BG Милиардери 9786199023716

Table of contents :
Съдържание
Иво Георгиев Прокопиев .............................................................. 5
Сашо Георгиев Дончев ............................................................... 25
Милен И Георги Емилови Велчеви ............................ 44
Митко Василев Събев
Петя Иванова Баракова - Славова ............................ 74
Тим ............................................................................................................................. 98
Марин Великов Митев ................................................................. 98
Иво Каменов Георгиев ................................................................. 98
Тихомир Иванов Митев ............................................................. 98
Ивайло Димитров Мутафчиев
и Цеко Тодоров Минев .............................................................. 128
Цветан Радоев Василев......................................................... 148
Гриша Данаилов Ганчев ......................................................... 172
346
Николай Тихомиров Бареков ........................................... 190
Богомил Любомиров Манчев........................ 215
Николай Йорданов Банев
(Евгения Банева) ............................................... 236
Огнян Иванов Донев ........................................ 263
Васил Крумов Божков ...................................... 282
Христо Атанасов Ковачки ........................... 306
Евелин Николов Банев (Брендо) .................. 332

Citation preview

Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана под каквато и да е форма и по какъвто и да е начин без изричното разрешение на „Каштас“ ЕООД. Книгата е маркирана на корицата за автентичност и срещу мен- тета с цензурирано съдържание с мокър печат на издателството, надпис „Да!“ и саморъчни подписи на автор и издател - блестящо- релефни, както и с други защити.

Григор Лилов BGМИЛИАРДЕРИ ©Григор Лилов, автор, 2014 © Издател „Кайлас" ЕООД, 2014 email: [email protected] ISBN 978619-90237-1-6

Григор ЛИЛОВ

BG МИЛИАРДЕРИ

От същия автор:

София, 2014 година

ДУЕЛ Истината за атентата на летището в Бургас се оказа невероятна. Защото в този свят на тайни служби - на сенки, реалност и изкривени огледала, в тънката граница между приказност и действителност, в блясъка и мъглата на всичко възможно и невъзможното дори, 2x2 никога не е 4, а може би е 5, 3 или дявол знае какво! И настръхваш от ужас... Сензационен трилър за атентата на летището в Бургас от автора, чиито книги са в Библиотеката на Американския конгрес, аналитичните центрове по света и елитните университети от Бръшляновата лига. Неподозираната и страшна истина, която надали ще излезе на бял свят. И родната власт с политическите лидери - замесена в проливането на онази кръв! 368 стр. Цена 12,96 лв.

ЛИБИЙСКА ВРЪЗКА „Една книга - документален трилър, ще взриви България повече от романите на Христо Калчев и Георги Стоев, взети заедно 4* » агенция „Блиц“ и седмичника „Шоу". „Либийска връзка с скандален разказ за българската демокрация и нейната мафия - със съкровените тайни на три правителства и концернът им „Сапфир“. Разследването на автора има силата на най-увлекателните трилъри“ - агенция „Пресее“. 464 стр. Цена 15 лв. ТАЙНИТЕ НА ГОЛЕМИТЕ ИГРАЧИ - том 2 От Луканов и Трактора-Алексей Петров през Маджо и Доктора до героите на ъндърграунда. Истинските създатели на СИК. Връзките: мафиите, бизнес групировките, правителствата на прехода. Поръчваха ли премиери политически убийства и кои? Скандали, неоповсстени никога досега. Панорама на страшния свят на кукловоди и марионетки. 640 стр. Цена 18 лв. Книгите може да закупите директно от издателя - фирма „Кайлас“ ЕООД. Цената на доставката е за сметка на фирмата. e-mail: [email protected], GSM 0887-235-351,0885-148-241 адрес: София 1618, ул. „Боряна“ 61, бл. 216А, аиЛО, „Кайлас“ ЕООД Заплащане: с пощенски запис или наложен платеж.

ИВО ГЕОРГИЕВ ПРОКОПИЕВ ВИЗИТКА

Роден е на 10 юли 1971 г. в Разград. Вече позабравено хоби риболов.

Семейство Баща му Георги е отговорен фактор при социализма. Той е сред шефовете на ловното стопанство и резиденция „Воден“ и кадър на Управлението за охрана и безопасност - УБО към ДС, Резиденцията е ’знаменателна за българската история - в нея са преговаряли премиерът Багрянов и Отечествения фронт, там Тодор Живков се е договорил със съветския лидер Хрушчов да стане ръководител на БКП, там са били много

негови срещи с Брежнев, там се проведоха срещи от тайната дипломация за спиране на войната в Югославия. Майката на олигарха е счетоводителка по професия и финансов ръководител на резиденцията. Във вестника си „Капитал“ Иво Прокопиев среща и съпругата си. Тогава тя се казва Галя Тодорова и е репортерка. Двамата се женят, след като преживяват жестока автомо- билна катастрофа, заради която Галя е оперирана във Виена. Сега семейството има четири деца. Галя дълго време е главен редактор на „Капитал“, но след продажбата на половината от дяловете във вестника се оттегля от журналистиката с обяснението, че трябва да се грижи за семейството. Имат четири деца: Филип на 15 години, Вера на 12 години, Стефан на 10 години и Магда на 6 години. Амбицията на бащата за тях е нетипична: „Помалко униформени, различни едно от друго. Кой каквито таланти и способности има, ще ги оставя да ги развиват“. Иво има брат Александър - бивш служител на Държавна сигурност, който сега е предприемач в неговата империя и с ключова роля в бизнеса. ОБРАЗОВАНИЕ Завършил е математическата гимназия в Габрово. Приет е в специалността „Икономика и организация на промишлеността“ в УНСС, но се прехвърля в „Банково дело и финанси“. В сингапурския клон на авторитетния Institut Europeen d‘Administration des Affaires (INSEAD) се е дипломирал като Executive MBA. ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ Първите години от кариерата му са на журналист и издател. Тя стартира още през 1991 г. още като студент започва работа като репортер във финансовия отдел на вестник „Пари“. Очевидци на тези негови първи стъпки разказват, че заедно с неразделния си спътник, покъсно бизнес-партньор Филип Харманджиев, двамата идват в редакциятаекип на

бившия комсомолски орган „Народна младеж“ с препоръка от банкатаспонсор на „Пари“ - „Биохим“. С идването на правителството на Филип Димитров на власт през 1992 г. той заедно със състудента си и приятел Филип Харманджиев и още двама души напускат в. „Пари“ и слагат началото на в. „Отечествен вестник“, близък до новата власт. След като този вестник е закрит, Прокопиев започва работа като един от шефовете на вестник „Банкер“. Напуска и него и през септември 1993 г. слага началото на в. „Капитал“, който ще даде и наименованието на бъдещата му политико-икономическа групировка. Приятелят и съдружникът Филип Харманджиев също е виден бизнесмен с номенклатурен произход. БИЗНЕС УЧАСТИЯ В Търговския регистър Иво Прокопиев се води като едноличен собствсиик на две фирми и съдружник в още 4, макар че империята наброява с косвените си участия и чрез свързани лица над 300 фирми. Той е едноличен собственик на капитала на: „АГЕНЦИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИОННА ИНФОРМАЦИЯ“ ЕООД „ДОСПАТ ПРОПЪРТИС“ ЕООД Към тях трябва да се добави и „АИИ медия“ ООД (на латиница All media - всички медии). Освен тях регистърът посочва и следното: Представители „АЛФА ФИНАНС ХОЛДИНГ“ АД Представители „ИКОНОМЕДИА“ АД Представители „ЛЕНДМАРК ХОЛДИНГС“ ЕАД Представители „АЛФА ТЕЛЕКОМ“ ЕАД Съвет на директорите „АЛФА ТЕЛЕКОМ“ ЕАД, Съвет на директорите ’’ЛЕНДМАРК ХОЛДИНГС“ ЕАД Съвет на директорите 6 ”АЛФА ФИНАНС ХОЛДИНГ“ АД Съвет на директорите „ИКОНОМЕДИА“ АД Съдружници „АИИ ДЕЙТА ПРОЦЕСИНГ“ ООД Дружествата също имат свои съдружия в десетки други фирми. Според самия Иво Прокопиев например „Алфа финанс“ е индустриална и финансова група от над 30 компании. Тези фирми също имат свои съдружия и така границите на интересите в предприемачеството му достигат до няколкостотин дружества. Има редица фирми - вече закрита или препродадени, в които е имал участие.

Името му е обвързано с низ от офшорки покрай президента Росен Плевнелиев като например кипърската „Уиклеф холдинг Лимитед“. (за властовия елит виж „Политиците. Парите. Мръсните им тайни“ от автора, бел. ред.) Съпругата и брат му също имат участия в редица фирми. Групата компании е запомнена с някои от най-големите сделки в България. Например за официален посредник по сделката за БТК е избрана базираната в Лондон „Дойче Морган Гренфел“, но компанията на Прокопиев „Булброкърс“ успява да се намести между подизпълнителите й. Така момчето от Делиормана участва в „кражбата на века“, както бе наречена сделката. Държавата даде 65% от компанията за смешните 230 млн. евро на „Вива венчърс“, собственост на американския фонд „Адвент интернешънъл“. Сумата се изплати само

7

с печалбата на телекома за годината, в която е извършена продажбата - 2004 г. А лицензът за третия GSM оператор бе даден на „Вива венчърс“ безплатно. Защо правителството и неговите видни олигархични консултанти се съгласяват на очевидно неизгодната за България приватизация няма логично обяснение. Освен едно-единствено - имало е големи лични интереси от сделката. Навремето беше създаден пул „Мечта“, в който бяха включени за раздържавяване акции от остатъчните дялове на най-добрите български компании - БТК, ДЗИ, „Български морски флот“, „Булгартабак“, „Проучване и добив на нефт и газ“. А брокерите на Прокопиев се заемат със сладката работа на консултанти. Казват, че е станало благодарение на роднинските връзки на вицепремиера Лидия Шулева с един от шефовете на „Булброкърс“ - Иван Ненков. С другата ръка концернът на олигарха - негови поделения набързо изкупуват на безценица компесаторките, срещу които се продават дяловете в пула „Мечта“. Трудно е дори да се изчисли печалбата-мечта от тази операция. С годините и чадъра на властта „Булброкърс“ става един от най-големите посредници на Българската фондова борса. Има отделни месеци, в които за родните мащаби оборотът е фантастичен —почти немислим (например за декември 2011 г. е номер 1 по оборот, достигащ близо 189 млн. лева за четвъртото тримесечие на годината). Мащабите са подсказани от сделките - близо 1000 за една година. Една от тях е продажбата на остатъчния 33-процентов държавен дял от енергоразпределителното дружество ЕВН. Пакетът бе изтъргуван в търг с тайно наддаване. Прокопиев пък удря джакпота с двойна игра, поясни „Стандарт“ 8 - докато уж помага на държавата да си продаде акциите максимално изгодно, „Булброкърс“ паралелно консултира и компанията майка EVN AG. През 2010 г. олигархът напуска България, отива в Сингапур и започва да разпродава части от империята си: активите си в „Летище Пловдив“ АД (2010 p.), телекомуникационната компания „Спектър нет“ (2010 г.), мола „Търговски парк Пловдив“ (2011 г.), „Каолин“ АД (2012 г.), както и ред недвижими имоти в страната и чужбина. Част от разпродадените активи са попаднали в сложни фирмени мрежи и е

трудно да се отдиференцира собствеността им. Иво Прокопиев има бизнес и финансова дейност и в чужбина, сред която се откроява и единствената банка на политико-предприемаческия му кръг - „Алфа финанс холдинг“ е мажоритарен акционер в „Интернационална приватна банка“. Империята е с големи интереси и в областта на зелената енергия. Според множество оценки преди настъпването на световната криза богатството му се оценява на около 650 млн. лв. само чрез няколко от публичните му копмании. По мои анализи от онзи период е било около два пъти по-голямо. В днешно време заради претърпените финансови загуби вероятно сумата е към 1 милиард. ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ През годините на прехода той участва в множество ключови реформи и проекти както в публичния, така и в частния сектор. На 26 години става член на Икономическия съвет на президента Петър Стоянов (1996-1997 г.). Като председател на Надзорния Съвет на НОИ е представител на работодателите и част от екипа, изготвил стратегията за пенсионна реформа в България. Заместник-председател е на Съюза на издателите в България през 2005-2006 г. Иво Прокопиев играе важна роля в обединяването на двете водещи бизнес асоциации - на чуждестранните инвеститори и местни предприемачи в една силна конфедерация КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България). Между 2006 и 2010 г. е избран за председател на КРИБ. През годините Прокопиев е представлявал България в 9 Той е бивш член на Борда различни мезкдународни съвсти. на Световната асоциация на вестниците и медийните издатели (WAN-IFRA), на Борда на Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA) и на Международния Съвет на „Уникрсдит Груп“, собственик на нашата „Булбанк“. Иво Прокопиев е почетен консул на Канада в България и доскоро член на Съвета на настоятелите на Софийския университет. Той е участвал или участва в управителните органи на множество други неправителствени организации:

• Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“ (заедно със Силва Зурлева от Нова телевизия) • Фондация „Айдиас Уелкъм“ (заедно с Бояна Попова от „Мултигруп“, депутата от БСП Петър Курумбашев) • Сдружение „Бизнес лидери за национална сигурност“ (там е и оръжейният търговец Петър Кьнев - депутат от БСП и бивш издател на в. „Дума“) • Фондация „Помощ за благотворителността в България“ (там е и външният министър на правителството на ГЕРБ Николай Младенов, както и екс министър Лидия Шулева) • Фондация „Капитал“

Сред основателите е на „Глобална България“, която осигури политическия възход на Бойко Борисов. Впоследствие тя се преобразува във фондация „Типинг пойнт“ (Прокопиев също е там заедно с банкерката Цветелина Бориславова, политологът Иван Кръстев, покойния вицепремиер на Иван Костов - Александър Божков и др.)

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ Официално е извън политиката. Информацията в медиите твърди, че е специализирал в курса за политически лидери на Харвардския университет, ала това е невярно. Неофициално го обвързват с фигури като Александър Божков, Лидия Шулева, правителството на Бойко Борисов, Саша Безуханова, Реформаторския блок и др. Дясно ориентиран е дотолкова, доколкото има дясно у нас, а не е просто10 етикет.

Щрихи „Няма как да станеш НЯКОЙ, ако си бил НИКОЙ“. Цитатът е на Иво Прокопиев. За първи път е казан преди 6 години, през 2008-ма пред родния вариант на „Business Week“. Оригиналът хму обаче - пак от устата на Прокопиев звучи другояче - „не

можеш ДНЕС да бъдеш Някой, ако ПРЕДИ си бил Никой!“. Баща му е бил Някой при социализма. В ловните стопанства се бораваше с оръжие и затова там Живков слагаше най-доверените и проверени кадри, найсигурните служители на службите - да не стане „случайно“ някакъв сакатлък с него. Синът също е Някой - вече в първобитната имитация на капитализма у нас. Прав е в заключението си, макар че то звучи цинично. - Първо си мислех, че мога да променя света. Сега се опитвам само д£ подредя нещата около себе си. Харесвам това, което правя. Харесвам хората около себе си, особено семейството и близките. Все още имам енергия да вървя напред. Свободен човек съм, решавам сам и не ме е срам от Нищо в миналото. Мисля, че последното е важно... Откровението също е негово. В свое слово пред завършващите икономика в СУ „Кл. Охридски“ той заявява следното: „Увереност. Започнах работа в първи курс, във втори основах първата си фирма, в трети имах 20 служители. В онези години конкуренцията не беше толкова силна и 'знанието за пазара не така разпространено. Това, което ме шодеше. и ме караше да рискувам е увереността, че знам и 'мога повече от другите. Дали е било наистина .така, честно казано се съмнявам. .Сега е различно;.. Тук държавата и (политическата класа са големите длъжници на българското -общество. Правилата и нормите не функционират добре, няма върховенство на закона, институциите не работят в интерес на 11

гражданите. С други думи - състезанието не е йестно. Не винаги по-добрият печели.“ f Ала Иво Прокопиев е спечелил. Нечестното състезание поставя под съмнение и честните Ьграчи, ако е имало такива. „Скъпи съмишленици, от няколко години насам неприятни кора, които се мислят за много хитри, играят покер с нашите рари, но с белязани карти“ - това е заглавие в „Капитал“ от 4 ЙЬли 2009 г. - преди парламентарните избори. Но конюктурата Ьече се е сменила. Преди близо 10 години твърди друго: Ц~- Ние сме една група от фирми и хора, които работим Вредно вече почти 10 години — казва ПрЪкопиев пред в. „24 часа“ през 2001 г\ Казал го е, защото тогава белязаните карти още не бяха обществено укорими. Но в неговата игра също ги имаше - синият вицепремиер Александър Божков, шеф на приватизацията, вицепреми- ерката Лидия Шулева в царското правителство, Трайчо Трайков и Симеон Дянков в кабинета на Бойко Борисов, деловото и бизнес сътрудничество с Цветелина Бориславова, приятелката на мутратаохранител-генерал-кмет-пре- миер-политлидер. Негова „белязана карта“ е и президентът Росен Плев- нелиев (съдружникът му Михаел Линднер като Михаел Улман и с два различаващи се паспорта. Смъртен акт: „Шок с разкъсвания и контузия на вътрешни органи“ - така съм представил очерка за държавния глава в последната ми книга „Политиците. Парите им. Мръсните им тайни“.) Ала когато на държавата и обществото се 12 гледа като на играл- на маса и бизнесът се брои за покер, белязаните карти са неизбежни. w С Росен Плевнелиев се познавам добре, бяхме близки семейни приятели. Откакто е политик, защото преди това беше министър високите позиции налагат много строги ограничения, с които и той, и аз се съобразяваме много стриктно. Нима?! Семействата си останаха приятелски. Галя Про- копиева и Юлиана Плевнелиева са най-близки приятелки, заедно обикалят

по света. Доскоро Юлиана работеше в медиите на Прокопиев. Напусна, когато разпалените от враговете скандали около името му достигнаха апогея си. Първата му фирма е „Гауди-4“. Четворката е ясна - по онова време се наплодяват маса фирми с това име. Не е ясно защо и Прокопиев, и други са избрали това странно наименование.

13

Антоии Пласидо ГилермоГауди е световно известен испански архитект, един от символите на неоготиката и модернизма, автор на прочутата катедрала „Светото семейство“ в Барселона. Символ е на приемствеността между миналото и бъдещето, между традицията и модернизма. Моделът на родния преход е същия, но за разлика от знаменития архитект творбата му вместо да предизвиква възхищение ражда потрес. Фирмата на Прокопиев обаче просъществува само година. В бизнесбиографията му е вписан и детайл, близък до легендарния „Трабант“ на Илия Павлов, с който мултакът е стартирал пътя си към милионите. На въпроса къде е бил в годините на дивото първоначално натрупване на капитала отговорът е: „Никъде. Бях студент. Продавах картофи на пазара“. Но щриха към обикновения човек - образът на Женския пазар в столицата, макар и реален (и продаденият „Трабант“ също е бил реален) е много по-различен от забележителните фамилии в картината дори на първите му съдружия. Нека видим една от тези фирми - „Финпрес холдинг АД“ (обява в Държавен вестник № 6204/93 г,). Съдружници са банкерът Георги Димитров Пиримов, Косю Илиев Джагаров, Бистра Георгиева Джагарова, Филип Михайлов Харманджиев, Иво Георгиев Прокопиев. Филип и Иво са състуденти, колеги в журналистиката, приятели и съдружници. Какво се оказа: бащата на Иво е управител на правителствената резиденция „Воден“, съдружникът му Харманджиев е син на ръководителя на областната ДС, Джагарови се знае кои са, а банкерът Пиримов е дете на активни борци. Явио всичките не са били Никои преди, за да станат Някои сега. Навремето „Ийст-Уест“ бе първата пирамида, публичио обвинена в нелоялност към акционерите си. Публикациите започна вестник ,Дапитал“. В обектива на разследванията му се оказаха само две пирамиди от десетките, пуснали пипала из България. В материалите на авторитетното издание сведущи лица заподозряха разчистване на неуредени сметки. Защото ръководителите на вестника Иво Прокопиев и Филип Харманджиев бяха напуснали съдружисто си с Георги Пиримов, което

започна да проскърцва, Пиримов с един от основателите на „ИйстУест“ - нещо, което въпреки разкритията си, изданието спести ма читателите си. Факт е обаче, че пирамидата нямаше никакви финансови отношения с фирмите на Прокопиев и дори не публикуваше рекламата си на страниците на изданията му въпреки че беше оцвъкала дс-що вестник имаше из страната. А кой е самият Пиримов - бившият съдружник на братята? Банката па Пиримов - ЧЗИБ зачена с парите на Главно инженерно управление. Това е секретна структура за търговия с оръжие при комунизма - неизвестна, неспоменавана и досега и далеч но-могьща от толкова спрягания „Кинтеке“. С прекрасни връзки с РУМНО, Генщабовете на България, Русия и руската секретна служба ГРУ Апропо, във връзки с РУМ НО беше обвинен и приятелят на олигарха - президентът Плевнелиев, който дори е карал войпиклъка си в секретния отдел на Генщаба. Става дума за паяжина от достатъчно внушаващи опасена отношения, които говорят за зависимости. В „Айдиас Уелкъм. Ком“ АД (ф.д. 7547/2000) сред съдружниците на олигарха се забелязва името на Бояна Геор-

т

15

гиева Попова. А тя коя е - ами онази, която наследи убития Илия Павлов на поста шеф на „Мултигруп“ (групировката и истината за убийството на Илия Павлов са описани подроб- но в „Тайните на големите играчи“, бел.ред.). Двата кръга - „Капитал“ и „Мултигруп“ първо бяха приятели, после се разведоха и превърнаха в нещо като смъртни врагове, а накрая смъртта ги събра отново в любовиа прегръдка. Но такава е българската действителност - по-жълта, скандална и сензационна дори от турски съзлив сериал-мелодрама. Друго име в това съдружие е на Петьр Георгиев Курум- башев. Да, същият - депугат от „Коалиция за България“, водач на листата на БСП на последните парламентарни избори в 24 МИР-София и четвърти в кандидат-листата й за евродепутати. Явно никога не е имало идеологии, липсват политически цветове, няма партийни платформи. Обаче са налице пари - и то много! Един нсизвестсн детайл подсказва за паяжината „биз- нес-власт“ Минисгьръг на финансите Симеон Дянков е братовчед на бившия изпълнителен директор на „Икономе- диа“ Бисер Боев. Последният е част от бизнескръга на Иво Прокопиев и се подвизаваше доскоро в борда на държавната фирма „Информационно обслужване“. Налице са и редица афери - от приватизацията на предприятието „Каолин“ до тази на „Дамяница“. Фирмите на олигарха бяха посредници по продажбата на дяловете от ЕРП-та. Те се очертаха като най-големите оператори на Българската фондова борса в годините на стопанското оживление преди кризата, вкл. и при сделки на държавата. Покрай битката „кой-кого“ и нападките срещу Иво Прокопиев много от тези скандали за пореден път бяха размахани в публичното пространство. Казвам за пореден, понеже навремето моите разкрития останаха незабелязани. Но това е типично и за другите олигарси - имената и делата им нашумяват едва тогава, когато се настъпят непримиримо политическите интереси - особено в условията на дефицитни бизнесвъзможности и недостатъчно пари. Но и това не е истинската паяжина, в която хищник и

едновременно жертва са всички родни олигарси. При Про- копиев една от нейните нишки се нарича „Натурела“. Групата от фирми е била години наред сред най-големите рекламодатели на „Капитал“. Нейният шеф - много едрият, макар и неизвестен за публиката предприемач, Кристиян Трендафилов Маслев беше застрелян в един априлски петък през 2000 г. пред стълбите на дома си на столичния бул. „Цар Борис“. Младата вдовица - Лилия Апостолова (има втори брак) доскоро (края на 2013 г.) беше изпълнителен директор на медийния бизнес на Прокопиев. Маслев е братовчед на тъмночервения политик Красимир Премянов, математик, компютърджия, бивш отговорен сътрудник на военното ни разузнаване и астроном. Той е онзи, който откри бизнессъзвездието „Орион“ (фирмите са кръстени на имената на звездите) на премиера Виденов. Скандалът тръгна и нашумя именно във в. „Капитал“. Съдружник в няколко от фирмите му беше о.з. полк Трендафил Трендафилов - известно време шеф на кабинета на вицепрезидента Ангел Марин. Той го освободи от поста му заради „нерегламентирани контакти“. Дали убитият предприемач и проспериращият му съдружник са били роднини заради сходството в имената (Трендафилов), не е известно, но може да се предполага. Друг съдружник му беше социологът Юрий Асланов - един от ръководителите на предизборните кампании на президента Първанов и доведен брат на Сергей Станишев. За делата на Маслев и неговата „Натурела“, чиито наследници са нещо като скрития, но невидим „Биг брадър“ у нас (контролират интернета на маса основни министерства и ведомства, на представителствата на ЕС и НАТО,| на ВУЗ-ове и т.н, и т.н., та чак до камерите по софийските, кръстовища) съм написал достатъчно в книгата си „Тайните на големите играчи“. Сензационен е разследваният в нея низ от убийства, та чак до удавения баща на политика ни Красимир Премянов, до катастрофата-покушение.17срещу брат му, ролята на

спрягания за „Октопод“ Алексей Петров и една насечена със сатър ямболска адвокатка - Надежда Георгиева. Покрай Маслев и тази история има още няколко скандала и още няколко трупа. Пари, далавери, кръв и смърт маркират тази нишка в паяжината. Ала не с само тя. На 22 април 2012 г. Прокопиев се изправи пред окръжния съд в Шумен. Беше призован в качеството му на свидетел по нашумялото дело „Килъриге“. Пред Темида за участие в банда за умишлени убийства | отговаряха Петър Стоянов-Сумиста, Васил Костов-Кеца, Янко Попов-Туцо, Георги Вълев, Петър Атмаджов и Райчо Стойнев. Олигархът разясни въпроси около продажбата на банка „ДЗИ Банк“ на гръцката „Юробанк И Еф Джи“ и претенциите на акционери от бившата „Тракия банк“. Според Прокопиев след смъртта на Емил Кюлев съпругата му Весела решила да продаде банка ДЗИ. За целта била наета специализираната в подобен род сделки инвестиционна

18

банка „Морган Стенли“. Инвестиционният посредник „Булброкьрс“ на Иво Прокопиев пък бил подизпълнител на американския банков гигант. Така се стигнала според показанията му до „опознавателни срещи“ между подсъдимия по делото „Килърите“ Георги Вълев (осъден през февруари 2014 г. на „доживот“ за убийствата) и акционера в „Тракия банк“ Георги Стойчев. „Бизнесът ми и инвестиции за милиони отидоха в ръцете на хора, близки до ГЕРБ“ - така изригна веднага след решението на Темида престъпникът, който не се призна за виновен. Историята. В края на 2006 г., малко след като гръцката „Юробанк И Еф Джи“ обяви, че ще купи ДЗИ Банк, стари акционери предявиха претенции за дял в нея. Сред тях е братът на Георги Вълев - Таньо, а адвокати са Пламен Луков и още един убит застреляният през март 2009 г. Петър Лупов. В момента на приключване на сделката обаче върху „ДЗИ Банк“, застрахователна компания ДЗИ и Българска фондова борса се появили серия запори. За да се установи коя е страната, завела запорите, чрез адвокатска компания са направени контактите, вкл. опознавателните, уточни се пред съда канавата на събитията, довели до поредица убийства и странното рандеву между олигарха и килъра. А какво е ставало зад кулисите по онова време, май и Господ не знае. „Килърите“ - явно подставени лица на много големи интереси, бяха арестувани в късната есен на 2010 г. И точно по онова време финансово-индустриалният бос на кръга „Капитал“ спешно напусна България и отиде чак в оня край на света - в Сингапур. „Атаките 19

бяха по много линии, не само медийни, също икономически, регулаторни, политически, включително лични (евфемизъм - става дума за опасност за живота), така че комплексът от тези неща доведе до това ние със семейството ми да вземем решение няколко години да живеем извън България.“ Така бизнесменът обясни заминаването на цялото му семейство и допълни: „Наймалкото съм избягал в Сингапур или където и да е, защото почти половината от времето го прекарвам в България, където са основните ми бизнес интереси.“ В бизнесреалностга на България всеки олигарх е като сапьор. Една погрешна стъпка, дори стьпчица и бизнесът му може да бъде отнесен на бунището, а нерядко и него самият да го преселят в някой друг, невидим за очите ни свят - по-скоро в ада, отколкото в рая. По онова време фирмите и компаниите на на Прокопиев надхвърляха 140, като не броим миноритарните участия и офшорките. Въртяха се милиарди. И се взимаха не по-малки пари! Една справка в кредитния регистър към онова време посочваше 10 банки и кредити към тях за колосалната сума от 568.712 млн. лева! Тези задължения, станали непоносими в световната рецесия, ограничиха възхода на империята и редуцираха мащабите й. Политическите амбиции на кръга са опитът да се възстановят предишните позиции. В СУ „Кл. Охридски“ към завършилите студенти по икономика той отправя следното послание: — Нямате време. Последното може да ви звучи пресиле- JHO, но вие нямате никакво време. Не 20

приемайте догмите, Които са резултат от мисленето на други хора. Съмнявайте —е, изобретявайте, бъдете креативни. Не забравяйте, че _ онкурентното ви предимство да сте новодошли на пазара, е много кратко. След вас идват други. Животът е твърде кратък и, както казва Стив Джобс, дори и тези, които знаят че ще отидат в рая, не искат края да дойде. Бързайте и живейте на пълни обороти! Изглежда Прокопиев вече е разбрал, че върхът на оборотите при дивото натрупване на капитал е достигнат - необходимо е вече да се смени предавката, както казват шофьорите. Но тук има и нещо друго. Амбицията май е и да се смени моделът. - Имам предвид, че зад фасадата на демократични институции всъщност се защитават интересите на един много тесен олигархичен елит - лидерите на три-четири политически партии, няколко семейства, свързани с тях, и няколко бизнес структури. Той е единствения български олигарх, който си е позволявал да изрича такива горчиви истини за прехода, макар че касаят и него. Но това е част от имиджа му - на либерално мислещ човек с прозападна ориентация и бизнесмен с финансови интереси. Интереси, които изискват поскъпване на България като котировка и съответно на местните родни активи на международните пазари вместо поевтиняването им. Понякога го наричат „комбинатор“. Аз бих го 21 определил като прозорлив и далновиден на фона на „активите и цените“ им. И все по-рискуващ в „голямата игра“ - вече не толкова предприемаческа, колкото

политическа. - Все по-често в София може да чуете, че „Мафия има в много държави по света, но само на едно място Мафията си има държава и това е България“... Определението е мое заедно с термина олигархия у нас за онова, което ни чака - написах го преди почти 20 години

22

в поредицата ми статии „Банковата афера - люпилня на олигархията“. Невероятното е, че олигарх е ирибегнал до това послание. Факт! Е, използва го наскоро за България и много авторитетното сп. „Форин аферс“ ~ издание на американския конгрес. Изглежда от геоглобална точка е вече политически коректно да се говори така. - За съжаление през последните три правителствени мандата, България направи сериозно отстъпление по отношение на върховенството на закона, качсството на бизнес средата и свободата на медиите! И не само това, но и още е излетяло от устата на Иво Прокопиев всичко се контролира от един център... има фасадна демокрация“. Едно е аз или вие да кажем „фасадна демокрация“ или „всичко сс контролира от един център“ пред авторитетния в. „Дер Щандарт“. Друго е да бъде казано пред света от човек, който е сред едрите предприемачи и собственици на медии в България и със съответния престиж и достоверност, който там се слага почти автоматично. Отзвукът ще бъде коренно различен. Всъщност това е обявяване на война - от края на 2013 г. на досегашния обществено-икономически модел, вкл. и на трите правителства, с които е работил рамо до рамо и ръка за ръка. Въпросът е защо го прави Прокопиев? Един от мотивите е, че е отлюспен и низвергнат от същия този център, за който говори. Ако ставаше въпрос единствено за отлюспването, вероятно щеше да си затрае. Но да обявиш практически война е равнозначно не само да спреш да печелиш (както е с низвергването), а да 23

загубиш страшно много. Тук вече не играят никакви икономически мотиви. Затова си мисля за друг, по-съществсн и верен отговор според мен - той е сред малкото интелигентни родни оли- гарси. Разбира, че досегашният преход е международно дезавуиран, води страната към катастрофа (вкл. и собствения му бизнес независимо от умения, опит и ефективност) и е опасност за самото съществуване на нацията и съответно на богаташи като него. . А Прокопиев надали би се примирил вътрешно в себе си с ролята на ужасно богат, ала иначе незначителен рентиер в чужбина - без позиции, без род и родина, на които да се опре и множи парите си. Личният си успех Прокопиев обяснява с това, че е представител на първото иеобременено поколение в България. Казва, че е бил в точното време на подходящото място. Забравя за третото условие бил е и „правилният човек“. Сега историята завърта руля отново, времето се променя, мястото - също в глобалния световен обществено-държавен океан. България е определяна като, държава на мафията“ в големия бял политически и бизнес свят. Когато те категоризират, следователно се готвят да те променят. Дали Прокопиев отново ще е на подходящото място? И в новото му време? И правилният човек?...

САШО ГЕОРГИЕВ ДОНЧЕВ

ВИЗИТКА Сашо Дончев е24роден на 7 септември 1953 г. в Ямбол. Хоби скиорство, финансира волейболни и баскетболни отвори. Семейство В публичното пространство няма никакви данни за родителите му. Според негово твърдение баща му е бил старшина в армията, а майка му - чиновничка със средно икономическо образование.

Знае се, че дядо му е сред първите от т.нар. анархоко- мунисти в България. Като много близък роднина неофици-ално се сочи Георги Пенчев Дончев (който си е променил фамилията на Григоров) - виден комунист, политемигрант в Москва, съратник на легендарни фигури от историята на БКП като Станке ДимитровМарек и Антон Иванов. За съпругата му Ева също се знае съвсем малко. Тя е полякиня по рождение, негова състудентка от следването в Москва. Занимава се с култура и журналистика, обича котките. Имат две деца. По-големият син е Даниел Михал Дончев (роден 1977 г. ) и вероятно е и чужд - полски гражданин заради името си. По-малкия е Георги (роден 1982 г.). И двамата се занимават с бизнес. Даниел се е посветил на тунинговането на автомобили и притежава най-доброто ателие в София. Негови клиенти са били почти всичките ни известни спортисти. Георги се занимава със системи за управление на мениджмънта и е сред ключовите фигури в газовата империя. Образованието им е от американски университети. ОБРАЗОВАНИЕ Сашо Дончев завършва средно образвание в родния си град - в гимназия „Васил Левски“. Висшето му образование е по специалността „Строителство на магистрални газопроводи“ в руския държавен университет за нефт и газ „И. М. Губкин“ от 1973 до 1978 г. Има и второ висше - „Международни икономически отношения“, получено у нас във ВИИ „Карл Маркс“ (сега УНСС). Във визитка по повод негово интервю във в. „Капитал“ са 25 отбелязани и годините: 1985-1986 г. Според сайта на „Овергаз“ е автор на повече от 30 научноприложни труда и инженерни разработки, публикувани в България, Русия, САЩ, Германия, Австрия, Сирия, Либия. Според сайта на БСК, чийто председател е, разработките са над 20. Там е посочено, че е член на Академията за технологични науки на Руската федерация.

Носител е на званието „Почетен член“ и на „Златен знак“ на Световното движение „Екофорум за мир“. ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ През периода 1978 1991 г.е на държавна работа. Работи в „Газстроймонтаж“ - като технически ръководител, проектант, специалист в отдел „Външна търговия“. В някои официални биографии е посочен като началник на обект „Транзитен газопровод СССР - Турция“, в други - като началник на съответния отдел. Освен това кариерата му включва и работа като директор на строително-монтажното управление на магистралния газопровод „Тула-ТПостка- Киев“ (сайта на „Овергаз“). Газопроводът е „Тула-Москва- Киев“ според сайта на БСК, чийто председател е. От началото на прехода е в частния бизнес. БИЗНЕС УЧАСТИЯ Автомобилите, които ползва, са с № 1991 - това е годината на създаването на „Овергаз“. Началото е със съдружие в малка газова фирма със седалище в Ямбол. Година по-късно в бл. 301 на столичния жк „Люлин“ регистрира едноличното си дружество „Овергаз - Сашо Дончев*'. През юни 1991 г. заедно с колеги създава „Овергаз“ ООД. Първият им офис на столичната ул. „Бачо Киро“ е в апартамента на Жени Марс, където още витае духът на авантюрата й с писателя Иван Вазов. В края на 1992 г. се пръква и „Овергаз инк“. С тази фирма през лятото на 1995 г. Сашо Дончев застава на пътя на руския природен26 газ. По това време компанията е със следното акционерно участие: РАО „Газпром“ - 50%, „Мултигруп“ - 20,5%, „Овергаз“ ООД -12,5%, ЕТ „Овергаз - Сашо Дончев“ - 9,5%, Кредитна банка - 5%, и Андрей Тенев - 2,5%. През януари 1996 г. „Овергаз инк“ влиза в „Топенерджи“. Тя беше сформирана през май 1995 г. от Андрей Луканов и предизвика такъв обществен и политически скандал, че накрая стана неудобна

за всички. Публичните й създатели у нас - Андрей Луканов и Илия Павлов бяха убити. През 1995 г. Сашо Дончев става един от нейните изпълнителни директори и работи с Борда, обаче на фона на знаменитите имена неговото остана незабелязано. Явно газовите афери са хранителна среда за писъка на куршуми. Защото дъх на синьото злато се разнесе и в убийствата на кюстендилския бизнесмен Александър Тасев (14 май 2007 г.) и кмета на Елин Пелин Янко Янков (9 януари 2007 г.). Но за разлика от скандалите и шетащата смърт около нефта и газа покрай фирмите на Сашо Дончев никога не е имало дори и намек от подобни приключения. Вероятно той е и единствения български мулимилио- нер, който не е приватизирал практически нищо, както го представи навремето Люба Кулезич в свое интервю. Не е съвсем права - например Сашо Дончев и „Овергаз“ са приватизатори на Института по заваряване. Първият пласт от бизнесимперията му са десетки регионални фирми - акционерни и с ограничена отговорност в близо 30 града на страната. Те са регистрирани в различен период от време - от 1992 г. досега с цел осъществяване на масова газификация на страната. Най-голямата от тях е „Софиягаз“ ЕАД, създадена през 2001 г. и дъщерното й дружество „Енергоконсулт“ АД. През 1992 г. той създава акционерното дружество „Овергаз инк“ АД. Известно време в неговия борд участва и Илия Павлов, а дълги години - Юрий Вяхирев, син на Рем Вяхирев, който е бил шеф на руския „Газпром“. През 1994 г. основава „Енергоконсулт“ АД, както и „Енергоинвест“ АД, което впоследствие е преименувано на „Мултек-Енерджи“ АД. С началото на масовото раздържавяване през 1996 г. е създаден приватизационният фонд „Наш дом“ АД, в който има участие. Сега 27 той е преобразуван в инвестиционен фонд „Наш дом - България АД холдинг“ АД. Дружеството има сериозни инвестиции в селското стопанство и оранжерийното производство. Същата година Сашо Дончев става участник в нософормираната акционерна фирма „Газтек БГ“ АД. През 1996 г. е регистрирано „Овергаз техника“ АД, на следващата година - „Оргазсервиз“ АД.

Сашо Дончев е бил член на борда на Кредитна банка и на ръководството на „Мултигруп България“ АД. Заедно със социолозите Кънчо Стойчев и Андрей Райчев олигархът започва издаването на всекидневника „Сега“ от името на негово едноименно дружество. Според твърденията на български император на синьото гориво той се е разделил с изследователите на общественото мнение, понеже имали разминаване във вижданията им за редакционната политика. През 2003 г. в „Най-богатите българи“ уточних, че Сашо Дончев има значими капиталовложения в терени на „Младост“ и около Американския колеж в Симеоново, където се кани да инвестира в елитен български колеж. В днешно време именно в „Младост“ е построено негово частно училище. Ако по онези години акционерно дружество „Овергаз Инк“ е почти изцяло чужда собственост, макар и със симво- лично участие на самия Сашо Дончев (под 1% от капитала) и той е единствено мениджър в управлението му, в по-късни времена картината е много по-различна, сочат анализите. Според фирмената информация на „Дакси“ тогава руският „Газпром“ е притежавал директно 50 на сто от акциите на компанията и косвено още значима част от книжата. 0.05% са били поделени между Сашо Дончев и Андрей Тенев (впрочем двамата заедно с Огнян Денчев са първите собственици на „Овергаз инк“, при регистрацията му на 22 декември 1992 година). Изненадите в случая идват от „Овергаз холдинг“. В най- ново време той вече държи половината от „Овергаз инк“ АД. При самият холдинг пък след поредица от увеличения на капитала от 12 април 2002 г. 99.572 на 28сто от акциите му са станали собственост на „Енерджи Консълтинг Лими- тид“. Фирмата е регистрирана според законодателството на Англия и Уелс на адрес в Лондон на ул. „Хил Стрийт“ 4. Според информациите от лондонското Сити тя е свързана с руския „Газпром“. В Лихтенщайн - Вадуц е регистрирана още една фирма „Овергаз“, която се представлява от местни адвокати. Както отбеляза публично преди няколко години в анализа си по

този повод докторът по право Атанас Симеонов, комбинацията между английска фирма и фирма в Британските Вирджински острови (BVI) е доста често използвана. Според него английското право дава възможност трансферите на пари от Великобритания към Британските Вирджински острови да стават без каквито и да са данъчни проблеми. Известни са поне няколко отлично работещи схеми за това, посочва той. До 18.03.2009 г. компанията South Eastern European Energy Limited, регистрирана в карибския офшорен рай на Британските Вирджински острови, е собственик на английската компания DDI Holdings Limited (бившата „Енерджи кънсълтънт лимитид“), която е регистрирана на адреса на адвокатска кантора - 4 HILL STREET в Лондон. „Ди Ди Ай холдингс лимитид“ държи 98,125% от „Овъргаз Холдинг“ АД. А „Овергаз холдинг“ има 50% от акционерното участие на „Овергаз инк“ АД. Останалите 50% се държат от „Газпром“ (0,49%) и „Газпром Експорт“ (49,51%). Разбира се, имената и адресите на фирмите, а също и директорите < им могат лесно да се променят. През 2007 г. „Ди ди мениджмънт“ АД, (която е компания, \ регистрирана у нас с Булсат 130677105) е закупила 100% от 1 капитала на „Ди Ди Ай холдингс лимитед“ от South Eastern European Energy Limited. Прехвърлянето на акциите е вписано в Companies House по-късно на 18.03.2009 г., въпреки че информация за сделката е подадена в приложенията към Годишния финансов отчет на „Ди Ди мениджмънт“ АД за 2007 г., сочи анализът. Накратко:“Ди Ди холдингс лимитед“ държи 98% от капитала на „Овергаз холдинг“ според последния му публикуван отчет. Това „Ди Ди“ пък е свързано с българското, в което Сашо Дончев притежава над 90%29от капитала. С дъщерните дружества и мажоритарното участие нишките водят към над 50 фирми, а чрез свързаните с тях и мино- тарното участие наброяват над 200 по-значими компании. Името на Сашо Дончев е или е фигурирало като акционер, представляващ, управител, член на Борда или на УС в следните фирми: ■ ОВЕРГАЗ ИНК. АД СЕГА

АД ОВЕРГАЗ ХОЛДИНГ ЕС ДИЙ ПРОДЖЕКТ АД ДИ ДИ МЕНИДЖМЪНТ АД ОВЕРГАЗ КАПИТАЛ АД ОВЕРГАЗ СЕРВИЗ АД ОВЕРГАЗ ТЕХНИКА АД ОВЕРГАЗ ИНЖЕНЕРИНГ АД ЕТ ОВЕРГАЗ САШО ДОНЧЕВ АДВЕНТЧЪР АД РЕНЕСАНС АД ВЕСТИТЕЛ БГ АД АДВЕНТЧЪР БУЛСТАТ 131266085 РОЙ ПРОПЪРТИ ФЪНД АДСИЦ РОЙ МЕНИДЖМЪНТ ООД ЕС ДИЙ ПРОДЖЕКТ АД ВАРНА-КОНСЕРВ АД ОУДЖИ ТРАНС АД ГАЗТЕК БГ АД ЕНЕРГОКОНСУЛТ АД ГАЗОСНАБДЯВАНЕ ВРАЦА ЕАД ГАЗОСНАБДЯВАНЕ РУСЕ - ЕАД ГАЗОСНАБДЯВАНЕ РАЗГРАД ЕАД ГАЗОСНАБДЯВАНЕ ПОПОВО ЕАД ГАЗОСНАБДЯВАНЕ ПЪРВОМАЙ АД ГАЗОСНАБДЯВАНЕ СТАРА ЗАГОРА ЕАД ГАЗОСНАБДЯВАНЕ СЛИВЕН АД ГАЗОСНАБДЯВАНЕ НОВА ЗАГОРА АД ГАЗОСНАБДЯВАНЕ АСЕНОВГРАД ГАЗОСНАБДЯВАНЕ НОВА ЗАГОРА АД ПЛЕВЕН 30 ГАЗ ЕАД ЛОВЕЧГАЗ 96 ЕАД ДУНАВГАЗ ЕАД РИЛАГАЗ АД СОФИЯГАЗ ЕАД ВАРНАГАЗ АД РАХОВЕЦГАЗ 96 ЕАД БУРГАСГАЗ ЕАД

ХЕБРОСГАЗ АД ВЕЛБЪЖДГАЗ АД ЯМБОЛГАЗ 92 АД ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД ЕАД ; ПАВГАЗ ЕАД ОУДЖИ ТРАНС АД РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК ЕЛИН ПЕЛИН АД [ СДРУЖЕНИЕ „СПОРТЕН КЛУБ“ ОВЕРГАЗ“ | ШАТО КОРТЕН КЛАСИК АД ШАТО-КОРТЕН ООД Към тях може да се прибави и участието в следните j структури: СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРСКА СТРОИТЕЛНА КАМАРА“ СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА | ФИРМИ ЗА ТЪРГОВСКА СИГУРНОСТ И ОХРАНА“ СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНА ЛОЗАРО-ВИНАРСКА КАМАРА“ СДРУЖЕНИЕ „СЪЮЗ НА ПЕЧАТАРСКАТА ИНДУСТРИЯ В БЪЛГАРИЯ“ СДРУЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФАРМАЦЕВТИЧ- ; НИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ | Пълният списък от интереси ще заеме десетки страни ци. Част от фирмите са с огромен капитал за нашата страна например двата основни Овергаза общо имат внесени близо I 120 млн. лв. Активите на различните дружества се измерват S с милиардна сума. Синовете му също развиват активен бизнес. Обвити в тайна и мистерия са някои техни предприема- I чески начинания, за които никой не е писал или говорил.

31

Става дума за съвместния бизнес с убития през 2005 г. виден престъпен бос Константин Дишлиев - касиер и счетоводител на световната наркомафия. В „Оу Джи Транс“ АД застреляният мафиот е въртял бизнеса заедно с Пламен Дончев - председател на Съвета на директорите, като и с члена на Борда - Даниел Михал Дончев. С него са имали и предприемачество в ямболската изба „Водичане“. Оценка на състоянието - заради сложната корпоративна схема на империята трудно може да се прецизира делът на Сашо Дончев в нея. Но при всички оценки, дори и най-занижените, той е мултимилионер с поне 550-600 млн., като твърде вероятно е да е милиардер. ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ От 15 декември 2011 г. е председател на Българската стопанска камара. От септември 2010 г. е съучредител и председател на Националния съвет на сдружение „Българска мрежа на Глобалния Договор па ООН“. Сашо Дончев е сред учредителите на Института за енергиен мениджмънт (ЕМИ) през юни 2010 г. Представянето му в медиите сочи, че Сашо Дончев е един от инициаторите и авторите на Националната програма за развитие на газификацията в България, Концепцията за развитие на газификацията на България и на Проекта за газификацията на населените места в България. Почетен председател е на Българо-руската търговскопромишлена палата и е председател на фондация „Сто години Народен театър“. Бил е или е член на УС на „Глобална България“, на Българската стопанска асоциация, на Съюза на издателите в България, на фондация „Атанас Буров“, на спортни клубове, на

32

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и др. Отличен е с руския орден „Препоподобни Сершй l доиежки“ - 3 степен. Орденът не фигурира в държавни руски регистър, нито в съответния Указ 1077 на президента Путин за наградната система на федерацията, а е отличие на Руската православна църква. Сашо Дончев е известен като щедър меценат на културата и родния си град Ямбол. Театралните награди „Аскеер“ са плод на негово дарителство. Той е бил основен спонсор на шоуто „Хъшове“ на Слави Трифонов, на постановките на Нешка Робева и нейните ансамбли, на изложбата на Пикасо в столицата и др. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ Официално няма. ЩРИХИ Олигарх ли е Сашо Дончев? Той самият смята, че не е. Хвали се, че е извън българския „елит“ понеже не посещава никакви техни светски прояви. Но е бил в борда на печално известната „Мултигруп“, която се запомни като кристално ясен иърви образ на олигархична структура у нас. Негови компании и такива с негово участие държат разпределението на газ у нас и имат монополни позиции в регионите на страната. Ямболската бизнес-звезда е категорична, че всичко дължи на себе си, на своя труд и усилена работа, както и на професионализма си. - Нищо подобно! Става въпрос за офшорки, които са призвани с цената на всичко да се заврат, да заемат контролни позиции, контролни точки и след това да пречат всячески, 33

да унищожават всяко инвестиционно намерение, всякакво желание да се извърши промяна към по-добро. През 1997 г. разобличихме офшорката „Овергаз Интернешьнъл“, „квартирувана“ в Холандия и шпионираща „Булгаргаз“. По-късно се натъкнахме и на друга офшорка - пак „Овергаз“ - този път „Овергаз ИК“ /Инкорпорейшън/, регистрирана в Лихтенщайн и пр. Това са все фирми на руското разузнаване ГРУ.. Тук един руски шпионин на име Сашо Дончев - шефът на „Овергаз“, по времето, когато аз ходех да се боря за нашите интсрсси, той съветваше Рем Вяхирев в „Газпром“. - Какви и кои са тези офшорки на „Овергаз“? - Ами то не може да се разбере коя е, каква е, защото това са офшорки, които пак лъжат-мажат и не пропускат, където има намерение за инвестиране, да участват като лицензиант, примерно. И ако не получат лиценз, или ако го получат евентуално - не го реализират никъде, защото нямат нито научен, нито производствен капацитет, нито средства, нито възможности за ноу-хау, но завеждат дела, за да провалят всеки, който се е появил на наша територия с намерение да извършва инвестиция. Ще ви дам един пример. Преди 15 години изпращах на американска фирма ядки от Добруджанското въглищно находище. Направи се изследване в един световен енергиен център, какъвто е този в щата Оклахома - „Саркис енержи център“. Преди две (четири, бел.моя) години американската фирма „Парк плейс енержи“ получи от нашия Министерски съвет концесия да инвестира и разработи това значително находище. За нещастие на България отново „Овергаз“ влезе в действие, като заведе поредното дело във ВАС и блокира намерението. Губеща е отново България.... Така че Дончев заведе дело във Върховния административен съд и заповед едно бавене, мотаене в годините на фирмата-инвеститор| която 34

имаше възможностите да направи съответната реална зацня на находището. В резултат - вече години наред, нищо. Ето това наричам руски шпионаж в действие! - Това за руските шпиони в буквален смисъл ли го твърдите?! - В буквален. Запишете - твърдя го в абсолютно буквален смисъл! Време е нашата агенция по сигурност да изгони от страната фирми като „Овергаз“, има и други, по-малки, да поразрови и други частни групировки, които са се приютили на топло и са станали центрове на руския шпионаж. Гневният изблик е публичен, публикуван е в медия. Дело е на компетентен в сферата на управлението, мениджмънта и синята енергия човек. На знаещ игрите зад завесата. Изказването е на Васил Филипов - бивш ръководител на „Булгаргаз“, човек, многократно преговарял с концерна „Газпром“ в конфликтни ситуации, успял да постигне преразглеждане на неизгодни за България клаузи в договорите и като „признание“ набързо освободен от поста му след заслугите му. Газовият император на България дава друго обяснение за успехите си. „Сигурно съм роден под щастлива звезда. Веднъж една номероложка ме намери, за да ми каже каква невероятна рядкост е това, че всички сборове в моята рождена дата дават седмица. Три седмици.“ - През всичките тези години, според мен, се лъже най- малко по 3 въпроса: 1-во, че цената на природния газ в България на границата и при крайните потребители е висока. Второ - лъже се, че Овергаз е посредник и трето - лъже се.

35

че Сашо Дончев е гадно копеле. - Заявява самият олигарх, интервюиран от Росен Петров. Всъщност ние сме част от маркетинговите структури на Газпром и това е нашата основна задача - да развиваме пазара... Аз избягвам винаги да говоря за неща, от които не разбирам. А геополитиката е едно от тези неща. - Нали според всички експерти Газпром е инструмент на руската политика... - вметва водещият. - Не знам според кого е това. Газпром за мен е един бизнес партньор. В многобройни свои изявления Сашо Дончев твърди, че е огорчен от неразбирането, от това, че „ние преди почти 20 години създадохме една компания - нов тип. Ние създадохме компания, която не беше регистрирана, за да може да прави бързи пари“. Ние създадохме компания, която да създаде условия за развитие на ново качество българи. И ние успяваме да го правим. Примерно, едно от най-интересните неща, които правим - при нас вече няма йерархична структура. При нас няма понятие „директор“, „началник отдел“ и др. Всички сме клиенти и доставчици един на друг. Това възпитава по особен начин хората... Но десетките отзиви в сайта „работодател“ на негови служители тотално му противоречат. Практически всички мнения акцентират на развихрилата се шуробаджанащина, на хаоса във фирмите, на лошия мениджмънт на различни равнища. Някои от служителите намекват как чрез своите назначения Сашо Дончев скубе златната кокошка на синьото гориво, смуче печалбите 36 и прогнозират, че рано или късно руснаците може да му потърсят сметка. Но пък изказалите

са бивши „овергазци“ - вече не са в компаниите и сигу| са дали воля на емоциите си вместо на фактите. Факт е, че колкото охотно разказва идеите си за България и света, толкова неохотно Сашо Дончев отговаря на конкретните въпроси - за него самия и за концерна. Ето какъв споделя в диспут с членовете на форума на в. „Сега“: „И така - към следващата група въпроси. С ваше разрешение, уважаеми форумци, ще прескоча темата „С. Дончев“. Мисля, че ако успея да отговоря на всички останали въпроси, със сигурност ще знаете достатьчно много за мен. А за фактите от моята биография ще помоля Нери (Терзиева - известната телевизионерка е била пресаташе на „Овергаз“, както и известният днес политик Волен Сидеров, бел. авт.) да напише. Между другото така постъпих и с темата „Овергаз“.“ Все пак има и моменти, когато олигаръхт е бил откровен. ~ С моите съдружници бяхме една комплексна бригада, освен мен ^ мениджъра, имаше проектант, механизатор, дори заварчик. Опитът, който имахме, ни даваше основание да смятаме, че сме най-добрите в този бранш. Но се оказа, че няма инвеститори. Няколко години обикалях света, глав- но САЩ, контактувах с различни финансови институции и навсякъде получавах един и същ отговор - че проектите ни за газификация са изключително секси - точно така говорят американците, но най-вероятно не си представям колко сложни времена ни чакат в България и колко рисково е всичко това, което съм тръгнал да правя. - Така ли стигнахте до съдружие с „Мултигруп“? - Ако ми бяха дали кредит от Българо-американския инвестиционен фонд в Чикаго, нямаше да ходя при Илия. А аз 37 пари нямах. Имах идеи, знаех как да ги осъществя, но нямах

пари. След като обиколих Европа и Америка в безуспешно търсене на инвеститор, обиколих и българските банки. Така през 1993 г. стигнах и до Кредитна банка и се запознах с Илия Павлов. Спомням си тази първа среща - едно здраво младо момче с копринена риза, с големи златни копчета на ръкавелите и със златен синджир на врата - уверено в това, че има пари. Дадоха ни, мисля, около 19 млн. лв. кредит. В интерес на истината ходих тогава и в Туристспортбанк (Емил Кюлев, б.а.), в Балканбанк (Иван Миронов, б.а.) и в много други, но само това момче с копринената риза каза - тези проекти може би са интересни. Очевидно обаче Радослав Ненов го беше подготвил за този разговор. Така „Мултигруп“ стана акционер в „Овергаз инк“. С влизането на „Газпром“ във фирмата обаче тяхното участие беше намалено и след време, Бог да го прости Илия, успяхме да стигнем до споразумение, с което се разделихме. Чисто човешки, аз нямам лоши спомени от Илия. Онзи бандитски образ, който му рисуват, на мен ми е непознат. Може би се е стеснявал да ми го покаже. Любопитен факт обаче е, че той беше силно ресиектиран от мен. И с мен е имал много коректни отношения. Имам предвид лични отношения. Друг е въпросът, може би аз съм дребно скроен човек, но понякога мащабността на неговите амбиции ми изглеждаше смешна. Но това е друга тема... Олигархът е споделил охотно - за свой сеподобен. Разбира, че фактите се знаят и е глупово да ги отрече. И един неочаквано откровен отговор. Никога и никъде после не е повторен: - Как „Газпром“ откри „Овергаз“?

38

-* През 1993 г, „Овергаз“ беше на 2 години, имахме си вече и сравнително голям офис, дори бяха ни обирали един- два пъти. Бях наясно, че сами газификация не можем да направим, трябват ни партньори. Започнахме да работим с холандски и американски фирми. По това време писах няколко пъти на Вяхирев, че ако иска да успее в България, трябва да върви с мен. Предложенията ми са били заведени там в папка „Студента“. Така се започна... Предполагам, че папка «Студента» днес е набъбнала до дебеличък том. Възможно е да е прекръстена - например на напка-том „Барин“ . Барин на руски означава човек от висшето съсловие, нещо като помешчик. Произлиза от ста- роруското „болярин“. Пародоксът, че Сашо Дончев мисли в друга, коренно отличаващи се категории за самия себе си. Онези, в които е вярвал и дядо му, славещ се като анархокомунист. „В самото начало трябва да припомня, че аз често определям себе си като анархист. Тъй като сс оказа, че не са много тези, които са чели Кропоткин, Бакунин или поне Георги Шейтанов, а много са запомнили любимата на комунистите фраза на батько Мах но: „Анархия - мать порядка“, аз вече не го правя. Започнах да се наричам анти-етатист. За мен това е същото, но за другите сс оказа по-приемливо. Дано да не е, защото не го разбират.“ Антиетатист означава да си срещу държавата. Според олигархът в бъдеще фирмите ще трябва да поемат нейната роля 39 за работниците си, както и за техните деца. Разбира се, това е опит за представяне на съвременна, красива опаковка за живот в робство. Твърди, че успелите хора в една нация никога не са повече от някакъв малък процент - „някъде казват, че били

0.3 на сто, други твърдят, че доближавали 1 процент. Не е лошо това, че реално у нас са успели 500 или 1000 души. Лошото е друго - че те не съумяват да увлекат със себе си по-широк кръг българи.“ Не е прав за успелите. Защото например в САЩ има 5.9 млн. домакинства - милионери само по ликвидни финансови активи, т.е. без да се отчита стойността на недвижимата собственост и личния бизнес. Там успелите са почти 5% от населението, с отчитането на другите показатели вече са 9.8% от живущите, в Катар са 14,4%, в Швейцария -11.6%, в Хонконг - 9.4%, в Сингапур - 8.2% и т.н. - И аз продължавам да мисля, че ако някога изградим нашия площад „Съгласие“, трябва да го кръстим „Симеон Сакскобургготски“. Велико дело е примирението, което сега се реализира у нас благодарение на неговата поява. Въпреки съпътстващите го недомислици. Примирението обаче у нас се изрази в трите хиляди „успели“ от населението. И във възможностите сред тях да попадне само онзи, който е посочен и отбран по неизвестни, може би тайни критерии. Всъщност Сашо Дончев не е анархист, както парадира, а привърженик на елитаризма - шепа, надарени с власт и маси народ - в безправие. Това е всъщност идеята и философията му - да се „увлекат“ българите. Е, социализмът ги увличаше 45 години, а немалко и досега се чувстват впримчени в него. Пряката демокрация е възможна само ако народът е качествен, заявява Сашо Дончев. Според него той е накачествен: българското общество е: 1. недостатъчно просветено 2. некултурно и 3. се нуждае от лидери. Лидерът обаче не е посочен.

40

„Аз не казвам, че в България няма такива хора. Аз казвямр че на местата, определени за лидерите, са

„седнали“ хора, които нямат изброените по-горе качества. А защо? Ами защото. Вижте т.т. 1 и 2Is Практическият наместник на „Газпром“ у нас, на руския инструмент за влияние се чувства напълно свободен единствен сред „елита“ да критикува същия този „елит“. Знае, че е защитен, знаят, че зад гърба му е могъща, непоплюваща си сила. - Пътят е тотално сбъркан, това не е пътят на българина. Това не е пътят на свободния човек. И ние по този път нямаме аргументи. По този път имат аргументи онези, които са различни от нас. Тези, които ние не харесваме, така че ние сме длъжни да се върнем обратно... „Обратно“ - какво ли означава това?! Назад към миналото ли - към тоталитарната система, към ЦК на единствената партия на успелите, към Политбюро иа най-успелите, към най-успешния - може би нов Генерален секретар ли?! Газовият император на България не е завършил посланието си, оставил е многоточието след „обратно...“.

МИЛЕН И ГЕОРГИ ЕМИЛОВИ ВЕЛЧЕВИ

ВИЗИТКА Популярната фигура е Милен Велчев, докато по-малки- ят му брат Георги е сравнително неизвестен. И двамата са родени в София - поголемият Милен на 24 март 1966 г а по-малкият на 26 февруари 1968 г. Хобито на бившия финансов минстър е баскетбола. Имат и общо занимание със съпругата си - музеите на изобразителното изкуство. Георги е потънал в дълбока дискретност и за него практически не се знае нищо.

41

Семейство Бащата Емил е човек на висшата комунистическа номенклатура роднинския клан Велчеви. Родоначалникът му е е Борис Велчев - човек със смъртна присъда преди Девети септември 1944 г., бивш член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Внукът му, кръстен на негово име, доскоро беше главен прокурор на Република България, а сега е съдия в Конституционния съд. Емил Велчев през годините на социализма е бил един от ръководителите на авиокомпания „Балкан“. Работил е дълги години и по чужбина - от Москва през Лагос, Нигерия до Хараре, Зимбабве. Майката на братята също е служител на БГА „Балкан“. И двамата братя са женени. Съпругата на Милен - Симона, е била студентка в Пловдив, после е завършила авторитетния „London schools of economics“ специалност „медии и комуникации“ и дори известно време е била в CNN. После се прехвърля в банката „Морган Стенли“ и остава в нея дори и в първата година от министерстването на съпруга си. Имат син Виктор, роден през 2005 г. Съпругата на Георги - Нина Маркова - Велчева, също е от голямото червено „добрутро“. Тя е дете на Стоян Марков. А кой е самият той? Марков е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес и човека, отговарящ за „фирмите на прикритие“ (така е записано в докладната записка до Живков от края на 70-те г., когато са създавани) в прогнилия Запад. На него са били възлагани задачите за крадене на технологични чайни от чужбина, както и „подръжката“ със секрети от противника на военната ни промишленост. Управлявал е милиарди долари - и в България по секрегните проекти за оръжейната промишленост и електрониката, и на Запад в подставени родни фирми. Сега от парите няма нито кост, нито вест. Няма публични данни за семейството на Георги Велчев. Твърдят, че е върховен в ролята на „сив кардинал“ и че е безценен съветник на батко си Милен по всякакви въпроси. 42

ОБРАЗОВАНИЕ И двамата братя са учили в московски училища в бившия СССР. Милен Велчев у нас е завършил столичната гимназия с изучаване на руски език „А- С. Пушкин“, а брат му - английската гимназия. През 1988 г. Милен Велчев се дипломира по специалността „международни отношения“ във ВИИ „Карл Маркс“ (сега УНСС). Там е получил висшето си образование и брат му Георги. С идването на демокрацията братята продължават да трупат знания, ала вече в САЩ. Ексфинансовият ни министър през 1992-1993 г. специализира по бизнес управление в университета в Рочестър, САЩ, Според първата версия обучението му е платено със стипендия „Фулбрайт“ в квотата й за България, ала той не се завръща у нас, каквито са условията за получаването й. Според другата хипотеза стипендията е от Световната банка. Аз не открих данни той да е карал стажове там или да е работил после в нейните структури, което е условие за получаването й, но е възможно да е ползвал финансовата помощ на институцията. През 1993-1995 г. учи и взима магистърска степен по финансов инженеринг в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж, САЩ. Третата версия за стипендията е свързана именно с това обучение. Георги също е специализирал в САЩ, но в далеч по- елитен ВУЗ от онзи в Рочестър - възпитаник е на Харвард бизнесскул. ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ След дипломирането си Милен започва работа в отдел ООН на Министерството на външните работи, където е от 1990 г. до 1992 г. Работил е като аташе в управление „Международни организации“ и референт по политически въпроси в мисията на България в ООН. От онези времена в цитаделата на родната дипломация датира добрата връзка на Милен Велчев с телевизионната звезда Митко Цонев, който пък работил в посолството в Женева като спец по международните организации. Покрай Цонев за човек на финансовия министър брояха и бившата царска депутатка Милена Милотипова избрана в зората на демокрацията като първото „Момиче на 168 часа“. Когато първото синьо правителство на Филип Димитров идва на 43 власт, следва остър конфликт с тогавашния министър Стоян Ганев как

да се оползотвори мандата за ръководство на Общото събрание на ООН. Милен Велчев светкавично е изхвърлен от министъра. През 1994 г. е летен сътрудник по корпоративни финанси в „Кемикъл банк“ в Ню Йорк. От 1995 г. до 2001 г. расте в кариерата в „Мерил Линч Ко“ (фалирала в кризата и закупена от „Банк ъф Америка). През 1995-1999 г. е бил сътрудник в управление „Инвестиционно банкиране в Източна Европа, Близък Изток и Африка“ в голямата инвестиционна банка „Мерил Линч“, офиса и в Лондон. Бил е ръководител или участник в редица проекти: продажба на арменската телекомуникационна компания „Ар- ментел“ на ОТЕ; Национална банка на Румъния - дългова емисия; приватизация на Вапса Commeciale Romanu. От 1999 г. е вицепрезидент в отдел „Развиващи се пазари“. Двете му големи сделки, с които се помни, са в България - спечелване на лиценз за втори GSM оператор ~ този на „Глобул“ от гръцката ОТЕ и покупката на нашата банка ОББ от Националната банка на Гърция. Във финансовите световни среди обаче спрягат юпито не като човек на гръцката съобщителна компания или на банката, а по-скоро на скандалния милиардер Кокалис - агент на тайната гедерейска полиция ЩАЗИ. Според тях освен у нас братята му помогнали да пробие заедно с ОТЕ в Румъния и Армения. Георги Велчев в самото начало на демокрацията е работил във фармацевтичната фирма, която търгувала с Чехия и Словакия. След около година се прехвърля в голямата инвестиционна банка „Морган Сгенли“ Той също я напуска, за да дойде у нас и да развърти бизнеса, докато брат му е финансов министър. Бил е преподавател в Софийския унивреститет „Св. Климент Охридски“. Патриотизмът на постъпката на Милен Велчев да се завърне в България е широко пропагандирана. Злите езици обаче я свързват със съкращенията на персонал в банката „Мерил Линч“. В институцията са порязани от щат 9500 служители от общо 65 000, които се трудели там. Брат му обаче нс е пипнат. БИЗНЕС УЧАСТИЯ 44 Богатството на Милен и Георги Велчеви е трудно да се измери

заради големите им интереси в семейното бизнес- кралство, преплело се с роднинската финансова империя. Не са прозрачни и взаимоотношенията и връзките й с другата бизнесимперия на политбюровеца Стоян Марков, както и със сродната с нея на починалия политбюровец Огнян Дойнов. Още повече, че значителна част от истинските активи са концентрирани в чужбина - предимно в славещи се със своята банкова тайна места и офшорни „райове“. Затова всяка преценка би била относителна. Неофициално се счита, че братята са сред най-състоятелните нашенци, ала това не личи освен при много внимателно вглеждане в дебрите на бизнеса. Търговският регистър не изважда много за тях. Това са данните за Милен Велчев: Управители ”ДЕЛТА КЕПИТЪЛ ИНТЕРНЕНГЬНЪЛ-МГК“ ЕООД Управители ’’ДЕЛТА КЕПИТЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД Представители ”ДЕЛТА КЕПИТЪЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД Съвет на директорите ’’ДЕЛТА КЕПИТЪЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД Съдружници ’’ДЕЛТА КЕПИТЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД А това са за брат му: Представители ’’ХЕЛИОС ХОТЕЛС“ ЕАД Представители ’ТЕТРАРЕАЛ“ АД Съвет на дирекгорите ’’ТЕТРАРЕАЛ“ АД, до 12.10.2017 Съвет на директорите ”Сол Мелиа България“ АД Съвет на директорите ” ДЕЛТА КЕПИТЪЛ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ АД Съвет на директорите ’ТЕТРАРЕАЛ“ АД, до 26.09.2011 Съдружници ’’ИММОСОФ“ ООД Съдружници ’’ДЕЛТА КЕПИТЪЛ ИНВЕСТМЪНТС“ ООД В действителност обаче интересите им в бизнеса са толкова големи, че и цяла книга няма да стигне за описването им.

45

А пред погледа на обществеността е дребната собственост. Декларациите пред Сметната палата, които е попълвал като министър Милен Велчев, дори не дават и бегла представа за активите на ссмсйството. Ето една от тях. Според нея Милен Велчев притежава точно 5 жилища - четири у тях в родна България и едно в Лондон. Лондонското се води за скромните 97 квадрата, но според тамошните методики - без кухни, сервизни помещения, бани и килери, антрета. Но и това е едната гола видимост. Невидимостта с къде е „базирано“ - в кой район на английската столица се намира. Кварталът е Южен Кенсигтън - един от най-баровските и ошемлително скъп. В него се намират няколко посолства - включително българското и руското, домът на царския съветник Спас Русев (бивш шофьор на тъста Стоян Марков), както и къщите па много английски аристократи и мултимилионери от цял свят. А на крачка до българските титулувани лица е бил домът на също така титулуваиия убит мафиот - Иван Тодорофф - Доктора. В този район дори част от улиците са частни и неразрешени за движение на коли освен за живущите там. Офици- алната оценка на скромните 97 квадрата, които притежава Милен Велчев, е за сумата от 1.05 млн. лв. равностойност, но вероятно пазарната цена е по-висока. Според местните брокери 120 квадратни метра там струват около 700 000 - 1 милион английски лири (над 2.2 млн. лв.). Останалите 4 апартамента са в София - от баровските квартали в полите на Витоша до Лозенец. В имотната си декларация Велчев ги е оценил за 1 милион и 167 846 лева - средно по 100 000 в зелено на палат. Освен това той има двор- но място от 4.7 дка в ботевградското село Джурово. Оттам е бившият живков министър на отбраната Добри Джуров. В чуждестранните банки само Милен Велчев навремето държеше 46 немалки за нашите мащаби суми: в „Мерил Линч“, „Алайд Дънбар“, КАИБ -Румъния, „Мурант и Ко“ и „Ройал банк ъф Канада“ първият ни ковчежник е имал сметки на левова равностойност 944 931 лв. Освен това е декларирал притежавани акции за 69 218 лв. по номинал в най-

голямата инвестиционна къща в света ** „Мерил Линч“ и дял за 86 0 лв. - нак по номинал, в нейния инвестиционен фонд в Румъния. Има 200 000 долара в пенсионни фондове. Ексфинаисовият ни министър беше съдружник и с принц Кирил в родната инвестиционна компания „Булвенчърс“. В нея комбината е въртяна заедно с бившето вице на царското правителство и ексминистьр Николай Василев за завист на издатели на в. „Капитал“ и едноименния кръг около него. Фирмата се занимава с операции на фондовата борса у нас, с търговия с акции и ценни книжа, както и със сделки с борча на България. Създадена е по времето, когато е пипната властта у нас от Велчев - през 2002 г. Медии твърдят, че през нея и от Лондон - старата му банка „Лемън бразърс“ и новата банка - „GLG“, в която работеше синът на цар Симеон, са били разиграни значителни суми по сделките за външния дълг на България, които осъществи Милен Велчев. Самият той е участвал в компанията, обаче след встъпването му в длъжност го замести брат му Георги. На този фон хронологията на миналото си е направила една шега. Бившият финансов министър далеч назад във времето, в зората на големите му пари е притежавал и собствена фирма, регистрирана в София в началото на 1991 г. Тя се е казвала „Гив ми файв“ (Дай ми 5), но през 1998 г. е обявена в ликвидация. На никого не е ясно защо е избрал това наименование. Но „гив ми“ е нещо като лого на империята на братята, клеветят ги техните конкуренти - само че не става дума за голото пет, а за пет милиарда. Многото им пари най-лесно се виждат чрез инвестиците в туризма. Размерът им е такъв, че нарекоха братата вместо „Велчеви“ „Хотелчеви“ В България през 1998 г. е регистрирано дружеството „Краун хотел Мениджмънт“, в което сега 47 са съпругите на Милен Велчев и брат му Георги, но и на бивши заместници на финансовия ни министър като Красимир Катев. Пак на „Златните пясъци“ това дружество е посочено като собственик на хотелите „Краун плаза“ и „Хелиос 1“, които са сред най-

луксозните в комплекса. След закупката на половината от дяловете от чужди граждани фирмата е преименувана на „Хелиос мениджмънт“. Историята на придобивките започва скромно, но бързо набира скорост. Беше закупен за 700 000 долара хотел „Велико Търново“ на „Златни пясъци“. Той е достроен, разширен и преоборудван като 4звезден с всички екстри и басейн. Реконструкцията излезе по-скъпо от покупката - над 1 милион евро. Хотелът се пълни предимно с екскурзианти от скандинавските страни. Преименуваха го на „Краун Плаза 1“, до него цъфна и негов близнак, но под числото 2. Операцията бе извършена посредством фирмата „Вери- марк Маркетинг Лимитид“, която е с офшорна регистрация в Кипър. По-късно още два хотела преминаха в собственост на империята. С огромен скандал, който години наред се върти из българските съдилища без надежда делото да приключи. По него като свидетел е призован Георги Велчев, но не могат да го открият, понеже официално от 2012 г., когато Темида се присети за него, си живее заедно с щерката на политбю- ровеца Стоян Марков в Лондон. Двата комплекса „Ехо“ и „Мургаш“ са взети на безценица срещу ангажимента да се построи сграда на държавния колеж по туризъм. Естествено, сграда и досега няма, но има луксозни курортни комплекси на мястото с екстра от много декари терен. Каква е далаверата? Ето една схемичка. На офшорния остров Ман се регистрира фирмата „Академика Сий палас“, която трябва да инвестира 50 млн. лева за строителството вд нов супер- комплекс с 2000 легла. Комбинаторите създават сдружение между държавната „Академика“ и съвсем неизвестната и непозната в туристическия бранш фирма „Керко България“, която пък се оказва собственост на друга офшорка „ЕСМ holding Ltd“ от Британските Вирджински острови. За целта фамилията Велчеви се свързва с Иво Евгениев - управител на „Сигма кепитъл менидмънт“ ЕООД, София и на „Керко България“, което от своя страна е собственост на великобританската 48 Евгениев има едноименник - бивш „ЕМС холдингс лимитед“. Иво секретар на Комсомола, който беше и сред първите управители на Първа източна международна банка (сега преименувана), популярна като трезора на СИК и е дясна ръка на Сергей Станишев. Някои анализатори считат, че става дума за един и същи човек.

Тези дружества участват в изграждането на голямо ва- канционно селище „Академика сий папас“ между Несебър и

49

говда—съвместно с просветното министерство, което обаче е минотарен акционер без възможността за решаващ глас. Какъв подарък мислите получава офшорния партньор? Като апортна вноска за бъдещите палати подаръкът са 75 скъпоценни декари терен край морето. С фирма„Академика сий палас“ и държавното участие от 20% после стопено набързо, операцията е учебникарски пример за начина, по който лесно се забогатява у нас - с подходящи чиновници и политически връзки. Заради роднинството подозират Милен Велчев и в участие в инвестициите на брат му Георги. През 2001 -г. е вписана фирмата „Краун Хотелс“ ЕООД с едноличен собственик Георги Велчев и седалище Австрия. Но за управление на хотелската си собственост, той регистрира „Краун хотел мениджмент“, в която е мажоритарен собственик в съдружие с други българи и руснаци. Тази компания придобива 2% от акциите на „Златни пясъци 2000“, но ге са вписани в друга фирма на Велчев. Това е „Хелиос мениджмент“, която изгражда два големи хотелски строежа - Хелиос“ 1 и „Хелиос“ 2. Това са двете части на голям комплекс „Helios Spa & resort“ - луксозното чудо на Златни пясъци. Сложното преливане на имена и фими е идеална възможност за хитро прикриване и извършване на всевъзможни финансови игри и измами. Най-шумната от тях отново бе в туризма. В комплекса „Златни пясъци“ бе завършен огромен петзвезден хотел „Ермитаж“ - по документи „Гранд“. Вероятно той е и най- големият по Северното Черноморие. Инвеститор е „Съни травел“ ЕООД, което пък е собственост на люксембургската компания „Сигма кепитъл Инвестмънс“ АД. Но и в Люксембург, както и в Кипър и по други благодатни за укриване на собственост и данъци места трудно може да се разбере кои са действителните притежатели на капитала. Резултатите от развихрянето на Георги Велчев и баща му Емил са повече от нагледни в етажите на „Ифа бийч Несебър бей“, „Ифа бийч Несебър маре“ и поредицата от хотели под надслова „Краун плаза“.

Те имат и придобивка в централната част на Слънчев бряг, в близост до соцемблемата на курорта - хотел „Кубан“. В нея се изгради един от най-грамадните обекти - комплекс Iberostar Sunny beach resort (свързват го и c починалия олигарх и бивш оръжеен търговец Младен Мутафчийски), собственост на инвестиционния фонд „Сигма капитъл“. Той е съставен от две части - Sigma Sunny beach hotel и Iberostar Sunny beach hotel. Вторият е поделение от международната верига Iberostar. Империята се е разпростряла по цялото Черноморие - от Бяла и Равда през Несебър до „Златните пясъци“ и по някои оценки хотелската база се измерва с петзначно число легла. Интересите на финансиста и брат му Георги не се изчерпват само с туризма. Малко известен факт е, че бившият финансов министър притежава най-големия завод за фаянсови плочки в България - този в Исперих. Заводът бълва плочки като за световно и обслужва както частния сектор, така и държавните институции. При бума на строителството е лесно да се предположи, че заводът за плочки на Велчеви е печелил дссетки милиони левове годишно. Ала най-голямото капиталовложение обаче са „Сигмите“. Основната е регистрирана през 2002 v.

51

Официално „Сигмите“ са встрани от полезрението на Милен Велчев. Обаче заради Георги и мениджирането на придобитите от тях хотели от баща му се счита, че има пряка връзка. През април 2003 г. официално се разбра, че люксембургската „Сигма кепитъл йнвестмънс“ АД е със съуправител Георги Велчев. Това е особен и специален фонд, създаден за рискови инвестиции. Друг участник в него е Веселин Данев - син на Божидар Данев, шефа на Българската стопанска камара. Освен в Люксембург едноименна компания е регистрирана и в Лихтенщайн. Един от другите съуправляващи на рисковия фонд - Александър Гебов е такъв и в рояк фирми: „Съни травел клуб“, „Сандроуз холидейз“, „Голд Коуст“, „Академика Сий Палас“ и др. фирми. Всички те притежават една и съща адресна регистрация у нас, която съвпада и с българската на фонд „Сигма“. Освен тези дружества медиите причислиха към тази империя и „Сигма Кепитъл Констракшън“, „Сигма Кепитъл Мениджмент“ и др. В една от „Сигмите“ участваше и „Горт Секюритиз“, голяма британска компания за недвижими имоти, която е собственик на хотел „Радисън“ в София. От 2003 г. в България действа нов международн фонд „Икуест Инвестмънт България“, който е свързан с „Горт Секюритиз“, а чрез него и със „Сигма“. „Икуест“ намушя с имотни сделки, с инвестиции в различни области, с концесията за чистота в София, която прибра чрез „Новера“ от Румен Гайтански - Вълка, с проекта „Супер Боровец“... Нейното име се появи и в още една операция - с фонд„Лендмарк“. Навремето негови собственици бяха инвестиционна група „Алтима партнърс“, исландската банка Ландсбанки на ГГутиновия исландски милиардер Тор Бьор- голфсон и частната британска инвестиционна компания за недвижими имоти „Горт секюритис“ на Хенри Гуин-Джо- унс. Джоунс беше инвестиционен консултант на „Екуест“ при стъпването им в България. Джоунс влизаше и в съвета на директорите на инвестиционния фонд „Сигма България“, 52 собственост на Георги Велчев. Друг от бившите управляващи в „Лендмарк“ е Георг Цветански. Той беше изпълнителен директор на „Балканфарма“, а името му нашумя особено покрай проваления опит за продажба на „Булгартабак“ през 2003 г. Цветански също

имаше много влиятелен тъст - бишият последен червен премиер на България Георги Атанасов. Последната новина около групировката е, че през април 2014 г. „Феникс Капитал Холдинг“ АД, което в началото на април взе разрешение от Комисията за финансов надзор да се търгува на борсата, получи борсов код. Той е на братята Велчеви. На Британските Вирджински острови, които са офшорна зона, е регистрирана голямата фирма-майка „Сигма Кепитьл Интернешънъл“. Участията на фонда „Сигма“ на международните пазари и в инвестиции в други страни са неизвестни. Счита се, че зад потока от пари, изсипващ се като из рог на изобилието, стоят руски властови интереси. ... През 2004 г. около скандалите със закона за хазарта бе намесена дъщерната фирма на „Петрол“ - „Транслото“ като основен потенциален съперник на „Еврофутбол“ на

53

Васил Божков-Черепа. Смята се, че заради Митко Събев и неговите хазартни начинания Георги Петров се е простил с поста си председател на комисията по хазарта. След като бе уволнен, Петров се оплака, че финансовият министър Милен Велчев първо му наредил да бави лицензирането на „Транслото“, а после, когато комисията отказала да издаде разрешение, го отстранил. Щрих - дребен, но многозначителен. Състоянието на двамата брагя е невъзможно да се оцени. Не се знае каква част от активите са техни и каква - на други лица. Не се знае как точно са разпределени участията на различните номенклатурни кръгове в империите - на Велчеви, на Стоян Марков и Огнян Дойнов, на други висши лица от комунистическата номенклатура, свързани с тях. Не сс знае дали те са представляващите лица и на други собственици като руските властови кръгове. Но дори и с тези уговорки, само империята на братята има активи за над милиард и половина евро. ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ Милен Велчев е дясна ръка на принц Кирил - навремето с него е основавал „Сити клуб“ на великденчетата в Лондон. Дори сега той е организаторът заедно с ексвицепремиерът Николай Василев на традиционните ежемесечни срещи на „западните“ българи в лондонския хотел „Фоур сийсънс“. Счита се, че е гуруто на лондонския кръг „Великден“, чиито представители поеха властта с идването на цар Симеон на власт у нас. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ I Милен Велчев е избиран за депутат от Пловдив в iHH и 40-то Народно събранис. Кандидатира се за кмет на София през 2005 г., но отПвлН след първия кръг на изборите. 1 От 24 юли 2001 г. до 16 август 2005 г. Милен Велчев е министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски. Той е 54 най-младият финансов министър на държавата ни от Освобождението насам. През същия период е гуверньор за България в Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. От септември 2001 г. до 2005 г. е председател на Съвета на

директорите на Банковата консолидационна компания (БКК). Член е на ръководните органи на НДСВ. Георги не сс занимава с политика, ала наскОро изригна: „На фона на цивилизования политически дискурс в Лондон, това, което най-често ме питат, е следното: „Защо при демократично избран парламент, който е бил способен да назначи по демократичен начин правителство, което се ръководи от вероятно един от най-компетентните премиери в новата, а вероятно и в по-старата история на България, еврокомисарят и президентът на РБългария призовават за предсрочни избори?“ Преди години брат му Милен се беше изказал много ласкаво за днешния премиер и заявил, че Орешарски е напълно достоен да стане министър-председател. ЩРИХИ ... Вечер Милен често кълца салатата, докато Симона приготвя яденето. Когато имат гости, той реже колбасите и сирената и нрави кафето, а тя сервира десерта.

Двамата са заедно вече повече от 20 години. Запознали се във влака от София за Пловдив, където той бил войник, а тя - студентка. „Първата година от брака ни беше много трудна, защото, както казва Стайнбек - за да бъде успешен един брак, партньорите трябва да свикнат с дребните недостатъци на другия. Следващата година също беше тежка, но вече поради външни фактори, тъй като заминахме за САЩ. Културният шок беше огромен..“. - разказва Симона. Според нея максимата „Зад всеки успял мъж стои силна жена“ не се отнася за тях. „Аз съм до него и го подкрепям, когато мога му помагам, но не бих казала, че съм „силна жена“ и мога да повлияя върху позицията му по даден въпрос. Съвети не мога да му давам във връзка със същинската му работа. Случвало се е 55 да ме попита например дали би било добре платеното

майчинство да се удължи от 3 месеца на I година, или дали държавата трябва да даде пари за ин витро процедури. Не смятам, че отговорът ми на тези въпроси е бил решаващ за определяне на позицията му, а по-скоро още едно мнение, което дава представа за нагласите в обществото“, обяснява тя. Любимото ястие на бившия финансов министър било агнешко печено. Той се справял еднакво добре както в приготвянето на месо, така и в изчистване на рибата от костите. Разтушава в дискотеките, играе любимия си баскетбол и вече също толкова любимия си тенис. „Първите ми спомени от детството са, че беше много студено“, споделя самият Милен. Студът, за който говори,

56

е лесно обясним, имайки предвид, че почти изцяло първите и ученическите му години са преминали в Москва. Какъв симпатичен образ - младежки дух, борба с живота, когато на Запад останали с малко пари, човек, преуспял благодарение на способностите си, а не на роднинските си и номенклатурни връзки. Каква маска! Двамата се представят за много влюбени и досега. Той я научил да кара ски, а тя него - зимни кънки. Но „бившият финансов министър Милен Велчев е бил използван като източник на конфиденциална политическа и икономическа информация по време на 2-годишната си любовна афера с Мис България 2005 Роси Иванова“. Това твърдяха в. „Торнадо“ и агенция „Блиц“, позовавайки се на изключително добре информиран източник. В продължение на месеци близкото юпи на Царя е било манипулирано от любовницата си с цел събиране на данни, представляващи интерес за съседна на България държава, заявиха вестникът и агенцията. Според седмичника още от 2004 г. Роси Иванова е работила като скъпо платена компаньонка за агенция, управлявана от двамата братя Маргини. Именно благодарение на тях година по-късно - през 2005-а, тя успява да спечели титлата на първа Миска. Имаше и едно момиче, което рекламираше джинси и се казваше Пети Пол. Певица, с два албума у нас. След това Пети Пол изчезна за близо 7 години в Лондон. Появи се пак в България и вече се наричаше просто Петя Павлова. Издаде и два сингъла - Mirage и Superwoman. Нея също я спрягаха като обект на Милен Велчев в лъскави списания и жълти издания. 57

- Вярно ли е, че си имала интимни отношения с Милен Велчев? - Не, разбира се. Запознах се с него през 2001 г. в България. Омръзна ми вече в продължение на година жълтата преса тук да пише, че съм негова любовница. Аз съм го виждала веднъж за 10 минути. Шокирана съм от измислиците. Между другото, това ми се случи и в Англия. - Икономическата криза е по-лоша от развода, защото при нея хем си губиш половината пари, хем пак оставаш женен. - е любима шега на бившия министър, споделена публично. През 2010 г. същите жълти клюкарници оповестиха, че финансистът татуирал на гърба си змия, поглъщаща младо момиче. Дали поглъща девойки, е много спорно, но за парите е повече от сигурно. Един от незатихналите скандали покрай него е този за операциите с външния ни дълг. Редица експерти твърдят, че от замяната на книжата в неподходящ момент, по неподходящ начин и курсове за тези години България е изгубила 1 млрд. А когато някой губи във финансите, винаги има и друг, който печели. Може би най-интересният портрет в цялата галерия от бизнесимперии и техни царе е този на тъста Стоян Марков. „Стеимарк“, както го наричаха, се завърна в България от Виена, Лондон и големи западни столици, където въртеше мениджънта. Днес той е невидим като бизнесмен, невидим и като виден научен работник. Твърдят, че заради него бившето правителство на Сергей Станишев е закупило един от най-големите суперкомпютри на американската фирма „1ВМ“. Тъстът на Велчеви държи сдружението, което оперира 0 него. И диктува задачите, по които ще се работи - например „математическо моделиране, формулиране и вземане на ^решения в условия на неопределеност, конфликти и парадокси“. Всякакви решения - бизнес, политически, обществени, във всякакви условия. Драматичнатароля на този компютър "и на 58 това сдружение за терористичния атентат на летището в : Сарафово край Бургас, вкл. и по изграждането на виртуален образ на „камикадзето“ (който ни го показаха по телевизиите), е описано в разследването ми в книгата „Дуел“.

Там фигурират и едни „Краун“-ни - най-мощните чейн- чаджии у нас, които изгряха като лого на една фирма, обслужила живите и загиналите израелски туристи и поддържаща тесни връзки с Иран. Нейният шеф се разхождаше у нас с два паспорта, за да регистрира в България фирми - „под прикритие“. С компании под прикритие, ала на Запад, се беше занимавал и височайшия тъст на брата Георги - Стоян Марков. Който иска да разбере истината за онази драма, която няма абсолютно нищо общо с приказката, която ни разказват, може да прочете разследването ми в „Дуел“. Това е най-големият, макар и укрит скандал около хората, бизнеса, политиката, с който са свързани братята. Има и други, които също не нашумяха. Защото е вероятно фамилията Велчеви да има значителни интереси и в областта на тютюните. Една от компаниите, които кандидатстваха за покупката на родната „Булгартабак“, бе „Тобако кепитал партнерс“ ООД. Тя се оказа и основен претендент за приватизацията. Неизвестно остана, че Божан Стоянов освен неин шеф е и кумецът на финансовия ни министър. Неизвестно е обстоятелството и за други косвени връзки в тази комиания.

59

Една от тях стартира чрез бившето пресаташе на Милен Велчев Оля Гечева (но предишен брак Оля Лечева). Тя ще остане в историята със следната случка: Журналистите я питат: „Г-жа Лечева, какво ще кажете като министерска говорителка за срещата на г-н Велчев с представителите на фонда? Отговор: „А-а-а, не знам! Срещата беше секретна, на четири очи, не ме допуснаха да слушам!4* Назначаването на ефектната певица и манИкенка като пресаташе на финансовото ведомство предизвика многобройни коментари не само в жълтите издания за някаква сърдечна връзка между министъра и подчинената му. Връзка наистина имаше, поне със сигурност на бизне- синтереси! Част от нея изгря покрай скандала „тролове в Интернет- форумите“. Обхванати бяха с платени коментари над 50 електронни медии, форумите на вестници, радиостанции и телевизии, Facebook и социалните мрежи. Ето какво съм написал на моята стена във Фейсбук, когато тръгна скандала (след тези разкрития шумът моментално спря сякаш с магичека пръчка - да се забравят разкритията по-скоро): Управляващата БСП се е прикрила зад „Лийдуей Медия Солюшънс“ - агенция, която осъществява акцията и мониторинга. 672 профила са произвели 10 1*54 коментара, прокарващи „партийните тези“. Някои сайтове пуснаха писмото-отчет на агенцията до Антон Кутев, който обаче отрече да е получавал какъвто и да е отчет. Наред с троловете се създават тролски групи във Facebook, които привличат членове, а модераторите прокарват опорни точки. „БСП не ни е клиент. „Нямаме договор за медийно обслужване с тях и никога не сме имали.“ - заяви по телефона Оля Маркес де Карденас (Оля Гечева) на колегите от ПИК и Бивол. Обаче именно тя се е подписала в отчетните справки до ръководния фактор в БСП. Приложил съм картинка от отчета на агенцията, в която се вижда разходи за външни услуги между 71 000 и 111 000 лв. (за 2011 и 2012 г). С някои сторнирания на суми възможно е това да е заплащането за троловете. Между 100 и 171 лева се падат на ник годишно при брой на никовете между 600 и 700. Най-вероятно самите тролове, подвизаващи 60 от трийсетина души. се всеки с много самоличности са не повече Медийната фирма се оказа с интересна биография. Тя е свързана с Оля Генчева - съпруга на музиканта Иван Лечев. Оля Генчева е била ПиАр на финансовия министър Милен Велчев по време на царското

управление. Как се е въртяла собствеността, може да видите от картинките, които съм дал. А ето и част от въртящите я лица. Защото проверих и фирмите - съдружници като например „Инконсулт БТ“, която обаче се оказа с друго име в нейното фирмено досие - „Инконсулт инженеринг“. Номерът ЕИК е един и същ, така че става дума за една и съща фирма. Проверих и лицата във фирмата. Красимир Иванов Станков се оказа едър бизнесмен и с някои връзки към ТИМ. (следва списък на фирми, участия, бордове, които съм дал във Фейсбук, б.а.). Един от управителите - Милен Христев според публикация на в. „Дневник“ е участвал в управлението на фирмата „Старият Пловдив 98“. В нейното ръководство е била бившата спортистка Стефка Кос тадинова. Освен това той е бил в управлението на фондация „Пловдив за Петър Стоянов“, създадена за набиране на средства за кампанията на Петър Стоянов за президент. Самата Стефка Костадинова е трети мандат шеф на Олимпийския ни комитет- И е била зам.-министър на спорта при царското управление, където ключов фактор беше Милен Велчев, чиято пиарка беше Оля Генчева, подпомагаща с тролове БСП. На верижката май ще се окаже закачен и един Трактор - Алексей Петров. На факсимиле може да видите отказа на Комисията за финансов надзор и вече споменатото име на горното лице (факсимилетата са във Фейсбук, б.а.). Накратко: мощна икономическа групировка, лица, свързани с различни цветове от политическия спектър подпомага Станишев в „Интернет“. Тя почва от: • , дясното“ като Петър Стоянов, чрез него е приласкана и от „радикалното“ - популисткото като Бареков-Корпора- тивна банка (виж разследването ми за Барсков и „България без цензура“ Корпоративна спонсорира виенската фондация на експрезидента, б.а.)) • „центъра“ като НДСВ също се съешава с нея в лицето на Оля Генчева и свързани с нея лица в царското движение 61 • „лявото“ като Кутев и опорните точки на Станишев- Моника са обслужваните и прегърнатите. Затова твърдя, че политически партии у нас отдавна няма - има кланове.

В случая кланът е производен от бившия член на Политбюро Огнян Дойнов и дясиата му ръка - също от Политбюро Стоян Марков (Милен Велчев е най-близък роднина на Марков) и има представители в наймощни бизнес-груни- ровки и във всички „партии“ (както са се уредили и другите кланове). Най-сетне укрит е интересът на братята Велчеви към тютюна и цигарите, който лъсва покрай тези връзки. Още едно пипало се простира от Оля Гечева към Велчеви. Тя е на мъжа на красавицата - Иван Димов Генчев. През 1993 година той влиза като съдружник в „Тобако“ ООД. И там финансовите симпатии сключват ненарушим паричен брак, в който се мярка и фамилията Велчеви. В ролята на нещо като кумове. Днес братята чрез „Делта Кепигьл Инвестмънтс“ ООД заедно с бившия заместник на Велчев в министерството - Красимир Катев, са съдружници във ВТБ „Капитал“ АД, която пък е дъщерна организация на едноименната дьржавна банка в Русия - наследник на Внешторгбанк. Тази банка придоби тютюневия холдинг с помощта на Цветан Василев от родната Кори оративна банка (родена преди десетилетия от съдружие с Внешторгбанк). Друга връзка води към началника на кабинета на финансовия министър Милен Велчев - бившият дипломат Атанас Добрев. Според съдебните регистри той е имал участия в няколко фирми, в които е участвал и първият ковчежник на царското движение - екедепутатът и политик Максим Димов, близък до ДПС. Самият Максим Димов е съдружник в „Станчов, Севлиевски и Ко“ заедно с известния политик - бивш депутат и бивш енергиен министър Мирослав Севлиевски. Севлиевски и Велчев бяха на онова скандално рандеву с Иван Тодоров- Доктора на яхтата в Монако. Димов и Севлиевски заедно имат участие в редица други дружества, включително в такива, свързани с бившия външнотърговски министър по Живково и Луканово време Христо Христов. Покрай скандалите около митниците преди години Милен Велчев официално предложи Максим62Димов за техен шеф. В крайна сметка лично премиерът Симеон блокира назначението, а освен това освободи и Максим Димов като ковчежник на царското движение. Сигурно е имало защо, понеже „защото“ се видя при яхтения скандал. Цялата тази флора и фауна подробно съм я описьл, но не

пречи да се напомни за какво става дума. (сензационното разследване е в книгата „Тайните на големите играчи“, бел.ред.). Милен Велчев като министър беше изловен на яхта в Монако - по време на състезание от „Формула 1“ там, заедно със скандалния контрабандист, наркобос и едър аферист на нелегално оръжие Иван Тодоров-Доктора. Началото на скандала беше сензационно и отразено от всички световни медии на първо място в новините им. Това стана, когато бронираният „Мерцедес“ на Доктора бе взривен на 18 април 2003 година на столичния бул. „Цариградско шосе“. Загина возещия се в него Йордан Пасков >- бивш офицер на УБО (Управление за безопасност и охрана при комунизма), личен шофьор и охрана на политбюровеца Огнян Дойнов. А в новите времена Пасков беше служител и спецкуриер за особено важни поръчки във виенските структури на „Нордекс“. Конгломератът е сочен в медиите като мозъчен тръст и централа на руската мафия, (фактите са в „Тайните на големите играчи“, бел.ред.) В дипломатическо куфарче в колата бяха намерени снимки от войаяжа на яхтата в Монако. Те бяха запечатали Спас Русев - нашумял в афери в Агенцията за чуждестранна помощ, бивш културтрегер и шофьор на червени номенклатурни величия при социализма, тогавашните министри Милен Велчев, Мирослав Севлиевски и Пламен Петров и самият гангстерски бос. Яхтата се оказа негова. Бойко Борисов, тогава главен секретар на МВР сподели, че царят му казал „Извини се на Милен за яхтата, иначе правителството ще падне!“. Това подсказва могъщите интереси, стоящи зад братята и империята им. На една от снимките от воайажа на яхтата се вижда как Доктора излиза от луксозна каюта с черно дипломатическо куфарче, за да го занесе на гостите си. Засега никой не знае снимано ли е неговото съдържание при отварянето63 му. Противници на Милен Велчев се кълнат, че на срещата се регулирали контрабандни канали през страната и май дори пътищата за пренос на стаф. Според тях изнесеният от каютата „аксесоар“ бил натъпкан с първата вноска от платата за политическото покровителство. Ала никой с тези доноси не

желае да представи убедителни доказателства. Многозначителен е факът, че третата скандална снимка с куфарчето така и не получи абсолютно никаква гласност въпреки подгряването на скандала зад кулисите и от спе- цслужби от чужбина. Непосредствено след тази среща на сановниците на борда на яхтата в Средиземно море пък мафиотите у нас провели специално съвещание - чак в далечния Тайван, вероятно за да изпълнят нечии „княжески“ инструкции, както се шегуват покрай княжеския статус на Монако антимафиотите. Взривът на „Цариградско шосе“ нямало как да отмине в забвението. Затова била създадена докладна записка, мултиплицирала се в няколко различаващи се помежду си четива според предназначението и - за премиера, за министрите му, за президента, за парламента, а накрая самият „доклад6" на нейна основа също бил клониран за тези адресати. Първото оригинално четиво било съставено по поръчка на ген. Бойко Борисов от подчинената му оперативно На- ционална служба за борба с организираната престъпност. То съдържало над 200 страници и много повече приложения - самите оперативни разработки. Вътрешният министър Петканов обаче също си поръчал свои секретни разкрития. Те били подготвени от Национал- ната служба за сигурност, която за целта изискала още в края на март 2003 г. материали на звената на икономическата полиция. Източници от двете централи твърдят, че двете „четива“ или „доклади“ почти пе се дублирали. Причината била, че е единият бистрил мащабно предимно единия клан на мафията, а другият обратно - заложил повече на разкритията за конкурентния й. При последвалата им редакция най-значимите имена били пропуснати или забравени - селективно от двете служби. Дебелите папки се отзовали в дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“ на МВР. Там бръкнали в архива на спецслужбите, който се дублира и при тях, взели и своите данни и 64 спретнали трето четиво - сбор от двете предишни и своето. Така в третия екземпляр на „доклада“ се появил и третия клан на мафията, а данните за другите два били значително поорязяни. Точно заради това министърът се пообъркал какво да прави и

вместо да ги съедини - всичко разкрито за прегръдката на ъндърграунда и политиката в едно, като подчинените си започнал старатслна редакция - с „литературна обработка“ той ги направил значително по-безобидни, орязвайки имената на ред публично известни фигури, оцеляли донякъде в предишните четива. Далеч по-късно той и колегите му от кабинета се усетили заедно с генерала, че са манипулирани и служат като маши в чужди, външни ръце - вероятно на други, западни спецслужби. Това обяснява и странното единомислие между Петканов и Борисов, разменили светкавици помежду си покрай скандала, а накрая единодушно стиснали ръце и на съвместна пресконференция отрекли, че в докладите има имена на политици, забъркани с престъпността. Така първите две и третата дебела папка се редуцирали до около трийсетина страници. Точно това редуцирано четиво правителството обсъдило след атентата - на 24 април. Твърди се, че иа него членовете на кабинета се хванали гуша за гуша: кое е важното и кое несъщественото, къде е истината и къде - клеветата. Скарали сс: са или не са споменатите шумни имена от властовите и бизнес-висини мафиоти, а накрая правосъдният министър Ангел Станков и финансовият Милен Велчев заплашили, че ще си подадат оставките, ако кабинетът пусне в ход компроматната война. Финансовият министър дори открито нападнал шефа си Симеон и го обвинил, че зад кулисите е задействал скандалните четива. Не е известно какво е ставало в действителност - дори стенографите били отстранени от заседанието, но според признанието на второстепен министър царят дълго мълчал в настъпилата гробна тишина, а после неочаквано си събрал бумагите и дори без извинение напуснал колегите си... Факт с, че от онези дни отношенията между Велчев и Симеон, между Велчев и принц Кирил неочаквано охлад

65

нели - не до лед, а до температурата на абсолютната нула по Келвин. -Единственото нещо, което ме спира да кажа какво мисля за вас, г-н Велчев, е присъствието на Негово величество. ^ заяви друг бивш царски министър - Даниел Вълчев на конгрес на НДСВ на 4 юни 2007 г. Повод за думите си намери и в яхтения скандал и несполучилото взривяване на Доктора на бул. „Цариградско шосе“. В крайна сметка скандалът затихнал - враждуващите кланове на мафията използвали повода, паднал им като от небето, за да си уредят набъбналите вече сметки за разчистване, а политиците и бизнесмените потрили доволно ръце, понеже тупурдията отклонила общественото внимание от повече от жестоката борба на лобитата им за приватизацията на БТК, ДСК, Булгартабак и др. големи обекти. Друг скандал около Милен Велчев се дочу през 2005 г. - руснакът с две само личности Александър Василиевич Симонеико (Алексей Констатинович Василиев) беше задържан с 400 000 евро кеш в хотел „Ермитаж“ на „Съни травел“ - фирма, свързана с братята. Недекларираната валута открили служителите от отдела „Борба с наркотрафика“ към Агенция „Митници“ на 16 септември. Дочу се, че поканата за идването у нас е на една от „Сигми“-те. Не се дочу въобще, че само в рамките на няколко месеца това е 18-то пътуване на този човек по този маршрут. Поредният скандал остана само в някои висши сфери. Красьо Черничкия - кадровика на съдебната система, се оказа човек, обслужвал навремето Велчеви в качеството на техен шофьор. В паметта на прочутия му мобифон фигурираха и техните имена.

Велчеви са хора от друг свят - със сигурност обаче не нашия. Защото според брата Милен „човек може да оцелее със 75 евро на месец. Не е лесно, но може да стане, тъй като цените все още не са толкова високи.“ Прав е, дори може да оцелее и без пари въобще - например в робство, както са оцелявали в античността. „Надявам се, че след време ще станат ясни конкретните имена и конкретните интереси, които са наложили такъв ход на нещата. Ако говорим по-общо, аз мога да кажа, че противниците на реформата, независимо от партийната им принадлежност, са обединени от 2 общи характеристики: алчност и престъпен интерес. Те искат да ост авят обществото на много богатите и много бедните, на къщите за милиони долари и вили край морето, докато нашите възрастни родители продължават да живеят в мизерия“ Не, не са мои думите за алчността и престъпните интереси, за неимоверните богатства и празителната мизерия! Това са слова на милиардера Милен Велчев. И аз като него се надявам. Но не само да станат ясни имената и интересите - те и днес прекрасно се знаят. Надявам се на промяна. Онази, която да не позволи престъпните интереси да са симпатичния иначе образ на лица като Милен Велчев.

МИТКО ВАСИЛЕВ СЪБЕВ ПЕТЯ ИВАНОВА БАРАКОВА - СЛАВОВА

ВИЗИТКИ Митко Василев Събев е роден на 8 октомври 1961 г. Като негово рождено място медиите водят Варна, но според системата на ЕГН-та за първи път е видял бял свят не във Варненска област, а в Бургаска. Мястото е Карнобат. По други данни рожденото му място е в с. Подвие, Сунгурларско. Хоби - футбол. Петя Славова Баракова е родена на 20 януари 1961 г. в село Дъбово, Старозагорско. Хоби - отглеждане на делфини. Семейства

67

За семейството на Митко Събев няма публични данни. В интервюта той е разказвал за себе си и първите си стъпки в бизнеса, но никога не е отварял дума за родителите си. В някои интернетфоруми се сочи, че баща му е бил отговорен кадър на българската армия. Според тези данни родата му, макар и далечно, е свързана с видни функционери на Коминтерна и БСП. Бащата на Петя Славова е строителен техник, майка й е икономистка. Има по-голяма от нея сестра. И двамата са с по един развод и с по няколко съжите# ства. От първия си брак Митко Събев има дъщеря. По-късио се сдобива с още три деца от две жени, но не се венчава с тях. Едното от тях е от съжителството с Петя Славова, с която се разделят - в личния си живот през 1996 г„ а в бизнеса процесът отнема няколко години, поне официално. Неофициално обаче двамата остават близки бизнеспартньори. Олигархът сега живее с манекенката Елица Стоянова, от която има син и дъщеря. Петя Славова е била женена за строителния предприемач Венцислав Дорелов Славов, но се развежда през 1993 г. От него има дъщеря Жени. После заживява с Митко Събев, от когото има син Ивайло. После се разделя и с него. От 2009 г. официализира връзката си със Светослав Радев. По този повод клюкарите отбелязаха, че едни над 400 млн. се събраха с други 200 млн. в леглото. Троянчанинът заедно с брат си Иван са сред най-богатите хора у нас. Те са бивши активни комсомолци, братът Иван е бил първи секретар на ДКМС в София. В зората на прехода започват да се занимават с чейндж и травитират около Първа частна банка. Тяхното дружество „Борас“ е сред първите лицензирани от БНБ за търговия с валута. Създават финансово-брокер- ска къща „София“, която после прераства в „Юнионбанк“, чийто основатели са те. Впоследствия продават дяловете си в банката, но запазват империята от фирми. „Юнион груп“

има над 20 дъщерни дружества, които освен с финанси се занимават и с ВАСИЛЕВ СЪБЕВимоти. Притежават вецове, вятърни туризъм,МИТКО енергетика, недвижими електроцентрали, луксозни пасажерски кораби по Дунав и др. Дъщерята Жени на Петя Славова на 22 август 2010 г. сключи брак. Съпругът Алексей е син на руската олигар- хична фамилия Новицки. За много от присъстващите на събитието в резиденция „Лозенец“ изненада бе една от ВИП гостенките - Ирена Борисова, която е съветничка и според мълвата и „още нещо“ на Сергей Станишев. ОБРАЗОВАНИЕ Митко Събев е получил висшето си образование във военноморското училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна. Петя Славова е завършила икономически техникум в Стара Загора и специалността „счетоводство и контрол“ във ВИНС „Димитър Благоев“ (днес Икономически университет). Специализирала е мениджмънт и стопанско управление в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ Митко Събев започва работа в морския флот като механик и дораства в кариерата си до помощник-капитан (по други данни помполит, т.е. политически офицер). Петя Славова работи като сервитьорка във варненски заведения, после в ресторант „Република“ в комплекса на ЦК на БКП край морето. БИЗНЕС УЧАСТИЯ Търговския регистър е отбелязъл следното за двамата: Управители „РОС ОЙЛ“ ЕООД Представители „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД Представители „РИАЛ ЕСТЕЙТ - ПОМОРИЕ“ АДСИЦ Представители „ТРАНСХОЛД БЪЛГАРИЯ ХОЛДИНГ“ ЕАД Съвет на директорите „ПЕТРОЛ ХОЛДИНГ“ АД Съвет на директорите „ФЕДЕРАЛ БЪЛГАРИЯ МЕНИДЖМЪНТ“ АД Съвет на директорите „ТРАНС ОПЕРАТОР“ АД Съвет на директорите „РИАЛ ЕСТЕЙТ - ПОМОРИЕ“ АДСИЦ, до 10.05.2007 Съвет на директорите

„ТРАНСКАРТ ПЕЙМЪНТ СЪРВИСИС“ ЕАД Съвет на директорите „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС“ АД Съвет на директорите „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД Съвет на директорите „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, до 23.10.2011 Съвет на директорите „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД, до 22.10.2013 Съвет на директорите „ ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ ЕАД Надзорен съвет „ПРОФЕСИОНАЛЕН СПОРТЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ 77 ЧЕРНОМОРЕЦ БУРГАС“ АД Надзорен съвет „ПЕТРОЛ“ АД Едноличен собственик на капитала „СПОРТЕЛИТ“ ЕАД Управител и съдружник ПРОИНВЕСТ МС“ ООД ПЕТЯ ИВАНОВА БАРАКОВА-СЛАВОВА Представители „ВИНКОМ“ АД Представители „ФЕСТА ХОТЕЛИ“ АД Представители „ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД Представители „ПЛОВДИВ ИНВЕСТМЪНТ ПРОПЪРТИС“ АД Представители „ПИСАНИЦА 2008“ ЕАД Представители „ФЕСТА УАЙН КАМПЪНИ“ ЕАД Съвет на директорите„ФЕСТА ХОЛДИНГ“ АД Съвет на директорите „ПЛОВДИВ ИНВЕСТМЪНТ ПРОПЪРТИС“ АД, до 21.05.2011 Съвет на директорите „ФЕСТА ХОТЕЛИ“ АД Съвет на директорите „ВИНКОМ“ АД,

до 02.07.2011 Съвет на директорите 70 „ФЕСТА УАЙН КАМПЪНИ“ ЕАД Съвет на директорите „ФЕСТА ХОТЕЛИ“ АД Съвет на директорите „ПИСАНИЦА 2008“ ЕАД Съвет на директорите „ФЕМИЛИ БАЛАНС“ АД

Надзорен съвет МИТКО „ИНВЕСТ ВАСИЛЕВ ФОНД СЪБЕВМЕНИДЖМЪНТ“ АД Надзорен съвет „ФЕСТА ХОТЕЛИ“ АД Надзорен съвет „ВИНКОМ“ АД Надзорен съвет „ИНВЕСТБАНК“ АД Надзорен съвет „ИНВЕСТ ФОНД МЕНИДЖМЪНТ“ АД Надзорен съвет „ЧЕРНОМОРСКО ЗЛАТО“ АД Съдружници „ЧАЛИС“ ЕООД Съдружници „АХРА“ ЕООД Реално обаче интересите и позициите са значително поголеми. На 21 декември, в последния работен ден на 2013 г. „Инвестбанк“ на Петя Славова и „Медийна група България-холдинг“ ООД, представлявана от Любомир Павлов и Венелина Гочева, сключват договор, с който банката отпуска на медийната група огромен кредит в размер на 15 млн. евро. На практика „Инвестбанк“ изкупува дълга на медийния холдинг към „Уникредиг Булбанк“, в размер на 15 млн. евро, срещу залог от дружествените дялове на „Медийна група България холдинг“ ООД във „Вестникарска група България“ ООД, „168 часа“ ЕООД, „Издателство за списания Медия“ ЕООД, „Агенция Стрела“ ЕООД, „Печатница София“ ЕООД, „Сант“ ЕООД и „Аудиофои България“ ЕООД, както и върху акциите в „Медиа Холдинг“ АД. А който държи дълговете ти, държи и теб самия. Така Петя Славова практически е в позицията да контролира изданията - часовите и трудови вестници, списанията им, печатницата им, разпространението. Самата приятелка на Бойко Борисов - финансистката Цветелина Бориславова, въпреки своята си банка, също е прибягвала до заеми от трезора на Петя Славова (4 млн. лв. от 2004 г.) и от КТБ на Цветан Василев (7.5 млн.евро от 2008 г.) за развитието на своя курорт в Пампорово. Онова, което трябва да се отбележи, че соченият за найбогат човек у нас през годините 2006-2010 (според официални,

а не мои класации) вече не е така богат. Перлата в короната на Митко Събев - „Петрол“ от края на 2013 г. и началото на 2014 г. премина в ръцете на фирми, свързани с кръга около Корпоративна банка и Цветан Василев. На 10 март 2014 г. бившият първи олигарх на страната беше отстранен от ръководството на нефтено-горивния конгломерат от сегашния й първи олигарх. В този смисъл бившата му спътница в живота Петя Славова се оказа относително по-успешната бизнес-фигура. Вярно е, че и на нея й се наложи да пожертва част от активите си. Инвеститор от Оман - Адил Саид Ахмед Ал Шанфари, вицепрезидент на „Шанфари Груп оф Къмпанис“, придоби една четвърт от капитала на трезора и практически го спаси. Дотогава банката не можеше да изпълни изискванията на БНБ да увеличи капитала си, за да покрие лошите си кредити и загубите. Впоследствие Ал Шанфари увеличи дела си до една трета. Забележително е обстоятелството, че новият инвеститор не вкара свои хора от Близкия и Среден Изток в ръководството на институцията въпреки значимия си дял в нея. А например Фондът на Султаната на Оман при придобиването на дял от трезора на Цветан Василев монтира свои представители в Борда, за да защищават интересите му. Затова анализатори предполагат, че зад фигурата на ал Шанфари се крие някой друг, а той е изпълнил ролята на финансов посредник и „пощенска кутия“, както наричат тези операции в световните финансови центрове. Оценката на състоянието на двамата е много трудна. Интересите на Митко Събев се простираха от търговията с петрол през банковото дело (Ортодоксална, после и Евробанк) до недвижимостите, финансовите транзакции, позиции в хранително-вкусовата промишленост, търговията, медиите (сп. „Тема - спорт“ чрез Ершов - 70%), та чак до транспорта и туризма. Негов например беше гранд-хотел „Поморие“ на морето, който през февруари 2014 г. беше продаден за малко над 16 млн. лв. Една от причините за стопяването на империята на бившия

моряк, чиито активи се оценяваха за повече от 1 млрд. евро, са огромните по размер дългове към банките, които с кризата и покрай лош мениджмънт се превърнаха в неплатими. Към днешно време олигархът-милиардер вече е редуциран до мултимилионер и надали са му останали повече от няколкостотин милиона. При Петя Славова богатството и активите й също са повече от спорна величина. В многобройните кръгообороти на дяловете от капитала на различните компании и банки, в сливанията и разделянията, в трансформациите на различните дружества и компании въпреки формалните записи не е ясно какво е заложено и на какви стойности, какви пакети акции са джиросани или не и всъщност доколко е реално онова нейно имане, което сочи достъпната публично документация. Но по всички изчисления тя е сред най-богатите жени у нас. Оценка - около 260 млн. Митко Събев според класацията на в. „Пари“ от 2010 г. е бил със състояние от 650 млн. В днешно време сумата е коригирана надолу поне с 200 млн.. Двамата общо боряват с активи за над половин милиард.

73

ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ mrntmmmmmJh тл/шлтъп) тлншт мримр» гаг^Р^йЛоняа^

Петя Славова е член на настоятелството на фондация „Александър Буров“ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ Нямат. ЩРИХИ През януари 1990 г. Митко Събев напуска работа и започва свой бизнес. ~ От моите плавания ми остана усещането за простор, нуждата от свобода. И точно това беше водещото в мотивацията ми да оставя държавната работа и да се отдам на частен бизнес - няма нищо по-хубаво и по-отговорно от личната свобода. В първата фирма, която основавах, бях едновременно чистач, шофьор, склададжия, продавач и директор. Беше търговска компания, нещата потръгнаха бавно. Явно имам усет в тази сфера, тъй като според нуме- рологията личното ми число е 8. Колко красива легенда. В действителност първата фирма на Събев и Славова е студентската кооперация „Бонита“. Спомняте ли онези забравени вече времена - преференциите за кооперациите, дивата далавера, която се въртеше чрез тях. Търгували с всичко - хранителни стоки, облекла, детски дрешки от Ду- бай, обувки, вина. Но милионите все не пристигали. Като техен донор слуховете сочат различни фигури. Найчесто се спряга кукловодьт Любен Гоцев. Но според поверителни документи, възможно е да са създадени по поръчка като компромат, неочаквано рамо дал и червения партайгеносе Красимир Премянов. Бил го помолил баща му - виден номенклатурчик, който познавал много, ама много добре Петя Славова от работата й в 74 заведението на ЦК. По-нататък историята е достойна за покъртителна мелодрама, за поток от сълзи и взрив от радост... Стига да е вярна. И да са истински някои документи в следствени и прокурорски преписки.

На 13 юни 1991 г. заедно с Петя Славова създават фирмата „Феста“. Оттам започва възходът и на двамата. „Спомням си, че тогава без никакви връзки и познанства заминах сам за Украйна, където прекарах няколко месеца и успях да осигуря първата голяма сделка на компанията доставка на метали“, разказва за началото на „Феста“ Събев. Ето как той описва бързия си просперитет: „В бизнеса с горива влязох по-скоро случайно, В онези години частните фирми имаха проблеми със закупуването на горива от „Нефтохим“, който толерираше с цени и условия държавните фирми. Тогава обединих във фирмата „Шелф“ няколко малки компании, пострадали от некоректното отношение на държавния мастодонт и спечелих първата си битка в петролния бизнес. Успях да се преборя частните компании да бъдат равноправни на държавните в отношенията с „Нефтохим“. Малко по-късно, през юли 1995 г., участвах в създаването на „ЮКОС ПЕТРОЛЕУМ БЪЛГАРИЯ“, а през октомври 1996 г. компанията достави първия танкер с гориво за „Нефтохим“. И доставяла и по-нататък, кредитирайки с 115 млн. долара „Нефтохим“, когато комбинатът останал без пари. „Инвестбанк (Investbank - бивша Нефтинвестбанк, Neftinvestbank, и Международна православна банка, International Orthodox Bank - „Банката на митрополити и генерали“) се свързва с руско-литовския бизнесмен от Монако Денис Ершов и българина Митко Събев. Ершов беше изгонен от България по същото време като Майкъл Чорни и двамата са заподозрени в обща престъпна дейност. Сега Събев е председател на Надзорния съвет на компанията Петрол АД много голяма фирма за доставка на петрол, отчасти собственост на Лукойл. Петя Славова, бивша съпруга на Събев, със силни бизнес интереси в сферата на туризма, контролира Инвестбанк. Фирмата й Феста Холдинг притежава 75 първокласни хотели в София и по Черноморието. Тя също така продава луксозно вино и друг алкохол. Смята се, че Славова е най-богатата жена в България. Въпреки, че в момента се счита, че Славова е преуспяла благодарение на своите лични

качества, Ершов и Събев са най-вероятните източници на финансовата й стабилност и растеж през годините.“ Този текст е от шифрограма на американското посолство за гнилите ябълки във финансовата ни система, изпратена през 2006 г. Подписана е от посланик Байърли. Колкото е прав, толкова е и неправ. - Добре, кажете какво ви свързва с Митко Събев и Петя Славова? - Работихме около година заедно в една фирма за изкупуване на скрап. Петя Славова и Митко Събев бяха собственици, а аз помагах с каквото мога. Не съм имал никакви дялове. Но Митко Събев напредна много в бизнеса с петрол и излезе от фирмата, после и Петя Славова отиде към банките. Отговарящият е с пагони на генерал-полковник. От Държавна сигурност. Той е Любен Гоцев - бивш шеф на българското разузнаване, бивш първи дипломат на държавата, бивша влиятелна (а и настояща) фигура на „Позитано“, дойаен на прочутия кръг „Монтерей“. Клюката дълго време обсъждаше деловите му и неделови връзки с Петя Славова. Генералът само помагал на двамата, дори не е имал дялове, твърди самият гой. Но ето какво например съм написал преди 11 години в енциклопедията си за „Най-богатите българи“ - по онова време, когато Събев и Славова още не се бяха наредили сред найголемите паралии у нас. В „ Черноморско злато' АД което е свързано с винопроизводството, Гоцев е съдружник с Янчо Таков (по едно време ръководител на младежкото движение в БСП, б.а.) и син на бившия политбюровец Пека Таков. В 76 „Комуникация 2002 “АД‘ регистрирано през 2002 г. сред партньорите му е Мишо Михайлов - бившият говорител на правителството на Иван Костов. В „Лазур " бизнесът е въртян съвместно и с

бившия шеф на „ Мобилтел " - починалия Владимир Грашнов. (ето и връзка към Майкъл Чьорни, б.м.). Във „ Фениксреком “ АД, регистрирано през 1991 г. сред съдружниците е бил Любен Гоцев. Любен Гоцев и Денис Джерсов заедно с Митко Събев са сред основните акционери на „ Юкос петролиум България " АД, регистрирано през 1996 г. Митко Събев участва още във „ Феста " ООД. Фирмата е регистрирана през 1991 г, , а през 1997 г. е преобразувана във „ Феста “ АД. На 26 май 1998 г. прераства във „ Феста холдинг “АД В него Митко Събев заедно с Петя Иванова Славова-Баракова имат no 3216 поименни акции, а офгиорката „Прос- тър къмпани лимитед “ от Гибралтар държи 3140 акции. Едноименна фирма „ Феста “ съществува и в САЩ, в която е участвал Денис Ершов. Всъщност посланик Байърли, сочейки Петя Славова като подставено лице, е спрял само дотам. Веригата обаче е много по-дълга - Любен Гоцев, Джерсов, милиардерът Майкъл Чорни, най-влиятелни руски олигарси... —Тук е списъкът на всички танкери, които „Юкос - България“ е получавал от „Нафтекс ойл трейдинг“ с открит кредит и е доставял на „Нефтохим“! От тези пари се роди „Петрол холдинг“ и българският олигарх Митко Събев! - категоричен е задграничният играч в тези операции - естоненецът, гражданинът на Монако, руснакът Денис Ершов. Битката между Събев и Ершов беше епична, трая години и завърши със загуба на родния играч. Но и самият Ершов не е истинският олигарх от Москва. И той е нещо като кукла на конци, както намеква за империята около Митко Събев и бившата му спътница в живота - Петя Славова. През 2001 г. „Капитал“77припомни как при разследване на американските власти на измама, в която е намесено и името на Чорни, изплува съмнителен превод от 1992 г. от 2.2 милиона долара към българската фирма „Феста“ ООД (на Събев и Славова) от виенска банка. Твърдеше се, че Михаил

Чорни има сериозни интереси в „Нефтинвест банк“ заради връзките му с Митко Събев. Когато през 1999 г. „Феста“ купи варненската фирма „Лазур“, неочаквано в управителния съвет на фирмата се появи и много близкият до Чорни Владимир Грашнов, вече

78

покойник. В зората на демокрацията, един превод на 2 млн долара от сметка в Американ Експрес, Виена, влиза в сметка на търговската банка „Биохим“ в София. Преводът е бил извършен от името на фирма „Феста“ ООД, Варна, като парите са от общата сума, получена от измамата на група лица, руски граждани. Сред лицата бе името на Майкъл Чорни, а парите, преди да се отзоват в България минават през Виена, през сметка на името на родения в Разград, Димитър Димитров Митко Шашмата. Оня същият, чието име беше обвързано покъсно със скандалния кръг „Орион“ на премиера Жан Виденов. А ето и откъс от едно мое друго разследване от миналото - преди 14 години, обясняващо част от играта, завършила днес с „редуцирането“ на Събев като милиардер, ограничаването на позициите на Петя Славова и предизвикала навремето невероятен отзвук по света (у нас - не). Тя ме изправи пред Върховния съд на Република България (указанието „отгоре“ беше да бъда осъден задължително, ала бях оправдан заради страха от грандиозен международен скандал). ... В 18.54 часа на 18 август (2000 г.) медиите научават, че със заповед на директора на НСС ген. Атанасов е отнето правото на пребиваване в България на Майкъл Чьорни, Денис Джерсов за „действия, застрашаващи сигурността и интересите на българската държава, както и наличието на данни за връзки с международна престъпна организация“. Дни по-рано: на 14 и 15 август шефът на ЦРУ Джордж Тенет е тайно в България, където се среща с президента и премиера. На 16 август се отбива в Букурещ почти „транзитно“, откъдето излита за Москва. Чак на 18 август американското посолство в Русия официално съобщава, че от 17-ти на посещение там е директорът на ЦРУ, който „имал срещи със свои руски колеги“. Според достоверни източници секретните разговори са по инициатива на Москва. Една от беседите му е с директора на руското разузнаване Сергей Лебедев, друга - с Владимир Путин. По правилата на сигурността съобщението на посолството е дадено тогава, когато посещението е вече приключило. По същото време - на 16 август тайно у нас е и шефът 79 на „МОСАД“ израелската секретна служба. Малко по-рано у нас са руският генерал от

спецслужбите и съветник на президента Бартенлиев, както и самия Сергей Лебедев. Съобщението за завършилата визита на Джордж Тенет в Москва изпреварва с един час съобщението за изгонването на Чорни и Джерсов от България. Най-вероятно родната мярка е била съгласувана в Москва между Кремъл и Белия дом и червеният телефон на бюрото на Иван Костов за пряка връзка с рубинените звезди припряно е зазвънял. Майкъл Чьорни и Денис Джерсов са може би сред найедрите инвеститори у нас. Доскоро те бяха „ласкани“ всякак приватизационно, финансово-стопански и лично от върхушката на СДС. Възниква въпросът какво се случи за броени дни, та неочаквано и двамата се превърнаха във врагове на държавата, (от този момент започва и раздорът в бившата Ортодоксална банка, продължил години наред, за да се прелее в раздора за „Петрол“ - бел. от днешни дни). В понеделник на пресконференция шефът на контраразузнаването ген. Атанасов съобщи, че преди повече от година е имало спецсигнал-запигване от руските спецслужби за един от изгонените от България чужди граждани. Тогава шеф на Федералната служба за сигурност е бил сегашният президент на Русия. Тогава? А в края на февруари т.г. на

секретно посещение у нас беше ген. Бартенлиев ^ съветник по сигурността на президента Путин. Тогава вместо очакваната атака срещу Костов от страна на лобитата на отстранените наскоро министри националната конференция на СДС единодушно му гласува одобрение. От лявата страна на бариката дни по-късно генералското движение в БСП се саморазпусна. Почти светкавично бе задържана приватизацията на военните заводи и започва атаката срещу някои икономически структури, сред които бе и „Мобил- тел“ Но решения за екстрадация не последваха - те дойдоха след посещението у нас на шефа на ЦРУ и изчакването на съответните му срещи в Москва. От друга страна Чьорни и Денис Джерсов многократно са визирани в западните медии за връзки с организираната руска престъпност зад граница. А наскоро неофициално лица и организации, с които ги обвързват публично в медиите - като Солнцевската и Измайловска мафия, се разследват за гибелния атентат в московското метро. По ирония на съдбата то бе в деня на годишнината от встъпването на Владимир Путин в длъжността на премиер... Версиите за разговори около Милошевич, световния тероризъм и чеченския в частност, както и прогонването на ден по-рано (22 август 2000) на 9 сърби у нас изглежда са само камуфлаж. Високата квалификация на руските сггецслужби е само мит. На прицел са фирмите „Марвол проджект“ на Марк Волошин и прочулата се „Мабетекс“ - близка до обкръжението на Елцин и забъркана в скандала около „Банк ъв Ню-Йорк“, разследван от американските и швейцарските власти. Визира се доставка на оръжия за държави от света, като само от една от сделките се изпарили в чужди сейфове над 70 млн. долара. По сведения на спецслужбите изгонените са замесени в тази 81 търговия с пушкала и скандалите, които неизменно ги съпровождат. И ген. Горшенин, и литовецът Денис Джер- сов, и фамилията Чьорни представляват бизнесимпериите, включени в тази игра.

Групировката, в която играят братята Чьорни, е „Биопроцес-НИПЕК“. Босовете са мултимилиардерът Олег Дерипаска, Кахой Бендукидзе, Борис Громов, Зая Бажанов. Те държат в ръцете си Уралските и Ижевски заводи в Русия едни от големите производители на такава продукция, както и основните алуминиеви предприятия. Зая Бажанов е бил известно време менажер на Роснефт, в чийто български филиал и по тези години навремето се подвизаваше Валентин Златев. После руската компания „отплува“ от тези ръце и Златев се оказа в спсчслия противников отбор - този на „Лукойл“. Естествен негов съперник стана човекът на Джерсов у нас -Митко Събев на „Нафтекс“ - бившата „Юкос“, А руската олигархична групировка „Менатеп-Юкос“ на Михаил Ходорковски е свързана с Костантин Кагаловски, чиято съпруга активно участваше в препирането на пари чрез „Бенк ъв Ню-Йорк“. Нейният довереник Сергей Чи- жов - зам. министър на енергетиката и горивата на Русия (отстранен от Путин) навремето активно лобираше в полза на българската „Юкос“ - сегашната „Нафтекс“ за покупката на „Петрол“. На аерогата в София при посещението му у нас го посрещна лимузина на „Мобилтел“-а на Грашнов-Чьорни и той бе техен гост.

82

Версията за борба на икономически интереси резонна, ала на този фон тя е бледото отражение на гигантското преразпределение на много милиарди долари в Руоия и промененото властово съотношение на силите там. Изглежда точката на съприкосновение на новите руски държавни интереси в лицето на Путин и на досегашните американски се кръстоса в разбиране по разсичането на многоъгълника от нефт, алуминий и др. метали чрез „Транс уърлд корпорейшън“, диамантите, препирането на пари чрез американската финансова система и др. На подобен фон българското правителство няма друга реакция, освен светкавично да изпълни нареждането на двете столици. Независимо от личната си съпричастност в играта. Най-малкото понеже „Бенк ъв Ню-Йорк“ е онази банка, в която авансово потънаха десетки милиони долари от валутния резерв на България през 1991-1992 г. за плащане на доставки на нефт, откраднати от заемите на Световната банка и МВФ. По онова време финансов министър беше Костов, а когато избухва аферата, я разследваше тогавашният главен секретар на МВР ген. Богомил Бонев. Същата банка е един от операторите на външния дълг на България, (дори и в момента, през 2014 г. по сегашните взимани заеми, бел.авт.). Тя е банката-кореспондент на десетина български банки, препирали милиардите долари от операциите на Ел- циновия клан и играли с руския дълг. От тази банка маса пари отплуват към островна екваторна държава в Тихия океан - Науру. Държавата стана известна у нас с гражданството й върху трима родни емигрирали теж- коатлети - световни и олимпийски медалисти. Неизвестното е, че това е новият финансов рай на света. За по-малко от година време една от тамошните банки набира стремително капитал - от десетки милиони на много милиарди долари, за да влезе в топ-класацията на авторитетното световно списание 83 „Банкер“. Нейният първи менажер е българинът Младен

Георгиев - сега директорите са руснаци. В битността си на компютърен инженер в родината той е бил бивш колега в една от външнотърговските ни организации на „прикритие“ - под опеката на зетя на Генсека Иван Славков. „Инфоспорт“ е бил зачислен към БОК и в него наред с Младен са работили дъщерята на Бриго Аспарухов, бивш шеф на българското външно разузнаване и щерката на Тодор Вълчев, бивш първи банкер. Репутацията на България едва ли ще може да бъде изчистена при такива обстоятелства. Както обикновено се случва при такива скандали, след известно време заваляват нещастия. Ливанецът - собственик на „Бенк ъв Ню-Йорк“ почина при неясен пожар в луксозния си апартамент в Монако. Сега там са отседнали Майкъл Чьорни и Денис Джерсов. От началото на годината новият руски президент ограничава износът на капитал и препирането на пари, а бездействащите доскоро американски власти усилено разследват аферата. „Умишлен фалит, мошеничество, шантаж и рекет, заплаха за убийство“ са основанията на иск от компаниите Base Metal Traiding S.A., Base Metal Traiding Ltd и Alicoal, заведен в американски съд срещу конгломерата „Руски алуминий“ и собствениците му Олег Дерипаска и Майкъл Чорни. Тази история е любопитна не толкова с поредното обвинение срещу светкавично забогатялите руски олигарси, а с намесата в нея на името на сегашния финансов министър на САЩ Пол 0'Нийл. Преди назначаването му на високия пост той е бил президент и главен изпълнителен директор на огромната металургична фирма „Алкоа“ - една от тези, завели иска срещу Дерипаска и Чорни. Само седмица преди съобщението за ареста в Израел на руския бизнесмен Чорни Пол 0'Нийл заяви, че ще се освободи от своите акции и опции, които възлизат по някои оценки на около 10084млн. долара. Така името на член на американското правителство по никакъв начин не може да се обвързва нито със съдебния процес в САЩ, нито с разследването срещу руския олигарх в Израел. Той пък бе защитен в Израел от министъра на инфраструктурата Авигдор

Либерман. Самият Либерман е имал бизнес в Русия и държавите от ОНД. Той е ръководител на партията „Нашият дом Израел“ - политическа организация на евреите, емигранти от Русия. Името й - случайно или не, почти дублира газпромовската „Наш дом Русия“ - партията на бившия руски премиер Черномирдин. Възниква въпрос! Сложен, чийто отговор ще даде времето. Дали случващото се в САЩ и Израел заедно с атаката срещу Чьорни по света и у нас и атаката срещу Ходорковски в Кремъл не е първи таен и скрит рунд от потайната, но вече разгаряща се геополитическа битка между Москва и Вашингтон, която ще ескалира в следващото десетилетие?! И кои български олигарси и кукловоди рано или късно ще изгорят в нея.“ Това е откъсът от онази моя публикация, появила се на страниците на в. „168 часа“ преди 14 години. Десетилетие по-късно генералът Любен Гоцев беше обявен за кандидат-жертва на „поръчковите убийци“ Мар- гините също от СИК, както твърдяха и за него. Компания му правеха скандалният мафиот Иван Тодоров-Доктора и основателят на ТИМ Никола Дамянов. Доктора беше застрелян, кръстникът на варненската групировка „почина“ от медикаментозно предизвикан инфакг (’’Либийска връзка“ от автора, бел. ред.), а Гоцев получи предупреждение. Оцеля - жив и здрав и досега. Човек е, на чийто рожден ден Георги Първанов му подари каса червени и бели вина, Симеон Сакскобурготски му изпрати специално поздравление, лично го почетоха бившите премиери Димитър Попов, Ренета Инджова, Сергей Станишев... Накратко ^ истински кукловод! Противник на други кукловоди - могъщи като него, а някои - по-могъщи от който и да е друг. Според Стоян Мишев - бившия шеф на 85 Ортодоксална банка (днес Инвсстбанк на Петя Славова), когато преди години започнали проблемите с трезора, те предложили 80 на сто от акциите на Ходорковски. Изпратели писмо до него чрез бившия външнотърговски министър на

Андрей Луканов - Христо Христов, но то се оказало неочаквано в ръцете на Митко Събев и сие, тогава играещи с Майкъл Чорни. Но и двамата руски олигарси бяха аса в играта на „без коз“, валета на „всичко коз“ в Русия и бити карти в боята на Владимир Путин. При него залогът се смени - изглежда задълго, а може би завинаги. Майкъл Чорни отстъпи позициите си на олигарсите Олег Дерипаска и Роман Абрамович - толкова близки до новата власт, колкото и до старата в лицето на експрезидента Борис Елцин. Първият мултимилиардер - Чорни, реши да напусне Русия и спаси кожата си в Тел-Авив. Вторият — Михаил Ходорковски опита да се бори и сбърка - попадна в лагер в Сибир. Когато в Русия Путин замахна срещу Ходорковски, у нас Петя Славова и Митко Събев разделиха бизнесите си.

86

Казват, че скорошното пускане от лагера па Ходорковски в навечерието на олимпиадата в Сочи станало чрез сделка с Путин - да предаде активите си в чужбина. И точно тогава Събев се сбогува с „Петрол“, а Славова се лиши от една трета от капитала на трезора си, даден на някакъв оманец. Ала това е животът - палачинка, която днес се обръща на едната страна, а утре - на другата. А ръката, която държи тигана, се оказа на 2500 километра на изток оттук. Всъщност скандалите около двамата никога не са спирали. През 2004 г. бившият вътрешен министър Богомил Бонев съобщи, че Иван Костов е акционер в „Нафтекс“, а говорителят му Михаил Михайлов е в управата на холдинга. Тогава в специално обръщение изпълнителният директор на дружеството Митко Събев заявява, че името на бившия премиер не е сред акционерите на „Нафтекс България Холдинг“ АД, а бившият правителствен пресдиректор Михаил Михайлов също не участва в управлението на „Нафтекс“. Но пък племенник на червения лидер Премянов, който свързаха с Петя Славова, беше бос в пресцентъра на синия премиер. През 2005 г. дъщерната фирма „Трансат“, която обслужваше секретните връзки на Външното ни министерство с посолствата, беше забъркана в шпионски скандал в полза на Израел. Тя се оказа свързана с „Петрол“ и Митко Събев. Не е за чудене, че на 2 април 2007 г. случаен куршум проби стъклото на лоби бара в бургаския хотел „България“, докато собственикът му Митко Събев си пиеше кафето там. Медиите лансираха тезата за сблъсък между хора на Митьо Очите и служители на братя Диневи. При престрелката бяха ранени петима души, гърмяха автомати „Хеклер и Кох“, с които разполагат само спецчастите. Днес Събев почти изцяло е пренесъл живота си в своето баровско имение в покрайнините на Виена. Освен имението край Виена Събев има и 87 къща за 2,5 милиона евро в Монте Карло, където той и съпругата му обичат да отдъхват през лятото. Цялата му собственост в България обаче се води на „Петрол холдинг“ и дъщерните фирми на компанията, чиито брой е общо над десет. И личният самолет, който беше един от

първите у нас. Бившата му спътница в живота извади повече късмет. Но на хубавите жени се прощава винаги и по много. А тя е достойна за истинска мис. Днес притежаваният от нея „Феста холдинг“ управлява активи за над 1,2 млрд. лв. и включва дружества от сферата на здравното осигуряване, транспорта, строителството, недвижимите имоти и др. Сред тях са „Инвест фонд мениджмънт“, здравноосигурителната компания „България Здраве“, „Феста хотели“, поморийската винарна „Черноморско злато“, транспортната „Рожен експрес“, а също и варненският „Феста Делфинариум“. И десетки други дружества. За мен обаче началото на милиарда е заченат чрез фирма „Саюри“. Какво е „Саюри“ освен име на известна гейша? Това е превъплъщение на „Фест инвест“, която дава старт на голямото богатство чрез придобиване на варненския „Лазур“. В неговите активи са магазини, ателиета за услуги, имоти, дори прочутия делфинариум. И Петя Славова като Събев я забърсаха не само клюките, но и скандалите. Пищните купони не впечатлиха толкова публиката, колкото сериозните обвинения към банката й, че краде парите на клиентите си. Първият екшън преди години беше забежителен - с нещо като частен арест за фигури от банката, вкл. главният счетоводител на трезора Петър Маринов - в сградата й и за дни наред там по нареждане на нежната дама. Истината така и не се разбра. Вторият скандал е пресен-пресен - последва около убийството на предприемача Борислав Манджуков в столицата, на крачка от бул. „България“, в затворено градче на 25 март 2014 г. Той беше сред бизнесмените, претендиращи, че сметките им са били опразнени - в неговия случай с 5 млн. долара. Разследването на случая продължава и със сигурност ще приключи без успех. „Вкъщи рядко съм без гости. Имам няколко пеньоара според обзавеждането на къщата“, разказва дамата пред списание „Ева“. Петя Славова споделя, че в бизнессредите я

смятат за „студена като змия, пресметлива, предпазлива... хиена“. Читателят може много да научи и за емоционалните проблеми и родилните депресии на делфините. Пред списание „Дипломатически преглед“ пък Славова описва, че постният гювеч е най-трудното за приготвяне ястие и съобщава рецептата му. Обича да се заобикаля с живописни платна и с малки пластики - на бюрото й в банката седят две жаби-принцеси на Георги Чапкънов - Чапа. Тя е сред принцесите на българския преход. Появила се като като истинска красавица и богаташка от блатото на социализма. Подозират името на „принца“, който я целунал и превърнал в онова, което е сега. Ала никой не го доказва. Митко Събев е сред аристократите на социализма. Пътувал е зад граница, печелил е много и то във валута. И той е бил като „целунат“, за да се превърне в милиардер. После е бил разлюбен и вече е само мултимилионер. Двамата са реалност. Но и приказка. Краят й ще се напише не от тях, а от а от неизвестния й публично разказвач.

тим

МАРИН ВЕЛИКОВ МИТЕВ ИВО КАМЕНОВ ГЕОРГИЕВ ТИХОМИР ИВАНОВ МИТЕВ

ВИЗИТКА Като основатели на ТИМ се броят 12 души, но физиономията й се представлява от трима. Това е най-тайнствената групировка у нас. Години наред дори названието й беше нещо като тема табу за родните медии. Мисля, че всъщност аз съм първия, който я описа в публичното пространство преди 20 години -през 1994 89 г. Счита се, че името на корпорацията произлиза от английското „Team“ - тим, отбор, но според други то е абревиатура от първите имена на тримата й лидери. За тях практически не се знае нищо, секретността, която тегне над биографиите им, е

непробиваема дори и сега. Семейства Дори прекрасно осведоменото американско посолство у нас бърка в своя секретна шифрограма, когато счита Марин Митев и Тихомир Митев за братя, каквито не са.

Марин Митев е роден във Варна на 10 май 1957 г. Хоби

- дърводелство, рисуване. Синът му Веселин е роден през 1982 г. от съпругата му Добринка, завършва икономика във Варна, специализира в САЩ електронен маркетинг и търговия. Иво Каменов е роден в Кричим на 22 септември 1969 г. Спътница в живота му е Мариела Миткова - бивша гимнастичка, медийна и бизнес предприемачка, част от империята ТИМ. Тихомир Митев е роден във Варна на 10 октомври 1958 г. Баща му е бивш служител от тайните служби на комунизма. За него се знае най-малко. Съпругата му е Виктория Миткова днес мениджър в медийната империя на ТИМ. Имат дъщеря Мила - родена през 2001 г. и син Йоан - роден през 2008 г. Мариела и Виктория са сестри-близначки, родени през 1981 г. в Шумен. И двете са бивши гимнастички на Нешка Робева от ансамбловите съчетания, участнички в нейния спектакъл „Два свята“ и видни днешни бизнесдами. И двете са завършили право в Югозападния университет в Благоевград. В публичното пространство няма никакви биографични данни за родителите и семействата на тримата лидери на ТИМ, а и данните за самите тях са повече от оскъдни, ОБРАЗОВАНИЕ Марин Митев завършва средно техническо училище по корабостроене. Има две висши образования - по право от Югозападния университет в Благоевград и архитектура от Свободния университет във Варна. Иво Каменов е завършил Националната спортна академия профил бойни спортове. Завършва и право през 2005 г. - също в Югозападния университет в Благоевград. Тихомир Митев е завършил висшето военноморско училище във Варна. ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ И на тримата професионалният път започва в секретното поделение № 22580. По името на базата си то е популярно като „Тихина“ ^елитна специализирана част командоси

- „тюлени“ на военноморските ни сили за диверсионни операции в Гърция, Турция и по света. И тримата са сред най-добрите в областта си. Марин Митев например е бил три пъти шампион на армията гю ръкопашен бой и многократен републикански шампион по карате. Твърди се, че като морски пехотинец е имал над 800 скока с парашут. Парадоксът е, чс е постъпил в секретната военна част първоначално като ... художник, а после е останал на служба. Тихомир Митев също е останал на свръхсрочна служба след войниклъка си в Тихина. В Интернет, медии и книги на колеги се твърди, че Иво Каменов никога не е служил там, но данните сочат, че е бил в поделението до разпускането му през 1992 г. И той е отличаващ се спортист. В колекцията си има титла на републикански шампион по карате фул контакт, трети на европейско първенство и шампион на армията по ръкопашен бой. Впоследствие е работил като личен шофьор и охрана на Тихомир и Марин Митеви и чак след това е израсъл до един от шефовете на групировката, какго сочи откъслечната информация в медиите. Но според моите данни Иво Георгиев Каменов въобще не е катерил стълбата на кариерата в концерна, защото е един от създателите му наред с двамата Митеви. Сред шефовете на групировката сочат и др. лица. Типичен пример за това е прокуристът на ЦКБ Тихомир Атанасов, също бивш състезател по карате, за когото се знае, че е започнал кариерата си като шофьор и охрана на Иво Каменов. Преди години като ръководители на групировката секретна грама на посланика на САЩ Джеймс Пардю посочи: „Други членове на тази групировка, които би трябвало да отбележим са: МИРОСЛАВ ПЕТРОВ НЕСТОРОВ (български гражданин, роден на 12-ти март, 1964 г.) - той се занимава със стратегическото планиране92на групата и е и директор на найголемия филиал на ТИМ в областта на услугите - МУСТАНГ ХОЛДИНГ; ЙОРДАН ДИМИТРОВ ЙОРДАНОВ (български гражданин, роден на 24-ти ноември, 1974 г.), занимаващ се с медийните интереси на ТИМ и член на борда на Мустанг, и

НИКОЛАЙ БОЖИДАРОВ НИКОЛОВ (български гражданин, роден на 28-ми август, 1949 г.) - изпълнителен директор на Мустанг и съпруг на главния архитект на Варна...“ Прекрасната информираност е поизневерила на американските спецслужби. Допуснати са някои грешки: Николай Николов е Николай Николаев, а съпругата му е била шеф на дирекция „архитектура, градоустройство и градоустройствено планиране“, а не главен архитект. Всъщност капитанът е също нещо ключова фигура в корпорацията - наравно с тримата й популярни босове, макар и не така афиширана. Показателно е какво е обръщението към него дори от най-висшестоящите и тримата тимаджийски

93

лидери - „Адмирале!“ Дълги години той беше корпоративен секретар на групировката. Роден е в София на 28 август 1949 г. във видно комунистическо семейство на лекари. Майка му е била партизанка, а баща му - концлагерист в чужбина, който дори е лежал заедно с Клемент Готвалд- първия комунистически президент на Чехословакия. След социалистическата революция родителят на „Адмирала“ е първия наш посланик в тази държава. Синът Николай Николаев е служил във военноморския ни флот, в ключовия военен отдел на ЦК на БКП, в предприятия за търговия със спецпродукция като „Кинтекс“ и „Армимекс“. Мирослав Несторов Несторов е завършил морското училище, бил е офицер на подводница, след което е защитил магистърска степен по икономика. В неговата сфера на влияние попада целият сектор „Услуги“, в който влизат огромен брой фирми, обединени под шапката на „Мустанг холдинг“. Със зърнения бизнес и селското стопанство се занимава Христо Чираков, който преди това оглавяваше и риболов- ната дейност като шеф на фирмата „Булфиш“. Според различни източници с различни ръководни функции в групата са още Тихомир Винчев, Венцеслав Евстатиев и Тихомир Атанасов. Някои от бившите командири в „Тихина“ и дългогодишните треньори по карате също са на отговорни постове в групата. Бившият заместник-командир на поделението Красимир Николов е сред босовете на охранителната дейност, в ТИМструктурите е дългогодишният треньор по карате Константин Божилов, при когото са тренирали повечето от тези хора. БИЗНЕС УЧАСТИЯ Структурата на концерна е многопластова, с хиляди подразделения и е трудно да се отграничат действителните дялове на всеки от тримата основатели. Невъзможно е да се изброят и всички филизи на концерна, както сам се убедих още преди повече от 10 години, когато подготвях томовете на „Най-богатите българи“. А днес подобна задача е в областта.94 на невероятното. До същото заключение стига и колежката ми Невяна Троянска - из-

следвала и тя като като мен структурата на конгломерата, както те самите се наричат. Преди години такава финансова библия като лондонският в. „Файненшъл таймс“ написа, че те „са най-богатите живи българи, оцелели в едни от най-бруталните бизнес условия в Европа“. Счита се, че Иво Каменов отговаря за финансовите операции, търговията и международните контакти, Тихомир Митев - за производствената дейност, Марин Митев - за административните дейности, сигурността, администрацията и т.н. Но и това разпределение е относително, понеже вътрешната информация от концерна е противоречива за секторите и конкретните отговорности на всеки от тримата. Например по други данни Иво Каменов е отговарящият за сигурността. Парадоксално, но според официалната статистика в момента и тримата се водят директори на клон на банката им. Двама от тях са в охранителната „Ми-5“. Марин Митев, Иво Каменов и Тихомир Митев са собственици заедно само на една обща фирма - „Варненска консултантска компания“, с капитал 5000 лв. И това е - нищо друго за толкова богати иначе хора. Всъщност фирмата съществува от 1 януари 1999 г., но под името „ТИМ кар“, с предмет на дейност техническо обслужване и ремонт на автомобили. Така се е наричала до март 2008 г., когато е преименувана във варненска консултантска компания“. Марин Митев и Иво Георгиев са съсобствсници и съуправители на още две фирми - „Тортуга“ и „ТИМ клуб“. В „Тортуга“, създадена през 2000 г. с предмет на дейност търговия на дребно, предимно с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, съдружник с 24% от капитала от 5000 лв. е и съпругата на Марин - Добринка Митева. Митеви имат и една семейна фирма95- „Алея“, в която през 2001 г. са вложили по 2500 лв. с амбицията да развиват посредническа дейност по управление на недвижими имоти. И в двете споменати дружества няма работници на договор, а „Алея“ дори е прекратила и регистрацията си по ДДС.

Иво Георгиев и Марин Митев са се подвизавали като съдружници и в „Инвест кепитъл мениджмънт“ ООД. Капиталът на „ТИМ клуб“ е 50 000 лв., а под шапката на ООД-то работят 10 дъщерни дружества: - за търговия на едро „ТИМ-фиш“. ** за външнотърговска дейност „Орбита - Шумен 2000“. - за търговия с машини, суровини и готови изделия в областта на каучукопреработващата промишленост „Интер ръбър хеми“ (която участва като собственик с 35% в „Проучване и добив на нефт и газ“). - застрахователният посредник „Арми груп“. - „Баланс елит“ с предмет на дейност даване под наем на собствени недвижими имоти. - консултантската „Инвест кепитъл консулт“ (бивша „ТИМ консулт“). брокерът на ценни книжа „Конкорд“. - центърът за професионално обучение „ТИМ секюри- ти академи“. Тук е необходима една скоба от моята книга „Дуел“: „Както са отбелязали информационни и аналитични сайтове, учебното „заведение“ в морската столица предлага знания и квалификация по „анти-терорни сценарии“. Посочва се, че „освен български лектори и инструктури там преподават бивши или настоящи агенти на специалните служби от Израел и др. държави“, отбелязва сайтът на Академията. Може би това е единствената компания у нас, която наред с МВР използва кучета, обучени да откриват експлозиви и наркотици „за клиенти, които са подложени на риск от тероризъм, внасяне на нелегално оръжие, бомбени атаки и присъствието на наркотици или физически атаки“. Персоналната охрана на ръководителите на ТИМ също е преминала обучение в Израел.“ «• охранителната „ТИМ“ ЕООД, чиято собственост е 96 академията. - варненската галерия „Графит галери“ с управител Марин Великов Митев. От всички тях с най-голям капитал - 2 млн. лв., с „Графит

галери“, а с най-много наети на трудов договор е „ТИМ“ ЕООД. Извън тази листа, Марин Митев е едноличен собственик на две фирми - „Марин Митев - проджект мениджмънт“ и „Дик дик“, а Тихомир Митев има дялово участие от 3400 лв. в дружеството за охранителни услуги и оборудване „Ми-5“. Трудно е да се разграничат функциите на тримата в бизнес-империята, но се счита, чс Марин Митев отговаря за дейностите, свързани с ЦКБ груп, Иво Георгиев командва структурите на „Химимпорт“. Черешките на тортата в профила на ТИМ са три мегахолдинга - „Химимпорт“ АД, Агрохолдинг „Ловико“ АД и „Холдинг Варна“ АД. Изброяването сигурно ще досадно, но задължително заради огромните мащаби от една страна, а от друга - заради прекалено малката информация, която същестува за групировката 1. ***** Най-големият холдинг е „Химимпорт“ АД. Дружеството майка на „Химимпорт“ АД е „Химимпорт инвест“ АД, което държи три-четвърти от капитала. Негов единствен мажоритарен акционер е „Химинвест институт“, компания, регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн (офшорна зона), представлявана от Иво Каменов. „Химимпорт“ АД има 4 акционера (по реда на броя акции): 1. Химимпорт Инвест АД; 2. „ЦКБ Груп“ ЕАД; 3. ЗАД „Армеец“; 4. ПО АД „ЦКБ - Сила“ Впечатлява списъка на другите акционери в „Химимпорт“: Aberdeen Select International Equity Fund - САЩ Unicrcdit Bank Austria - Австрия Eaton Vance Funds - САЩ The Bank of New York Mellon - САЩ 97 Palmer Capital Emerging Europe Equity Fund - Холандия The Royal Bank of Scotland - Великобритания Юробанк Ергасиас - Гърция

Юробанк Ергасиас Клиентс - Гърция Danske Invest Funds - Люксембург, Финландия Инвестбанк - България Райфайзен Банк Интернешънъл Австрия Банка Пиреос - България Юробанк България България Пенсионни фондове ДСК Родина - България Пенсионни фондове Ай Ен Джи & България Blackrock Frontier Markets Fund - САЩ Ерсте Банк - Австрия Stichting Shell Pension Fonds - Холандия „Химимпорт“ АД има около стотина дъщерни фирми в различни области и отрасли на икономиката и финансите: „Химимпорт груп“ ЕАД; - Българска петролна рафинерия; м Пловдивска стокова борса АД; «ЦКБ Химцелтекс ООД ** Енергонроект АД; — Булхимекс ЕООД; Молет АД; Химимпорт Холандия; ^ ЗАД Армеец; -ЗАД „ЦКБ Живот“; Пенсионна компания Съгласие — най-голям акционер с 49 % акции; ПОД „Лукойл гарант“ - с 87% - в момента е част от ПОД „ЦКБ Сила“ — Омега финанс ООД; -• „Проучване и добив на нефт и газ“ АД; - „Химимнорт фарма“ АД - внос и дистрибуция на лекарства и медикаменти.; - „Порт Балчик“ АД; - „Пристанище Леспорт“ АД; - Спортен комплскс Варна - 65 %, - Пристанище Леспорт“ АД; - „Асенова крепост“ АД - над 90 % участие - производство на полимерни опаковки; 98 - „Кспитъл мениджмънт“ АДСИЦ - акционерно дружество

със специална инвестиционна* цел: покупко-продажба на различни видове вземания, дължими От субекти в различни отрасли на икономиката в различни региони шй България; н„Бългериън авиейшън груи“ ЕАД - чрез дружеството се купуват авиокомпаниите „Хемус еър и „България еър“, собственик е на авиотехническата база на летище София, нейна е „Ер Бан“, която оперира с хеликоптери; - Авиокомпания „Ер Бай“ ООД ^осъществявано навъздушеи превоз с хеликоптери, осигуряване на асистънс при пътнотранспортни злополуки, въздушно заснемане и бизнес полети. По договор с Военномедицинска академия „Ер Бан“ поддържа 24 часово дежурство на лекарски екипи,; - „Луфтханза техник София“ ООД е съвместно дружество между „Бългериън авиейшън грул“ (20%) и Lufthansa Тechnik AG (80%) с предмет на дейност поддръжка, ремонт и боядисване па самолети. Регистрираният капитал на дружеството е 9,8 млн. лв., базирано с в столицата - „Българска кораб на комгтания“ ЕАД - 100% собствсност на „Химимпорт“. Регистрираният капитал е в размер на 2 млн. лв. В качеството си на дружество майка „Българска

] 08

корабна компания“ упражнява ефективен контрол върху 2 дъщерни фирми: - „Параходство Българско речно плаване“» в което има 79,01 % пряко участие. Чрез „Параходство БРП“ „Българска корабна компания“ притежава контролио участие в капитала на дружествата „Ви Ти Си“ - 51 %, и „Маяк - КМ“ - 75%. - „Корабно машиностроене“, с 51,81% участис. „Българска корабна компания“ участва ефективно в управлението на: „Кораборемонтен завод Одесос“ във Варна - 30%; „Пристанище Леспорт“ (дъщерно на „Химипорт“) - 99%; „Порт Балчик“ (дъщерно на „Зърнени храни България“ АД) - 75%. „Българска корабна компания“ има директно участис в размер на 25% от капитала на „Порт Балчик“. - „Параходство Българско речно плаване“ АД. През декември 2005 г., чрез сделка на Българската фондова борса, „Химимиорт“ придобива 29,13% от капитала на дружеството. През 2006 г., след конкурс на Агенцията за приватизация за продажба на мажоритарния дял, „Химимпорт“ купува и държавния дял от 70%. През 2007 г. капиталът на дружеството е увеличен от 1,16 млн. лв. на 28,96 млп лв. „Параходство БРП“ разполага със собствен флот от 25 самоходни кораба, включително фериботна платформа за превоз на пътници и автомобили и пасажерски кораб с 243 места. БРП има още 44 шлепа, 6 несамоходни танкера, 17 понтона. Параходството има и собствена нристанищна база в Русе за извършване на ремонгно-технически дейности. В порт Никопол дружеството действа като пристанищен оператор. - „Ви Ти Си“ АД, което извършва морски и навигационни услуги, спедиторска и буксирна дейност, включително пристаиищна буксировка във всичките 10 порта в района на Варна, както и в пристанище 100Балчик. ~ „Маяк - КМ“ АД - дъщерно дружество на „Параходство БРГР\ произвеждащо палубни кранове и стоманени конструкции за корабостроенето и строителството. - „Корабно машиностроене“ АД - единственият у нас

специализиран завод за производството на люкови закрития, кърмови и странични рампи за ро-ро кораби и друго подобно едрогабаритно корабно оборудване. Дружеството има голям опит в строителството на плаващи платформи. - Кораборемонтен завод „Одесос“ АД. Осиовната дейност на дружеството е кораборемонт на всички видове сухотоварни, пасажерски, спомагателни кораби, танкери и контейнеровози, както и свързаните с него вътрешно и външно-икономически посреднически дейности в страната и чужбина. Заводът заема около 40% пазарен дял от кораборемонтния сектор в региона на Варна. - „Пристанище Леспорт“ АД, регистрирано през март 2005 г. Дружеството е с капитал от 15 млн. лв., като 99% от акциите са собственост на „Химимпорт“. От 30 май 2006 г. е в сила 30годишен договор за концесия на порта, който заема територия o r 124 дка и разполага с шест закрити склада с площ 2175 кв. м. Откритата складова площ е над 24 000 кв. м. Предстои развитие и разширение на пристанището, създаване на два независими терминала за обработка на зърно и за обработка на наливни товари чрез отвоюване на нови територии във Варненското езеро. - „Порт Балчик“ АД. От 25 май 2006 г. „Порт Балчик“ е концесионер на „Пристанищен терминал Балчик“, което поставя началото на развитието на дружеството като един от пристанищните оператори в България. Географското местоположение на пристанището играе решаваща роля за структурирането на обработваните товари — Добруджа е един от районите с най-висок добив на зърно. Сред основните клиенти на „Порт Балчик“ са „Папас олио“, „Доминион Грейн България“, „Калиакра“ АД и др. - „Химимнорт груп“. Фирмата осъществява стратегическата програма за развитието на дружествата от търговския и производствен сектор на101„Химимпорт“. В състава й са включени „Проучване и добив на нефт и газ“ (с концесии в Либия, които бяха изтъргувани), „Зърнени храни България“, „Асенова крепост“, „Булхимтрейд“. - „Проучване и добив на нефт и газ“ АД е единственото

българско дружество, осъществяващо пълния комплекс от дейности по търсене, проучване, разработка и експлоатация на нефтени и газови находища, както и преработка на суров нефт до крайни продукти за пазара. То има опит не само на територията на България, но и при изпълнението на петролни проекти в Либия, Сирия, Ирак. „Проучване и добив на нефт и газ“ е концесионер но 12 договора за добив на суров нефт и/или природен газ у нас. От края на 2005 г. компанията е титуляр на правата за търсене и проучване на нефт и газ в блок „Шабла“ в северната част на българския черноморски шелф, а от декември 2008 г. притежава същите права за Блок 1-4 „Каварна“ на площ 414 квадратни километра. През 2008-2009 г. в проучвателното дружество се вливат „Българска сондажна компания“ ЕООД, „Геофизични изследвания“ ЕООД, „Петрогаз Антика“ ЕООД и „ПДНГ ойл“ ЕАД. Днес „Проучване и добив на нефт и газ“ притежава мажоритарно участие в следните дружества: - „Българска петролна рафинерия“ ЕООД (100%); - „Софгео проучване’* ЕООД (100%); - „ПДНГ-сервиз“ ЕООД (100%); - Издателство „Геология и минерални ресурси“ ООД (70%); - „Голф Шабла“ (65%). Фирмата притежава и 35% от газоразпределителното дружество „Каварна газ“ АД. - „Зърнени храни България“ АД. Тази компания възниква през ноември 2007 г. чрез сливането на 8 фирми: „Слънчеви лъчи България“ АД; „Зърнени храни трейд“ АД; „Бек интернешънъл“ АД; „Зърнени храни- Вълчи дол“ АД; „Зърнени храни Балчик“ ЕАД; „Зора“ АД, Русе; „Примаагрохим“ ЕООД, Добрич, и „Химимпорт агрохимикали“ ЕООД. Тя е национален лидер при изкупуване, съхранение и търговия със зърно и маслодайни семена; в производството и продажбата на растителни102 масла; производство и търговия с биодизел, като притежава най-големия подобен завод в страната към момента. Производствената дейност на рафинирани масла се осъществява в маслодобивния завод в град Провадия, където дружеството разполага с капацитет за

обхващане на пълния цикъл на производство - от мачкането на семената до бутилирането на готовата продукция. „Зърнени храни България“ е вторият по големина производител и дистрибутор на бутилирано олио в страната. „Зърнени храни България“ АД притежава и оперира с 17 зърнобази - най-голямата мрежа у нас, представляваща около 35% от лицензирания и 17% от общия капацитет на страната. Те са с общ обем вместимост 700 000 тона. В началото на 2009 г. компанията придоби 100% от капитала на „Голяма Добруджанска мелница“ ЕООД - третата по размер мелница в страната, занимаваща се основно с изкупуване и преработване на пшеница с хлебопекарни качества. То осъщсствява контрол над „Слънчеви лъчи“ АД - Провадия и „Прима“ - Полски Тръмбеш - две от най-големите маслобойни; Част от наличната инфраструктура в Провадия е използвана от дружеството „Слънчеви лъчи Добрич“ (чрез дъщерното „Слънчеви лъчи Провадия“), като основа за изграждането на най-модерната за момента инсталация за производство на биодизел в България. Заводът е с годишен производствен капацитет 100 000 тона, а към него има изградени и складове, в които могат да се съхраняват 6000 куб. м биодизел и 2000 куб. м растително масло. „Неохим“ - наследникът на химическия комбинат в Димитровград и „Асенова крепост“, които са практически монополисти на торове и съответно полимерни опаковки също са част от от концерна ТИМ чрез „Химимпорт“. Дружеството има дялове в „Тексим“ АД, в съвместната компания „Варнафери“ с братя Домусчиеви и техния морски флот за фериботни превози, в руската „Татинвестбанк“ 2 ******* г)Агрохолдинг Ловико“ АД. В началото на 2002 г. управлението му е ноето от „Химимпорт“, което започва да изкупува дълговете на винпрома, а впоследствие влиза в ръководството на103тогавашното дружество „Лозаровинарска кооперация Гъмза“. Фирмата е с регистрация в Севлиево. Холдингът стопанисва 40 000 дка земя, засети със зърнени култури - пшеница, царевица, ечемик и др. Той е собственик и

на животновъдната ферма в Сухиндол, която е най-голямата в страната и чиято продукция се изкупува от „Нестле“. Агрохолдингьт стопанисва и елитната ферма за биволи край Севлиево, както и свинеферма с 3000 животни.

104

Близо 4000 дка лозя обработва дружество„Ловико Лозари“. „Ловико Сухиндол“ също е част от тази структура, както и др. винзаводи - например този в Хасково. Същевременно има още един едноименен холдинг, регистриран в столицата. И двата са отбелязали в борда си лицето Валентин Върбанов. Той е регистриран от регистъра и като шеф на „Холдинг нов век". В днешно време преките връзки между трите холдинга и над 100 им дъщерни дружества вече не се четат. 2 ****** „Холдинг Варна“ Учреденият през 1996 г. холдинг към края на 2010 г. управлява капитал в размер на 5,2 млн. лв., основно в сферата на туризма, финансите и услугите. Ивелина Кънчева - Шабан е едно от имената, което може да се открие като изпълнителен директор. То води до сирийския кюрд Исмет Тюркмен - Шабан. Той е един от най-видните контрабандисти на комунистическа и капиталистическа България, човек, тясно свързан с каналите за трансфер на наркотици и оръжия, едър предприемачески бос в новите времена. Синът му Фатик, който го наследи, беше личен приятел на семейство Живкови. Той беше застрелян на 19 август 2003 в колата си по правителственото трасе на столичния бул. „България“, (за тези хора и Живкови виж „Тайните на големите играчи“, бел. ред.) Под шапката на структурата са 10 дъщерни предприятия • курорта „Св. Св. Константин и Елена холдинг“ АД, • „Камчия“ АД, • „М-САТ кейбъл“ АД, • „Варна риълтис“ АД, • УД „Реал финанс асет мениджмънт“ АД, • ИП „Реал финапс“ АД, • „ТПО“ ЕООД, 1 14 • „Равда тур“ ЕООД, • „Голф плюс“ ЕООД и • „Електротерм“ АД. „Холдинг Варна“ управлява инвестициите на над 15 000

частни и над 50 юридически лица“, уточнява сайтът на дружеството. Част от тях също имат дъщерни дружества. „Варна риълтис“, както бе прекръстен през 2008 г. „Мустанг холдинг“, е собственик на 10 фирми, сред които „Черно море прсс“ издател на едноименния варненски всекидневник, импресарската агенция „Универс 52“, мениджърът на бинго залите на ТИМ „А Ем Джи“ и свързаните с ресторантьорския бизнес „Мустанг фуд“, „М фуд Варна“ и „МС фуд Варна“. „Реал финанс асет мениджмънт“ е лицензирано за управление на дейността на колективни инвестиционни схеми и на инвестиционни дружества от затворен тип, а инвестиционният посредник „Реал финанс“, който е обслужвал четири поредни увеличения на капитала на ЦКБ, е сред големите играчи в бранша си. ТПО е пранотфиемник на бившата Териториална проектангска организация - Варна, приватизирана през 2001 г. от група физически лица. Към настоящия момент е 100% собственост на „Холдинг Варна“. Дружеството изпълнява множество поръчки за териториално-устройствени и градоустройствени планове на общини от Североизточна България. Най-мащабната от тях е изработването на Общ устройствен план и План на комуникационно-транспортната схема за територията на община Варна, скандалите около които продължават да се вихрят. Останалите три фирми от „Холдинг Варна“ са част от туристическата индустрия. „Камчия“ АД от началото па 2004 г. владее 88% от едноименния курорт до реката. - „Равда тур“ е създадена за изграждането на ваканционен комплекс с площ от 92 декара в село Равда, а комплексът с име „Сънрайз клуб“ е преминал под управлението на туристическия холдинг „Св. Св. Константин и Елена“. «„Св. Св. Константин и Елена холдинг“ експлоатира още яхтеното пристанищс в Балчик чрез дъщерното си дружество

„Консорциум Марина Балчик“ и управлява казино клуб „Летера“ в едноименния хотел в курорта „Златни пясъци“. Допълнително холдингът участва с 4,1 млн. лв. в асоциираното дружество „Парк билд“ ООД, представляващи 50% ог капитала му, и държи 25% от акциите в „Глория турс“. Списъкът с интереси на корпорацията ТИМ е впечатляващ като дебела енциклопедия. В областта на концес и опирането тя навлезе през 2006 г. с летищата във Варна и Бургас. Компанията е „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“, регистрирана у нас с участие на немската „Фрапорт“ и „Химимпорт“ АД. Освен това структури на ТИМ осъществяват техническото обслужване на летище София. Отдадени са им 5 пристанища на концесии: пристанище Видин-север и фериботния терминал - за 30 години, концесия на пристанището в Оряхово, Балчик, Леспорт, 2010 г. - печели конкурс за пристанищен оператор на пристанище „Пристис‘ь - Русе; най-новата концесия - Лом - дадена за 35 години. В застраховане го и финансите оперират пенсионните доброволни фондове „Съгласие“ и „ЦКБ Сила“, дружеството „Армеец“ - едно от най-големите у нас и Централна кооперативна банка. Придобили са активите на 6 търговски банки, обявени в несъстоятелност - Банка за земеделски кредит, Кредитна банка, Добруджанска банка, Каттиталбанк, Кристал банк и Международна банка за търговия и развитие; от 2008 г. е собственик на Централна кооператива банка - Скопие, от 2010 г. имат 94 % от „Статер Банка АД - Куманово, Македония; сега двете македонски банки са слети в Централна кооператива банка - Скопие. „Браво инвестмънте“ АД е тях но дружество в областта на 107 информационните технологии и печели конкурси в много общини в страната за създаване на информационни системи. До услуг ите им са прибсгнали „Топлофикация София“, Софийска вода, ВиК София - област, ЧЕЗ България, ВиК

Варна, рголичиа община, Община Барна, Община Шумен, СОТ 161, Виваком, М-тел; създават и интегриран софтуер за заплащане на комунални и битови сметки, изграждат информационна система и в регионалното министерство, в сайта на дружеството се посочват близо 20 областни града и дссетки общини, в които са създадени такива информационни систсми. В областта на търговията с електроенергия работи „Булхимекс“ Опериращата у нас ЧЕЗ също се оказа тясно свързана с корпорацията. Официално групата ТИМ контролира от 2012 г. чрез покупки на борсата една четвърт от българската компания „ЧЕЗ Елсктро“ и 5 процента дял в „ЧЕЗ Разпределение“, съобщиха чешки медии, което е посочено и в отчети на компанията. Възможно е истинското участие в капитала да е с други, по-значими параметри. В бизнессредите неофициално се твърди, че „Енерго-про“ и ТЕЦ „Варпа“ също са свързани с ТИМ. Бургаската ТЕЦ при приватизацията попадна в дружество, свързано с Гена- дий Табаков, който е сред ключовите фигури в корпорацията и един от ръководителите на тяхната ЦКБанк. Медийното ирисъствие на ТИМ в последните години също се засили. Техпи са „Алфа радио“, новинарската телевизия „Bulgaria on Air“, списание България ер, телевизия MSAT, канал „Мустанг“, агенция „Черно море“, вестник „Черно море“, коментарно - новинарският сайт bgonair. bg. и др. Наскоро срещу 16 млн. лева масирано влязоха в интернетпространството, като закупиха групата „Инвес- тор“, която държи сайтовете investor.bg, dnes.bg, gol.bg, automedia.bg. Тук трябва да сс посочи и агенцията за маркетинг „Бранд ню айдиъс“, която например ни информираше по обществена поръчка за процедурите около извънредните парламентарни избори през 2013 г. Групировката има значим дял в гьрговията на едро е хранителни продукти. В ссктора основните интереси се представят чрез „ТИМ фиш“. Чрез „Интер ръби хеми“ са найголям у нас оператор в гумено-каучуковата индустрия и

търговия със съответни изделия. Известният научно-проектански институт „Енергопро- ект“ АД е една от перлите в групировката. Сред големите вносители на лекарства у нас е тяхната „Химимпорт фарма“ АД. И T.H., ит.н., и т.н. Дори бегъл прочит на активите на концерна посочва над 1000 пряко свързани е него компании и фирми и близо

109

4 500 дъщерни структури и дружества, в които пряко или косвено имат участие по един или друг начин. Истинския мозък и команден център на концерна е в чужбина. Един от адресите е „Хим инвест анщалдт“ във Вадуц, Лихтенщайн - зона с офшорен статус. Друг адрес през низ от свързани лица отвежда до „Фриц Интернешънъл инк“ на Бахамските острови - също офшорна зона. Но има и адреси в Русия, вкл. и свързани с членове на правителството на Путин като например „Татинвестбанк“. И най-скромнага оценка сочи активи на стойност между 3.5 и 4.5 милиарда евро. ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ Марин Митев е член на Управителния съвет на Националния борд по туризъм и на изпълкома на Българския футболен съюз. ПОЛИТИЧЕСКИ^ ПРОФИЛ Официално нямат. Неофициално работят с всички правителства и имат тесни връзки с повечето от партиите. Единствено избухващите много рядко публични скандали около свързани с тях лица като бившата ни външна министърка и кандидатка за еврокомисарка Румяна Желева показва превъзходните им политически връзки и зависимостта на родните управляващи елити от концерна. Иво Георгиев Каменов е бил съдружник в скандалната фирма, уличена в контрабанда на цигари „Тео интернешънъл“ ООД, в която съдружник е бил и експремиерът Бойко Борисов. Счита се, че партия „Нашият град“ във Варна е тясно свързана с тях. Сред нейните учредители беше и Веселин Митев - сина на Марин Митев.

Тя беше разследвана за крадени лични данни от пенсионно осигурителното дружество ЦКБ Сила. При регистрацията на партия „Нашият град“ ] 19на местните избори — 2011 г. ЦИК обявява за невалидни 1000 подписа и партията имаше няколко дни да коригира и допълни списъцитс. Според редица данни това е направено чрез ЕГН-та и подписи на хора от

пенсионния фонд „ЦКБ Сила“ на I ИМ. Има подаден сигнал към варненската прокуратура и беше образувано досъдебно производство № 162/2012 г. Партията има 3 члена в Общинския съвет и 1 районен кмет.

ЩРИХИ От 1993 г. до 1996 г. Каменов е консултант в „ТИМ“ ЕООД. По същото време е специалист по финансови анализи и преструктуриране на проблемни кредити в Стопанска банка - клон Варна и в Първа Частна Банка - клон Варна. Това е единствения щрих от официално представяне на един от лидерите на ТИМ, който понамеква чрез специалността „проблемни кредити“ за действителните занимания на тимаджиите в онова смутно мутренско време. Самите ТИМаджии не обичат да говорят много за първите си стъпки в бизнеса, както и за произхода на капиталите си. Твърдят, че никога не са се занимавали с престъпни бизнеси като рекет, търговия с проститутки или наркотици. По техни разкази първите пари са били заработени през 1992 г. Някогашните морски пехотинци са били наемани за събирането на лоши кредити на банките. Казват, че това е ставало съвсем легално на базата на договори, подписвани от регионалните директори на все още държавната по онова време банка. В страна като България, където длъжникът често пъти е по-силен от своя кредитор, по нравило това се оказва единственият начин за събиране на лоши кредити. А ТИМаджии са доказали, че могат да въздействат неизрядните длъжници. Другият голям бизнес в началото е бил добивът на ра111 пани чрез фирмата „ТИМ-фиш“. Организирането на този бизнес не е коствало много усилия, тъй като повечето от служителите на ТИМ по онова време са били бивши во-

долази от поделението в „Тихина“. Добиваните рапани са били продавани на японска фирма но договор, сключен с посредничеството на българската федерация по карате. Самата „ТИМ“ ООД е регистрирана на 29 декември 1993 г. за дейности в търговията, охраната и услугите. Тс са може би първата фирма покрай морето, която започва да се занимава с инкасова дейност. Това предполага много сериозни връзки в банковите среди, което не е по възможностите на момчетата, но сигурно е имало кой по върховете на политическите и финансовите елити да им подсигури договорите. Естествено, като всяка охранителна фирма и в условията на липса на ред и законост дейността им с на ръба между закониото и незаконното, а понякога не само с единия, а и с двата крака отвъд. И тримата са били арестувани навремето по онези времена на диво първоначалио натрупване на капитала. Но друг начин за оцеляване и развитие просто нямаше. - 12 години след 1989 г. България беше в черна дупка, абсолютно изолирана. Вследствие на политическата промяна цареше пълна анархия. И какво стана? Абсолютна деградация на обществото, наркотици. Моралът отиде по дяволите. През комунизма поне имаше морал. Моето лично мнение е, че трябваше да следваме китайския модел.

112

Това откровение за началото в едно от редките му интервюта е на Иво Каменов. И това; ~ Печели бързият инстинкт срещу бавното мислене. Училище, университет, работа, кариера. Това е бавното мислене. Бързият е онзи, който се доверява на инстинкта си. За тъмните сенки-инстинкти в историята на концерна може да сс напише роман - дълъг, цветист и сензационен. Ето ви един неизвестен факт от канавата му - в началото на прехода Иво Каменов Георгиев е в Чехия. По същото онова време, когато там е Кръстника - Иво Карамански като оперативен шеф на цялата сбирщина от спортисти, спецвоенни, криминални типове и др., които учи на „занаят“. Вярно е обаче, че липсват доказателствата за възможно познаство, камо ли пък сътрудничество. Но пък има доста- тъчно доказателства за горещи „контакти“ - дори с олово между структури на ТИМ. и фирмените и прочие пипала на Кръстника. Дал съм ги в моята книга „Тайните на големите играчи“ Но не това с същественото. И първият милион на ми- лиардерското семейство Рокфелер не е почтен, и първия милион на милиардерите Морган с заченат от морското пиратство. Времена и нрави! България от социализма на 20 век просто не тръгна да прекрачва към 21 -ви век, а се завърна в миналото на света - към шаблона на поредното сътворение, раждащо се на фаницата между Просвещениет о на Възраждането и мрака на капиталовата тирания. Всъщност надали истинският създател на ТИМ - ТИМ като империя са бившите морски командоси. В медиите като техен истински кръстник се сочи бившия шеф на Военна прокуратура ген. Николай Колев. Той беше застрелян с няколко куршума в тила близо до дома си в София декември 2002 г. Според едната версия навремето като военен прокурор)! в Сливенско е разследвал Иво Каменов заради войнишко сбиване и 113 штам датират връзките им. Според другата версия злополука в и „Тихина - взривила се граната със смъртен случай, довежда прокурора н секретното поделение и така се завързва приятелството. Фактите сочат, че наистина Николай Колев е бил

едно от протежетата на групировката или пък човек от протежиращитс я. Разказът за тази „протекция“, та чак до проляната кръв в нея -- на генерала, на шефа на сигурността на СИбанк Владимир Димов, па младата ямболска адвокатка Надежда Георгиева и др., е в книгата ми за тайните на големите шрачи и пионките им като ТИМ и Трактора - Алексей Петров. Но Кръстника с далеч по-назабележим от журналисти- ческите интерпретации и не така скандално прочул се. Гой е военният отдел да ЦК на БКП, за който вече стана дума при бележката за Адмирала - кай. Николаев. Той е сред висши среди от БСП. Той е при Васил Василев - шеф на военноморското разузнаване тогава, на чието подчинение са били „тюлените“. Между впрочем, възходът на ТИМ като корпорация започна именно при царското управление, при сина му - министър и вицепремиер Николай Василев. Именно тогава о тборът - „team“ придобиват ЦКБ, купуват „Химимпорт“ и слагат истинско то начало на концерна. „Химимпорт“ - там също е бил един от Кръстниците. Истинските и големите - поне у нас. Казва се Никола Дамянов - бивш зам.генерален директор на външнотърговското обединение при социализма. Тогавашният му екип - от онези

далечни времена продължава да управлява тази основна структура в конгломерата ТИМ. - Смятат ви за един от най-заможните хора в България, въпреки че по медиите не се шуми много около името ви. Имате ли се за богат? - Това са малко украсени приказки. Какво значи богат? Естествено, че човек като успее, разполага с някакъв финансов ресурс. Зависи от него как го върти - дали го разширява и развива. Бизнес без банки да те финансират не можеш да направиш. Много хора мислят, че като въртиш бизнес за милиони, тези пари са твои. Това не е така. - Как направихте кариерата? - Външнотърговските централи минаха към промишленото министерство и нашите звена станаха много важни за

структурата на външната търговия. До 1984 г. останах там. След това напуснах България. - По онова време не можеше лесно да напуснеш страната... - Единственият начин да се махнеш беше или да се ожениш, или нелегално. Чрез мои роднини се запознах със съпругата ми. Тя беше избягала на 18 години в Канада и тогава се беше решила да се върне за първи път. Запознахме се и се оженихме. ^ Вие сс познавате с Георги Илиев(ВИС)?... - Ние се запознахме като съграждани. Аз съм от Сандански, а той е от едно съседно село - Гражден. Говорихме си като сантиментални хора за родния край, видях в него абсолютно точен и коректен човек. - Никой ли не стои зад ТИМ? - Никой. Това е голям колектив от хора, изключително амбициозни момчета. За съжаление хора, израснали на

115

улицата. Обаче във взаимоотношенията си са невероятно коректни. Аз не съм чул някъде да са постъпили некоректно, но са безкомпромисни към некоректните към тях хора. Не мога да разбера защо имат такъв лош имидж в обществото. Предполагам, че е имало някакви събития преди време, но при първоначалното натрупване на капитала винаги се получава така. Дамянов за разлика от повечето тимаджии не е момче, израсло на улицата. Ако му напишете името в търсачките, ще излязат стотици позовавания. Но всичките - във връзка с изсмуканото от палците дело срещу Маргините за планираното му убийство заедно с това на ген. Любен Гоцев. И практически почги нищо за него самия и за ТИМ. А той беше например в надзора на възловия, нервния център на парите у нас - Централна кооперативна банка. Той беше един от соб- ствсниците и управител на офршорната компания „Фертитон инк“, чрез която беше закупен „Химимпорт“ от варненския тим. Другият собственик беше избягалият в Швейцария от правосъдието американски милиардер Марк Рич. Дамянов го вкара у нас, вкара неговата „Гленкор“ и поделенията й - в търговията с горива, химикали, зърно... Т.е. в онова, което днес е монопол на ТИМ. Дамянов беше един от тези финансови мозъци на прехода, които предпочетоха да останат в сянка и оттам да дърпат конците. Заедно с фигури като Огнян Дойнов и Андрей Луканов той беше един от малкото представители на соцелита, които успешно материализираха своите знания и контакти от времето на Тодор Живков в пазарната икономика. 116 „Бягството“ от България и емиграцията в Канада е многозначителен факт от биографията му. Още преди началото на прехода там бяха изнесени огромна част от парите на

България, вкл. и валутния й резерв, там бяха нребазирани немалка част от взиманите заеми от Запада. Канадските банки се славят с тайната си - на Уолстрийт и в лондонското Сити знаят, че ако швейцарските имат десет ключалки, то техните посестрими отвъд океана наред с катинарите са заключени и с десетки шифри. Възходът на ТИМ стартира през 2000 г. - когато юпитата на царя и изнесените пари от България започнаха да се завръщат, получили негласна амнистия. Първопроходците на прехода, посветените в мръсното му зачатие станаха излишни. Факт е, чс ще е необходимо време, за да избледнее споменът за ТИМ като за силова и мафиотска структ ура, както беше описана в шифрограмите на американския носланик у нас. Но сред любимите цитати на Марин Митев е и една китайска мъдрост на Лао Дзъ: „ако седиш достатьчно дълго на брега на реката, рано или късно труповете на твоите врагове ще минат покрай теб“. В епохата на мутрите ТИМ нс беше първа сила. Изчака десет години. И чак тогава започна да се създава като версифицирана структура. През 2003 г. беше застрелян Илия Павлов, през 2005 г. - Емил К го лев (в неговата „Росексимбанк“ е имало съдружие и с хора на ТИМ). Теренът за новата корпорация, която да ги замести - със сериозсн имидж, професионални мениджъри и активни контакти на Запад беше открит. А през 2007 г. си отиде от изненадваш инфаркт на 67-годишна възрасг Никола Дамянов. Първоначалното натрупване на капитала заедно с нефтените операции и българските концесии в Либия, които бяха амплоато му, също внесеха 117

лептата в мълчанието завинаш. Медикаментозно, изкуствено предизвикан инфаркт, както написах при разследването на смъртга му в книгата си „Либийска връзка“. „Той беше най-доброто от социализма“, заяви за него Иво Каменов. „Най-доброто“ беше и другия представител на „Гленкор“ Асен Николов. Беше, защото се взриви от бомбичка, която някой е поставил в джоба на скъпото му сако. Това няма да спре. Докато не се избият всички, докато не се преразпредели пазарът, докато не се почистят. Аз всеки ден ходя с бронирани коли и ме глобяват редовно, но няма да спра. Предпочитам да ме арестуват, пред това да артисам някъде на улицата. Мишенка на някой наркоман за десет хиляди долара няма да стана. Ако ще умирам, поне да ги затрудня и да платят повече! - резюмира тогава Каменов ситуацията. - Тази държава има нужда от мир, а не от катаклизми. Според него моделът на прехода е бил тотално сбъркан. Той и съдружниците му в ТИМ навремето са рискували в тренировките си живота си за България. Не лъжат! Твърди, че ги боли за онова, което е страната сега. Проблемът е защо дори и патриоти като тях впоследствие сс оказаха „най-правилните хора“ за придошлото грозно време. Въпросът е дали някога то ще отмине - въпреки тях? Или ще си отиде и чрез тях?! И една фантазия ли - защо пък не! Те самите да го отмият?...

118

ИВАЙЛО ДИМИТРОВ МУТАФЧИЕВ И ЦЕКО ТОДОРОВ МИНЕВ

ВИЗИТКИ Цеко Минев е родей в София иа 30 октомври през 1960 година. Хоби ски Ивайло Мутафчиев е роден в София на 30 април 1962 година. Хоби ски Семейства Цеко Минев е потомствен финансист - той е син на бивш зам. министър на Тодор Живков - финансовия Тодор Минев. Женен е, с едно дете син Теодор. Ивайло Мутафчиев също е женен, с деца. Произхожда от известен род, семейството му е в тесни роднински връзки с Тодор Живков и Ивайло му се пада племенник. Има брат - Георги. ОБРАЗОВАНИЕ Цеко Минев е завършил специалността „счетоводство и контрол“ във ВИИ „Карл Маркс“ (сега УНСС), а Ивайло Мутафчиев пак в този университет завършва „международни икономически отношения“ и има редица специализации на Запад.

Професионален път

И двамата се утвърждават като професионалиста финансовата сфера. Цеко Минев прави бърза кариера при социализма - стартовата площадка е СО„Десислава“, а веднага с образуването на новите отраслови търговски банки при социализма се прехвърля в една от тях - „Биохим“. Идването на демокрацията го заварка като главен валутен дилър. Ивайло Мутафчиев стартира кариерата си от БНБ и впоследствие 119шеф на дилинг-офиса. Там се прехвърля в „Биохим“, където става подчинен му е Цеко Минев. Със старта на пазарните промени двамата зарязват държавната

работа и се впускат на попрището на частния бизнес. БИЗНЕС УЧАСТИЯ Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев са сред най-големите предприемачи у нас и имената им се срещат в редица дружества, финансови институтиции и банки. Но в официалния Търговски регистър на Република България двамата са посочени единствено като съдружници в следните две фирми: Съдружници „СОФИЯ ОПЪРТЮНИТИ“ ООД Съдружници „ПЕРЛАИНВЕСТ“ООД И нищо, ама нищо друго! Дори не се водят като собственици на тяхната Първа инвестиционна банка, въпреки че БНБ прилежно ги счита за такива - поне когато дава разрешения за увеличаване на дяловете им в капитала на трезора. Дори и този факт с Търговския регистър показва огро- мното им влияние в държавата. Иначе в различни класации двамата са обявявани като едни от найбогатите хора у нас. В свой преглед на най- заможните българи в. „Пари“ ги класира на 6-7 място в страната през 2007 г. През 2010 г. обаче ги подреди на скромното 49-50 място. Полското списание „Впрост“, което следеше състоянието на найбогатите източноевропейци, въобще не ги класира в своите списъци. Но то пропусна и други мулгимилионери у нас - например собствениците на ТИМ. Анализът на дружествата, в които упражняват контрол, на активите и пасивите на банката им и на позициите във финансовия сектор, оборотите на фирмите в най-различни отрасли подсказват, че Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев 120 са в първата петица на най-състоятелните българи. Поотделно богатствата им е трудно да се разграничат, но двамата заедно притежават и упражняват контрол върху активи и суми на стойност над 1.5 милиарда евро. ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ Цеко Минев е председател на Българската федерация по ски. Той е привърженик на ЦСКА и през 1997 г. влиза в съвета на

директорите на ЦСКА АД, когато негов председател е Илия Павлов. През 2008 г., когато се търсеше нов собственик на клуба, неговото име беше спрягано за евентуален инвеститор, но този слух бързо беше разсеян, както и успоредния, че той би влязъл в Изпълкома на БФС. Цеко Минев участва още и в Сдружение „Комитет по кандидатурата на 22-рите Олимпийски Зимни Игри СОФИЯ 2014“; Сдружение „Български Олимпийски Комитет“ от 2005 г. и Сдружение „Българска Федерация по Ски“ от 2003. Освен това е учредител на Българска асоциация устойчиво развитие на планината. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ " Нямат. Ивайло Мутафчиев е обявен като агент на Държавна сигурност от Комисията по досиетата. Бил е вербуван на 18 години под псевдонима „Камен“ в отдел 02 - „ Борба с идеологическата диверсия и друга подривна дейност сред младежта и спорта, българските и чуждестранни студенти“ на Шесто управление. През 1984 г. е предаден па Първо главно управление на ДС. ЩРИХИ Ивайло Мутафчиев практически е невидим в публичното пространство. Вместо него се изявява само Цеко Минев, но единствено в сферата на обществените си ангажименти в зимните спортове. Придобили са поведението на немски или швейцарски финансови магнати. Трудно могат да бъдат забелязани сред тълпа. Няма и как - могат да се срещнат в Монако на „Формула Г\ в Дубай, на най-скъпарските места по света и почти никъде в България. Богат човек обаче би могъл да ги отличи дори и в дискретността им - все пак невъзможно е да живееш в нещо като оранжерия без достъп до нормалния свят. Но би трябвало да са му известни костюмите „Бриони“, марката златни часовници „Хублот“ (илюминатор - от фр.), мъжките обувки на Louis Vuitton или Testoni. .121

И Цеко Минев, и Ивайло Мутафчиев предпочитат лимузините „Ауди“. Вероятно са избрали тази марка понеже компанията е спонсор на Световната купа по ски. Те са сред единиците български бизнесмени, които чрез банката си ползват собствен реактивен самолет - 11-местен реактивен „Гълфстрийм G550“ (дена в зависимост от поръчката между 30 и 60 млн. долара). Имат и една от най-големите яхти у нас „Азимут“. И вероятно щяха да останат известни единствено в тесен кръг във финансовата общност, ако не беше избухнал през 2012 г. скандалът около поправките в Закона за горите и апетитът им за разширяване на концесията за ски-зоната в Банско и за планина „Витоша“. И въпреки шумните протестни демонстрации и развихрилата се буря от медийни публикации, пак малко се знае за двамата. Един неизвестен факт - и двамата са били сред собствениците на фирма „Ирис“ ООД. „Ирис“ се казваше и първата фирма на президента Плевнелиев. В мои публикации в медиите съм ги посочил като фактическите наследници на бизнес-империите, изградени около гръмналите Първа частна банка и „Агробизнесбанк“. Първа частна банка възниква с парите на „Кореком“, на инженерингови държавни организации, на стопански държавни предпрития. „Честните частници“ записват само по някоя и друга акция. Известния тогава Валентин Моллов например взима 5 броя за общо 5 000 лева, които по бедност иска да бъдат разсрочени за плащане. Петьо Блъсков успешно го конкурира. И т.н. Но те са фигурите за прикритие. Още тогава банката е с капитал от 10 млн. лева. Обаче тя трябва да се нарича Първа частна държавна банка, ио- неже държавата има над 50% от парите. Но това не пречи на частните учредители да си сформират и изберат от самите тях. 122 Може да се нарече и банка-шаран новените акционери. Защото са отпечатани още в началото (1990 г.) незаконни акции с поредни номера до 50 000, които не се продават, а се пазят за „основателите“ (основатели са и Мутафчиев и Цеков). Срещу тях години наред освен дивидента се изплащаше и подарък - по една напълно безплатна акция от увеличенията на капитала. Това е първото финансово покушение. Второто - ПЧБ става учредител и акционер на печално известната

„Агробизнесбанк“, водеща се на сервитьора Христо Александров. Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев заедно с тяхната ПЧБ са сред основните акционери на „Агробизнесбанк“, членуват в управителните й тела, а до средата на 1994 година Ивайло Мутафчиев е бил неин изпълнителен директор. Третото покушение - - бившите изпълнителни директори на пловдивската „пералня“ през 1994 г. я напускат вече изпразнена и правят Първа инвестиционна банка. В нея пък наливат парите си ПЧБ и Агробизнесбанк, след което могат вече да бъдат фалирани. След операциите Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев напускат изпразнената „Агробизнесбанк“ и пет месеца по-късно, на 1 декември 1995 г. БНБ я закупува с цел да я спаси. През 1996 г. трезорът е затворен. Съдът приема като начало на несъстоятелността 1994 г. (Мутафчиев е бил Изп. директор на банката) и записва в мотивите си: „Налице е банка с класически установени по този метод признаци на финансова пирамида, която е работила да разчита единствено и само на рефинансирането. През цялото време тази банка не е успяла да осигури приходи за своята самоиздръжка и за своето развитие“. Но никога името му не се споменава в тази връзка. На съд години по-късио е даден само „собственикът-банкер“ Ицо Салфетката - Христо Александров, осъждат го по международни мотиви за благоприличен имидж на страната и в крайна сметка на 11 януари 2011 г. Върховният съд го оправда! И един щрих към тази история. По набирателна сметка в ПЧБ чрез дъщерни структури на „Агробизнесбанк“ бяха преведени откраднатите 6 млн. долара на Майкъл Чьорни от ЦКБ. Това е петото финансово покушение. И шестото - със задигнатите пари, изтеглени овреме от ПЧБ, които трябва да плаща ЦКБ, бе направена скандал- ната Орсова банка на кръга „Орион“. Всъщност по цялата изброена верига се въртят едни и същи пари. След като създават „Първа инвестиционна банка“ АД (ПИБ), до края на 1997 г. Мутафчиев и Минев са изпълнителни директори. След приемането на повия Закон за банките те са принудени да се оттеглят от мениджмънта заради стаж.123 в ръководството на фалиралата

Агробизнесбанк. Според закона те не могат да заемат нови изпълнителни длъжности в системата. ПИБ е една от петте най-големи банки в България и според собственото си представяне е най-динамично развиващия трезор у нас. В началото на 2014 г. Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев увеличиха дяловото си участие в нея до 85% от капитала й. В по-ранните години от съществуването й, докато не беше забранено скритото участие във финансовия капитал, като акционери по различно време фигурират и маса офшорки - Domenico Ventures Limited Virginia Islands, :>Legnand Enterprises limited;

Rafaela Consultants Limited Virginia. През 2006 г. се появява нова група офшоркш- Гроут Мениджмънт лимитед Легнано Ентърпрайсиз Лимитед-Кипър; Хилсайд Алекс Фънд Лимитед-Каймански острови ит.н. В секретна ipawa на американския посланик в България Джон Байърли, изтекла чрез „Уикилийкс“, ПИБ е описана като банка с непрозрачни офшорни собственици, стъпила „с единия крак в легалния бизнес“, а с другия „в най-гьмните сфери на престъпния свят“. Източникът на американците е докладвал, че са констатирани съмнителни транзакции, за които обаче банката е отказала да даде допълнителна информация, кои са сметките и кой стои зад тях. Независимо, че банката имала чужди мениджъри, парите са с български произход, сочи информацията. Новината, че международната рейтингова агенция Фич (Fitch Ratings) е поставила в негативния си списък за наблюдение дългосрочния кредитен рейтинг на Първа инвестиционна банка (ПИБ) ВВ- и потвърди краткосрочния рейтинг на финансовата институция на ниво В, се появи в навечерието на коледните празници в края на 2011г. Разбира се тя не беше отразена от пито една телевизия или друга медия - само с три изключения, сред които две ограничени по тираж издания и един сайт. Според рейтинговата агенция има опасност ПИБ да кредитира свързани лица. Тази опасност според Fitch се поражда от непълната информация за акционерната структура, интересите на мажоритарните собственици в друга сектори, които „изискват големи капитали“ (по-конкретно туристическа инфраструктура), слабостите в корпоратив- ното управление и относително високорисковия характер на някои от кредитните експозиции“. Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са единствените български 125 с финансови институции в няколко държави. предприемачи и банкери ПИБ има клонове в Кипър и Албания, а през лятото на 2003 г. двамата закупиха като физически лица делът на,>Мултигруп“ н „Балканска банка“ - Скопие. Двамата заедно притежават 68 на сто от капитала й. Сред останалите акционери са „Росексимбанк“ и „Овъргаз“. Минев и Мутафчиев са собственици и на 35,28% от акциите на „Национална платежна картичка“ - националния картов оператор в Македония, който е аналог на българската БО- РИКА АД. Мутафчиев и Минев контролираха на практика общо 70% от картовия оператор на

Македония, тъй като Балканската банка държи в него 34,77%. Освен в австрийското дружество „ЕПИК“ Мутафчиев и Минев имат участие в още едно заиадно дружество - „Сервфинанс САРЛ“ в Париж, „Надра“ *- Украйна и др. Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев чрез свързани лица посредством Георги Попов и Божидар Григоров (съдружник на Минев в „Дейтамакс“ ООД) участват в „Йорсет холдинг“, който закупи активите на фалиралата Първа частна банка. „Йорсет холдинг*1 е притежание на Васил Божков - Черепа. Двамата имат и редица съдружия с Венцислав Йосифов, Михаил Стефанов и други бивши шефове на ПЧБ. Във финансовата сфера Мутафчиев и Цеков до декември 2002 г. се водеха като официални собственици на най- мощната у нас финансово-брокерска компания - „Първа финансово-брокерска къща“ ООД, регистрирана през 1991 г. По-късно дяловете на Мутафчиев от 54.78%, на Минев -от 30.7% и на регистрираното в ботевградското село Тру- довец акционерно дружество „Либеро“-с дял от 14.5% бяха прехвърлени на „Пратико интер“ ЕООД - собственост на „Пратико шггер“ АД. Ръководството, съдружниците и акционерите на тези компании навремето са били съдружници с Мутафчиев и Цеков в ПЧБ, „Агробизнесбанк“ и др. Управляващото дружсство на финансовата им къща - ПФБК Асст Мениджмънт АД е учредено на 06.02.2004 г. и получава лиценз от Комисията за финансов надзор през м. март същата година, като е прелицензирано през 2005 г. ПФБК Асет Мениджмънт АД управлява активите на четири договорни фонда - ПФБК Восток, ПИБ Авангард, ПИБ Класик, ПИБ Гарант и едно инвестиционно дружество - ИД Надежда АД. Двамата заедно и потделно имат или са имали участие в редица дружества и в ръководните им органи: 1. „Интерофис“ ООД - регистрирано през 1990 г. 2. Финансово-брокерска къща „Ралица“ - регистрирано през 1992 г. 3. „Ентроп“ ООД - регистрирано през 1992 г. 4. „Аутопрофи“ ООД - регистрирано през 1992 г. 126 5. „Трейд финанс“ ООД - регистрирано през 1993 г. 6. „Първа западна финансова къща“ АД - регистрирано през 1993 г. През 1997 година Ивайло Мутафчиев продава дела си 7. Финансово-брокерска къща „Габрок“ - регистрирано през 1993 г.

8. „Синит“ АД - регистрирано през 1992 г. 9. „Първа универсална застрахователна компания“ АД регистрирано през 1995 г. 10. „Първа частна лизингова къща“ АД - регистрирано през 1993 г. 11. „Травъл експрес“ ООД - регистрирано през 1995 г.

127

12. „Първа западна търговска къща“ ООД - регистрирано | ЕООД през 1993 г. 13. „Термокомфорт“ АД ~ регистрирано през 1995 г. 14. „Брилянтинвест“ АД - регистрирано през 1995 г. 15. „Брилянт“ АД - регистрирано през 1996т 16. „Синеморец“ ООД - регистрирано през 1992 г. 17. „Ирис 6“ ООД - регистрирано арез 1994 г. Мутафчиев и Минев напускат дружеството като съдружници. 18. „КМВ 4“ АД - регистрирано през 2000 г, 19. „Първа инвестиционна компания“ АД - регистрирано през 1995 г. 20. „ЦСКА“ АД - регистрирано през 1995 г. заедно с Илия Павлов и Максим Димов. 21. инвестиционен фонд „Надежда“ 22. Финансово-брокерска къща „Пловдив“ - регистрирано през 1993 г. 23. „Пиринтурист“ООД - регистрирано през 1994 г. Офи- циално Мутафчиев и Минев го напускат като съдружници през 2002 г. Чрез тези и др. фирми, както и чрез съдружията и свързаните лица двамата контролират над 400 компании в най-различни браншове на националното стопанство - от финансите през енергетиката и туризма до търговията с бяла и черна техника. Членове на семействата и техни съдружници участват в още десстки фирми - от сферата на винопроизводството, строителството, транпорта и др. Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев са били съдружници и в още няколко фирми - Аутопрофи, Агенция Реклама номер едно, Инвестиционно дружество Надежда, КМВ-4, Перлаинвест. Освен тях Мутафчиев има ЕТ, както и учаетие в още няколко компании - Финансово-брокерска къща Габрок (10%) и Интерактив медия (50%). Мощен филиз от тази империя е „Болкан холидейз“ ~ туроператор, придобит още в началото на пазарния преход. Към днешна дата „Балкан Холидейз интернешънъл“ не съществува, но има дружества, свързани с него под следните наименования: Балкан Холидейз Партнерс ООД; .128 Балкан Холидейз Сървисис ООД и др. Не е ясно и кои са собственици,

макар много хора да се досещат. Например формално собственици на Балкан Холидейз Сървисис ООД са Капрадо Актиенгезелшафт, Лихтенщайн, Вадуц с дял: 0.03% и Ман- товако Лимитед, Кипър, Никозия, с дял 99.97%, дружеството се управлява от Радка Минева (съпруга). Върху основата на „Болкан холидейз“ по-късно е създаден „Български частен туристически холдинг“ АД. Освен двамата като акционери са ситуирани структури на Първа частна банка. И изненадващо за непосветените, ала логично - „Интер- груп енд Партнерс“ - фирма, свързана със СИК и Младен Михалев-Маджо. Друга туристическа перла е „Пирин турист“ - ООД. То е регистрирано през 1994 г. Три години по-късно за нейни управители и съдружници са вписани Мутафчиев и Минев, а Димитър Чобанов е само управител, седалището също е преместено на ул. „Любен Каравелов“ №4 (адресът на „Витоша Ски“ АД). През 1998 г. се заличават съдружниците Мугафчиев и Минев, като и управителят Димитър Чобанов, като за съдружник се вписва , ,Либеро“ АД и за управител Боян Мариапов. Понастоящем дружеството се притежава от „Антуеп Овърсийз Лимитид“, Кипър, Димитър Чобанов и „Либеро“ ЕАД (същия адрес на управление и притежавано от „Санта фе трейдинг лимитид“, Британски Вирджински острови). „Либеро“ ЕАД пък притежава половината от „Инфоспорт“ ООД, които от своя страна доставя сигнала от уеб камерите на Витоша Ски и Юлен, системите за достъп със ски карти на тези курорти, измервателните уреди за състезания по ски, машини за ремонт и поддръжка на ски и сноуборд оборудване). Чрез „Пиринтурист“ собствениците на ПИБ придобиха контрол върху втория ни национален авиопревозвач - „Хемус еър“. Тс косвсно държат и контрола в дружество „Приват турс 2000“ АД. За тяхно се счита и дружество „Юлен“, което изгради инфраструктурата на курорта Банско и новите лифтове. Факт е обаче, че никой от двамата мултимионери не фигурира официално в него. 129 Въпреки това структурата на акционерите и свързаните с тях лица е показателна за действителния контрол, който притежават. Имат инвестиции и за около около 20 милиона евро в „Слънчев бряг“. Навремето закупиха хотелите „Банско“, „Глобус“ и „Сатурн“ в

„Слънчев бряг“, хотелски комплекс „Поморие“. Двамата олигарси придобиха контрол и върху офшорката „Витоша ски“, която е собственик и стопанисва туристически обекти в планина „Витоша“. Много големи интереси ПИБ и групата около нея имат в енергетиката. Връзката им са опосредствени, но достатъчно сили. Една от тях е чрез олигарха Христо Ковачки. Ивайло Мутафчиев е негов кум, а значима част от покупките на скандалния предприемач са оформени чрез кредити от Първа инвестиционна банка. Неофициално се твърди, че експозицията на финансовата институция към него пряко и косвено се измерва с огромни суми» В. „Дневник“ навремето написа, че за никого във финансовите среди не е тайна, че Ковачки има задължения от стотици и стотици милиони към ПИБ. „Продадох си яхтата заради него‘ кьде на шега, къде насериозно разправял банкерът Минев^порш колегите му. Факт е обаче, че огромната яхта на Цеко Минев беше продадена от него на едър гръцки бизнсмен. В този аспект Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев имат възможност да упражняват влияние върху ТЕЦ „Марица- Изток“ 3, върху основното ремонтно предприятия в Маришкия басейн, в атомната ни електроцентрала, да са двигател за инвестиции на чужди компании в отрасъла, да регулират финансите на цялата енергийна империя на нашумелия с афери мултимилионер. Тесни връзки свързат двамата олигарси и със застрахователния холдинг „България“ (днес групата „Алианц“, който е сред най-големите у нас.) В годините на прехода около техни операции непрекъснато избухваха скандали, но имената им обикновено оставаха на завет. Още с идването на царското правителство на власт двамата олигарси успешно приватизираха държавната ави- компания „Хемус еър“ срещу скромните 11 млн. лв. - предимно в компесаторки. Надзорният съвет на Агенцията по приватизация първоначално отхвърли сделката с мотив, че основният акционер - офшорката „Антуел овърсийз“, няма 130 авиационен опит, ала в последния ден от същестуването си в този състав членовете му извъртяха становището си на 180 градуса и одобриха покупката. По-късно собствеността на авиокомпанията беше придобита от тимаджиите.

Авиационният бизнес на двамата олигарси се прочу и с още един огромен скандал. В края на своето управление кабинетът Станишев реши да закупи правителствени самолета. Естествено - чрез структурите на ПИБ. Анализатори!© Предполагат, че влиянието за избора идва чрез Моника Йосифова - бившата съпруга на банкера на Първа частна банка Венцислав Йосифов и настояща на социалистическия ОДДСр. Връзката може и да е била дублирана и през Георги ПйргШСЖИ, бивш председател на Федерацията по ски. Процедурата за закупуването на самолети от Тройната коалиция започна на 12 август 2008 г. и след конкурс поръчката е възложена на фирма „Би Ейч Еър“, свързвана с Първа инвестиционна банка. Името на фирмата е производна от тяхната „Болкан Холидейз“. Нейн управител е Радка Минева - съпруга на Цеко Минев и член на надзорния съвет на банката му. Машините са закупени по т.нар. оперативен лизинг, като „втора ръка“ и пристигнаха в началото на юни 2009 г. Избухна скандал - те се оказаха неподготвени за полети, понеже нямаха издадени типови сертификати от „Еърбъс инженеринг“. С оскъпяването от лизинга общата сума по сделката прехвърли 109 млн. долара, което надвиши цената иа нови самолети. При идването си на власт правителството на ГЕРБ обяви сделката за неизгодна и незаконосъобразна, тя беше предадена на прокуратурата. Но и от това не последва нищо, а единият самолет остана за държавата, без да се шуми много-много. Старата любов ръжда не хваща, и през септември 2013 г. поредното социалистическо правителство - това на на Орешарски определи компанията „Би Ейч Еър“ за български въздушен превозвач, който ще извършва полети между нашата страна и Ирак. 131 Според фирмените регистри Ейч Еър“ ООД е собственост на същата „Балкан Холдинг Сървиз“ със съпругата Радка Минева. Компанията рацН лата с 4 самолета АЗ20 и 1 АЗ 19. Във флота на превозващ! са и два бизнес самолета - Gulfstream G200 и Gulfstream G550, за VIP полети. По подобен начин се разви скандала и около концесията в планината над Банско. През 2009 г. сателитни снимки показаха, че вместо разрешените почти 1000 дка ски-зона фактически се ползват два пъти повече без издължаване на такса към държавата. В крайна

сметка стана ясно, че неправомерно площите са били разширени с 650 дка, като за тях не се е плащала държавна такса (последните публикувани данни са от 2010 г. и сочат за официалната концесия възнаграждение от скромните 200 000 лв.) Хиляди природозащитници излязоха няколко години по- късно по улиците на столицита, за да протестират срещу подготвените изменения в законите, които щяха да легализират нарушението. Покрай този скандал изплува сензационно и името на известната ТВ водеща Диана Найденова, която защити двамата олигарси. Защото на 12 февруари 2010 г. около 10.30 часа пред хет-офиса на банката в мерцедеса си се самоуби с пистолет „Глок“ (а дали не го самоубиха? куршумът не беше намерен) бащата на детето й Боряна - Борис Йорданов. Той е бил бивш митничар, работел с Пурата, бивш служител на службите, превърнал се в едър строителен предприемач. Кредитиран е от Първа инвестиционна банка и загазил с борчове. Те се събират от фирмата на ПИБ - „Дебита“ ООД, чийто изп. директор е Евгени Луканов - съпругът на тогавашната шефка в bTV Вики Политова. В крайна сметка се оказа, че апартаментът на Диана Найденова е ипотекиран в полза на банката. Другият кредитор на едрия предприемач, който се гръмна, също е от известна фамилия. Казва се Константин Радонов и е големият син на социалистическата ексминистърка и депутатка Емилия Масларова. Поредният скандал експлодира около продажбата на фалиралия металургичен комбинат „Кремиковци“. Заради тази сделка и покрай другата ~ покупката на Оловно-цинковия комплекс край Кърджали на шега започнаха да наричат ПИБ с друго име - „Първа металургична банка“. Основните кредитори на бившата индустриална социалистическа гордост се оказаха купувачите на облигации и държавни предприятия като НЕК, „Булгаргаз“ и БДЖ, както и държавни институции. Те обаче не получиха нищо. „Кремиковци“ беше разпродаден през пролетта на 2011 г., След като беше обявен фалита, активите132 са оценени на 837,2 млн. лв. по пазарна стойност, а ликвидационната им (теоретична цена при разпродажба на парче)—662,7 млн. лв. Срещу тези активи стоят дългове от 1,84 млрд. лв. В крайна сметка срещу 662 млн. ликвидационна оценка комбинатът

беше продаден два пъти по-евтино - срещу 316 млн. Купувач стана наскоро учредената „Елтрейд Кьмпани“ ЕООД. Собственик на дружеството се оказа 26-годишен момък - Лъчезар Варнаджиев. Първа инвестиционна банка потвърди, че е осигурила заема за придобиването. От съобщението на ПИБ чрез фондовата борса става ясно, че банката е предоставила мостово кредитиране „до пълния размер на сделката на стратегическите партньори на „Елтрейд кьмпани“ ЕООД - фирмите „Надин Металс 1рейд“ ЕООД и „Велпет консулт“ ЕООД“. Освен това капиталът от 20 хил. лв. на,, Е лтрейд е внесен също в ПИБ. След броени месеци младият Варнаджиев влезе временно в ролята на продавач и представител на купуяЩН и прехвърли на офшорката „Bassion Management LimitedWI капитала на „Елтрейд Къмпани“ - тоест цялото „Кремиковци“, срещу символичните 20 хил. лв. Bassion се представлява от Лениа Пападопулу. Кипърката се оказа най-едрият роден металургичен бос, тъй като тя е директор и на офшорката, държаща 100% от капитала на фирма „Хармони 2012“ ЕООД, което купи за 8.6 млн. лв. цинковото производство на ОЦК. Защо намесваме името на банката? Пападопулу е представител и на кипърската фирма Legnano Enterprise Limited, който имаше дял в капитала на банката. Да допълним, че Лениа Пападопулу е директор и в кипърската „Маренго Трейдинг Лимитид“ - съсобственик в „Юлен“ АД, операторът на ски съоръженията в Банско, контролът върху която ПИБ не крие. Левентът-мултимионср Лъчезар Варнаджиев, напазарувал с мигване на окото първенеца на черната ни металургия и извадил стотиците милиони 133 от джоба си, пък се оказа служител на известната фирма за скрап „Надин“. Според нейни представители тя само е направила експертиза за активите на „Кремиковци“, които могат да се използват за скрап, и тази експертиза е използвана от „Елтрейд къмпани“. На търга заедно с купувача обаче се появявиха Любомир Тодоров и Симеон Стоянов, които са в борда на директорите на компанията за рециклиране на автомобили „Автоекобул“, част от

групата „Надин“. Тази схема е прозрачна - да се елиминира конкуренцията. Т.е. ако на търга цената се вди-

134

гне много, първият сс отказва, а вторият, който е с далеч по-ниска цена, печели сделката. Любомир Тодоров участва и в управлението на „Баранко спорт център“, която според Търговския регистър е под контрола на „Баранко“ ЕООД, управлявано от Владимир Бонев. Бонев от своя страна е управител и на увеселителния парк (днес затворен) „София ленд“, който е с участието на ПИБ. Втори факт - през пролетта на същата 2011 „Надин“ стана собственост на фирма, свързана с Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е един от най-големите й кредитори. Защо банката взима „Надин“, а чрез нейни дъщерни дружества Кремиковци? Анализаторите сочат различни възможни схеми. Една от тях с един удар поразява няколко цели едновременно. Хипотезата е, че ПИБ е дала заем от 80 млн. на „Надин“, който е невъзвращаем. Само провизирането му според наредбата на БНБ ще глътне още 40 млн. на банката. Те купуват „Кремиковци“, за да оживят бизнеса на „Надин“ и така да погасят кредита му и да не го провизират. Държавата им прави услуга, като го продава на цена 2 пъти по-ниска от действителната, за да могат да си погасят и рефинансирането от БНБ. И втора услуга - забравя за вземанията си от комбината. Сделката трябва да формира и чиста печалба от около 200 млн. (без стойността на земята), която да се налее в увеличаване на капитала на ПИБ. Земята също ще влезе в ръцете на ПИБ и тя ще я апортира в капитала си, за да спази изисканията за капиталова адекватност. Версията има право на съществуване както и останалите обяснения за тази сделка. Но не е версия ошемлителното богатство на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. В редичката зад тях не е застанал не само един Христо Ковачки, но и редица знайни и незнайни мултимилионер и. Напълно възможно е дори телевизорът, който сте закупили от една от най-големите вериги за бяла и черна техника у нас, да се окаже всъщност продаден от фирма, свързана с двамата. 135 Защото те не са обикновени мултимияионери, не са сред найбогатите в България, а са милиардери и сред най-богатите в света. Паяжината на интересите им е обхванала цялата икономика на страната. И дори отсъствието на имената им от списъците на „Форбс“ е

дребен, но показателен детайл за скритото им мопяцество.

ЦВЕТАН РАДОЕВ ВАСИЛЕВ

ВИЗИТКА Цветан Василев е роден на 12 август 1959 г. в квартал Варчевци - част от резервата Етъра в Габрово. Хобито му е бриджът. Семейство За родителите му няма публични данни. Съпругата му Антоанета Георгиева Василева с родена на 26 февуари 1960 г. Завършила е икономика в УНСС и бизнесадминистрация в САЩ. Тя е научен работник, д-р на науките от 2000 г., от 2011 г. е декан на факултета по международна икономика и политика в УНСС. Член е на Европейската академия по международен бизнес (EIBA), на Съюза на икономистите в България и учредител на Клуба на специалистите по търговия и международен бизнес. Двамата с Василев сключват брак през 1983 г. Имат дъщеря-Радосвета, родена на 12 февруари 1985г. Тя получава средното си образование през 1983 г. в Американския колеж в София, завършва бакалавърска степен по политически науки в университета „Тъфт“ в Бостън (САЩ) и магистърска по същата дисциплина в Института по политически науки в Париж. ОБРАЗОВАНИЕ Средното му образование е от математическата гимназия в Габрово, която завършва с отличие през 1977 г. След войниклъка студентските му години започват в Лодз, Полша от 1979 г., където учи „международни икономически отношения“ (външна търговия).136 През декември 1981 г. се завръща у нас и през 1985 г. завършва едноименната специалност във ВИИ „Карл Маркс“ (сега УНСС). В негова официална био1рафия се сочи, че е задочен аспирант с подготовка на дисертационен труд „Критерии за

на икономическите системи", но националния регистър засега няма данни да е защитил. ефективност

в

ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ През 1985-1991 г. е научен сътрудник П-ра степен в Институт по международна икономика и пазарни проблеми, където изслсдва ефективността на външно-икоиомическата дейност. От 1991 Е навлиза във финансовата сфера на частния бизнес. През 1991 -1995 г. е изпълнителен директор на финнасова къща „ФИНА-С“ АД и управител на БК БРОМАК ООД. От 1995 г. до септември 1999 г. е началник управление „Валутни операции и ликвидност“ в Централна кооперативна банка. От ноември същата година до юни 1999 г. е член на Съвета на директорите й. Последните три месеца на 1999 г. е началник управление „Пазари и ликвидност“ в банка „БългарияИнвест“ АД. От 2000 г. е председател на борда на Корпоративна банка и неин изпълнителен директор, а от 2003 г. е шеф на Надзорния й съвет. БИЗНЕС УЧАСТШ Бизнесимперията, която е свързана с Цветан Василев, е с огромни мащаби и размери. Търговският регистър дава непълна представа за нея: Представители „ОБЕДИНЕНИ БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИЦИ“ АД Съвет на директорите „ОБЕДИНЕНИ БЪЛГАРСКИ ВЕСТНИЦИ“ АД, до 25.11.2013 Съвет на директорите „ТЕХНОТЕЛ ИНВЕСТ“ АД, 137 до 14.10.2013 Съвет на директорите „МЕЛ ФИНАНС“ ЕАД Съвет на

директорите „ИЗДАТЕЛСКО-ПОЛИГРАФИЧЕСКИ КОМПЛЕКС РОДИНА“ АД, до 19.12.2013 Съвет на директорите „ТАБАК ТРАФИК“ ЕАД, до 28.11.2013 Надзорен съвет ’’КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД Надзорен съвет ”ЗАД „ВИКТОРИЯ“” АД Надзорен съвет ’’ИЗДАТЕЛСКО-ПОЛИГРАФИЧЕСКИ КОМПЛЕКС РОДИНА“ АД Надзорен съвет ”ЗАД „ВИКТОРИЯ“” АД Съдружници "АГАЛИНА КОМЕРС“ ООД Съдружници ’’СЕЗОНИ-З“ ООД Съдружници ’ТРЪСТ ВАСИЛЕВИ“ ООД Съдружници ’’КВ-РЕАЛ“ ЕООД Съдружници ’’ЕСТЕЙД“ ООД Съдружници ’’ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД

138

Едноличен собственик ’БРОМАК " на капитала Едноличен собственик Едноличен собственик на капитала ’’ФИНА - Ц“ ЕОвИ Надзорен съвет ’’БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКА?! ЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД Търговският регистър изважда данни и за участията и присъствието във фирми на неговата съпруга освен някои от вече посочените при мъжа й: Управители ’’КОНСУЛТ АВ“ ЕООД Управители ’’ПРИНТ ИНВЕСТ 1“ ЕООД Управители ’’ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД Съвет на директорите „СЪНЛАЙТ ЕЪР“ ЕАД Съдружници ’’ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД Едноличен собственик на капитала "КОНСУЛТ АВ“ ЕООД Дъщерята също не е пропусната в бизнеса: Съвет на директорите „ТЕХНОТЕЛ ИНВЕСТ“ АД, до 14.10.2013 Съвет на директорите „СЪНЛАЙТ ЕЪР“ ЕАД Съдружници ’ТРЪСТ ВАСИЛЕВИ“ ООД Около тези компании и дружества са се подредили други, в които те участват с дялове или капитал, около тях -- трети. Заедно със свързаните лица компаниите и фирмите надминават 500 бр. В България имам 20 000 служители, а косвено чрез инвестициите повече от 150 000. Чрез конгломерата си реализирам над десет на сто от брутния вътрешен продукт на България. Думите са изречени на 31 януари 2014 г. в интервю на банкера за авторитетната немска медия „Хандесблат“. 10% от 139

брутния продукт означават над 5 млрд. долара! Числото не е изненадващо. - Аз съм изразител на националните интереси и на националния капитал» независимо че не членувам в нито една организация на работодателите.... Ако олигарх е найголемият данъкоплатец на България, ако олигарх е човек, който създава работни места и помага за тяхното - да, аз съм олигарх. За останалото може да се потърсят различни определения... Интересите на Василев може да се разделят по сектори: финансов, недвижими имоти, земя, медийни проекти, транспорт, туризъм, търговия, голф, че дори и авиокомпания. В сектора на финансовите услуги извън Корпоративна банка те са съсредоточени в „Бромак“, „Фина С“ ЗАД „Виктория“, „Бромак инвест“, „Бромак финанс“. Гръбнакът на тази струкура са „Бромак“ и инвестиционният посредник „Фина С“ и финансовата къща „Фина Ц“. Само финансовата къща „Фина-С“ АД през 2012 г. е завъртяла към 600 млн. лв., а дори и на фона на кризата през м.г. сумата гони 300 млн. Любопитни са имената на някои от съдружниците му. При основаването на „Бромак“ негов партньор е Максим Димов, но после излиза от дружеството. И той като Василсв е завършил „Международни икономически отношения“ в бившия ВИИ „Карл Маркс“, специализирал е валутно-финансови отношения. Бил е изпълнителен директор на скандално прочулия се навремето Държавен фонд за реконструкция и развитие, един мандат депутат от ДПС, после ковчежник на НДСВ, а като общественик се е подвизавал в качеството на един от ръководителите на фондация „Славяни“ и Федера140 от ОНД (бивш СССР). цията за дружба с народите Сега е в управлението на дружества на Васил Божков

- Черепа и също се води сред едрите бизнесмени у нас. Началото на бизнеса с Максим Димов днес е увенчан с партьорството и съдружията с бившата Външноикономическа банка на СССР - днес ВТБбанк, която като държавен трезор е под личната закрила на Путин и чрез структурите на Цветан Василев мащабно навлиза у нас - от финансовото дело до тютюна и комуникациите. За разлика от нея, родната Корпоративна банка, макар и частна, е трезорът на изреждащи се поред правителства, които независимо от декларираната си политическа ориентация държат в нея огромни държавни средства, парите на енергетиката и най-големите държавни фирми. f Например Българският енергиен холдинг м.г. се прочу скандално с депозираните в нея свои средства за повече от 630 млн. лв. Лихвата по тях се определя като претеглена медианна величина от средните лихви за деня. Т.е. спестителят си е дал парите, без въбще да знае каква лихва да очаква срещу тях и как ще му я изчислят. И второ - с тази методика според мен депозитът му може да се олихвява като обикновена оперативна сметка, по най-ниския възможен доход. В Корпоративна банка са сметките и парите на НЕК, на АЕЦ, въртят се парите на „Булгаргаз“, отсядат постъпления от НАП и митниците, както и от държавни предпрития, вкл. и най-богатото от тях - „Ръководство на въздушното движение“. Сред клиентите са най-голямото военно държавно дружество „Терем“, „Снабдяване и търговия - МО“ - фирмата, която продава армейските излишъци. Дружество на трезора застрахова ТЕЦ-ове в страната и жп инфаструктурата. В нея са парите на такива олигарси като Христо Ковачки и Ахмед Доган (за лидера на ДПС виж книгата „Политиците. 141 Парите. Мръсните им тайни“ от автора, бел. изд.) Например огромният милионен хонорар на хидроенергийния консултант

беше вложен по сметка именно в този трезор с лихва от 12% годишно. През сметките на КТБ са минали по-голяма част от парите за обезщетенията при строежа на автомагистрала „Люлин“, както и за отчуждаването на терени по южната дъга на Околовръстния път на София. Те - банката и свързаните с нея и Цветан Василев дружества ще ви санират жилището по правителствената програма за ефективност, те ще ви налеят гориво от бензиностанциите на „Петрол“, понеже първоначално финансираха покупката на 41 на сто от капитала му, а през януари 2014 г. придобиха пълен контрол над компанията. Те ви осигуриха захарта за компотите, след като влязоха в този бизнес. Тези структури индиректно чрез Ирена Кръстева и Делян Пеевски конпролират цялото разпространението на вестници и списания у нас, немалка част от електронните медии и найтиражните печатни издания. Самият Цветан Василев отрича подобно участие. - Единствената медия, с която съм имал нещо общо към онзи момент като консултант и миноритарен партньор на фонд за рискови инвестиции, е ТВ7. И тази моя миноритарна инвестиция никога не е имала друга цел, освен бизнес. Аз съм инвестирал в бизнес проект. Никога и под никаква форма не съм инвестирал във вестниците на НБМГ. Предишният собственик на тези вестници, който ги продаде на НБМГ, притежаваше 2 от 7 дяла в дружеството ИПК - Родина АД - издателско-печатарски комплекс, който разполага с атрак

142

тивен терен на основната пътна артерия,,Цариградско шосе" в гр. София. Останалите 5 дяла бяха на други собственик. Аз съм инвестирал именно в развитието на този проект -И закупуването на терена и сградата на бившия ИПК Родина, Това е нещото, в което съм инвестирал. Но не и във вестниците. Те са отделени и нямат нищо общо с дружеството, което управлява този проект. Общото обаче не е видимо, а добре забулено чрез низове от фирми и офшорки във всички бизнеси. Империята практически е необозрима. Многобройните й филизи са навсякъде. Те заедно с руската ВТБ ви продават цигарите, след като закупиха холдинг „Булгартабак“. Те ви свързват по жицата и по ефира чрез БТК и Виваком. Те ви доставят чрез мултикомите цифровата телевизия у дома и всякакъв електронен сигнал. Той е представител за България на кипърската офшорка „Манселорд“, която се уреди с „НУРТС България“. В страната ни бяха дадени 6 лиценза за мултиплекси. Четири от тях са на естонската „Хану про“, като банковата гаранция на компанията бе осигурена именно от трезора на Цветан Василев,. От своя страна естонците заявиха, че ще използват инфраструктурата на НУРТС за изграждането на своите системи. „НУРТС България“ пък придоби словашката „Тауърком“, която притежава другите 2 лиценза за мултиплекси. Така, който държи „НУРТС 143 България“, контролира и цифровизацията в цялата държава. Дори когато отивате да пазарувате в „Техномаркет“, пак отивате при тях, понеже тяхна фирма е там акционер, когато ползвате хартия, пак сте при тях, понеже държат завода в Костенец.

В последните годили неговата и свързани с него компании се обвързаха с редица спортове, с което се превърнаха в може би най-големия спонсор в българския спорт. Портфолиото включва инвестицията в „Ботев“ (Пловдив), в националния отбор по волейбол, балканската лига по лека атлетика, федерацията по мотоциклетизъм, федерацията по гимнастика като дългогодишен спонсор на Йордан Йовчев чрез застрахователното дружество „Виктория“, баскетболния клуб „Левски“ чрез приближеното му дружество „Велдер билд“, както и раздаването на традиционните „Чек за шампиони“ на стойност 10 и 20 хиляди лева. Като по-малки могат да се приемат проектите за спонсорство на енукър турнирите в България (отново чрез „Виктория“) и на федерацията по бридж. Цветан Василев е собс твеник на „Ботев“ - Пловдив. Но дори когато викате „Само Левски“ - викате пак за неговите структури, понеже неговият партньор - руската ВТБбанк има подписан договор през 2012 г. за спонсорство със сините. По думите па Юри Соловьов, руската банката-спонсор на нашия отбор е собственик и на най-големия руски футболен клуб „Динамо“-Москва и затова мечтата им е да видят на финал от Европейската купа „Левски“ и „Динамо“ С недвижими имоти се занимават дружествата на Василев „Инвсст мениджмънт“ и „КВ-Реал“. Първата е собственост на семейната фирма „Тръст Василеви“. Една от перлите в короната на Василев може да се нарече фирмата ТЦ-ИМЕ. През не толкова далечната 2003 г. тя има само 15 души персонал и скромните активи за 145 247 лв. Според финансовите отчети сега капиталът е 180 млн. лв., активите се измерват с повече от половин милиард, а задълженията са са малко над 200 млн. Т.е. само тази компания вероятно струва четвърт144 милиард. ТЦ-ИМЕ стана съдружник и/или посредник на бившата

шефка на спортния тотализатор Ирена Кръстева и синът й депутатът от ДПС Делян Пеевски при покупката на редица медии, на ИПК „Родина“ а кредитът за -сделката дойде от Корпоративна банка. Впоследствие банкерът излезе официално от присъствието си в медиите, но сянката на ТЦИМЕ остана. Покрай ТЦ-ИМЕ гръмна и скандал, след като се оказа, че през 2004 г. фирмата купи за 9,1 млн. лева три обособени части от „Железопътен завод София“. Става дума за терен от над 241 декара. По-късно половината от терена беше продадена на фирма „Урбас“ за 60 млн. евро, (т.е. цената на тази земя е била 120 млн. евро срещу 4.6 млн., които държавата прибра за нея). Идеята е да се построи огромен комплекс от жилищни, административни и търговски сгради там. С кредит от ОББ и естествено - от Корпоративна банка. Напоследък все повече офшорки се появяват в империята, свързана с олигарха Василев. В ТЦ-ИМЕ собственици първоначално са „Бромак“ и дъщерната й тогава „Кен трейд“. Сега „Кен трейд“' пак е акционер, но вече се държи от офшорката „Трелекс“. „Бромак“ пък е заместен от „И Еф Ви интернешънъл файненшъл венчърс“ - отново оф- шорно дружество. В инвестиционния посредник „Фина-С“ като акционер на мястото на „Бромак“ пак влиза офшорка „Афлик“. Или да вземем застрахователното дружество „Виктория“. В компанията собственици са италианската FATA Assieurazioni, част от застрахователя „Дженерали“, „Мел финанс“ и „Финтекс“. Цветан Василев е в борда както на „Виктория“, така и на „Мел финанс“. Фирмата се държи от офшорката „Сефинко холдинг“, чийто шеф на борда е Валтер Щреземан. Името му обаче се среща145в документите на кипърската „Вистра“, която е предшественик на друга офшорка -

„Трелекс ин- вестмънт“. Тя пък държи „Кен трейд“ фирмата, за която вече стана дума. И т.н., и т.н., и т.н. Бизнесът на кръга Пеевски-Цветан Василев-Ирена Кръстева по сектори е разнообразен и огромен: Телекомуникации БТК - 1.4 млрд. лв. НУРТС България - 213 млн. лв. Цигари и напитки Булгартабак холдинг - 616 млн. лв. Юрий Гагарин, Пловдив - 81 млн. лв. Телиш - 70 млн. лв. Търговия К енд К слектроникс (веригата „Техномаркет“) - 290 млн. лв. преди кризата през 2008 г. „С/гранд Бургас“ (миноритарен дял) Банки, застраховане и други финанси КТБ - 5.6 млрд. лв. КТБ асет мениджмънт - 500 хил. лв. ЗАД „Виктория“ - 86 млн. лв. Медии и разпространение „Нова българска мейдина група холдинг“ (вестниците Телеграф, Монитор, Уикенд, Меридиан мач“ и др.) - 40 млн. лв. „ТВ Седем“ - 26 млн. лв. Национална агенция разпространение - 9.3 млн. лв. ЗБей.бг (econ.bg, inews.bg, sporta.bg, get.bg и др.) - 6.6 млн. лв. 146 Автомобили Литекс моторс (миноритарен дял) - 65 млн. лв.

КИА България - 32 млн. лв. Субару мотърс - 312 хил. лв. Инфраструктурно и пътно строителство „Интегрирани пътни системи“ - 211 млн. лв. „Хидропонт-М“ -4 6 млн. лв. „Евробилд проект“ - 98.7 млн. лв. Производство и машиностроене „Гипс“ - 79 млн. лв. „Рубин“ - 215 млн. лв. (2010 г.) „Корабостроителница Русе“ - 97 млн. лв. „Дунарит“ - 77 млн. лв. „Терем - Георги Бенковски“ - 28.4 млн. лв. Земеделска земя „Агро финанс“ АДСИЦ - 73 млн. лв. Туризъм и хотели „Хелт енд уелнес“ - АДСИЦ -147 млн. лв. „Сана спейс хотел Хисаря“ „Пирин голф пропъртиз“ Това е едно непълно изброяване на контролираните активи от групата около Цветан Василев. Вероятно цяла книга с много стотици страници няма да стигне, за да се посочат всички компании, дружества и техни дъщерни филизи, които са окичили дървото на тази империя.

147

Всъщност богатството му трудно може да се детайлизира. Ето един пример - цитат от тьрговото предложение на „Викаком“ към акционерите на БТК за изкупуване на акции . „Акционери, които притежават пряко или чрез свързани лица над 5% от гласовете в Общото събрание на Предложителя или такива, които могат да упражняват контрол над него: Пряк притежател на 100% от акциите на Предложителя е ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л. (InterV Investment S.a.r.l.), дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно законодателството на Люксембург, със седалище 13-15, авеню дьо ла Либерте, L-1931 Люксембург, регистрирано в регистъра на търговията и фирми на Люксембург под номер RCS Люксембург В 171.844. Съществуват двама крайни непреки акционери/съдружници с повече от 5% участие в Предложителя: • г-н Цветан Радоев Василев, с адресна регистрация ул. „Кричим“ No. 78, an. 19, София, притежаващ непряко 43,264% от капитала на Предложителя, и Отворено Акционерно Дружество ВТБ Банк • (ОАО Банк ВТБ), учредено съгласно законите на Русия, адрес: ул. Балшая морская 29, Санкт Петербург, Главен държавен регистрационен номер: 1027739609391, дата на регистрация 10/17/1990, което е банка, лицензирана в Русия, притежаваща непряко 33,307% в Предложителя. Съществува дълга верига от акционери/съдружници в различни юрисдикции под тези крайни акционери, която може да бъде обобщена както следва:...“ Така гласи официалният документ. Една цяла книга с много стотици страници може да се напише за „дългите вериги“ в бизнеса на Цветан Василев, но и тя няма да успее да го опише изчерпателно, нито да сложи точката след изброяването. Защото в дните когато се довършваше тази книга—на 7 май .148

2014 г. БНБ даде разрешение на „Корпоративна търговска банка“ да придобие всички акции с Право на глас от капитала на поредния закупен от нея трезор - „Креди Агрикол България“ (бившата „Емпорики Банк - България“). Дори онези много милиарди като спомената десета част от брутния продукт на нацията, които ръководи, управлява и развива, вероятно са видима част от тази империя. Заради низовете от офшорни компании в дъното на различните вериги, разплитането на собствеността на банкера винаги ще е спорно. Но дори и така е ясно, че той е един от паричните титани на България, един от новоизпечените й милиардери. ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ Цветан Василев е член на настоятелството на УНСС. Носител е на титлата „Мистър Икономика“ за 2011 г. Бил е председател на българската федерация по бридж и участвал в ръководството на федерацията по самбо. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ Няма. Неофициално се счита, че работи с всички политически партии и правителства. — С Доган и Бойко Борисов всеки ме свързва. Ами аз не съм революционер. Като всеки едър бизнесмен нормално е да работя с тези, които са на власт. — е собственото му признание. Като негов собствен политически продукт се визира движението и политическата партия „България без цензура“ на Николай Бареков. С името му се обвързва и политическата кариера на скандалния Делян Пеевски. ЩРИХИ Възможно е Цветан Василев, макар и банкер и предприе149 мач, да се нарежда сред незримите управници на България. 10% от брутния продукт на страната на практика дават повече

и по-могъща власт, отколкото креслото на държавник в която и да е държава, камо ли пък в полубандитската България. Дори мястото, на което живее, сякаш загатва за действителните му позиции. То е на улица „Сашо Попов“ в София. Тя се намира в престижния квартал „Бояна“. Входът на импозантната му червена резиденция, копираща визия като подобие на стар английски замък е срещу пропуска за държавната вила, в която живеят премиерите. През една къща е резиденция „Калина“, която е отредена за президентите. Образно казано, на „пъпа“ между двете „светилища“ на властта е домът на Цветан Василев. Вероятно получилата се комбинация е случайна. Но е възможно и да е търсена нарочна. Ала огромната сграда с червеникави тухли на човека, който претендира да е образ на новия, национално отговорен капитал на България, не с негова собственост. При хеликоптерните проверки навремето, съпроведени с разлистване на документацията (имаше и такива), се установи, че обектът се владее от „Инвест мениджмънт“ - фирма, която от своя страна пък е собственост на семейната компания „Тръст Василеви“. Накратко - имотът се води като офис, макар че е жилище за обитаване. Разходите за него намаляват облагаемата печалба на фирмата. Парадокс - управлявани много милиарди и тънки сметки за грошове. Прекалено бай-ганьовски е манталитетът на фона на демонстрираната претенция. Освен ако не го е декларирал като място и за живеене и тогава нарушение няма. Справките в имотния регистър показват, че Василев 150 в столицата на улица „Пчела“ и притежава четири жилища още едно на улица „Кричим“. Банкерът има и три парцела

по пад 1000 квадратни метра в Драгалевци и още два от над 1500 квадрата пак в София. В Созопол, в квартал „Буджака“ има къща с лозе от над 9 декара и два поземлени имота. Най- скромен е имотът на Василев в Банско, където притежава апартамент. Богатството не е подсъдно, не е укоримо, не е и безнравствено. Имоти, капитали, активи, пари - видимост. Зад нея обаче е непрозрачността. Например записаният в биографията му Икститут по международна икономика и пазарни проблеми, в който е работил до 1991 г., не се открива в официални източници. Факт е, че името на Цветан Василев никога не нашумя публично освен в последните две-три години. Нито медиите, нито коментаторите го забелязваха. А низ от скандали мина и замина покрай него, без да остави дори следа от неговата фигура в общественото внимание. Например от 1995 г. до 1999 г. той е началник на управление „Валутни операции и ликвидност“ на ЦКБ, като от 1997 г. е и член на съвета на директорите на банката. През същото това време с пълна сила тече скандалът за изчезналите пари на израелския бизнесмен Майкъл Чорни. Той съдеше банката, от която се губеха следите на 6 млн. долара. Подобпа операция не би могла да стане без знанието на шефа на съответното звено, ала на наивната публика беше подхвърлено единствено името на някакви брокерчета като Димитър Димитров - Шашмата и Павел Тренев. Нов скандал предизвика името на един от първите акционери - Джеймс Винсент Хауи. Неговият първоначален дял в банката е 18.57%, 151 за да нарасне впоследствие. Като закононарушение може да се определи обстоятелството, че

той влиза в капитала на банката с апорт - сградата. За петдесет и пет годишния тогава Джеймс Хауи се твърди, че е завършил „Харвард скуул фор бизнес екзекютив мениджмънт“ и че двадесет години е работил в западноевропейски и американски банки. Той беше член на надзорния съвет на банката, след което беше номиниран от акционерите за изпълнителен директор на мястото на напусналата Теменуга Газдова. Обаче БНБ обаче отказа да издаде сертификат на Хауи, тъй като американецът не разполагаше с диплома за завършено висше икономическо или юридическо образование, които ио онова време бяха задължителни. По-късно той се отегли от управлението, от капитала и се превърна в консултант. Името му отново влезе в оборот в края на февруари 2005 г., когато започна скандал с опитите за препиране на мръсни пари у нас от терористичната организация „ИРА- извънредни“ в Ирландия. Следователите там се опитваха да установят дали съществува връзка между незаконните средства и банковия обир през декември 2004 в Белфаст, при който от „Нортьн банк“ бяха откраднати 26 млн. лири стерлинги, съобщи Асошийтсд прес. Съмненията бяха насочени към България, понеже посредниците на терористите многократно бяха посещавали нашата страна, създали фирми тук и опипвали почвата за

152

закупуване на банка. Един от арестуваните в Корк беше Тед Кънингън. Той и бившият държавен съветник Фин Флин (и бивш директор на Bank of Scotland за Ирландия) бяха посетили България и са имали срещи на официално ниво. Срещата е била организирана от Хауи и е била с Цветан Василев, написаха някои медии. Бяха фиксирани - вече официално и срещи с висшестоящи паши държавни служители като например зам.-министьра на финансите Илия Лингурски. Самото придобиване на банката е повече от скандално. Бившата „Болгарсофинвест“ (смесена собственост между България и СССР) е приватизирана по странен начин и в заобикаляне на законовата база у нас. Навремето тя е обслужвала операциите между София и Москва, както и някои по-деликатни разплащания на тогаващната родна Външнотърговска банка (днес „Булбаик“). Впоследствие след разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ, тези функции затихват, но пък остават разплащанията като основна сфера на дейност - между България и финансови центрове в Швейцария, Люксембург, Малта, Кипър, Бейрут, Сингапур и др. Преди приватизацията й трезорът е бил и агент на родната Външнотърговска банка по редица от дълговите й сделки. По онова време неофициално се считаше, че той индиректно е ръководен от родните спецслужби и Първо главно управление на КГБ - сега Службата за въшно разузнаване на Русия - по същия начин, както е била ръководена също съвместната ни 153 „Литексбанк“ в Бейрут. При раздържавяването единадесет фирми - с американски, британски и германски регистрации, произвеждащи софтуер за Интернет-разплащанията, станаха собственици на кредитната институция. Това е уязвим пункт за сделката, понеже компаниите имат само опосредствено отношение към

банковия сектор и възниква въпросът с какви мотиви и на какво правно основание защо в нарушение на правилата БНБ е одобрила сделката. „Тази банка е новата скандална „Мултигруп“ на България!“ - написах в книгата си „Дуел“ по повод терористичния акт на бургаското летище. Името на Цветан Василев, банката му и различни „Краун“-и изплуваха сензационно заради връзките с кипърската компания - туроператор на израелците „Ортанна“, която се оказа със съмнителни фигури в нея, в тесни връзки с Иран и др. субекти и покрай завода за взривни вещества „Дунариг“ в Русе, който е свързан с финансовата империя у нас. В днешни дни вече имаме официално потвърждение -- волю-иеволю направи го прокуратурата за една от многобройните сензации в разследването - бомбата е била окончателно монтирана и подготвена в Русе. Но въобще не вярвам, че някога родната Темида ще се осмели да стигне докрай, за да посочи онези факти и доказателства за целите, организаторите и изброените в книгата родни участници, вкл. и най-видни политици в кървавата драма... „Преходът от социализъм към капитализъм даде много възможности. През това време някои хора много успяха, други не успяха. Аз съм противник на идеята, че българското общество може да бъде изградено от хора, които решават сами съдбата си - дребни и средни собственици. Това е най-дълбока заблуда, това е най-голямата утопия. Средната класа е формирана от мениджъри на компании, които са собственост на по-богати хора. Ще го обясня елементарно - ако всеки би бил толкова добър господар на собствената си 154

съдба, то всеки би бил готов да управлява и държавата. Това са думи на новоизгрелия като свръхнова звезда олигарх на родния бинезнебосклон. Личи си елементарното неразбиране - може да си превъзходен бизнесмен, но да се превърнеш в отвратителен, негоден, провален държавник. Двете дейности не са аналог една на друга - те са коренно различни въпреки схващането на българските „предприемачи“, че родината им е бащиния. Ласкателството на медиите е поразително. Повечето от тях чрез скандалните Ирена Кръстева и Делян Пеевски (виж за тях в книгата за политиците и мръсните им тайни) практически са дирижирани от неговите ръце. Но дори и неутрални издания не смеят да зададат истинските въпроси и разпитват банкера така, сякаш е звезда от модния свят, а не тъмна материя във финансовия космос. Дори и специализирания вестник „Банкер“, от чието лайф-приложение са по-долните редове: Тя ли ви избира костюмите? -Не. Сам? ъ Сам. И каква марка предпочитате? - Нося основно „Равацола“. Защо? Защото е много престижна марка и в същото време не е снобска като „Бриони“, да кажем. Линията на „Равацола“ ли ви харесва, или? -Да, тяхната линия, до голяма степен сякаш е адаптирана към моето тяло. А обувките? 155 Boticceli. - Обувките ми са основно W*'

Имате ли афинитет към мъжките аксесоари?

- Не. Но харесвам хубави часовници.

Какви? - От истинските. В смисъл швейцарските? - Ами да. Имате ли предпочитана марка? - Предпочитана марка не, сменям ги. Какво значи това? - В момента нося часовник „Одемар Пиге“. И как се сдобихте с него? Ами, хареса ми, влязох в един магазин... Този специално, мисля, чс го купих в Гърция дори не от Швейцария. Просто ми хареса и си го купих. Има ли някаква класация кои са най-престижните швейцарски марки часовници? Е, във всички случаи „Патек Филип“ и „Вашерон Константен“ сякаш държат палмата на първенството. Купувам часовници на фирми, които са специализирани в това производство, а не на компании, които чрез часовници продават своята марка, като например производителите на бижута ~ „Шопар“ и „Картие“. Да ми разкажете малко за страстта ви към автомобилите? Харесвам бързи и мощни автомобили, но не си падам по спортните. Предпочитам марката „Мерцедес“. Какъв „Мерцедес“? Защото и тази компания произвежда спортни модели като „Макларън“. „Макларън“ не е моят стил, но „Мерцедес Брабус“ ми харесва. 156

Имате я! собствен имот, който сте купили ей така, за удоволствие'! *- Да, имам такива. Купувал съм неща, които дори не съм виждал. Наистина ttlfS - Част от най-успешните ми сделки в недвижимите имоти са такива - купувал съм или по телефона, или просто от дистанция. А има неща, които съм купил и съм ги препродал, без да съм ги виждал Кое е най-хубавото място, на което сте били? - Най-хубавото не знам, не бих могъл да ги градирам. Имам предпочитани места, но това не означава, че задължително са най-хубави. Е, добре де, кажете предпочитаните! « Харесвам Париж, да кажем, Швейцария* - основно планинската й част, курортите, но Женева също е един дос- тагьчно красив град. Харесвам Австрия и съм открил част от нея, която не е чак толкова известна в България. Става дума за х- нар. Щирия, или както австрийците я наричат Щаермарк - една разкошна предпланинска част с уникални лозови масиви и винарни, изключително красива. Като казахте винарни, не сме говорили за любимото ви питие? - Вино, като предпочитам - червено, основно „Бордо бленд“ с преобладаващо мерло в него. Според Цветан Василев успехът в крайна сметка не е еднозначен. - Убеден съм, че с успехите си предизвиквам завистта и 157 които със сигурност не ме и познаненавистта на мнозина, I ват. Но понеже в България егалитарното мислене сякаш все [,още е много силно, успехите на определени хора,

незави-

158

симо в каква насока - политическа или бизнес, се тълкуват винаги по най-елемептарния начин. А той е: „Няма как този да го е постигнал, защото има качсства.“ В България има много „Шарл Перо“-вци и „Братя Грим“-овци. Дори не съм очаквал, че са толкова много. Аз пък си мисля, че и Цветан Василев като много от родните олигарси е сред най-добрите разказвачи на приказки - поне толкова добър, колкото цитираните от него. Приказки за началото, за риска, за таланта, за щастливата звезда, за успеха, за завистта... В родината стават чудеса! Г-н Василев с неголямата си банка в последните години осъществи пряко или с подставени лица невероятна експанзия в придобиването на мажоритарни дялове в изключително важни сектори: комуникации, туризъм, лека промишленост, медии и разпространението им, нефт и горива, какво ли не... С всяка стъпка той сс превръща във все по-незаобиколим фактор, с когото всяко управление не може да не се съобразява. Мисля, че той не е самостоятелен шрач, а фигура, зад която се спотайва собственикът на държавата... Тогава, през 1991 г., в зората на прехода Цветан Василев е избирал между сигурната държавна работа и джунглата на частния бизнес. „Тогава разсъждавах така: свободата е синоним на това да няма какво да изгубиш.“ В този смисъл днес вече е нссвободен човек, роб е на зависимости - онези, създавани, когато е градял империята. И естествено се е превърнал във враг и на самата свобода. - Аз мисля, че има прекалено много свобода на словото. Бих казал, че има „слободия“ на словото. Бих казал и още 159

нещо, че има свобода на словото, но няма свобода след словото. Според мен отговорността за политиката и за обек- тивизма на всяка медия е на нейните издатели. В България много хора са обрутавапи и ощетявани чрез медиите. И няма никакви последствия за тези медии! - е откровението му пред „Дойче веле“. За разлика от някои социолози твърди, че преходът пи още не е приключил, че сме „в ембрионалния стадий на развитие на капитализма“. Затова е убеден, че и днес съществуват „рудиментарни връзки между минало и настояще“ и това спъва развитието на държавата. Цветан Василев е именно такъв рудиментарен образ споен между миналото и миналото, преоблечено обаче като настояще на България.

ГРИША ДАНАИЛОВ ГАНЧЕВ

ВИЗИТКА Гриша Данаилов Ганчев е роден на 10 декември 1962 г. в ловешкото село Микре. Слабостите му са спорта - футбола и борбата, киното^ живописта, конете. Личната му колекция наброява над 400 платна на големи български майстори на четката като Златю Бояджиев и Димитър Казаков-Нерон. Негов расов жребец беше нещо като европейски шампион. Семейство Родителите му са обикновени хора. При социализма се занимават със земеделие и отглеждат крави и волове по реда на поредното постановление на властта. Баща му се слави като строг и трудолюбив човек, който не прощава на децата си дори капка лентяйство или мързел.

160

Съпругата на Гриша Ганчев - Теменужка е негова състудентка. Младите се виждат за първи път в заведение в Студентски град. Имат две деца - големият е Данаил, роден през 1987 г., а малката ~ Танита е родена през 1994 г. Висшето им образование е английско, а щерката там е завършила и средното си образование. ОБРАЗОВАНИЕ През 1980 г. завършва средното спортно училище „Асен Драганов“ в Ловеч с профил борба. Получава висше икономическо образование но счетоводство и контрол от ВИИ „К. Маркс (сега УНСС) и е изкарал школа за мениджмент в Сейнт Луис, САЩ. Задочно е завършил право в Югозападния университет в Благоевград - известен най-вече с дипломите си за различни ВИП личности и светски знаменитости. ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ Спортнага му кариера в борбата не сс осъществява. Прекратява я през 1985 г. По време на следването си в София работи като таксиметров шофьор, за да се издържа. В началото на прехода се захваща с частен бизнес. БИЗНЕС УЧАСТИЯ В самото начало на прехода баща му продал голяма част от стадото и му дал сумата като начален капитал. Първите крачки в това поприще на олигарха започват на базара в „Илиянци“ - с дребна търговия, предимно китайски стоки. В онези ранни години негов делови партньор е скандалният борец Стефан Мирослав - Крушата. На 4 септември 1993 г. Крушата стана жертва на едно от първите сензационни и много професионално изпълнено 161 - със снайпер, поръчково убийство у нас.

Перлата в имиерията му - „Литскс“ е създадена през 1991 г. първоначално като дружество с ограничена отговорност, а покъсно е транформирана в акционерно дружество. В империята на „Литекс“ по един или друг начин се причисляват над 100 фирми с различен предмет на дейност. Чрез техните съучастия бизнесгрупировката обхваща в сферата на своето влияние около 200 фирми с регистрации в цялата страна. Гриша Ганчев беше известен с няколко дейности - производството на соковете „Куинс“, за които построи модерна фабрика, търговията с нефтопродукти, с кафето „Либерте“. Отскоро нашумя и с производството на алкохол - неговата нова водка „Екс“ бе рекламирана от нашумялата Юлиана Кънчева. Не толкова популярни са неговите позиции в преработката и търговията със захар, както и при търговията с метали, където на първия пазар е нещо като монополист с дял над половината от оборота, а на втория - сред най-големите играчи. Добри позиции получи чрез договора си с „Шсл“, сключен през 1998 г., според който съвместно експлоатират десетки бензиностанции в страната за срок от 25 години. Три от фирмите - пЛитекс“ АД, „Литекс комсрс“ в различните му регистрации и „Литекс джус“ АД в различните му регистрации са в списъка на големите данъкоплатци в България. Чрез свои дружества Гриша Ганчев успя да получи позиции и в две други области. Чрез неговата фирма „Булстрой 21“ борецът закупи „Пътни строежи - Велико Търново“ АД. Пак чрез дъщерна фирма той се сдоби и с монтажното „Хидро“ ЕООД - Девня. В областта на енергетиката са закупени малки вецове, а през 2000 година АП му продаде 162 каскадата „Сандапска Бистрица“, която после препродаде.

В състава на империята около „Литекс“ и различните компании, свързани с нея, са слсднитс звена: „Литекс комерс“ е регистрирана през 1991 г. като фирма на гражданин, после е преобразувана в ООД, а през 1999 г. - в АД. Освсн нея има едноименно ЕООД. „Лигерс“ ООД - регистрирана през 1992 г. „Стелт“ ООД - регистрирана през 1993 г „Литекс-комерс-Златанов“ - регистрирана през 1993 г. „Лит Шугар“ ООД - регистрирана през 1994 г. „Литекс - храна и безалкохолни напитки“ ООД - регистрирана през 1995 г. „Ловеч-спорт“ ООД - регистрирана през 1996 г. „Агрофут-Троян“ ООД - регистрирарана през 1994 г„ преобразувана в ЕООД през 1998 г. „Планета футбол“ ООД - регистрирана през 1997 г. „Център за телесна и психическа помощ“ ООД - регистрирана през 1998 г. „Литекс метал“ ООД - регистрирана през 1995 г. „Литекс реклама“ ООД - регистрирана през 1996 г. „Литекс магазин“ ЕООД - регистрирана през 1997 г. „Литекс транспорт“ ЕООД - регистрирана през 1999 ш „Литекс-Велга“ ООД - регистрирана през 2000 г. „Литексхим“ ООД - р гистрирана през 1997 г., по други данни в правно-информационните системи- през 1995 г. „Литексекпорт“ ООД - регистрирана през 1999 г. „Литекс парк“ ООД - регистрирана през 1997 г. „Литимпор г“ ООД - регистрирана през 1992 г. и преобразувано в ЕООД през 1997 г. „Литекс газ“ ООД - регистрирана през 1999 г. като правоприемник на „Газинвест Ноя“ ООД. „Захар инвест“ ООД 163 - регистрирана през 2001 г., преобразувана в ЕООД.

* „Стелт“ ООД - регистрирана през 1993 г Друго акционерно дружество е сформираното през миналата година „Литекс интернешънъл“ АД. Към империята „Литекс“ причисляват и „Олимп груп“ на бореца Страхил Димов. Големи обороти и печалби носят и „Либерте“ ООД, „Енергия-Койнаре“ ЕООД, „Лазурит“ ЕООД, В последните три г одини бизнесгрупировката се разраства предимно чрез създаването на акционерни дружества. Освен тях сред основните структури са „Литекс“ АД, която има и свой едноименник - ЕООД, съществуващо от 1997 година. Друго дружество е „Литекс инвест“ ЕАД, а по-рано - АД. То от своя страна наследява „Литекс-иивест ТВ“ АД, което пък е правоприемник на доброволно осигурителен фонд. Ключова структура е и създадената през 1995 година фирма „Литекс джус“ ЕООД, преобразувана в ООД, а но- късно - в АД. В този списък се нарежда и „Литекс Инса“ АД, преобразувано в ЕАД. Други акционерни дружества са „Винал“ АД, „Българска захар“ АД в Долна Митрополия и др. Акционерно дружество е и сформираното през 2003 г. „Литекс интернешънъл“ АД. Съвсем наскоро олигархът се зае и с автомобилостроене чрез „Грейт Уол“, като с китайска подкрепа и финансиране от Корпоративна банка на Цветан Василев построи завод за монтаж. Изброяването на интересите около Литекс и свързаните с него лица ще заеме десетки страници. Интересното обаче е, че самият Гриша Ганчев по данни на Търговския регистър е преминал в друго фирмено измерение - почти невидим е. 164 Парадокс е, че са по-видими офшорките му. Например до

2002 г. олигархът притежаваше 70 процента от акциите на „Литекс“, но ги продаде и остана с жалките 0,052 процента. Регистрираната на Британските Вирджински острови офшорка „Мимико холдингс интернешънъл“ се превърна в собственик на „Литекс интернешънъл“. Общото събрание на акционерите го узакони на 2 юли 2002 г. От своя страна другата основна фирма - „Литекс интернешънъл“ се влива в „Литекс комерс“, който ударно тогава увеличава капитала си от 50 хил. лева на 67 532 700 лева. Освен Гриша Ганчев с 0,052 процента равно участис в капитала с 0,007 процента имат Ангел Бончев, Иван Дойнов и Радослав Димитров-Фачо. Не е ясно кой точно притежава голямата част от поименните акции на „Мимико“-то, чието име води до аналогията „мимикрия“. Близкият до компанията и регистриран в Швейцария „АСП асисгьнс холдинг“ пък спечели конкурс за строеж на автогара до софийската централна гара. Тази анонимна със собствениците си фирма АСП се представлява у нас от Илия Терзиев, който е член на управителния съвет на „Литекс комерс“. Днес регистърът е отбелязал скромно единствено няколко компании, като в някои от тези фирми името на Гриша Ганчев вече не присъства (например в Борда на „Пиринска Бистрица“ от декември 2012 г.) Представители „ЛИТЕКС КОМЕРС“ АД Съвет на директорите „ПИРИНСКА БИСТРИЦА-ЕНЕРГИЯ“ ЕАД Съвет на директорите „ЛИТЕКС КОМЕРС“ АД Съвет на директорите „ЛИТЕКС ПРОПЪРТИ“ ЕАД Надзорен съвет „ЛИТЕКС“ АД Надзорен съвет 165 „ЛИТЕКС КОМЕРС“ АД Неограничено

отговорни съдружници „МИРЧЕВ СИЕ“ СД Едноличен собственик иа капитала „ЛИТЕКС ПРОПЪРТИ“ ЕАД Едрият бизнесмен се оказа и сред царете на заменките. Той например размени пустеещи земи край Ловеч и Велико Търново срещу златни пясъци край Шабла и Кра- пец. Става дума за 1200 дка срещу 600 черноморски дка. Ваканционното селище, което се строи, е кръстено „Литекс Топола“. Водят се на две дружества „Соут трейдинг“ ЕООД и „Джийтрейд“ ЕООД. Навремето фирмите бяха регистрирани непосредствено за сделката, а на телефонните им номера отговаря „Литекс магазин“. Според експертите цените на дадените земи са няколкостотин лева на декар, а на получените - също няколкостотин, но в евро и то на квадратен метър. Печалбата е близо 2000 пъти! Инвеститорски интерес имаше и към бившата резиденция на Тодор Живков - „Перла“ край Приморско. Гриша Ганчев е имал редица съдружия с известни фигури от деловия свят на страната. Пряко и косвено той е въртял съвместно бизнес със Славчо Христов - нашумелия ресторантьор и банкер на ИванКостовия кръг „Олимп“. Става дума за три фирми - „Софрострой комплект“, „Надин“ ООД и „Чоби 98“ ООД. Навремето Гриша Ганчев закупи „Чоби“ и я трансформира в еднолична. Негови фирми са участвали във фирма „Норд“, визирана в медиите и полицейски разследвания за контрабанда на

166

цигари. В нея е бил съдружник с убития в началото на юнй 1[2003 г. в столицата Тодор Толев - един от най-знаменитите контрабандисти, непопулярен, ала съперничал на фигури като разстреляните Косьо Самоковеца и Иван Тодоров Доктора. ' Изплува публично и изявление за негова връзка с една от мътните фигури на прехода. „Бизнесът, който правя в момента с резерва, изисква да имам сериозни и стабилни политически контакти и позиции. Така че ще имам възможност да ви се издължа за недоставената от мен 6000 т захар и парите, с които още в 1993 г. платих на Гриша Ганчев за нейната преработка“, заявява пред руските си партньори на акционерно събрание скандалният Мирчо Циганина, ограбил държавния резерв. На този фон някак си между капките мина съобщението от края на 2013 г., че олигаръхт е придобил фабриката на мистериозно починалия и скандално нашумял Мишо Бирата. За състоянието на Гриша Ганчев са давани оценки в различни класации от порядъка на 250-300 млн. евро. Кризата рязко намали парите на пасажа фирми около „Литекс“, оли- гархът беше принуден да се сбогува с различни бизнеси, но и така активите на тази империя се измерват на около 200 млн. Не е възможна коректна оценка за офшорните компании, в които са съсредоточени финансите. Но те167в никакъв случай не са с по-ниски суми, а най-вероятно и логично - с пъти по-високи. Така оценката наближава 500-600 млн. евро. Неизвестното обаче е каква част действително е под контрола на Гриша Ганчев. ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ

Основател и шеф на асоциацията „Красив Ловеч“, почетен гражданин е на града. Бил е или е шеф на Българската федерация по футбол, член на Олимпийския комитет, футболния съюз, има отбори в борбата, футбола, спонсорира редица спортове. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ Няма. Но такъв има най-доверения му адвокат - Росен Карадимов. Той е бивш шеф на Комсомола, участник в Кръглата маса (1989-1990) от квотата на БКП. Беше червен депутат в редица парламенти, по-късно зам.-председател на Обединението за социална демокрация (ОСД) в БСП. После премина в Евролевицата, през 1998 г. стана член на ръководството и говорител. След провала се отказа от политиката и регистрира адвокатска кантора „Карадимов“. Една от главните задачи бе да се грижи за доброто юридическо здраве на „Литекс“. Всекидневието на новоизпечения адвокат преминаваше предимно сред пищните селянки на Стоян Венев и мистичните жени на плевенския художник Петър Мичев - картини от колекцията на Гриша Ганчев, украсяващи кабинета на Карадимов Когато през 2005 г. Сергей Станишев стана премиер, направи Карадимов свой съветник по въпросите за присъединяването ни към ЕС. За изборите през 2009 г. той се опита да влезе в парламента като мажоритарен кандидат на БСП от Добрич, но не успя. В едно свое интервю Весела Лечева каза, че в края на управленския мандат на Станишев двама управлявали държавата - Росен Карадимов и Делян Пеевски. Днес Карадимов отново е фактор при новото уп168 равление на БСП с кабинета на Орешарски като областен шеф

на червените в Добрич. ЩРИХИ Гриша Ганчев не пие, не пуши, предпочиташе дълги години да ходи без охрана, облечен е обикновено. Семейството му живее в бившата партийна резиденция край Ловеч, а част от времето си прекарва в Лондон. Самият той или е в Ловеч, или в София - в частен хотел в Драгалевци, държи и малък апартамент (76 квадрата) край зала „Универсиада“. Бизнесменът прекарва време и в ловното стопанство „Бялка“, както и в своята ферма край село Соколово, където отглежда най-скъпите расови коне у нас Един от малкото родни олигарси е3 които не парадират с името и възможноститте си. Не е забъркан като много други мултимионери, поне на публичната сцена, и в политическия театър у нас. А зад кулисите? Може би да! Защото когато цакаш в играта на власт, може и теб самия да те изцакат. За Гриша Ганчев денят, в който той не беше коз, се падна на 17 октомври 1996 г. , по пътя Плевен-Бяла. Тежкият супер „Мерцедес 600“ е пометен странично на пресечката с второстепенно шосе от друг тежкарски мерджан - „Мерцедес 300 С“. Двамата возещи се в тази кола загиват на място. Явно скоростта им е била достатъчно висока - независимо от знака „Стоп“ и завоят с несназено предимство при излизане на главен път. Ала експертизата ще докаже, че всъщност дори опит за завой е нямало въобще, а скоростга е била като за смърто169 носно замислен и съответно изпълнен таран.

Обаче Гриша Ганчев и обкръжението му оцеляват - при това без сериозни травми. Вероятно атентаторите не са знаели обстоятелството, че колата на ловешкия бизнесмен е много потежка от предвиденото, понеже е бронирана като танк и отвсякъде - по специална поръчка в самата Германия. Така замисленият прецизно удар се превръща в гибелен капан за самите тях. Мъртвите са председателят на общинския съвет в Стара Загора и бивш шеф на клона на ОББ в Стара Загора Иван Савов и ... съпругата му! Звучи абсурдно - обикновено семейство (!) и опит за атентат. Но е съвсем логично, ако се знае цялата история. И ако се предположи, че те са били единствено пътници по неволя в колата, а е шофирал някой друг. Ударът отстрани срещу летящия с бясна скорост по главния път болид нямаше да ги нарани кой знае колко сериозно, но щеше да изхвърли колата на Гриша Ганчев от пътното платно. А присъствието на съпругата може да се окаже идеалното алиби за каквито и да е подозрения. След разследването полицията излиза със стандартното заключение - неспазено предимство. Странно - колата-та- ран дори не е намалила скоростта, излизайки от второстепенния на главния път (няма следи от спирачен път), дори не е завила поне отчасти, а директно се е врязала в другата лимузина. Наистина странно! Но тази история е пълна с абсурди. Защото ден по-рано, на 16 октомври в далечна Холандия от местната полиция е арестуван Красимир Савов - представител на концерна „ДАФ“ у нас заедно с шофьора му Миньо Минев. Те са задържани по съмнение за грабеж (!?) в местен клон на „Рабобанк“ - базирана в онази бяла страна неясна балканска 170 банка с добри позиции в Сърбия..

Не е много ясно какво е ставало зад кулисите, но се случва недопустимото в цивилизованата иначе и лъскава отвсякъде западна демокрация. Савов е така пребит - полуофициално в полицейския участък, че умира! Шофьорът му обаче никой не го е пипнал с пръст. Онзи Савов, свършил земния си път в далечна Холандия и българският Савов, потеглил ден по-късно към Бога в родна България след сблъсъка с колата на Гриша Ганчев, се оказват от близки по-близки роднини! Според слуховете в политическия ъндърграунд, причината за атентата е била в щедрата (и небладариа към парти- ятамайка) ръка на Гриша Ганчев, финансирал противници на тогавашното социалистическо правителство. Според клюките в бизнес-елита, тежки сделки със „специфични стоки“ и оръжие предизвикали смъртта на холандския Савов, а тукашния нямал никакъв избор да не се подчини на замисленото. Според трета версия разстрастващият се монопол на Гриша Ганчев в определени стопански области и вътрешния конфликт в БСП, където свои се изправили на нож и кръв срещу свои (Луканов-Виденов) предизвикали поръчковата катастрофа. Все пак навремето авторитетният в. „Банкер“ написа, че „общоизвестен факт е, че първоначалният капитал на „Литекс Комерс“ идва от секретен списък 103 на Нора Апа- ниева, съставен под диковката на самия Андрей Луканов. Целта е парите на държавата да се изперат в частния сектор, носейки солидни дивиденти на бившите комунистически лидери...“. В началото на кариерата си Гриша Ганчев е в комбина с тетевенеца Милен Ганев - собственик и шеф на фирмата „Вълна M2“. Тя основно търгува със захар и е една от найоборотните по онова време у нас, а впоследствие сред найедрите кредитни милионери. 171 В захарния бизнес той има и една доста по-скандална

връзка-със сикаджията Венцеслав Стефанов. Любопитното е, че сред неговия широк бизнес е и една скромна фирма за производство на захар - „Шугър Био прогрес“ ООД. В нея Стефанов държи 25%, като по толкова имат и тримата му съдружници - Вйекослав Смрекар, Стоян Славчсв Николов и Кирил Барбутов (партньорът на Таня Кукенска и на Петър Георгиев в „Интергруп България“). Тук е мястото да се отбележи, че в средата на 90-те години на миналия век Смрекар и Николов бяха пациенти на Националната следствена служба заради контрабандните захарни далавери на тяхната фирма „Дискъвъри-93“. И още една дребна подробност. Стоян Славчев Николов е притежател на 5% от капитала на „Юнион транс сървиз - България“ АД, където 50% държи фирмата „Демба трейдинг“, чийто софийски адрес съвпада с този на централата на „Литекс комерс“, собственост на Гриша Ганчев. По темата за първия милион самият Гриша Ганчев дава различни обяснения в различните си интервюта. В едно от тях твърди, че е вкарал 2 цистерни спирт от Украйна, понатрупал пари и с тях взел завода в Лясковец, където е започнал да произвежда водка „Симеонов“. В малко по-

172

късен етап е работил в няколко склада в стоковата борса ,Илиенци“, където продавали няколко вида уиски. Когато е напочвала петролната криза, чрез постановление на Министерския съвет, с което се дава право на частните фирми да ре занимават с петрол и петролни продукти в края на 90-та година, Гриша Ганчев се е занимавал с внос от Румъния и етака забогатял. Но е известно, че „Литекс комерс“ също така е сред ос- ровните доставчици на петрол за рафинерията „Нефтохим“, щреди да бъде продадена на „ЛУКойл“. И един от основните [търговци на горива у нас по онова време на югоембаргото, с [най-големи позици на българския пазар на бензиностнации, Екоито сега са отстъпени на други. В друго интервю Гриша Ганчев разкрива повече детайли от истината: - Аз съм от Града на люляците. Съвпадение е, че има банка „Литекс“ и че древногръцкото име на люляка е литекс. Всъщност заради това фирмата ни носи същото име. Но наистина хора, свързани с тази банка, навремето ми дадоха стоков кредит. Продадохме стоката - спечелихме. Някои от тях още работят в България. Неотдавна например стана една сделка - ливанецът г-н Шараф купи от военните онзи терен в София... - На „Ситняково“? -Да. - Познавате ли се с купувача? - Да, познавам се. Тъкмо той ми даде стоката, за която споменах, а аз я173 продадох с печалба. Основният произход на капитала ми обаче е български. Заедно с моите колеги имахме малки спестявания — те бяха маята, с която започнахме. „Литекс банк“ е смесена българо-съветска банка, която е била базирана като поделение на нашата Външнотърговска банка (сега „Булбанк“) в Бейрут. Тя е обслужвала

„специфични“ търговски операции, както и продажбата на оръжие в района на Близкия и Среден Изток и изцяло е била „структура на прикритие“ -т.е. ръководена от българските и руски тайни служби. Същото може да се каже и за сирийския кюрд Газуан Шараф, който чрез плетеница от няколко фирми се оказа свързан с Георги Христов - доскорошен зет на Иван Костов. Обаче големите милиони се натрупват от горивото. — След това излезе постановлението, разрешаващо на частни фирми бизнес с горива. И превключихме на „пета скорост“, защото един банкер от тогавашната Първа частна банка ми повярва и ми даде пари на честна дума. — За това вероятно съжалявате, че тази банка впоследствие преживя твърде тежки моменти? — Така е, банката ги преживя и фалира, но банкерът се казва Карабулев, той беше директор на плевенския й клон. Заедно с него успяхме, така да се каже, да „излъжем“ Венци Йосифов (шеф на Първа частна). В края на 1990 г. и началото на 1991 г. те ми дадоха 4 млн. долара. Тогава започнах да се занимавам с горива. В онези години подобна дейност е на ръба на закона. Пък и други - името на Ганчев се споменава в изтеклата чрез Уикилийкс кореспонденция на посолството на САЩ в България. Заедно с Тодор Батков, Васил Божков и братята Красимир и Николай Маринови - Маргините, Ганчев е даден като пример „за някои от най-известните връзки“ на българския футбол с организираната престъпност. Олигарх ли е?

Да! Позициите му в редица отрасли са близки до монопола, а в България е невъзможно да се отстояват без тясна симбиоза с държавната машина. Още през 1997 г. в. „Капитал“ написа следното: „Засега Ловеч има полза от „Литекс“. Сигнали за нарушаване на закона от тяхна страна поне тук, в града, нямаме“, заяви миналата седмица зам. окръжният прокурор на Ловеч Христо Христов. Присъствието на ловешкия патрон наистина е крещящо - във всяко уважаващо себе си кафене масите са с червени покривки „Либерте“, а чашите са с надпис „Queen V\ Още по-шокиращо е, че доста от случайните минувачи са с тениски „Литекс“ и човек се чувства като на лагер-школа...“ Същата тази симбиоза обаче имат и други бизнесмени. И това е извор на част от скандалите около олигарха. Един от най-шумните беше с Васил Нинов. Бившият комунистически номенклатурчик навремето се оказа помощен от Гриша Ганчев. Шишкавият Васко се оказа много повратлив и сръчен във финансовото надлъгване дори на такива мастити борчета като боса на „Литекс“, които не умеят да прощават, които помнят и отвъд гроба подобни минавки. Олигархът беше прекаран със сделка за горива и свой депозит в банката на Нинов - Балканска универсална. Ала Нинов държеше офиси в хотел „Родина“ - неофициално негова собственост, в които като в щаб се сбираха руските, | украински и всякакви други мафиоти. Чрез бившия висш [ цолицай Иван Иванов практически се оказа и най-добрия \ съдружник на Иво 175 Карамански-Кръстника. Може би затова г: банката трябваше да се казва Караманска вместо Балкан- I ска... Затова не поплюващият си иначе Гриша Ганчев мъдро си затрая, а дори години по-късно предпочете медийните атаки вместо бухалкова и огнестрелна справедливост. Макар и с

цената на загубените милиони, дългодишната битка беше спечелена - Васил Нинов го арестуваха в Гърция, обвиниха го като голям наркобарон и му лепнаха присъда, която няма да го извади жив от затвора. Факт е, че в хода на епичната проточила се борба Гриша Ганчев се опита да закупи дял от една четвърт от банката му, но банковият надзор на БНБ не му позволи. Тогава той се ръководеше от Емилия Миланова, нейният мъж беше в борда на банката на Нинов, а семейството се сочеше в роднински връзки - кумство с премиера Костов. Конфликтите на ловешкия бизнесмен с подземния свят са само детска игра в сравнение с тези с политиците. Известен е сблъсъкът на Гриша Ганчев с Евгени Бакърджисв (Иван Костов) и Иван Татарчев. Аналите на МВР сочат, че през 1997 г. ловешкият бизнссмсн е обявен за издирване от Иван Татарчев по неясни причини, но е напуснал страната. Офисите на фирмата му са старателно проверени, а тревогата отшумява за по-малко от 2 месеца и Гриша Ганчев се завръща в родината. Вероятната причина е финансирането за БСП, както носи мълвата или битката около сделката с горива и банката. Втори скандал избухна около отвличането на дясиата му ръка Ангел Бончев и съпругата му. Бончев беше спряган като сръбската връзка на олигарха и вероятно пипало, опипващо тамошния подземен свят и могъщия му бос Сретен Йосич. „Литекс комерс“ реашра с една изненадваща -ледена по тон и изключително сдържана декларация. Потърпевшият неочаквано и за изненада на всички беше освободен от постовете си в концерна. Явпо между олигархът и бившия мy довереник е имало огромно напрежение. Ала никой не коментира връзката с евентуалното отвличане. Факт е, че след освобождането си (с176отрязани пръсти на дясната му Нъка) Ангел Бончев не можа да отрони и една добра дума на бившия

си благодетел. Поредния скандал застигна Гриша Ганчев през 2012 г. На 29 май срещу него беше насочен пръстта на Темида с обвинения за ръководител на организирана престъпна група, «създадена с цел да извършва престъпления срещу данъчната Система и за закана за убийство спрямо директора на Н АП ( Красимир Стефанов. В групата включиха и сина му Даниел. I B крайна сметка прокуратурата замота разследването, а I накрая се и провали, без да успее да изправи боса и хората I му пред съда. - Парите лесно се умножават. Въпросът е кой как може да ги съхранява. По-лесно е да направиш пари, отколко да | съхраниш пари. Проблемът е, че доста от бизнесмените, I които в първите дни на демокрацията почнаха бизнсс, слсд ; туй се провалиха. Мен парите никога не са ме променяли и няма да ме променят. Значи какъвто съм бил без пари, такъв съм си и с иари - под нулата и на нулата. Не съм си променил стандарта и начина на живот. С бедните съм беден, с богатите съм богат, с циганите съм циганин. И може би това ми е бил късметът да оцелея и да вървя нагоре. Това ли е вероятната формула за успеха у нас - виеш като вълците и си хищник като тях? Иначе те изяждат.

НИКОЛАЙ ТИХОМИРОВ БАРЕКОВ

ВИЗИТКА 177 Роден е на 16 октомври 1972 г. в Пловдив. Хобито му е футбол, запален фен на „Ботев“ - Пловдив. Като малък се е занимавал с филателия, а напоследък колекционира различни антики - предимно часовници. Семейство

Майка - Магдалена, слаботоков техник по образование. Художник по призвание ^ има няколко авторови изложби на икони, мартеници и рисувани яйца. Баща-Тихомир, чиновник. Съпруга - Евгения, родена 1981 г., бизнесменка. Сключват граждански брак на 10 ноември 2006 г. и църковен на 23 юни 2008 г. Пред развод са през 2010 г., но през 2011 г. отново се събират да живеят заедно. Деца - син Николай, роден през 2006 г. ОБРАЗОВАНИЕ Висше образование получава по специалноста „българска филология“ в Пловдивския университет. ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ Започва кариерата си като радиожурналист в родния си град през 1992 г., в пловдивското радио „Канал Ком“.

178

През 2000 г. заминава за София и става водещ на политическо токшоу в телевизия „Европа“ на Емил Стоянов, брат на експрезидента Петър Стоянов. Седем години е лице на сутрешния блок на bTV (20032010). През 2010 г. напуска и започва като директор на „Новини и актуални предавания“ в TV7, както и като водещ на рубриката „Гореща точка“ в сутрешния блок на медията. Покъсно става изпълнителен директор на трите телевизии TV7, News7 и Super7. На 10 септември 2013 г. подава оставка, защото влиза в политиката. БИЗНЕС УЧАСТИЯ Търговският регистър изважда онези постове и длъжности с мандатите им, на които е бил Бареков: * Представители „ТВ СЕДЕМ“ ЕАД Съвет на директорите „ТВ СЕДЕМ“ ЕАД, до 17.01.2016 Съвет на директорите „БИ МЕДИА ГРУП“ АД, до 20.03.2012 Съвет на директорите „ТВ СЕДЕМ“ ЕАД, до 17.01.2016 След неочаквания завой към политиката журналистът напусна бордовете, в които участваше. Но „Би медия груп“, макар и с акции на приносител, с основание се счита за собственост на семейството. Съпругата на политика продължава да е представител в борда, макар : че другите роднини са напуснали. 179 За нейното име Евгения Радославова Барекова регистъ- рът е доста по-щедър: Управители „ПР ИДЕЯ“ ЕООД Управители „СТРИЙМ ХИДРОСТРОЙ“ ООД Управители ,ДИДРОГРИЙН СТРОЙ“ ЕООД

Управители Управители Съдружници Съдружници Съдружници

,ДИДРО ГРИЙН ИНЖИНЕРИНГ“ „ЖДК“ ООД „СТРИЙМ ХИДРОСТРОЙ“ ООД „ЖДК“ ООД

ООД

„ХИДРО ГРИЙН ИНЖИНЕРИНГ“ ООД Едноличен собственик на капитала ”ПР ИДЕЯ“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „ХИДРОГРИЙН СТРОЙ“ ЕООД Прехвърляне на дружествен дял "СТРИЙМ ХИДРОСТРОЙ“ ООД Прехвърляне на дружествен дял „ЖДК“ ООД Прехвърляне на дружествен дял ’’ХИДРОГРИЙН СТРОЙ“ ЕООД Прехвърляне на дружествен дял ’’ХИДРО ГРИЙН ИНЖИНЕРИНГ“ ООД На името на тъща му се води едноличен търговец „Анна Димитрова Колева - Дякова.“ Самият Бареков, след като на стената си във „Фейсбук“ и в ТВ предаване показах различните участия на съпругата му, немногословно заяви, че част от фирмите наистина са имали идеи за проекти в „зелената енергия“, ала на практика не са работили. Така е - вижда се от финансовите им отчети. Стига да няма едно „но“ - някои от дружествата са съдружници в други. И именно тези конгломерати имат и значима дейност, и значими проекти, и значими като количество средства благодарение на дейността им. Но преди това нека да видим една справка, която се сочи като доказателство за пряката връзка между журналиста/политика Бареков и Корпоративна банка на Цветан Василев. Тя е

от имотния регистьр от по-стари години: Кредитор - ЕИК / БУЛСТАТ 831184677 КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА Ипотекарен длъжник - ЕГН 810404**** ЕВГЕНИЯ РАДОСЛАВОВА БАРЕКОВА Ипотекарен длъжник - ЕГН 721016**** НИКОЛАЙ ТИ- ХОМИРОВ БАРЕКОВ Имот(вид, адрес) Поземлен имот, im.No - 582, парцел - 22, площ по док. - 880.000 кв. м., гр.София, Стара имотна партида: 149037; , обл. СОФИЯ- СТОЛИЧНА, общ. СТОЛИЧНА, гр.София Идентификатор Имотна партида номер 12168. Става дума за едни жалки 50 000 лева кредит за богати хора като семейството и родата Барекови. Това не е новост. Има го поместено в стари разследвания още от 2009 г. Има го и в интернет-мрежата по различно време, когато разни ръце са вадили тези публикации. Един кредит, дори и да не е за 50 000 лв., а да е за 500 хил. лв., ако щете и милион, не е доказателство, ама въобще не е за такава, да я наречем симпатия. Аргумент е единствено тогава, когато или е много милиони, или е част от мрежа различни доказателства Кое тогава е новото? Новото са дружествата на Евгения Барекова (съпругата на Бареков) и редица връзки през свързани лица, които водят до Ирепа Кръстева (Пеевски) и свързаната с тях Корпоративна банка, както и до огромна финансова империя, добре забулена в тайна. Ако дпес потърсите в Търговския регистьр данни за тези дружества, като вкарате в справките за лица Евгения Радославова Барекова, или ЕГН-то й, то ще ви излезе само 181 участието в интернет-медиите на родата Барекови (той, жена му, баща му). И нищо друго. Но ако знаете имената на съответните фирми и идентификационните им номера, то същият Търговски регистър, който ви е казал, че е само това и нищо, ама наистина нищо повече,

изведнъж ще ви засипе с информация. Я виж та! Колко избирателна действа държавният, със сила на официален документ Търговския регистър - в него хем няма, както се казва, нищо за даден човек, хем този човек го има, ако знаеш фирми и идентификацията им (както и начина на изписването им, който може да се различава от популярния). Накратко: за да стигнеш до фактите, трябва предварително да знаеш поне основна част от тях. Т.е. или да си посветен, или да си разследващ журналист. С този елегантен способ, в заобикаляне на законовите изисквания са укрити (повтарям - от държавата) тайните не само на Барекови, но и на значителна част от нашите властници и олигарси, които нищих в книгата ми за политиците, парите и мръсните им тайни. Младата съпруга на Бареков - Евгения се оказва солидна бизнес дама. В годината, в която Бареков напуска 6ТВ и отива в ТВ7, тя изведнъж проявява големи бизнес наклонности и нюх. Не само тогава, но и досега. Тя се занимава с PR, инвестиции в строителството, търговия на дребно, на едро, консултации и медии. Петте търговски дружества на Евгения Барекова са създадени 2008 г. и 2009 г. времето, когато водещият положи началото си на администратор и мениджър в телевизиите, свързани С империята около Пеевски и Цветан Василев.

Четири от тях са регистрирани в Пловдив. В три от тях ~ „ЖДК“, „Стрийм Хидрострой“ и „Хидро Грийн инжине- финг“, тя прибира в онези години 50 процента от капитала. B „Хидрогрийн Строй“ е едноличен собственик. През септември 2009 г. Евгения е регистрирала и собствена PR- агенция -,,ПР Идея“. Ще запитате има ли нещо друго, с което да се занимава )някоя или някои от тези дружества? Да! Освен с вече изброеното и със зелена енергия. Т.е. с инвестиции във [вЕЦ. Но как върви бизнеса на младата съпруга на Бареков, наближаваща Христовата вързраст като зряла и печена \бизнесдама, Повече от чудесно. Интересите в енергетиката се множат. Не само чрез свързани лица в самите фирми на , Евгения Барекова, но и в други търговски дружес тва, в които тя участва не със името си, а чрез свои фирми. Ще дам един от много примери: ИЗГРАЖДАНЕ И ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА МАЛКИ [ВЕЦ, РЕКЛАМНА И СТРОИТЕЛНА ДЕЙНОСТ, [КАКТО И ВСЯКА ДРУГА ДЕЙНОСТ, НЕЗАБРАНЕНА IOT ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛ- 1ГАРИЯ. Това е предметът на.дейност на МВЕЦ „Доспат“. Фирма- Ьа е регистрирана в Пловдив, но интересите са към вилаетите на Ахмед Доган в родопския край. Тук името на Евгения Барекова няма да намерите. Но пък ще видите като съдружник едно от свързаните с нея Ьща - Жана 183 Димитрова Куцева. Но името на Барекова ще изплува и тук, макар и маски- ако. Чрез нейния „Хидрогрийн Строй“, дето не го намери

Регистъра по името й, но също занимаващ се със зелена енергия и вече споменат по-нагоре.

Според Интернет-мрежата Жана Димитрова Куцарова е топла връзка към ДПС. Често казано, не я проверявах дали е така ли не. Защото съществуват други, далеч потопли и парещи връзки. Апропо - във фирма „Хидрогрийън Строй“ на Евгения Барокова тя е менкала дялове със същата Жана Димитрова Куцарова и Петър Георгиев Стойчев. От многото връзки към ДПС, Ирена Кръстева-Делян Пеевски и Корпоративна банка, последното лице е най-важного и същественото. А какво го свърза с Барекови, е дълга и предълга история, започнала на ... 12 000 километра от България, в далечен Китай, всъщност може да се каже - и от Швейцария, може да се допълни - и от острова на Афродита - Кипър и да не изброявам повече. Истината обаче е, че бащата и майката на тази история са си у нас и двамата заедно всъщност са си един чист българин. Кой? - да поставя актуалния въпрос, която месеци наред тревожи обществото. Ами същият и зад актуалното питане кой назначи Пеевски. Ще поясня: Да видим къде изплува името на Петър Георгиев Стойчев. Той е адвокат, сравнително неизвестен освен в най-тежкар- ските бизнес среди. Но дори и те му обърнаха внимание едва тогава, когато го свързаха с Wanchai. Става дума за квартал в Хонконг 184 на Далечния Изток. Адресът, с който финансовата перла го свързаха там е „Харбър роуд“ № 18. Това, което гьрсим в поднебесната империя, наистина е под самите небеса ^има 78 етажа и 374 метра височина. Интересуващото ни е на етаж 57-ми в небостъргача, един от най-високите в града (Central Plaza). На този етаж вдясно се намира офис(че) 5702-2 - един от многото в

сградата, строго делови и съвсем, съвсем, ама съвсем непретенциозен за разлика от останалите. Табелката гласи „Цефор холдинг лимитед“. Холдингът осъществява всякакви услуги, вкл. и много полезни, ако искаш да замаскираш от любопитни погледи интересите си и капиталите си. Този холдинг е собственост на друга компания. Посочена е в документацията пред Комисията за защита на конкуренцията, която трябваше да одобри сделка за приватизация на ключово предприятие у нас. Коя е другата компания? И отново се оказахме на същия адрес в Хонконг, в същия небостъргач, на същия етаж, но в друго аиартаментче 5704-5. Това е офис на Vistra group. Vistra е компания, която предлага всякакви услуги, свързани с регистриране и управление на фирми, мениджмънт на активи и т.н. Или както е най-вероятно в случая - управление и представителство от наше име и за ваша сметка. Тя е компания, която осигурява прикриване на действителните лица зад дадена сделка. Т.е. една компания, създадена в Швейцария (прословутата тайна, която важи и за такива неща освен банковите сметки) създава един холдинг в Хонконг - на другия край на света, той от своя страна регистрира кипърска офшорка, която довтасва у нас да купува 185 ключово предпритие. Тази офшорка, довтасала от Кипър, е фирмата „Mancelord Limited“. Тя извади от джоба и плесна на масата едни 50 млн. за покупка на нашето „Радио и телевизионни станции“ (НУРТС). А какво е пък НУРТС ами онова, което

ви доставя цифровия сигнал за телевизиите (знаете, че при сегашното правителство България изцяло премина на цифров ТВ сигнал) и още ред, ред много ценни и съответни много скъпи неща, вкл. и ретранслаторите за покритие на територията на страната със сигнала на мобифоните. И нещо наистина неоценимо - монопол в разпространението на телевизионния и радиосигнал. Мисля, че е ясен въпросът защо именно при това правителство България премина на модерния цифров сигнал, а не при друго. Консултантът на кипърската офшорка е родното дружество „Бромак“ (най-сетнс една родна фирма в родните „задгранични“ пари). То от своя страна е собственост и сс представлява от Цветан Василев. Онзи, същият - боса на Корпоративна банка ~ банката на сегашната социалистиче- ска-депесарска (а и на предишната герберова) власт. Подозираме за ролята на консултантите в медиите заради ограниченията на закона при собственост на медии и рекламни агенции. Така един олигарх (Красимир Гергов) беше консултант при покупката на 6ТВ от разни задгранични компании, а накрая се оказа и сам си призна, че консултан- ството всъщност е било собственост. Няма да ви занимавам с врътки на капитали, офшорки, разпръснати по целия свят, дялове и прехвърляния, нанизи от различни търговски дружества и пируети покрай тях. В крайна сметка покрай покупката, тръгнала от онзи небостъргач и компанията Vistra има и още една българска връзка. В сайта й е публикувано съобщение, че тя е открила офис в България в края на май 2010 г. Неин представител тук е адвокат Петър Георгиев Стойчев, чиято кантора е в Пловдив. Той е регистрирал местното поделение - „Вистра България“ в края на 2009 г. Е, този Стойчев на верижката Хонконг-Швейцария-Ки- пърБългария е онзи Стойчев, за който стана дума по-нагоре при частта за фирмите на Евгения Барекова. Стойчев има участие в собствсността и управлението на различни компании, а в медиите придоби публичност като адвоката на Ирена Кръстева/Пеевски покрай интересите й да купи „Ботев“ (Пловдив).

Стойчев е човекът за специални и деликатни поръчения на Цветан Василев, както се убедихте покрай капиталовото пътешествие по цялата планета от Китай през Алпите до средиземноморски остров, за да се установи у нас моно- , пола върху радио-телевизионния сигнал и др. ценнички |нещица. Стойчев фигурира в цял поимеиик от компании и фирми. В низа от свъзани лица може да сс види кой за кого в действителност трае и какви са интересите зад кулисите, квкл. и на политици. Е Стойчев е и съдружникът на Евгения Барекова. Той й е Продал дялове от своята фирма, за да стане тя едноличен (робственик. Той също е с дебели от по-дебели интереси в енергетиката - т.е. с такива са и неговите покровители от Корпоративна банка. Забележете, че една от основните компании в империята се казва „Грийн енд Бенефин инвест“ АД. Тя не е скромна еднолична фирма като „Грийн“-а на Евгения Барекова и кои несравнимо по-нависоко в общата йерархия на пари, Винанси и инвестиции. Стойчев се е водил съдружник и на Ирена Кръстева/ Делян Пеевски. Например в „БМ системс“. Там има и друго популярно имеМирослав Боршош (журналист, продуцент, бивш шеф на младежката организация на СДС до 2003 г., ПР на Бойко Борисов по време на кметуването му, съучредител на ГЕРБ и кум на Делян Пеевски.) В резюме Николай Бареков и семейството му се оказват с някои от фирмите си и чрез свързаните лица част от огро- мна финансовостопанска империя. Същото обстоятелство е валидно и за много от така наречените дребни и средни бизнесмени у нас, които по правило винаги са закачени на верижката - като верни кучета на някой олигарх, а при доскорошния журналист - и на политическите му проекции. Затова прецизна оценка на богатството на фамилията трудно 187 може да бъде направена. За нашите мащаби и стан- драт тя е много бог ата, спрямо световните мерки - нещо като низш сегмент на висшата класа. Но разгледана като част от империя с милиардни активи, Барскови може да и да са мултимилионери. В такива империи публично никога не се знае кой управлява, кой е собственикът, на кого какъв дял се пада и къде е черешката на тортата. А дори и да са трохи от бизнестрапезите им, те се измерват с десетки и десетки милиони.

ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ През август 2013 г. Николай Бареков учреди движение „България без цензура“. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ На 25 януари 2014 година той създаде партия „България без цензура“. Подробно разследване за партията и „who is who“ в нея съм поместил на моята степа във Фейсбук в края на януари и началото на февруари 2014 г. За евровота през май 2014 г. Тя Ше участва в коалиция с МВРОБНД на Каракачанов и Сви наров, един от земеделг ските съюзи у нас и движение „Гергьовден“. На учредяването присъстваха известни фигури т чужби- на. Единият от тях е латвийския реформатор Ейнар Репше, който беше представен като главен икономически съветник на новото партийно образувание: физик по образование, научен работник в тамошната академия. Общественик и депутат, банкер от социалистическите времена. От 1991 до 2001 щ заема поста президент на латвийската национална банка. От 5 ноември 2002 г. до 9 март 2004 г. е премиер. От 2 декември 2004 г. до 23 декември 2005 г. е министър на отбраната. От 12 март 2009 г, до 3 ноември 2010 г, е финансов миниегьр. Репше се оказва нещо като техен анапог на Иван Костов в тамошната приватизация и тяхно копие на Бойко Борисов по популизъм и неизпълнени обещания. He iюмогнаха дори популистки ходове, като колори гнощ създаване по личното нареждане на Репше на ... забележете - „Бюро за борба с глупостга“ (!-!!)„ директно причинено на правителството. Колкото и да не ви се вярва, именно такова е названието. Ето факт, който ме утешава, че глупостта и популизма, адресирани към необразованите маси от някои управляващи по света надминава дори и „гения“ на родните властници. Факт е, че 188Бюрото беше решение, единственият продукт на с което беше санкциониран човек, издигнал надстройка, с която затъмнил прозореца на съседа му. Вероятно във връзка с такива и др. управленчески дейет-

вия, както и по сигнали, през есента на 2004 г. „Сатвсрсмс“ —Бюро по защитата, на Латвия, пристъпва към проверка на . психическото състояние на Репше. Скандалът е огромен,, понеже има съмнения за укрита болест - парапоична форма на шизофрения. Официалните резултати от проверката не потвърждават обвиненията, по съмненията така и не се разсеяха. През 2003 г. с поредица сделки Pei пие придобива големи и скъпи недвижимост в различни региони на Латвия и дялове и акции. Официалните доходи на семейството са мизерни заради ниското заплащане в Латвия, вкл. и на министрите (както е у нас) и избухва скандал. Въпреки това през 2009-а в поредното ново правителство Репше заема поста на финансов министър. След бързо отшумелите,доволни години“ с бума па лесните, но кухи приходи от спекулативния капитал (каква прилика с България по времето на цар Симеон и Тройната коалиция на Станишев) Латвия се оказа напълно неподготвена за трагичната ситуация, в която изпада на фона на световната финансова и икономическа криза. В нея Репше се оказва освен аналог на Борисов и латвийския аналог на нашия Симеон Дянков. Правителството, на което е финансов министър, прилага драстични мерки като: * 20-процентно орязване на бюджетните заплати, * 10-процентно снижаване на всички пенсии, * 70-процентно свиване на пенсиите на работещите пенсионери, * 50-процентно намаляване на дегските надбавки Въпреки драконовското затягане на коланите Латвия стремително върви към фалита. Резултатът е ясен - през ноември 2010 г. Репше е освободен от поста си. Какъв парадокс - защитникът 189 на бедните у нас Николай Бареков си взе за основен съветник гонителя на същите бедни в друга дьржава! Втората известна фигура е бившият главнокомандващ силите на НАТО в Европа Уесли Кларк. Пенсионираният Ьисш американски генерал има трайни и стабилни интереси Кв енергетиката, петрола, горивата и особено в областта на ■зелените енергии. С' Съпредседател е на „Енергиен растеж“. Това е неира- I вителствена организация, сочена и като лобист. Той е в Борда на

директорите на BNK Petroleum. BNK Petroleum е |с големи интереси в тази област — шистите, вкл. и в Евро- па. Присъстват в Полша, имат офиси в редица дължави на I Стария континент, проявяват амбиции към Румъния. Ген. Уесли Кларк има и тесни връзки с ICM — една от I найголемите компании за етанол в света (растителен спирт, който трябва да измести бензина и дизела - така нар. би- Е огориво). Може да видите как е посрещнато избирането Е му в „Енергиен растеж“ от шефа на борда на компанията ICM на следния адрес в Интернет: http://web.archive.org/ | web/20090212220918/http ://growthenergy.org/2009/news/ I showItem.asp?id= 17 Компанията BNK Petroleum, в чийто борд е ген. Уесли Кларк, е образувана през 2008 г., като се е отделила от I друга компания. Разраснала се е стремително. Привлякла I е масирани дози капитал. Котира се на борсата в Торонто, Канада. Но кой стои зад нея, кой е един от основните й повели- тели? Джорд Сорос! Същият - милиардерът, финансистът, Е наричан у нас спекулант. Неговият инвестиционен фонд Quantum Fund NV е придобил 20% от петролно-енергийната компания, с която е свързан ген. Уесли Кларк. В условията на англосаксонската икономика и при публична, котирана на борсите компания, този дял е достатъчен за упражняване на контрол. Стоп. Не може да бъде! Ще ми кажете - нещо бъркате, г-н Лилов! Та нали именно Сорос подкрепяше протестите срещу Делян Пеевски, чийто журналис т беше Николай Бареков. Нали Сорос финансираше демонстрантите (сочени като организираш! от ГЕРБ) срещу правителството на Орешарски? Как така Сорос хем замахва срещу истинския премиер на страната - Корпоративна банка на Цветан Василев, хем подкрепя неин глашатай и храненик. Каква каша! Сорос хем е срещу правителството и Дилян Пеевски, срещу БСП-ДПС, хем Сорос с неговия фонд и компанията, която е закупил - чрез генерал Кларк 190 в нея, даде рамо на този нов проект на Бареков, свързан именно с онези, срещу които се бори. Невъзможно! Да, ама фактите са си факти и упорито, незаобиколимо нещо.

Ето ви поредното масово заблуждение в родното общество, на което като шарани практически всички се вързаха. Ето го поредният мит на пропагандата. Ето го поредния театър, за който вече стана дума. „Спекулантът“, както го наричат у нас, се оказа, че работи именно и точно с онези, които уж свалял от власт и които, като връх на всичко - публично го обвиниха, че им готви примка, па която да обеси властта им. (в книгата ми за политиците и мръсните им тайни може да видите факти за Сергей Станишев - именно като соросоид, обучаван и в училище на Джордж Сорос).

191

Не си мислете, че идва заради политически кроежи. Фииаисисти като него живо се интересуват от политиката, но само в онзи аспект, в който тя влияе на финансовите им операции или им създава възможности за голям печеливш удар. Добре е да имаш свой човек в партия, претендираща да стане основна. Това е информираност. Информираността е пари. Чудесно е чрез своя фигура да оказваш влияние на бъдещи политически решения. Политиката абсолютно винаги, всякога опира до разпореждане с пари. Международен интерес към шистовия газ у нас има - йо- вече от достатъчно. Има и руски, съществува и американски натиск. Има и ходове на правителството на Орешарски. В тежката му международна изолация от Брюксел, Вашингтон, след провала на надеждите за финасиране от Пекин и отказа на Москва (тя е у нас да взима, а не да дава) кабинетът започна да сине обещания на антро отвъд Океана - от ядрен реактор, га чак до шистовия газ. С тънкия байганьовски разчет, че тези обещания ще окажат политическо влияние, за да не се срутят рейтипгите на България и да се спре бягството на чуждия капитал от страната, ставащо все поустремно. Понеже се е парил още от ИванКостово време, та до днес, Белият дом не се връзва, но тамошните корпорации обичат риска заради печалбите от него, никога не губят надежда като гинична черта на американския глобален бизнес и вероятно ще задействат'лобитата си в Конгреса и финансовите среди по света, за да не се притиска новата Тройна у нас (всъщност дори Четворна коалиция). Такъв лобист е Уесли Кларк. Такъв е разчетът на нашите хитреци. Факт-когато Бареков създаде партията си, седмица преди това

192 компании от Пловдивско (именно от родната му област и място) поискаха разрешение да инвестират в инсталация за биогаз. Какво съвпадение на обстоятелствата. Вярвате ли, че е случайно? Аз - не! Най-сетне към края на декември 2013 г. правителството ни шокира всички, след като гласува „за“ фракинга на шис- тов газ в Съвета на министрите в

Брюксел. Сорос заема тези политически позиции още отсега, за да реализира парични успехи в бъдеще. Какво очаква да се случи у нас великият маг на финансовите ендшгшли? Единственият възможен отговор е вероятния катаклизъм на управляващата коалиция. Той ще повлече всичко надолу - от разклатени банки и финанси до жалката ни издишаща икономика. Сорос вече е печелил в такава ситуация. Постъпвал е по същия начин - залагайки на различни, дори неподозирани като сега карти. И макар че Бареков все още не е милиардер, бъдещето е пред него. На неговото име залагат милиардери.

ЩРИХИ - Аз съм публична фигура, животът ми е бил на длан пред хората и за мен всичко е известно! - твърди новоизлюпения политик. Покрай конгреса на новата партия разбрахме подробности от биографията на родата му. - Моят дядо е убит без Народен съд. Наричам го дядо, защото той е брат на моя дядо, но когато те убият като куче на 21 години, не можеш да оставиш семейство. Така че внуците на брат му са и негови внуци. Оттам тегне прокобата да не се занимава никой с политика в нашето семейство...- са думите на Бареков в интервюто пред Люба Кулсзич. Оказа се, че Бойко Борисов и Бареков са с един и същ дядо, както развеселено изкоментираха в мрежата. 193 Истината за дядото на Бойко Борисов разказах в книгата си за Генерала: човек има един живот, но близкият му роднина е „загинал многократно“: убиван е кажи-речи

на всеки ден от Девети септември 1944 г., та до 26-ти, края на оизи кървав месец, убит е при това и на маса различни места - от царевичака на къра, през градинката пред дома, в собата на къщата, та чак до килията в затвора. Захвърлен е като труп в неизвестността, но същевременно е прибран отродата от Софийския затвор целия натрошен от побоища. Прибран е, обаче е останал непогребан и с издирени кости чак след 10 ноември 1989 г. Но издирените след идването на демокрацията „кости“ са склопили кротко очи по времето на развития социализъм и положени в местното гробище от : леля Павлина - до гроба на прапрадядото Асен... Цитирах ! и изявление и на самия, тогава съвсем неизвестен (в зората [ на прехода) Бойко Борисов - офицера от ДС, който отказа [ да захвърли партийната си книжка на комунист при депо|литизацията през 1990 г. с думите, че не може и няма да (предава паметта на родата си. I, А сега след истината за дядото на мутрата-политик да Ьидим и дядовците па журналиста-политик. К Убитият роднина, за който говори новоизиеченият поли- ■ик, е Генко Бареков - Тигъра. Всъщност нещо като прадядо, В^неже е съпруг на една от прабабите му. В В архивите нищо не намерих за такъв репресиран. ВъзНожно е - не всички изстъпления на терора са фиксирани. Во е възможно и194да е обратното - „да е дядото на Бойко НЬрисов“.

Защото в интервюто пред Люба Кулезич Николай Бареков говори за убит дядо, а пред конгреса на партията си размаха пожълтяла фотография и разказа за безследно изчезнал дядо в месеците след Девети септември 1944 г. Но би трябвало като 21 -годишен младеж този толкова скъп на сърцето му човек да е бил мобилизиран през септември- октомври в армията ни, която с 455 000 щика се включва във войната срещу нацистка Германия. А в тази фаза на войната има достатъчно безследно изчезнали на фронта, включително и няколко Барековци, както проверих. Има и още една въпросителна. Наследствените богаташки фамилни къщи на ул. „Строител“ в Пловдив не са типични - по времето на досоциалистическа България този район не е онзи на истински заможните тогава хора. Според хорската клюка в Интернет (виж например в bulgariaute.bg) във времената на комунизма незастросната изцяло улица е била парцелирана и са раздавани имоти на служители на МВР, армията и апарата на БКП, вкл. и на Петър Стоянов. Въпросителната се оказа сериозна - рсститутското минало май е било номеклатурно настояще. По бащина линия родата на журналиста води корен от Албания дядото е преселник отгам. По майчина - от Беломорска Тракия прадядото пристига у нас. Той се казва Никола Пренчев. Пристига у нас почти 30-годишен, без да знае български. Пишел е само на гръцки и е говорил някаква смес между двата езика. Бил е фабрикант в Пловдив. Притежавал е две фабрики - за лимонада и за кревати, в които са работели около 300 човека, държал е основните дялове в три кина в града, имал е нещо като монопол в разпространението на тогавашните газсти из града. За учудване на всички - в Пловдив почти до средата на 1941 г. легално се е разпространявал сталиновия в. „Правда“ — органа на комунистическата партия на СССР. Но да не ви информирам само за Пловдив - гласът на Сталин безпроблемно се е продавал и в цялата държава, иначе „фашистки“ управлявана, както ни учеха навремето. Една от ореховите спални от фабриката на Никола е в двореца на царското семейство в Баня. Дядо то на Бареков я подарил на

монарха. „Имаше един български политик, все още го уважавам Симеон Сакскобургготски. Той поиска 800 дни. Ние искаме управление, което ще си заслужим, най-малкото в рамките па два политически мандата“ - заяви Бареков. Пази боже, ако се сбъднат тези евентуални мандати да ие са като онези 800 дни! Никола Пренчев е доживял до достоленнито 96 години. 4 пъти сс е женил, има 7 деца и гъмжило внуци, намножило се до рояк правнуци в наши дни. Така че Бареков не е единствения наследник в реституцията от многолюдната рода. Но пък и другият му дядо е бил много богат човек. Бил... Документално по документите за реституцията всичко е , наред. По други архиви и архивирани разкази на пловдивчани и жители на Баня за миншюто на града прозрачната f сега картина е съвсем различна - мъгла. Ето ви например един факт: навремето изгаря ресторант |„Княз Александър“. На мястото му е било построено кино „Балкан“. Един от най-богатите тогава хора - Павел Бог- данов (Павле то) взима на концесия терена и събира всички |бивши съсобственици да постоят сграда. Кино „Балкан“, в което според Бареков е имал дял дядо му, е било едноетажно здание, а ъгълът му, в днешни времена заоблен, е представлявал градината на сладкарница „Пчела“.

196

По-късно зданието е достроеио на два етажа, издишало се и до три. Като собственици се водят двайсетина души -Точкови, Хаджитодорови, Барзови, Богданови.... Ключовият тогава е споменатият Павел Богданов - един от най-богатите хора в града иа тепетата по времето на царска България. Няма да се разпростирам повече за онова, което според реституцията и съвременността някога е било, но според самото минало май не му е било тогавашна съвременност. То би трябвало да е тема на съвсем отделно изследване, защото в архива ми има десетки случайна реституция от хора, които не са притежавали реституираното им (вкл. и много популярни лица), а ако са останали оцелили действителни наследници днес - замлъкнали са под държавната преса и бухалковата на муфите. Другият дядо на журиалиста-гюлитик (преселилият сс от Албания) Георги Бароков е едър търговец на тютюн, също много богат човек. Великата депресия през 30-те ИМ със своите фалити слага край на фирмите му и те или са закрити, или активите и имотите са разпродадени надруги лица. Вероятно лишаването от богатство при капитализма го ориентира към левите земеделски идеи. Девети септември го заварва като политик - кмет на с. Баня от лявото крило в БЗНС, което се прегърна с комунистите и управляваше в тандем при социализма. Един от синовете на „прогнилата и репресирана буржоазия“ - дядо Никола също има шастлива биография. По време на живковото управление израства до председател ма ТКЗС, по-късно става шеф на едно от най-големите АПК в страната и като такъв - номенклатура на Областния комитет на БКП. Забележителен е венецът на

кариерата му - ръководител на такава ключова институция „Държавен финансов контрол“. Толкова за родата. А за медиите? Например сайтовете на Бареков. Ето едно интервю на мои колега, в което сс вижда колко е пестелив: - Вие собственик ли сте в този сайт? - Собствениците са няколко момчета, аз нямам собственост. Единственият верен факт, който изнесоха във в. „Капитал“, беше, че преди време имаше предложение жена ми да бъде приета тук за член на съвета на директорите.... - Кои все пак са собствениците на сайта, в чийто офис сме сега? -- Не мога да говоря от тяхно име. - А защо вие имате кабинет тук? - Този кабинет е тук от два дена. Той е още неуреден. Ще съм тук, докато реша накъде да поема. - Свързват ви с Иван Терзийски - охрана в Би Ти Ви, който с бил ваше подставено лице в сайта, така ли с? - Да се свържат с Иван и да го питат. Той ми е приятел от много отдавна, приятел е и на други хора, има федерация по карате, ако не се лъжа. Той е много странен човек, каратист с черен колан, не знам защо този човек по някакъв начин трябва да бъде свързан точно с мен. Найхубавото нещо, което ми се случва в последните дни, е, че вече мога да говоря само от собствено име. Фактите ио онова време: Сайтът беше на 198 фирмата „Делфин нюз“ със собственици Иван Терзийски, Борислав Димитров и Ива Стоименова. Иван Терзийски е шеф на охраната на 6ТВ - официално

се води „Директор на сигурността“ и с служител на охранитедната фирма COT 161. Представлява фирмата „Делфин нюзГ| която послс се преименува на „Би медия груп“ АСД и в чийто борд влиза родата на Бареков. Терзийски е на 35 години и е срсд собствениците и на „Ноу Фрейм медия“ (заедно с Виолета Сечкова и Теодора Танева), председател е на спортен клуб КАНКУ, в чието ръководство в частност влизат Юксел Кадриев, журналистката от в. „Капитал“ Силвия Момчилова (!), Йолита Саралийска, спортната репортерка на 6ТВ Антоанета Илиева (член на ръководството на спортен клуб ЛУКОЙЛ !!!) Май трябват и още скоби -- Виолета Сечкова е жената до Александър Сталийски, който е от бизнескръга „Котараците“ и най- добър приятел на Бойко. Друг ръководител на медиите на Бареков е Айсехел Руфи - бивша съпруга на Ахмед Доган. Знаем, че олигархът Красимир Гергов - собственик на bTV е много близък до Първанов, а сега - до Станишев. Знаем, че кръгът на „Каншил“ олигархът Прокопиев непрекъснато атакува Бареков. Забележете - акциите в онази фирма са на приносител, т.е. анонимни и трудно може да сс каже чия е в действителност фирмата - на Бареков, на Терзийски, на дявол знае кого. Дявол знае как сега сс е разширила тази представителна извадка на враждуващи пред нас политики и бизнес, застанала скрито зад един иначе явен и уж прозрачен проект „Бареков“. Накратко: едно съдружие и документите за него подсказват, че политически нападки може и да има пред публиката, но в бизнесформите на сянка представители на политическите противници от всякакъв цвя т и „идеен спектър“ в мир, любов и 199 сговор си делят парите А какво да кажа за политическите пристрастия на журналиста, който до преди година се кълнеше в развенчания „месия“, дето спасявал България? Николай Бареков се извини и покая за подкрепата си - Борисов не оправдал надеждите му. Да, хора сме, човешко е да се греши, човешко е и да се прости за грешката. Някои други обаче мислят различно. А как - подсказват следните

редове от една шифрограма на американското посолство, ползвана в книгата ми за Бойко Борисов: date: 5/9/2006 10:04 refid: 06SOF1A647 origin: Embassy Sofia classification: SECRET//NOFORN S E C R E T SECTION 01 OF 03 SOFIA 000647 f NOFORN I SIPDIS E.O. 12958: DECL: 05/09/2016 | Classified By: Ambassador John Beyrlc „Борисов изгради PR машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи. Журналистите поделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за озитивно отразяване и заплашва тези, които пишат нега-вни репортажи“ А ето ви и други факти за покаянието, оповсстени на 16 иуари 2013 г. в дело пред Хасковския окръжен съд. В То е за клевета и е заведено от Георги Иванов, кмет на гра- HL който се почувствал засегнат ог нападките на Бареков: В „Тук има един кмет, който общува не с гражданите, а с Вга... Той се има за божество .... с цял поменик от престъпления... крадец на църковни имоти... имал незаконна вила на язовир „Клокотница“.

Сред твърденията в предаването са и че Георги Иванов крадял заплатите на работниците, имал хотели в Германия и апартамент в Лондон, Алексей Петров бил политическият му чадър, кметът бил луд човек. Съдът призоваваше репортерките от ръководената от Бареков телевизия като свидетелки, те не се явяваха и накрая Темида ги глоби с 200 лева и постанови да бъдат доведени принудително. Но какво толкова сензационно твърдят в показанията си сегашната водеща от ТВ 7 Диана Радева и Инна 200 Пслева. От показанията на водещата Радева, цитирани от местния сайт Haskovo.info, излиза, че това, което Бареков е казал но адрес на кмета, се базира на „чутото от

граждани и статии в интернет.“ Тя не е проверявала дали изнесеното е вярно, защото „нямало как.“ Сензацията: свидетелката твърди, че онова, което говори Бареков, с дословно взето от сценария, който пък се пишел от продуцента Виргиния Върбанова. На въпрос на съда дали водещият изразява собствени мисли и съждения, Диана Радева отговори: „Съмнявам се. Не знам.*’* Нейната колежка Ипна Пелева потвърди, че Бареков няма отношение към изреченото, защото чете от сценария и че журналистът няма право на лично мнение. Е, след всичко това знаем ли дали на конгрсса, и в изявленията му, и в действията му в политиката чете и ще чете или пък може би но чудо няма да чете от „сценария“^.

201

БОГОМИЛ ЛЮБОМИРОВ МАНЧЕВ

ВИЗИТКА Роден на 31 декември 1957 г. Събира часовници и различни уникати.

Семейство За майка му и баща му липсват публично данни. Според негови познати баща му е висш офицер от Генералния щаб, един от дейците на топографията и картографията у нас, като най-вероятно визират Любомир Манчев. В интернет-форуми като негов роднина се сочи ген. Георги Сасов Манчев първия зам. -началник на Първо главно на ДС и началник па Научнотехническото разузнаване при социализма. Съпруга - имал е дългогодишен брак със Светла Манче- ва, с която встъпват в процудура за развод през март 2012 & В момента, съжитслства с Нели Беширова. Деца - син Петър от първия брак. Завършил бакалавър- ство в Ричмъид и магистър от „Лондон скул ъф икономикс“. В момента е във фирмите на баща си. От 1 юли 2012 г. е женен.

ОБРАЗОВАНИЕ

202 1985 г. - завършва топло- и ядрена енергетика във ВМЕИ „Владимир Илич Ленин“. Някои медии го сочат автор на повече от 50 научни публикации. С диплома № 27758/13.02.2002 % утвърдена с протокол № 16/12.12.2001г. получава степента доктор на науките с дисертация на тема „Надеждностни характеристики на системи, свързани с безопасността на реактори ВВЕР-1000“.

ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ След завършване на висшето си образование постъпва на работа в оперативното звено на АЕЦ „Козлодуй“. Впоследствие е дежурен инженер на V блок. От 1988 г. до 1992 г. е в БАН - ст. експерт в Централната лаборатория по системи и управление, като участва и в пускането на блок VI на ядрената централа. Твърди се, че е работил в института „Енергопроект“ откъдето датирало запознанството му с Румен Овчаров. Но данни за това няма, а връзките между двамата са заченати от ученическите им времена, (виж за Овчаров в „Политиците. Парите им. Мръсните им тайни“от автора, бел. ред.) От присъединяването си към „Риск инженеринг“ през 1992 г. до 2001 г. Богомил Манчев е бил заместник управител, а от 2001 до 2002 г. е управител на дружеството. След преобразуване на компанията в акционерно дружество заема поста изпълнителен директор и същевременно е основен акционер и член на Съвета на директорите. През 1995 г. основава „Джи Си Ар“ ООД със съдружници „Риск Инженеринг“ и „Gilbert Commonwealth Risk“ Ltd., на което и досега е управител.

БИЗНЕС УЧАСТИЯ Богимил Манчев е в първата десетка на най-богатите хора у нас и е считан за енергийния олигарх на България. Няма фигура, която може да се мери с него на това поприще — дори прекият му съперник Христо Ковачки е далеч по- назад в класацията на родните милионери и със сравнително скромни позиции спрямо този бос на киловатите, атома и големите многомилиардни проекти като „Белене“* Името на олигарха доскоро беше неизвестно. Когато преди повече от десетилетие му посветих немалко страници в „Найбогатите българи“, Манчев беше известен само в политическите и най-едрите бизнессреди. Днес неговата дейност широко се коментира по медиите. 203 Тогава написах, че основната му дейност е свързана с групата „Риск“ и посочих двайсетина фирми и организации, които представляваха скелета на бизнеса му: 1. „Риск инженеринг Ф“,

2. „Риск инженеринг Д“ В тези две дружества делът на Богомил Манчев е по 6.66 на сто от капитала. 3. „Риск инженеринг“ ООД, в която има 60 на сто от фирмата. 4. „Риск инженеринг“ АД 5. „Джи Си Ар“- дъщерна на „Риск“-овете, в която участва американската компания „Гилбърт Комънуелт интернешънъл“, която според правно-информационната система АПИС държи 49 процента от акциите. 6. „Риск Пауър“ 7. „Нова Софт технолоджи“с дял от 17% 8. „Деком БГ“ 9. „Риел“ 10. „Терс-Мошино“ 1L „Фиск консулт“, в която Манчев има една трета от капитала.

204

12. „Перения“, в която държи половината от дяловете. 13. „Ес Си И-ЕС“, от която Манчев притежава малко под еднатрета. 14. „Трансимпекс“, която е обвързана е едрия предприемач Васил Божков. 15. сдружение „Български атомен форум“. 16. „Консорциум за устойчиво енергийно развитие“ Участие на Богомил Манчев индиректно се визира и в „Конвенционални енергийни системи“ и „Миления 77“ ЕООД. Първоначално съдружници в основното „рисково дружество“ са били Богомил Манчев, Иван Колев, Искра Шишкова, Йордан Кацарев, Антон Бояджиев. Впоследствие Колев и Шишкова напускат, а делът на Богомил Манчев достига 60%. Публикации в медиите се позовават на едрия бизнес, който пък обвързва името му е известния предприемач Васил Божков. Фирмите на Манчев печелят заедно с „Тран- симпекс“ - дружеството на Васил Божков огромна част от търговете за обществени поръчки в мини „Марица-Изток“ и ТЕЦ „Марица-Изток“. В консорциум с „Трансимпекс“ кандидатстваха заедно за модернизацията на ТЕЦ „Русе“. С името на предприемача обвързват и фирма „Българска енергетика“, където според правно-информационните системи Манчев притежавал половината от капитала, а чрез нея -и дружество „Кобела“ АД. Друг съдружник в компанията „Българска енергетика“ е била фалиралата „Туристспорт- банк“ на убития олигарх Емил Кюлев. Собствеността не е изяснена, като по данни на други правноинформационии системи делът на Манчев се с топил практически до нулата. „Българска енергетика“ има дял от една трета в капитала на „Енергоремонт холдинг“. Разглеждайки паяжината от контакти, съдружия и връзки, още тогава откроих и някои от основните фигури в нея: партньори на Богомил Манчев се оказаха Никола Тодориев - несменяем енергиен министър по времето на Тодор Живков, Никита Шервашидзе - бивш шеф на Комитета по енергетика по времето на премиера Любен Беров и съдружник на 205 „Мултгруп“. Самият Богомил Манчев е бил сътрудник и близък на заместник-председателя на БСП Румен Овчаров. Той твърди, че са „приятели с министър Ковачев (по времето на цар Симеон) и нищо повече“, понеже били състуденти и

то на един и същи преподавател - Константин Шушулов. Шушулов от своя страна беше шеф на НЕК и софийските топлофикации по времето на Иван Костов, а после дълги години ръководеше Държавната комисия за енергийно и водно регулиране - чак до 72годишната си възраст (2001- септември 2009 г.). Друга интерссна връзка е фирма „Еко енергия 2004“, която го свързва с Чавдар Чернев. Чернев е полицай от кариерата от комунистическите времена и сочен за човек на кръга „Монтерей“, както и на кръга „Банкя“. Чрез други компании самият Чернев е бил свързан с Атанас Самсарев - оръжеен търговец, станал известен и с търговия с петрол със Садцам Хюсеин по сделката, поиулярнакато „Петрол срещу храни“. Неизвестен е с онова, което разследвах в книгата си „Либийска връзка“ - как правителствата на България, вкл. и онова на Иван Костов са продавали тайните на НАТО на Муамар Кадафи и Саддам Хюсеин. Както виждаме, към големите пари партийната боя и идеите нямат значение - мънитата са ухажвани от всички разноцветни и безцветни родни правителства и политически ; лидери, изредили се досега на власт. Дори една непълна справка от Търговския регистър едвам побира фирмите, които имат отношение към него. Управители „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ-Ф“ ООД Управители „ЕКО ЕНЕРГИЯ 2004“ ООД Управители „РИСК ПАУЪР“ ООД Управители „РИСК - ХИДРО“ ООД Управители „ДЖИ СИ АР“ ЕООД Управители „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ-Д“ ЕООД Управители „КОГЕН ЗАГОРЕ“ ООД Представители „ТЕРС-МОШИНО“ АД Представители 206 „ТЕХНОКОНТАКТ“ АД Представители „ЕКО УИНД ТЕХНОЛОДЖИ“ АД Представители „ВИХРЕН БИЛДИНГ“ АД Представители „РЕВЪРС АД МЕДИЯ“ АД Представители „ПЛОД КОМЕРС“ АД Представители „РИВЪРСАЙД РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ЕАД Представители „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД Представители „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД

Представители „ВИХРЕН БИЛДИНГ“ АД Представители „РИСК БИЛДИНГ“ ЕАД Представители „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-КОЗЛОДУЙ“ АД Съвет на директорите „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, до 19.03.2017 Съвет на директорите „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ“ АД Съвет на директорите „ЕНЕРГИЙНА ФИНАНСОВА ГРУПА“ АД Съвет на директорите „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-КОЗЛОДУЙ“ АД, до 21.05.2010

207

Съвет на директорите „ВЕТРОПАРК ОВЧАРОВО - СВОБОДА“ АД, до ЦЛ0.2011 Съвет на директорите „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-КОЗЛОДУЙ“ АД, до 28.05.2013 Съвет на директорите „ТЕХНОКОНТАКТ“ АД, до 21.07.2015 Съвет на директорите „ВИХРЕН БИЛДИНГ“ АД Съвет на директорите „ЕКО УИНД ТЕХНОЛОДЖИ“ АД, до 12.02.2010 Съвет на директорите „РИВЪРСАЙД РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ЕАД, до 09.10.2010 Съвет на директорите „РИСК РЕНЮАБЪЛ ЕНЕРДЖИ- СП /РРЕ-СП/“ АД Съвет на директорите „ВОДЕН СВЯТ-БАНКЯ“ АД Съвет на директорите „ЕЛКОМ 2008“ АД, до 21.08.2011 Съвет на директорите „ТЕРС-МОШИНО“ АД Съвет на директорите „ЕНЕРГИЙНА ФИНАНСОВА ГРУПА“ АД Съвет на директорите „РИСК БИЛДИНГ“ ЕАД, до 27.04.2012 Съвет на директорите „БЕНЕФИТ ЕНЕРДЖИ ТРЕЙД“ АД Съвет на директорите „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД Съвет на директорите „РЕВЪРС АД МЕДИЯ“ АД Съвет на директорите „РИВЪРСАЙД РЕЗИДЕНШЪЛ ПАРК“ ЕАД, до 31.05.2015 Ш Съвет на директорите „ПЛОД КОМЕРС“ АД Съдружници „АЕБ КОНСУЛТ“ ЕООД Съдружници „ВЕС 2006“ ООД Съдружници „ВЕЦ-ММД“ ООД Съдружници „Ес Си И-ЕС“ ООД Съдружници „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ-Д“ ЕООД Съдружници „ВЕС 2006“ ООД

Съдружници „СВЕТОСЛАВ ДИМИТРОВ ОДИТ“ ЕООД Съдружници „ПОНТИКА“ ООД Съдружници „НОВА СОФТ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД Съдружници „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ-Д“ ЕООД Съдружници „РИСК ИНЖЕНЕРИНГ-Ф“ ООД Съдружници „ВЕС 2006“ ООД Съдружници „АЕБ КОНСУЛТ“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „ЕКО РИЗОРТС“ ЕАД Прехвърляне на дружествен дял „ВЕС 2006“ ООД Прехвърляне на дружествен дял „АЕБ КОНСУЛТ“ ЕООД Още при създаването си през 1992 г. „риск“-фирмите неизменно присъстват при повечето от инженеринговите поръчки в енергетиката и особено много при тези за АЕЦ „Козлодуй“. Характерното е, че при много от проектите те се явяват едновременно изпълнители, консултанти и контрольори на изпълнението. Фирми на Богомил Манчев са монтирали и модернизирали турбини в ТЕЦ „Марица-изток 2“, ТЕЦ „Врана“, ТЕЦ „Бобовдол“.

ktr

209

За мощта на Манчев говори и фактът, че неговата „Риск инженеринг“ беше поканена да следи изпълнението на проекта за изграждане на руска АЕЦ в град Бушер - Иран. Това е така нареченото управление на конфигурацията. „10 (С) Манчев притежава първия лиценз за търговия с елекроенергия в България, държи квотата на „Козлодуй“ на националния пазар и е отговорен за всички обслужващи и ремонтни договори в централата. Често срещана шега между журналистите е, че той е „приватизирал“ дори входа и изхода на „Козлодуй“. Това твърди секретна американска шифрограма, посветена и на неговата личност. Богомил Манчев е първият лицензиран играч на пазара на износ на електроенергия от България. Ето какво отбелязва по този повод американският шарже д‘афер Алекс Караянис: „През 2005г. НЕК (която още държи монопола върху износа на електроенергия) изнесе рекордните 7,5 млрд. киловатчаса, и така превърна България в четвъртия най- голям износител на електроенергия (след Франция, Чешката Република и Полша). Обаче, 90% от тази енергия не се продава от НЕК, а от български и чуждестранни посредници, които получават електричеството от НЕК на ниска цена и го препродават с огромна печалба.... През 2005г., главният износител на българска електроенергия е сръбската компания EFT, която чрез сестринската си компания, „EFT България“ осъществи 70% от износа. Интересно, EFT България се 'притежава от фирма на Манчев, „Energy Finances Group“. [Танкошич (сръбския партньор) но подобен начин е активен Ь износа на електричество. Свързаните с него фирми изна- вят електричество за Албания. По подобен начин, Манчев е главният посредник при вноса на въглища в България, за тецовете в Русе и Варна...“ Най-сетне „Риск инженеринг“ е активен участник в проекта за АЕЦ „Белене“. Фирмите на Манчев чрез свои съдружия имат много тесни контакти още от времената по модернизирането на ядрените ни реактори с американската Westinghouse, който пък беше посочена от правителството на Орешарски като вероятен строител на 7-ми 210 атомен блок в АЕЦ Козлодуй. Според редица данни за последните 15 години фирмите му са участвали в над 1200 проекта в енергетиката. Професионалистите твърдят, че „Риск“~а и паяжината от фирми около него всъщност са

единственият истински компетентен и можещ да реализира сложни енергийни проекти бизнес у нас. В действителност е точно така. Оценка на активите: в различни класации на най-богатите у нас той е посочван със сравнително скромни суми. В тази на в. „Пари“ от 2010 г. фигурира с 150 млн. лв., в класацията на „Капитал“ за найголемите фирми негови дружества не са споменати в ton-листата. Но оценката на приходите, контрактите и активите, контролирани пряко и косвено или с участието директно или чрез свързани лица с енергийния император, сочат порядъци от 1.7 - 2 млрд. евро. ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ Няма ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ Няма. Но в същата секретна шифрограма от „Уикилий- кс“ на американски посланик у нас, посветена на тъмните интереси в енергетиката, е записано следното: I „9. Щ По времето на министър-председателя Симе- шн СаксКобург-Гота, (2001-2005), мощта на Манчев областта на енергетиката е смятана за всеобхватна. КХХХХХХХХХХХ ни каза, че Манчев контролира всички Ьбществени поръчки в сектора, което беше потвърдено и от ируги. Манчев се държеше като, а и беше смятан за „минис- Цър на енергетиката в сянка“, със значително влияние върху Ьшнистър Милко Ковачев (Милко Ковачев е завършил ТУ [София три години преди Манчев и двамата са били колеги ш „Козлодуй,,). Манчев контролира кадровите назначения, йспоред ХХХХХХХХХХХХ, в свързаните с държавата [енергийни асоциации и е съветвал Ковачев какви стъпки да предприема по отношение на обществени поръчки в сектора. [Влиянието на Манчев, отчасти дължащо се и на липсата на [.подкрепа за Ковачев 211 в коалицията, спечели на.министъра [прякор „Министъра на Риск Инженеринг.“ !! За разлика от шифрограмата, която се е посветила на определен период от упралението на България, Манчев може образно да се определи и като некоронован, негласуван от 'парламента, ала признат в сянка министър па енергетиката | във всички родни правителства от 1993 г. насам. | Включително и в сегашния кабинет на Пламен Орешар- | ски.

Защото империята в действителност е далече по-голяма ги всеобземаща, сочат редове от същата шифрована грама: „6. (с) Наблюдаваните банки са: Корпоративна търговска банка (Corporate Commercial |Bank). Тази банка е известна още като Банката на „Риск Шнжинеринг“, найважният и печално известен играч в енергийния сектор, участващ в почти всички енергийни ^консултантски проекти. Заради тесните си връзки с „Риск [нжинеринг“, притежавана от Богомил Манчев, се очаква

212

банката да придобие силни позиции във финансирането на проекта Белене“. ЩРИХИ Като изкарат едно левче, да не се загубиш в него. 98% от хората се загубиха в едното левче. Купиха си коли, затрупаха се с някакви вещи, демонстрират поведение, което е извън човешкото, само защото имали едно левче... Цитатът е на Богомил Манчев. „Левчето“, за което става дума е цял милион! Днешните мултимилиони са ясни откъде произлизат, но първият?! Сочат го като виден енергиен специалист, превърнал се в щш бизнесмен. Твърдят, че е един от малкото компетентни хора в енергетиката и покрай това закономерно е забогатял - за разлика от масата калинки, назначени със старта на демокрацията на длъжност „мултимилионер“. Дали е така? Трудно може да са каже - биографията му не е официализирана и прекалено малко се знае за него в пуб- личното пространство. Битуват например всякакви слухове, сочещи скрита причина за кариерата му - от съученичество с Румен Овчаров през състудентство пак с него, та чак до работа в една стая в „Енергопроект“. Обаче никакви данни няма, че днешният олигарх навремето се е подвизал в тази проектантска организация. Едно по-детайлно взиране в биографията на Богомил Манчев може и да подскаже и други версии за възхода му, различни от общоприетите. Например този протокол: № 09-КР/28.10.2009 г. от заседание на Комисията по регистрите, създадена със заповед № К-080/14.12.2007 г. на Председателя на УС на КИИП (Камара на инженерите в инвестиционното проектиране) и актуализирана със заповеди № КЦУ-066/17.06.2009 г. и № К-ЦУ-095/24.09.2009 г. То е за придобиване на проектантска правоспособност. Под номер 41014 в него 213 фигурира лице Богомил Любомиров Манчев и съответна сигнатура от коя секция и в коя област - TEX М ППП Сф. Следва запис за отказ за даване на правоспособност: „НЕОПП по част Т-12, няма необходимия проект, стаж и опит“. Все пак

същото име Богомил Любомиров Манчев изплува 4 години по-късно - към март 2013 г. то фигурира под същия № 41014 в списъка на регистъра на инженерите. Звучи компромисно, понеже е записано с непълна, ограничена проектантска правоспособност. В самата Камара предпочитат мълчанието за одисеята, както и за идеитификацията на лицето от двата протокола. Случилото се е много странно, защото поне в електро- ния сайт на регистъра на научните степени и звания (nacid. bg) олигархът е записан като защитил научна степен и то 8 години по-рано. Но има и други факти от биографията на олигарха, които навеждат на размисли за компетентността - не само в областта на инженерството, а в други области. На тези години е понапълнял. Навремето е бил остър като кремък. Защо ли? Защото Богомил Манчев е бивш състезател в „Левски“ по самбо. Години наред е водил занятията по бойната разновидност на спорта в школата на ДС-МВР в Симеоново. Състезавал се е и по киокушин карете. От тази школа — истинска ковачница на българските мулшмилионери, се знаят с Бойко Борисов. Според самия Манчев не са излизали на татамито (тепиха) един срещу друг, понеже са били в различни видове дисциплини. Всъщност истинската причина я посочих в книгата си „Тайния проект Бойко Борисов“ — експремиерът ни не е участвал в официални срещи, а високият 7-и дан му е даден за принос в развитието на спорта от съдружника му и негов приятел Румен Николов-Пашата, тогава председател на федерацията. Животът винаги си казва своето ~ няма було, което да скрие завинаги тайните. Така изплува сред медиите и секретна справка на ДАНС. От текстовете й струи огромен скандал - например според описаното в Галерия тогавашният зам.-председател па агенцията Иван Драшков е получавал по 50 000 долара на месец от Богомил Манчев, за да обслужва звеното за сигурност 214 на енергийната му структура. Същата сума е получил и приближеният на Драшков служител на ДАНС Веселин Марков. Но и до днес официално не се разбра доколко истинна с справката и действително ли разказаното в нея се е случило.

Разсея се и прокуратурата. Типичната за олигарха дискретност напоследък му изневери. Навремето аз бях единствения, който го посочи сред най-богатите и влиятелни хора у нас, но нито един журналист и медия дори не посмяха да споменат името му дълги години наред. „В средите на енергетиците считат „Риск инженеринг“ и Богомил Манчев за твърде плашещи, за да говорят за тях - нещо като случая с Волдемар, зловещия маг в Хари Потър, който е толкова могьщ и страшен, че никой не смее да произнася името му“ - написа във в. „Ню Йорк таймс“ американският разследващ журналист Матю Брунвасер.

215

| Днес обаче Манчев i греживя неочаквани атаки - от развод до скандални публикации за него и разследвано на свързани , с него лица. При влиянието му в родната политика и енергетиката на Балканите и на фона на бизнес-партпьорството със сина на \ бившия началник на Генщаба на Югославия вероятно има I основание конспиративната теория за предизвикан от чужбина натиск срещу него. Някои търсят хляба за тази версия в поместените по-нагоре секретни грами на американското посолство у нас. Започна разследване около дейността на сръбската дат- скошвейцарска фирма „EFT AG“, изнасяла ток при трима различни родни министри. Неофициално се счита, че щетите за НЕК от намесата на посредници са поне равни на осемзначна сума в евро. НЕК я избира без търг или конкурс. Вместо нормалната процедура от държавната компания решават да разпратят факсове до няколко произволно избрани западни фирми. С тях те биват уведомени, че се търси „утвърдена“ компания, която да реализира на пазара определени количества елек- . тричество. И са избрани „швейцарците“ - всъщност сърби, регистрирали дружеството само два месеца преди обявата. По време на действие на договора енергийни министри са били Милко Ковачев (НДСВ), Мирослав Севлиевски (’’Новото време“), и Румен Овчаров (БСП). През 2005 г. Манчев и EFT правят съвместна компания „ЕФТ България“. Покъсно се разделят, но фирмата остава основен играч в износа на електроенергия от България. В края на декември 2010 г. последваха арести, свързани с : друга компания - „Обединени енергийни търговци“ заради афери с ДДС. При обиските на офиси в редица градове в

216 едни от тях беше намерен сак, натъпкан с пачки на стойност 4 млн. Един от собствениците - Ангел Божилов се оказа приятел на скандалния лобист в правната система Красьо Черничкия. На сайта на фирмата адресът за контакт е посочен на „Секвоя“ ] А. Това е същият адрес, на който е и свързаната с олигарха „Българска енергийна

компания“. Накрая последва и удар срещу самия него. През 2013 г. започна разследване на аферите покрай строителството на АЕЦ „Белене“ и на Богомил Манчев беше първоначално определена парична гаранция от нечуваните у нас 1 млн. лева. Но нечувано големи бяха и разискваните суми по евентуалните щети. Например одитът на БЕХ посочи стойност от 16 884 885 млн. евро 32 925 532 лв. платени за консултация от 30 страници - по над 1 млн. на страница! Според някои становища консултацията е била заимствана от др. проучвания на държавни проектантски организации. Общата сума за консултации за „Парсънс“ само до 30 юни 2009 г. и само по проекта „Белене“ според одита възлиза на 136 771 509 лв. Всъщност разпределението на пари ге е интересното - понеже филиалът на американската „Парсънс“, воден от сърбина Джурица Танкосич имаше за свой подизпълнител от българска страна „Джи Си АР“ ООД съвместна фирма на същия сърбин и Богомил Манчев. После кампанията неочаквано стихна. Разследванията май вече прашясват в някой канцеларски шкаф. Разводът обаче не хвана прах. Светла Манчева се раздели със съпруга си, а той се обзаведе с нова спътница в бизнеса, живота и леглото - Нели. Светлина и сенки. И битка за тях. „На подписаната от вас снимка г-н Манчев е заснет с 217 йерехонския рог, който аз лично съм донесла 2010 г

(а повярвайте, минаване на митница на излизане от Израел с такъв предмет оставя спомени)! Съпругът ми никога не е пътувал до Израел и съответно не би могъл да си го е донесъл“. „Още един факт, г-жа Беширова никога не е била и няма нужда да бъде в нечия сянка. 12 години е живяла в Англия и като английски поданик е логично да й е полесно да пазарува от там.“ Това е само цитати от многословните задочни епистоляр- ни диалози, вихрещи се в сложния триъгълник на любовта. Разпадането му, поне според кореспонденцията, започва със самия старт на новата 2011 г., а през март следва и молбата за развод. ;Нели Беширова е ловец на доброто в сърцата, а найважните й оръжия са цветята, усмивката и Фън Шуй“ (древно китайско изкуство за хармония) - така я рекламират лъскавите издания. Жената, с която Манчев живее сега, си има свой бизнес и не ги е събрал портфейлът му, категоричен е той. Запознали се с Нели, когато тя дошла в офиса му за съвет. Но брак там все още няма - поне според онова, което е публично известно. Но пък има здрави и много, много ценени делови връзки - Нели е едно от лицата в борда на една от основните и фирми на Манчев. Любовта не може да не е щедра. Но пък и самата Нели е истинско бизнес- и финансово съкровище. Тя е член на Съвета на българо-саудитския бизнессъ[вет! I Да, има и такава организация у нас — незрима, но повече от влиятелна и218 много могъща. Част от милиардите в банковата ни система, сочени като спестявания на хората,

всъщност са дело на тези контакти. Сянката й прозира дори в-политическите ингриги, разтърсващи напоследък страната - от атентата на бургаското летище (книгата „Дуел“ от автора, бел. ред.) до въпроса „кой“ около протестите покрай избора на нов шеф на ДАНС. Нели се оказа нещо като интерфейс - връзка към световни контакти, измервани със стотици милиарди и връзка към слугуващите им политически сили у нас. Тя е дъщеря на Стоян Беширов - кмет на родопското с. Неделино и едър местен бизнесмен. Бащата е бил всичко в политиката - радетел за помашка партия, близък до ДПС, за малко разминал се с дспутатство в БСП, верен на РЗС на Яне Янев, флиртувал с НДСВ, но преминал в „Атака“ на Волен Сидеров, подвизавал се дори в класацията на българските социалдемократи... Преди идването на демокрацията е бил партиен секретар на БКП. Той има няколко фирми, текстилни предприятия, магазини, бензиностанции, ресторанти, хотел... Нели е малката щерка -- голямата, Елка прави кариера в тогата на Темида като прокурор. Имиджът на Нели включва следване по право в Кеймбридж, консултански и моден бизнес в Англия преди, а сега бордове на директори във фирми на Богомил Манчев и собствен бизнес, вкл. и в сферата на имотите. Включва 219 дори детски книжки, които пише и рисува сама. Успяла жена като олигарха, макар и не в такъв мащаб. „Питала съм майка си, а тя казва: „Не знам, сигурно много учат...“ Осъзнах, че нагласата на хората е важна и това как виждаш света, призмата, през която го пречупваш. Реших, че трябва да се образовам, започнах да уча усилено

английски, след Брюксел заминах за Англия със стипендия от Кеймбридж/4 - споделя тя в едно интервю. Стипендия от Кеймбридж! Сигурно е първата от България - така забелязана и отличена. В Англия има няколко такива висши учебни заведения. Част от тях са онова, което наричаме фабрики за дипломи, а само един от тези ВУЗ е световно известен и авторитетен. Но изненада - в неговата документация не открих стипендията! Не намерих дори и запис за следването й и завършването като бакалавър или магистър. Истинска мистерия ... или пък пропуск в документацията и достъпните публично данни. Според зложелатели на приказната бизнес-фея обаче ставало дума за някакъв обикновен заплатен курс, представян у нас като специализация. Нели води холдингово образование ,,NC Industries“* представено като глобален консултант за глобален бизнес. Вероятно е много законспириран -- на сайта му като негови клиенти са посочени ... самото то и съставните му фирми. Фигурира и „Риск инженеринг“. И нищо друго, което да кореспондира с тази претенция. - Но не бива материалното да изпреварва духовното, това е много страшно. Не бива да се вкопчваме в материалното! Много страшно е когато дрехите на човека струват повече, отколкото той самия. Навсякъде има хора, които са се излъгали, че материалното е важно. Лъжеш себе си. Думите са на Нели. Предизвикват аналогия с 220 „левчето“ на Манчев въпреки стремежа към по-елегантен изказ. Може би пък годините, прекарани в Англия, все пак са оставили някаква следа?

- Всяко дете се опитва да открадне... Това е цитат. От телевизионно интервю на Нели Беши- рова по повод нейна детска книжка в рубриката „Европ- ространство“ с Даниела Наумова, което го има в архива ми. Изненадан съм от категоричността на заявлението - та самата Нели е майка. Има дъщеря от първия си брак с грък от Кипър. Само възрастните могат да крадат - децата, дори ако приберат нещо чуждо, все пак не осъзнават, че крадат, докато не го научат покрай възпитанието им. А могат и да не го научат... Разбира се, мултимилионите на родните милиардери не са плод на кражби според тях, както считаме ние - редовите българи. Парите са си просто бизнес според родните му апологети. За тях няма значение дали е в рамките на законното, на границата с незаконното или отвъд нея. На ръката на Манчев проблясква тежък златен часовник. Руски е, изработен е в Завода за фина механика в центъра на Москва. Марката е уникална - „Золотое время“ (Златно време). Олигархът сам е избирал циферблата и стрелките за него - на място, при производителя. Произведени са общо 150 броя. Неговият е номериран с № 147. Механизмът вътре обаче е на „Франк Мюрер“ (една от найизвестните швейцарски марки часовници). Форма и съдържание, черупка и същност... Лустро и манталитет. Какво подарява на близките си? Малки и скъпи неща, казва олигархът. За Нова година подарил на сина си и на Нели писалки „Монтеграппа“. На сина - с малтийския орел, а на Нели с Архангел Михаил. Това е подарък, който остава и за поколенията. Такава марка писалка има и Силвестър Сталоун, горд е Манчев. На страницата на „Монтеграппа“ в интернет актьорът е рекламно лице.

221

Олигархът и новата му спътница в живота се оказаха лика-прилика със „Золотое время“ При тях часовникът на живота е обърнат наопаки - отвън е формата на западния шик, претенция и стил, вътре обаче тиктака механизъм от времето на Ленин, когато е създаван онзи московски завод.

НИКОЛАЙ ЙОРДАНОВ БАНЕВ (Евгения Банева)

ВИЗИТКА Николай Йорданов Банев е роден на 16 август 1959 г. в Любимец, Хасковско. Хоби - да рита топка, да колекционира макети на кораби и да харчи нашироко пари. Семейство Бащата на бъдещия свръхедър капиталист - Йордан Бонев е виден комунист. Той е най-младият в България активен борец против фашизма и капитализма. Образът му се родее с този на момчето-партизанин Митко Палаузов. Заслужил е титлата заради активната си дейност като ятак и помагач на „шумкарите“, както са ги наричали по онова време, макар че тогава е бил едва 14-годишен. (по данни в някои регистри промяната на Девети септември го заварва едва 8-годишен!). В годините на социализма работи като офицер от Държавна сигурност, издига се до шеф като ръководител на 1 ви отдел в Първо главно управление на Държавна сигурност (разузнаването). Завършва специализирана школа на КГБ В Москва. Известно време се подвизава в Гърция, където се 222 някога ще узнаем какво е занимава с шпионаж. Надали ставало в този гьмен свят на сенки, мистификации и мъгли, но Йордан Бонев е върнат в България с тежко разбита психика. Някои посветени намекват, че е станал

жертва на провал, родил се от некомпетентността на неговите шефове. Пенсиониран е по инвалидност на 42 години. Популярната телевизионерка от Нова ТВ Люба Кулезич е дете на неговата сестра - Янка Банева (също активен борец против фашизма и капитализма). Майката на Николай Банев - Мария, е завеждащ културния отдел на областния народен съвет. Добре е поставена в най-висшите среди на БКП, като лично се познава с някои от членовете и кандидат-членовете на Политбюро като Георги Йорданов, с ръководството на Комитета по култура, където се подвизава и Владимир Живков - сина на Генералния секретар и с видни социалистически културтрегери. Мария още е била ученичка в 11-и клас, когато я харесал офицерът Йордан Банев. Взели се веднага. Заради родното му място и „подвизите“ му в „Берое“, който владееше известно време, Николай Банев е наричан и Любимец 13. Той има и сестра - Соня, лекарка по професия, омъжена с две деца — Йордан и Делян. Първият е завършил бизнес и мениджмънт, а вторият - политология по съответните специалности в Нов български университет. Николай Банев има куп деца от три брака и едно заварено дете. Първата му съпруга е Красимира ( според други данни се казва Боряна), с която е сключил брак през 1979 г. От нея има дъщеря - Мария, родена през 1983 г. Тя е завър- , шила туризъм във Варна 223 и е специализирала в Барселона,

Испания, в Лондон и евроинтеграция в Брюксел. Красимира Р Новите времена работеше във фирмените структури на Ваневи - курорта „Русалка“. Втората му съпруга е Дочка, вече омъжена, с която заживяват съвместно, без двамата да са се развели. Първата му съпруга покрай тази връзка преживява нервен срив, довел я до анорексия. Николай и Дочка сключват брак през 1986 г. От нея Банев има син Николай, който беше подготвян за живота в едно от най-скъпите частни училища в света швейцарското „Льо розе“, а сега се мори над бизнеснауките в университети в Англия и САЩ. Дочка е с педагогика като образование и висш комсомолски кадър заради работата си в Централния комитет на младежката комунистическа организация. На сватбата им кумува видния деятел на БСП и неин депутат Чавдар Добрев - по онези времена само агент Димитър. Дочка е имала предишен брак, от който е родена дъщеря й Раиса Иванова. Втората съпруга на Банев почина през 2005 г. след шестгодишна борба с раково заболяване. Третият брак на олигарха е с Евгения Генчева, с която заживява още преди смъртта на втората му съпруга. Бракосъчетават се през 2006 г. Родът й води началото си от с. Колена, а баба й Тона е била доста колоритна местна фигура. Хората са я запомнили като „гургутката“. (диалектно, бел.ред.). Евгения също е дъщеря на отговорен номенклатурен кадър при социализма 224 - баща й е бил директор на комбинат „Загорка“, а също така и фактор в ОК на БКП. Тя е завършила английска гимназия, има диплома по право от Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ и е специализирала във Франция икономика и търговия на виното. От Евгения олигархът има три деца. Първата е дъщерята

Теодора, родена през 2005 г. и близнаците Изабела и Мартин, отворили очи за белия свят през 2009 г. ОБРАЗОВАНИЕ Николай Банев е получил средното си образование в Хасково, а висшето е задочно в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ по специалността „българска филология“. Има второ висше образование по икономика на труда от УНСС. Действителен член е на Международната академия по електротехника в Москва, в чийто редици се води като академик. Тя не е държавна, а обществена организация. ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ След казармата (ракетни войски) стартира кариерата си като стругар в Завода за металорежещи машини в Харманли. (при демокрацията е приватизиран от концерна му, а дейността на предприятието ражда обществени скандали с неизплащани заплати на работещите там). Злите езици, недолюбващи фамилията, твърдят, че необикновеният завой в живота на такова „наше момче“ е бил необходимост, породена от обстоятелствата. Какви? - Да се ползва преференцията за лесно влизане на така наречените по времето на социализма „работнически набори“ за студенти във висшите учебни заведения. Трудно е да се повярва на тях ^ това би била втора „екстра“ за приемане във ВУЗ след първата по онези години привилегия - дете на активен борец против фашизма. Но е възможно „завоят“ в биографията да е закалка, продиктувана от ортодоксален комунист като бащата по знаменитото стихотворение на Вапцаров „Завод“: „Завод. Над него облаци от дим. Народът прост, животът - тежък, скучен. - Живот без маска и без грим - озъбено, свирепо куче.“... Все пак нещичко май е останало от този период в живота на олигарха. Защото, колкото и парадоксално да изглежда, но 225 любимите му книги са „Как се каляваше стоманата“ на Николай Островски и „Сияйна зора“ на Джек Лондон. Както винаги обаче, истината се оказва прозаична - тъстът на

първата му съпруга е шеф-диригент в завода и затова го приютява при себе си. Явно Банев случва на роднини в брака си, понеже и при следващите му съпруги тъстове и кумове са все влиятелни за времето си хора. „Стругар, стругар“, но Николай Банев се оказва щатен комсомолски секретар на предприятието. Веднага след „закалката“, която била колкото да се почувства необлагородения живот, младежът се е пренесъл в „благородния“ в младежките номенклатурни структури на червената партия. Но дали трансформацията е била действителна, дали въобще я е имало? Защото според оповестени, макар и незабелязани публич- но данни за първите милионери, първото му работно място е щатен комсомолски секретар на младежката организация в Хасковските минерални бани. През 1977 г. бъдещият олигарх е щатен инструктор в Организационния отдел на Окръжния комитет на Комсомола. Връзката им с Дочка Банева е датирана в коридорите и стаите на тази институция. Като за „наше момче“ от редиците на червената аристокрация пътят води неотменно към столицата и подстъпите към върховете на властта. Бъдещият капиталист се очертава като правоверен ле- нинецмарксист и бързо израства в йерархията. Не минава много време и той вече е личен помощник на такава видна фигура от също толкова червен род като днешния политик Красимир Премянов. Освен това е комсомолски секретар на дружеството на ЦК на ДКМС и активен партиец. Покровителства го и самият първи секретар на ЦК на ДКМС - Андрей Бунджулов. - Станах член на БКП още през 1980 г. в завода за релета в Харманли. Бях убеден в програмата на тази партия - тогава тя кореспондираше с практиката й, а за един млад човек единството на думи и дела е много важно. - Какви облаги получихте от това? Вярно ли е, че Баневи са една от стоте наблюдавани от Политбюро фамилии? - Ха-ха. Смешно е дори да се коментира. Политбюро и тогава и

сега „наблюдава“ само себе си. Сто фамилии раждат твърде голяма конкуренция - върхушката няма нужда от такава, повярвайте ми. Според мълвата, която упорито се носи сред кадрите на ДС, в далечната 1958 година е изготвен секретен списък на сто фамилии, чиито наследници трябва да се обгрижват по всички възможни начини, за да растат нагоре и да останат верни на партията. Сред тях са Станишеви, Велчеви, Пръ- мови... и макар към самия му край и Баневи. И отново се стоварва неочакван и изненадващ завой в биографията му. В навечерието на демократичните про-

227

.... Николай Банев е уволнен от ЦК на ДКМС. По логи( 1ата на онези тоталитарни времена би трябвало да бъде и изключен от редовете на Комсомола, обаче това не става. Самият той твърди, че уволнението е било от една страна заради извънбрачната му връзка с Дочка (но още преди 2 години е сключил брак с нея), а от друга заради чепатия му характер и смелостта му да казва на бялото - бяло и на черното - черно. - Минал съм по всички етажи на управлението и имам опит. Но заради това, че мислех различно, ме изключиха. Логичното обяснение обаче е „алиби“за идващото време « буквално месеци по-късно Политбюро утвърждава списъка с имената на онези хора, които са определени за нова ръководна политическа и бизнсс класа в условията на демокрацията и пазарния преход (за списъка и имената виж книгата „Политиците. Парите. Мръсните им тайни“ от автора, бел .ред.). Банев не е единствен - и други са уволнени, а и изключени от партийните редици, срещу някои верни кадри са заведени следствени и съдебни дела, а трети дори полежават заради бъдещия си демократичен имидж дори и по затворите. Но е факт, че от края на 1988 г, кариерата на висшестоящия номенклатурчик и бъдещ олигарх е приземена в реалността на вапцаровото „живот без маска и без грим - озъбено свирепо куче“. За да си изкара хляба, започва да върти волана на едно такси. 228 - Ами когато някога ме изгониха от ЦК, излязох с 2 лева и 40 стотинки в джоба си. Това бяха и първата вечер спах в една квартира до вагон-ресторанта под

наем, в която нямаше дори дюшек. Взех няколко вестника и спах върху тях, ето това е кожухчето. Малко по-късно идва демокрацията, перспективите на частния бизнес и ошемлителното забогатяване за малцината подбрани. - Още през 1988 г. реших, че ще ставам втори Онанис (гръцки милиардер, б.а.) на Балканите. И още не съм се отказал.

БИЗНЕС УЧАСТИЯ Фамилията Баневи е сред най-богатите у нас, обаче на тяхно име практически се водят само единици от стотиците фирми в империята им. Ако отворим търговския регистър, ще видим единствено няколко записа: Представители ”ЕЛМА" АД Съвет на директорите ’’ЕЛМАТЕХ“ АД Съвет на директорите ”ЕЛМА“ АД, до 01.09.2013 Съвет на директорите „ФИНАНСОВА ИНДУСТРИАЛЕН КОНЦЕРН АКБ ФОРЕСТ“- ХАД, чрез Николай Йорданов Банев В действителност обаче дори много и много страници на регистъра нямат да могат да поберат активите и фирмите на семейство Баневи. Началото на империята е в мъглата на миналото, но по тертипа на криминалните трилъри следите винаги остават, j Като тази: „Мили момичета, доста дълго мислих дали да ви кажа това, но след като229изчетох всичко, което сте писали, реших да споделя с вас една история.

В далечната 1991 г. моят свекър и още един негов колега,бивши ченгета решават да направят фирма. Моят свекър е кум на Банев на първия му брак и решава да покани младия си приятел като съдружник във фирмата,защото тогава той буквално умираше от глад на една заплата като чиновник в ДКМС. Името АКБ е от първите букви на тримата - Араклиев, Константинов, Банев, по-късио след присвояване от страна на Банев прекръстена на „Акции, Капитал, Бизнес“. За по-голямо удобство в работата тримата решават Банев да бъде упълномощен сам да разписва всички документи, за да не се налага да присъстват винаги тримата на всяка сделка.Сещате се какво стана,след време всички пари бяха прехвърлени по лични сметки на Банев. Константинов загина при много особени обстоятелства в катастрофа, а свекър ми бе заплашен, че ако си тьрси правата може нещо да се случи на децата му. Много мога да ви пиша за този човек,в който няма нищо човешко, познавам го лично и повярвайте ми, няма по-противно същество от него.Спирам, защото ръцете ми взеха да треперят....Дано сте ми повярвали...“. Тексът е излязал в сайта www.bg-marnma.com и в редица отношения кореспондира с истината. За първите си стъпки в бизнеса олигархът през годините е давал различни обяснения - от гевречето на един „Трабант“ като такси, от работата в хлебозавод като стартова площадка (?!), ог продажба на резервни части за автомобили на прочутия димитровградски пазар. Николай имаше един трабант и го караше като такси. Година по-късно баща му даде нашата лада. По цял ден караше по улиците на София, само и само да има някакви приходи и да си издържа семейството...—връща спомените си назад през годините родителката на олигарха. Истината обаче за ракетата-носител е охранителна фирма. Става дума за колективна фирма на граждани „Араклиев, Костадинов, Банев“ (АКБ). Тя е регистрирана на 30 септември 1990 г. в София. Съдружниците са двама бивши отговорни служители на Държавна сигуронст - Костадин Костадинов и Росен Араклиев. Фамилията Араклиев е онази тънка, но здрава връзчица към

далечното минало, която свързва бащата на Николай Банев като ятак на партизаните с бащата на новоизпечения фирмаджия Росен. Иван Араклиев е командирът на отряд „Асен Златаров“ и на Седма въстаническа оперативна зона, а след Девети септември ръководител в Областния комитет на БКП и член на Централната контролно-ревизионна комисия на партията. - Аз поканих Николай Банев във фирмата. Двамата с Костадин работехме във Второ на ДС в София и ни предстоеше да се пенсионираме. Решихме да регистрираме фирма за охранителна дейност по Указ 56, но се бояхме да не кажат, че това е структура на ДС и затова искахме договорите да Подписва друго лице. Това е споделил Росен Араклиев пред Крум Благов. I Адресът на дружеството е апартамента на Араклиев - ул. 1 „Коца Трайкова“ 26. По-късно се раждат и други охранителни фирми между [ Банев и Костадинов, но Араклиев остава в сянка зад тях. Той 1 е много близък до банкера на „Мултигруп“ - шефа на „Бал- [ канбанк“ Иван Миронов и затова първия договор на „АКБ“ е за охрана на банката, офисите й и инкасото. Араклиев е и кум на първата сватба на Николай Банев. А по-нататък? Практически по същото време има разрешение за търговия с оръжие на новосформираната фирма. Издадено е от ген. Тодор Бояджиев. Първите сделки са минало, вече са забравени, ала две десетилетки по-късно Николай Банев все още поддържа офис в Техеран, столицата на Иран. По-нататък - години по-късно вече има една мътна, неизяснена никога катастрофа. Тя се случва на 14 сепет- мври 1995 г. край Севлиево. Загиват всички в автомобила ** Костадин Костадинов, жена му Елена и двамата други пътници в колата. Свидетели е 231 нямало. Има неотговарящи на логиката обстоятелства около катастрофата. Съществува и подозрително бездействие на Темида Нещо неизвестно се е случило зад кулисите, защото Араклиев напуска на бегом проспериращия бизнес и се изнася в Италия. Слуховете носят, че днес на стари години продължава да работи като пазач на богаташка вила. Но „Се ла ви“ - това е животът, казват французите. Важен е животът, нали?

В същите тези ранни години на прехода незначителния!' като бизнесмен Николай Банев получава охраната на дър- жавната БТК. Ала премиер е комсомолецът Жан Виденов и това обяснява неочаквания и много щедър договор от държавата. Истинското превръщане на милионера в олигарх е чрез масовата приватизация, стартирала при същия Виденов и разгъната и довършена от наследника на премиерския пост Иван Костов. Николай Банев създава свой фонд за участието

232

в нея - „АКБ Форес“ АД, в който притежава 99% от акциите - без съдружниците си, мъртви или забегнали. Единият процент е на Ивайло Маринов - изпълнителен директор на ФБК „Елит И“ (с отнет по-късно лиценз). ФБК-то е свързано с фараона Георги Аврамов на пирамидата „Леке”. Форест в названието на'фонда идва от чешката „Форенинвест“, която дава назаем 85 милиона крони. Парите и до днес не са върнати. Фондът на Банев набира бонове за 2.259 млрд. лв. от 100 000 дребни акционери. Естествено за далаверата, народните маси остават с пръст в устата както при редица други фондове» без да получат и стотинка дивидент. Ала фонд в истинския смисъл на думата е аналогия на случилото тогава - защото le fond на френски буквално означава дъно. Николай Банев започва да пазарува на едро и само за няколко месеца от скромен милионер се превръща в нещо като милиардер. АКБ „Форес“ придобива дялове в 80 предприятия. След това закупените дялове са преструктурирани и Форесът на хората се превръща в изпразнена от съдържание черупка, а Форесът и „АКБ корпорация“ на олигарха - в наистина скъпоценна приватизационна ядка. Мечтата за втори „Онанис“ практически е сбъдната. Явно могъщи сили са стояли отзад, след като чехите акционери- j заемодатели остават и тук - освен и със заема с пръст в устата. Изпили са една студена вода като стадионът хора, I доверили се на Николай Банев. Списъкът на „закупените4‘ с лесните пари фирми и заводи наистина е впечатляващ. Николай Банев се оказва човекът с диригентската палка за: химическият завод „Полимери“ АД гр. Девня, 233 „Русалка холидейз“, която е собственик на морския курорт „Русалка Елит“, резиденция „Созопол“ и ред хотели и къмпинги в планината и на Черноморското крайбрежие. АКБ Форес, София Капитал Пертнърс, Химинвест, Ориент табак,

АКБ Компания за мениджмънт и сигурност, КЕШ България, АКБ Индустрия, Съни-5-99* Специална техника и охрана, Финансова къща Елит-И, Партнърс комерс, Браско, Блясък, АКБ Консорциум, Партнърс актив, Паррус, Изимаш, Дейта форес. Бил е част от управлението и собственик на СНЦ Футболен клуб АКБ Миньор, ПФК Берое, Голф-хотели, Форест грийн ХАД, Блясък, Елматех, Елма Електромотори, Сдружение „Тенис клуб Русалка“, туристически холдинг Русалка Холидейз, Ер Слайд, Хелио-тур-с, Сдружение „Голф клуб Иракли“, Костенец - ХХИ, Полимери, Топлофикация Ямбол, Топлофикация Казанлък, Сдружение „Аматьорска тенис лига - БГ“, Сдружение „Демократична мрежа“, Сдружение „Българо-руска търговско-промишлена палата“, Лемекон, Европейска корпорация за 234 ефективно развитие, Полихим България, Тежка механизация. А списъкът на дялове и акции от „народното имане“, което е

разпределено на роднини и обкръжението, за да [го „умножава“, също е бил значим. По онова време в него „Стомана“- Перник, „Машстрой“ АД, „Металпром“ АД, „Хром“ АД, „Динамо-Сливен“ АД, „ЗММ-Свиленград“ АД, „Соди“ АД, „Алеко спорт“ „Полимери“ АД, „ЗКМО-Кочериново“ АД, „Изида“ АД,

„ЗСК Девня“ АД, „Булгарцвет - Елин Пелин“ АД, „Свиневъдство - Стамболово“ АД, „Рибовъдство“ АД и пр. Преструктурирането на империята съкращава списъците с продажба на дялове на някои от изброените фирми, други са придобити изцяло, за да бъдат изтъргувани изгодно, ала не намалява активите, понеже същевременно капиталовото участие в трети нараства до мажоритарен или пълен контрол. На пръв поглед опук-нататьк милиардерът няма проблеми машината е завъртяна и от нея трябва да текат пари - като Ниагарски водопод. Само терените по морския бряг в неговите ръце се измерват с над хиляда декара. Драмата е, че управлението на „втория Онанис“ на Балканите вместо огромна финансово пълноводна река създава мъничко парично ручейче, смаляващо се постепенно до прецеждащи се едваедва капки. Амбицията за имидж на втори Онасис в очите на обществото бързо е изродена до роден и най-посредствен бай- ганьовски шмекерлък. Защото АКБ Форес на Банев например стои зад фирмата инвеститор на застрояването на Иракли - Swiss Properties, която пък е дъщерна на Bulgarian Proprties Invetment AG, регистрирана в офшорната зона в швейцарския кантон Цуг. Това е незатихващ обществен скандал, влачещ се с години. Не е единственият. Покрай империята има маса обвинения от обществото за далавери. Например нейни ръководители и ръководството на неговия холдинг са подсъдими в десетки дела за умишлен банкрут на редица от над 100-те приватизирани предприятия. Срещу Банев са заведени и десетки граждански искове от жители на Созопол за узурпиране на частно имущество и неправомерното му използване. Съдебни дела се водят и за неизплатени заплати на работници и служители във многобройните му фирми. Месец преди раждането на своите близнаци семейство Баневи получиха и друг подарък, което предизвика поред ния скандал в държавата. Малко преди изборите за пореден парламент областният управител на Добрич Ердинч Хаджиев тихомълком харизал на

Баневи терена от 300 дка, върху който е изградено вакан- ционното селище „Русалка“. Хаджиев отписал държавната земя от Държавния горски фонд. До онзи момент тя е била част от територията на Държавно ловно стопанство - Балчик. През април 1999 г. „Русалка“ е приватизирана от фирмата на Банев „АКБ Форес“. Раздържавени обаче са единствено къщичките и съоръженията на известното дотогава като френско курортно селище. Земята си остава държавна и за нея Баневи плащат наем на ловното стопанство в Балчик. Но с решението на областния управител теренът на морския бряг става техен. Така те отрязват свободния достъп до плажа, до рибарското селище, а и до близка частна туристическа база. Всъщност Баневи ползват и плажната ивица (която е изключителна държавна собственост и не се продава) без наем. През 2004 г. Министерският съвет е прекратил договора на „Русалка“ за нея поради системно неплащане на концесията. След което Баневи продължили да си я стопанисват, но без плата. Мотивът им бил в обстоятелството, че „инвес-

рирали и поддържали плажа“, както личеше от обясненията ' На държавни чиновници пред медиите. Според коментари в мрежата курортът бил доста позапуснат и занемарен - карал на една минала слава. Минала слава е и бивше имение на Баневи. Става въпрос за култовия спортен комплекс „Лебеда“, който се намира в центъра на Хасково. Наскоро багери захапаха постройките на комплекса, който е едно от първите големи спортни съоръжения в Града на тополите. Най-старият спортно-развлекателен комплекс преди 237 известно време беше собственост на фирмата „АКБ Форес“, която чрез Николай Банев успя да купи огромното съоръжение за скромните 507 000 лева. Тогава олигархът даде пресконференция и обясни какво чудо ще построи на това място. В договора за покупко- продажбата е приложен и инвестиционен

проект, според който за развитието и осъвременяването на комплекса ще бъдат вложени 3,5 милиона лева. Николай Банев тогава обеща на хасковлии, че отделно от тези пари, ще вложи още 20 милиона, за да направи комплекса от европейски тип. Предвиждаше се да бъдат изградени още два плувни басейна, водни пързалки, ресторант, дискотека и други допълнителни съоръжения, които ще станат привлекателно място за младите хора в града. Този инвестиционен проект обаче се оказа една гола химера. Вместо това комплексът беше напълно занемарен, а по- късно и даден на друга софийска фирма от съдияизпълнител заради задълженията на Баневи към нея. Няколко години се водиха тежки съдебни дела, но Николай Банев не можа да спаси комплекса. Класика на фалитите в стил „Николай Банев“ е последният случай - този с „Полимери“ Девня. През 2012 г., след като спря временно работа преди повече от две години, химическият завод бе обявен в неплатежоспособност и бе открита процедура по несъстоятелност от Варненския окръжен съд. Чисто формално повод за несъстоятелността е дълг от скромните 36 хил. лв. към Електроенергийния системен оператор (ECO). Дребна сума, зад която се крият големи проблеми. Това става ясно от решението, качено в Търговския регистър. То е от 12 декември 2012 г. и от него се разбира, че „Полимери“ е обявено за неплатежоспособно от 1 юни 2010 г. Това означава, че сделки, сключени след тази дата, може да238бъдат обявени за нищожни. Като например апорт на активи, който се случил. „Показателите за рентабилност за трите изследвани години 2010,2011 и 2012 са отрицателни величини, те. и

трите години предприятието е работило на загуба... Анализът на рентабилността сочи, че потенциалът на „Полимери“ да генерира и реализира приходи към 31.05.2012 г. липсва... Анализът на показателите на ликвидността свидетелства, че дружеството няма потенциал да посреща текущите си задължения“, се казва в решението на варненския съд. Там пише още, че от 2010 г. ,дружеството има трайни финансови затруднения“. И се цитира справка от Камарата на частните съдебни изпълнители, че към този септември спрямо „Полимери“ има висящи стотици изпълнителни дела. Лятото на 2013 г. медиите оповестиха, че в наследството е включена и неочаквана „токсична бомба“ за Варненско. Радиоактивни елементи, плюс няколко вида опасни вещества, сред които живак, цианкалий и силно запалителни течности, са оставени без надзор в обявения в несъстоятелност завод „Полимери“. От началото на юни 2013 година там вече няма никой, а бивши работници се оплакват, че с години не могат да получат заработените си пари. А с „Декотекс“ е свързан един от най-големите съдебни скандали у нас, предизвикал и намесата на САЩ. Американски инвеститор е прецакан от българските си съдружници, свързани с Баневи. Делът му е взет чрез машинации в съда. Въпреки натиска на тогавашната посланичка у нас Ейвис Боулън задокеанските инвеститори си остават в бизнеснес- вяст, изпили вместо отбрано финансово уиски една голяма и наистина много ледена чаша балканска вода. 239 В последните години фамилията Баневи е на път сама да се задраска от списъка на милиардерите у нас. Те вече не са и такива, а под съмнение е и статусът им на мултимилионери.

В края на 2013 г. например тяхната „Хелио-тур-с“ АД също се запъти към фалита. „Златната“ земя от близо 35 декара хиляди квадратни метра на един от найживописните родни къмпинги - Каваци, отново беше обявена на търг. Това не е първата продажба. В началото на същата годината друг бургаски съдебен изпълнител Тотко Колев също продаваше парцела, ала дни преди датата на разпродажбата на 14 февруари „Хелио-тур-с“ АД плати някой лев, за да спре търга. Самата история е достатьчно скандална и разисквана публично. Факт, но според потърпевши действията на оли- гарха били крайно съмнителни. Как? За характера на неговите сделки можем да съдим по начина, по който придобива и стопанисва найапетитните имоти. На 5 юни 2000г. „Приват турист“ ООД, в която той дърЕжи мажоритарно участие, сключва договор с Агенцията за «Приватизация. С него олигархът придобива 6 1 5 1 2 акции от ■капитала на „Хелио-тур-с“ при цена 11,40 долара за акция. Шо това време закупената от него държавна фирма прите- Ежава по много занижени оценки следното: Къмпинг „Градина“ - с площ от 73 дка (660 000 лв. баКлансова стойност, т.е по 9.04 лв. квадрата) Комплекс „Каваци“ - 217 дка, оценка 3 100 000 лв. (съ|Ответно квадратен метър по 14.28 лв.) Къмпинг „Каваци“ - разширение - 17 дка, оценен за 100 1000 лв. (17 000 квадрата също на първа линия до морето Е само по 5.88 лв. за метър!) Къмпинг „Златна рибка“ -58 дка, оценен за 520 000 лв. (респективно по 8.96240 лв.) Е Къмпинг „Веселие“ - 30 дка, оценен за 240 000 лв. (по

Къмпинг „Черноморец“ - 110 дка, оценен за 570 000 лв. ((само по 5 .1 8 лв.!) Резиденция Созопол и ресторантите „Винарска Е изба“”Механа“ и „Хоризонт“ - оценка 400 000 лв. Много други по-малки обекти със значителна обща стой|ност. Цени наистина народни - като за свои хора. 700 000 долара е заплатената цена на това имане, което в само със земята, ако си я представим събрана, ще изпълни (правоъгълник с размери над километър на половин киломе- |тър. При това сумата е едва 40% в брой, а останалата подле- |жи на изплащане с бонове от масовата приватизация - т.е. 1,10 стотинки за лев. На всичкото отгоре трябва да заплатят ■само 10% от цената веднага, а останалите - разсрочено. Е, (разсроченото така си и остава ~ сякаш до веки веков.

241

По този повод медиите написаха, че един от потърпевшите си докарал рак. Става дума за Димитър Янев, вторият баща на Златка Димитрова. Причината за това била именно тази скандална сделка. Плейтмейтката укори милиардера във „Фейсбук“. След излизането си от Биг Брадьр тя сподели, че семейството й има наследствена земя на Каваците, къмпинг „Смокиня“. „Имаме къща на първа линия до морето. Всяко лято прекарваме там. Николай Банев обаче иска да я вземе против закона с фалшиви документи“, заяви тя. Имперските декари се оказаха и подлежащи на реституция. Именно сред частните земи били тези на бащата на Златка. Делото се влачи над десетилетие. Проблемът е, че при пожар в сградата на общината - представете си, съвсем случайно изгорели всички архиви. Димитър Янев вече е починал, а сега битката за наследствените земи продължават Златка, сестра й и майка й. По този повод Златката написа на профила си във „Фейсбук“: „Нека всички разберат за задкулисните игри на олигарха Николай Банев! с уважение към него, но не и към делата му!“ —Всичко това е една престъпна публична продан! - заяви публично Евгения Банева. - Наши приятели ни се обаждат да ни кажат, че била започнала нещо като лотария - кой ще спечели правото да плати „невъобразимите“ милион и 134 0 лв. за 34 дка от Каваците. Аз мисля, че поне половината българи могат да извадят милион и 400 хиляди от частните си влогове и с удоволствие биха си купили къмпинг „Каваци“. Близо милион и половина лв. и „поне половината българи“ могат да ги извадят - мултимилионерската фамилия наистина е в друг, различен от нашия свят. Фирмите и предприятията им могат 242да банкрутират, но луксозният техен начин на живот говори, че в чужбина авоарите са повече от достатъчно - за поколения напред. Оценката на състоянието на семейство Баневи е невъзможна задача заради многото съдебни процедури, свързани с техни фирми, неяснотата около активите на банкрутиралите предпрития и финансовото състояние на работещите още дружества. Със сигурност те не са онзи милиард, което се виждаше дори с

просто око само преди няколко години. Но не са и прошляцимшгаонери. Печалбите все пак са отивали нанякъде, а въпреки мениджмънта им размерите им не са били никак малки. Найвероятно дори при крах на родната империя те ще си останат с поне 100-150 млн. налични. ДЕЙНОСТ Веднага след промените за първите демократични избори Николай и Дочка Баневи са сред ръководителите на предизборния щаб на партийния лидер и млада политическа надежда на преименувалата се тогава БСК/БСП Янаки Стоилов. През 1994 г. Дочка Банева е избрана в ръководството , на Гражданско обединение за република (ГОР) с лидер ; Александър Томов. Тя е била и патрон на фестивала на Зорка Първанова за | надарени деца без родители. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ Съпругата му Евгения Банева се кандидатира на изборите I за европейски депутати през 2014 г. като „независима“.

243

Щрихи Десетилетия наред Баневи са обикаляли и почивали из целия свят, ала кръкът им никога не е стъпвал на едно място -САЩ. Защо ли? Защото им е отказана американска виза. „КОРПОРАЦИЯ АКБ ръководена от НИКОЛАЙ ЙОРДАНОВ БАНЕВ (български гражданин, роден на 16-ти август 1959 г.), участва главно в приватизацията на държавни производства. Нейните основни незаконни дейности включват приватизационни измами и корупция...“ Това са редове от секретен доклад на американския посланик у нас Джеймс Пардю. Четивото е писано през далечната 2005 г., ала за него са разбра през 2011 г. Самият Николай Банев изкоментира доклада на Джеймс Пардю като изключително неизчерпателен и неаналитичен, но не лош като литературно четиво. Като главно лице с присъствие в драмата на бившия американски посланик, Банев определи попадането си там като „обикновена клевета“. - Това е клевета, но силен човек като американския посланик може да си го позволи... - продължи той. Според олигарха докладът е особено опасен и представлява намеса в работите на чужда държава. „През годините на т. нар. демократичен преход българският бизнес беше в геноцид!“ - заяви още олигархът. В интервю за „Уикенд“ той отрича, че е олигарх: „Аз съм олицетворение на неолигарх. На продажни политици пари не давам. От обществения казан не ям. Така че да ме прощават тези, които ме титулуват. Нямам нищо общо с тази категория търтеи“, отсича мултимилионерът. В друго тв интервю се оказа, че кризата ги е „приземила“ - от луксозния им самолет „Чесна“ (имаха дори два) на не Ц по-малко луксозната им лимузина „Майнбах“. Всъщност въпросната лимузина „Майбах“, чиято цена надхвърля два милиона лв. е само едно от трийсетте ултраскъпарски возила в гаража на Николай Банев. Освен тях богаташът от Любимец притежава „Ферари - Тестароса“ и две бижута на „Ролс Ройс“ - Бентли-та. Счита се, че стойността на автоколскцията се измерва поне с десетина милиона. - Живяла съм на „Даунинг стрийт“ и там е пожарната!

- отсече Емилия Банова в свое ТВ интервю на въпрос за забележителностите на английската столица и кой е на тази прочута улица. После се присети и за английската кралица. Да, ама не - на „Даунинг стрийт“ № 10 е само резиденцията на английския премиер. Пропускът е напълно необясним за дама, която претендира да е светска, бизнес и интелектуална икона на елита на България. Ала за момиче от дълбоката провинция, с баща- областен номеклатурчик и като бивша секретарка, омаяла боса си Банев, си е напълно в реда на нещата. Третата съпруга на Николай Банев използва друго предаване на Сашо Диков, в което беше поканена, за да опровергае слуховете, че е била секретарка в компанията. „От Министерски съвет се преместих да работя в АКБ Форес“, закле се тя. Не лъжеше - като квалифицирана юристка наистина в трудовия й стаж е записана дейността й като експерт в областта на международните договори, които подписва България : и по нормативните актове, които издава правителството. Е, [всички си знаем, че родният адрес на бул. „Дондуков“ поне ше предявява претенцията да се мери с онзи на лондонския |„Даунинг“, дето я „преместиха“ тамошната пожарна. if *-1 Аз съм „черна овца“ още от комсомолските си години. |Такива като мен могат да превземат властта в БСП само на НРрдаж. Тях никога не ги канят - твърде опасно е за апаратчиците послушковци и кариеристи.., - така отговаря Николай Банев на въпроса дали му е предлагано участие във властта. Но защо му е участие, след като мощта на парите е всесилна - в България тя купува и продава политиците ни. Всъщност историята на Николай Банев е достойна за автор с перото на Джон Гозуърти - но вместо сага за Фор- сайтови това ще 245 е сага за българските богаташи, белязани с клеймото на парвенюта. Поне така общественото мнение у нас обсъди третата му поред сватба - с Евгения. До онзи момент такова светско събитие не беше имало. Оценяваха роклята на булката на около 50 000. Естествено не лева, а паунда. Лично тогавашният кмет Бойко Борисов се ангажира с церемонията на подписването - той ги бракосъчета. Кумове им

бяха също толкова прочути предприемачи - Весела и Димитър Барбукови. Те подариха на младоженците 10метрова яхта, Баневи им върнаха жеста с червено „Ферари“. Гостите веселеше като подгряваща звезда Лили Иванова, а като пирон на събитието - Джо Кокър. После се подочуха слухове за неуредени финансови отношения, ала всички без съмнения ги отдадоха на завистта. „Дочка беше много съдържателен човек - умна, интересна, пееше хубаво, пишеше стихове, винаги беше душата на компанията. Но не беше никак лесна, тя си носеше своя властен руски характер. Искаше да контролира и бизнеса, а определено нямаше подготовка за това. Тя си беше обикновено момиче дружинна ръководителка (в ЦК на ДКМС е ръководила чавдарската и пионерската организация в страната, б.а.). Неминуемо беше разликата в интелектите да доведе до срив в интимните им отношения. Истината е, че ако не се беше разболяла, те щяха да се разделят. Николай е такъв - влюби ли се, разделя се!“ Думите са на майката на Банев - Мария. Доуточнява, че Раиса Колевна, както я нарича на шега, понеже е рускиня, живее в Ямбол, където се намира гробът на дъщеря й и мъжа й. „Николай й е осигурил пълно финансово спокойствие“* споделя родителката. Само година беше изминало от смъртта на втората съпруга. Връзката между поредната булка и мъжа й беше е започнала пред очите й и се е развивала години наред. Преживяла го е тежко. Казват, че руският корен във фамилията и връзките му в Москва са спомогнали за възхода на новоизпечения оли- гарх. На една от годишните от сватбата им Дочка подарила на Николай 246 изрисувано в сърчица Банев трабантче, цялото - вероятно за да му напомни пътя от низините към върха и чия е заслугата за изминаването му. Факт е, че докато беше здрава, делата на концернът се развиваха успешно Наскоро го напомни и доведената му от нея дъщеря. Засъди го. - Много хора вероятно ще се запитат за какво го съдя, !. но истинският въпрос е: защо чак сега? Трябваше ми време, \ за да осмисля фактите, за да събера документите, които са необходими

за едно такова дело. Съдя Банев за 1/6 от на- следството, което ми принадлежи по наследство от майка |ми, но то е буквално нищо в сравнение с придобитото по |време на брака им, тъй като Банев всичко е записвал на името на фирмите си. Аз не мога да претендирам за тях, но кима други имоти, които подлежат на делба. Не знам дали |ще ми повярвате, но го правя не толкова, за да се обогатя, а защото считам, че го дължа в памет на майка си. Банев се Гаври с паметта на майка ми и аз мисля, че е справедливо този човек да бъде наказан по някакъв начин. Когато майка ми и Николай Банев се ожениха, Банев имаше намерение да ме осинови. Никой не ме питаше искам ли го, или не. Междувременно обаче се отказа - преосмис- ли идеята си и се мотивира гласно: „Ааа, не е добре да те осиновявам - ти като станеш и моя и нейна, ще наследиш твърде много! Отказвам се да те осиновя!“ Беше ми все едно. Никога не съм приемала този човек. И излязох права. Майка ми стана жертва на своята любов към него. Да, това е наистина сага, достойна за написване като онази ~ Форсайтови. Нима?! Защото и подареното трабанче, покрито със сърчица като спомен за „началото“ е част от голямата сага на фалша... ... Гледам кадрите, заснети от Евгений Михайлов късно вечерта на 14-ти декември 1989 г. - по време на митинга, който накара тогавашния председател-президент на Републиката Петър Младенов да произнесе сакралната фраза „Най-добре е танковете да дойдат!“, която му струва оставката. Ясно се виждат и гардовете, които охраняват държавния глава. В един момент камерата случайно се спира, макар и за броени секунди върху лицето 247 на един от тях. И той е младият тогава бъдещ олигарх Николай Банев. Онези кадри запечатаха парафирането на една оставка и един неизвестен за публиката, но програмиран финансов възход.

ОГНЯН ИВАНОВ ДОНЕВ

ВИЗИТКА Роден е на 22 декември 1957 г. в Берлин. По-достоверна информация сочи като рождено място Белград. Фен е на електрония метъл и попгрупите „Рамщайн“ и „Металика“. Хобито му е историята ^особено военната. Като млад е стигнал до 16-о място на републиканско първенство по бридж. И сега е запален играч. Семейство Баща - Иван Донев, при социализма ръководител на външнотърговски обединения (“Булгарплодекспорт“) и техен представител на Запад. Шеф на наши фирми в чужбина в Хамбург и Виена. Майка - служителка. Имат две деца. Донев има сестра - Красимира Пеева, която също се занимава с бизнес. Съпруг/а - Росица, детски педиатър. С Огнян Донев :сключват брак през 1989 г., радват се на двама сина. ОБРАЗОВАНИЕ Средно образование получава в колежи в Западна Гер- шания и Австрия. Висшето образование е в елитната специалност „между- ародни икономически отношения“ във ВИИ „К. Маркс“ (сега УНСС). 263

Огнян Донев е защитил научна степен по икономика от 1986 г., получена в Берлин. Темата на дисертацията е „Сравнителен анализ на връзката между производството и външната търговия в управлението и планирането на системите на Народна република България и Германската демократична република“. В системата НАЦИД (регистъра за научни титли и звания) по неизвестни причини името на дипломанта е посочено като Огнян Донев Донев вместо Огнян Иванов Донев. Вероятно става дума за техническа грешка при изписване на бащиното презиме. ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ Първите данни са от 1987 г., (в трийсетата му годишнина),

когато е назначен за сътрудник на члена на Политбюро Ошян Дойнов - в Стопанския съвет на Министерския съвет, който е ръководен от него. С поредната административна реформа на социализма, когато този орган е закрит, а министерствата са преобразувани в асоциации, той преминава на работа в подчинена на Дойнов асоциация, а веднага след това при връщането на министерствата в това на икономиката и планирането, където го заварва идването на демокрацията. Официалната му биография, публикувана на сайтовете на ръководените от него акционерни дружества, е пропуснала да отбележи заниманията му в 14 години от зрелия му живот, а направо започва летоброенето от 2000 г. БИЗНЕС УЧАСТИЯ В Търговския регистър излиза разнопосочна информация за неговите участия в управителни и контролни съвети и за собствеността му.

249

Най-любопитния факт: в този регистьр не може да се намери неговото ЕГН. Нещо повече - в противоречие със законите например в медийна група „България - Холдинг“ в учредителния документ на ООД също не фигурира неговото ЕГН за разлика от това на съдружника му Любомир Павлов ^ Пъпката. Явно бизнесменът е повече от специален и за него важат специфични правила, а не тези за обикновените хора, а дори и тези за другите едри капиталисти у нас. Управители „ОГ ИНТЕРНАЦИОНАЛ“ ЕООД - в ликвидация Представители „ФИНИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ АД Съвет на директорите „ФИНИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ АД Съдружници „МЕДИЙНА ГРУПА БЪЛГАРИЯ - ХОЛДИНГ“ ООД, където делът му е прехвърлен Едноличен собственик на капитала „ОГ ИНТЕРНАЦИОНАЛ“ ЕООД Прехвърляне на дружествен дял „МЕДИЙНА ГРУПА БЪЛГАРИЯ - ХОЛДИНГ“ ООД При ровичкане в официалната държавна информация излизат и други данни за състоянието на Огнян Донев: Представители : „ЕЛФАРМА“АД | Представители *СОФАРМА“ АД [: Представители „НИХФИ“ ЕАД Съвет на директорите „ОБЕДИНЕН ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛЕН ФОНД ЩОВЕРИЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУ- ШСЕСТВО“ АД, до 05.07.2007 Съвет на директорите „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“ АД Съвет на директорите „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ 2006“ АД Съвет на директорите „ЕЛФАРМА“ АД, до 24.06.2013 Съвет на директорите „РИТОН - П“ АД, до 23.09.2013 Съвет на директорите „МОМИНА КРЕПОСТ“ АД, 250 до 08.08.2013 Съвет на директорите „НИХФИ“ ЕАД, до 24.06.2013 Съвет на директорите

,ДОНЕВ ИНВЕСТМЪНТС ХОЛДИНГ“ АД, до 25.04.2017 Съвет на директорите „ФАРМАХИМ ХОЛДИНГ“ АД, до 06.06.2016 Съвет на директорите „СОФАРМА“ АД, до 29.06.2016 Надзорен съвет „ТЕЛЕКОМПЛЕКТ“ АД Надзорен съвет „УНИФАРМ“ АД Надзорен съвет „ДОВЕРИЕ - ОБЕДИНЕН ХОЛДИНГ“ АД Надзорен съвет „СОФИЯ ИНФОРМ“ АД Надзорен съвст „СОФИЙСКИ АПТЕКИ“ АД Надзорен съвет „ДОВЕРИЕ-КАПИТАЛ“ АД Надзорен съвет „МЕДИКА“ АД Надзорен съвет „ТЕЛЕКОМПЛЕКТ“ АД Освен това името му се открива и в: „КАЛИМАН-РТ“ АД „СОФАРМА ИМОТИ“ АДСИЦ, ЕИК 175059266 „СОФАРМА ЛОГИСТИКА“ АД, ЕИК 130174812 „СОФАРМА БИЛДИНГС“ АДСИЦ, ЕИК 17534630 В един от докладите за дейността на „Софарма“ е посочено следното: Огнян Иванов Донев притежава повече от 25 на сто от капитала на следните дружества: 1.1. „Донев инвестмънтс холдинг“ АД, ЕИК 831915121, с адрес на управление в гр. София, ул. „Позитано“ № 12, per. по ф.д. № 476/1989 г. по описа на СГС. 1.2. „Унифарм“ АД, ЕИК 831537465, с адрес на управление в гр. София, ул. „Трайко Станоев“ № 3, per. по ф.д. № 3685/1994 г. по описа на СГС. 1.3. „ОГ Интернационал“ ООД, ЕИК 121372478, с адрес на управление в гр. София, бул. „Черни връх“ № 20Б, per по ф,д. № 3380/1997 г. по описа 251 на СГС. 1.4. „Фининвест холдинг“ АД, ЕИК 831065071, с адрес на управление в гр. София, пл. „България“ № 1, per. по ф.д. № 19019/1993 г. по описа на СГС. 1.5. „Телекомплект“ АД, ЕИК 831643753, с адрес на управление в гр. София, бул. „Тотлебен“ № 69-73, per. по ф. д. № 29401/1992 г.} по описа на СГС. 16. „Софарма Билдингс“ АДСИЦ, ЕИК 831915121, с адрес на управление в гр. София, ул.ж „Илиенско шосе“ 16, [регистрирано

по ф.д. № 12390/2007 г. на СГС. 17. „Софарма Имоти“ АДСИЦ, ЕИК 175059266, с адрес (на управление в гр. София, ул. „Илиенско шосе“ 16, регистрирано по ф.д. № 3548/2006 г. на СГС. 1.8. „Софпринт груп“ АД, ЕИК 175413277, регистрира- но по ф. д. № 18752/2007 г. на Софийски градски съд, със Ьедалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ М 1 2 1.9. „Софконсулт груп“ АД, ЕИК 175413245, регистрирано по ф. д. № 18751/2007г. на Софийски градски съд, със Седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 12 1.1. „София информ“ АД, ЕИК 121303553, с адрес на управление в гр. София, ул. „Позитано“ № 12, per. по ф.д. № 14349/1996 по описа на СГС Огнян Иванов Донев участва в управителен/ контролен орган или съдружник в следните дружества 1.1. „Елфарма“ АД, ЕИК 130299513, с адрес на управление в гр. София, ул. Илиенско шосе“ 16, per. по ф.д. № 7545/2000 г. по описа на СГС - Член на Съвета на директорите и Изпълнителен директор. 1.2. „Софарма трейдинг 2006“ АД, ЕИК 131451810 с адфес на управление в гр. София, ул. „Позитано“ № 12, per. по ф.д. № 8094/2005 на СГС - Председател на СД. 1.3 „Софарма трейдинг“ АД, ЕИК 103267194 с адрес на управление в гр. София, ул „Рожен“ № 16, per. по ф.д. № 9598/2005 на СГС - Председател на СД. 1.4. „Донев инвестмънтс холдинг“ АД, ЕИК 831915121, с адрес на управление в гр. София, ул. „Позитано“ № 12, per. по ф.д. № 476/1989 г. по описа на СГС - Председател на НС 1.5. НИХФИ АД, ЕИК 121421815, със седалище и адрес на упрвление в гр. София, бул. „Климент Охридски“ №3, per. по ф.д. № 18783/1991 год. на СГС - Председател на СД 1.6. „Унифарм“ АД, ЕИК 831537465, с адрес на управление в гр. София, ул. „Трайко Станоев“ № 3, per. по ф.д. № 3685/1994 г. 252 на НС. по описа на СГС - Председател 1.7. „София информ“ АД, ЕИК 121303553, с адрес на управление в гр. София, ул. „Позитано“ № 12, per. по ф.д. № 14349/1996 по описа на СГС - Председател на НС.

11 1.8. „Електрострой 98“ АД, в ликвидация, ЕИК121694013, с адрес на управление в гр. София, ул. „Позитано“ № 12, per. ino ф.д. № 4429/1998 г. по описа на СГС - Член на НС. К 1.9. „ОГ Интернационал“ ООД, ЕИК 121372478, с адрес |на управление в гр. София, бул. „Черни връх“ № 20Б, per 1до ф.д. № 3380/1997 г. по описа на СГС - съдружник и Управител. 1.10. „Фармахим холдинг“ ЕАД, ЕИК 121094178, със [седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Илиенско |шосе“ 16, ф.д. № 2616/1989 г., по описа на СГС - Предсе- I дател на СД 1.11. „Калиман - РТ“ АД, ЕИК 121120513, с адрес на I управление в гр. София, ул. „Илиенско шосе“ № 16, per. по I ф.д. № 107/1991 г., по описа на СГС - Председател на СД 1.12. „Фининвест холдинг“ АД, ЕИК 831065071, с адрес I на управление в гр. София, пл. „България“ № 1,рег. по ф.д. I № 19019/1993 г. по описа на СГС - Член на СД и Изпъл- I нителен директор. 1.13. „Телекомплект“ АД, ЕИК 831643753, с адрес на I управление в гр. София, бул. „Тотлебен“ № 69-73, per. по ф. I д. № 29401/1992 г., по описа на СГС - Председател на НС | 1.14. „Доверие обединен холдинг“ АД, ЕИК 121575489, с адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Дондуков“ Г № 82, per. по ф. д. № 13056/1996 г. по описа на СГС - Член I на НС, Заместник - председател. 1.15. „Софарма 2000“ АД, ЕИК 13029013, с адрес на | управление в гр. София, ул. „Илиенско шосе“ № 16, per. |по ф. д. № 6263/2000 г. по описа на СГС - Член на НС, I Заместник - председател. 1.16. „Доверие Капитал“ АД, ЕИК 130362127, с адрес на | управление в гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 82, per. по | ф. д. № 10906/2000 г. по описа на СГС - Член на НС. ЦР’1.17. „Обединен Здравно Осигурителен фонд Доверие“ АД, ЕИК 121911566, с адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 82, 253 per. по ф. д. № 9129/1999 г. по описа на СГС Член на Съвет на директорите, Председател. За изминалите години част от това участие беше разиграно по различни начини и днес мулгимилионерът е значително посъстоятелен. През 2013 г. Огнян Донев обяви пред Сметната палата, че притежава дялове и акции от 20 компании, както и няколко заема, между които един за 12 млн. лв. Чрез тези компании и свързани лица империята има участия и дялове в повече от 130 дъщерни образования. И един пример за

такова присъствие е достатъчен - холдинг „Доверие“, в който дялове са на Донев, от своя страна е акционер в няколко публични компании, както и в „Доверие Брико“, която управлява веригата магазини „Мосю Брико- лаж“ в България и региона. От подадената декларация в Сметната палата се вижда, че за 2012 г. бизнесменът и съпругата му притежават общо 11 имота - апартаменти, гаражи, къщи в София, Несебър Банско, Созопол, Ловеч. Донев има още дялове от четири ниви и една ливада в Банско и Раднево. Наличните му парични средства са 50 хил. лв, а съпругата му разполага с 20 хил. лв. Лидерът на КРИБ е обявил и два лични банкови влога - за 152 хил. лв. и за 10 хил. евро, а съпругата му - един за 56 хил. лв. Интересите на Огнян Донев се простират от фармацевтиката до инвестициите, от химията до недвижимите имоти. Има капитали и в селското стопанство - през 2011 г. придоби дял от винарната „Тодоров“ АД. Светлият му бизнес прави годишни обороти от порядъка на 700 млн. лв. За разлика от декларираната печалба действителните приходи е трудно да се оценят, но нормите им в България по правило не падат под 25%-30%. Навремето в класацията на мултимилионерите у нас активите му бяха оценявани за около 450 млн. лв.. Към днешна дата въпреки кризата те не само са запазили стойноста си, но са я и увеличи. Оценката им е към 600-650 млн. Ако обаче се изходи от оборота и предполагаемата доходност може да се счита не без основание, че Огнян Донев е милиардер. ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ Огнян Донев е: • Председател254на Управителния съвет на КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриаците в България) • Вицепрезидент на Германо-българската индустриалнотърговска камара • Член на Националната комисия по корпоративно управление • Член на Международната търговска камара за България • Член на Управителния съвет на Еврофарм, Брюксел • Председател на УС на БГФармА - Българската генерична фармацевтична асоциация

• Член на Управителния съвет на БТПП (Българска търговскопромишлена палата) • Член на Съвета на настоятелите на Университета за национално и световно стопанство • Носител на приза „Атанас Буров“ за индустриално управление. Председател на Настоятелството на Медицински уни- верситет София • Член на борда на Виенския икономически форум ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ Няма ЩРИХИ Преди двамата синове на Огнян да пораснат, семейството почти всяка вечер сядало край масата с „Монополи“. „Там нямаше кой да ме бие, то си е професионален уклон“, казва бизнесменът. Ала пътят към началото на милионите му въпреки професионалния уклон се оказва твърде продължителен и неравен. Поне според легендата. Иначе покровителят му Огнян Дойнов е една от знаковите фигури на прехода. Отивайки във Виена след промените от 1989 г., той е управлявал парите на партията-майка г- „червените куфарчета“, изнесени и останали в задграничните дружества и по редица данни е работил за руските секретни служби. Самият олигарх не е споделял никога и нищо за работата си с могъщия член на Политбюро. Иначе разказва, че след като напуснал Министерски съвет през 1990 г., попаднал във вихрушката на зараждащият се малък български бизнес. Ала ако някои255са започнали с продажба на трабант според собствената им легенда (Илия Павлов), то при Донев началото на първия милион изглежда далеч по-логично и убедително. В смутното време на първите пазарни години ТОЙ започнал алъшвериша с бонбони и дъвки, въртял и Гйражна търговия. Една от сделките му от онова време е покупката на автомати за детски игри, която платил със спестени пари и малък заем от родителите. За няколко години не се получава почти нищо, а

според думите на Огнян Донев „на този бизнес не се гледа с добро око“. Не е забогатял от този алъш-вериш, но просто си изкарвал хляба - вярно, бял, ала без сладкиша като трето ястие в онези диви, но и златни години на натрупването на капитала. И изведнъж уцелил дюшеш! Дори нещо повече - джакпот, ама не от нашенското тото, а от лотарията на големите пари. Някъде около 1993 г. бъдещият мултимилионер неизвестно как започнал да търгува с черни метали, които изнасял от комбината „Кремиковци“ в Германия. По онова време предприятието беше държавно, а „Мултигруп“ шгьтно беше застанала и на входа на суровините, и на изхода на готовата продукция. Тяхната „Интерстийл трейдинг“ колеше и бесеше там, както се казва. Нямаше как човек да търгува с такава продукция и от този комбинат, ако не е бил „наше момче“, ако не е част от схемата. Знайно е, че онези „играчи“ не обичаха да губят бизнес, нито да го преотстъпват - напротив, активите си трупаха чрез заграбването му - и от държавата, и от новите бизнесмени ~ дребни, средни, пък и едри. . За подобно начинание, свързано с най-голямата фирма в България наред с Нефтохим-а, се изискват не толкова пари, а невероятно стабилни връзки - сред върховете на администрация, та чак до министрите в различните ведомства, в митниците, със самия Илия Павлов, а бих казал - и със .неговите кукловоди. И заедно с това Донев уцелил още един джакпот. Сключва [договор с немското „Метро“ Parpool, Gemex, като изнася

256

!

родни стоки и ги дистрибутира в магазините в Германия. И от двата бизнеса не капели пари, а направо течели. Той самият обаче не счита така. Първият му милион според него идва от приватизацията на „Унифарм“ - фармацевтично предприятие в столицата. Сделката е извършена през 1998 г. Трудно и мъчително според него, понеже трябвало да намери 60 000 долара, за да я реализира. Изненадата е, че дългогодишния бизнес с комбината „Кремиковци“ и с „Метро“ не е носел печалби. Или поне така излиза. Иначе цената за предприятие - колкото един тристаен апартамент в относително добър район на столицата не е учудваща. Държавата излиза от кризата при Виденов разорена и с този претекст се разпродават на евтиния активите й. Какъв парадокс - актуалният „инструмент“ на приватизацията при дясното управление на Иван Костов се оказаха РМД-тата или рабогническо-меииджърски дружества - образ на „лявата“ политика. Те получават лъвския пай от обществената собственост, макар че нито са работнически, нито мениджърски, а просто са узаконена форма за предаване на активи за милиарди левове на точно подбрани, от свои по-свои доверени хора. Един от тези нови любимци на съдбата е икономистът, бившият съветник наполитбюровеца Огнян Дойнов, кадъра на ЦК на БКП Огнян Донев. Факт е обаче, че не всички номенклатурни кадри забогатяха. Вероятно бъдещият милиардер е имал онази необходима закваска, която и тогава, и днес се цени на първо & Място твърдост и как да го нарека - липса на сантименти в бизнеса. Някои биха го нарекли безскрупулност.

Апетитът идва с яденето и поредния РМД джакпот са „Софийски аптеки“. „За последния кръг от преговорите за продажбата на

предприятието останаха работническо-мениджърското дружество (РМД) на „Софийски аптеки“ и срещу него „Димитрова Фарма комерс“. Офертата на частната фирма е 7,75 милиарда лева (7,75 млн. след деноминацията), половината от които се плащат в брой до 30 дни след сключването на сделката. РМД дава 3.5 милиарда лева (3,5 млн.), от които в касата на общината ще се внесат само 300 милиона лева. Кметът Стефан Софиянски заяви, че не е съгласен „Софийски аптеки“ да се продадат на едно юридическо лице, което да създаде монопол“ - така написа на 02.03.1999 г. авторитетният сайт news.bg. Претекстът „монопол“ отряза конкурентите и остана само Донев като фактически монопол. Броени дни след това той приватизира общинското дружество „Софийски аптеки“ чрез РМД-то си. „От цената 10 %, които трябваше да бъдат платени веднага, бяха осигурени с кредит от Общинска банка. Останалото бе платено с компенсаторни... От загубилата частна фирма се дочу, че тогавашният кмет Софиянски си поискал комисионна, ала нищо не се доказа. По онова време компенсаторните записи се купуват по 17 стотинки за левче. Рекапитулацията показва, че РМД-то в крайна сметка е платило общо 1 360 000 лв. (б.р. разсрочени в години). А само застроената площ на аптеките, които се намират на ключови и атрактивни места в София надхвърля 5 000 кв м.“, написа навремето в. „Монитор“. Истинските мотиви РМД да бъде предпочетено пред по- изгодните оферти на други кандидати станаха ясни 6 години по-късно, когато гръмна скандал с тайната 258 приватизация на капитала на Общинска банка. Вече частното дружество „Софийски аптеки“ АД се оказа вторият по големина акционер в банката.

Според разкритията от РМД-то аптеките преминават в ръцете на Донев. За сделката той използва дружеството „София“ АД. Проверка в регистрите обаче показва, че на Булстат номера на „София“ АД отговаря друга компания, свързана с Донев - „Донев инвестмънтс“ АД. Еднакви се оказват и адресите на двете компании - ул. „Позитано“ 12 в столицата. В търговските регистри не е отбелязано двете компании да са се сливали и затова да имат еднакъв Булстат номер. Последен собственик на мажоритарния пакет от 61,762% е тайна за търговския регистър като запис за „група физически лица“. Техен партньор с 33,6% е фамозната фирма „Тел- Со“съдружник, която има дял в компанията на олигарха. Нови собственици на ликвидираното дружество, както четем в регистъра се води Ес Си Ес Франчайз. То пък е собственост на „Донев инвестмънтс“ и „Средец“ АД. Резултатът. Най-хубавите помещения отдавна са изгьргу- вани. Само за едно от тях новите собственици, които уж са работническо-мениджърско дружество, а всъщност е Огнян Донев, вземат, колкото са платили за всичките 34 обекта. По същата схема е направена през 2001 г. и приватизацията на „Софарма“ - огромния фармацевтичен гигант на България. Малко по-рано ирландската компания „Нова текнолъджи“ е дала 32 млн. долара в брой срещу 67% от капитала. Да, но синьото управление в навечерието на напускането на властта ги отрязва - със заповед на синия вицепремиер Александър Божков (също политбюровец племенник на комунистическия министър-председател Стан

259

ко Тодоров) от баланса на дружеството са извадени сгради и машини. Ирландците остават с пръст в устата - измамени и след огромен скандал бягат от България. „Софарма“ отново е обявена за продажба и кръгът на Донев я прибира срещу 24 млн. ,^с 10 млн. по-малко от чуждестранната оферта. И с още нови 10 млн. надолу» понеже в банките по сметките на закупения гигант е налична тази сума. И с още 26 млн. долара, които са вземания от търговците на медикаменти. Накратко - още с подписването на сделката олигархът печели чисти 2 млн. А комбинатът му с нещо като подарък. Година по-късно е закупен и „Фармахим холдинг“. Тъмносините не само чрез вицепремиерът си Александър Божков са в кръга на Огнян Донев. Там са и близките приятели на Иван Костов - ссмейство Мая и Георги Кирчеви. Там е Стефан Софиянски. И Любомир Павлов - Пъпката. И още много знайни и незнайни фигури. Богат и неизвестен е любимата формула на умните хора в бизнеса. Един от тях със сигурност е Венцислав Стоев. Той нашумя покрай проверките на НАП за неплатени данъци преди няколко години с двореца край езерото Панчарево, което журналистите нарекоха Белия дом. Имението се оказа собственост на фирма, визирана в паяжината на групировката на олигарха. В низа от свързани лица се откроиха имената на висшия съдия Веселин Пенгезов и на един от неговите съдружници. „В едно интервю преди година с Пенгезов стана ясно, че той е в близки социални и икономически отношения с Венцислав Стоев. Той от своя страна е в много пряка ико- номическа връзка с дружествата, свързани с Павлов.Стоев : е човекът, в чиято фирма работеше дъщерята на Пенгезов. tСмятам, че има пряка заинтересованост за резултата от дело260 Още повече Пенгезов призна, че живее у Стоев“, заяви ^бизнесменът Христо Грозев по повод поредния скандал - спора около покупката на вестниците „Труд“ и „24 часа“. В крайна сметка Огнян Донев се отегли от сделката, „аз много купувам и продавам, има и грешни инвестиции“, продавайки дела си на медийната шефка Венелина Гочева. Оттук нататък всичко е като по ноти и богатството на Огнян

Донев расте като снежна топка, търкаляща се по склон, застлан с пари, образно и сполучливо очертаха оформянето на първия милиард мои колеги-журналисти. Въпрос на гледна точка - ако за обществото става дума за фешни негови пари, за олигарха евфемизмът е „негови инвестиции“. Но освен сгрешени, съществуват и съмнителни, понамирисващи инвестиции. За такива намеква един протокол. Той е от общото събрание на „Статус Инвест“ АД, проведено на 16 юни 2005 година. В текстовете му се чете, че се освобождава като досегашен член на Управителния съвет, поради „прекомерна заетост“, Борис Велчев. Същият - доскорошния главен прокурор на републиката. Но юридическата агенция„Георгиев и Велчев“ ООД, както и Борис Велчев остават акционери в дружеството. Всъщност видният юрист се оказа и виден бизнесмен - още през 2003 г., когато беше известен само на тесен кръг хора като обикновен адвокат, аз изброявах съдружията и съдружниците му в книгата си „Найбогатите българи“. На мястото на Борис Велчев в Управителния съвет в „Статус“ беше избран Асен Дюлгеров. Той е бивш секретар на Столичната община по времето на Стефан Софиянски и активен фактор в успехите на фармацевтичния бос и Любомир Павлов - Пъпката. Но още по-интересен е списъка на другите акционери. В него е Радослав Кацаров - политически лидер на Съюза на свободните демократи. В този списък е и големия син - Иван на олигарха Донев. И като черешка на тортата - сред най-едрите собственици на Статуса са Амин Фуат Джамил и Халед Фуат Джамил. А кои са те? Братя, сирийски кюрди по национ апност. Освен сирийските паспорти са и граждани на Доминиканската република и ред забутани по света държави. Политически емигранти в бившия СССР. И за финал - граждани на Русия от 1991 г. Мултимилонери в онази страна - от 1992 261 г. там функционира тяхната компания „ДжамилКо“, която е представител на луксозни брендове за дрехи, скъпоценности и напитки, а в днешно време концернът им е обхванал над 40 фирми. Ключови фигури са в банка „Емал‘\ Разследвани са за

препирането на повече от 1 милиард долара. И за съпричастност към финансирането на международни терористични организации. Под лупата на органите на Темида попаднаха председателя на Съвета на директорите на трезора - палестинеца Ал Шаер Рами и Джамил като член на същия борд. Рами е бивш личен представител на Ясер Арафат в Москва и съдружник в компанията на братята. Неизвестна, но могъща сила се намеси ~ вероятно от Кремъл и за милиарда, препран от престъпна дейност чрез инвсстиции и десетките милиони за тероризъм беше осъден единствено Алексей Колесников - изпълнителен директор на банката. На 5 години условно и 15 000 долара глоба. На първа инстанция през 2010 г. И досега делото на останалите инстанции е висящо. Не ми се вярва руската Темвда да се при- сети за него, особено в новите геополитически условия. През 2001г. „Статус Инвест“ беше избран за приватизационен посредник на дружеството „Дюни“ АД. Именно чрез „Статус“ две дружества, едно от които офшорна фирма, изкупиха всички акции в апетитния черноморски курорт. И двете дружества се оказаха свързани с Людмил Стойков. Кой Стойков? Ами онзи, същия - спонсора на експрези- дента Георги Първанов и скандалната фигура, която свързат с още поскандалното дело с отклоняване на пари от програма „Сапард“ и пране пак чрез нея на пари. Мръсни пари, тероризъм, Русия, България, една фирма, в която са омесени висши фактори в държавата - наистина е печеливша „инвестиция“ за нашите условия. Вижда се и днес. Борис Велчев сега е конституционен съдия, назначен от поредния президент Росен Плевнелиев, а олигархът Огнян Донев наследи друг олигарх - Иво Про- копиев в неговата Конфедерация на едрия бизнес у нас. [7.12.12 20:58:07] Svetlana: предполагам, че се е държал сърдечно? [7.12.12 20:58:29] Ogi: изключително - обръщение Оги ... и т.н. [7.12.12 20:58:50] Svetlana: интересно защо сега 262 [7.12.12 20:59:18] Ogi: помолих го да не казва, че разчита ченгетата от БТПП да оправят БГ Това са текстове по Скайп. Между Светлана Джамджиева и Огнян Донев. Светлана Джамдиева е шеф на новото му списание.

Събеседникът на олигарх а в сърдечния разговор е бил Росен Плевнелиев. По онова време, пък и сега Огнян Донев винаги е в списъка на потенциалните премиери на България. Замалко и щеше да стане, но му мина котка път. Естествено, не у нас, в България. Все още пуши по 2-3 кутии цигари на ден. Като починалия си покровител - Огнян Дойнов. Гледа строго през очилата си. Диоптърът е голям - над 7, но и той не помага да види реалностите. —Да си олигарх означава да правиш бизнес с държавата. Пък и не съм особено богат. Митът за богатството ми ГО раздуха недоброжелатели. Аз съм бизнесмен. - заяви той пред телевизионното предаване „Всяка събота“. Сега той е категоричен, че не работи* за да трупа богатство. „Каква е разликата дата нето печалбата ще ми е 40 или 45 милиона? Притьпява се отношението към парите - вече имат само статистически израз. Слава богу, стигнал съм до този етап, когато не ми пука“, твърди мултимилионерът. Вижда се, че наистина не му пука. От нищо!

ВАСИЛ КРУМОВ БОЖКОВ

ВИЗИТКА Роден на 29 юли 1956 г. във Велинград. Хоби — колекционерство на антики и стрелба. Особен пиетет има към старите оръжия. Семейство Майка - Йорданка Божкова, учителка по руски език Баща — Крум Божков, учител по математика Съпруга - Мая Ангелова Божкова. Завършила е Стопанската академия в Свищов, счетоводител и финансист е. В брак с Васил Божков от 1980 г. Била е управител 263 на фирма „Глория-Н“, собственост на семейството заедно с президента на БФС Борислав Михайлов и Наско Сираков. Тази фирма заедно с друга, свързана със семейство Божкови - „Глория-палас“ е собственик на хотели, ресторанти, дипломатическия клуб в София, има концесия за

минералната вода „Княжевска“. Като неин брат сочат Людмил Владимиров, който също е сред видните бизнесмени. Деца - Антон, роден през 1986 г. Бракосъчетава се на 1 юни 2013 г. с Ива Софиянска (една от дъщерите на политика Стефан Софиянски). Наскоро им се роди дете, което кръстиха Мая. Сестра - Марта. ОБРАЗОВАНИЕ Основио - училище „Христо Ботев“ в кв. „Каменица“, Велинград. Средно -1974 г. в Националната цриродо-математическа гимназия в София. Висше - Софийски университет „Кл. Охридски“, специалност математика. През 1988 завършва УНСС, специалност „Икономика и организация на труда“. Член на НюЙорската академия на науките, (става дума за компания, а не за някаква научна академия) ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ За професионалния му път няма официални данни. Съществуват медийни данни, че преди демократичните промени у нас е работил като следовател в столичните структури на МВР по особено тежките криминални престъпления. Впоследствие се сочеше, че още преди преврата на 10 ноември 1989 г. е част от сенчестия сектор в социалистическата икономика като търговец на валута на черно и дилър на антики. Липсват каквито и да е официални данни с какво се е занимавал след завършване на висшето му образование до 33-годишната му възраст.

264

БИЗНЕС УЧАСТИЯ Името му постепенно става популярно с пазарните промени у

нас. В частния бизнес навлиза още през 1990 г. Първата фирма на Васил Божков се е занимавала с търговски и финансови операции. „СЛВ“ е регистрирана в Перник. Съществува регистрация и на фирма на гражданина - бъдещ олигарх. „Васил Божков СЛВ“ вече е в София. СЛВ-ата са бъдещия „Нове холдинг“. След този старт следва успешната 1991 г., през която Божков изгражда верига от бюра за обмен на валута. На сайта на „Нове холдинг“ навремето бяха посочени пет дружества, които влизат в състава му - „Интернюз 98“ ООД за мониторинг на медиите, рекламната агенция „Далет 98“ ООД, туристическата „Булпартнерс травел“ ООД, „Кари- текс Лъки“ АД за кетъринг, сервиз и наложила марката кафе „Лаваца“ у нас, „Нове трейдинг“ ООД за търговия, охрана, поддръжка на машини, домове и съоръжения. Бизнесинтересите и съдружита на Божков са концентрирани в кръгове. Първият от тях е „СЛВ“. Чрез тази фирма, а впоследствие и пряко като физическо лице в някои съдружия Васил Божков участва в „Т.С.консорциум“ ООД, в „ЕЛМ“ ООД, „Еврофутбол 93“ ООД, „Рустин“ ООД, „Микойл“ ООД, „Гард С“ ООД, ,Д1ев“ ООД, „Вибротех“ ООД, „Рупел“ ООД, „ИнВ“ ООД и др. Чрез фирмата Божков става съдружник през 1993 г. с Мултигруп и босовете на СИК в най-голямата хазарта фирма у нас „Ай-Джи-Ем“ ООД, в която участва и като физическо лице. Друга водеща фирма в областта на хазарта е „Пикадили“ ООД, в която Божков првдобива дял от 36% през февруари 2003 г., както сочи информационната система „Делфи“ Другият ключов собственик там е Александър Тумпаров чрез фирмата си „Александър и Александър“ ЕООД. Това дружество държи 265 казиното в столичния хотел „Рила“ - собственост на Божков. Чрез „Вибо 1 “ ЕООД - съдружник в „Роберт сървисиз“ ООД, което има дял в „Интерхотел Гранд

София казино“ ООД Божков упражнява контрол и върху казиното в хотел „Радисън“ на площад „Народно събрание“. В книгата си „Дуел“ покрай разследването на атентата срещу израелските туристи на летището в Сарафово съм посочил хазартния бизнес на Божков по курортите ни и изтикването му от други могъщи играчи от сферата на валутните бюра. В търговията интересите на Божков основно са ориентирани към фришоповете. Божков е свързан с „Трансимпекс“ - основния оператор на безмитните магазини у нас, който има над 20 обекта. Компанията е зачената навремето с две- трети от капитала като собственост на консорциума между „Дюти Фрий“ ООД и „Галенит инвест“ ООД, свързани с олигарха. Трудно е да се изброят позициите му и особено да се прецени действителното му богатство. Но и един пример е достатъчен. В края на 2006 г. милиардерът Кокалис обяви, че ще продаде 10% дял (от 49%, които имаше) в „Еврофутбол“. Исканата сума беше за 100 млн. евро. Следователно само тази компания, в която Божков участваше с другия дял, струваше към 1 млрд. Любопитни са бизнес-връзките на Васил Божков с известни имена от шоу-бизнеса и политическия свят. Той е бил съдружник с Кеворк Кеворкян във фирма „Зодиак 95“, с футболиста Любослав Пенев в „Любослав Пенев“ ООД, с депутата от НДСВ Камен Влахов във фирмите „Ин-В“ и „АйТи-Ер“, има делови контакти с политика Мирослав Севлиевски в „Бул инс“ АД и др. Според много публикации Божков е от едрите спонсори на НДСВ и дори косвено е осигурил залата за учредителното събрание на политическото движение.

266

Всеки много състоятелен човек участва в политиката, но обикновено го прави незримо. А Васил Божков е неимоверно богат на фона на скромния капиталов пейзаж в родината ни и затова го сочат като основен властови играч в държавата. Според класации на полския седмичник „Впрост“ Васил Божков е притежавал следното състояние: 0.5 млрд. долара (2003 г.), а аз тогава в книгата си „Най-богатите българи“ го оцених на 0,65 млрд.), 1 млрд. (2006 г.), 1,5 млрд. (2007 г.), 1,35 млрд. (2008 г.). Нови данни няма. - Неудобен ли е въпросът за първия милион? Общо взето се казва, че на богатите хора това е най-неудобният въпрос, който можеш да им зададеш - откъде ви е първият милион? - Не, за мен е много удобен, ама не знам дали е тема на днешния разговор. - отговаря Васил Божков на въпроса в студиото на една от националните телевизии. — И все пак е... — Първият милион, аз съм почнал бавно и постепенно. Кой ме познаваше, 1989 година, откъде дойдох, 1990,1991... Почнах с малък бизнес - купувах, продавах, създадох обменни бюра, вече ги няма. Създадох бипго зали ^ вече ги няма. Участвах в хазарта, вече не участвам. Бизнесът е динамичен и се развива. Човек трябва да отива на различни нива. Заради медийни атака Божков поизчисти участието си в редица фирми. Но дори една непълна справка от регистри, правно-информационни системи и „Държавен вестник“ сочи следите му: 1. “Атек“ АД - член на съвета на директорите, 2, “Ай Ти Ер-2000“ ООД- съдружник, 3. „Б.Л. Лизинг“ ООДсъдружник 4. “Бим 97“ ООДсъдружник 5. “Боман“ ООД съдружник 6. “Борд 1 “ ООД съдружник 7. “Брик“ АДчлен на съвета на директорите 8. “Бул партнерс травел“ ООД съдружник

9. “Булит трейд“ООД съдружник 10. “Български партньори“ ООД съдружник 11. “Ваал“ ООД съдружник 12. “Вабо-l“ ЕООД съдружник 13. “Валекс пласт“ ЕООД съдружник 14. “ВВН“ ООД съдружник 15. “Веваком“ ООД съдружник 16. “Ви Би Си 1“ ООД съдружник 17. “ВКБ и Ко“ ООД съдружник 18. “ВКБ и Ко-1“ ООД съдружник 19. “В-С 98“ ООД съдружник 20. “Гард-С“ ООД съдружник и управител 21. “Глория-Н“ ООД съдружник 22. “Далст“ ООД съдружник 23. “Докса-М“ ООД съдружник 24. „Евробег“ ООД съдружник 25. “Еврозалог“ АД член на съвета на директорите 26. “Евроком“ ООД член на съвета на директорите 27. “Еврофрут“ АД член на съвета на директорите 28. “Ем. Би. 3000“ ООД съдружник 29. “Ем Би Си“ ООД съдружник 30. “Имо-България“ ООД съдружник 31. “ИН-В“ ООД съдружник 32. “Инвест“ ООД съдружник 33. “Интернюз 98“ съдружник | 34. “Любослав Пенев“ ООД съдружник 35. “МНД“ АД член на съвета иа директорите 36. “НЕВ“ ООД съдружник 37. “Нове“ ООД член на съвета на директорите 38. “Нове-Сервиз“ ООД съдруж1шк 39. “Пикадили Холдинг“ ООД съдружник 40. “ПФК ЦСКА“ АД член на надзорния съвет 268съдружник 41. “Роял-ВС“ ООД 42. “Рупел“ ООД управител 43. “Сизиф-В“ съдружник

44. “Си Ер Си“ ООД съдружник 45. “СЛВ-ООД“ съдружник и управител 46. “Т.С. Консорциум“ ООД съдружник 47. “Тракия-папир-96“ ООД съдружник 48. “Юнион Шугър“ ООД съдружник Към този списък може да се прибави и нов, където е сред родителите на бизнеса, ала отдавна името му не се мярка: 1. “Ай Джи Ем“ АД учредител 2. “Аспида“ ООД съдружник 3. “Би. Ем. Ем “ ООД съдружник 4. “Бора 3000“ ООД съдружник 5. “Бул инс“ АД член на съвета на директорите 6. “Вапс 1“ ООД съдружник 7. “Ви Ес Турс“ АД член на съвета на директорите 8. “Европарк“ ООД съдружник 9. “Здравноосигурително и застрахователно дружество „Закрила“ АД член на съвета на директорите 10. „Каритекс“ ООД съдружник 11. „Нове Type Интернешънъл“ АД председател на съвета на директорите

269

13. „Нове-Ф“ ООД управител 14. „Рек Реа“ член на съвета на директорите 15. “Социалноосигурителен фонд Сила“ АД член на съвета на директорите 16. “Танев, Сираков и Ко“ ООД съдружник 17. “Финансова къща Нове“ член на съвета на директорите 18. ЗПАД „Сила“ член на съвета на директорите Той е ликвидатор и на СД „Апис-ЙБС Боянов с-ие“. Официалният източник на информацияТърговския регистър на страната, днес го отбелязва в две справки. По едната от тях е нещо като дребно-средна ръка бизнесмен. Едноличен собственик на капитала „Вабо 2012“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „НОВЕ ИНТЕРНАЛ“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „Ви Би Мениджмънт“ ЕООД Едноличен собственик на капитала | „Вабо Мениджмънт“ ЕООД Прехвърляне на дружествен дял „НОВЕ ИНТЕРНАЛ“ ЕООД Според другата е сред едрите предприемачи у нас: Управители „ВААЛ“ ООД Съвет на директорите „НОВЕ-АД-ХОЛДИНГ“ АД, до 13.04.2012 Съвет на директорите „АТЕК“ АД, до 04.12.2008 Съвет на директорите „НОВЕ-АД-ХОЛДИНГ“ АД, до 13.04.2012 Съвет на директорите „АТЕК“ АД, до 27.07.2014 Съвет на директорите „НОВЕ-АД-ХОЛДИНГ“ АД, до 13.04.2012 Съвет 270 на директорите „ЕВРОЗАЛОГ“ АД Надзорен съвет

„ДИ ВИ ТИ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД Надзорен съвет „МОСТСГРОЙ“ АД Надзорен съвет „ХОЛДИНГ ПЪТИЩА“ АД Надзорен съвет „ИНФРА ХОЛДИНГ“ АД Надзорен съвет „ИНФРА ХОЛДИНГ“ АД Надзорен съвет „ХОЛДИНГ ПЪТИЩА“ АД Надзорен съвет „ДИ ВИ ТИ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД Физическо лице-търговец ЕТ „ЕСЕЛВЕ-ВАСИЛ БОЖКОВ“ Съдружници „ГЛОРИЯ-Н“ ООД Съдружници „БОПА - СПОРТ“ ООД Съдружници „БУЛИТ ТРЕЙД“ ЕООД Съдружници „ДЖИ ТИ БИ 1 “ ООД Съдружници „ВААЛ“ ООД Съдружници „АГРО КАПИТАЛ 2009“ ООД Съдружници „ВКБ и КО - 1“ ООД Съдружници „НОВЕ БРОКЕР‘ ООД Съдружници „БУЛ ПАРТНЕРС ТРАВЕЛ“ ООД Съдружници „В-С 98“ ООД Съдружници „АГРО ФИНАНС 2009“ ЕООД Съдружници „ВИ.БИ.СИ 1“ ООД Съдружници „ГЛОРИЯ-Н“ ООД Съдружници „СИЗИФ-В-ООД“ ООД Съдружници „АГРО ФИНАНС 2009“ ЕООД Съдружници „БУЛИТ ТРЕЙД“ ЕООД Съдружници „ИНВЕСТ“ ООД Едноличен собственик на капитала „ВА БО КЪМПАНИ“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „ДЕТЕРМИНАНТ“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „ВЕРТЕКС-Б“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „ВАБО 2008“ ЕООД Едноличен собственик на капитала 271 „ВАБО-2005“ ЕООД

Едноличен собственик на капитала „ВАБО-1“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „ВЕРТЕКС ИМОТИ“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „Е-ПРОПЪРТИ“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „ПРОПЪРТИ-ВБ“ ЕООД Едноличен собственик на капитала ,АПРИОРИ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „БУЛИТ ТРЕЙД“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „ВАБО СИСТЕМС“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „ЛАТИС“ ЕООД Прехвърляне на дружествен дял „БУЛИТ ТРЕЙД“ЕООД Прехвърляне на дружествен дял „Е-ПРОПЪРТИ“ ЕООД

272

Има и друго негово откровение за заветния първи милион. „Моят първи милион дойде от търговията. Преди пет години търговия се правеше сравнително лесно. Взимаш стоката, започваш да я продаваш, плащаш след време. Доста пъти превъртях колелото по тази схема и всеки следващ път - с много по-големи обеми от предишния... Успях навреме да взема лиценз. Първото ми обменно бюро беше на много добро място - в партера на ЦУМ. Официално бизнесът на Васил Божков се свързва с хазарта, където всички го считат за неоспорим монополист. Негово дело е и последната телевизионна игра Национална лотария. Други специалисти го сочат за господар в застраховането, понеже неговата „Бул инс“ (офшорна собственост) е „прикоткала“ в лоното си бившата СИК, имала добри връзки с друг едър застраховател - „Булстрад“ и беше една от трите лицензирани компании за презастраховане у нас. „Бул инс“ и в момента е може би най-големият играч на пазара на автомобилното застраховане. Към тази групировка причисляваха и групата около „Орелхолдинг“ на Добромир Гущеров, сочеха публикации в авторитетните ни делови седмичници „Капитал“ и „Банкер“. Третият бизнес на Божков е банковото дело. Компанията „Йорсет холдингс“, която закупи активите на фалиралата Първа частна банка, изглежда като негов сателит чрез взаимните съдружия със собствениците й, посочиха тези издания. Според в. „Капитал“ фирми, свързани и с Васил Божков, са играли в операциите по взимане на активите на затворената „Туристспортбанк“. Четвъртата област за бизнес е туризма и транспорта или по-скоро обслужващата ги инфраструктура. „Трансимпекс“ активно участва в покупката на съоръжения и превозен състав за железниците. Петата изглежда са телекомуникациите, след като Васил Божков се съдружи с гръцкия магнат Кокалис - макар и засега

видимо само в дружестото „Еврофутбол“ Редица фирми, свързани с Васил Божков, се ориенте- риха към инвестиции в енергетиката и инфраструктурното строителство (холдинг „Пътища“, „Мострой“ и др.) В поддръжката, ремонта и изграждането на пътища и магистрали фирмите, свързани с Васил Божков, имаха мащабни позиции. Наскоро фалиралата бургаска корабостроителница също е свързана с него. Всъщност, интересите на предприемача трудно могат да се изброят въпреки видимостта на отеглянето набизнеса му от България - дори официално с името си Божков фигурира в 34 фирми и дружества, други приближени до него лица - в над 160, чрез косвени съучастия влиянието му се простира до 914 различни компании. В последните години бизнесът на Васил Божков изпитва сериозни затруднения. Редица от фирмите на групировката трудно се разплащат или са спрели плащанията си по взетите кредити. Според анализатори наред с малки финансови институции две от големите банки у нас са с прекомерно мащабни парични експозиции към него и затова финансовата им стабилност е подложена на сътресения. Същевременно сме свидетели на преструктуриране на бизнеса на олигарха. Въпреки участието в големи инвестиционни проекти (пътното строителство) Васил Божков понесе тежки загуби там. Редица от компаниите му срещнаха финансови трудности, а някои са във фалит. Hjroa богат човек като него не е проблем да ги рефинансира, Но си личи изтеглянето на капитал от тях за други цели и към други региони. Защото Васил Божков вече има значими интереси в Далечния Изток-предимно финансови в Китай, Сингапур, Тайланд. Трудно е да се изброи и прецени неговото състояние. Факт е, че босът на274„Нове холдинг“ умее да изгражда имуществени лабиринти, чийто изходи и входове знае само той самият.

Изчислението на точния размер на богатството му е почти невъзможна задача. Активите само у нас се измерват с много и много стотици милиони, дяловете му в публичните му компании на борсата са над 200 млн. лв. Но пасивите също не са малки и засега не подлежат на коректни оценки. Не е възможен точен преглед на инвестициите в Далечния Изток. Анализатори посочват стойност, означена с шестзпачни числа. По груби изчисления състоянието се колебае между 1.1 и 1.3 млрд. евро въпреки тежката икономическа криза. ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ Васил Божков е бил председател на Националната федерация по шахмат и на Националната федерация по стрелба. Поддържа и собствен стрелкови клуб - „Нове“. Дълги години е акционер във футболния клуб ЦСКА, като до края на 2001 г. едновременно с това е и в ръководството на прекия му съперник - в „Левски“. Бил е председател на клуб „Възраждане“ - организацията на едрия капитал у нас.

275

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ Официално няма участие в политиката. Неофициално се счита, че е фактор, стоящ зад определени кръгове в БСП и НДСВ, както и зад лица сред организации - наследници на СДС. Премиерът Пламен Орешарски (от лятото на 2013) е сочен в медиите като човек, тясно обвързан с олигарха. ЩРИХИ \ “ За теб се говори, че си любовница на Васил Божков? Любовница? Може да съм му гадже (смее се). Аз не мога да бъда любовница. Аз мога да бъда сериозно гадже на някого. За моя личен живот почш нищо не се знае, защото не ;; обичам да говоря за него. Щастлива съм, чувствам се добре I с човека до мен. Чуваме се по 10 пъти на ден, ако се случи I нещо хубаво или лошо, първо за него се сещам. Годините, 1,в които съм с него, бяха важни и за моето развитие. Важна Г беше средата, а той беше моята среда. Тя е фолкгьрлата ЛиЛана (Лиляна Деянова), а „средата“I — Васил Божков. Отдавна се носят легенди за връзката им, |но черно на бяло нищо няма. Гаджето ми ме определя като ненаситна, нежна и кстрастна! А него как го определят? „Най-печално известният гангстер на България е Васил ВСрумов Божков с прякор Черепа“. Това пише през 2009 Година временно изпълняващият длъжността посланик в България Джон Ордуик в дипломатическа грама, озаглавена: „Най-търсените престъпници в България - Черепа, Каретата, Пилето и Пръча“. Изглежда щастлив ангел 276 бди върху живота над Васил Божков - Васко Черепа, както го наричат във футболните и борчески среди.

Досега биг-босът на родния хазарт, олигархът, разпрострял се от туристическата индустрия до инфраструктурата на страната надживя взрив, предизвикана изкуствена катастрофа и няколко престрелки. Въпреки това неговата охрана никога не е била така масирана и впечатляваща като тази на вече покойни негови съдружници като например Илия Павлов. Може би пък математикът с познанията си от гимназията и Университета точно е изчислил дните, които са му отпуснати на белия свят и затова няма притеснения. Най-сериозният атентат срещу Черепа е извършен освен срещу него и срещу семейството му. Преди години, на 3 юли 1994 г. на 57-мия километър на магистрала „Тракия“ тежкарският му „Мерцедес 300“ С е взривен в движение. Като по чудо Божков, съпругата и детето му се отървават невредими. Само шофьорът се оказва със счупено ходило. Според специалистите късметът им бил двоен - мощността на взрива умишлено била заложена слаба. Но всъщност опитът за убийство е налице - експлозивът разкъсва тенекиите, подмята предния мост и разпръсва гумите му на микроскопични парченца. Единствено ниската скорост ги спасява. Вероятно разчетът е бил обратен - с 170-180 километра или повече в час никаква електроника и майсторство зад волана не могат да овладеят автомобила при такава ситуация и тежката катастрофа щеше да изглежда като нелепа случайност. Няколко месеца след това, на 12 септември 1994 г. тя се случва - лимузината на Божков тежко катастрофира на магистрала „Хемус“. Но той пак е невредим. Затова на 20 януари 1995 г. следващата година го попукват открито с куршуми във фойаето на хотел „Мелник“. На входа му шефът на „Нове холдинг“ е пресрещнат от 277

гардовете на Живко Томов-Фашиста. Двете охрани си вадят патлаците и докато ги насочват един срещу друг, единствено бързата реакция на самия Божков предопределя битката койкого. Той също изважда пистолет, но гърми в тавана. Направо от мястото на екшъна той заминава за Гърция по бизнес. Спасява се от правосъдието, което подюрнато [ от конкурентите му, започва разследване и го грози със [ задържане. Три години по-късно, през ноември 1998 г. е поредният I въоръжен сблъсък. Гардът на Божков - Иван Иванов гръм- ва от упор Милчо Димитров-Пушека. Казват, че това бил I личния гард на бившата шефка на митниците Ежа Владо- I ва. Негови съдружници във фирмите „Тепих 7“ и „Болид 4000“ бяха Александър Томов и Боян Радев със сина си. |На погребението на Пушека присъстваха освен тях Жени (Живкова, Димитър Джамов и сивият кардинал на Виденов — Красимир Райдовски. Екшъните само позабърсват Черепа, но не такъв е късме- гът на редици негови съдружници. Мъртъв е Илия Павлов (истините за смъртта му - в „Тайните на големите играчи“ Вот същия автор, бел издателя). Мъртви са например и братя ■ьошеви. А кои са те? Във финансовото дело интересите на Васил Божков се застъпваха от финансова къща „Нове“ и двамата братя. Съдружник в „СЛВ“ ООД на олигарха беше Димитър

278

Гьошев, който заедно с Илия Гьошев създадоха може би наймощната финансово-брокерска къща у нас - „Титан XX век“. И двамата са застреляни - първият в офис на фирмата на столичния булевард „Патриарх Евтимий“, вторият-година по-късно в колата си в Пловдив. По този повод световната информационна агенция „Ройтерс“ отбелязва, че със смъртта им „изгоряха страшно много пари“. У нас огромната част от медиите не забелязаха убийствата въобще и само някои маркираха първото с два-три реда. Намираха се обаче жълти издания, които изкушиха наивната публика с репортажи, лансирайки измислена от въобръжението им или най-вероятно поръчана от заинтересовани „гей-връзка“, дори, ,гей -триъгълник“ в смъртта на някакъв си „фирмаджия Димитър“. Втората гибил - на брат му Илия беше премълчана тотално. Но и той навремето премълча страшните истини около убийството на най-близкия му човек - разказвайки баснята за фатална жена. Около олигарха има ред мъртви съдружници, сред които се срещат и откровени мутри. Такъв е Мартин Ангелов Влай- ков - Марто Къдравия. Той беше прострелян с 7 куршума на 20 февруари 2007 г. в градинката до Народния театър в столицата, докато разхождал кучето си. Висаджия га - един от най-близките хора на Васил и Георги Илиеви, оцеля от покушението след 11 часа кома в болницата. Днес е в пълна неизвестност, може би забягнал в далечна чужбина, а може би мъртъв - този път завинаги. МВР и родната журналистика се разсеяха за факта, че е бил партньор по бизнес на Васил Божков - Черепа в „Сибилд БГ“ ООД, където беше съдружник фирмата на олигарха „Вабо 2005“ ЕООД. Разследването ми извади неподозирани връзки около гангстера, редил пачки с олигарха. Майка му е Катя Влайкова - славеща се във времената на соца като една от най-

видните козметични в столицата. Толкова е била именита, че лично е обслужвала височайшето семейство - човека от народа Тодор Живков, съпругата му Мара Малеева и дъщеря им Людмила Живкова. И още по-неподозирани. Защото покрай убития Марто Къдравия изплува прочутият кокаинов бос Евелин БаневБрендо. Още в далечната вече 2007 г. той е сред клиентите на Темида заради подозрение в пране на пари и създаване и ръководене на орг анизирана престъпна група. На едно от заседанията по делото в Софийски градски съд на 27 април 2007 г. Брендо е записан в протокола със своите показания: поръчител на покушението над Марто Къдравия е Йорданка Запрянова. Тя пък е току-що убитата преди заседанието майка на убития по-рано касиер на тази световна наркомафия Константин Дишлиев. И съвсем скандални и сензационни, обаче останали в пълна тайна у нас. За един от тях разказва известния немски журналист Юрген Рот. „Едва ли би му навредил и разказът на един бизнесмен от Плевен, който помага за разбиването на голяма организация за фалшифициране на банкноти. Въз основа на неговата информация на 16 октомври 2000 г. по време на полицейска акция е ликвидирана печатница за фалшиви пари в софийския квартал Надежда. След тази акция въпросният бизнесмен е разкрит и през декември 2000 г. той напуска България заедно със семейството си. Иска убежище в Германия и го получава. При изслушването в Германската федералната служба за признаване на бежанци, той казва

280

Нщо невероятно, когато го питат кои са задкулисните играчи в „бизнеса“ с фалшифицирането на пари: „Всъщност в България аз съм никой. Обаче попаднах на следите на двама от най-важните хора, които си имаха работа с печатането на фалшиви пари. Единият от тях е политик, другият — найголемият бизнесмен в България“. На въпроса „Можете ли да назовете имената на тези двама души?“, той отговаря: „Политикът се казва Евгени Бакърджиев... Той е заместник министър-председател в правителството на Костов, също и председател на СДС. Това са пребоядисани комунисти. Другият се казва Васил Божков. Той е собственик на найголямата фирма в София — „Нове Холдинг“. Изявлението пред Германската федерална служба за признаване на бежанци е направено на 5 септември 2001 г. На 5 август 2004 г. адвокатът на информатора пише следното в писмо до тогавашния вътрешен министър: „Моят клиент е предоставил информация и за това, че в българската „мафия за фалшиви пари“ активно участват и политащ, между които Евгени Бакърджиев. Клиентът ми е съобщил за участието в схемите и на бизнесмена Васил Божков“. Юрген Рот не споменава името на информатора. Според мен най-вероятно е имал предвид случая с Николай Ветев ~ нашенец, добре информиран за престъпния свят и забягнал в бялата държава, за да не му светят маслото тук. И печатницата не е една - на верижката на годините се оказват подредени 14 бр. цехове за фалшиви евро, долари, английски лири. При управлението на най-различни правителства и най-различни ръководители на МВР. „Какво да ви кажа - нека те да ви кажат! Да го кажат като изявлението им пред пресата: сутрин ги правим, вечер след приключване на производството на банкноти ги разбиваме“ - горчиво се жалеше комисар 281 от „Европол“. Връзката на тъмносиния велможа Евгени Бакърджиев и олигарха с този бизнес така си остана недоказана и непро-

верена от Темида. Но други политически връзки получиха скандален отглас. - За първи път го казвам, но аз съм инициаторът за тяхната среща. - заяви Димитър Луджев. - Когато Орешарски беше номиниран от СДС за кмет на София, аз се наех да Му помагам. На една среща с него, с Петър Стоянович (днешен министър в червеното правителство) и с Надежда Михайлова, тогава председател на СДС, обсъдихме избирателната кампания. Тогава решихме, че ще е добре Орешарски да се обърне към влиятелни бизнесмени в страната за подкрепа. Направихме няколко срещи с различни финансови структури. Една от тях беше с Божков, като подчертавам - със знанието на Надежда Михайлова и Стоянович, който беше шеф на щаба. Пламен Орешарски светкавично беше отеглен под натиска на Запада и се раздели с политическата си кариера в редовете на сините. Пак бих направил тази среща с Божков, е негова изявление от пролетта на 2013 г. Днес Орешарски е премиерът, избран лично от Сергей Станишев и Ахмед Доган. За 9 месеца този кабинет три пъти разглеждаше и поправяше закона за хазарта. Анализатори считат, че се създава монопол на „определено лице“ в тази област. Вицепремиерката Даниела Бобева също е била съп- ричастна към олигарха - в борда на тамън две сруктури. Такива са скритите, но неизбежни щрихи, насложени около, върху и под битието на един български олигарх ^ сред най-богатите и изникнал иначе от нищото. Това са Щрифите от незримия контрол върху фактите в свободните иначе медии. Това са капките кръв от житието на подставените лица като братя Гьошеви, които дори поведени към ешафода просят несъществуващата милост на повелителите си с откровени лъжи. Според данни в четивата, посветени на олигарсите у нас, Васил Божков наистина има досег с най-големите пари в 282

света, за които намекна „Ройтерс“ в дописката си за братя Гьошеви. Твърди се, че той притежава акции в поделения на „Щрабаг“ - големият австрийски строителен концерн, в който един от основнитс собственици е руският мултими- лиардер Олег Дерипаска. Има и други сенки в биографията на олигарха - проблясъци в непрогледната мъгла, заобиколила образа му. Например членството в НюЙорската академия на науките звучи престижно за неинформирани хора. Всъщност това е нещо като фабрика за тапии, където срещу 129 долара и вие може да се сдобиете с „имиджовото“ звание. Същата мъгла сс стеле на талази и върху образованието му. Спор няма за дипломата му от елитната природо-научна гимназия в столицата. Обаче е неясно кога абитуриентът се е превърнал в абсолвент от ВУЗ. Засега не може да се открие дали документите на СУ „Климент Охридски“ от онези далечни десетилетия прашясват в някакъв неоткриваем архив или отдавна са унищожени. Състудентите на Васил Божков по математика са сигурни, че е бил сред тях в първи курс, но после спомените им говорят друго - напусна, май заради невзети изпити. Но дори и да е напуснал, надали е било заради невзети изпити. Може би си е взел висшето образование в друго учебно заведение.

283

През 2003 г. в медиите се появиха данни, че заедно с Емил Кюлев Васко Черепа е един от основните проводници на интересите на Майкъл Чорни у нас. Според публикацията и единият, и другият са работили на едно и също място - като разследващи и следователи по тежките престъпления в МВР! Докато първият беше под светлината на прожекторите, изглежда вторият е сред редицата по-сериозни партньори на Чорни. Твърди се, че родният диригент - Александър Найденов на швейцарската „Селектинвест“, която държи правата на нашите марки цигари в Русия от 1992 г. насам, бил съдружник с Васко Черепа в една от основните фирми на предприемача - „Ваал“. Самият Найденов е шеф на „Никотиана БТ холдинг“ и съдружник в друга фирма със сикаджията Младен Михалев. Борецът пък е съдружник с Васил Божков в хазарта и т н. В тази посока се простират и многобройни бизнесвръзки и съдружия - от родната „Олинеза“ до немския тютюнов концерн „Реестма“, чийто собственик бе отвлечен за откуп от българи, добре забъркани с наркотрафика. Името на Божков в американската грама за ганстерлъка май е почерпено и от друга извори. Защото така и у нас не се разбра, че скандалният контрабандист Косьо Самоковеца е бил добре приет в офиса на „Нове холдинг“. Срещнали са се след поредната имитация на дейност от Темида - около поредния скандал за контрабандни пратки, екшъни по магистралите, обири на гранични търговци. За какво са си говорели почти 3 часа почтеният бизнесмен и босът на сивата икономика, така и си остана неизвестно. Неизвестните величини - те изглежда са плътта в бизнеса на Васил Божков, те изглежда са кръвта в семейния му живот.

Много се питаха - само любовта ли свърза сина на Черепа с щерка на Софиянски или това е нещо като династически брак - ала не на монархиите, а на парите? Никой досега не е снимал съпругата на Васил 284

Божков. Дори на сватбата на сина й. Бракът между парите и политиката, между Антон и Ива Софиянска не беше уважен от олигарха. Разказват обаче, че му се е радвал зад кулисите - дарил огромно жилище в найскъпарския район на Лондон на щастливата двойка. Никой досега нито е снимал, нито се е разприказвал като знаещ и за една друга жена до Васил БожковЧерепа. Негласно се твърди, че тя от 20-тина години е негов бизнес- партньор, нещо като доверено лице и може би нещо като спътница в нелеките му дни на тежък бизнесмен, наредил се в световната хилядарка на най-богатите. Елена Динева живее предимно в чужбина и рядко може да бъде засечена у нас. Зората на демокрацията я помни като онова сладичко момиче от пресцентъра на Мултигруп, около което се тълпяха и плакнеха очи всички посетители. Днес, когато гостува у нас, е обкръжена от цяло ято олигарси. Толкова ли е скъпа на сърцето на Васил Божков или пък е диамант в портфейла му? В трезорите край Женевското езеро и в офисите на Сингапур и Далечния Изток я считат за пребогата дама с неизчислими авоари зад гърба си. Така Черепа се оказа колкото известен с богатството си, толкова неизвестен с биографията си. С милиарда си! В днешния свят на санкции лицата, фигуриращи сред босовете на 285 сенчестия свят в секретните телеграми на Държавния департамент на САЩ знаят: не е на добро балите пари да се водят по лични сметки.

Но не е и на добро да имаш толкова много и май необясними пари, че да си влязъл в дипломатическите депеши на разни държави. Рано или късно, дори и да не е лично, сметката винаги се представя - дипломацията е нещо като ангажимент с многодесетилетна, дори вековна проекция във времето. И в бъдещето му.

ХРИСТО АТАНАСОВ КОВАЧКИ

ВИЗИТКА Роден на 17 декември 1962 г. в с. Маджаре, Самоковско. Хоби - писател. Семейство Майка- няма данни в медиите Баща Атанас Ковачки, стопански ръководител, председател на ТКЗС и кмет по комунистическо време. Съпруга Десислава, бивша фолкпевица. Бракът е сключен през май 2002 г. Деца- син Христо, роден през 2009 г. и доведена дъщеря Александра, родена през 2003 г. ОБРАЗОВАНИЕ Основно образование получава в Самоков. Не е известно къде е завършил средното си образование. 1988 г. - дипломира се като физик в Санкт-Петербургския университет по физика и оптика (Лениградски институт за 286 и оптика), по онова време един от точна механика елитните в света. 1991 г. - защищава в ЛИТМО дисертация за научната степен кандидат на науките (днес - доктор). Дисертационният му труд е посветен на лазерите и микроелектрониката. Автор на десетина изобретения и патенти. ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ

Липсват официални данни. БИЗНЕС УЧАСТИЯ Истински мрак се стеле не само над първия, но и около следващите му милиони. Първото му дружество е „Хиала“ - дружествена фирма по Указ 56 на Държавния съвет за стопанската инициатива. Тя е регистрирана на 29 август 1990 г. След две години създава още една фирма „Топ-интернеигьнъл“ ООД заедно с Наум Израелевски. През същата година е регистрирана и „Гранд хил“ ООД. Според легендата обаче началото е от 1992 г., когато регистрира едноличен търговец „Щайн - Христо Атанасов (използва бащиното си име), но си остава в сферата на амбулантната търговийка. Чак към началото на новия век наема няколко базара и магазини в Самоков и организира малки фирми за производство и пакетиране на храни и месни продукти. Бизнесът му бързо започва да нараства, ала е ограничен в рамките на региона. Следващия етап също се губи в мъглата. Малкият град се оказва тесен за възможностите. Според изследователи на възхода му, той започва да търгува с Русия. Изнася за онзи пазар предимно храни и консерви. И тук възникват трудните за отговор въпроси, ако това е вярно. Не е ясно как се е свързал с контрагентите си там, които трябва да са били сред най-големите олигарси милиардерите на Русия. Неизвестно е защо те са проявили интерес към дребния български търговец. Истинска загадка е как е осигурявал безпрепятствените доставки при бандитизма през онези времена в необятната Русь и найважното - как гарантирал плащанията за доставените стоки. Защото много родни предприемачи, вкл. и едри, изгоряха там с 287 неизплатени им пари.

Факт е обаче, че фигурата на Ковачки продължава да бъде неизвестна въпреки международната му бизнесдейност - не само сред обществеността, но и в деловите среди на страната. Не е популярен дори и в онези отрасли, където би трябвало да го опознали добре - например в консервната промишленост. За първи път името му понашумя у нас през 2000 г. Тогава той закупува обекти от водноелектрическата каскада „Искър“ чрез фирмата си „Ел Ем импекс“. Приватизационната сделка предизвиква скандал. Едноличното дружество на Христо Ковачки е регистрирано в село Продановци, Софийско и седалището му е админисгративната сграда на бившето ТКЗС в същото село. В предмета на дейност влиза производство и търговия с месо, хранителни стоки и безалкохолни напитки, производство и търговия с месни стоки, ремонт и продажба на автомобили... дейност в енергетиката не е спомената. Отхвърлени са офертите на фирмите „Монопрос“ и „Окада“ за двете централи от каскадата. Зад „Монопрос“ стои израелската „Ниско Ардан“, която през 1999 г. е с оборот от $380 млн. и е представител на гиганта „Сименс“ за Средния изток. Зад „Окада“ е фирма „СГЕМ“ построила водни централи с обща мощност 75 млн. киловатчаса в цял свят. В офертата на чуждите инвеститори се предлага двете централи да бъдат преоборудвани в помпено-акумулиращи, за да се повиши тяхната ефективност и икономиса водата от язовирите. Аргументът на държавата е, че Ковачки предлага цена от $1,920 млн., докато конкурентите дават $1,337 млн. но пък те предвиждат инвестиции за милиони и нови работни

288

места. А веднага след покупката новоизпеченият енергиен бос иска с писмо до изпълнителния директор на Агенцията по приватизация отсрочка за плащането на исканата цена, понеже в момента нямал налични парите! В крайна сметка Ковачки плаща на държавата 970 000 долара в брой от обещаните близо 2 млн., а останалото чрез евтинията на евтините облигации, закупени на проценти от номинала им. Такава сделка не е по възможностите дори и на олигарх — ще го изядат колегите му-съперници. Освен ако зад приватизатора не са застанали могъщи невидими сили-кукловоди и издирижираните от тях политически покровители. В случая на две правителства, докато трае скандалът - онова на отиващото си от властта на Иван Костов и идващият да си я вземе кабинет на НДСВ. По-късно каскадата премина през ръцете на чуждата фирма „Мекамиди“, която е свързана с олигарха Гриша Ганчев, а сетне пристана на „Сентрал Хидроелектрик дьо Булгари“ ЕООД. Неудържимият възход на новоизпечения мултимилинер е белязан от щастливата звезда на НДСВ, когато се нарежда сред най-богатите хора у нас. През 2002 г. придобива мини „Чукурово“. И отново има скандал, макар и неразгласен. Плащането за приватизацията е осъществено с компесаторни записи на фамилията Клисурски от Монтана. Техните наследници получават обезщетение на стойност 141 млн. лв. за 5500 дка земя в онзи край. Държавата е оценила наследството им по 25 000 лева за декар, при условие, че дори сега цените на земеделската земя са не повече от 500-800 лева. Върхов1ният административен съд отменя заповедите за сумите, но фамилията вече е взела 80 млн. лева и набързо разпродава боновете289 на безценица на правилните лица,

набелязани от по-рано. Всъщност цялата бизнескариера на Христо Ковачки е низ от скандали. Но въпреки тях, въпреки обвиненията активите непрекъснато се множат. Например към 16.03.2014 г. Търговският регистър посочва следните фирми, които формират част от обширната му империя. Управители „ЕВРОПА МЮЗИК“ ЕООД Управители „БУЛВАРКО“ ЕООД Управители „ДАНЕСТО“ ЕООД Управители „НЮ ПАРТНЕРС“ ЕООД Управители „ТРЕЙД-ДИ 2004“ ООД Управители „ДАНЕСТО“ ЕООД Управители „ПАУЪР ФУЛ“ ЕООД Управители „СВА-СОФИЯ“ ЕООД Управители „БОС“ ЕООД Управители „ЛИМТРЕЙДИНГ“ ЕООД Управители „ЕЛ ЕМ ИМПЕКС“ ЕООД Управители „МАХ-2003“ ЕООД Управители „АРЗ-КАТ“ ООД Представители „ЛАЗЕРНИ И ОПТИЧНИ ТЕХНОЛОГИИ“ АД Представители „МАГАЗИНИ ЕВРОПА“ АД Представители ,ЛАЗЕРНИ И ОПТИЧНИ ТЕХНОЛОГИИ“ АД Представители „ЛЮЛИН-ОРИОН“ ЕАД Представители „ЛЮЛИН-ОРИОН“ ЕАД

290

Съвет на директорите „КОМСИГ“ ЕАД, до 02.11.2014 Съвет на директорите , ЛАЗЕРНИ И ОПТИЧНИ ТЕХНОЛОГИИ“ АД, до 21.12.2010 Съвет на директорите „НОВА ДЕНИЦА“ АД, до 27.06.2008 Съвет на директорите „ЛЮЛИН-ОРИОН“ ЕАД, до 16,05,2008 Съвет на директорите „БОРИКО 2007“ АД, до 12.04.2015 Съвет на директорите „ФИНА МЕХАНИКА“ ЕАД, до 15.03.2007 Съвет на директорите „РУМ ДЕНИЦА“ АД, до 27.08.2007 Съвет на директорите „КОМСИГ“ ЕАД, до 02.07.2009 Съвет на директорите „ЛЮЛИН-ОРИОН“ ЕАД, до 16.05.2008 Съвет на директорите „МАГАЗИНИ ЕВРОПА“ АД, до 05.01.2012 Надзорен съвет „СИМЕРОН“ АД Надзорен съвет „СИМЕРОН“ АД Физическо лице-търговец ЕТ „ЩАЙН - ХРИСТО АТАНАСОВ“ Съдружници „АРЗ-КАТ“ ООД Съдружници „ТРЕЙД-ДИ 2004“ ООД Едноличен собственик на капитала „ПАУЪР ФУЛ“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „ДАНЕСТО“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „БОС“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „МАХ-2003“ ЕООД 291

Едноличен собственик на капитала

„ЛИМТРЕЙДИНГ“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „ЕВРОПА МЮЗИК“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „ЕЛ ЕМ ИМПЕКС“ ЕООД Едноличен собственик на капитала „СВА-СОФИЯ“ ЕООД Управител на клон ЕТ „ЩАЙН - ХРИСТО АТАНАСОВ“ Описание „ЕЛ ЕМ ИМПЕКС“ ЕООД Описание „БОС“ ЕООД Описание „ЛИМТРЕЙДИНГ“ ЕООД Описание „ТРЕЙД-ДИ 2004“ ООД Описание „ЕЛ ЕМ ИМПЕКС“ ЕООД Описание „ЕВРОПА МЮЗИК“ ЕООД Описание „МАХ-2003“ ЕООД Описание „ЕВРОПА МЮЗИК“ ЕООД Описание „АРЗ-КАТ“ ООД Описание „СВАСОФИЯ“ ЕООД Описание „ДАНЕСТО“ ЕООД Описание „СВА-СОФИЯ“ ЕООД Описание „АРЗКАТ“ ООД Описание „БОС“ ЕООД Описание „ТРЕЙД-ДИ 2004“ ООД Описание „ДАНЕСТО“ ЕООД Описание „МАХ-2003“ ЕООД Описание „ЛИМТРЕЙДИНГ“ ЕООД В действителност империята е с несравнимо по-големи мащаби заради участието на редица негови роднини или свързани лица в низове от фирми. Интересите се простират от енергетиката - АЕЦ, ТЕЦове, мини, топлофикации през туризма, търговията на едро и дребно (веригата „Европа“), селскостопански земи и нед- вижимостите до банките, застраховането и др. финансови дейности. Във фирмите и предприятията, 292

свързани с него, у нас работят над 30 000 души. Негови например са: „Брикел“ АД (топлоелектрическа централа с 4 електропроизводствени турбини, всяка с 50 МВт мощност и четири инсталации за производство на брикети за битови нужди.); „Атоменергоремонт“ ЕАД (предприятие за ремонтни дейности в АЕЦ „Козлодуй“); Мини „Бели Брег“ (въгледобивно дружество), Мина „Черно море“ (въгледобивно дружество); Мини „Чукурово“ (въгледобивно дружество); Мини „Балкан 2000“ (въгледобивно дружество); Мини „Открит въгледобив - Перник“ (въгледобивно дружество); Мина „Република“ (въгледобивно дружество), ТЕЦ „Марица З-Димигровград“ (топлоелектрическа централа с енергиен блок с електрическа мощност 120 MW); ТЕЦ „Бобов дол“; ТЕЦ „Сливен“; „Топлофикация - Враца“; „Топлофикация - Велико Търново“; „Топлофикация - Габрово“; „Топлофикация - Плевен“; „Топлофикация - Бургас“. Той притежава още много търговски фирми и е най|Влемият собственик на търговски площи в България (по негови изявления) - от веригата „Нова Деница“ през „Виза Евромаркет“ и „СБА България“ до магазини „Европа“. 293 за механика и оптика (бившия научноИма предприятия производствен комбинат „Лазерни и оптични технологии“ в София) и редица авто-ремонтни фабрики. Притежава съществен дялов от „Общинска банка“ и чрез промяна в устава на трезора фактически го управлява, има участие в

„Общинска застрахователна компания“ и в пенсионно осигурителното дружество „Топлина“. Империята е необятна и неподозирана с присъствието си - в нея дори е включена музикално-импресионерска и продуцентска агенция. Дори един непълен анализ показва, че името му по едно или друго време се засича в над 180 фирми. И в други 160 изплува сянката му чрез свързани с него лица. Косвените влияния е трудно да се преброят. Активите се оценяват на стойности от порядъка на 1.2 милиарда евро. Наред с тях и паяжината от 353 фирми обаче съществуват и огромни дългове. Според родни издания масата им е около 800 млн. лв., някои от тях са преструктурирани, а падежът на големи суми от тях наближава. Затова истинската преценка на богатството му е трудна задача. Но при всички случаи става дума за деветзначна сума. ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ От 2009 г. е председател на учредената от него Българска индустриална камара. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ През 2007 г. Христо Ковачки създава партия „ЛИДЕР“. Официално тя е сформирана от собственици и мениджъри иа повече от 20 компании от сферата на енергетиката, хранително-вкусовата промишленост, транспорта и строителството. Членове на ръководството й са шефове в предприятия на Христо Ковачки. Самият той не участва пряко във формацията с аргумента, че не желае да се забърква в политиката. Председател на партията е Кънчо Филипов. Доскоро 294

зам.председател беше Мария Пиргова - политолог и бивш съветник на експрезидента Георги Първанов. На парламентарните избори през 2009 г. партията се съюзи в движение „Напред“ с БЗНС на Георги Ли^ев, ВМРО и „Гергьовден“, после се разведе с тях и се яви на вота в коалиция с „Новото време“ на Емил Кошлуков. На последните избори през пролетта на 2013 г. беше в съюз с НИЕ, БНД и Глас. В местните избори или играе самостоятелно, или сключва различни съюзи, често с ДПС. На местните избори през 2011 г. в столицата двете формации бяха заедно в „Либерален алианс за София“. Съпругата на Ковачки - Десислава е първа приятелка с Емел Етем от ДПС - министърка на бедствията и авариите в правителството на Сергей Станишев. ЩРИХИ „Всичко, написано и в сръбските, и в българските медии за изгонването ми от България е лъжа и част от мръсна кампания. Не ми е отнето българското гражданство. Повече

295

ма да давам никакви изявления по този въпрос, защото искам да запазя своя личен живот и сигурността си“. Това заяви, цитирана от агенция „Cross“ Вера Милосавлевич, жената на Сретен Йосич. Оказа се, че известно време е живяла в България със Сретен Йосич, а когато той е арестуван в София през 2002 г., у него са намерени фалшиви документи на името на Марко Милосавлевич, което означава, че за тях е взел презимето на своята съпруга. Българските медии, а по-късно и сръбските новинари, които буквално са преписали новината от българските си колеги, осведомяват, на основата на сигурни и добре осведомени източници, че съпругата на Сретен Йосич е работила като енергиен експерт във фирма на Христо Ковачки, но по-късно е уволнена, резюмира агенцията. Твърди се, че тя е получила бизнес виза и български документи като ценен енергиен кадър. Йосич и Ковачки според някои прогнози са инвестирали в общ бизнес в Сърбия и в приватизацията на няколко компании. Да напомня - Сретен Йосич е наркобос и гангстер с международна известност в цяла Европа и му се приписват поне 23 убийства. Наред с България Христо Ковачки е сред забележимите стопански субекти и в съседна Сърбия. Олигархът притежава 15 предприятия там, а за част от тях приватизационните договори вече са разгрогнати заради нарушения. От 2006 г. е собственик на химически и каучукови предприятия и въгледобивна мина в Сърбия, мелничен комбинат в Македония и др, Христо Ковачки е като събиратен образ за физиономията българския едър бизнес. Двадесетина бодигардове го следват като сянката му, 296

низ от бронирани джипове - кубчета „Мерцедес“ и лимузини са винаги на негово разположение, затъмнените стъкла на централния офис на Общинска банка (срещу Операта в София) и поставената им солвдна бронировка подсказват за притесненията на мултимилионера за сигурността му. Та защо е необходимо всичко това, ако бизнесът у нас е онази нормална дейност, каквато е по белия свят?! А ако правилата му в България са изкристализирали от размахвани бухалки, низ от взривове и куршуми, то и самият бизнес, независимо от „одеждата“ му е на границата на законността, а много често и прекрачил през нея. През зимата на 2005 г. енергийният бос се споразумя с кмета на София Бойко Борисов да съхранява боклука на столицата в мини „Чукурово“. Тогава стотици жители на село Габра се събраха на протест пред входа на мините и отказваха да пускат камионите с боклуци. Последва масов екшън - десетки гардове на Христо Ковачки смляха от бой протестиращите. Биячите на енергийния бос хвърляха хора от моста, а чудовищните сцени по чудо завършиха без трупове и с 34ма (!) души в ареста. Часове по-късно се оказа, че тринайсет от арестуваните гавази на Христо Ковачки са криминално проявени и са регистрирани в полицията. „Охраната се намеси, когато селяните се опитаха да нападнат автомобил, който превозваше 130 000 лева за заплати на миньорите в мината“ - е неговата версия. За разлика от297онзи побой версията „кой е самият той“ все още няма отговор. Позабравена е една от най-хитовите фолкпевици на 90те години - Десислава. Тя вече е мисис Ковачка и управител на фирмите за имоти „Голдьн Хоуем“ и „Нова Деница“ -

собственост на съпруга й. Казват, че веднага след сватбата Христо Ковачки й забранил всякакви изяви на сцената и набързо я преквалифицирал в бизнес-дама. Дуетната половинка на Тони Стораро за първи път се появи публично с него при учредяването на коалиция „Напред“. Съзливата мелодрама твърди, че преди да залюби Десислава, Ковачки 3 пъти се запознава с нея. Тони Стораро тайно от брюнетката дава телефона й на бизнесмена и той настойчиво звъни, докато хубавелката най-сетне откликва. През 2000 г. тя заживява с него, а на следващата година двамата спретват сватба в тесен кръг. Днес атмосферата около Десислава е повече от дискретна, но в онези мутренски години тя беше ярко изгряла звезда на небосклона на набиращата сила и мощ чалга. Възпитаничката на немската гимназия в родния си град Перник беше любимка на боса на ВИС Жоро Илиев и Коко Динев и пееше почти всяка вечер в „Кошарите“. Клюката мълви, че олигархът направо я откраднал от двамата повелители на силата и забавлението. Легендата, в която има всичко - от любов до кръв, е достойна да се филмира дори от Холивуд. Но понякога живият живот надминава и най-разюзданите сценарии на въоръжението. Деси днес не е ярка звезда на чалга-небосклона на България, но е бизнесветило - след като се свърза с олигарха и завърши международни икономически отношения в Югозападния университет в Благоевград. Семейството живее в знаменита къща на пъпа на София - сградата е на бул. „Руски“, до Ялта, беше известна като бившето китайско посолство у нас, а преди години се во-

298

деше като собственост на Румен Спасов - бос на печално прочулата се групировка „Орион“ при Жан Виденов. Още една история обяснява възхода на момчето от Самоков. Според публикации в медиите отпреди години, зад гърба на Ковачки са стояли също така Ангел Първанов и Красимир Стойчев - олигарсите от обръчите „Трон“ и „Фърст файнешънъл“. Те са въртяли триъгълни операции по погасяването на задълженията в СИВ с износ на стоки и в тези схеми са привлекли бизнесмена. И двамата олигарси не са сред случайните - те също са от голямото червено доброутро, а при Иван Костов се превърнаха в голямата синя бизнес-зора. Но въпросът кой е истински олигарх и кой - не, кой е подставено лице и кое - не, е с повишена трудност. Например Найден Иванов се оказа с богатство от почти 100 млн. Той държеше 23% от капитала на веригата магазини „Европа“. Супермаркетите обаче по онова време неофициално, но съвсем достоверно се считаха за собственост на Христо Ковачки, докато му дойде времето да се появи и неговото име. Затова да се определи чий човек е Христо Ковачки, е като надникване в тунел - в тъмнината почти нищо не се вижда. По-ясен е изходът на този тунел - хората, които се водят за негови. На търга през 2004 г. за продажбата на предприятието „Брикел - Гълобово“ новоизнечсният милионер - бъдещ милиардер идва обут с джапанки. Небрежният му стил рязко контрастира на деловите костюми на официалните лица и кандидат-приватизаторите. Но официално той не участва в процедурата. Присъствието в залата му е единствено в 299 качеството на „консултант“. „Контрастът“ Христо Ковачки е съветник на друг, още по-

ярък от самия него контраст в търга. Разликата е, че вместо джапанки носи блуза, която събира неприлично погледите в прекалено изпъкналите й форми. В ефирната прозирна кройка се е побрала собственичката на фирма „Калиста 2004“ - Ива Цветанова Цветкова. Неизвестната никому дотогава милионерка е само на 22 години, макар че в крайна сметка се бърка за 29.2 млн. лева, за да спечели предприятието. Студентка е в четвърти курс на Софийския университет. Никой не й проверява произхода на парите. По-късно като собственик се явява и неизвестната „Фърст енерджи дистрибюшънс тръст“. Тя е компания от Лихтенщайн. Онази миниатюрна държавица е популярна с марките си сред филателистите. Сред банкерите се знае като непробиваема - с тайната около анонимните собственици на регистраните там офшорни фирми. По същия тертип бургаската топлофикация беше закупена от фирма „Новас 2004“ ООД през 2005 г. Собственик й е Ралица Добрева - тогава е била на 24 г. Плаща 15 млн. лева. През 2007 г. като съсобственик в топлофикацията влиза офшорката „Ферония мениджмънд личмитед“. Такива „игри“ и изникнали от нищото мултимионери май са сред любимите занятия в бизнеса на Христо Ковачки. Всъщност и той е произлязъл от нищото, ако се съди по биографията му в медиите. Според тях сякаш се е родил възмъжал, прескочил детски, юношески и първите си зрели години ей така, без да е съществувал на този свят. Но дали е дошъл от нищото? Неизвестен факт от биографията е „прогресивното му семейство“ според тогавашното комунистическо определение. Дядо му е бил кмет на селото и шеф на местното ТКЗС 300

(кооперирано стопанство на селяните). След завършването на местното училище - на 18 години, през 1980 г. Христо Ковачки се записва като курсант във Висшето военно-артилерийско училище в Шумен. В пелената на това далечно минало е невъзможно да се проследи какво и как е станало, но бъдещият офицер не завършва петгодишният курс на обучение. Вместо това изненадващо за мнозина заминава за СССР. Чак след този спестен период от живота му публичните му биографии са записали следване в необятната страна. То е в днешния Петербург, в елитен технически ВУЗ, наречен ЛИТМО - Лениградски институт за фина механика и оптика. Пътят не само от с. Маджаре, но и от военното училище в Шумен до Москва или Ленинград е сравним с покоряването на световния връх Еверест на един дъх и без кислороден апарат. В онези тоталитарни години такова право на избор нямаше - изискваше се свръхвисоко покровителство за учене в метрополията ни. Самото записване ставаше след изричното съгласие на съответния партиен комитет, а за ред специалности, сред които физика и точна оптика - от „найгоре“, в случая ЦК на БКП. Как е вървяло изучаването на тайните на природата, не е известно. Факт е обаче, че пребиването в необятната Рус е цели 7 години вместо нормалния цикъл на обучение от 4.5 години. На любителски снимки от 1988 г. някои от съвипускниците на Христо Ковачки могат да бъдат видяни в матроски реформи на борда на военен кораб. Под снимките пише "Перереподготовка“, което освен като „преподготовка“ може да звучи и като учебна практика. По-задълбочен преглед на възпитаниците на ЛИТМО показва, че повечето 301 от тях днсс са поставени на възлови позиции в науката, бизнеса, военната промишленост, енергетиката,

информатиката, системите за свръзка и компютърния бизнес. В руския електронен сайт за ядрена енергетика atominfo. ги името на Христо Кавачки беше споменато като евентуален кандидат за оператор при евентуалното пускане на спрените 3-ти и 4-ти блок на Козлодуй. Лицензът за реакторите е на руснаците. Явно са одобрили за евентуалната работа българският мултимилионер. Христо Ковачки се завръща по някои данни у нас в разгара на тамошното перестройка и в зората на българската. Пристига в Самоков през 1988 г. И съответно започва работа в местния завод „Електрон“. Една скоба е необходима предприятието е част от в оенно -пр омишления комплекс на страната. Тук отново пада мъглата над биографията му. Хем е у нас, хем според редица данни записва аспирантура в същия руски ВУЗ и през 1991 г. защищава дисертация за кандидат на науките (днес доктор) на тема „Използване на лазери в микроелектрониката“. Твърди се, че научният му труд е патентован през 1993 г., но засега аз не намерих потвърждение в световните патентни библиотеки. Изненадващо е, но той не е легализирал получената си научна степен в България. В регистъра, воден от Националния център за информация и документация, името на Христо Ковачки не може да се види.

302

За сметка на това пък се среща в регистъра на изобретенията с авторско свидетелство под № BG 47 758 А. То е от времето, когато хем е у нас в завод „Електрон“ в Самоков, хем е аспирант в Петербург . Приносът в инженерството е от 1990 г. и се нарича оптико-електронен сканиращ кодов ъгломер. Факт е, че пиарите са пропуснали научните постижения и интереси, които биха очертали облика на олигарха по нов, заслужаващ доверието на обществото начин. Пропуснали са и 336-те страници на написаната от него книга „Вселенски ред. Теория на познанието“ - издание на издателство „Захари Стоянов“ и шефа му Иван Гранитски. И ако има въпроси около научната кариера, то питанките около мътната бизнес-биография са далеч по-многобройни и сериозни. Началото на богатството му е добре укрит факт - днес не са актуални приказките за „Вартбургчето“ на Илия Павлов, което магически с бизнеснаходчивост се превърнало в първия зелен милион. В началото на прехода Ковачки е имал магазинче на софийския пазар „Красно село“ - продавал е зеленчуци в една сергийка-навес. Продавал е и пилешки бутчета. През 1991 г. изведнъж му потръгва - започва да изнася големи количества консерви и селскостопанска продукция за Русия. Стартира сякаш буквално от нищото - всъщност така, както и останалите родни олигарси. Кариерата му на богаташ би трябвало да е прозрачна, за303 щото Христо Ковачки за разлика от колегите си по богатство помни и не се притеснява от първия си милион, както самият той споделя. Подобен е на онзи на Гриша Ганчев - идва от първия взет кредит на тази сума. Не е за чудене, макар че милион банков заем е недости- жим за обикновен дребен бизнесмен. Но Ковачки не е такъв.

Негов кум е Ивайло Мутафчиев - един от най-богатите хора у нас, сред собствениците на Първа инвестиционна банка и сроден с комунистическия връх - най-високия у нас. За разлика от другите при Ковачки неизвестните величини не са толкова около зачеването на богатството му, а при неговото разрастване до такива огромни размери. Клюката за кладенеца на парите - връзката със Самоковеца е по-пикантна. Фолкпевицата Десислава е съпругата на бизнесмена. Той е държал да бъде на всичките й участия - покрай това добре се е познавал не само с Коко Динев, но и с истинския покровител на този музикален жанр у нас - висаджийския бос Георги Илиев. В неговото обкръжение се е надушил със Самоковеца, твърдят конкурентите на кандидата за енергиен император. Според тях контрабандистът дори е помирил императора на Ъндърграунда и не особено известния бизнесмен при някакъв техен конфликт. Надали е така, но е факт, че Ковачки закупи веригата магазини „Оазис“ от структурите около ВИС и неговия император Георги Илиев. В борческите среди раздялата с активи не е , добър тон“ - това може да стане единствено под заповед на някаква по-висша сила. „Аз, Клюна, Демби, Косьо, предполагам и Ковачки, имахме една група телефони с четири осмици отпред, на които само последните цифри се различаваха. За да се знае, че по тези телефони може да се говори чисто“, разказва измамникът-радиоводещ Боби Цанков в ТВ-рубриката „Горещо“. Но пък той беше известен като момче за поръчки, което в крайна сметка му коства и разстрела. Първите инвестиции на Христо Ковачки са свързани с пристанищата. Чрез други лица той успява да купи терминали в портовете на Бургас и Варна и на практика се превръща в основен транспортен оператор. На сцената е лицето 304

Никифор Вангелов, но зад завесите то се оказва негов зет и по онова време близък съратник. Подобни трикове не са незаконни, но някои операции на олигарха сеят тъмни съмнения. Неочаквано те получиха международна известност чрез покупката на „Атоменергоремонт - Козлодуй“. Тогава например австрийският вестник „Формат“ написа, че новоизпеченият български атомен магнат е свързан със скандалната мутра Константин Димитров - Косьо Самоковеца. И Самоковеца е от родния град на Ковачки и приблизително на същата възраст. „Проблемът идва не само от факта, че фирмата на Ковачки няма опит в специфичния атомен бранш, а това според специалистите е рисково за ядрената безопасност на страната. Проблемът в сделката е и в притесненията за нездрав интерес от страна на хора, подозирани във връзка и организация на контрабандни канали и наркотрафик, което допълнително усложнява избора на бъдещия собственик“, пише австрийското издание. Едни голи съмнения. И срещу тях - едно поразително откровение: „Цяла нощ седяхме и броихме пари и нямах никакво време да хапна!“ Репликата се изсипва от устата на български министър, който засища глада си със сандвич, докато през юни 2003 г. обяснява на събеседника си защо го приема в такава обстановка. Министърът е енергийният Милко Ковачев, а събеседникът му е представителят на AECL у нас - канадския атомно-енергиен концерн, който прави реакторите „Candy“. ^flo-нататък канадският представител пише следното: предишния ден „няколко момчета с много яки вратове и късо подстригани“ - както самият министър се изрази 305 донесли няколко пълни с пари сака за хокей, с които платили за покупката на Атоменергоремент“. Наложило се

цяла нощ министър Ковачев и всичките му секретарки да броят на ръка сумата от 15.6 милиона лева, донесени от хората на Христо Ковачки...“ (!!!) Както се вижда, Христо Ковачки може и да е „всякакъв“, но българските официални лица - вкл. и министрите, го слагат в малкия си джоб. За разлика от него, който господарски е изпратил пехливаните си, те не само ги приемат с почит и уважение, но и собственоръчно взимат сакове, пълни с пачки - в много милиони и на „ръка“, което е углавно престъпление и се визира в текстовете на Наказателния кодекс като „пране на пари“. В докладите на американските посланици на Христо Ковачки също е отделено подобаващо място. В тях също се анализира потенциална връзка с гангстерски босове. И с други тъмни сили у нас и в чужбина. Жар в огъня на разгорялите се съмнения хвърли и поредица от куршуми. След смъртта на първия шеф на „Атоменергоремонт“ последва и тази на втория - Борислав Георгиев. На 6 април 2004 г. той беше разстрелян в партера на бл. 102 на столичния жк „Люлин“. Убитият притежаваше редица фирми, имаше дялове в други, водеше се верен човек на Ковачки в неговата компания, която ремонтира съоръженията в Козлодуй и често пътуваше в Сърбия като преговарящ за инвестиции там.

306

8 години по-късно показания по нашумялото дело „Килърите“ даде и самият Христо Ковачки. Той не скри, че са били много близки със семейството на Георгиев, който първоначално бил управител на неговия ресторант „Европа“ в„Люлин“. Явно обаче са го харесали и беше назначен в „Атоменергоремонт“... - процеди олигархът така, сякаш той не е собственикът на компанията. На повечето от въпросите той отговаряше, че не си спомня или не знае нищо. Отрече да е купувал къща на вдовицата на Георгиев - Надежда. В разпита си обаче през окгомври 2011 г. жената разказа, че получила като подарък от него къща с пазарна цена по нотариален акт от 250 хил. лв. ^ Боби беше много добро и свястно момче, след смъртта му съм се виждал много пъти с Надя, опитвал съм да помагам морално! - обясни Ковачки. По време на разпита му изглеждаше видимо напрегнат и често изпадаше в безпричинен, необясним смях. От време на време не разбираше въпросите на адвокатите, та се налагаше съдията да му ги обяснява с по-прости думи. fri Извинете, сигурно сте много интелигентен, не ви разбрах въпроса? - беше една от репликите на Ковачки. Същественото - той отрече да се познава със световно известния мафиот Сретен Йосич, както и с Янко ПоповТуцо, също обвиняем по делото „Килърите“. Пред съда Ковачки твърдеше, че няма интереси в Сърбия, а просто е бил консултант по някои сделки. И мъртвият Георгиев бил 307 консултант по тях. Олигархът-консултант обаче е сочен като собственик на тамошния рудник за кафяви въглища „Ковин“ в Крушевац за 16 милиона евро, приватизира и втория по големина в Вбия завод за автомобилни гуми „Трайъл“ за 12 милиона евро, лапна и още 5 други предприятия, а инвестициите му в

съседната държава надхвърлиха 100 милиона евро. Съмненията около източника на чувалите с милиони, които се изсипват при олигарха, беше фиксиран накрая в секретен документ на ДАНС. Той е озаглавен „Справка относно действията на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и държавни структури“ и предизвика грандиозен скандал. Според него по оперативни данни Христо Ковачки финансира медийните изяви и PR кампанията на известния експерт Стефан Гамизов, който громи енергийната мафия на съперника-олигарх Богомил Манчев. В периода на провеждане на две от заседанията на правителството на Сергей Станишев през 2008 г (31 юли и 7 август) Гамизов активно контактува със съветниците Ценка Атанасова, Драгомир Стойнев (днешен икономически министър на премиера Орсшарски) и Росен Карадимов (също съветник на Сергей Станишев), засичат спецсредствата. На съвещание на 18.07.2008 г. при председателя на ДАНС Петко Сертов е докладвано за връзките между лицата, убития Борислав Георгиев и данни за контакти със сръбската и руската организирана престъпност и боса от световна величина Сретен Йосич. В получената информация е посочено, че зад приватизацията на икономически обекти в Сърбия стои Сретен Йосич, а Христо Ковачки е негово подставено лице. Развитието на скандала „кой-кого“ във властта изсипва и съдържание на маса скандални CPC-та. Например на 31.07.2008 г. в 15:38 ч. Драгомир Стойнев се обажда на Гамизов, който заявява, че „нещата могат да придобият катастрофален характер“. Стойнев поставя въпроса за кого - Росен (Карадимов) или Петко (Сертов). на което получава отговор, че „Росен ми вдига“. Стойнев предупреждава да не казва имена но телефона. На 31,07.2008 в 17:48 ч днешният 308

икономически министър, тогава съветник Драгомир Стойнев информира, че грешката е в администрацията - за това, че не е внесено на заседанието на МС (онова, което интересува олигархът), но поема нещата и следващият четвъртък (07.08.2008 г.) „минава““. Гамизов го предупреждава, че „ако стане фал, просто тогава ще стане катастрофата вече“. Гамизов се интересува дали е говорил с „топ-боса“ (вероятно Станишев), но Стойнев, който неколкократно му повтаря да не коментират по телефона, го прекъсва отново с молба да няма имена Затова моля те!“ Постепенно изплуват и други зависимости т по верижката „Вальо Топлото - Мария Мургина (бивш шеф на НАП) - сина й - фирми - кандидати на партия Лидер“. Изплуват дори едни 8 дка, които Бойко Борисов като кмет на София дал на Христо Ковачки - Ето в „Красно село“, така наречения плавателен канал, вие сте дали осем декара близо на Христо Ковачки на „Ню партнерс“ фирмата с ваш подпис, ще се откажете ли от подписа си? Бойко Борисов: Това е нещо... Наказахме главния архитект тогава. - Наказахте, а защо подписахте? Бойко Борисов: Защото така ми беше поднесено, (прехвърля отговорността, но главният архитект си остана главен архитект, макар и „наказан“ символично) Изплува как всички политически сили са се разсеяли за влизането на Ковачки в Общинска банка и как години наред да го лишат от нея. Изплуваха и едни неплатени юни и милиони данъци на държавата. Дори го засъдиха за тях, като наложиха и запор за 143 млн. лева върху негови имущества. След протакане повече от 2 години, Софийски градски съд обяви крупния бизнесмен Христо Ковачки за виновен.

т

Осъден е на 5 години изпитателен срок и на скромните три години, при това условно, заради укриването на близо 17 млн. лв. (!) от данъци. За това олигархът ще трябва да заплати и глоба от 20 хил.лв. Един колага-журналист иронично писа „бълха го ухапала“. Не позна. Дори и бълхичката я нямаше.Защото на втора инстанция, на 29 май 2012 г. Софийският апелативен съд се произнесе в името на народа и отмени изцяло присъдата срещу олигарха. За разлика от първото решение второто почти не получи обществена гласност. Сагата още се проточи - в края на 2013 г. Върховният съд върна делото, за ново разглеждане, а на 14 януари 2014 г. Софийският апалативен съд потвърди оневиняването на олигарха. И настана тишина! Тишината от властта! Все пак негови партньори в онези телефонни разговори, записани от CPC-та, днес са министри във властта. И „топ-боса“ от онзи разговор е партийният лидер, създал този кабинет. И „фалове” вече няма както предишния път. Консултантьт-олигарх засега се оказа незаменим. Прекалено навътре е в играта, в скритата икономика - и в родната, И в международната. Дотолкова, че дори ексцентричността на джапанките, с |юто е отишъл на официален държавен търг за десетки ми-

310

лиони, са символ за посветените. Джапанките като циничен знак на приватизираната дьржавна власт - на селящината и могъществото, застанало зад тях и зад него са достойни в този случай и за герб на България.

ЕВЕЛИН НИКОЛОВ БАНЕВ (БРЕНДО)

ВИЗИТКА Евелин Банев - Брендо е роден на 8 октомври 1964 г. в Тополовград. Редица медии и коментатори на престъпния свят сочат и Бургас, но това е невярно.

Семейство Липсват пубични данни за родителите му и семейството, в което е отрасъл. Майка му се казва Добрина (Дочка) Тумбалова и преди години е била дребен чиновник - учителка в помощното училище в Тополовград. Бащата е напуснал семейството почти веднага след раждането и се е загубил в големия град - започнал е работа в София. Майката е имала втори съпруг - много грижовен и към Брендо, но той починал и практически мафиотът е отгледан като сирак. Негова съпруга е била Моника Добринова. С нея официално са в развод, но както се разбра на едно заседание на съда, продължават да живеят във фактическо съжителство. Възможно е разводът да е бил формален с 311 идеята да се прехвърлят активи на нейно име и така да се опазят от конфискация.

Имат две дъщери - Александра и Лара.

.312

В светските среди упорито се носеше слух, че вдовицата на бай Миле - Силвия Панагонова, е въртяла не само бизнес, но и симпатии с Брендо. Чрез нея той установил контакти и със знаменития сръбски мафиотски бос Сретен Йосич. Според други клюката е без здрава основа^ позициите на Брендо са били толкова могъщи в континентален мащаб, а вдовицата на този фон - толкова забележимо малка величина и в начинанията си, и в контактите си, че надали сплетните са верни. Още повече, че в хорските уста за връзки с него попадна и една от известните ни миски - Снежина Вълкова, че дори и много знаменита родна адвокатка защитник на Брендо. Всъщност каквото и да се напише за Брендо, може да е както истина, така и лъжа. Защото например във Венецуела той е известен с името Александър Сашов. Такъв паспорт му е бил издаден в Южна Америка, а с тази си самоличност подземният бос е посещавал няколко европейски страни. Притежавал и още ред самоличности, вкл. и оформени тук, на място в България ~ например тази на Александър Гарчев. Защо споменавам именно тази фамилия ли? Защото в далечната 1976 г., по времето на социализма и интернационализма в Мароко става тежка катастрофа. В нея загиват петгодишното българче Александър Гарчев и неговите родители. Десетилетия по-късно у нас се вади прашясалата папка от архивите. Започват да загиват в „нещастни случаи“ или безследно да изчезват роднините на Гарчев. А почти веднага след драмите у нас, макар и 26 години 313

по-късно от онази катастрофа в Мароко, през август 2002 г., в паспортния отдел иа СДВР е подадено заявление за бърза поръчка за даването на паспорт и лична карта. Под чуждото име, но със своя образ на снимките се мъдри Евелин Банев. Напълно нов човек, не фигуриращ в никакви регистри, не подозиран и следен от „Интерпол“ и чужди служби, с превъзходни лични документи, макар и фалшиви, ала напълно автентични чрез съдействието на родните служби! С незрима кръв по тях! Брендо имал и венецуелско гражданство под още едно име, и от 2003 г. статут на постоянно пребиваващ с друго, също ново име в Испания с постоянен адрес в Малага. Там той бил управител на фирмата Rostefano, на която бил собственик заедно с Петър Колчев и Константин Бобчев. Покрай мащабното разследване на Запад наскоро се разбра за поредната негова самоличност. През април 2004 г. италианската полиция го спряла за проверка на излизане от тунела „Гран Санбернар“. В автомобила пътувал Ивайло Хеселбарт. Любопитен е и друг детайл - коренно различните фамилии на Евелин Банев и брат му Симо Карайчев. Официал- ното обяснение е доведен брат. Неофициалното - едва през 2004 г. английските служби успели да разкрият, че Симо Карайчев и Евелин Банев са си братя. Доколко е вярно обаче това, мисля, че не толкова шерлокхолмсовците, а само те двамата си знаят. Накратко - Евелин Банев е хем олигарх, хем могъщ мафиотски бос, хем нещо като агент 007. ОБРАЗОВАНИЕ Първо учи в Тополовград, после - в Хасково и Стара Загора. Завършил е спортна школа по борба. Записал е училище „Олимпийски надежди“ като гимнастик. ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ Липсват всякакви данни с какво се е занимавал до началото на прехода - все пак до изгрева на демокрацията и свободния пазар е 314 навъртял над 26 лазарника.

Навремето не му се отворил парашутът да стане треньор. Не е постигал като спортист добри резултати, камо ли пък някакъв медал. Затова започва работа в циркова трупа като акробат, но за съвсем къс период. Според ексвътрешния министър Цветан Цветанов някога се е подвизавал като крадец. Въпреки че според справките на МВР Брендо не е кри- минално проявен, запознати твърдят, че преди 1989 г. е разследван за изнасилване, което го изхвърля от училището „Олимпийски надежди”. Бил е подследствен в първите години на демокрацията и за автокражба. По непотвърдени данни в средата на 90-те той имал проблеми и с властите в Гърция. Но според други, далеч по-откровени „фактори“ Брендо е завил в кариерата си - сменил е купола на арената с друг могъщ купол онзи на плаща и кинжала, с които се символизират тайните секретни служби. По неофициална информация, която е достатъчно конкретна, се е подвизавал като техен служител. Започнал е от найниски нива, но после се е издигнал чак до УБО (охраната на Политбюро). Дорасъл до офицерски чин, макар че е бил на прикритие. За съжаление никой не може да посочи точно - с документи, длъжностите му през онези години. Някаква грижлива и пипала професионално ръка е прочистила архивите повече от добре и в тях не може да се открие нищо. „За периода, за които говорите, не е имало свързани с него оперативни разработки в Тополовград. Ако такова нещо ставало, то е било на централно ниво“ - уточняват бивши |Щужители по сигурността в ОД на МВР - Хасково. Парадокс, но в новите времена при първото разшумяване около името му и съответното задържане се оказа, че в МВР за него няма нищо - съвсем нищо! В самия Тополовград, макар че е нещо като лична феодална 315 от което поне един да не е работил във империя (няма семейство, фирма на Брендо) също предпочитат мълчанието. В този край, който сякаш е на онзи край на света, нито правосъдие има, нито държавата се усеща по какъвто и да е начин, нито пък органите на сигурността и полицията обичат да си врат гагата.

Може би местните са прави в мълчанието си - в едно селище има-няма 5 000 души всичко се разчува много бързо, а никой не иска да си има неприятности с биячи или пък, недай си боже, да му се случи най-лошото. Толкова може да се каже за кариерата му. В неофициалната му, недокументирана биография се сочи, че неговият,,професионален път“ в подземния октопод стартира при демокрацията от „Мултгируп“. През 1992- 1995 г. Евелин Банев Брендо е бил първо охрана, а после и нещо като управител, поскоро контрольор на хазартните заведения на групировката в странство. Започнал от едно казино в Скопие и се издигнал до бос на цяла Македония и отговорен куриер за дестинации по целия свят. Много пътувал из чужбина - предимно в Латинска Америка. В „Тайните на големите играчи“ съм посочил кои офицери от ДС и как установиха контактите и сътрудничеството още при социализма с наркобароните в онези държави и кое беше първото закупено казино там - в Лима, столицата на Перу.

316

Вероятно е заслужил доверието, защото от онзи период се превръща в онова, което западните медии нарекоха „Кокаинов крал на Европа“. Парадокс е, че когато най-сетне публично заблестя като престъпна звезда, медиите го сочеха хем за близък до ВИС, хем за човек, който си имал и приказката със СИК. БИЗНЕС УЧАСТИЯ Евелин Банев е с много странен и „поливалентен“ статус, възможен само в България. Той хем е олигарх, съизмерващ се по имането си с най- големите световни богатства, хем е отчаян престъпник и бос на огромна подземна империя, разпростряла пипалата си на три континента. Ако сега отворите Търговския регистър, на името на Брендо няма да намерите нищо. Каквото е трябвало, е било прехвърлено на други лица, продадено, замаскирано. При ровене из регистрите ще откриете следните негови фирми, в които е бъркала мощната му престъпна ръка: Управители Управители Съдружници Съдружници Съдружници

’’БИЛДКОМФОРТ“ ЕООД ’’КИНГ ГЕЙМС“ ЕООД ’’Б.М.А. ТРЕЙДИНГ“ ООД ’’БИЛДКОМФОРТ“ ЕООД ’’КИНГ ГЕЙМС“ ЕООД

И нищо повече. Възниква и един неудобен въпрос към държавните власти и тези на Темида - защо следствието, прокуратурата, комисията за незаконно имущество не са поискали или не Са му блокирали дяловете в тези дружества?! Ето например какво е записано във фирмените документи за 317 „Кинг Геймс“: Прехвърлител: ЕВЕЛИН НИКОЛОВ БАНЕВ, БЪЛГАРИЯ Правоприемник: СИМО ПЕТРОВ КАРАЙЧЕВ, БЪЛГАРИЯ Размер на дяловото участие: 25000 лв. дата, на която е възникнало основанието за прехвърляне на

дружествен дял: 07.04.2014 7 април 2014 г.! Все пак Банев е бил на няколко пъти арестуван, разследван, осъден е в чужбина и го съдят у нас години наред. И въпреки това се оказва, че разполага със активите си и дори съвсем наскоро - през април 2014 г няма и месец преди написването на този очерк, се е разпореждал свободно с тях. А началото му в света на предприемчивите люде е повече от скромно и съвсем необещаващо. Първата фирма на Банев е регистрирана в родното му място „ПЕЛИКАН - ЕВЕЛИН БАНЕВ“ ЕТ, БУЛСТАТ: 836233217. Тя е била с предмет на дейност ~ търговия на дребно на открити щандове и пазар. Седалището й е България, област Хасково, общ. Тополовград, гр.Тополовград, ул. Д.БЛАГОЕВ № 54. Това е онзи алъш-вериш, който българите пробваха в първите няколко години на прехода, мислейки си, че от него се създават милионерите. Брендо е имал дял от 50.00% в „Б.М.А. ТРЕЙДИНГ“ ООД. Като собственик със същото дялово участие е вписана съпругата му Моника Добринова. За управител е посочена Ирена Семерджиева-Аргирова. Фирмата е с предмет на дейност - търговия на дребно в неспсциализирани магазини с разнообразни стоки. Самият той е държал 50% и е управлявал “ БИЛДКОМ* ФОРТ“ ООД, БУЛСТАТ: 131300986. Тя е със същия предмет на дейност като предишното дружество. Има и още една подобна фирма за търговия на дребно, в която престъпният император е владеел половината от дяловете - „КИНГ ГЕЙМС“ ООД, БУЛСТАТ: 175091777, Като собственик със същото дялово участие е вписан Петър Колчев, който е посочен и за управител. Управител е още Веселин Сивинов. Фирмата е с предмет на дейност - търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки. Въобще бизнесът е все на, дребно“ - нещо като картофите на Самоковеца, които отглеждал и от които забогатял. По 50% си разделя с Константин Дишлиев в акционерното дружество „ИЗБА ВОДЕНИЧАНЕ“, в която Дишлиев е бил изпълнителен директор, а Банев и Десислава Дишлиева са членове 318 на управителния съвет Брендо беше известен като чорбаджията на ваканционния

комплекс „Флорс парк“ в идеалния център на Слънчев бряг, както и на още един хотел в тузарския курорт. Друга негова инвестиция е хотел в Чепеларе, носещ поетичното име „Маунтайн стар“. Банев управлява и три хотела в София, два от които са поверени за стопанисване на дясната му ръка Георги Семер- джиев - Жоро Шопа. Най-луксозният обект е бутиковият хотел „Les Fleures“ на бул. „Витоша“. Сградата, която се оценява на поне 10 милиона евро, мина към активите на

319

Брендо след две мафиотски убийства на Константин (Косьо) Дишлиев и майка му - Йорданка Запрянова. Кокаиновият крал е вдигнал с изкараното от наркотрафик цял луксозен град, показват проучванията. Един бръснещ поглед над построеното чрез негови инвестиции демонстрира, че видният мафиот има всички основания да се счита за строител на нова София. Един от тези обекти е на кръстовището на столичните булеварди „Гоце Делчев“ и „България“. Стъкло, гранит и мрамор обличат фасадата на мастодонта. Бизнес центърът „България Тауър“ се счита като един от символите на града. Възложител на проекта е „Евротренд“, фирма на Евелин Банев - Брендо и неговият съдружник адвокат Петър Колчев. След време собствеността на фирмата е прехвърлена към офшорка в Австрия. Строител са фирми, сега в холдинга на фамилията Галчев. Имената на Галчев и Евелин Банев са свързани от години и ги асоциират чрез „Билдкомфорт“, специализирана в строителство. Самият Галчев също не е случаен човек, изникнал от нищото. Той е родом от партизанска Белица, а чичо му е бил мастит генерал по времето на Тодор Живков и шеф на Строителните войски. В Драгалевци са затворените комплекси „Кристал Бел“ и „Панорама Резидънс“. В тях също са превъртени пари от австрийски фирми на Брендо. Интересно е, че земята, върху която се простира „Кристал Бел“ срещу „Бизнес Парк София“ е била общинска. Тя е купена на безценица по времето, когато кмет на столицата е БоЙко Борисов. Застроената площ на комплекса е над 22 хиляди кв.м и в него има еднофамилни къщи, сгради, подземни паркинги, СПА център, закрит басейн и дори параклис. Не пада по-долу по стандарт на строителство и „Панорама Резидънс“ на ул. „Папрат“. В него са намерили подслон известни магистрати от Софийската градска прокуратура. Не е за вярване, но Брендо 320се е разписал в „Люлин“. Неговият „Елеганс Резидънс“ обаче няма нищо общо с панелната действителност. Комплексът е изпълнен по всички правила на качественото и скъпарско строителство. Сега, на фона на съдебните процеси Евелин Банев се е разделил

и с черноморската перла „Оазис ризортс енд Спа“ в южния Лозенец, и с инвестиционния си фонд „Хоум фор Ю“. Смята се, че компаниите са закупени от руски концерн. По бегли изчисления, само тези активи се оценяват на повече от 200 млн. евро. На 9 март 2010 г. комисията Кушлсв запорира цялото имущество, което се води на името на Моника Добринова (бивша съпруга на Брендо). Според изпълнително дело срещу нея тя трябва да заплати и обезпечение върху 250 дружествени дяла във фирмите „Б. М. А» Трейдинг“ и „Кредо интернешънъл“. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, налага запор и върху сметки в 29 (!) банки в страната и чужбина на обща стойност 22 113 550 лева. Запорирани са и средствата, които се водят на името на Александра и Лара Баневи - двете дъщери на Брендо. Пак на 9 март комисията „Кушлев“ сложи запор и върху имуществото на Десислава Дишлиева (сестра на Моника) и дъщеричката й Дарина. Възбрана има и по имотите на Ана Добринова - тъщата на Брендо, както и за всички обекти и средства на „Александър експорт импорт Добринов и сие“. рУбщата стойност на иска е за 3 8 336 994 лева. Това е „скромната“ видимост. Нескромната „невидимост“ на първо място е десетина офшорки и фирми в чужбина - като австрийските РИЧМЪНД ВЕНЧЪРС ХОЛДИНГ ГМБХ, EURAM Invest Holdings Vier GmbH, английската фирма Global Associates Limited, компанията Euroinvestments S. A, Quick Investments Ltd, The Bearer, FINCO Europe Limited, Pissen Finance Corp - всички на Вирджинските острови, Quick Investments Limited в Кардиф, Уелс, Megamiser Limited, Marwyn Group Limited в Швейцария и др. 321 на подземния бос са огромна мрежа, обхванала Реално пипалата цялата страна - от низините й до политическите й върхове. Днес вече не може да се намерят официалните документи за другите бизнес-дела на Евелин Банев. Май отново „грижовна ръка“ се е разходила из папките, късала листове, прибирала снопове листа. Но както казват криминалистите, следите винаги остават. Банев е сред онези, които са свързали съдбата си с „Източни

финанси“. Знаменитата фирма беше приютила и един друг наркобос и контрабандист - също от световен мащаб като убития Иван Тодоров-Доктора. Тя беше свързана с редица популярни днес лица и зачената в хотел „Орбита“ покрай първото свърталище на борческите мутри. И винаги е била известна като фирмата на „Монтерей“ и генералите от ДС. И още няколко факти - дребни, ала многозначителни.

322

В „Източиие финанси“ (наистина са с източник по на изток от нас) основният акционер е ФБК „Амигос“ на Петър Петров. Петър Петров също е от Силистра, както и Младен Михалев-Маджо и е бил гадже с неговата сестра. Амигос (приятел) е прякорът му. Той е бивш национален състезател. Отгам се познава с Иван Славков. Батето е сред покровителите му. Във фирмата са и двама братя - Дойчин и Димитър Мирянови. Те са били отговорни служители на ДС, в екипа на политбюровеца - вътрешен министър Димитър Стоянов. Част от тези хора нашумяха с яхтения скандал в Монако, където се срещнаха с министрите Милен Велчев, Петър Петров, Мирослав Севлиевски, царското юпи Спас Русев и сие. И друг детайл. На съседния адрес до къщата на Брендо живееше любовницата на Маджо - Мил кана Паунова. За цялата галимация около бившата снаха на политбюровеца ген. Добри Джуров съм разказал в „Тайните на големите играчи“ заедно с имената и делата на съпътстващата „флора и фауна“, изплувала на власт в „демократичните“ времена. Разказъл съм в книгата и покрай паяжината от финанси, яхти, правителства, секретни служби за паяците в средата й - кукловодите, които са я изплели и създадоха от борчетата „хора“, а от хората - мъртъвци. Факт е, че нищо от това не се чу публично освен онова в книгите ми. Защото най-голя- мата тайна се оказа контролът върху информациите, върху медиите, върху знанието на обществото. Върху онова, без което България няма да се промени никога. Брендо, колкото и да е могъщ, също е такава подставена тяхна фигура като Доктора. Връзките между двама добре облечени бизнесмени са скрепени, както се казва, с торба сол. Те са от началото на 90-те години - държат в Хасково ресгорант „Палермо“, бар „Бевърли“, зала за хазарт, По- строиха втора хазартна зала. Когато Доктора се изтегля в столицата през 1994 г., Брендо за още малко остава с биз- нес-дела в Хасково. Успява да запази и развие общите им позиции в ресторантьорския и хазартния бизнес. 323 Брендо е развъртал и бизнес за изпиране на парите, както и нормален, за да прикрие произхода им. Един от неговите контрагенти и партньори е бил Георги Аврамов. Позабравеният мултибогаташ се прочу навремето с финансовата пирамида„Леке“.

Аврамов живее в комплекса „Аякс“, където са босовете и на СИК. Комплексът се намира на „Симеоновско шосе“ над комплекса „Макси“. Негов е изразът: „ГЧЗ“ (беше й член) е найромантичният период в натрупването на едрия капитал у нас“. - Ние не ги търсехме политиците. Те сами си чакаха на опашка. В оня период политиците бяха зайци. Още не се бяха обиграли. После започнаха сами да си създават бизнес кръгове и да се стремят да изтикат конкуренцията. Това е негово откровение. Според в. „Галерия“ Георги Аврамов - „Лекеа“ е сред скритите акционери в луксозния комплекс „Оазис“ в черноморския Лозенец, който се свързва с империята на Брендо. Самият Брендо го броят за действителен собственик на бижуто. В близост до парцела му вила има и бившият шеф на митниците Христо Кулишев. Според моя колега Златков в интервюта в „Уикенд“ и „Шоу“ май имението на митническия шеф е дарено от подземния бос. Но тезата му остана незащитена - факти не бяха показани. Но ги има, и то бол. Далеч по-скандални. Навремето италианските магистрати оповестиха, че висш български служител е предавал тайните от разследването на самия Брендо. Подозренията паднаха върху няколко магистрати, но след уточнението, че става дума за отговорен фактор в МВР и ДАНС, се насочиха към службите. Заподозряха Иван Драшков - един от найвидните ръководители на агенцията. Оказа се, че синът му и самият Брендо са свързани по бизнес линия. Фирмата на сина на Драшков „Ай Ти Ди“ беше построила два от хотелите на Брендо. Точно с обекти в туризма се смята, че Банев е избелвал парите от наркотрафик и така узакоил няколкостотин милиона евро. Покрай застреляния касиер-финансист на мафията на Брендо Константин Дишлиев и офшорните му фирми, изплуваха и други известни имена. Надали въобще щяха да се чуят, ако не беше западното разследване на наркотрафика, което ги извади на бял свят и почти бруталния натиск на посолствата. 324 и аверите му се обръщат за За да регистрират офшорките, Брендо помощ към фараона Иво Недялков, пише в мотивите на съда. По

това време Недялков се изявява като адвокат, докато текат делата срещу него за измама на хиляди българи чрез пирамидата „Ийст уест интернешънъл“. Подвизава се и като политичеки лидер на „Нова консервативна партия", бил е съдружник на Венцислав Дудоленски - един от бившите районни кметове в столицата... Парадокс, възможен само у нас - Дудоленски се оказа важен фактор в „Сдружение за борба с корупцията“.,. Фараонът Недялков при социализма е бивша комсомолска едра номенклатура, доносник на ДС, племенник е на полиика-бизнесмен Александър Томов - прочул се с ЦСКА, Историите около Кремиковци и т.н. Той самият пък е бивш съветник на последния червен премиер - Георги Атанасов. В Надзорния съвет на пирамидата му пък бе Рада Дойнова - роднина на политбюровеца Огнян Дойнов. Естествено е, фараонът не беше осъден, случи се точно обратно го - той осъди България в Страсбург. При тези съдружия и контакти това си беше и „логично“. Ала не само неговото име се мярна сред опасните връзки с Брендо. В съдебната зала на процеса срещу мафиота прокурорът Марияна Станкова пледира: - Държа на разпита на свидетеля Мавродиев, доколкото има негови подписи на документи, представени от „Куилин венчърс“ и „Фиделити ентьрпрайсиз“, включително и документи, с които е дадено упълномощаване на Десислава Дишлиева и Владимир Дишлиев да представляват дружествата по банковите сметки в EURAM банк. Оказа се, че редица от регистрациите в чужбина на оф- шорки и анонимни фирми, свързани с човека на Евелин Банев, са консултирани и извършвани от Стоян Маврудиев. А кой е този човек? - Той е самият председател на Комисията за финансов надзор! (и сега - май 2014 г., е на този пост) Какво се оказа? - Задгранични компании на мафията са консултирани при създаването им и регистрирани именно от 325 държавника, който би трябвало да следи за спазване на закона, чистотата на финансовите отношения, работата на финансовите дружества и борси. Маврудиев е сред съоснователите на партия „ГЕРБ“ техен депутат, шеф на Делегацията на България в ключови европейски

органи, изключително близък до Сергей Станишев

326

(навремето оглави Комисията, която разследваше сделките и разходите на неговия кабинет на Тройната коалиция и не откри нищо нередно, въпреки че ЕС му спря траншовете). Ала всички знаем, че мафията е престъпност, сраснала се с държавата и политическите елити. При такава симбиоза няма нито цветове и възгледи, нито партийна принадлежност. Но пък има пари - достагьчно да купят всичко по веригата - както, десни глобалисти“, така и техни противници - червени „леви идеалисти“. При това са закупувани (и съответно продавани) най-високите възможни места в държавата. И един пример е достатъчен. Според съдебните документи по делата на Брендо и компания прането на пари и безпроблемното внасяне на толкова големи суми в брой е станало възможно, тъй като в двете банки, които групата най-често използва австрийската Euram и швейцарската Credit Suisse, работели банкери от български произход, които те познавали. В първия случай става дума за Елена Бергоми, която всъщност е известната българска тенисистка от средата на 90-те години Елена Пампулова. Вторият случай е далеч, далеч по-скандален - българската с австрийско поданство Боряна Линдингер. За нея в мотивите на съда е записано „обслужвала сметките на подсъдимите“. Онова, което не се спомена дори и в бялата чужбина, са нейните близки връзки с Моника Любомирова. А коя е пък тя? - Ами тази дама Моника е онази госпожа Моника, която вече се води Станишева и му роди дечица. Размириса се, и то много. Във всяка бяла държава щяха да завалят оставки, а Темида да разследва до десета дупка и десето коляно. Историята е следната. Една от основните перални - Прайвът файнънс юниън“ е създадена първоначално като ООД, което впоследствие се преобразува в акционерно дружество. Първоначално съдружници са били трима души - счетоводителя на мафията Константин Дишлиев, брата на Брендо 327 Недялкова, съпругата на фараона Иво - Симо Карайчев и Петя Недялков. После започва въртележка от прехвърляне на дялове и акции, офшорки като собственици и т.н., за да се замотат следите. През 2006 г. българо-австрийката Боряна Линдин- гер влиза в

управлението на пералнята, на мястото на брат му Симо Карайчев. Създават се и маса компании, през които да текат парите. Същата Линдингер започва да представя интересите на съпругата на Станишев. Ето един пример. Станишева, тогава Йосифова, е съдружник във фирмата Europroject Holdings AG във Виена с Анелия Крушкова, която притежава 25%. Самата Моника Любомирова (в регистъра е записана по бащино име - може би за дикретност коя е в действителност) е мажоритарен собственик със 75%. Тогава Крушкова е зам.-министър на транспорта и съобщенията в кабинета „Сакскобургготски“ от 2003 до 2005 г. и дирижира БДЖ, а от 2007 г. (до края на 2009 г.) премиерът Станишев я слага начело на Държавната агенция по туризъм. На две общи събрания на дружеството те двете - вкл. Моника Станишева са били представлявани от тази Боряна Линдингер, обслужвала банковите сметки на мафията на Брендо според съдебните документи. Освен това в управлението на Europroject Holdings AG се е подвизавала и Деница Вълчева (служител на притежаваната от Моника ВБшшшева „Актив груп“).

328

Но подобни „пикантни“ бизнес-истории могат да се разкажат и за спомената вече Анелия Крушкова, също забъркана във виенския валс, свирен от наркоимперията. На края на нейната верижка се оказа закачена също толкова известната Зинаида Златанова. Тя е днешният заместник министър-председател на премиера Орешарски и министър на правосъдието! Достатьчно разказах за отношенията между властниците и „оперативно интересните лица“ в книгата си за политиците и мръсните им тайни, та затова тук няма да се разпростирам повече за други десетки имена - до парите им, „изпирани“ и с проливаща се кръв в подземията на Октопода и рокадите в неговите висини на държавата. Брендо е човекът, който развива „бизнеса“ в Латинска Америка и Европа, Дишлиев организира прането, маса видни фигури участват в него, прикриват го и намазват суми, а България е една от основните му перални. Жалко, че дори италианските разследващи органи не посмяха да оповестят цялата схема, а посочиха Евелин Банев като онзи, който чужденци и българи от мафията са наричали Началника, Дядо или просто Б. в подслушаните разговори. Защото се оказа, че е бил нещо и като началник на държавата ни - поне в контролните й финансови органи, в банковата сфера, в строителния надзор, в митниците, в МВР, в ДАНС, на хорото му са тропали ред политически знаменитости, висши правителствени лица, та чак и до съпруга на виден роден и европейски политически лидер. И колкото и да се кълнат, че не са знаели нищо, че това е било обикновен бизнес и са нямали представа откъде идват парите във фирмите, аз няма да им повярвам. А вие? Оборотите на пресгьпиия октопод са огромни. Казват, гче една от най-големите нелегални цигарени фабрики на Балканите е била 329 негова. Всеки ден „цеховете“ й бълвали контрабандни 300 мастербокса, които вървял и не толкова за родния пазар, а за европейския. Но и това е капка в морето на на наистина големите пари. Те се продукт на търговията с кокаин. Само в една малка Швейцария разследват Брендо за 10 тона от наркотика, (оборотът от един тон е около 500 милиона евро!) А в Ита? лия, Испания, Белгия, Холандия, Испания, Великобритания

- всяка година са превъртани в стока и съответно кеш поне по няколко милиарда долара и евро. Всяка година! Затова Брендо е в списъка на милиардерите. Макар и подставено лице, макар и кукличка на конци, и за него е оставало достатьчно. Един от най-богатите е у нас - с неизчислимо богатство в чужбински авоари и с неизчислимо като стойност заради тайните около престъпния му произход. ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ Няма ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОФИЛ Официално няма. Но просперитът на бизнеса му почти две десетилетия и израстването му като „кокаинов крал“ на цяла Европа не може да се обясни без здрава политическа протекция и съответната му отплата за всички разноцветни елити, управлявали България. Това проличава дори в битови подробности и пиканте- рии. Най-голямата забележителност на Тополовград е ловното стопанство и бившата вила на дружеството „Редки метали“. Според местните това било любимото място за ловни излети на двама президенти, четири премиери, маса министри от всякакви правителства и практически почти всички български олигарси. Твърди се още, че когато един от бившите първи мъже на България е бил тук и е обикалял с пушка в ръце, на два пъти му е гостувала не кой да е, а... самата майка на Брендо - Дочка! Но и за тези паметни срещи, както и за бизнеса на Брендо в родния му град няма нищо „на книга“,.. ЩРИХИ Една любопитна информация от 2010 г. подсказва съдбата на Брендо. „Заформят Брендо като „логична жертва“ във войната между Маджо и Маргините. Редят легендиране*. Нищо че фигурите, които нареждат Брендо за курбан, са доста по- високо. „Мъдреците“ са решили да се отърват от неудобен свидетел в контрола над паричните потоци. Покровителите на Бойко Борисов и Цветан 330 Цветанов в голямата Амбасада са казали „Баста!“ миналата събота

на среща в курорт на север от Варна. Малко преди да ги изпратят с дискретна и стилна почерпка колегите им от ЦРУ в София са заявили на НАШИТЕ, че новите, които застъпват от началото на септември, ще искат РЕЗУЛТАТИ в борбата срещу леген- дираните като „секретни агенти“ шефове на наркоканали. От родните властови висини вече спуснали депешата. Цитатът е буквален „Или Маджо, или Брендо - друг вариант няма!“. Всъщност проблемите на Евелин Банев със закона започват доста по-отрано, но той винаги е минавал метър и между капките. за първи път името му се замесва в световния наркотра- фик през 2005 г., когато е заловена българска яхта с близо тон кокаин, а арестуваната в Испания престъпна група почти изцяло е съставена от българи. Но едва през 2007 г. под външен натиск нашите органи и правосъдието започват да се интересуват от него. - Евелин е толкова добро и умно дете! Всички в Тополовград четем какво се пише по медиите и се чудим как се измислят такива глупости. Никой, който го познава, не вярва на казаното за него. Синът ми няма да се върне повече в България. Нашата държава е като разграден двор, какво да прави тук?! Ако имам възможност, и аз ще го последвам. - думите са на майката на Брендо и са казани часове преди италианските магистрати да обявят 20-годишната присъда за отрочето й. Не е за чудене пътят на сина й през живота - вижда се как е възпитаван чрез безсрамие, стигащо до наглост. ... Един от жилищните комплекси, които обвързват с името на Брендо, е върху земя, откъсната от Ботаническата градина на БАН в столицата. С огромно закъснение, чак през 1995 г. тя е била обявена за реституция. После връщането на терените се е забавило отново до 2000-2001 г., когато се появява инвеститор, готов да строи на тях. Като наследници на имотите са изброени множество физически лица. Техните земи са изкупени от оръжейния бос и олигарх Младен Мутафчийски331(наскоро почина) и бившия син депутат и масов приватизатор Асен Мичко- вски. От справките излиза, че реститутите са продавали в пъти под данъчните оценки на терените. Така например нива с площ от 941 кв. м е имала данъчна оценка от 19 055

лв., а те са я харизали за 5000 лв., макар че таксите са по данъчната оценка. Има само две обяснения за странната далавера, когато земята в столицата беше почти безценна - или реститутите са били мними, фалшиви собственици, или са посещавани от едри момчета с дебели златни ланци и още подебели бухалки. След „сделките“ Столичната община прави нов регулационен план, в който неизвестно защо, включва целия квартал. Олигарсите Мутафчийски и Мичковски в началото на 2005 г. продават земята на друга компания - „Галчев и Ко“, собственост на благоевградската строителна фамилия Галчеви. Неслучайна е и фирмата, с която Галчеви се сдружават за строежа чрез апорт на имота - „Евро Палас“. „Евро Па- лас“ се управлява от Петьр Колчев, съдружник на Евелин Николов БаневБрендо в няколко фирми. Тук изскача и друго любопитно съвпадение - служебният имейл на „Евро Палас“ съвпада с този на фирмата, наета да вози софийските бали - „Шик Кар Трейдинг“, индиректно свързана с бившия съветник от ГЕРБ Гълъбин Боевски. Щангистът, бивш служител на ДС-УБО - Управление за безопасност и охрана, беше арестуван и осъден в Бразилия заради опит за пренос на кокаин. Но съществуват и опасни връзки към Близкия и Среден Изток, разисквани публично в средствата за масова информация още през 2012 г. - А вярно ли е, че двамата били в комбина - Брендо внасял дрога, а Таки я въртял на нашия пазар. Магдален Маринов (шеф на антимафиотския сектор във Върховна прокуратура): Ние нямаме такива доказателства. - Таки контролирал наркоканал от Иран през грузинско пристанище на запад към Австрия и Холандия. Наркотикът пътувал в хладилни камиони като доматено пюре и грах. Провалът станал, като хванали в Австрия пратка от 100 кг. Кое от това е вярно? Марио Стоянов (шеф на отдел във Върховна прокуратура): Ние 332 имаме информация за връзка в Иран, но тя е сурова, по делото я няма. Ако някой от криминалния контингент е подшушнал нещо на някой оперативен работник от МВР, това още не е доказателство, събрано по реда на НПК.

Доказателства ли - та дори Брендо, макар и осъден в чужбина, все още не осъден окончателно у нас. За пролятата кръв папките са затворени - липсва напредък, извършителите са неизвестни. ... Пукот на куршуми се разнася към 11.20 часа вечерта на 14 май 2005 г. - ден събота на централната столична улица „11 август“. На крачка от ресторанта „Тадж Махал“ куршумите се сипят като дъжд. О г стрелбата е счупен прозорец на намиращата се наблизо галерия „Стари майстори“, има и 2-3 дупки от оловото по стената на съседната кооперация, които са близо до прозорците на апартаментите на първия етаж. Млад мъж се свлича с попилян мозък и пръскащ фонтани кръв край суперлуксозния си джип „Порше Кайен“. По лъскавата черна боя на возилото полепват парчета кръв и месо. Така приключва кариерата на един от големите наркоперачи у нас, обаче стоял в сянка и неизвестност за останалите, преди да срещне смъртта Костантин Дишлиев, касиера на Брендо. Константин е роден на 23 март 1977 г. в София. Само на 28 години той опознава и изумителното богатство, ж насладите, които то може да дава, ала и гибелта. Син е на семейство - дипломат и отговорна външнотърговска директорка при социализма. Баща му дори се води норвежки гражданин, макар че участва в българските фирми на сина си. Константин си е изкарал обаче парите сам - от луксозната лимузина Бентли до луксозните вили по света на негово име, от дебелите пачки, пръскащ у нас до най-дебелите сметки в швейцарски, люксембургски и лихтенщайнски банки. Говори английски, италиански и немски. Девизът му е: „Бъди последователен!“ Завършил е икономика във Виена, живял е както в Австрия, така и в Италия, Норвегия, Германия. Но е избрал България - не подозирайки, че изборът му ще му хариже и смъртта... Минути след случилото на местопроизшествието се изсипват десетки цивилни и униформени ченгета^ Довтасват и четири сини буркана. По цяла София е обявена тревога и полициата е изкарана на крак. Обаче от убиеца 333няма и следа. Разследването тръгна от индийското заведение „Тадж Махал“ едно от баровските в столицата. То се води соб- ствсност на Тишо от „Биг брадърс“. Според злите езици всъщност локалът не бил толкова негов, колкото момъкът само претакал парите на убития

Константин Дишлиев. Известно е, че мафията предпочита да изпира и колосва кайметата от дрогата точно в сектора на развлеченията и туризма т.е. там, където се плаща в брой и то щедро, както в „Тадж Махал“. Бизнесменът редовно се отбивал да похапне и пийне там, а според мълвата дори не пропуснал да се „облажи“ и от възлюбената на Тишо - плейбойката и тв водеща Венета Райкова. Дори според нейните завистници Тишо бил привикан за нейна любов единствено като

334

Прикритие“ на женения иначе мафиот. Може би затова навремето Тишо й връчи годежен пръстен с 3 диаманта. Подобна щедрост е немислима за който и да ресторантьор у нас. Според „информираните юпокари“ Дишлиев решил да скъса и тази връзка. Пръстенът му бил прощалния подарък за миньончето Венета. Но в съдбовната вечер паралията не бил с нея според долнопробната мълва, а с нова, вече друга жена. Според сводките от МВР тя е била съпругата му Десислава. Дъщеря е на Александър Добринов - собственика на представителството на модната къща „Бициани“ у нас. Ала според трети, също добре „информирани лица“ от МВР, „съпругата“ се назовавала Радост Драганова - водеща от ТВ-предаването на Би-Ти-Ви „Огледала“. Официално така и не уточниха коя е дамата и дали е сред трите изредени дотук. Тя се е развикала като луда - ревейки с цяло гьрло за помощ, пищейки от ужас - напръскана с капки кръв, след което изпаднала в ступор. Излезлите по прозорците обитатели с почуда гледали популярното от сините им екрани лице, обляно в сълзи и с размазан грим, тресящо се от неистов страх. Всъщност счетоводителят на мафията си падал по Мадамите с главно „М“, както той ги наричал. За разлика от други младокът Косьо Дишлиев обичал да посяга, и то все на чуждо. Говори се, че той открил за кариерата Цеци Красимирова, а после щедро-щедро харизал завоеванието си на убития в Амстердам негов адаш Косьо, обаче Самоковеца. После се облажил с други метреси на силови босове - кой от кой по-могьщ. Обаче и така никой от тях не посмял да посегне на един от най-влиятелните касиери на наркокана- |ДИТб у нас. Говори се, че дори забърсал две „Мис Българин“

335

и една „Мис София“ - Деси Илиева. И трите са известни като добре охранявани територии па босовете на две от трите трибуквени групировки в България. Убитият бил забелязван редовно и в компанията на едни от найизвестните манекенки у нас. Според подземните среди в бурното си минало той въртял проститутски вертепи на едро, откъдето и стартирал възходът му към висините на мафията. Известно е, че Дишлиев като касиер на наркоканалите активно е помагал и за препирането на 30-те милиона марки откуп за отвлечен син на немски тютюнев магнат. Бил добър познат с организатора на покушението Кузман 1услеков. Информирани за сенките от подземието твърдят, че възходът на Дишлиев започнал още по времето на Поли Пантев, който оценил потенциала в зеления тогава младеж. После Пантев станал излишен и Дишлиев го наследил* Според една от версиите той не е загазил заради провалена точно преди смъртта му огромна наркопратка към Испания с родната яхта „Есприта“, както твърдяха от МВР и медиите. По принцип коката се заплаща при вземане от Латинска Америка, купувачът си носи отговорността за транспорта й, а крайните получатели в Европа я плащат слсд вземане. Така че изгорелите в схемата са именно българите. По всяка вероятност убийството е дело на родните акули кой да води бащина дружина. Покрай неговата смърт бяха навързани още няколко убийства - това на шофьора на Фатик, на петролния бос Явор Марков, наръган зверски с ножове пред собствения му дом в в софийския квартал „Овча купел“, с отвлечения буквално дни преди този разстрел си- риец Християн Валю - дясна ръка на убития Фатик... Освен в това дружество Константин Дишлиев има участие в още 10. И там изненадите около Брендо и Дишлиев и върховете на властта и парите в България ще се множат. В „Оу Джи Транс“ АД 336заедно със синовете на олигарха Сашо убитият е въртял бизнеса Дончев - шефа на „Овергаз“. Пламен Дончев е бил председател на Съвета на директорите, а негов член - Михал Дончев. С Михал са били партньори по бинес в ямболската винарна „Водичане“. Избата се управлява от съпругата на Константин Дишлиев.

Той е бил един от управителите на фирма „Елма“ АД. Компанията е с 99 % италианско участие и са занимава с търговия на едро. С италиански бизнесмен Дишлиев има фирма за производство на вина К.Л.Е. АД. Чрез фирмата „Константин Владимиров Дишлиев“, бизнесменът се участвал и в застраховането. Чрез фирмата „Пам пропърти“ е уреждал сделки с недвижими имоти. Участва във фирмите „Пи Еф Ю Ауго“, „Пи Еф Ю Дилър“, „Пи Еф Ю Кънстракшън“. Собственик е на 10 процента от финансовата къща „Пи Еф Ю“ и „Прайм Асетс Мениджмънт“, София. Изпълнителен директор на самоковската посредническа фирма „Рондиа“. Дружествата на Дишлиев са имали бизнес отношения с големи компании у нас като „София Ауто“ АД, „Булвария Холдинг“ АД , „Софавто“ ООД, „Капитолия импорт-екс- порт“ ООД, „Явлена“ ООД, „Бокар“ ООД и други. Като чукане на зърна на броеница последва нова, поредна смърт. На 24 април 2007 г. в дома си в столичния квартал „Лозенец“ беше застреляна 50-годишната Йорданка Запря- нова. Тя беше ключов свидетел по делото срещу Евелин Банев-Брендо. Шест куршума я преселиха в отвъдния свят. Пет от тях са право в устата й. Изстрелите отекнаха един ден преди съдебното заседание, на което щеше да даде показания. Запрянова е майката на убития Константин Дишлиев и беше заявила, че е готова да изпее всичко - та чак до политическото ръководство на наркоимперията. Тогавашният главен прокурор Борис Велчев изкоментира като безпрецедентно покушението. „Не знам за друг случай, в който да е бил убит свидетел, който е предстояло да дава показания на следващия ден“, посочи той. „Трябвало е да проявим повече грижливост и да вземем мерки за охрана на свидетелите". Не е странно, че никой не се е сетил навреме за това - на фона на забърканите политици разсеяността е била добре приета и дошла. 337бизнеса, сега и мен ще убият“ „Убиха сина ми, взеха ни - редяла през сълзи навремето Запрянова според разказ на кварталната бакалийка Петрова. И замалко щеше да се случи поредната смърт от броеницата този път след брутална и невиждана дотогава у нас разправа. На 22

септември 2008 г. вечерта почти беше усмъртен известният журналист Огнян Стефанов в зверски побой - представете си, с чукове! Нападателите го пресрещнали на излизане от заведение „Кипарис“ - собственост на олигарха Младен Мутафчийски. Стефанов имал среща с Брецдо и адвокатът Петър Колчев във връзка с публикации, поместени в сайта му „Фрог нюз“. И мафиотът, и юристът присъствали на побоя, опиташ да се намесят в защита на нападнатия, но Брендо отнесъл юмруци по лицето и носа си, а правистът - ритници в ребрата. Поне такава беше официалната версия. Но Евелин Банев никога не се е движил без солидна охрана от поне 6-7 яки гавази, често пъти и десетина, при това

338

въоръжени. За човек с биография и дейност като неговата да се разхожда без бодигардовете си наоколо е равнозначно да направи опит за самоубийство. Затова анализаторите отчетоха, че по всяка вероятност опитът за намеса на Брендо при странното отсъствие на охраната му е било прекрасен начип за получаване на алиби. — Говорехме за мое присъствие в медиите. Да, нали от една година и половина по повод на пране на пари се появяват различни публикации какъв е Евелин Банев-Брендо и това беше една от причините да си говорим. ... Просто го попитах не се ли притеснява за това, че го свързват с този сайт „Опасните“... Аз всъщност не знам какво пише в този сайт. Никога не съм го чел.... думите са на самия Брендо. Стефанов го беше загазил не пред наркомафиите, а пред правителството на Сергей Станишев. Бяха го заподозряли като издател на анонимния сайт „Опасните“. В него излязоха разобличителни разкрития за афери и какви ги върши премиерът с помощта на ДАНС - в кръга на служебната си дейност. Поместиха се сензационни пикантерии дори от личния му живот. Бяха обещани нови потресаващи разкрития, вкп. за подземния свят, наркоканалите и най-висшите им политически покровители. Но ДАНС успя да открие сървъра и спря сайтът. Огнян Стефанов след побоя по чудо излезе от комата, над година беше лекуван, претърпя множество операции и остана сакат за цял живот. Година по-късно последва поредната смърт от броени- (цата. Заради обстоятелствата около нея този път МВР успя да опази в тайна. Заместник апелативният прокурор от Софийска апелативна прокуратура Велин Елмаян загина при странни обстоятелства. Той почина в нощта на 22 срещу 23 октомври 2010 г. от тежка черепномозъчна травма. В кръвта му откриха рекордните 5.5 промила концентрация на алкохол, което се определя като тежко, много опасло за живота отравяне. Невероятни за човек, които иначе само близва, невероятни дори и за заклет пияница с дългогодишна практика. 339 Трябва да е бил отдавна в безсъзнание, но въпреки през нощта излязъл от апартамента си и тръгнал да слиза по стълбите, паднал,

ударил си главата, върнал се обратно в жилището, легнал си спокойно и умрял от раната на черепа си. Не се смейте - такова е обяснението на МВР! Тази случай беше премълчан в бюлетина за произшествията, а и досега никой не желае да коментира случилото се. Въпреки правилата дори не е проведено разследване - смъртта е квалифицирана като безспорно „нещастие“. Именно Елмаян бе поставен начело на спецекипа от „неподкупни магистрати“, които трябваше да решават знакови дела. Именно той подготвяше и разследваше делото на Евелин Банев - Брендо. След тази потулена и укрита от държавата смърт вече няма следовател или прокурор, дори читав, който да се осмели да бръкне дори малко по- надълбоко. Следващият скандал не се състоя - поне у нас. Ала в САЩ гръмна като високоговорител. Оказа се, че български брокер и дилър на „Уолстрийт“ - Юлиан Цолов, е ужилил клиентите си с над 400 милиона долара. Според добре информирани източници от ФБР значима част от тези пари били инвестирани у нас и изпрани чрез Брендо и политическите му покровители. Родната

ДАНС започва разследване - отгоре-отгоре и естествено не разкри нищо. Цолов уж си призна всичко, но премълча за властовите връзки в България, спомогнали за прането на мънитата у нас. Не се случваше за първи път. Навремето добър приятел на Брендо - Кузман Гуслеков (по-късно убит), беше подготвил и организирал чрез немците братя Драх г може би най- голямото до онзи момент ВИЛ отвличане в света. Немският тютюнов магнат - милиардерът Ян Реенсма изчезна на 25 март 1996 г. и след 15 дни в плен беше освободен срещу рекордния и досега откуп от 30 млн. Тези пари бяха почистени, колосани и изгладени чрез родните банки и с помощта на структурите на Брендо. Гуслеков се беше сродил още по социалистическо 340

време с Емил Христов - секретар на ЦК на БКП и виден партиен деятел. Христов отговаряше и за международните контакти и агентурата на БКП в чужина. Практически връзките на Гуслеков с висшата комунистическа номенклатура след убийството му преминаха в ръцете на Евелин Банев. Те го създадоха толкова мъгъщ и всесилен като бос на родната мафия, като Дядо на световната. И като кукла на конци пред полит иците ни действителните господари на империята. Защото на 5 март 2013 г. трима маскирани отвлякоха дъщеричката му Лора пред къщата му на столичния бул. „А.С.Пушкин“. Похитителите простреляха охраната, хвърлиха момичето в неиздирен и до днес автомобил и изчезнаха. След 47 дни неизвестност детенцето беше освободено на : 21 април. Шш Три дни след отвличането - на 8 март съдът в Милано Ншки искането на защитата на Брендо за нови обструкции

341

по процеса. Заседанията продължиха през април. Брендо обаче не си отвори устата, мълчете като ням и детото му видя белия свят отново. Само за 4 месеца италианската Темида си свърши работата и му отсъди 20 години затвор. Дори милиардите на Брендо не помогнаха. Българската Темида се тута от 2007 г. И мълчи за финансов о-пол итическите връзки. Тресе я страх да разпита една височайша съпруга. Помнят се убийствата, чуковете, трошащи кости, помнат се изстрелите в устата, помнят се алкохолните нещастия. Но това е родната „Коза ностра“ ~ „нашата си работа“, както се превежда от сицилианския диалект.

* * *

Редица от политиците ни, които са сред най-големите олигарси в България, са включени в едноименната, наскоро излязла моя книга „Политиците. Парите им. Мръсните им тайни“. Освен тази книга, във втората за милиардерите в България, която в момента се пише и вероятно ще се появи през лятото, ще срещнете също и имена на неспоменати в двете книги политици и неописаните тук мултибогаташи. Истинските кукловоди на трибуквените групировки, Маджо, Алексей Петров - Трактора и др. са разследвани в „Тайните на големите играчи“ - том 2.

От автора Съдържание на

„Политиците. Парите. Мръсните пм тайни":

Бойко и Цветелина

342

Смъртоносният куршум - от пистолета на Бойко! Банкова сметка № 4536281560-27. Колко са парите? Ахмед Доган Не е турчин, българин, ром, помак! Кой е Сокола? Секретите на секретаря Емин. И на „покушението“ от Енимехмедов! Меглена Куиева От шифрограмата: „Очите й се насълзиха..." Роля за Оскар Как, кога и затцо погребаха проекта „Президентка“? Царя Пловдив, 1971 г. Тайна среща с Живков, а други? Четирите самоличности на Симеон и един хер Мю- лер! Саша Безуханова „Хулиганката“ от Перник в големия световен концерн Големите пари и местен „алтруизъм“ Румен Овчаров Диалог на интереси: „Ти като ми биеш шутове, аз ще ти отговарям с шамари” Скандалът: ски в Рила, еврокомисар, министри и премиер, гърли, труп, следва нов и мъртво момиче Иван Костов Траншове по 1 милиард: 2% лихва и 20% комисиона Как закърмиха Командира под петолъчките на Кремъл... Надежда Нейнска (Михайлова) Ардино и ... секретарката на съпругата на Стратега Лилов Букет и „Чаша шампанско?...- от Георги Илиев (ВИС) Росен Плевнелиев Съдружникът Михаел Линднер като Улман и с два различаващи се паспорта Смъртен акт: „Шок с разкъсвания и контузия на вътрешни органи“ Ирена Кръстева, Делян Пеевски Ирена Къстева, „Роко“ и чужда секретна служба Делян Пеевски една майка, много бащи. Истинският е един Георги Първанов Скритата папка от досието 343 „Гоце“ Банката „Amwal“ и президентшата Кристалина Георгиева Румънска жилка и руска рода, глобализационна закваска и ЦК

закалка чрез една награда „Звезда на Герой“ Волен Сидеров Досие ли? - Листове с печат „строго секретно“. Долу ДПС, да живее банката на ДПС - Корпоративна

344

Яне Янев „Балканската академия“ - мит, шифър или... Категория А, картотека „х...“ контигент Т, графа „отклонения“ Станишев и Моника Един укрит атентат - пролял кръв, но не успял Пътят нагоре: от „миската“ Моника до бизнесдамата Пламен Орешарски От „Бетелхайзе“ в „Орион“ - до „Денеб“ от, Лебед“ Кое свърза премиера с Федята, Таки, братя Галеви... Христо Бисеров Не е адвокат, с четири фамилии. Кой е? Под зеленото знаме на Аллаха и Ал-Кайда!

Съдържание

Иво Георгиев Прокопиев..............................................................5 Сашо Георгиев Дончев ............................................................... 25 Милен И Георги Емилови Велчеви ............................ 44 Митко Василев Събев Петя Иванова Баракова - Славова ............................ 74 Тим ............................................................................................................................. 98 Марин Великов Митев ................................................................. 98 Иво Каменов Георгиев ................................................................. 98 Тихомир Иванов Митев ............................................................. 98 345 Ивайло Димитров Мутафчиев и Цеко Тодоров Минев ..............................................................128 Цветан Радоев Василев.........................................................148 Гриша Данаилов Ганчев .........................................................172

Николай Тихомиров Бареков ...........................................190 Богомил Любомиров Манчев........................ 215 Николай Йорданов Банев (Евгения Банева) ............................................... 236 Огнян Иванов Донев ........................................ 263 Васил Крумов Божков...................................... 282 Христо Атанасов Ковачки ........................... 306 Евелин Николов Банев (Брендо) .................. 332

346

Григор Лилов е завършил журналистика и икономика и организа- ция на труда. Работил е дълги години в централните медии, познат е като остро перо, редактор и бизнес-наблюдател в „Труд”, часовите вестници на пресгрупа „168 часа”, „Кеш” и др. Той е сред най-известните автори на разследването у нас и често цитиран от световните издания. Във връзка с негови публикации при демокрацията са създавани временни парламентарни комисии, а при социализма са отменяни Решения на Политбюро, Валутната комисия и програми на ЦК на БКП. Сред призьорите е на националния конкурс „Репортер на годината”. Лауреат е на американската фондация „Свободна и демократична България” за първото разследване на „Мул- . тигруп”, носител е на национални и международни награди за журналистика. Книгите му са в библиотеката на Американския конгрес, университети от Бръшляновата’ лига и големи аналитични центрове по света. Автор е на бестселъри като, Дуел”, „Тайният проект Бойко Борисов”, „Операция Президент”, „Тайните на големите играчи”, „Либийска връзка”, „Най-богатите българи” и др.

Цена 13,96 лева