам , че се налага да бъде направено проучване, извършено с най-съвременната техника, с която човечеството разполага в момента. С лед като открих А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н и направих частични разкопки на обекта в С транджа планина, аз си позволих д а обърна вним анието на учени и специалисти върху игнорирани от тях в някаква степен исторически факти, поставени досега в категориите „ м итич ни“ или „м истериозни“ . Спрях се на най-фрапиращите от тях, за да бъда по-кратък. Поради това нарекох своята книга „ И С Т О Р И Ч Е С К А С П Р А В К А “ . Постарах се да акц енту­ вам вни м ан ието на ч итателя с ам о върху тези проблеми, за които

146

определено счи там , че в известна степен световната научиа мисъл е длъж ни к на общ очовеш ката история. Какво им ам предвид: При наличието на А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н с ъ щ еств ув ат д остатъчн о основания да твърдим , че липсват египетски наименования на съзвездия, а са същ ествували и са били възприети етиопски и най-вече че А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я Т А Р Х И ­ Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н в С трандж а планина е създаден на З ем я та на базата на съзвездието Цефей достатъчно убедително доказва, че всички факти тряб ва да б ъдат прецизирани и да се направи корекция ако не на друго, то на възприетите ТЕ ЗИ по същия въпрос в историята на астрономията. Изхождайки от висшите знания по астрономия, м а тем а т и к а и гео­ м етрия, залож ени при създаването на уникалния А С Т Р О Н О М И Ч Е ­ С К И А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н , стигнах до заклю чението, че всички истински пирамиди в Египет, закуратите по Д вуречието, строеж ите по река И нд и всички м егали тн и съоръжения са били строени по подобни архитектурни планове. За египетските геом етрици рисунката на многоъгълника е била екви вален тн а на това, което днес наричаме план на дадено м ясто или пространство. Но нито при египтяните, нито при вавилонците се среща абстрактното понятие м ногоъгълник, което гърците извличат от без­ крайното м но ж ес т в о равни фигури и го постулират като „чиста ф орм а“ . Ф актът, че не м о ж е да се установи кога и как са били въведени тези понятия, е накарал някои историци (по м атем атика) да нарекат нача­ л ото на гръ цката м а т е м а т и к а „епоха на гръцкото чудо “ . От същ ест­ в у в а щ и т е д о к у м е н т и не м о ж е д а се у т о ч н и в к а к в а с т е п е н м а т е м а т и ц и т е на древния И зток са използували абстрактни понятия за числото и геом етр и чната фигура. Учени и специалисти считат, че и до днес няма никакви д о казател ­ ства, въз основа на които да м ож е да се разбере със сигурност по какъв път египетски те м атем атич ни понятия (макар и емпирични) стават достояние на онези гръцки мислители, които поставят началото на „нова ера“ в историята на м атем атиката. Не е известно кое е п ос л у ­ жило за м о с т м е ж д у е м пиричното естество на познанията и познанията с теоретичен характер, които са оставили древните гърци. О т казаното д отук м о ж е да се направи сам о един-единствен извод — носителите на висш ите знания, строителите на уникалното съоръ­ жение в С т ра н д ж а планина въз основа на А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н са истинските създатели както на египетска­ та, така същ о и на критската цивилизация, точно те стоят в основата на създаван ето на ци вилизацията на Балканския полуостров. К акто вече споменах, ням а д оказателства за същ ествуването на каквато и да е пряка връзка м еж д у критяни и древните гърци. Това обяснява, че както древногръцката писменост, така и всички древни знания на гърците са били придобити в готов вид от П Р Е Д Г Р Ъ Ц К О Т О

Н А С Е Л Е Н И Е . Те са били наследниците на носители на уникални познания, чиито по-късни представители са великите мъж е Орфей, Е вм о л п , Т А М И Р , наричан преднам ерено О М И Р , Лин, Музей и много д руги, ж и вели с л ед тях. Такава личност е бил и М Е Л А М п у с, синът на гадателя А М И Т А О Н . П огреш но е д а се см я та , че подобни висши знания са дошли от д ъ л б о к ат а древн ост по устен път. С ам ото твърдение, че Питагор е знаел наизуст т в орчеств ото на О Р Ф Е Й , недвусм ислено показва откъде Пи­ тагор е черпел своите познания. О рф иците още през VIII в. пр. н. е. са следвали религиозни и култови обреди в чест на ( О Б Ъ Р Н Е Т Е В Н И М А Н И Е ) Дионис и Д ем етра. Още в сам о то учение на Орфей се нарушава т.нар. единство меж ду д уш ата и тял ото, д о като п озн авателната способност на човека е била свеждана до съзерцаването на БО ГА . О рф изм ът е оказал изключително голям о влияние върху възникването на философските школи в Древна Гърция през VI-V в. пр. н. е. По същ ото време О Р Ф И З М Ъ Т вече е бил превърнат в мистичен култ. Случайно ли е това? Чрез О Р Ф И ЗМ А е бил изразяван про тест срещ у превръщ ането на човека в роб, докато см ър тта е била възпри ем ана като облекчение — своеобразно освобождение за роба. О б ст о я т ел с т в о т о , че според орфиците д уш ата напускала тялото и пр о д ъ л ж а в ал а своя път в задгробния живот, е носело успокоение. В заключение на този своеобразен размисъл ще попитам дали древ­ ногръцките философи от VI-V в. пр. н. е. не са заимствували от О Р Ф И ­ Ц И Т Е техните още по-древни знания, от времето на П РО ТО ТРА К И ТЕ , за да ги изведат, интерпретират и представят по-късно за свои. Най-древната философска школа в Гърция — М И Л Е Т С К А Т А , регис­ трира научни открития в областта на математиката, географията и астро­ номията. Интересно дали тези знания не са съществували и по-преди — да речем, в периода на Троянската война, или още по-преди — във времето, когато са били построени уникалните мегалитни съоръжения? От историята знаем , че Т ал ес от М илет е бил привлечен от славата и м ъ д р о ст т а на Египет. Той зам ин ава за тази страна, за да се запознае с основите на ем пири чн ата геометрия и с високата култура. Д ревногръ цк ият философ и м а тем а т и к Питагор създава теорията за косм ическата хармония на сферите и интерпретира мистиката на чис­ лата. Д ал и обаче той не е ползувал древни първоизточници за позна­ нията на една по-стара култура? Бих искал да припомня древн ата сентенция, авторството на която се приписва на Платон: „ Това знание, към коет о се ст рем и геомет рият а, е знание за В Е Ч Н О Т О , а не за т леннот о и преходнот о..." К азаното е в противоречие със светогледа на древните гърци. О т проучванията, които направих, стигнах до извода, че както по 148

I

островите на Егейско море, i ; i k ; i и mi liium.нкиич .............. p"ii • с ъ щ ес т в у в а л а високоразвита цимили зпции, коию ус.ниино ии|>■-«• >s П Р Е Д Г Р Ъ Ц К А . Ако съврем енната история дефинира К РИ И К Л 1 Л И М И Н О Й С К А Т А култура, то тази на Балканския полуостров нарекох още и П Р О Т О Т Р А К И И С К А . Опирайки се изклю чително на най-древните анали, предимно на О мир, А полон Родоски, Х еродот, както и на легенди и митове, проследих откъде са дош ли носителите на тези уникални знания, оставили свои сим во л и и по нашите земи. Всички сведения сочат, че техните корени се нам ир ат на Екватора, на юг от него в континента Африка. В основата им стоят „ М И Т И Ч Н И Т Е Х И П Е Р Б О Р Е Й Ц И “ и „ Е Т И О П Ц И П О Ч Т Е Н И “ . С а м и я т факт, че за база на А С Т Р О Н О М И ­ Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н е послуж ило съзвездието Цефей, потвърж дава направения от мен извод. Присъствието на представители на тази древн а цивилизация в Египет е безспорно, но те не са били египтяни. П ътят, по който са минали, е осеян със следи от тяхното присъствие и тези следи все още не са заличени от времето. При едно обединяване на световн ата научна мисъл ще има възмож ност да бъде обогатена човеш ката съкровищница с нови доказателства, които ще дадат в ъ зм о ж н о с т да бъдат ревизирани някои възприети становища, като наприм ер, че: — родина на астр о н о м и я та е Египет; — древните гръцки мислители са създали понятието за абстрактното число; — европейската цивилизация е създадена от древна Елада. О т казаното д оту к м ож е да се направи категоричен извод: носите­ л и те на ВИ С Ш И З Н А Н И Я и строители те на гробницата на б ож еството Б а с т е т въз основа на А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н са истинските създатели както на Египетската, така и на К ри тс ка та цивилизация, и стоят в основата на създаването на В И С О ­ К О Р А З В И Т А Ц И В И Л И З А Ц И Я НА Б А Л К А Н С К И Я П О Л У О С Т Р О В — тези, които наричам П Р О Т О Т Р А К И . С а м и я т „спо р“ за произхода на човешкия род се появява с идването на историческата сцена на древните гърци, нещо, което става хилядо­ лети я с л ед построяване на гробницата на божеството Бастет в С тран­ д ж а планина. П о гл еднато хронологически във времето, известните гръцки философи, представи тели на най-интересните школи, са живели не с толети я , а х ил яд олетия по-късно от тези, които са донесли със себе си и най-древния човешки светоглед. В съв ре м е н н а т а наука въпросът за генезиса на човека е изключи­ телно актуален. В своя труд „Произходът на човека и половият подбор“ (1871 г.) Ч а р л з Робърт Дарвин дава своя интерпретация за природонаучното обяснение за произхода на човека от животински прадеди. Теорията на Д арвин при надлеж и-към най-забележителните естественонаучни открития на X IX в., което е и една от предпоставките за 149

възникването на диалектическия м атериализъм. Учението му изтъква соци алн ите причини като определящ и отделянето на човека от ж иво­ тинския св я т — р ол я та на труда и общественото съзнание. Д нес теорията на Ч а р л з Д арвин е модифицирана под влияние на фактологичния и м ето д о л огич ния м атери ал за м олекулярния, популационния, биокибернетичния и пр. генезис. О т и стор ията на ф илософията знаем, че историческите събития в д ревн остта според и д еалисти те са се определяли непосредствено от волята на боговете, б ож ествен ото провидение и от съдбата. И е в о л ю ­ цията на ид еа л и зм а като учение върви пред ведантата, конфуцианство­ то и пл а т о н и зм а , свързан с религиозно-митологичните представи. И зхождайки от същ ата наука, знаем, че м атери али зм ът се разглежда като философско направление, противоположно на идеализма, със с ветоглед , ут в ъ рж д а в ащ първичността на м атериалното и вторичността на д уховното, идеалното. Фактът, че материалистични учения се появяват с възникването на философията в Индия, Китай, а по-късно и в Гърция, още веднъж дава основание да направим изводи от степента на прогреса на научните знания. С ъпоставих най-древния човешки светоглед със светогледа на гръц­ ките философи м а тер и али сти Х еракъл, Д ем окрит, Епикур, Ксенофан и др. О казва се, че до тяхното появяване на историческата сцена не е с ъщ ес т в у в а л а а л те р н ати в а та „произход на човека“ . П Р О Т О Т Р А К И Т Е и п редш ествениц ите на древните гърци са считали, че човешкият род е плод на разум ни същ ества, дошли от други светове. За тяхното появяване на пл ан е т а та Земя същ ествуват не сам о легенди, но и много други д ока за т ел с т в а, запазени във фолклора и епоса на всички народи по света, стигнали и до наши дни. Е стествено те са били обожествявани. Що се отнася до Б О Г О В Е Т Е , в различните епохи те са имали най-различни образи — звездни божества, свещени животни, а също и човешки лик. И тъй като „ сп ор ъ т“ е една изключително трудна за анализиране теза, все пак не е лесно да бъде даден отговор. За да бъде изяснен „вечният спо р“ за произхода на човека, крайно необходимо е учените и специ али сти те да обърнат поглед към някои игнорирани истини, които са ни завещани от т ъ м а т а на времето. Какво им ам предвид? — На всички е известно, че човекът е част от природата, а са м а та природа пр ед ставл ява част от световната материя. — С поред халдейците „Световната м ат ерия, както никога не е създадена, т ака и никога ням а да изчезне." Ако изходим от казаното, това означава, че във В селената същ ествуват и други разумни същества, тъй като в К О С М О С А нищо не изчезва, а сам о се трансформира от една ф орм а в друга. — С поред ш ум еро-акадския светоглед, както споменах, същ еств у­ ват две главни тройки б ож ества и богът на ЗЕ М Я Т А принадлежи към 150

първата Г Л А В Н А Т Р О Й К А Б О Ж Е С Т В А , а това означава, че в йерар­ хията на Б О Г О В Е Т Е ТОЙ стои над ВТОРА ТА ВАЖ НА Т Р О Й К А З В Е З Д Н И Б О Ж Е С Т В А . Това подсказва, че под понятието „ З Е М Я “ следва да се разбира всякакъв вид материя, която същ ествува във В С Е Л Е Н А Т А и на която им а условия за живот. И ако на такива планети ж и веят разум ни същ ества, то тяхната форма, структура и вид съвсем не е зад ъ л ж и т е л н о д а отговорят точно на нашите. В основата на загадката стои именно погреш ната интерпретация на едно от трите главни б ож ества от ш умеро-акадския светоглед — бога на З Е М Я Т А Е Н Л И Л ( Е Л И Л ). Той е бил бог не само на планетата З Е М Я , но и на всички други планети във Вселената, където същ ествува някакъв вид живот. Основание да мисля така ми дават познанията на древните, вложени в А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н , в който древните предци са показали както видимите светещи звезди, така и планетите, които се появяват като огледално отражение на сам и т е звезди. Начинът, по който са представени, вероятно почива на космически закони, известни на древните представители на тази висша цивилизация, оставили с и м в ол а за своето присъствие в С тран ­ д ж а планина, в гробницата на бож еството БА СТЕТ. П Р О Т О Т Р А К И Т Е не само са твърдели, но и със средствата на висши познания са ни показали откъде са дошли създателите на Хомо сапиенс на планетата. Те не сам о са го създали, а са му завещали и „великата мъдрост“ — уникалните познания и умения. С ТОВА М О Ж Е ДА СЕ О Б Я С Н И ЗАЩ О създателите на Х ом о сапиенса са били наричани БОГОВЕ. И защо хората са строели храмове и светилища в тяхна чест, както и защо именно там са съхранявали и продължават да пазят знанията, завещани от БО ГО В Е ТЕ . Жреците на тези храмове са били не само пазители, но и разпространители на древната „В Е Л И К А М Ъ Д Р О С Т “. И зхождайки от А С Т Р О Н О М И Ч Е С К И Я А Р Х И Т Е К Т У Р Е Н П Л А Н , определен о счи там , че учени и специалисти вече им ат налице достатъчно основание да погледн ат с други очи на най-древния човешки светоглед. Повече от налож и телно е те да проучат по-внимателно и по-задълбочено историята на нашите „примитивни“ и „невежи“ пред­ ци, които поради своето „ невеж ество “ били надарени с богато въобра­ жение. През последните няколко десетилетия усилено се заговори за палеоконтакти, за Б О Г О В Е и хора. Н ай-неум олим в търсенето на а р гу м е н т а е ш вейцарецът Ерих фон Деникен. Известни са неговите книги „С п о м ен и от б ъд е щ е то “ , „П ослание от боговете“ , „Посев и К о с м о с “ , „ М о я т свят в образи“ , „ Я в л ения“ и др. Тези книги на пръв поглед провокират и дори на м ом енти шокират човешката мисъл. Твърд ен ията в тях изгл еж д ат абсурдни, но всички те са подкрепени с факти и впоследствие с а м а т а наука ги е приела. Всъщност Ерих фон Д еникен защ итава своите хипотези, като изпо­ лзу ва с л аби те м е с та на съврем енната наука, която и до днес не е в 151

състояние д а обясни на какво се дълж и скокът в човешкото развитие м е ж д у к а м ен н ата епоха и древните цивилизации. В общочовешката история тази празнота продълж ава да зее. Тя чака своите откриватели. П о гл е д ъ т на фон Деникен е обърнат изключително към археологи­ чески открития, към м атериални д о казателства и към факти, които имат го л ям о значение за съврем енната научна мисъл. Д ърж а да отбележа, че в подкрепа на тезите на фон Деникен същ ествуват сведения и в писм ен ите анали от древността. И м а м предвид казаното от Х еродот за египетски те жрези: „ С п о р е д Ж Р Е Ц И Т Е някога, преди тези мъже, в Египет са власт вували Б О Г О В Е , които ж ивеели заедно с хората, и от т я х винаги един държ ал власт т а..." Ето какво казва О м и р в „ И л и а д а “ : „Вчера от иде Кронид да гост ува отвъд океана, при ет иопци П О Ч Т Е Н И , а с него и веички Б Е З С М Ъ Р Т Н И ..." С в еденията, посочени в тези произведения, ме насочиха към конти­ нента Африка, по-точно към Екватора и на юг от него. Някога в тази част на света е с ъ щ еств ув ал а и „цветущ а Е Т И О П И Я “ на цар Цефей, царица К осиопея и тяхната дъщеря Андромеда. В тази книга аз се постарах, м акар и накратко, да разкажа за проучванията, които напра­ вих. Без съм нение на територията на континента Африка, както вече спом енах, и до ден днешен същ ествуват много повече сведения и м атери алн и д о казател ства, които трябва да бъдат най-внимателно проучени, с цел да се д обл и ж и м колкото е възможно повече до обективната истина. За да бъде постигната м акси м ал н а ефективност, би следвало в тези изследвания и проучвания да взем ат участие учени и специалисти от всички континенти, които да р азгледат още веднъж всички същ еств у­ ващи д осега хипотези, тъй като някои от тях се приближават твърде много до о б ективната истина. Според мен не е за пренебрегване и хипотезата на Жорж Бау — учен от Кот д ’Ивоар, според когото писмеността на нашата планета е дошла от Африка. Д о с е га се считаше, че писм ен остта се е зародила в М есопотам ия около средата на IV хил. пр. н. е. Няколко века по-късно се е появило и д ревн оегипетското писмо, а с л ед това и китайските йероглифи. П редп ол ож ени ето на Бау е, че изворите на писмеността са се появили преди 9 хиляди години, а нейните корени следва да се търсят в Африка. Тогава територ ията на сегашната пустиня Сахара е била покрита с гъсти тропически гори. С л ед като Бау е провел сравнителен анализ на древноегипетски писмени източници и на паметници на африканската пи см ен ост, запазена по скалните райони на пустинята Сахара, стига до извода, че египтяните са заимствували ф ор м ата на записване на информация от африканците, а не обратното. Т ук не случайно посочвам и следния факт: 152

I

По-късно, когато северозападната част на континента е започнала да се превръща в пустиня, нейните обитатели са били принудени да се преместят на север — към Мароко и Тунис, както и на изток — към Египет. Ж ор ж Б ау с м я та , че предците на днешните мароканци и египтяни са оставили писмени свид етел ства за своето първооткривателство на пи см ен остта — най-великото изобретение на разум ното човечество. К ъ м твърден ието на Бау сам о м ога да припомня на учените и специ али сти те, че градът на Д А Н А Й и Х И П Е Р М Е С Т Р А се е наричал Х Е М И С , в о б л а с т т а Т И В А в Египет, а днес на 80 килом етра от Рабат, на територията на М ароко, същ ествува град с името Х Е М И сет. Същ о така да не заб равям е, че гробницата на бож еството БА С Т Е Т е п о стро ен а в С т р а н д ж а планина, която някога е носела им ето ХЕМ Имонт. Не се съм нявам , че отговорът на всички въпроси, които поставям в „ И С Т О Р И Ч Е С К А С П Р А В К А “ , ще бъде намерен и доказан с отварянето на гробницата на БАСТЕТ. Според легендата, както вече споменах, в гробницата са запазени писмени знаци, описващи всички исторически събития, станали две хилядолетия, преди да бъдат поставени на съхране­ ние там. В гробницата според легендата се съхранява и писмено предска­ зание за развитието на света две хилядолетия напред в бъдеще. Но за да п олуч им отговор, трябва да бъде отворена гробницата на Б О Ж Е С Т В О Т О . А това м оже да стане сам о с общите усилия на световната научна мисъл, обединена под егидата на Ю Н Е С К О . С отварянето на гробницата ние ще притежаваме писмените анали на нейните създатели. След разчитането на аналите най-после ще имаме доказателство за това КО И сме Н И Е, О Т К Ъ Д Е сме ДОШ ЛИ и Н А К Ъ Д Е ОТИВАМ Е! И тъй като „някъде“ все пак е съществувала „прародината“ на индоевропейците, аз определено считам, че терминът „индоевропейски народи“ няма да продължи да съществува единствено само като понятие, а ще добие истинска творческа валидност. И едва тогава ще разберем защо в речника на Д Р Е В Н И Т Е е съществувало понятието ЕВРАЗИЯ. С написването на книгата нямах за цел да дам изчерпателен отговор на всички поставени въпроси. Целях сам о едно — да привлека вним а­ нието на свето вн ата научна мисъл, да предизвикам Д И С К У С И Я , защ ото с ам о в Д И С К У С И Я Т А , в спора ще се достигне до истината. К л ю ч ъ т към тази загадка м о ж е м да открием в гробницата на бож еств ото Б А С Т Е Т . С и м в о л ъ т на БА С ТЕ Т е „светлина в м рака“ . Д нес ние д ей ств и тел н о повече отвсякога се нуж даем от светлина. Тази светлина е необходим а, за да оцелее човешкият род. Нека потърсим корените на наш ите древни предци — П Р О Т О Т Р А К И Т Е , като надник­ нем в тайните на С трандж а, Сакар, Родопите и Средна гора.

153

БИБЛИОГРАФ ИЯ 1. Авински, В л. И м а ли пирамиди на Марс? 2. П роф. А нгелов, Д им ит ър. О бразуването на българската народ­ ност. 3. А нгелова, Керана. Нестинарките. 4. Байкуш ева, С вет ла. М егали тн ата цивилизация под сърцето на Бретан. — сп. Н а у к а и техника. 5. Бат аклиев, Георги. Антична м итология — справочник. С., Д И Д-р П етър Берон, 1989 г. 6. Горбовски, Александър. Загадки на най-старата история. С., Народ­ на просвета, 1979 г. 7. Д обринова, Л азаринка. И нтервю с проф. Велизар Велков. — в. О т е ч е с т в е н ф р о н т , 1.9.1987 г. 8. Д им ит ров, Бож идар. К ам енни те щитове на България. — в. Орбита. 9. И вандж ийски, Красимир. П ирам идите от Мерое. 10. И ли ев, Борис. З а г а д к и т е на с в е щ а р с к и т е м о ги л и . — сп. Отечество. 11. И стория на България, том I. С., БА Н , 1979 г. 12. К ун, Н иколай А. С тарогръцки легенди и митове. С., Н аука и изкуство, 1979 г. 13. Л исевич, И .С . Синовете на небето. 14. М инкова, Д обринка. Загадките на българския Стоунхендж. 15. Н икит ов, Стефан. Д ревните цивилизации. С., Народна просвета, 1978 г. 16. Овидий. М етам орф ози. С., Народна култура, 1974 г. 17. О мир. И лиада. С., Н ародна просвета, 1976 г. 18. П роскуряков, С. О т съзвездието Г о л ям о куче ли са строителите на пирамидите? 19. Франкен, Георг. Как се ориентират животните. — сп. X о б б и. Х ам бург. 20. Херодот . История. С., Наука и изкуство, 1986 г. 21. Царев, Ради. Съкровищ ата на Сакар. — сп. Т у р и с т . Д руги студии: — Д а л и е мит. — сп. К о с м о с . — Н ай-после извънслънчеви планети. — сп. N e w scientist, vol. 114, №159, Великобритания, 1987 r. — П ет м ил и а р д а кръвни братя. — сп. Н ю з у и к. — С ам и ли см е в К осм оса? — сп. К о с м о с .

154

СЪДЪРЖ АНИЕ Е к сп озе.............................................................................. 5 In optima fo rm a .............................................................. 15 Sapienti S ad ................. ..................................................... 46 Никаква сила не е в състояние да спре едно откритие, чието време е дош л о..................... 72 „Познай себе си и ще познаеш Вселената и боговете“ ....................................................................... 85 „О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин?“..........................131 E R G O .................................................................................141 „Sustine et abstine“ ........................................................ 143 Вместо епи л ог.................................................................146 Библиография.................................................................154

ПРИЛОЖЕНИЯ

11. И с т о р и ч е с к а с п р а в к а

"ЕЛЕКТРОН" е една о т в о д е щ и т е ф и р м и в с т р а н а т а с о р и ­ е н т а ц и я к ъ м п р о и з в о д с т в о т о на: т е л е к о м у н и к а ц и о н н и , на­ вигационни и ради ол окац и он ни с и с т е м и , п р и б о р о с т р о е н е , м е д и ц и н ска т е х н и к а , р а д и о м е т р и ч н а и до зи м е т р и ч н а ап ар а­ тур а , б и то в а електроника и ел ектр о те хн и ка. "ЕЛ ЕК Т РО Н " предлага: - ради олокац и он ни с т а н ц и и за м о р с к и и речни кораби, бре­ гови с и с т е м и за кор аб о во д ен е, У К В и К В р а д и о с т а н ц и и и ра­ д и о т е л е ф о н и , и н ф о р м а ц и о н н и т а б л а с а к т и в н а и пасивна и н ­ дикация, м а р ш р у т н и а в т о м о б и л н и к о м п ю т р и , п о ж ар ои зв ес т и т е л н и и о хран н и с и с т е м и , г а м а -д е ф е к т о с к о п и , м а н о м е т ­ ри и и з м е р в а т е л н и п р е о б р а з о в а т е л и на налягане, е л е к т р о м е ­ ри, а п а р а т у р а за ф и з и о т е р а п и я и м е д и ц и н ск и о р т о п е д и ч н и легла, е л е к т р о х и м и ч н и т о к о и з т о ч н и ц и , ш л о с е р о м о н т а ж н и и н с т р у м е н т и , к а ф е м а ш и н и , видеоигри, с п ъ т н и к о в и т е л е в и ­ зионни а н т е н и , ф е р и т и , пи езо и ради о керам ика, хибридни ин­ т е гр а л н и с х е м и и С В Ч м одули, др уги пр о м и ш л е н и и б и т о в и сто ки ; - е ксп р е сн о за с н е м а н е на рекл ам н и ви д е о ф и л м и (24 часа); - експ ресн и п е ч а т а р с к и усл уги - черно-бял и ц в е т е н о ф с е ­ т о в п е ч а т на: учебни пособия, б ю л е т и н и , реклам ни м а т е р и а ­ ли, е т и к е т и и др. "ЕЛ ЕК ТРО Н " и з в ъ р ш в а ш и ро ка га м а ин ж е н е р и н го ви услуги при п р о е к т и р а н е и и згр а ж д а н е на п о ж а р о и з в е с т и т е л н и и о х ­ ранни с и с т е м и , св ъ р зо ч н и ц е н т р о в е и и н ф о р м а ц и о н н и с в е т ­ линни с и с т е м и за крупни о б щ е с т в е н и о б е к т и . Т ъ р г о в с к а т а м а р к а на "Е Л Е К ТРО Н " гаран- СоФ£я^ ^ нски т т и р а в и со к о к а ч е с т в о и н а д е ж д н о с т . 21 9 0 бТС П р о д у к ц и я т а на ф и р м а т а се и зн а ся в по- факс 23 02 21 вече о т 30 с т р а н и по с в е т а . телекс 23 791

Кртьсшю М у т а ф ч и е в ХОМО САПИЕНС ЗА П РО И ЗХ О Д А НА ХО М О САПИЕНС 1. И сто р и ч е с к а справка Оформление на корицата Пенко Гелев Редактор Мила Томанова 11речсрта0ане и щрих на и л ю стр ац и и те Румен БаракоО ф о р м а т 60 X 84/16 П ечатни коли 11,5 Печат Д ф "Полипринт” - Враца ISI3N 954-484-003-6 (ч а с т 1) 954^184-002-8 (м ноготом но)